Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 21.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-В въззивен състав в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА
мл.с-я БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 7793 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 от ГПК.
С
решение № 374435 от 29.03.2018г., постановено по гр.дело № 71399/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 78 състав, са отхвърлени предявените от М.В.С. кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на
уволнението на ищцеца, извършено на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ, поради съкращение в щата със Заповед № 30/05.08.2017г.
на Председател на С.С.П.Б.- Н.; иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност "главен технически сътрудник", с код
41103004 по НКПД от 2011г. в отдел "Синодални имоти" при ответника – Б.П.Ц.
– Б.П.и иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал.
1 от КТ за заплащане на сумата от 3 120 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода
от 07.08.2017г. до 07.02.2018г.
С
решението на основание чл.78, ал.3 от ГПК е осъден ищецът да заплати на Б.П.Ц.
– Б.П.сумата от 600 лева, представляващи сторени от ответника разноски пред
първоинстанционния съд.
Недоволен
от решението е останал ищцецът М.В.С., който го обжалва с въззивна жалба в
срок. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното първоинстанционно решение е
неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано,
защото неправилно СРС е приел, че ищецът е работил на трудов договор с
ответника на длъжност „главен технически сътрудник“с код 41103004 по
НКПД/2011г. до уволнението му със заповед № 29/16.12.2013г. и че е възстановен
на тази длъжност с влязлото в сила
решение № 9089/15.12.2016г. на СГС, III – В състав. Твърди, че не е била тази длъжността,
която е заемал при ответника, не е бил възстановяван на нея през 2017г., а е
заемал и е следвало да бъде възстановен на длъжност „началник отдел синодални
имоти“ в структурата на администрацията на Светия Синод. Посочва, че коректната
според него длъжност „началник отдел синодални имоти“, работодателят –
ответник, съобразявайки изискванията на
НКПД/2011г., е трансформирал в длъжност „главен технически сътрудник“с код
41103004. Навежда оплакване, че в заповед № 11/24.04.2017г. за възстановяването
му в длъжност липсва конкретизиране, къде точно е възстановен на работа, а в заповед
№30/07.08.2017г, с която е извършено неговото уволнение, предмет на настоящия
спор, се сочи, че ищецът е уволнен от длъжност „главен технически сътрудник“ от
отдел „Синодални имоти“ при Администрацията на Светия Синод. Твърди също и че заповед
№ 11/24.04.2017г. е незаконосъобразна, доколкото е подписана от Главния
секретар на Св.Синод, който няма права да назначава и уволнява служители.
Неправилно съдът е преценил според въззивника фактите по делото, доколкото не
ги е обсъдил в пълнота – не е взел под внимание сигналът, подаден от въззивника
до Инспекцията по труда и резултатите от извършената въз основа на него
проверка.Твърди, че представените по делото щатни разписания на длъжностите при
ответника не са били приети по надлежния ред и съгласно Устава на БПЦ-БП.
Навежда оплакване, че работодателят – ответник не е провел подбор по реда на
чл. 329 от ГПК. По тези съображения прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявените от него искове да се
уважат.
Ответникът
по жалбата - Б.П.Ц. – Б.П.в срока и по
реда на чл.263,ал.1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба. В него излага
становището си по нейната неоснователност. Твърди, че обжалваното решение е
правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
Несъстоятелно намира възражението на въззивника – ищец, че същият е бил
незаконосъобразно възстановен на длъжност, която не е заемал преди уволнението,
въз основа на влязло в сила съдебно решение (Решение № 9089/15.12.2016г. на
СГС, III – В състав). Твърди, че в посоченото съдебно решение
е поставен знак за равенство между наименованието на длъжността „началник отдел
синодални имоти“ и „главен технически сътрудник“, като е отразено че второто е
по НКПД. Твърди, че и в двете заповеди - заповед № 11/24.04.2017г. за
възстановяването на ищеца С. в длъжност и в заповед № 30/07.08.2017г, с която е
извършено неговото уволнение, е цитирано коректно пълното наименование на
длъжността, като е посочен изрично и нейният код – 41103004. Излага твърдение,
че в щатното разписание, въз основа на което е извършено повторното уволнение
на работника, отдел „Синодални имоти“ в Администрацията на ответника няма. Намира
оплакването на ищеца за незаконосъобразност на заповед № 11/24.04.2017г. за
възстановяването му в длъжност, подписана от Главния секретар на Св.Синод, за
преклудирано в настоящото производство, доколкото представлява довод, въведен в
спора за пръв път едва с въззивната жалба. Твърди, че на същото основание е
преклудирано пред настоящия съд и възраженията на въззивника, касаещи представените
по делото щатни разписния, които не са били приети по надлежния ред и съгласно
Устава на БПЦ-БП. По отношение на оплакването за неизвършен от работодателя
подбор, намира същото за неоснователно, доколкото за работодателят не
съществува такова задължение, предвид обстоятелството, че длъжността е
единствена.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.
1 КТ.
С
решение № 9089/15.12.2016г., постановено по в.гр.д.№ 8451 по описа за 2016г.,
на СГС, III – В състав, влязло в сила на 14.02.2017г. е признато
за незаконно и отменено уволнението на М.В.С., извършено със заповед №
29/16.12.2013г. на председателя на Св.С.на БПЦ-БП и същият е бил възстановен на
длъжността, заемана от преди уволнението – „началник отдел синодални имоти, в
структурата на администрацията на Св. С.“ (с наименование по НКПД „главен
технически сътрудник“). Със заповед № 11/24.04.2017г., подписана от Главния
секретар на Св. С.в изпълнение на решение № 9089/15.12.2016г., постановено по
в.гр.д.№ 8451 по описа за 2016г., на СГС, III – В състав М.С. е възстановен на длъжност „главен
технически сътрудник“ в структурата на
Администрацията на Св. С.с код по НКПД 41103004, считано от 24.04.2017г,
връчена му лично на 26.04.2017г. Това трудово правоотношение било прекратено
със заповед № 30/07.08.2017г. на Председателя на Св.С.Патриарх български Н.,
считано от 07.08.2017г., издадена на основание чл. 328, ал.
1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата. В заповедта
се съдържа нареждане за изплащане на обезщетения по чл. 220, ал.
1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер
на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие; по чл. 224, ал.
1 КТ за неизползван платен годишен отпуск и по
чл.222, ал.1 от КТ обезщетение за оставане без работа за срок от 1 месец.
Заповедта е била връчена на ищеца на 07.08.2017г.
Видно
е от длъжностно разписание на Б.П.– Св. Синод, валидно към 07.04.2017 г., че
фигурира една щатна бройка за заеманата от ищеца длъжност "главен
технически сътрудник". Представено е и длъжностно разписание на Б.П.– Св.
Синод, в сила от 04.08.2017 г, с което от посочената дата длъжността "
главен технически сътрудник " при отдел „Синодални имоти“към
Администрацията на Светия Синод, с код по НКПД от 2011г. 41103004, е
премахната.
По
делото е представена справка от Национална агенция за приходите за актуално
състояние на трудовите договори на М.В.С., от която е видно, че същият е заемал
длъжността „главен технически сътрудник " при ответника от първоначалното
му назначаване на нея, считано от 29.03.1995г. до настоящото му прекратяване
– на 07.08.2017г. В допълнение към
посочената справка на НАП по делото са приети като писмени доказателства
Протокол № 7от 29.03.1995г. – с решение за назначаване на ищеца на посочената
длъжност, както и допълнително споразумение към трудов договор №
69/05.02.1997г; допълнително споразумение към трудов договор № 126/10.03.1997г;
допълнително споразумение към трудов договор № 186/23.05.1997г; допълнително
споразумение към трудов договор № 23/03.01.1998г; допълнително споразумение към
трудов договор № 93/04.01.1999г; допълнително споразумение към трудов договор №
38/04.01.2001г; допълнително споразумение към трудов договор № 12/02.01.2001г;
допълнително споразумение към трудов договор № 27/02.08.2011г., така също и
длъжностна характеристика за длъжността главен технически сътрудник (по
синодалните имоти).
По
делото, е била допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която
установява, че размерът на дължимото по реда на чл. 225 от КТ обезщетение е
3 120 лева. Други, релевантни за спора доказателства не са ангажирани.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност, предвид наведените от страна на въззивника
оплаквания, въззивният съд намира следното:
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от
събраните писмени доказателства се установяват твърдените от ответника в
писмения отговор обстоятелства за законосъобразност на извършеното уволнение.
Посочено е, че е реализиран фактическият състав на нормата на чл. 328, ал.1,
т.2, пр.2 от КТ – към 04.08.2017 г. е
била реално премахната от щатното разписание при ответника трудовата функция на
заеманата от ищеца длъжност. Извършването на подбор по реда на чл.329, ал.1 от КТ не е било задължително за работодателя, предвид обстоятелството, че
премахнатият щат е единствен. По тези съображения е направил извод за
неоснователност на предявения иск по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ и на обусловените от него искове с правно
основание чл. 344, ал.
1, т. 2 и т. 3 и чл.225 от КТ.
Изискванията
за законност на уволнението поради съкращаване на щата са следните: 1/. да е
налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни
бройки за длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в
предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им
трудови функции; 2/. съкращението да е реално, т.е. не само да е премахната
щатна бройка, но и трудовата функция да е престанала да съществува; 3/. да е
налице към момента на уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или
да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване и 4/. да
е извършено по съответния ред и от компетентния орган.
От
доказателствата по делото се установява, че е налице реално съкращаване на
заеманата от ищеца М.С. длъжност. Този извод се обосновава от представените
щатни разписания на длъжностите, удостоверяващи промяна в броя на щатните
длъжности на персонала за длъжността "главен технически сътрудник“, която
е единствена в администрацията на ответника.
Съкращаване на щата е налице, както при пълно премахване на определена
длъжност от щата на работодателя, така и при частично намаляване на бройките на
служителите, които я изпълняват. Представените по делото длъжностни разписания
са утвърдени от компетентен орган, поради което настоящият състав намира, че
уволнението на въззвиника е извършено при наличие на основанието по чл. 328, ал.
1, т. 2, пр. 2-ро от КТ.
Неоснователен
е доводът на въззвиника С., че обжалваното първоинстанционно решение е
неправилно, защото с него е прието, че е бил възстановен от съда с влязло сила
решение № 9089/15.12.2016г. на СГС, III – В състав на грешна длъжност при ответника, от която в
последствие пак е бил освободен. От представените по делото трудов договор,
допълнителни споразумения към трудов договор, както и справка от НАП за
актуално състояние на трудовите договори на въззивника към дата 06.02.2018г., е
видно, че от датата на първоначалното си назначаване 29.03.1995г. до
съкращаването на щата на 07.08.2017г., въззивникът е заемал една и съща длъжност
при ответника – „главен технически сътрудник“, като при постъпването му на
работа през 1995г. длъжността се е наричала „началник отдел църковни имоти“,
която работодателят – ответник, съобразявайки
изискванията на НКПД/2011г. и 2005г., е наименувал в последствие „главен
технически сътрудник“с код 41103004. Видно от длъжностната характеристика за длъжността
„главен технически сътрудник по синодалните имоти“, функционалната й насоченост
е свързана именно със синодалните имоти, собственост на ответника – тяхното
стопанисване, обслужване на целия свързан с тях документооборот, събиране
постъпленията на месечните аренди и наеми. Така е бил и възстановен въззивникът
с посоченото съдебно решение - на
длъжност „началник отдел синодални имоти, с наименование по НКПД главен
технически сътрудник“.
В
този смисъл неоснователно се явява и оплакването, че в заповед №
11/24.04.2017г. за възстановяването му в длъжност липсва конкретизиране, къде
точно е възстановен на работа, доколкото същата ясно пресъздава диспозитива на
влязъл в сила съдебен акт - решение №
9089/15.12.2016г., постановено по в.гр.д.№ 8451 по описа за 2016г., на СГС, III – В състав.
Настоящият
състав на въззивния съд намира, че доводите на въззивника, че заповед №
11/24.04.2017г., с която същият е възстановен на длъжност, е незаконосъобразна,
доколкото е подписана от Главния секретар на Св.Синод, който няма права да
назначава и уволнява служители при ответника, както и този, че представените по
делото щатни разписания на длъжностите при ответника не са били приети по
надлежния ред и съгласно Устава на БПЦ-БП, не следва да бъдат обсъждани по
същество на този етап от производството. Константна е практиката на ВКС по отношение
на задължението на ищеца да изчерпи всички основания за незаконосъобразност на
уволнението си още с исковата молба, с която сезира първоначално съда. Това
ищецът не е сторил и този свои доводи същият е въвел за пръв път в
производството едва пред настоящата инстанция с въззивната си жалба. По тази
причина същите няма да бъдат обсъдени от въззивния съд, доколкото като
несвоевременно наведени, по тя не се дължи
произнасяне.
По
отношение на оплакването за необоснованост на решението на СРС, защото съдът не
е взел под внимание сигналът, подаден от въззивника до Инспекцията по труда и
резултатите от извършената въз основа на него проверка, въззивният съд го
намира за неоснователно. Отговорността на работодателя за недопускане до работа
на работник е основание за търсене на имуществена отговорност по смисъла на
чл.225, ал.3 от КТ, но не е свързана и не влия на преценката за
законосъобразност на уволнението, на основание чл.328 от КТ.
Това,
че работодателят – ответник не е провел подбор по реда на чл. 329 от ГПК, също
се явява неоснователно оплакване. Според разпоредбата на чл. 329 КТ "при закриване на част от предприятието, както и при
съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, работодателят има право
на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на работа
тези, които имат по-висока квалификация и работят по добре". Извършването
на подбор е задължение на работодателя в случаите, когато се съкращават една
или няколко щатни бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или
служители, и е негово право, когато се
съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна длъжност - така изрично мотивите
на ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно Решение № 752 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1095/2009 г., IV г. о. ; Решение № 7 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
954/2009 г., IV г. о.; Решение № 293 от 14.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
229/2012 г., IV г. о., не е задължителен подборът, когато уволнението засяга
съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни
трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по
преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други
работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. В
конкретния случай се касае действително до право на работодателя, което той не
е упражнил и с което не е опорочено процесното съкращаване на щата.
При
тези мотиви, настоящият въззивен състав намира уволнението на ищеца, извършено
на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ за законосъобразно, поради което и
предявените от него кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ са неоснователни, предвид което
атакуваното първоинстанционно съдебно решение се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора
право на разноски има въззиваемата страна. Във въззивното производство тя е
била представлявана от адвокат, направила е искане за присъждане на разноски и
е доказала реалният разход на тяхното извършване с представения по делото договор
за процесуално представителство (на л.26 от въззивното дело), който има
характера на разписка,
доколкото в него изрично е посочено, че договорената сума е платена изцяло и в
брой. Ето защо, съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 на ОСГТК на ВКС,
разноските следва да бъдат присъдени в полза на страната, която ги е направила
и доказала.
Направеното
възражение за прекомерност от страна на въззивника – ищец на претендирания като
разноски от въззиваемия адвокатски хонорар, настоящият състав намира за е
неоснователно.
Съгласно чл.2, ал.
5 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила от ДВ, бр. 84 от 2016 г. „За процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно“.
Предмет
на настоящата въззивна проверка е решение на СРС по разгледани с него три
кумулативни иска - по чл. 344, ал.1,т.1
и т.2, за които чл.7, ал.1 , т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г.
предвижда възнаграждение не по – малко от размера на минималната работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ (27.07.2018г.)– определен ПМС № 316/20.12.2017г. в размер
на 510 лева и един от които- оценяем иск, по чл. 344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1
от КТ, за който чл.7, ал.1, т.1. предл. 4, вр. с ал.2, т.3 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004г.
предвижда минимален размер на възнаграждението от 448,40 лева – общо 858,40
лева.
От изложеното следва, че претендираното от
въззиваемия – ответник възнаграждение за
адвокатски хонорар в настоящото производство в общ размер от 800 лева,
практически е под предвидения минимум, поради което и не следва да бъде
намалявано от съда, а присъдено в пълния му размер.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 374435 от 29.03.2018г., постановено по
гр.дело № 71399/2017 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.8 от ГПК М.В.С. , с ЕГН: ********** да заплати на Св.С.на Б.П.Ц.
– Б.П.сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение
в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: