Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. Плевен, 08.07.2015год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІI-ми граждански състав, в публично
заседание на осми юли през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря П.Ц. като
разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №2848 по описа за 2015 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от С.Н. В.-М. против
Б.Б.М., с която се твърди, че страните са съпрузи. Твърди се, че от брака имат четири деца - Н.Б.М. на 17 години, Ц.Б.М. на 10
години, С.Б.М. на 7 години и С.Б.М. на 6 години.Твърди се, че Б.М.
упражнява психическо и физическо насилие спрямо молителата от 2009г., което се изразява в удари по лицето, блъскане, отправяне на заплахи и обиди. Твърди се, че децата са свидетели на насилствените актове спрямо
мен.Посочва се, че във връзка със системния тормоз, който й налага съпругът, потърсила помощ от ЦСРИЖДПН -
гр. Плевен и е било заведено гражданско дело №59/30.01.2014г по ЗЗДН.
Издаденото е било съдебно решение с постановени мерки за закрила по чл.5 ал.1
т.1 и т.5 от ЗЗДН.Твърди се, че към днешна дата г - н М. продължава
системно да упражнява психическо и физическо насилие спрямо нея, като я заплашва, че ще бъда пребита с чук. Твърди се, че непрекъснато изпада в ужас и паника, че това може
да се случи.Твърди се, че на 17.05.2015г. съпругът за пореден път е упражнил физическо насилие над нея, за което е пуснала жалба в полицията срещу него. Посочва
се, че доказателство за
нанесеното физическо насилие е
медицинско свидетелство, което предоставила в полицията. По този
повод на Б.М. му е бил съставен протокол за полицейско
предупреждение, като е запознат с протокола и подписан протокола.Посочва се, че се страхува здравето и живота си, тъй като Б.М. застрашава сигурността й, ограничава личната й свобода.Посочва се, че се притеснява
за нормалното психично развитие на децата.
Моли съдът да постанови мерки за
закрила по ЗЗДН,чл.5, ал.1, т.1, 2, 3, 5 от ЗЗДН, като задължи ответника да се
въздържа от домашно насилие, да се отстрани ответника от семейното жилище, да
се забрани ответника да приближава молителката и дома на молителката, да се задължи
извършителя да посещава специализирани програми.
Ответникът Б.М., не се явява и не взема
становище по молбата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че страните имат сключен граждански
брак, видно от представено заверено ксерокопие на удостоверение, издадено въз
основа на акт №254/24.05.1997г.от Община Плевен. Не е спорно, че имат четири
родени от брака деца-С., род. на ***г., видно от приложено удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт№0636/18.04.2007г., изд. от Община Плевен, Ц.,
род. на ***г., видно от приложено удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт№2150/29.12.2004г., изд. от Община Плевен, Н., род. на ***г., видно от
приложено удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт№1621/21.10.1997г., изд. от Община Плевен, С., род. на ***г., видно от
приложено удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт№2577/31.12.2008г., изд. от Община Плевен, Не е спорно, че към настоящия
момент страните живеят заедно.
Спорен по делото е въпроса упражнен ли е психически тормоз от страна на
ответника спрямо молителката, в присъствието на децата и налага ли се
постановяване на мерки по ЗЗДН.
С оглед на спорните въпроси, са
събрани писмени и гласни доказателства.
От представената по делото
Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН - л.7 от молителката към
молбата, се установява, че същата е декларирала, че спрямо нея е упражнено насилие, както следва: посочва, че
на 17.05.2015г. съпругът е упражнил физическо насилие – нанасяне на удари в
областта на главата. Представено е медицинско свидетелство изх.№240/2015г. от
съдебен лекар, в което е посочено, че при прегледа на 19.05.2015г. е установено
повърхностна разкъсно- контузна рана и кръвонасядане в областта на лицето.Посочено
е, че уврежданията са в резултат на тъпи травми, отговарящи по начин и време на
съобщеното- удари с юмрук.Посочва се, че уврежданията са причинили болки и
страдания.
Приложен е протокол за предупреждение от 18.05.2015г., изготвен на основание чл.65 от ЗМВР, от който се установява, че молителката е потърсила закрила от органите на
полицията и че ответника е бил предупреден с протокол да спазва законосъобразно
поведение.
Представен е социален доклад. В доклада се посочва, че
е установено, че молителката по настоящето дело живее на горепосоченият адрес, заедно със ответника и
децата си. Същата споделила, че на 17.05.15г. около 20,00ч. ответникът й е нанесъл физическо
насилие, изразяващо се в нанасяне на удали с юмрук върху главата й. В резултат
на това тя е получила кръвонасядания по дясното слепоочие и рана върху веждата.
Повода за това е бил, че ответника не е можел да си намери албума със снимки, в
резултат на което се е ядосал и е започнал да я бие. Същата споделила, че това не е инцидентен
случаи. Била е подложена от около шест години на такова насилие, по
незначителни поводи, като например за това, че е купила на децата пастет. За
упражненото й насилие си е извадила съдебно-медицинско удостоверение от
19.05.15г. Потърсила е помощ от ЦСРИЖДПН-Плевен от където й е била оказана правна
помощ по реда на ЗЗСДН. Посочено е, че издадена е и заповед за незабавна защита, но
ищцата споделила, че насилието върху нея продължава и след това. Заявила е, че на 20.06.15г.
най-малкото й дете си е счупило ръката при игра на детската площадка и за това
тя отново е била бита от ответника. На 29.06.15г. ответника е получил призовка
за настоящето дело и по този повод за това, че е завела дело е била удряна с
юмруци по главата от ответника. Молителката споделила, че върху децата не е упражнявано насилие от
ответника, но насилието върху нея е било пред децата, на което те са били
свидетели. От ОЗД-Плевен е било проведено изслушване на детето Ц.М.. Детето заявило, че вечер след като
баща му се връщал от работа е виждало „много пъти" да удря майка му с юмруци и крака.
Него не го е удрял. С Н. не е било проведено изслушване, тъй като детето е на учебна
практика, но ще се яви в съдебното заседание. Установено е, че ответникът не е напуснал жилището, но с него не е била проведена
среща, тъй като същият отсъствал. Молителката споделила, че през изминалата година за упражняваното й
насилие също е водила дело по реда на ЗЗСДН и въпреки наложените на ответника
мерки промяна в поведението му не е настъпила.Дадено е становище на ОЗД-ПЛЕВЕН, че молителката е била обект на домашно насилие. Върху децата
пряко не е упражнявано насилие, но насилието върху майка им е ставало пред тях,
което по смисъла на ЗЗСДН е емоционално насилие върху тях.Предвид на това ОЗД-Плевен
изразява становище, че подадената молба е основателна и е в интерес на децата и
ищцата да бъдат наложени визираните в нея мерки.
Представен е доклад от център за социална
рехабилитация и интеграция за жени и деца, претърпели насилие - Община-Плевен.В
същият се потвърждава изложената по – горе фактическа обстановка.След
извършената консултация е дадено становище, че
С.М. е обект на домашно насилие, че се създава и риск за нормалното
развитие на децата.
Представените доказателства не са
оспорени по надлежния ред.
В с.з. са изслушани децата Н. и Ц.,
в присъствието на социален работник.Същите са заявили, че били свидетели на
сцени, когато бащата е удрял майката. Н. посочва, че майката не е чистила и готвила и
това е провокирало бащата да упражнява насилие. Детето Ц. посочва, че бащата е
обиждал майката с лоши думички, които не желае да казва и я е удрял.Заявява ,
че е удрял и него- шамар по лицето, когато е направил беля, а майка му го е
защитавала.Същевременно и майката, и децата са заявили, че искат да живеят
заедно всички, но бащата да не удря майката и тях.Заявили са, че от предходното
дело, когато са били наложени мерки: да се въздържа от домашно насилие и да
посещава специализирани програми, бащата се е въздържал от домашно насилие и
едва от тази година март месец е започнал отново.Социалния работник е заявил,
че изслушаните децата са адекватни и
разбират събитията и с оглед желанието на същите и на майката да останат да
живеят заедно, като се постановят част от мерките.
С оглед на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо и сексуално насилие, както и опитът
за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или
родствена връзка или обитават едно жилище.В тази връзка, съдът е взел предвид
събраните доказателства, които са непротиворечиви, като се има предвид, че се
касае за отношения и действия,
извършващи се в семейна обстановка, на която рядко присъстват други хора. От
друга страна, разпоредбата на чл. чл.13, ал.3 от ЗЗДН, предвижда, че когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от
същия закон.
От представените доказателства е
установено, че насилието е ставало присъствието на децата, което води до
определени негативни психически и емоционални преживявания и които преживявания
от своя страна препятстват правилното психическо, емоционално и нравственото
развитие.
Поради горното, съдът намира, че на ответника
следва да бъдат наложени мерки за защита, предвидени в закона. С оглед тежестта
на извършените действия на насилие и заявеното от пострадалите относно мерките,
съдът счита, че подходящи мерки на закрила са предвидените в чл.5, ал.1 от
ЗЗСДН – задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката и децата, да се
задължи ответника да посещава специализирани програми за овладяване на
агресивното поведение.
Следва да бъде указано на ответника,
че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали
нарушението следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на процеса и на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5,
ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
1.ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.18, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН
извършителя Б.Б.М., ЕГН**********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие спрямо молителката С.Н. В.-М., ЕГН********** и децата: С.Б.М., ЕГН**********, Ц.Б.М., ЕГН**********, С.Б.М., ЕГН**********, и Н.Б.М., ЕГН**********.
2.ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5, ал.1 т.5 от Закона за
защита от домашното насилие Б.Б.М., ЕГН**********, да посещава специализирана програма за
извършители на насилие по местоживеене-*** - Център за социална рехабилитация и
интеграция за жени и деца преживели насилие- Община Плевен.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените
мерки за закрила. ЗАПОВЕДТА
на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16,
ал.2 от ЗЗДН Б.Б.М., ЕГН**********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21,
ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите
на прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН Б.Б.М.,
ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25лв. по сметка на
ПлРС, както и глоба в размер на 200лв. по сметка на ПлРС.
След влизане в сила на решението,
да се изпрати служебно препис за сведение на Център за социална рехабилитация и
интеграция за жени и деца преживели насилие- Община Плевен, за сведение.
Да се изпрати препис от решението
на ДСП-ОЗД-Плевен.
Решението може да се обжалва пред Плевенски
окръжен съд в 7-мо срок от получаване на съобщението, че е постановено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: