№ 70
гр. Стара Загора , 23.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20205530103156 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
ИЩЕЦ: „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София - редовно призован, не се явява представител.
ОТВЕТНИК: Д. А. А. –редовно призован чрез назначения му особен представител –
адв. Т.А., явява се особения представител адв.Т.А..
Съдът докладва молба от ищеца от 18.03.2021г., като връчва препис от същата на
адв.А..
АДВ А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
АДВ А.: Поддържам отговора на исковата молба.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както
следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради
което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и
изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
АДВ А.:Спогодба не може да бъде постигната.
Тъй като спогодба в днешното съдебно заседание не се постигна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Докладва делото както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „А 1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София против Д. А. А.. Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с предишно
търговско наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, твърди в исковата си молба, че упражнил
предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на
заповед за изпълнение, като на 18.03.2020г. депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. В хода
на образуваното ч.гр.д. 1210 Районен съд - Стара Загора издал заповед за изпълнение за част
от сумите претендирани със заявлението, като осъдил Д. А. А. да му заплати на следните
суми: 606,51 лева - главница; 161,39 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата
на главницата от 606,51 лева за периода от 26.05.2017 г. до 17.03.2020 г.; законна лихва за
забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
18.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 390,79 лева - съдебни разноски,
от които 30,79 лева - държавна такса (с вкл. комисионна за банков превод) и 360,00 лева -
адвокатско възнаграждение. Видно от Разпореждане № 6255 от 10.07.2020 г. по ч.гр.д.
1210/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, за което бил надлежно уведомен на
24.07.2020 г., заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. По отношение на неустойката в размер на 716,73 лв., която била отхвърлена с
разпореждане № 3624 от 13.04.2020 г. по ч.гр.д. 1210/2020 г. по описа на PC Стара Загора, с
настоящата, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3, предявява осъдителен иск. Между „А1
2
България“ и Д. А. А. бил сключен договор с номер ********* от 31.08.2016 г. Договорът
бил с рамков характер и имал за предмет предоставянето на електронни съобщителни
услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и
продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти били предоставяни от
ищеца на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или
приложения към рамковия договор. С Приложение № 1 от 31.08.2016 г. А1 България
предоставил на ответника телевизионна абонаментна услуга с номер 201000439306.
Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер
на 15,99 лв. с ДДС (13,32 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1. Срокът за
ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтичал на
31.08.2018 г. Към тази телевизионна услуга била предоставена и екстра за допълнително
ползване чрез Допълнение към Приложение №1 от 01.09.2016 г. Избраната допълнително
екстра била “НВО GO” с месечна такса 3,99 лв. с ДДС (3,32 лв. без ДДС). Избраният срок за
ползване отново бил двугодишен. С Приложение № 1 от 12.09.2016 г. „А1 България“
предоставил на ответника пакетна абонаментна услуга с телефонен номер ********** и
номер на ТВ услугата от пакета 201000443920. Избраният от абоната тарифен план за пакета
бил с месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв. с ДДС 23,32 лв. без ДДС). Срокът за
ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтичал на
12.09.2018 г. С Приложение № 1 А1 България предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната
тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС
(16,66 лв. без ДДС). С Приложение № 1 от 04.01.2017 г. „А1 България“ предоставил на
ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********.
Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер
на 23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1. Срокът за
ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на
04.01.2019 г. С Договор за продажба на изплащане от 04.01.2017 г. „А1 България“ продал на
ответника продукт - Апарат Huawei Y5 II DS Black MAT 25 23м със сериен номер
862817039007509. Устройството било предоставено в пакет с горепосочената мобилна
услуга за SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 04.01.2017г. За
това обстоятелство свидетелствал чл. 3 от договора за продажба на изплащане, както и
приемо-предавателният протокол и гаранционната карта на устройството, където е посочен
телефонният номер на услугата и серийният номер на предоставеното устройство. Същият
бил сключен за срок от 23 месеца, като била уговорени една първоначална и 23 месечни
вноски, всяка в размер на 4,50 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора.
Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверявало с приемо-предавателен
протокол към договора. Освен това всички останали услуги, използвани от абоната извън
избраните тарифни планове (допълнително проведени разговори, изпратени съобщения,
използвани мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други
подобни), се таксували съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и
Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на „А1 България“. За неуредените в
3
индивидуалните договори въпроси следвало да се прилагат Общите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. Те имали
задължителна сила за абонатите. Това се удостоверявало чрез подписа им под договорите за
услуги, съгласно чл. 6 от общите условия. На основание сключените договори и във връзка с
предоставяните услуги и продукти на изплащане „А1 България“ издавал ежемесечни
фактури. Съгласно чл. 26.4 от общите условия заплащането на услугите и продуктите се
извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. Във
фактурите били отразени таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни
услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във всяка
една фактура било отразено подробно потреблението на абоната за съответния период - в
това число абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени
съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга,
използван интернет, телевизионни програми и пр. Съгласно чл. 26.5 от общите условия
мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една
фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането било
ликвидно, а след изтичането му ставало изискуемо. В настоящия случай от страна на
ответника Д. А. А. били налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените
договори в общ размер на 606,51 лв., представляваща главница, разпределена както следва:
Незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени
фактури за периода от 10.05.2017 г. до 13.11.2017 г., в общ размер на 521,01 лв., съответно:
фактура №*********/10.05.2017; фактура №*********/12.05.2017; фактура
№*********/12.05.2017; фактура №*********/09.06.2017; фактура №*********/12.06.2017;
фактура №*********/12.06.2017; фактура №*********/11.07.2017; фактура
№*********/12.07.2017; фактура №*********/12.07.2017; фактура №*********/10.08.2017;
фактура №*********/11.08.2017; фактура №*********/11.08.2017; фактура
№*********/11.09.2017; фактура №*********/12.09.2017; фактура №*********/12.09.2017;
фактура №*********/10.10.2017; фактура №*********/12.10.2017; фактура
№*********/12.10.2017; фактура №*********/13.11.2017. Незаплатени суми за месечни
вноски за предоставени продукти на изплащане, за които били издадени фактури за периода
от 12.05.2017 г. до 13.11.2017 г., в общ размер на 85,50 лв., съответно: фактура
№*********/12.05.2017; фактура №*********/12.06.2017; фактура №*********/12.07.2017;
фактура №*********/11.08.2017; фактура №*********/12.09.2017; фактура
№*********/12.10.2017; фактура №*********/13.11.2017г. По отношение на договорите за
продажба на изплащане следвало да се има предвид, че същите се прекратявали при
неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача -
чл. 12.3 от договора. При такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски,
дължими до края на срока по съответния договор, ставали предсрочно изискуеми. Договорът
се считал за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми. Сумата по нея,
съдържаща оставащите месечни вноски, следвало да бъде заплатена по общия ред в 15-
дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не засягало задължението на
4
абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия случай, това
била фактура № ********* от 13.11.2017 г., с която е прекратен договор за продажба на
изплащане от 04.01.2017 г., като същата включвала оставащите 13 месечни вноски по 4,50
лв. Поради неизпълнение на задълженията си в срок ответникът Д. А. А. дължал на „А1
България“ и обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Това му
давало право да иска обезщетение под формата на законна лихва за забава, считано от
датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.03.2016 г. Лихвата за
този период възлизала в общ размер на 161,39 лв. Нещо повече, издадените от ищеца
гореописани фактури относно задълженията на ответника за процесния период не били
оспорени в дадения срок, съгласно чл. 26.6 от общите условия. Гореизложеното по
презумпция водело до извода, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си,
произтичащи от сключените между страните договори, поради което възниквало и
задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане. При неплащане на дължимите суми по
фактурите след изтичане на срока им за плащане договорът се считал за едностранно
прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която е забавено
плащането. Съгласно чл. 54.12 от общите условия договорът по отношение на конкретна
услуга на потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на „А1 България“, в
случай че забавата за плащането на дължимите за нея суми е продължила повече от 124
дена. На основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради
виновното неизпълнение от страна на ответника била начислена неустойка в общ размер на
716,73 лв., отхвърлена с разпореждане № 3624 от 13.04.2020 г. по ч.гр.д. 1210/2020 г. по
описа на PC Стара Загора, за която на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК предявява
осъдителен иск за сумата от 716,73 лв. Видно от договорените между страните условия за
описаните по-горе електронни съобщителни услуги, ако абонаментът по договор за услуги
бъдел прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване,
определен за този абонамент, абонатът дължал на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по
техния стандартен размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до
изтичане на съответния срок за ползване. Когато абонатът бил физическо лице, както в
настоящия случай, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не
можел да бъде по-голям от сбора на три месечни абонаментни такси по техния стандартен
размер без отстъпка и без ДДС. Тази клауза била въведена в изпълнение и при съобразяване
на съдебната спогодба, подписана между Комисията за защита на потребителите и
Мобилтел ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по описа на Софийски градски съд, документирана в
протокол от 21.04.2016 г. В т. 1 от същата се посочвали правилата за изчисляване на
неустойката, като било уговорено в т. 2 тези правила да се въведат в договорите за
предоставяне на електронни съобщителни услуги от 01.07.2016 г. При прекратяването на
договор по отношение на конкретна услуга „А1 България“ счетоводно завеждал сметка за
неустойка, ако такава следва да се дължи с оглед условията в индивидуалния договор.
