Р Е Ш Е
Н И Е
№42
гр. Несебър, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД
№ 38 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба, подадена
от М.И.М. срещу наказателно постановление № 005592 от 05.12.2019г. на началник отдел
„Контрол и правоприлагане” в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в
размер на 300 лв. Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че е управлявал нает автомобил. Твърди, че задължението за плащане на
данъци, винетки, застраховки и технически преглед е на собственика на
автомобила. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез процесуалния си представител, отправя искане жалбата да бъде
оставена без уважение. Развива подробни съображения в насока, че глобата
правилно е наложена на жалбоподателя. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 25.06.2019г., около 16:20 часа, в община Несебър, на път I-9, 191 + 4 км., по пътния участък к. к. „Слънчев бряг” – с. Баня, с посока
на движение към с. Баня, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Форд Фиеста”
с рег. № РР 1806 ВМ, с обща техническа допустима максимална маса: 1570 кг.,
собственост на „С.К.” ЕООД. Автомобилът бил отдаден под наем от дружеството на
жалбоподателя. По същото време на посоченото място св. Ж.И. – инспектор в
сектор „КП” Бургас, изпълнявала служебните си задължения, като спряла
автомобила за проверка, при която се установило, че за превозното средство не е
заплатена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа, категория
3, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Било установено, че на стъклото на
автомобила няма залепен винетен стикер, а освен това след справка в
електронната система се установило, че не е налице и валидна електронна
винетка. При тези обстоятелства св. И. съставила на жалбоподателя АУАН № 005592
от 25.06.2019г. за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП. Въз основа на АУАН е
издадено обжалваното НП. Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 005592 от 25.06.2019г.,
разписка за връчването му, заповед № РД-11-1423 от 02.12.2019г. на председателя
на управителния съвет на АПИ, заповед № НТУ/РД-11-10 от 04.06.2019г. на председателя
на управителния съвет на АПИ, справка в електронната система, документ за
регистрация на процесното МПС, списък на републиканските пътища в Република
България, свидетелските показания на актосъставителя И..
Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Жалбоподателят също не оспорва фактическата
обстановка, като възраженията му са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед
№ РД-11-1423 от 02.12.2019г. на председателя на управителния съвет на АПИ) в
срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен служител,
оправомощен със заповед № НТУ/РД-11-10 от 04.06.2019г. на председателя на
управителния съвет на АПИ. При издаване на АУАН и НП са спазени изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на НП.
Съдът намира, че НП е и материално законосъобразно. Жалбоподателят
се е движел по главен път първи клас I-9, 191 + 4 км., по пътния участък к. к.
„Слънчев бряг” – с. Баня, с посока на движение към с. Баня. Управлявал е
автомобил, нает от друго лице - „С.К.” ЕООД. Автомобилът е бил с максимална
маса от 1570 кг. по смисъла на чл. 10а, ал. 7 от ЗП, като за него не била
заплатена такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни
превозни средства по чл. 10а, ал. 7. За движението по този път съществува
задължение за заплащане на винетна такса, доколкото попада в обхвата на
приложение № 2 към Решение № 959 на МС от 31.12.2018
г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка
на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища. Т.е. с поведението си
безспорно жалбоподателят е нарушил чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, според който водачът
на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Същевременно
от наказващия орган е приложена правилната санкционна норма, а именно чл. 179,
ал. 3 от ЗДвП, според която на наказание подлежи „водач”, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата. Видно от нормата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП санкцията за нарушение от
вида на процесното е фиксирана, като наказващият орган не може да наложи друго
наказание, освен глоба в размер на 300 лв. В случая е наложена санкция именно в
този размер, поради което се налага извод, че наказващият орган е действал
законосъобразно и не са налице основания за изменение на НП.
На практика единственото възражение на жалбоподателя е,
че не е следвало да бъде наказван, тъй като таксата следвало да се заплати от
собственика на автомобила. Следва да се обърне внимание, че според чл. 139, ал.
6 и чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, субект на нарушението е „водач на ППС”. Съгласно т.
25 от пар. 6 на ДР на ЗДвП „Водач” е лице, което управлява пътно превозно средство. Т.е.
нарушената и санкционната норма са изрични и предвиждат наказание за лицето,
което управлява превозното средство. Няма спор, че жалбоподателят е управлявал
автомобила на посочените в АУАН и НП дата, място и час. Поради тази причина той
е субект, годен да понесе административнонаказателна отговорност и наказанието
правилно му е наложено от наказващия орган.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва
да бъде потвърдено.
При този изход
на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия
орган и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура” следва да се присъдят направените разноски – за юрисконсултско
възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските се
определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът
отхвърли оспорването страната, за която административният акт е благоприятен,
има право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по
тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е
прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи
заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно
от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП.
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в
тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до
извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза
на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв.
Посочената сума следва да се присъди в полза на Агенция „Пътна инфраструктура”,
доколкото последната е юридическото лице - второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити към министъра на регионалното развитие и благоустройството на бюджетна издръжка, към което принадлежи Национално тол управление (като специализирано звено по
смисъла на чл. 33а от Правилника за структурата, дейността и организацията
на работа на Агенция „Пътна инфраструктура”) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 от Правилника вр. пар. 1, т.
6 от ДР на АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 005592
от 05.12.2019г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на М.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ: *******, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 80
лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: