Решение по дело №43/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадени са въззивни жалби от адвокат Н. Б., АК-Б. гр.Б., ул.,,Д-р Х. Т." № 25 .1, в качеството й на особен П. на Ф. Ю. М., от гр. Б., ул. „Е.", и от адвокат Е. Я., в качеството му на пълномощник на Ф. Ю. М., против решение № 6251 от 05.11.2009 г., постановено по гр. д. № 786/ 2009 г.по описа на Pайонен съд Б..

В жалбите се излагат доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на обжалваното решение, както и за постановяването му в нарушение на съдопроизвоствените правила. В жалбата, подадена от адв.Б., се твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност. Сочи се, че решението не съдържа фактически установявания за възможността на ответника да заплаща претендирания размер на издръжка, както и нарасналите нужди на детето, съобразно законовата разпоредба на чл. 85 ал.1 от СК. Сочи се, че съдът не е обсъдил подробно събрания по делото доказателствен материал/ писмо от Поделение 26400 - Б., от което е видно, че част от разходите за квартира се покриват от работодателя, договор за банков кредит - срок на изплащане на заема е до 25.01.2010 год./. Твърди, че липсва установяване на възможността на ответника да заплаша по-голям размер на издръжка, а приемайки това, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че в тази част решението е немотивирано. Поддържа се също, че съдът е нарушил материалния закон изменявайки размерът на издръжката в противоречие с размерът визиран в Постановление № 38 на МС от 01.07.1985г.. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Постановление № 38 на МС от 1.07.1985 г., изм. с ДВ, бр. 117 от 2002 г. предвижда, че месечната издръжка се определя в абсолютно число в границите от 30 до 80 лв. А съгласно ал.З на същия член съдът може да определи издръжка над установения максимален размер, когато трябва да се задоволят изключителни нужди на дететои родителят може да я дава без особени затруднения, обстоятелства които в случая не са налице. В настоящия случай не са налице двете кумулативни предпоставки за определяне на издръжката над максималния размер. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на предявения иск и осъждането на въззиваемата да заплати разноските по делото, включително възнаграждението за особен П..

В жалбата, подадена от адв.Я., във връзка с довода за недопустимост на решението се твърди, че съдът се е позовал на отменени разпоредби на Семейния кодекс от 1985 год. при действия на новия Семеен кодекс/ в сила от 01.10.2009 год./. Счита за необосновани изводите на съда, че нуждите на детето са значителни, както и че бащата следва да заплаща сумата от 120 лева месечно. Твърди се, че освен възрастта на детето други правно релевантни доводи за изменение на издръжката от страна на първоинстанционният съд не са излагани, както и че изменението на възрастта на детето не обуславя присъждане на издръжка над размерите, посочени както в разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от Семейния кодекс от 1985 година. Смята, че абстрактните съждения, че жалбоподателя е бил в млада трудоспособна възраст, че същият е бил длъжен да полага допълнителен труд и работа, че същият вероятно не боледува, не могат да обосноват изводите за определяне на издръжка в завишен размер на детето. Такива са и изводите за възрастта на детето. Този критерий, възприет от съда за обуславящ изменението на издръжката, не е обаче обуславящ за извода, че определяне на завишен размер на същата. Ето защо съдът е определил завишения размер на дължимата се издръжка без да са били налице условията за това. Поддържа също, черазмерът на издръжката не може да се обуславя от завишените разходи на майката. Обстоятелството, че същата живее в друг град, факта, че е теглила банков кредит, не могат да обосноват извода, че завишена нужда от издръжка на детето, която трябва" да бъде покривана от бащата. Издръжката няма за задача, да удовлетворява нуждите на майката за преживяване, извън обичайните такива. В този смисъл след К. майката получава трудово възнаграждение, което може да покрива нейните и на детето нужди, съдът е следвало да игнорира при постановяване на своето решение представените доказателства от нея за получен кредит, който тя изплаща, както и за заплащан наем на жилище за пребиваването й в гр. Б.. След К. отношение на жалбоподателя съдът е приел, че следва да полага допълнителен труд и работа, за да може да заплаща издръжката на детето си, то съдът следвало да изложи и такива доводи по отношение на майката, че същата К. родител е длъжна да полага допълнителен труд и работа, също за да издържа детето си. Такива доводи обаче по отношение на майката от страна на съда не са излагани. Смята, че по този начин съдът е прилагал двоен стандарт по отношение на двамата родители, които имат еднакво задължение за издръжка на детето им.

Във връзка с доводите за постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК. Исковата молба е била предявена при действието на отменения Семеен кодекс. Съдът в разпореждане № 5457/01.10.2009 година, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 от ГПК е изготвил доклад по делото. Докладът следва да съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата чл. 146, ал. 1 от ГПК. Въпреки, че от 01.10.2009 година е бил в сила новия Семеен кодекс и въпреки липсата на преходна разпоредба, която да определя по кой ред следва да се разрешават висящите спорове, съдът е приел, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 86, ал. 1 от отменения Семеен кодекс. Тази правна квалификация е изцяло неправилна, тъй К. от 01.10.2009 година се прилагат разпоредбите на новия Семеен кодекс, където правната квалификация на предявения иск е съвсем друга, а и условията, които следва да се установяват съобразно новата правна квалификация и въобще на института на издръжката са различни от института на издръжката по отменения Семеен кодекс. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй К. в изготвеният от съда доклад не се съдържат правната квалификация на насрещните права и възражения на ответника. Такива са направени в отговора на особения П. на доверителя му пред първоинстанционният съд. Правна квалификация на възраженията направени от него в доклада липсват. Твърди се, че съдът не е разпределил доказателствената тежест, съобразно заявените насрещни възражения от страна на особения П. на доверителя му. В отговора на исковата молба са направени насрещни възражения. Същите не са квалифицирани от страна на съда, К. не е дадено указание, каква е тежестта на доказване на тези възражения, както и какви доказателства следва да се ангажират. Твърди също, че съдът не е посочил за кои обстоятелства страните не сочат доказателства. В тази насока в отговора на исковата молба са заявени определени насрещни възражения. Направени са доказателствени искания, но съдът не е посочил за кои възражения не се сочат доказателства, както и кои твърдения не са подкрепени от доказателствата по делото. Твърди се, че съдът е задължил ответника да представи определени доказателства, К. го е предупредил, че при непредставяне, ще приеме за установени и ненуждаещи се от доказване определени факти, но не е дал възможност същият или неговият особен П. да вземат становище по доклада и указанията с него. По този начин ответникът е бил лишен да изрази становище по дадените указания и по-точно по вмененото му задължение за представяне на писмени доказателства. Твърди, че е нарушение и разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ГПК, тъй К. доверителят му живее в чужбина - Испания, и при това положение/за да настъпи преклузия на правата му/ е следвало да бъде предупреден за последиците, посочени в чл. 40, ал. 2 от ГПК. Твърди, че в изпратеното от съда съобщение обаче липсва предупреждението по чл. 40, ал. 2 от ГПК, поради което имаме нередовно призоваване на въззивника за първоинстанционното дело. Имаме нередовно изпратени съобщения за постъпилата срещу него искова молба. При това положение за него не е текъл срок по чл. 131 от ГПК и тази възможност следва да му се предостави във въззивното производство.Смята, че във връзка с всички посочени по-горе нарушения следва да се изготви нов доклад по делото, да се разпредели доказателствената тежест съобразно заявените твърдения в исковата молба и отговора на исковата молба, и предоставяне на възможност за ангажиране на доказателства във връзка с новия доклад. Иска се обезсилване на обжалваното решение, евентуално неговат отмяна и постановяване на ново такова, с което предявения иск с правно основание чл.150 от СК да бъде отхвърлен, К. въззиваечата бъде осъдена да заплати направените разноски по делото.

В съдебно заседание се поддържат посочените по-горе оплаквания.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадените въззивни жалби, такъв не е постъпил от въззиваемата. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на оплакванията и законосъобразност на обжалваното решение.

Д. С. П. гр.Б. изразява становище за неоснователност на оплакванията.

Жалбата е процесуално допустима, К. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна в производството, имаща интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са несонователни. ОС изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбите на чл.272 от ГПК.

Неоснователни са оплакванията, че спорът е следвало да бъде разрешен съобразно разпоредбите по новия Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009 год.. Искът е предявен на 03.04.2009 год. при действието на отменения Семеен кодекс. Ето защо в случая са приложими разпоредбите на чл.86 във вр. с чл.82 от СК/отм./, както е процедирал и районният съд.

С обжалваното решение е изменена определената с Решение № 3778/22.08.2007г. по гр.д.№ 1238/2007г. на Районен съд Б. издръжка, която Ф. Ю. М., ЕГН * постоянен адрес: гр. Б., ул. “Е.” № 1, се е съгласил да плаща месечно на детето си Х. Ф. М., с ЕГН *, К. е увеличенасъщата от 50,00 лева на 120.00 лв.месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2009г., ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна лихва до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване. Ответникът е осъден да запалати съответната държавна такса в размер на 172.80 лв., 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, както и сумата от 100.00 лева – възнаграждение за особен П..

Законосъобразно районният съд е приел, че са налице предпоставките за изменяване на определената издръжка от 50,00 лв. на 120,00 лв.. Детето Х. е малолетно, на 7 години. Това е достатъчно за да се приеме, че детето се нуждае от издръжка, изразяваща се в необходимостта от средства за храна, облекло, отопление, лекарства и др., както и за задоволяване, с оглед възрастта му, на минимум потребности, свързани с нормалното развитие на едно дете, както и неговото възпитание. Задължение обаче и на двамата родители е да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца, следователно, техните нараснали нужди и потребности, вследствие на промените във възрастта и в С.-икономическите условия в страната трябва да се посрещнат и от двамата родители, при това системно, а не инцидентно. По делото не е установено бащата доброволно, системно и лично да полага нужните грижи за детето си. От момента, към който е определена първоначалната дължима от бащата издръжка до настоящия момент е изтекъл повече от двегодишен срок, през което време значително са нараснали нуждите на детето, свързани с увеличаване на възрастта, което състояние е необратимо. Законосъобразно съдът е приел, че с оглед на събраните доказателства за задоволяване нуждите на детето Х. в конкреатния случай е необходима сума общо в размер на 200,00 лева, която сума следва да се поеме и от двамата родители. Законосъобразно районният съд е приел, че сумата от 120,00 лева са дължими от бащата, а останалите от майката. Отчетени са материалните възможности на двамата родители. Паричното участие на бащата в посочения размер е обусловено от обстоятелството, че по–голяма част грижите по непосредственото отглеждане и възпитание на детето са поети от майката. Последната поема и отговорността по отглеждането на детето. Съдът счита, че заплащането на сумата от 120,00 лева не съставлява особено затруднение за бащата и последният има възможносдт да я осигури. Въззивникът не е представил доказателства за доходите си, но от данните по делото е видно, че същият живее и работи в И., трудоспособен е, няма данни да боледува, няма задължения за издръжка към други лица.

С оглед на избложеното окръжният съд счита наведените плаквания за неоснователни. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено К. законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 във вр. с чл.272 от ГПК Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6251 от 05.11.2009 г., постановено по гр. д. № 786/ 2009 г. на Pайонен съд Б.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.