5
Сумата по съответната сметка представлявала размера на начислената неустойка за
конкретната услуга. Датата на сметката кореспондирала с датата на прекратяване на
договора по отношение на услугата. Освен това при предсрочно прекратяване на договор за
електронни съобщителни услуги по вина на абоната, се дължало и възстановяване на
стойността на отстъпката от пазарната цена на крайното устройство (закупено изцяло или
предоставено на изплащане), предоставено в пакет с прекратения договор. При
предоставянето на услугите цифрова телевизия, интернет или домашен телефон мобилният
оператор предоставял на потребителя и техническо оборудване за временно ползване
(медиен център - цифров модем и/или рутер, смарт карта, фиксирано телефонно устройство
и други подобни). При прекратяването на договора по отношение на услугата абонатът бил
длъжен да върне оборудването на оператора в пълна комплектност и изправност. В
противен случай последният дължал неустойка за невърнато оборудване в размер на
стойността на оборудването, съгласно ценоразписа на мобилния оператор. С оглед
изложеното, във връзка с предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори за
електронни съобщителни услуги, претендира неустойка за предсрочно прекратяване, която
възлиза в размер на 286,27 лв., разпределена както следва: 21,00 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга, предоставена в пакет
с телефонен номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 12.09.2016 г.
Сумата на неустойката представлявала сбор на 3 месечни такси от по 7,00 лв. За
неустойката била издадена сметка № ********* от 13.10.2017 г.; 48,96 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на договор за телевизионна услуга с номер
201000443920, предоставена в пакет съгласно чл.6.3.1. от Приложение № 1 от 12.09.2016 г.
Сумата на неустойката представлява сбор на 3 месечни такси от по 16,32 лв. За неустойката
била издадена сметка № ********* от 13.10.2017 г.; 59,97 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер
**********, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 04.01.2017 г. Сумата на неустойката
представлявал сбор на 3 месечни такси от по 19,99 лв. За неустойката била издадена сметка
№ ********* от 15.10.2017г.; 39,96 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по
отношение на договор за телевизионна услуга за SIM карта с номер 201000439306, съгласно
чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 31.08.2016 г. Сумата на неустойката представлявала сбор на
3 месечни такси от по 13,32 лв. За неустойката била издадена сметка № ********* от
15.10.2017г.; 49,98 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Сумата на неустойката
представлявала сборът на 3 месечни такси от по 16,66 лв. За неустойката била издадена
сметка № ********* от 15.10.2017 г. По отношение на активираните допълнително екстри
към конкретните телефонни номера се прилагали общите правила за изчисляване на
неустойката. В тези случаи размерът на неустойката за предоставяната екстра се определял
на база всички месечни абонаментни такси (без ДДС), дължими от датата на прекратяване
(датата на издаване на съответната сметка за неустойка) до изтичане на определения срок на
ползване на услугата. Във връзка с изложеното била начислена неустойка за оставащите
месечни такси на допълнителни екстри при предсрочно прекратен договор, както следва:
6
33,20 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на екстра “НВО GO” към
ТВ услуга 201000439306. Сумата на неустойката представлявала сбор на 10 месечни такси
от по 3,32 лв. За неустойката била издадена сметка № ********* от 13.10.2017г.; 33,20 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на екстра “3000 MB трафик на данни
за мобилен интернет на максимална скорост в мрежата на Мобилтел” към услугите за тел.
номер **********. Сумата на неустойката представлявала сбор на 10 месечни такси от по
3,32 лв. За неустойката била издадена сметка № ********* от 15.10.2017 г. Във връзка с
предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори за електронни съобщителни
услуги претендира и неустойка за възстановяване на стойността на отстъпките от пазарните
цени на крайните устройства (закупени изцяло или предоставени на изплащане), както и
стойността на невърнатото техническо оборудване, предоставено за временно ползване,
която неустойка възлиза в размер на 430,46 лв., разпределена както следва: 90,46 лв. -
неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство Апарат
Huawei Y5 II DS Black MAT 25 23м, предоставено с Договор за продажба на изплащане от
04.01.2017 г., в пакет с мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********.
Размерът на отстъпката бил предвиден изрично в 6.3.1.от Приложение № 1. За неустойката
била издадена сметка № ********* от 15.10.2017г.; 100,00 лв. - неустойка за възстановяване
на стойността на невърнато техническо оборудване Пакет Huawei B310s-22+Huawei FM
Cext.an ползване 2г, предоставено по договор за телевизионна услуга № 201000439306,
съгласно чл. 6.3.4 от Приложение № 1 от 31.08.2016 г. За неустойката била издадена сметка
№ ********* от 15.10.2017 г.; 100,00 лв. - неустойка за възстановяване на стойността на
невърнато техническо Оборудване Пакет Huawei B310s-22+Huawei FM Cext.an ползване 2г,
предоставено по договор за телевизионна услуга, предоставена в пакет с номер
20100443920, съгласно чл. 6.3.4 от Приложение № 1 от 12.09.2016 г. За неустойката била
издадена сметка № ********* от 13.10.2017 г.; 140,00 лв. - неустойка за възстановяване на
стойността на невърнато техническо оборудване за интернет услугата, предоставено по
договор за SIM карта с телефонен номер **********. За неустойката била издадена сметка
№ ********* от 13.10.2017г. Претендираната от с настоящата искова молба, както и с
депозираното заявление за издаване заповед за изпълнение от 18.03.2020 г., главница в
размер на 606,51 лв., се формирала като сбор от посочените по-горе суми по фактурите в
двете таблици, съответно 521,01 лв. за предоставени електронни съобщителни услуги и
85,50 лв. за предоставени продукти на изплащане. Претендираната с осъдителен иск
неустойка в размер на 716,73 лв. се формирала като сбор от посочените по-горе суми по
съответните сметки, съответно 286,27 лв. за неустойката по т. 7.2.1 от настоящата и 430,46
лв. за неустойката по чл. 7.2.2. Счита, че съобразно изхода от настоящия спор съдът следва
да се произнесе и по отношение на отговорността за направените в заповедното
производство (1210/2020 г., по описа на Районен съд - Стара Загора) разноски. Моли съда да
признае за установено, че ответникът Д. А. А. му дължи на присъдените му със заповед за
изпълнение на парично задължение суми: Сумата от 606,51 лева - главница; Сумата от
161,39 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 606,51 лева
за периода от 26.05.2017 г. до 17.03.2020 г.; Законна лихва от дата на подаване на Заявление
7
по чл. 410 от ГПК - 18.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Моли съда
да осъди Д. А. А. да му заплати следната сума: Сумата от 716,73 лева – неустойка. В случай
че уважи така предявените искови претенции, ответникът следвало да бъде осъден да
заплати и всички разноски по настоящото производство, в това число заплатена държавна
такса и 401,04 лв. - адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител – адв.Т.А., в който счита предявените искове за изцяло неоснователни и
недоказани, като ги оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва изложените в исковата
молба обстоятелства и твърдения относно съществуването на претендиралите вземания.
Оспорва обстоятелствата, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумите от 606,51 лв. -
главница, законна лихва за забава в размер на 161,39 лв., 716,73 лв. - неустойка ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК или обща сума в размер на 1 484,63 лв. Възразява срещу основателността на
облигационните претенции на ищцовото дружество по главния иск и акцесорните искове.
Съгласно чл.3.3 от процесния Договор № ********* от 31.08.2016г. между страните било
уговорено, че промяна на условията по договора се извършва с подписване на анекс или
ново приложение. Представени били от ищеца по настоящото гражданско дело приложения
/споразумения, анекси/ с различни дати. Представените няколко приложения /споразумения/
не установявали кои от услугите са се прекратили автоматично поради подписани
последващи нови споразумения /приложения/, при договорени промени на условията по
договора. Не ставало ясно кое приложение е запазило действието си и кое приложение се е
дерогирало от последващо. Липсвала изрична клауза относно действието на приложенията
при подновяването на условията на услугата с ново приложение с нова дата. Съгласно чл.
147, ал.1 и ал.2 от ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябвало да
бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. При съмнение относно смисъла на
определено условие то се тълкувало по благоприятен за потребителя начин. Предметът и
срокът на ползване на предоставените от ищеца услуги били спорни при наличието на
споразумения /приложения/, които са се прекратявали в срока на ползване на услугата от
други по- нови споразумения /приложения/. Оспорва обстоятелството, че ищцовото
дружество е имало валидни договорни отношения с ответника и че е предоставяло всички
услуги, за които са представени приложения към договора предвид договорената между
страните възможност за последваща промяна на условията 1/ с подписване на ново
приложение дори в срока на ползване на услугата 2/ предвид правото на абоната
едностранно да прекрати Договора с едномесечно писмено предизвестие на основание чл.52
от Общите условия и/или 3/ правото му на основание чл. 134 ал.1 от Закона за електронните
съобщения да подаде заявление за пренос на номера към друг мобилен оператор, което също
е причина за прекратяване на договора. Оспорва съществуването на договорни отношения
между страните за посочените в исковата молба услуги. Оспорва доказателствената сила на
представените фактури и сметки. Издадени били фактури и сметки за суми, които не се
дължат от него. Възразява относно настъпването на изискуемостта на вземанията поради
горепосочените съображения. Прави възражение за погасяване на вземанията по договора
поради плащане, в случай че се установи в хода на съдебното дирене, че ответникът е
платил претендиралата парична сума изцяло или частично. Представеният по настоящото
гражданско дело договор № ********* бил рамков. Съгласно разпоредбите на чл. 147а, ал.1
до ал.5 от Закона за защита на потребителите при сключване на договор при общи условия с
потребител, общите условия обвързвали потребителя само ако са му били предоставени и
той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверявало с
неговия подпис. Търговецът или упълномощен негов представител бил длъжен да предаде
подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя. Тежестта на доказване на
8
изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на
договора се носило от търговеца. Съгласно чл.147а, ал.5 от ЗЗП клаузата за съгласие с
общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в
индивидуалните договори, не било доказателство за действителното приемане на общите
условия и получаване на екземпляр от потребителя. Оспорва предявения осъдителен иск за
неустойка по основание и размер. Претендиралите вземания за неустойка за абонат -
физическо лице, конкретизирани в т.7 от Исковата молба, в общ размер на 716,73 лв. били
недължими поради нищожност на клаузата от договора, която я урежда. Прави възражение
за нищожност на клаузата за неустойка в процесния договор на основание чл.26, ал.1, пр.З
от ЗЗД - нищожност поради противоречие с добрите нрави. Районен съд - Стара Загора по ч.
гр.д. № 1210 по описа за 2020г., образувано по реда на чл.410 от ГПК, не бил издал заповед
за изпълнение по отношение вземането за неустойка, като със свое разпореждане № 3624 от
13.04.2020г. отхвърлил заявлението на „А1 България” ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 716,73 лв. - неустойка по договор за електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане № ********* като неоснователно.
Разпореждането било мотивирано с горепосочените съображения и аргументи за нищожност
на клаузата за неустойка на основание чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД - нищожност поради
противоречие с добрите нрави. Моли съда в настоящото исково производство с оглед
предявения от ищеца осъдителен иск по отношение отхвърленото искане за неустойка в
заповедното производство, при решаване на спора да вземе предвид трайната съдебна
практика на ВКС относно клаузите за неустойка, на която съдебна практика било основано
горепосоченото разпореждане на съда в заповедното производство, като отхвърли
осъдителния иск за неустойка на същото основание, евентуално да го отхвърли на други
основания - нищожност на основание чл. 26, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, поради противоречие със
закона - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /неравноправна клауза/ или поради ненадлежно
прекратяване на процесния договор. Оспорва надлежното прекратяване на процесния
договор, ако такъв е съществувал към датата на едностранното му прекратяване от ищеца.
