Решение по дело №12316/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260476
Дата: 15 март 2023 г.
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20161100112316
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                             Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Донка Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 316 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1]        ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) на „Н.Х.“ АД против Върховният административен съд за плащане на:

1. 474 407,11 лева обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз при постановяването на окончателно решение по адм. дело 2 327/2013 г. на ВАС, образувано вследствие на обжалване от „Н.Х.“ АД на ревизионен акт, с който му е било отказано възстановяването на 474 407,11 лева ДДС;

2. 144 851,92 лева обезщетение за забава от 09.10.2013 г. до подаването на исковата молба.

 

[2]        ОСЪЖДА „Н.Х.“ АД да заплати на Върховния административен съд 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. „Н.Х.“ АД е със съдебен адрес - адвокат С.К., София, ул. „**************. Върховният административен съд е с адрес в София, бул. **************.

 

[3]        Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му. Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 12,50 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

      

[4]        В искова молба от 10.10.2016 г. „Н.Х.“ АД (НОРД) заявява, че ответникът Върховният административен съд (ВАС) е постановил окончателно решение по дело, образувано вследствие на обжалване от НОРД на ревизионен акт, с който му е било отказано възстановяването на 474 407,11 лева ДДС. НОРД твърди, че с решението си ВАС е нарушил правото на Европейския съюз, понеже:

- не се е съобразил с постоянната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС);

- не е отправил преюдициално запитване към СЕС.

 

[5]        НОРД заявява, че ВАС не се е съобразил с постоянната практика на СЕС, че данъчната администрация не може да откаже възстановяването на данъчен кредит:

1. освен когато установи данъчна измама вследствие на обективни данни, които не следва да се ограничават:

- до липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчика;

- до данните за неоказано съдействие на данъчните власти от предходни доставчици на данъчнозадълженото лице;

2. като приеме, че не е налице доставка, тъй като купувачът не е доказал произхода на съответните стоки или услуги, и, че доставчикът му ги е притежавал, освен ако не се установи данъчна измама. Ако ВАС е приемал, че правото на ЕС е било различно от установената практика на СЕС, ВАС е следвало да отправи преюдициално запитване до СЕС, което не е направил.

 

[6]        От нарушенията на правото на ЕС от ВАС НОРД е претърпял вреди за 474 407,11 лева невъзстановено ДДС и 144 851,92 лева обезщетение за забава върху 474 407,11 лева от 09.10.2013 г. до подаването на исковата молба. ВАС не е изплатил обезщетение на НОРД за претърпените вреди. Затова НОРД моли съда да осъди ВАС да му заплати 619 259,03 лева обезщетение (474 407,11 лева+144 851,912 лева) (исковата молба, л. 2-20 от делото).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[7]        ВАС е оспорил предявения иск. Той е заявил, че не е нарушавал правото на ЕС, тъй като решението му е било съобразено с практика на СЕС. ВАС твърди, че решенията на СЕС, посочени от НОРД, относно установяването на обективни данни за данъчна измама, за да може да се откаже възстановяването на данъчен кредит, са неприложими към настоящия случай. Според ВАС това е така, понеже те се прилагат, само когато са налице материалноправните и процесуални условия за възстановяването на ДДС. В случая обаче органът е отказал възстановяването защото тези условия не са били налице и затова не е изследвал дали има обективни данни за данъчна измама.

 

[8]        Според ВАС в случая той е приел, че доставката не е била реално осъществена, т. е. не е било налице условие за възстановяването на ДДС. Затова ВАС не е имал задължението да изследва, дали е имало данъчна измама. Това е било прието в трайната практика на СЕС. Ето защо ВАС не е имал задължение да отправи преюдициално запитване към СЕС.

 

[9]        ВАС също твърди, че НОРД не е претърпял твърдените вреди, тъй като не е заплатил ДДС, чието възстановяване търси. Затова ВАС моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 122-124).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10]   На 24.06.2011 г. главен инспектор по приходите към Национална агенции по приходите (НАП) е издал ревизионен акт. С него не е бил признат данъчен кредит на НОРД за 474 407,11 лева по фактури, издадени от „К.П.” ЕООД (П.) за май и юни 2009 г. (ревизионния акт, л. 22-59). НОРД е обжалвал пред НАП ревизионния акт и директор в Централното управление на НАП го е потвърдил (решението, л. 60-69).

 

[11]   НОРД е обжалвал решението на директора от НАП пред съда. Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата (решението, л. 70-78). НОРД е обжалвал пред ВАС решението на АССГ.

 

[12]   На 09.10.2013 г. ВАС е постановил решение. В него ВАС е приел, че НОРД е заплатил 480 000,00 лева по издадените фактури, включително и ДДС и част от доставките за май-юни 2009 г. действително са били извършени. Затова ВАС е признал право на данъчен кредит от 3 273,63 лева и 2 319,36 лева.

 

[13]   За останалите 474 407,11 лева по осем фактури обаче, ВАС е отказал право на приспадане на данъчен кредит, защото не е установил, че доставките реално са били извършени - липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1 и 2, връзка с чл. 9 от ЗДДС. ВАС е приел, че доставките не са били реално извършени, защото:

1.           в счетоводството на П. са били осчетоводени процесните осем фактури, но не са били осчетоводени каквито и да е разходи на П. за предоставянето на тези услуги - заплащане на труд, материали;

2.           П. е имал само един служител и то на длъжност „куриер“, и не е имал кадрова обезпеченост да предостави услугите;

3.           от собствениците на интернет сайтове Булинфо Нет, Имоти.бг и Фокус.бг не са били получени писмени потвърждения за извършени реклами в тях и следователно такива не е имало;

4.           след извършване на част от плащанията по фактури от НОРД за П., сумите от плащанията от НОРД към П. са били изтеглени от сметката на П. от лице, работещо като охранител за НОРД. Затова ВАС е потвърдил решението на АССГ (решението на ВАС, л. 79-82).

 

[14]   НОРД е заплатил: 25,00 лева държавна такса за настоящото производство (л. 101); 30,00 лева държавна такса за производството по частната жалба (л. 3 от делото на ВКС и л. 14 от делото на САС); 20 000,00 лева на адвокат по исковото производство и 3 000,00 лева на адвокат по частното дело (договора, л. 142). ВАС не е направил разходи по делото. Той е бил представляван от юрисконсулт (протоколите от съдебни заседания на 29.04.2022 г. и на 15.07.2022 г., л. 136137 и л. 143-144).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[15] НОРД е предявил иск по чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

1.           По иска по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ

 

[16] Съгласно чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. държавата, в случая ВАС, да е нарушила правото на ЕС;

2. това нарушение да е съществено;

3. от това нарушение НОРД да е претърпял вреди;

4. държавата да не е изплатила на НОРД обезщетение за тези вреди.

 

[17] Същественото нарушение предполага явно и значително неспазване от държавата членка на границите, които са наложени на нейното право на преценка. Факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са: степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма; обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните органи; извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото; умишленият или неумишлен характер на допуснатото нарушение или причиненото увреждане; обстоятелството, че с поведението си институция на ЕС може да е допринесла за неприемането, приемането или запазването в разрез с правото на ЕС на определени национални мерки или практики (следните решения на СЕС: пар. 56 от решение от 05.03.1996 г. по дело Brasserie du pêcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93; пар. 105 от решение от 04.10.2018 г. по дело К.срещу Българска народна банка, C-571/16).

 

[18] НОРД твърди, че ВАС е постановил решението си в противоречие с практиката на СЕС, понеже е приел, че НОРД няма право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е било доказано, че доставките действително са били осъществени (т.е. приел е, че не са били реални). Според НОРД в такива случаи СЕС е изисквал отказа да бъде мотивиран с обективни данни за това, че е част от данъчна измама сделката, за която се претендира право на приспадане. Също така НОРД твърди, че в настоящия случай ВАС е следвало да отправи до СЕС преюдициално запитване.

 

1.1. По твърдението, че ВАС е постановил решението си в противоречие с практиката на СЕС

 

[19] Правото на приспадане на ДДС възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. За да стане данъкът изискуем обаче, трябва да е реализирана доставка на стока или услуга. Ако доставка реално няма, тогава не възниква право на приспадане на ДДС независимо от добросъвестността или недобросъвестността на лицето, търсещо приспадане на ДДС (пар. 34-36, 38 от решение на СЕС от 27.06.2018 г. по дело SGI и Valériane, C459/17 и C460/17).

 

[20] Настоящият случай е точно такъв. ВАС е приел, че не е имало реална доставка на услуга (настоящият съд не е компетентен да преценява дали е имало или не доставка). Затова ВАС е потвърдил отказа на данъчната администрация за възстановяване на ДДС. ВАС не е бил длъжен и не е изследвал добросъвестността на НОРД. Като е направил това ВАС не е нарушил правото на ЕС, защото то му е позволявало да извърши описаното.

 

[21] Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Ето защо съдът го отхвърля.

 

1.2. По твърдението, че ВАС е нарушил правото на ЕС, като не е отправил преюдициално запитване до СЕС

 

[22] Съгласно чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), СЕС е компетентен да се произнася преюдициално относно: а) тълкуването на ДФЕС; б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на ЕС. Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла да поиска от СЕС да се произнесе, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение на СЕС, за да бъде постановено нейното решение (чл. 267, пар. 2 ДФЕС). Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира СЕС (чл. 267, пар. 3 ДФЕС).

 

[23] Съгласно чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Поради това за ВАС не е имало задължение да отправи преюдициално запитване до СЕС. Затова ВАС не е нарушил правото на ЕС. Дори да се приеме, че нормата е била неясна и смисълът ѝ е бил изяснен с решение на СЕС по дело SGI и Valériane, C459/17 и C460/17, изясненият смисъл е такъв, че НОРД не би могъл да претърпи вреди от неотправянето от ВАС на преюдициално запитване.

 

[24] Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2.           По разноските

 

[25] ВАС търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван от юрисконсулт.

 

[26] Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля изцяло исковете на НОРД. Затова съдът осъжда НОРД да заплати на ВАС 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдия: