Мотиви към
Решение №461/03.10.2017г., постановено по НОХД №731/2017г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна
прокуратура е повдигнала обвинение по реда на глава 28 от НПК – /предложение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание/ срещу Б.М.П. *** за това, че на 30.10.2015г., в
гр.Разград, в качеството си на едноличен търговец - ЕТ «Б.П.»***, след като е
изпаднал в неплатежоспособност, в 30-дневен срок от спиране на плащанията на
30.09.2015г., когато едноличният търговец е спрял плащанията, не е заявил това
пред съда - Окръжен съд - гр.Разград (чл.608, ал.1 от Търговски закон) -
«Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение породено от или отнасящо се до търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане»; чл.608, ал.З от Търговския
закон - «Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията» - престъпление по чл.227б, ал.1 от НК.
Представителят на РРП поддържа
обвинението против обвиняемия.
Обвиняемият заявява, че признава повдигнатото му
обвинение.
Разградският районен съд,
след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Обвиняемият е роден на ***г***. Същият е български гражданин, със
средно специално образование, разведен, неосъждан.
Обвиняемият Б.П. е собственик и управител на ЕТ «Б.П.»***, със
седалище гр.**. Предмета на дейност на ЕТ «Б.П.»*** е охранителна дейност, като
фирмата имала сключени договори за охрана с «ОБИТЕХ» ЕООД-гр.Разград, Община
Кубрат, «СЕВЕР АГРО» ЕООД - гр.Исперих, «КАРАДЖА ФАГ» ЕООД и др. Служители на
фирмата извършвали охрана на обекти по договор с горепосочените фирми.
Свидетелите Н. Н., П. П., М. А, Р. З, А. М, А. А. и Ш. М. също били охранители
към ЕТ «Б.П.»***.
През 2014г. фирмата на обв.Б. П. изпаднала във
финансови затруднения. Обвиняемият започнал да забавя, а по-късно и да не
изплаща трудовите възнаграждения на служителите на фирмата, извършващи охрана
на различни обекти. Така св.Н. Н., след като не му било изплащано трудово
възнаграждение от м.септември 2014г. до м.февруари 2015г. се принудил да подаде
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение и същото било прекратено
от 13.03.2015г., на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Обв. П. в качеството на
едноличен търговец дължал на св.Н. 5 броя трудови възнаграждения, за което
свид.Н. многократно разговарял да му бъдат изплатени от обв.Б.П.. Тъй като
обв.Б.П. не му ги изплащал, св.Н. подал жалба, с оглед извършено престъпление
по чл.227б от НК до РП- Разград. Св. П. П., на когото обвиняемият също дължал
сума от около 2000 лева, във връзка с неизплатени трудови възнаграждения, също
подал жалба до РП-Разград. По същия начин обв.Б.П. не изплатил трудови
възнаграждения в различен размер и на останалите свидетели.
По досъдебното производство е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е видно, че ЕТ «Б.П.»***
е изпаднало в неплатежоспособност, тъй като е спрял плащанията на 30.09.2015г.
Това е така, тъй като:
1 .Задълженията на ЕТ «Б.П.»*** към доставчиците
по търговски сделки, са както следва:
-към 01.01.2015г. в размер на 450,00 лева;
-към 30.09.2015г., в размер на 1288,58 лева;
Задължения към персонал и бюджета, съгласно салда
на разчетни счетоводни сметки на ЕТ „Б.П.“ към 01.01.2015г. и 30.09.2015г.:
-към 01.01.2015г., в размер на 46451,12 лева;
-към 30.09.2015г., в размер на 52993,57 лева;
2.Ликвидни и изискуеми публично-правни задължения
на фирмата към 30.09.2015г., съгласно справка от НАП, както следва:
-главница, в размер на 38408,06 лева;
-лихва, в размер на 9403,96 лева;
-общо - 47812,02 лева;
Общо задължения в т.ч. ликвидни и изискуеми
задължения към 30.09.2015г., в размер на 67631,59 лева.
Коефициентите за обща, бърза и абсолютна
ликвидност показват, че фирмата не е в много добра ликвидност, като същите са
по-ниски от препоръчителните, което означава, че със съществуващите
краткосрочни активи не може да бъдат покрити краткосрочните задължения и
предприятието е във финансово затруднение.
Спирането на плащанията от страна на фирмата имат
траен характер, макар че ЕТ „Б.П.“*** разполага с налични парични средства.
Касовата наличност /по счетоводни данни/ към 31.12.2014г. /салдото на касата/,
е в размер на 10326,89 лева, към 30.09.2015г. в размер на 17264,89 лева и към
31.12.2015г. в размер на 11693,87 лева, а по счетоводни сметки 501 „Каса“ и 503
„Банка“ за съответните периоди има отразени постъпления от 78314,33 лева,
79596,99 лева и 105702,40 лева.
За периода 01.01.2015г.-30.09.2015г. ЕТ „Б.П.“***
отчита приходи от услуги в размер на 52261,31 лева, за периода 01.01.2015г. -
31.12.2015г., в размер на 62532,08 лева.
ЕТ „Б.П.“*** е в лошо финансово състояние, като за
това може да се направи извод от посочените коефициенти за обща, бърза и
абсолютна ликвидност, а коефициентите на финансовата автономност и задлъжнялост
към 31.12.2015г. са неблагоприятни за фирмата, като върху тях има голямо
влияние общата задлъжнялост на предприятието. Краткосрочните вземания от
клиенти, които през всеки следващ период се увеличават не могат да осигурят
бърза ликвидност и предприятието не е в състояние да изплаща текущите си
задължения, тъй като не разполага с достатъчно налични краткотрайни активи.
Едноличният търговец не разполага и с дълготрайни материални активи в размер,
необходим за покриване на ликвидните и изискуеми задължения.
Последното плащане на заплата, съгласно банкови
извлечения за 2015г. е от 27.12.2015г., в размер на 370,01 лева на Б. Н. Т.
Плащанията през 2015г. от страна на ЕТ „Б.П.“***
са предимно за горива и заплати, а приходите от получени преводи за
охранителната дейност на фирмата.
Вземанията от „Обитех“ ЕООД към 22.05.2015г. са в
размер на 25342,59 лева /получен превод на 22.05.2015г., в размер на 5845,45
лева/.
Краткосрочните материални активи не са достатъчни
за покриване на задълженията на длъжника.
ЕТ „Б.П.“*** има затруднения при плащанията, които
не са временни, имат траен характер и са трудно преодолими за този период.
От 30.09.2015г. ЕТ „Б.П.“*** не е в състояние да
изпълнява задълженията си към персонала и изплаща публично правните задължения
към държавата, свързани с търговската му дейност. От този момент нататък
плащанията са символични.
Видно от заключението по назначената по делото
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза:
От направената съпоставка с ликвидните и изискуеми задължения към
30.09.2015г. задълженията на ЕТ „Б.П.“*** към 17.05.2017г. не намаляват, т.е.,
считано от 30.09.2015г. търговецът има затруднения при плащанията, които не са
временни, имат траен характер и са трудно преодолими за този период.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите на
досъдебното производство, писмените доказателствени материали, назначените
експертизи.
Така изложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи: Обвиняемият Б. П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, тъй като
на 30.10.2015г., в гр.Разград, в
качеството си на едноличен търговец - ЕТ «Б.П.»***, след като е изпаднал в
неплатежоспособност, в 30-дневен срок от спиране на плащанията на 30.09.2015г.,
когато едноличният търговец е спрял плащанията, не е заявил това пред съда -
Окръжен съд - гр.Разград -чл.608, ал.1
от Търговски закон - «Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение породено от или отнасящо се до търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане»; чл.608, ал.З
от Търговския закон - «Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е
спрял плащанията. Обвиняемият като физическо лице е имал качеството на търговец
по смисъла на ТЗ. В случая е било налице спиране на плащанията, липсвали са
активи за покриване на задълженията, а това налага извод за ситуация на
неплатежоспособност за търговеца. Достатъчно
е търговецът да не е в състояние да изпълни дори само едно изискуемо и ликвидно
задължение по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ, за да се приеме, че е бил
неплатежоспособен, а в случая експертизата установява наличието на редица
такива задължения към датата на неплатежоспособността. Към датата 30.09.2012г.
вече е било налице спиране на плащанията, при което се предполага и
неплатежоспособността по силата на чл.608, ал.2 от ТЗ. Тук не става дума за
обосноваване на релевантен за наказателното право факт /неплатежоспособността/
по силата на предположение /изведено от
липсата на плащане – спиране на плащанията/, а за обективно правно положение,
доколкото презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ е необорима. При това при
наличието на изискуемост на задълженията, без изпълнение да е настъпило,
търговецът е бил вече и неплатежоспособен – т.е. в невъзможност да изпълни изискуеми
и ликвидни публичноправни и частноправни задължения. Тази неплатежоспособност
следва от наличното спиране на плащанията, което спиране на плащанията /от 30.09.2015г./ е и
началния момент на 30-дневният срок по чл.227б, ал.2 от НК. В този 30-дневен срок /до 30.10.2015г./
обаче търговецът е бездействал и така е осъществил от обективна страна състава
на разглежданото престъпление срещу кредиторите. От субективна страна същият е
действал с пряк умисъл, очевидно е било налице
едно съзнателно бездействие, при положение, че обвиняемият е бил наясно с наличието на задълженията и фактът,
че са изискуеми. Същият без съмнение е бил наясно и с това, че плащанията както
по частноправните правоотношения, така и по отношение на публичните задължения са
били спрени.
При определяне на наказанието на
обвиняемия Б.П. съдът намира,
че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него
умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на съставомерни
имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от
1000 до 5000 лв /същата редакция на текста е действала и към момента на
деянието/. Съдът като отчита, че конкретният случай не се отличава със
значителна тежест на фона на обичайните случаи на такива престъпления, обвиняемият
признава вината си и очевидно съзнава отговорността си за създалата се ситуация,
намира, че размерът на глобата в случая следва да е равен на минималния, а
именно 1000 лв.
С оглед изхода на делото обвиняемият
следва да бъде осъден и да заплати разноските по делото.
Мотивиран така съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: