Решение по дело №1356/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 118
Дата: 17 февруари 2021 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20207150701356
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

             118 / 17.2.2021г.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първата година в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ 

                                  СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора ЖИВКО ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 1356 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по касационни жалби на „ДАНИ-ДЕ” ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Банска“ № 7, представлявано от управителя Й.И.Д., срещу Решение № 260023 от 05.10.2020г., постановено по адм. н. дело № 250 по описа на Районен съд Велинград за 2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 518186-F535332 от 16.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „ДАНИ –ДЕ“ ЕООД, за нарушение на чл.26, ал.1,т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС е наложена            имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 185,ал.1 от ЗДДС.

Касационните основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Поддържаното в настоящото производство възражение е, че районния съд неправилно не е квалифицирал процесното деяние, като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Сочи се, че при извършената проверка, други нарушения освен несъдържането в издадения фискален бон № 0000273 от 15.01.2020 г., на реквизити относно количество и стойност по вид на закупената при контролната покупка стока не са били установени. Според жалбоподателя, в случая макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Навеждат се доводи за това, че нарушението се явява първо за дружеството, няма по делото доказателства за друго извършено от страна на същото лице нарушение на изискванията на ЗДДС или друг нормативен акт по неговото прилагане, липсват доказателства по делото за настъпил друг противоправен резултат или каквито и да било вредни последици, които да са резултат от това нарушение, с издаването на процесната фискална касова бележка не се е стигнало до неотразяване на приходи (същата е на реалната и заплатена от клиента стойност), липсват каквито и да е отегчаващи административно наказателната отговорност обстоятелства.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени и процесното наказателно постановление. Иска се присъждане на сторените разноски по производството.

 

3. Ответника в настоящото производство Централно управление на Национална агенция за приходите, гр. София, в представено по делото становище от юрк. Елица Филипова счита, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, формирани от първоинстанционния съд. Иска се решението на районния съд да бъда потвърдено, като се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна. Счита се, че нарушението е несъмнено установено и че то не разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Велинградският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от търговското дружество срещу НП 518186-F535332 от 16.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с което нему, за нарушение на чл.26, ал.1,т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 185,ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание        имуществена санкция в размер на 500 лева. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия AN № F535332  от 23.01.2019г., съставен от Тодор Вълков, на длъжност  инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 15.01.2020г. в 20:05часа в обект : кафе аперитив „Бакото“, в гр. Велинград, ул. „Димитър Благоев„ №32 стопанисван от „Дани-ДЕ“ ЕООД е констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ не е осигурило фискалните касови бележки, издавани от работещото в обекта фискално устройство модел „DATECS“ DP-150 с индивидуален номер DT759303, и индивидуален номер на фискалната памет 02759303 да съдържа задължителните реквизити съобразно изискването чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Била е извършена контролна покупка на 2бр. сок „капи“, 1бр. пържола и 1 6р. суджук на обща стойност 13,00лв., платени в брой от инспектор по приходите Вълков на Александър Борисов Делиев - сервитьор в обекта, като е била издадена фискална касова бележка №0000273 от 15.01.2020г, която не съдържа информация за наименование на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки, а е изписано само „Кухня“ и „Бар“. Посочено е, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Съставен е бил Протокол за извършена проверка cep. АА № 0031227 от 15.01.2020г. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.26, ал.1,т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС. Акта е връчен на пълномощник на адресата на 23.01.2019г., без да са вписани забележки или възражения.

Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен орган, който на основание на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 185,ал.1 от ЗДДС е наложил процесното административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.

 

7. В хода на първоинстанционното съдебното производство е представен Отчет „Параметри на артикули“; Отчет фискална памет ; писмени декларации.

Разпитани са били служителят, съставил акта за установяване на административно нарушение и посочения в него свидетел, които в показанията си са посочили обстоятелствата при които е извършена проверката и установените факти.

 

8 За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, съдът е приел, че от данните по делото, несъмнено се установява извършването на процесното административно нарушение при осъществяване на търговската дейност на дружеството. Преценено е, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановления са спазени административно производствените правила, като същите съдържат данните изисквани, съобразно нормите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Според решаващия съд, процесното деяние не следва да се квалифицира като маловажен случай. Посочено е, че според задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС „...преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол ... когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона...“. В този контекст е прието, че процесния случай не представлява по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид, доколкото  липсата на реквизитите, предвидени в чл. 26, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, несъмнено създава значителна неустановеност при отчетността на извършените продажби и от там създава условия за укриване на приходи. Според съда, данните по делото налагат констатацията, че издаването на фискални касови бележки без посочените реквизити не е изолиран случай.

 

ІV. За правото :

 

9. Според чл. 26, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(действалата към момента редакция от ДВ, бр. 76 от 2017 г.),  фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително(курсива наш) следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е установено задължението, според което всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съобразно, чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС(тоест, имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. - пояснението наше).

Според чл. 28, б. „а“ от ЗАНН(действалата към момента редакция от ДВ, бр. 105 от 1991 г.), за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може: да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

 

10. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на възведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Изложени са последователни и обосновани съображения относно приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

11. Извършването на процесното нарушение при осъществяване дейността на търговското дружество, като проявен юридически факт не е спорно между страните.

Очевидно е, че то съставлява нарушение на материалното правило за поведение, установено в чл. 26, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Това деяние е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред с разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

В чл. 28 от ЗАНН, не е установено задължение, а правна възможност, уредена като изключение от общото правило за наказуемост на всяко административно нарушение. Преценката за приложението на тази възможност е на административно наказващия орган и на съда в хода на обжалване на наказателното постановление. Факта, че нарушението е първо за дружеството, сам по себе си не е основание, което да налага обезателното приложение на правилото на чл. 28 от ЗАНН. Всъщност, това е първото надлежно констатирано нарушение от този вид, което не означава, че други такива не са извършвани при осъществяване на дейността на дружеството. Обратно, както правилно е констатирал първоинстанционния съд, явно във фискалното устройство, което е работило в процесния обект, не са били въведени въобще, данни от вида на тези изисквани от чл. 26, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Това не се отрича от жалбоподателя и макар само по себе си да не е достатъчно за да се направи несъмнен извод, налага ясната индиция, че фискалните бележки, издадени от същото устройство преди процесната такава, също не са съдържали данните по чл. 26, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Относно степента на интензитета с който процесното деяние нарушава установения ред на държавното управление е необходимо да се съобрази, че независимо от императивния и безусловен по начало характер на изискването възведено в чл. 26, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., в текста на правната норма изрично е посочено, че фискалната касова бележка от ФУ трябва да съдържа задължително наименованието на стоката или услугата, предмет на конкретната доставка.

Все в тази насока, трябва да се констатира, че от страна на дружеството нито се твърди, нито пък се установява, обсъжданото задължение за осигуряване на издаването на фискални касови бележки, съдържащи реквизитите по чл. 26, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., да е било изпълнено, макар и след съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение, т.е. не се установява противоправните последици от деянието да са отстранени.

Това не позволява конкретното нарушение да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

 

V. За разноските :

 

12. Констатираната неоснователност на касационната жалба, предполага на административния орган да бъде присъдено исканото възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита. Съобразно представения списък, то се констатира в размер на 100,00лв.

Ето защо, Съдът

 

                                                                       Р  Е  Ш  И : 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260023 от 05.10.2020г., постановено по адм. н. дело № 250 по описа на Районен съд Велинград за 2020г.

 

ОСЪЖДА „ДАНИ-ДЕ” ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Банска“ № 7 да заплати на Национална агенция за приходите, гр. София сумата от 100(сто) лева, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   /П/                                ЧЛЕНОВЕ : 1./П/

                                                                                           

                                  

                                                                                            2. /П/