Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 24.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7647 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 62115/11.03.2019г. по гр.д. № 34429 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 27-ми състав „Е.Е.М.”ЕООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на Д.П.
П., ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4000лв., ведно със законната лихва от 17.03.2017г., до изплащането
й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди , изразяващи се в душевни болки и страдания,
накърняване на честта, на достойнството, на доброто име и на репутацията, в следствие
на публикуван материал в бр. 11/380/година ІХ, 16-22.03.2017г. във вестник
„Ретро”, както и на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 500лв., като е отхвърлен иска за горница над 4000лв. до предявен размер от 5000лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5066436/15.04.2019г. от ответника по исковете „Е.Е.М.”ЕООД,
ЕИК********, в частта, в която исковете са
уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочило е, че по делото не било установено, че претърпените от ищеца вреди са
само от процесната статия, свидетелските показания не били за страдания на
ищеца от конкретни изрази и думи от статията, не било установено затруднение на
ищеца в работата му, влошаване на здравословното му състояние, присъден размер
на обезщетението не бил справедлив. Поместването на снимката на ищеца в
статията било техническа грешка, породена от съвпадението на собственото и
фамилно име на обсъжданото в статията лице и ищеца, както и че и двамата били
спортисти в известни спортни клубове. Следвало да се съобрази и че в следващия
брой на вестника е посочил допусната грешка, поведението на ответника било
добросъвестно.
Въззиваемият- ищец Д.П. П., ЕГН ********** е оспорил
жалбата. Изложил е съображения, че решението на районния съд в обжалваната част
е правилно. Събраните доказателства установявали деликт, за обезщетяване на
вреди от който отговорност носел ответник. Събраните гласни доказателства установявали
претърпените от ищеца вреди, преживения стрес, влошаване на качеството на
работата му. Поставянето на снимката на ищеца в статията не се дължала на
извинима грешка на ответника, която да го освобождава от отговорност пред
ищеца. Ответникът не бил провел добросъвестна проверка. Уточнението на
ответника в следващия брой на вестника не било равнозначна на извинение, а и по
същество липсвало опровержение на изнесеното в процесната статия. Претендирал е
разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2011377/30.05.2017г. на Д.П. П., ЕГН ********** срещу Е.Е.М.”ЕООД, ЕИК********, с която е поискал от съда на основание на
чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от 17.03.2017г., до изплащането
й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания от
накърняване на честта, на достойнството, на доброто име и на репутацията, в
следствие на публикуван материал в бр. 11/380/година ІХ, 16-22.03.2017г. във
вестник „Ретро”. Посочил е, че в този брой на вестника бил публикуван материал
на стр. 7 със заглавие „Бащата на убития Д. си прерязал гърлото”, в която се твърдяло,
че Д.П.-популярен юноша на баскетболен отбор е смъртоносно наръган по време на
свада с участие на български роми в Англия, че бащата на убития Д.П. си е
прерязал гърлото. Статията била придружена със снимка на ищеца, публикувана на
интернет-сайта на ответника, като нито едно от твърденията в статията не било
вярно. Информацията в статията засягала личността му, професионалния му живот ,
авторитет създавали невярна представа негативна за личността му, внушавала
смъртта му, приписвала самоубийство на баща му. Посочил е, че за статията
разбрал на 17.03.2017г., когато бил на университетско първенство в гр. Шумен,
бил смазан, съкрушен, притеснил се, изживял тежко публикацията, влошило се
представянето му на баскетболните мачове в шампионата от 16.03. до
18.03.2017г., както и в започналото на 19.03.2017г. републиканско първенство в
гр. Видин, отношенията му със състуденти и познати се влошили, те го
поздравявали с неприкрито злорадство със „Здравей, мъртвец”, „Ходещият
мъртвец”. Не се чувствал добре психически и физически, затворил се в себе си,
станал тревожен, лабилен, бил извън професионална кондиция. Публикуваното в
следващия брой на вестника уточнение не било опровержение, нито извинение. Претендирала
е разноски.
Ответникът Е.Е.М.”ЕООД, ЕИК******** в предоставения срок е оспорил исковете.
Посочил е, че експресивните заглавия целят привличане на вниманието на
читателите, статията не съдържала обидни изрази. Поместването на снимката на
ищеца в статията било техническа грешка, породена от съвпадението на
собственото и фамилно име на обсъжданото в статията лице и на ищеца, както и че
и двамата били спортисти в известни спортни клубове. Следвало да се съобрази и
че в следващия брой на вестника е посочена допусната грешка и извинение за
същата, поведението на ответника било добросъвестно.
С определение от 14.11.2018г. районният съд е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в бр.
11/380/година ІХ, 16-22.03.2017г. във вестник „Ретро”, издаван от ответника на
стр. 7 е публикуван материал без посочен автор със заглавие „Бащата на убития Д.
си прерязал гърлото”, в която се сочи, че Д.П.- популярен юноша на баскетболен отбор
бил смъртоносно наръган по време на свада с участие на български роми в Англия,
че бащата на убития Д.П. си е прерязал гърлото, като статията е била придружена
със снимка на ищеца, че информацията е разпространена и публикувана на интернет
сайта на вестника, в следващия брой на вестника е публикувано уточнение, че
вместо снимка на трагично загиналия Д. била качена снимка на съименник.
По делото не се спори, а и от
приетите по делото неоспорен от страните
страници от вестник „Ретро” се установява, че в бр. 11/380/година ІХ, 16-22.03.2017г. във
вестник „Ретро”, издаван от ответника на стр. 7 в сравнително централна част на
страницата е публикуван материал без посочен автор със заглавие „Бащата на
убития Д. си прерязал гърлото”, в която се сочи, че Д.П.- популярен юноша на Миньор 1919” бил смъртоносно наръган по време
на свада с участие на български роми в Англия, че бащата на убития Д.П. си е
прерязал гърлото, като статията е придружена със снимка на ищеца, в бр. 12 в
края на страницата е публикувано
уточнение, с което се сочи, че в бр. 11 вместо снимка на трагично
загиналия в Англия Д.П. от Перник е публикувана снимка на негов съименник, за
която техническа грешка редакцията се извинява.
Приети са рецепта, амбулаторен
лист, съгласно които на 12.04.2017г. ищецът е бил прегледан от лекар, поставена
е диагноза „разстройство на вегетативна нервна система, оплаквал се от
безсъние, неспокойство, тревожност, раздразнителност, главоболие от 3 седмици,
посочил преживяна психотравма, предписано
е медикаментозно лечение още на 24.03.2017. с деанксит, което след
прегледа на 12.04.2017г. е прието че
следва да продължи.
Прието е удостоверение за раждане
на ищеца, съгласно което е роден в гр. Етрополе, баща му е Петко Милчев П..
Прието е удостоверение, издадено
от Факултета „Обществено здраве, здравни грижи и спорт” съгласно което ищецът е
студент ІV-ти курс , специалност „туризъм” във факултета на ЮЗУ”Неофит Рилски” и
е участвал със студентския
баскетболен отбор в 6-ти Национален
университетски шампионат по баскетбол в гр. Шумен от 16.03.2017г. до
18.03.2017г.
Разпитан по делото св. Н.Г.е заявил, че познава ищеца от
2015г., бил негов треньор в баскетболния отбор на ЮЗУ”Неофит Рилски включително
и през 2017г.. Посочил е, че имали състезание в гр. Шумен на 16.07.2013г. и на
17.03.2017г., с ищеца били в една хотелска стая. След изиграването на срещата
на 17.03.2017г. се прибрали в хотела, ищецът се качил в стаята им, свидетелят
останал за 10-15 минути във фоайето, после се прибрал в стаята им и тогава на
ищеца се обадили по телефона и му казали, че в статия във в. „Ретро“ пишело, че
баща му си прерязал гърлото. Тогава ищецът изпаднал в шок, започнал да звъни на
баща си, първия път не успял да се свърже с него, но след една минута баща му
се обадил. Тогава отишъл с ищеца и взели вестника като прочели статията. След
този момент ищецът престанал да бъде лидер в играта, изпаднал в шок, започнал
да прави грешки в играта, бил нервен, спрял да говори със съотборниците си, по
време на мачовете допускал грешки и това се отразило на резултатите , не влезли
в 4-ката. Преди статията всичко било нормално, ищецът бил лидер на отбора и
свидетелят разчитал на него, но психически ищецът не издържал. В един момент
останалите момчета започнали да се шегуват с него, казвали му „ходещ мъртвец”,
„жив мъртвец”, но след разговор с тях, съотборниците му отишли да успокояват
ищеца. Бащата на ищеца се бил обадил в редакцията на вестника. Посочил е, че
след този случай продължил да бъде треньор на ищеца, той идвал на тренировки, но не играел, бил
избухлив, казал че е на успокоителни, не ходел на лекции и на упражнения,
казвал че не му е до това, не искал да вижда никого, затворил се в себе си,
това се отразило и на играта му, сринал се. Това продължило 2-3 месеца след
това ищецът започнал постепенно да се възстановява, но му било трудно и в
момента не е този Д. , който свидетелят
очаквал да бъде. След статията от 17.03.2017г. по време на игра през „тайм аут”
свидетелят питал ищеца защо прави грешки и ищецът му казал, че не мисли за
играта, а за статията.
Разпитана по делото св. М.Б.е заявила, че с ищеца живеят
заедно от 4 години , запозната била със
статията от 2017г., ищецът й казал за нея, обадил й се по телефона и свидетелят
си купила вестника, прочела статията. По гласа му в разговорите по телефона
познала, че ищецът е разтревожен, статията се отразила зле и на техните
отношения, защото ищецът не искал да излиза, приятелите му се шегували с него,
като го наричали „ходещ мъртвец”, „възкръсналия”, не му било приятно, не бил на
себе си, бил лабилен за около 3-4 месеца, имал кошмари. Заявила е, че след
турнирите ищецът отишъл на лекар и му предписали лекарства. Към момента все още
говорел за статията. Бащата на ищеца й казал, че се обадил в редакцията на вестника,
за да им посочи, че са допуснали грешка. Публикуваното в следващия брой на вестника
не било приемливо извинение, защото сочело само че е допусната техническа
грешка.
Приети са неоспорени от страните
извлечения от интернет-сайт, сочещ
оценки за игра на ищеца.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са
с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и с чл. 86 от ЗЗД .
При този иск в тежест на
ищеца е да установи отговорност на ответника спрямо ищеца по смисъла на чл. 49 и чл. 45 и сл. от ЗЗД, а
именно противоправно поведение на трето лице, на което ответникът е възложил
работа, в следствие на което, са настъпили вреди за ищеца, обстоятелства, които
да обосноват извод, че справедливо обезщетение да вреди е в размер на процесна
сума, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Ответникът при така
депозиран отговор следва да докаже по делото, че публикувана информация е била резултат
от добросъвестно журналистическо разследване.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна
отговорност. Това е специално уредена от законодателя гаранционно-обезпечителна
отговорност за чужди действия, която се носи от възложителя на работата за
вреди, настъпили при или по повод на извършване на определена възложена работа.
Отговорност за вреди от изнесена от
журналист информация, е основание за ангажиране отговорността на издателя по
реда на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността се носи от издателя на печатното
издание, както при известен автор на изнесената информация, така
и при неизвестен такъв. Издателят на печатното издание носи отговорност за
верността на написаното, както и за това, че то е резултат от добросъвестно
журналистическо разследване. Свободата на словото се разпростира до пределите,
след които вече засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и
правата на други граждани. (В този смисъл Решение № 147/18.03.2011г. по гр.д.№
1640/2010г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 404/13.07.2010г. по гр.д.№ 907/2009г.
на ВКС, ІІІ-то Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК). На проверка на
истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да доведат до ангажиране на
отговорността на автора им, съответно на
издателя по реда на чл. 49 от ЗЗД. Мненията и оценките не подлежат на
проверка за вярност – те могат да доведат до отговорност по чл. 45 съответно по
чл. 49 от ЗЗД, само ако представляват обида.(В този смисъл Решение №
85/23.03.2012г. по гр.д.№ 1486/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само вината се презумира от закона.
Ищецът следва да установи по делото при условия на пълно и главни
доказване както конкретно поведение на ІІІ-то лице, на което ответник е
възложил работа, противоправността на същото, претърпените вреди, но и
обстоятелството, че поведението на това
ІІІ-то лице е решаващо за настъпване на вредите, тоест че то е вътрешно необходимо свързано с резултата.
Такава връзка между поведението и резултата ще е налице тогава, когато вредата
закономерно произтича от деянието, а не е случайно свързана с него. Всяко
действие или бездействие, което е в нарушение на обществения порядък е
противоправно, като деецът може да носи за същото административна, наказателна
или дисциплинарна отговорност, които се носят наред с гражданската такава.
Деликтната отговорност по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД се ангажира за увреждащо
спрямо ищеца поведение. Тя е защита на субективно право на ищеца и
правнозначими негови интереси.
Правото да се
изразява и разпространява свободно мнение, да се търси и да се разпространява
информация е прогласено в разпоредбите на чл. 39-41 от Конституцията на
Република България, както и в чл. 10 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Това право е
сред основните права на човека , което
обаче не е абсолютно. Ограниченията на това право се съдържат в нормите на чл.
10, т.2 от Конвенцията, нормите на чл. 39-41 от Конституцията на РБ, както и в
общото правило на чл. 57, ал.2 от Конституцията на РБ. Това право не може да
бъде използвано за накърняване на честта, личното достойнство, доброто име.
Тези ценности са обект на посегателство при обида и клевета. Ангажирането на гражданската
отговорност за унижаване достойнството на определено лице посредством
неприлично отнасяне с него и/или за съзнателното разгласяване на неистински
позорни обстоятелства за него или приписване на престъпление е ограничение на правото на свобода на изразяване
на мнения, което ограничение е допустимо от Конституцията на РБ. В хипотези, в които свободата на изразяване
на мнение , на търсене и разпространение
на информация не представлява превратно упражняване на правото по чл. 39 от Конституцията и не е използвано за увреждане на добро име, то не са нарушени
ограниченията на това право. Изказването на мнение с негативна оценка за
коментирано конкретно лице с оглед на обществен интерес не е противоправно. (В
този смисъл Решение № 253/29.01.2014г. по гр.д. № 1251/2012г. на ВКС, ІІІ-то
Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
По делото не се спори, че ответникът към 17.03.2017г., а и към
момента е издател на вестник ” Ретро”, поради което и за вреди от изнесена в този
вестник информация, резултат от деликтно поведение на лица, на които ответник е възложил работа, отговорността на ответника
може да се ангажира.
В конкретния случай съдът приема, че от събраните по
делото и неоспорени страните доказателства, по делото е установено, в бр. 11/380/година ІХ,
16-22.03.2017г. във вестник „Ретро”, издаван от ответника на стр. 7 е
публикуван материал без посочен автор със заглавие „Бащата на убития Д. си
прерязал гърлото”, в която се сочи, че Д.П. бил смъртоносно наръган по време на свада с участие на български роми в
Англия, че бащата на убития Д.П. си е прерязал гърлото, като статията е
придружена със снимка на ищеца.
Съдът приема, че процесната
статия сочи ищеца като лице, за което е публикувана информация. В статията са
посочени две имена на ищеца, че е популярен юноша на спортен отбор, снимката му
, поради което съдът приема, че по делото е установено, че статията сочи ищеца.
Съдът приема, че
публикацията съдържа твърдения за факти от действителността - че Д.П. е бил
смъртоносно наръган по време на свада с участие на български роми в Англия, че
бащата на убития Д.П. си е прерязал гърлото. За същите има изрични изявления в
статията, а и те могат да се изведат от цялостното съдържание на статията. Тези
твърдения за факти съдът приема, че са
от естество да причинят болки и
страдания на ищеца. Това е така, защото провеждане на поведението приписано на
ищеца е морално укоримо, същеврeменно
внушенията за смъртоносност на раната му и за смъртта на баща му са от естество
да доведат до душевни терзания, изводи
на районния съд в този смисъл са правилни.
По
делото се установи, че ищецът не е бил ранен, нито убит, баща му не е загинал, поради което и доколкото по делото
не са ангажирани доказателства, че оповестяването на тази информация е резултат
от добросъвестна проверка, като съобрази
и че такъв извод не може да се направи и от самата публикация и снимката към
нея, то по делото е установено, че изнесената информация е невярна и ответникът
носи отговорност за обезвреда на лицата, претърпели вреда от това му поведение
Неоснователни са доводите на
ответника, че извършената от него проверка на фактите е добросъвестно
журналистическо разследване. В конкретния случай, по делото не е
установено да е направена каквато и да е
било проверка от служителите на ответника за съответствие на публикуваната
снимка с лицето, за което се изнася информация. При така установено съдът
приема, че по делото не е установено публикацията да е проверена по начин,
отговарящ на изискванията за добросъвестност. В тежест на ответника, е било да
ангажира доказателства по делото, от които да може да се изведе извод, че информацията не е голословна, а е подкрепена
с такава, която е предоставена от достоверен източник или с други доказателства
в тази насока В случая рамките на възможностите на ответника е било да извърши
проверка за достоверност на изнасяната информация, включително и чрез
запитвания до спортните отбори. Тази проверка е била дължима, като
непровеждането й обосновава извод, че е проведено противоправно поведение от
служителите на ответника и отговорността на ответника за същото може да се
ангажира.
При така установеното съдът
приема, че публикация в случая обективира твърдения за неверни и злепоставящи
ищеца факти, поради което и съдът приема, че по делото е установено, че с разпространяването й е
проведено противоправно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, за което
отговорност носи и ответника-юридическо лице като издател на вестника.
Действително, от ответника не може да се очаква при условия на пълно и главно
доказване да установи по делото това поведение на ищеца. Същото не е в рамките
на възможностите му включително и поради обстоятелството, че се касае за
поведение, за установяване на което са нужни време, достъп до информация, до
документи и т.н. В тежест на ответника, обаче, съдът приема, че е било да
ангажира доказателства по делото, от които да може да се изведе извод, че
изявленията в публикацията не са голословни, а са подкрепени с информация,
предоставена от компетентни органи или с други доказателства в тази насока.
Такива доказателства съдът приема, че не са ангажирани по делото.
При така възприето и като
съобрази и че твърденията в публикацията са от естество да урони доброто
име, честа и достойнството на ищеца, то съдът приема, че по делото е установено
виновно противоправно поведение на журналиста, поради което и отговорността на
издателя на печатното издание може да се
ангажира реда на чл. 49 от ЗЗД.
Съдът приема, че по делото е
установено от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира
като неопровергани и резултат от личните впечатления на свидетелите, логични и
последователни, че ищец е претърпял
вреди от така проведеното поведение от ответника. Действително, свидетелите са
близки на ищеца, но показанията им не са опровергани по делото, поради което и
няма основание да не се кредитират.
По размера на обезщетението:
Съгласно разпоредбата на чл.
49 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да
репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси,
към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили
обстоятелства - следва да се прецени икономическата конюнктура, за да
съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът
на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги
компенсира (В този смисъл Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение
0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС). Обезщетението за неимуществени
вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и
психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от приети по делото рецепта, амбулаторен лист, събраните по делото гласни доказателства,
които съдът кредитира като логични, последователни, резултат от личните
впечатления на свидетеля, а и
неопровергани от останалите събрани по
делото доказателства, се установява, че в резултат на публикацията ищецът е преживял негативни емоции, първоначално е изпаднал в шок от
новината за смъртта на баща си, че ищецът е участвал в сбиване при което е ранен,
в последствие е бил притеснен от публикуваното, от подигравките на познатите
си, не искал да излиза, бил разсеян и не участвал активно и резултатно в
баскетболните мачове на отбора на
ЮЗУ”Неофит Рилски”, бил разсеян, , безпокойството и кошмарите овладявал с
успокоителни, престанал да бъде лидер в играта, започнал да прави грешки в
играта, бил нервен и това се отразило на резултатите, не участвал и в
тренировките след това за около 2-3 месеца, спрял да говори със съотборниците
си. При така установеното съдът
приема, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, справедливото обезщетение на
които е в размер на 4000лв. При определянето на този размер съдът съобрази
сравнително продължителния период на търпене на вредите, социално-икономическите условия
в страната към процесния период, младата възраст на която ищецът е претърпял
вредите, както и че в случая се
касае за вреди, настъпили от накърняване на блага, чиято значимост е преценена
от законодателя като висше благо,
закрепено като такова в Конституцията на
Република България. Информацията
в публикацията е от категорията на тези, при които не е нужно да се
ангажират нарочни доказателства, за да
се приеме за установено, че вреди са причинени. Това е така, защото съобщение
за смъртта на родител житейски е
оправдано да се приеме, че е причинило страдания с изключително висок
интензитет. Житейски оправдано е да се приеме, че негативни емоции се преживеят
и от публикуваната за самия ищец информация- че е участвал в сбиване в Англия, че е смъртоносно ранен. В случая тази житейска
логика е подкрепена и от събраните по
делото гласни доказателства. При определяне на размера на обезщетението съдът
съобрази изключително високия интензитет
на страданията, която такава информация предпоставя да се преживеят. Съдът съобрази и спецификата на оценките и изнесените факти в частта за поведението на ищеца, реализация на ищеца в спортната дейност. В случая определящото за
размера на обезщетението на вредите не е
продължителността на периода, през който са търпени. Периодът на страданията
има второстепенно значение в случая, но същото не може да се игнорира. Водещо
при определяне на размера на обезщетението е естеството на информацията и
интензивността на страданията. Те в случая обосновават извод, че макар и за
много кратък период от време интензивността на страданията на ищците е била
изключително висока, като естеството на информацията – за загуба на родител, за
участие в свада и смъртоносно раняване, обосновава извод, че справедливото
обезщетение на претърпените от всеки ищец вреди е в размер от по 4000лв. Следва да се посочи и че по
делото е установено, че независимо от уточнението , публикувано от ответника
след една седмица във вестника, страданията на ответника макар и с по-нисък
интензитет са продължили 2-3 месеца. За този извод съдът съобрази показанията
на свидетелите, приетите по делото рецепта и амбулаторен лист. Това уточнение
на ответника е лаконично, в края на страницата за разлика от статията за ищеца,
придружена със снимка и в сравнително централна част на страницата.
Основателен е и иска за лихва
върху тази главница, за която иск е
основателен от публикацията.
При така възприето съдът приема
че решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски по исково дело пред районния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия разноски за адвокат в производство пред СГС в размер на 600лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62115/11.03.2019г. по гр.д. № 34429 по описа за
2017г. на
Софийски районен съд, 27-ми състав в останалата
обжалваната част.
ОСЪЖДА„Е.Е.М.”ЕООД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Д.П.
П., ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 600лв (шестстотин лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.