Това прекратяване се подчинявало на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжникът,
включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в
договора, било основание за развалянето му според чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно,
доколкото процесните договори били сключени в писмена форма, изявлението за
прекратяването им също следвало да са в такава форма и с тях следвало да се даде подходящ
срок за изпълнение. По делото не се установявало ищецът да е отправил до абоната писмено
предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за
плащане на дължими по договора суми. За да обоснове правото си на неустойка, ищецът се
позовавал на клауза чл. 54.12 от Общите условия, даваща му право едностранно да прекрати
процесния договор за мобилни услуги. Липсата на надлежно прекратяване на договорите
препятствало пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца в хипотезата на
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на абоната или по негова
инициатива преди изтичане срока на договора. Ищцовата претенция по чл. 92, ал. 1 ЗЗД
била неоснователна също и поради гореизложения аргумент. Съответно неоснователна се
явявала и акцесорната претенция за законна лихва. В качеството си на особен представител
на ответника Д. А. А. оспорва направените в исковата молба твърдения и изложените
обстоятелства относно процесните вземания за главница - 606,51 лв., законна лихва за забава
- 161,39 лв., неустойка - 716,73 лв., съответно оспорва изцяло по основание и размер
предявените установителни искове и осъдителен иск относно претенцията на ищцовото
дружество - обща сума в размер на 1484,63 лв., като недоказани и неоснователни. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените установителни искове по
чл.422, ал.1 от ГПК и осъдителния иск по чл.92 от ЗЗД като недоказани и неоснователни.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
9
с иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 1210/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, съществува. С
този иск е съединен осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД – за вземането
за неустойка, в която част съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1210/2020г. по описа на Старозагорския районен съд. В заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и сиковата молба се твърди, че вземанеията на ищеца произтичат от рамков
договор с номер ********* от 31.08.2016 г. Тежестта да се докажат фактите, от които
произтича вземането, се носи от ищеца, който следва да установи, че вземането е
възникнало валидно и не е погасено, че ответникът виновно не е изпълнил задълженията си
по договора, както и че е изпаднал в забава по отношение на договорните си задължения.
Ответникът следва да докаже възраженията си нищожност неустоечната клауза.
АДВ А.: Нямам възражения по доклада.
АДВ А.: Възразявам срещу приемането като доказателства на приложение №1 от
12.09.2016г. и приложение №1 от 04.01.2017г., тъй като считам, че те са преклудирани и
несвоевременно направени. Ищцовото дружество е можело своеременно с исковата молба да
ги представи. Относно указанията, които сте дали да представят заявление за прекратяване
на процесните договори и заявление за прехвърляне на номера на ответника към друг
мобилен оператор, ако има такива, ищцовото дружество взема становище, че тези искания
са неотносоми. Оспорвам становището, тъй като тези доказателствени искания са свързани с
възражението за прекратяване на договорите в отделните приложения към договора, поради
което моля съда на основание чл.161 ГПК да прецени дали това становище е основателно и
да прецени дали може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречка за събиране на допуснати доказателства и искането да се представи заявлене за
прекратяване въз основа на писмено предизвестие. За другото искане е дала становище, че
няма такава процедура. За първото няма никакво становище избягва се въпроса.
Съдът намира, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да се
приемат като доказателства по делото представените с молба от 18.03.2021г. от ищеца
документи. Доказателственото искане за приемане на тези доказателства е направено
своевременно, тъй като е заявено в първото по делото заседание. Воден от горното и на
основание чл.157 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото Допълнение към Приложение №1 към
Договор №********* от 31.08.2016г., Допълнение към Приложение №1 към Договор
10
№********* от 12.09.2016г., Допълнение към Приложение №1 към Договор №********* от
04.01.2017г.
АДВ А.: Нямам други искания. Да се приключва съдебното дирене.
СЪДЪТ ПОВТОРНО:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както
следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради
което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и
изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
АДВ А.: Спогодба не може да бъде постигната.
АДВ А.: Нямам други искания. Да се приключва съдебното дирене.
Съдът намира, че на основание чл.47, ал.6, вр. чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде определено
възнаграждение на адв. Т.А. от АК - Стара Загора за осъщественото от нея процесуално
представителство на ответника Д. А. А. по настоящото дело в размер на 333,92 лева. Поради
това и на основание чл.47, ал.6, вр. чл.7, ал.1 т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв. Т.А. от АК Стара Загора - особен представител
на ответника Д. А. А., в размер на 333,92 лева, което да се изплати от внесения от ищеца
депозит за възнаграждение на особен представител
Предвид липсата на други доказателствени искания, съдът счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
11
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ А.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите предявения
установителен иск и осъдителния иск срещу ответника, като недоказани и неоснователни.
Съображения съм изложила в отговора на исковата молба. Писмени бележки ще предсктавя
в указан от съда срок.
Съдът обяви устните състезания за приключени.
Съдът дава на страните едноседмичен срок за представяне на писмени защити по
делото.
Съдът ще обяви решението си на 23.04.2021г.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.09 часа.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
Секретар: _______________________
12