Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  ……                                                             03.12.2019г.                                гр.Ямбол

                                                       В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                           гражданско отделение,

в открито съдебно  заседание на 21.11.2019година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Т.дело №29 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на Х.Х.К. ***, с която против ДФ"Земеделие" гр.София са предявени обективно съединените  искове - отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не съществува вземането на ответника по Договор от 29.06.2010г. за предоставяне на кредит за закупуване на семена, минерални торове и препарати за производство на  картофи - реколта 2010г. в размер на 60 000лв. - главница, ведно със лихви и разноски, поради погасяването на вземането по давност и иск по чл.179, ал.1 ЗЗД за заличаване на договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт за ипотека на недвижим имот №13, том II, рег. №1342, дело № 196/2010г. на нотариус Ж.Р., рег. №452 в НотК, вписан в Службата по вписвания – гр. Елхово с вх. №1304/30.06.2010г.

Ищецът твърди, че по сключения с ответника договор за кредит от 29.06.2010г. е следвало да върне кредита в размер на  60 000лв. в срок до 28.02.2011г. Ищецът не обслужвал кредита, не извършвал плащания по него и не го върнал в срок, като кредиторът не предявил вземането си по съдебен ред и не се удовлетворил от учредената в негова полза от третото лице "Стандарт Агро АМ"ЕООД договорна ипотека. Ищецът твърди, че вземането на ответника е станало изискуемо на 28.02.2011г. и след изтичане на 5-годишния давностен срок по чл.110 ГПК, същото е погасено по давност на 28.06.2016г., като давността не е прекъсвана или спирана, тъй като по изпратеното му писмо, с молба от 21.01.2019г. Хр.К. изрично е заявил, че не потвърждава вземанията на Фонда.

Ответникът е оспорил исковете като неоснователни, с възражението, че вземането му към ищеца по сключения договор не е погасено по давност, при което не е налице и основанието за заличаване на договорната ипотека. Поддържал е, че по ч.гр.д. №1609/2011г. по описа на ЯРС се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането си и е образувал изп.д.№1124/2011г. по описа на ЧСИ И.Х. рег.№878 в КЧСИ, по което с наложените запори и възбрана давността е била прекъсната. Сочи, че с постановление от 16.11.2017г. изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, което има само декларативен характер и изпълнителното производство е прекратено ex lege, считано от 26.01.2014г. - с изтичане на 2-годишния срок от последното изпълнително действие - 26.01.2012г., или новата 5-годишна давност е започнала да тече от 16.01.2014г., съгл. ТР №47/1965г. на ОСГК на ВКС. Същевременно, Фондът изпратил две писма- от 12.01.2018г. и от 09.01.2019г. на длъжника-ищеца за потвърждаване на задължението му, с което счита, че давностният срок отново е бил прекъснат, тъй като длъжникът не се противопоставил на изпратените му писма и така е потвърдил задължението си. Ответникът счита, че със завеждането на дълга в счетоводните си документи и с предявяването на настоящия иск ищецът също признава задължението си, което също води до прекъсване на давността на основание чл.116а ЗЗД.

С допълнителната искова молба  ищецът е посочил, че не е бил уведомяван за образуваното изпълнително производство, а по същото извършените изп.действия са от 27.12.2011г., с които е прекъсната давността и считано от 27.12.2011г. е започнала да тече нова давност, изтекла на 27.12.2016г. Оспорил е твърдението на ответника, че с насрочения на 26.01.2012г. опис отново е била прекъсната давността, тъй като опис не е извършен. Противопоставил се е на приложението на цитираното от ответника  ТР №47/1965г. на ОСГК на ВКС, по съображения, че задължителната съдебна практика по въпроса за прекъсването на давността е формирана с ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Но дори да се приеме твърдението на ответника, че давността следва да се брои след изтичане на 2-годишния срок за прекратяване на делото по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, т.е. считано от 26.01.2014г., то петгодишният давностен срок е изтекъл на 26.01.2019г. и към датата на подаване на исковата молба - 03.04.2019г. вземането  на ответника е погасено по давност. Ищецът твърди, че давността не е била прекъсвана поради направено от него признаване на вземането, тъй като не е водил счетоводни книги, не е завеждал вземането на ответника и не е го е признавал преди изтичане на давността.

 С допълнителния отговор ответникът е оспорил твърденията и доводите на ищеца по допълнителната ИМ.

В о.с.з. исковете се поддържат от пълномощника на ищеца - адв.К., която моли за присъждане на разноските по делото.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юр.к.Р., пледира за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските в размер на минимално юрисконсултско възнаграждение. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и е установено от представения от ответника договор от 29.06.2010г., че този договор е сключен между ДФ"Земеделие" - кредитор и ищеца Х.Х.К. в качеството на земеделски производител. Ответникът ДФ"Земеделие" е поел договорното задължение да предостави на ищеца кредит в размер на сумата 60 000лв. за закупуване на семена, минерални торове и препарати за производство на картофи - реколта 2010г., а земеделският производител - ищеца се е задължил да върне кредита, заедно с лихва в размер на референтния лихвен процент за България, в срок до 28.02.2011г. Не е налице спор и е установено от представения Нотариален акт за ипотека на недвижим имот №13, том II, рег. №1342, дело № 196/2010г. на нотариус Ж.Р., рег. №452 в НотК, вписан в СВп – гр. Елхово с вх. №1304/30.06.2010г., че вземането на ДФ"Земеделие" по договора за кредит от 29.06.2010г. - в размер на 60 000лв. и 5,92 % лихва, е обезпечено с учредената от третото лице - дружеството  "Стандарт Агро-АМ"ЕООД ипотека върху следния собствен на това дружество недвижим имот - Селскостопанска  сграда в гр.Елхово с площ от 533 кв.м. с идентификатор 27382.28.236.1 по КК на гр.Елхово, построена в поземлен имот с идентификатор 27382.28.236 с площ от 5,707 дка, при посочени граници на поземления имот.

Не е спорно също така, че ищецът е усвоил изцяло сумата по кредита в размер на 60 000лв. и че в договорния срок - 28.02.2011г. същият не е върнал кредита на ДФ"Земеделие". Няма данни по делото ищецът, който е земеделски производител, да е водил счетоводство и да е отразил счетоводно вземането на Фонда по сключения договор за кредит.

Установено е от приетото като доказателство изп.д.№1124/2011г. по описа на ЧСИ И.Х., с рег.№878 в КЧСИ и с район на действие съдебния район на ЯОС, че в полза на ДФ"Земеделие" на 19.05.2011г. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1609/2011г. по описа на ЯРС, с която са му присъдени вземанията към ищеца по договора за кредит от 29.06.2010г. - в размер на 60 000лв.- главница, 2 339,10лв. - договорна лихва, 1 324лв. - законна лихва за периода 01.03.2011г.-18.05.2011г., законната лихва от 18.05.2011г. и разноски в размер на 1237,27лв. За посочените суми е издаден и изпълнителен лист, въз основа на който е  образувано изпълнителното производство по изп.д.№1124/2011г. по описа на ЧСИ.

На 27.12.2011г. ЧСИ е  наложил запор върху три движими вещи на длъжника- два броя МПС и един колесен трактор, наложил е възбрана върху ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот в гр.Елхово и е насрочил опис на този имот за 26.01.2012г. На 27.12.2011г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника Х.К., с уведомяване за наложените запори и възбрана и насрочения опис, като видно от данните по изпълнителното дело поканата не е връчена на длъжника. Насроченият опис за 26.01.2012г. не е извършен. След тази дата не са искани и не са извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело. Изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК от ЧСИ с постановление от 16.11.2017г., тъй като в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.        

     От представените от ответника ДФ"Земеделие" справки е видно, че и след прекратяване на изпълнителното дело Фондът е продължил да води в регистрите си вземането към ищеца по процесния договор за кредит.

На 12.01.2018г. ответникът е изпратил на ищеца писмо изх.№01-281-6500/19#202, с искане в 7-дневен срок да потвърди задължението си в размер на 60 000лв. - главница и 35 768,60лв. - лихви, с предупреждение, че при неполучаване на отговор, ще счита задължението за потвърдено. Липсват доказателства по делото това писмо да е получено от ищеца.

На 09.01.2019г. ответникът е изпратил на ищеца писмо изх. 01-281-6500/2#142, отново с искане в 7-дневен срок да потвърди задължението си в размер на 60 000лв.- главница, 41 785,51лв. - лихва,  обезпечение в размер на 74 000лв. и разноски в размер на 2 996,54лв.  Писмото е получено на 15.01.2019г. от ищеца, който в отговор е изпратил молба от 21.01.2019г., в която изрично е посочил, че не потвърждава вземането на Фонда, тъй като е погасено по давност. С отговора на допълнителната искова молба ответникът е признал, че е получил това писмо на ищеца и го е завел в деловодството си на 22.01.2019г.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими. Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В настоящия случай ищецът има правен интерес от предявяване на иск срещу кредитора, тъй като твърди, че същият продължава да води счетоводно вземането си и не желае да даде съгласие за заличаване на ипотеката, а предвид нормата на чл.179 ЗЗД вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, или въз основа на влязло в сила съдебно решение. 

Исковете - отрицателен установител иск по чл.124, ал.1 ГПК и иска по чл.179, ал.1 ГПК са основателни и следва да бъдат уважени.

Вземането на ответника ДФ"Земеделие" към ищеца по процесния договор за кредит, е станало изискуемо на 28.02.2011г. и от тази дата, съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД, е започнал да тече 5-годишния давностен срок по чл.110 ГПК, изтичащ на 28.02.2016г. Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента - бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника; с  предявяване на иск или с предприемане на действия за принудително изпълнение. Според дадените с Тълкувателно решение №2/2013г. от 25.06.2015г. по т.д. №2/ 2013г. на  ОСГТК на ВКС разяснения, по смисъла на чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т.10 от същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б."д" ГПК-отм.), без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прието е, че прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

В случая е установено, че по образуваното изп.д.№1124/2011г. по описа на ЧСИ Х., са предприети изпълнителни действия - запори и възбрана от 27.12.2011г. и е насрочен опис за 26.01.2012г., с които започналата да тече от 28.02.2011г. давност е била прекъсната и е започнала да тече нова давност. Насроченият за 26.01.2012г. опис не е извършен и след датата на този опис не са извършвани други изпълнителни действия, или от 26.01.2012г. е започнала да тече нова давност за вземането на ответника, изтичаща на 26.01.2017г. Неоснователни са доводите на ответника, че срокът на новата давност следва да се брои от изтичане на 2-годишния срок за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК, тъй като това негово разбиране не намира основание в материалния закон  и не е в съгласие със задължителното за съдилищата ТР№2/2013г на ОСГТК на ВКС , според което без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по право, и че новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Соченото от ответника ТР №47/01.04.1965г. по гр.д.№23/1965г. на ОСГК на ВКС е по други въпроси - за основанията за прекратяване на принудителното изпълнение, посочени в чл.330, ал.1, б."а" до "е" ГПК-отм., не касае въпроса за прекъсването на давността и не намира приложения в разглеждания случай.       

    В случая не се установи изтичащата на 26.01.2017г. да е била прекъсната с признаване на вземането от длъжника - чл.116,б"а" ЗЗД. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116, б."а" ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение. Законът не урежда мълчаливо признаване на вземането. Поради това неоснователно ответникът счита, че след като ищецът изрично не се е противопоставил на изпратеното му писмо от 12.01.2018г., то е налице признаване на вземането. На първо място, това писмо е изпратено на ищеца след изтичане на 26.01.2017г. на давностния срок, на второ място липсват данни то да е получено от ищеца и на последно място - липсата на противопоставяне не е равнозначно на признаване на вземането по вложения от разпоредбата на чл.116, б"а" ЗЗД смисъл. Не е предизвикан ефекта на прекъсване на давността и с изпратеното на ищеца писмо от 09.01.2019г., тъй като и същото е след изтичане на давностния срок и ищецът изрично е заявил, че не потвърждава вземането на кредитора - ответника.

Изложеното съставлява основание да се приеме, че с изтичане на 26.01.2017г. на 5-годишния давностен срок, вземането на ответника към ищеца по процесния договор за кредит, е погасено по давност, като на основание чл.119 ЗЗД погасени по давност са и допълнителните вземания за лихви и разноски. Дори да се приеме тезата на ответника, че давностният срок следва да се брои от изтичане на 2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК от последното изпълнително действие, т.е. от 26.01.2014г., то 5-годишният давностен срок също е изтекъл към дата на предявяване на иска - 03.04.2019г., или предявеният от ищеца установителен иск за недължимост на вземането на ответника, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Изходът на спора по установителния иск налага уважаване и на акцесорният такъв  по чл.179, ал.1 ЗЗД. Разпоредбата предвижда, че вписването на учредена ипотека се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Тълкуването на посочената правна норма налага извода, че заличаването на вписаната ипотека представлява последица от уважаване на предявен пред съда иск. Този иск може да бъде или иск за установяване несъществуването на ипотечното право, или иск за установяване, че обезпечените с ипотеката вземания не съществуват, тъй като съгласно чл.150, ал.1 ЗЗД, когато обезпеченото вземане е изцяло погасено, погасено се явява и самото ипотечно право Следователно, вписаната ипотека трябва да бъде заличена.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноските има ищецът и такива следва да му се присъдят в размер на сумата общо         5 178,83лв. (ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение). Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2500лв., тъй като същото е под минималния размер на адвокатското възнаграждение (в размер на общо 2 905,87лв), определен по правилото на чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на всеки от обективно съединените искове. Адвокатското възнаграждение, платено от ищеца е съобразено и с фактическата и правна сложност на делото, като е съответно и да извършените от адв.К. процесуални действия, поради което се присъжда изцяло  в полза на ищеца.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Х.Х.К. ***, с ЕГН  **********, против ДФ"Земеделие" гр.София, с адрес на управление бул."Цар Борис III"№136, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Р. П., че не съществува вземането на ДФ"Земеделие" гр.София към ищеца Х.Х.К. по Договор от 29.06.2010г. за предоставяне на кредит за закупуване на семена, минерални торове и препарати за производство на  картофи - реколта 2010г. в размер на 60 000лв. - главница, ведно с лихви в размер на референтен лихвен процент в размер на 5,92% към момента на сключване на договора за кредит и разноски, поради погасяването на вземането по давност и НА ОСНОВАНИЕ чл.179, ал.1 ЗЗД постановява  заличаване на договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт за ипотека на недвижим имот №13 от 29.06.2010г., том II, рег. №1342, дело № 196/2010г. на нотариус Ж.Р., рег. №452 в НотК, вписан в Службата по вписвания – гр. Елхово с вх. №1304/30.06.2010г.

ОСЪЖДА ДФ"Земеделие" гр.София, с адрес на управление бул."Цар Борис III"№136, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директоР. П., ДА ЗАПЛАТИ на Х.Х.К. ***, с ЕГН  **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски по делото пред първата инстанция в размер на 5 178,83лв. ( пет хиляди сто седемдесет и осем лв. и 0,83ст.).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :