О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 431/13.ХI.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател : Деляна Пейкова

Членове:1. Георги Гочев

2.Милуш Цветанов

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

               С решение №416/20.VI.2019 г. постановено по гр.дело №2858/ 2018 г. Районен съд-Хасково отхвърля предявените от А.Н.С.,ЕГН:**********,*** против „Банка Пиреос България“АД,ЕИК *********,гр.София, 1766 район „Витоша“ ул.“Околовръстен път“ №260  искове с правно основание чл.79 ал.I вр. с чл.82 от ЗЗД-за сума от 1 261.49 лв.,от които 761.49 лв.-претенция да обезщетение за имуществени вреди и 500 лв.-претензия за обезщетение за неимуществени вреди.

               С решението се осъжда А.Н.С., ЕГН:**********,*** да заплати на Банка Пиреос България“АД,ЕИК *********,гр.София, 1766 район „Витоша“ ул.“Околовръстен път“ №260  сумата 560 лева разноски по делото.

 

Обстоятелства по обжалването

 

А.Н.С., ЕГН:**********,*** е останал недоволен от постановеното решение,порад което го обжалва като неправилно с искане за отмяната му.Първата инстанция не взела предвид цялостния текст на запорното съобщение изпратено до ответната банка от Главния публичен изпълнител.В същото изрично се сочело,че не се запорират суми в размер до 250 лв. за всеки член на семейството,трудовото възнаграждение,обезщетение по трудово правоотношение,пенсия или стипендия до същия размер месечно.При постановяване на решението си РС-Хасково не отчел и указанията на изпълнителя,че следва банката изрично да се убеди в наличието на горните обстоятелства.Съдът не съобразил и обстоятелството,че запорното съобщение не касаело всички суми по банковата сметка на ищеца,а само изрично посочените.В този случай същата е следвало да направи преценка съобразно указанията на запорното съобщение.Банката не уточнила броя на членовете на семейството на ищеца-ако била сторила това,то е трябвало да запорира сметката над сумата от 500 лв. месечно,поради наличието на още един член.Първата инстанция не взела предвид и заключението на вещото лице,че постъпленията по така запорираната сметка били само от пенсия,поради което несеквестируемата част била до 250 лв.,респ. –минималната работна заплата.

В конкретния описан в исковата молба случай,въпреки наличието на суми над запорирания размер,С. не могъл да оперира с тях,което довело до твърдяната неудобна за него ситуация. Служители на банката му разяснили,че не може да ползва картата си,но горницата над запорирания размер можел да тегли от каса в самата банка.Според въззивникът по този начин самата банка не изпълнила договора си с него относно дебитната карта,от която можел да тегли суми на съответните технически устройства именно за да не ги тегли на гише от банката.

„Банка Пиреос България“АД представя отговор на въззивната жалба, с който намира същата неоснователна,а постановеното решение правилно и законосъобразно.

Банката точно изпълнилна указанията в запорното съобщение на Главния публичен изпълнител,в което не се съдържали конкретни указания относно това кои суми се приемат от издателя му за несеквестируеми. Това било изключително правомощие само на пубричния изпълнител.В случая банката е нямала възможност да извършва преценка в тази насока и е обвързана изцяло с отразеното в запорното съобщение,като акт за събиране на публично вземане.Поради това в случая неприложим бил чл.446А от ГПК,относим само към граждански вземания.,не и към принудителното изпълнение по ДОПК. И предвид чл.206 от ДОПК.

Банката нямала задължение и да установява членове на семейството на ищеца по повод на наложения запор.Баната също така коректно превеждала суми по банковата сметка на ищеца съобразени с несеквестируемия минимум от 250 лв.

               Въззиваемата страна излага и тезата,че дори и да не е следвало да се превежда по изпълнителното дело по ДОПК на сумата от 761.49 лв. същата не съставлявала вреда за ищеца.Тази сума  би подлежала на връщане от взискателя ТДНАП- Пловдив,като получена без основание предвид чл.55 ал.I предл.1 от ЗЗД.В случая при заплащане от  страна на банката на въпросната сума то би се обогатил неоснователно самия ищец,поради дължимостта на парите от НАП и възможното двойно заплащане,или самия НАП.

               Банката оспорва твърдението,че ищецът претърпял и неимуществени вреди.Разпитания свидетел бил дългогодишен приятел на ищеца,поради което не бил обективен.Тези показания не се подкрепяли обаче и от другите събрани по делото доказателства. Описаното поведение на С. не било обичайно,а било провокирано от психиката му,същото било и неадекватно.Сърдечно съдовото заболяване на ищеца нито било причинено от блокираната му дебитна карта,нито пък това е довело до влошаването му.

Правни съображения

 

               Съобразно чл.269 от ГПК при извършената служебна проверка въззивния съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо,тъй-като в тази насока не се установяват обстоятелства,които да обусловят подобни изводи.Страните също не застъпват подобни тези.Въззивникът е носител на субективното право на въззивно обжалване,поради което и жалбата е акт на надлежно легитимирана страна насочена против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.Следователно трябва да се извърши преценка на правилността на съдебния акт в рамките на изложеното във въззивната жалба.и отговора на същата.

               Пред първата съдебна инстанция са установени по надлежен ред относимите по делото факти въз основа на редовно осъществена процедура.По същите обаче първата инстанция е изградила необосновани изводи.

               В самато начало на всички обстоятелства по делото и последвалите в последствие действия на страните стои акта на Главния публичен изпълнител-изпратеното запорно съобщение по чл.202 от ДОПК от 04.VI.2018 г. по безспорно наличното дело за изпълнение на публични вземания по отношение на ищеца,получено от банката като вх.№3С-03-19484. От представения по делото документ е видно ,че същия не е подписан от посочения за издател.Запорните съобщения са част от актовете на Главния публичен изпълнител,същите следва да са писмени и подписани,според изискванията на ДОПК.

В случая не е налице подпис на автора на волеизявлението върху запорното съобщение,нито има други доказателства подпис върху документа да е положен от неговия издател.Представения документ следователно няма волеизявление ,което да го свърже с главния публичен изпълнител,поради което не съставлява запорно съобщение.Предвид това същия няма и правно обвързващо действие.Ето защо разпоредените с него последици не са настъпили в правния мир,поради което не могат да накърняват каквато и да е правна сфера. Въпросното запорно съобщение поради това не е подлежало на изпълнение.Поради очевидния порок на същото,банката не е трябвало да предприема изпълнение,като запорира сметката на ищеца,а да потърси сочения за издател за уточняване на последващите си действия.Следва да се посочи,че в случая няма наложен валиден запор,поради което и съответните разпоредби от ДОПК не са обвързвали банката да блокира средствата на ищеца,респ. пък да носи солидарна отговорност с него.

               Ето защо всички последвали превеждания на суми въз основа на този запор от страна на банката по сметка на НАП са неоснователни.В случая съобразно заключението на вещото лице от 05.VI.2018 г. за релевантния по делото период въз основа на несъществуващия запор са преведени от сметката на ищеца по сметка на НАП общо 754.89 лева,които съставляват и размера на имуществената вреда на С..Претенцията за имуществени вреди следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 761.49 лв..

               Предявената претенция за неимуществени вреди като основание също е породена от обсъденото писмено доказателства,което банката не е следвало да изпълнява.Безспорно е установено,че ищецът на 05.VI.2018 г. при опит да заплати сметката по извършени покупки в търговска верига в гр.Хасково не е могъл да стори това именно поради блокирането на дебитната му карта,издадена от банката.Същият очевидно е преживял неудобства от създалата се ситуация,описана и от свидетеля А.Х. Същата обаче не  поражда неимуществени вреди за ищеца в интензитет,като посочения от него.Налице е  временна негативна реакция на хората от опашката и от касиерката,която бързо е отшумяла и не е породила значими последствия за С. като продължителност.Не може съща така да се изведе и че въпросната случка е предизвикала и проблеми с наличното му влошено сърдечно състояние.Трябва да се отчете и че свидетелят е близък приятел на ищеца.Била е налице и възможността последният да поиска от него пари,които после да му върне,за да се избегне възникналата ситуация.Ето защо съобразно правилата на справедливостта в режима на чл.52 от ЗЗД съдът намира,че ще следва да се присъди обезщетение от 200 лв.,като искът до пълния предявен размер от 500 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

               Ще следва на въззивникът да се изплатят разноски съобразно уважената част на претенциите пред въззивния съд-50 лв. внесена държавна такса или съответно 37.85 лева,пред първата инстанция-75.70 лв. от общо направени 100 лв.На въззиваемата страна ще следва да се присъдят от общо направени 560  пред първата инстанция,съответно 136.08 лева.

               Водим от изложеното и основание чл.271,чл.78,81 и чл.280 ал.II от ГПК,Окръжен съд-Хасково

 

Р   Е   Ш   И

 

            ОТМЕНЯ решение №416/20.VI.2019 г. постановено по гр.дело №2858/ 2018 г.  на Районен съд-Хасково в частта,с която отхвърля предявената претенция за изплащане на имуществени вреди за сумата 754.89 лева,както и в частта с която отхвърля претенцията за изплащане на неимуществени вреди за сумата от 200 лв.,вместо което

            ОСЪЖДА  „Банка Пиреос България“АД,ЕИК *********, гр.София, 1766 район „Витоша“ ул.“Околовръстен път“ №260  да заплати на А.Н.С., ЕГН:**********,***  основание чл.79 ал.I вр с чл.82 от ЗЗД сумата от 754.89 лева имуществени вреди и сумата от 200 лв. обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху същите от датата на завеждане на исковата молба-03.ХII.2018 г. до окончателното им изплащане.

            ОТМЕНЯ решение №416/20.VI.2019 г. постановено по гр.дело №2858/ 2018 г.  на Районен съд-Хасково в частта за разноските,вместо което

ОСЪЖДА „Банка Пиреос България“АД,ЕИК *********,гр.София, 1766 район „Витоша“ ул.“Околовръстен път“ №260  да заплати на А.Н.С., ЕГН:**********,*** сумата от 113.55 лева разноски пред двете инстанция съобразно уважената част на исковете.

ОСЪЖДА А.Н.С., ЕГН:**********,*** да заплати на „Банка Пиреос България“АД,ЕИК *********,гр.София, 1766 район „Витоша“ ул.“Околовръстен път“ №260  сумата от 136.08 лева съобразно уважената част на претенциите.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

Председател :

 

 

Членове   :   1.                                2.