№ 49
гр. Варна, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100502735 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба на „Дженерали Застраховане“АД , ЕИК *********, срещу
определени по изп.д.№ 20218950401983 на ЧСИ Людмилр Станев рег.№ 895, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. Счита постановлението за незаконосъобразно
по съображения ,че взискателят е адвокат, който при образуване на изпълнителното дело
ползва услугите на друг адвокат, в нарушение на изискването на чл. 3 от ГПК за
упражняване на процесуалните права съобразно добрите нрави. Създадената порочна
практика има за цел заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в изпълнителен процес, което според жалбоподателя е в разрез с Етичния
кодекс на адвоката. Излага възражение за недействителност на сключения между
адвокатите, на основание чл.26,ал.1, предл.3-то ЗЗД / накърняване на добрите нрави/ във
връзка с чл. 3 от ГПК. Поради изложеното претендира отмяна на постановлението за
дължимо адвокатско възнаграждение на взискателя, и на това основание за преизчисляване
на дължимата такса по чл.26 от ТТР по ЗЧСИ. Направено е искане за присъждане на
сторените в настоящото производство разноски - такси и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят Р.Р., чрез процесуалния представител адвокат С.Т., представя писмено
становище с възражения за неоснователност на жалбата.
Жалбата е администрирана с копие изпълнителното дело и мотиви на съдебния
изпълнител по възраженията на жалбоподателя, на основание чл. 436, ал.3 ГПК.
Съдът, съобразно доказателствата към делото, констатира :
Изпълнителното производство е образувано по молба от Р. В. Р., чрез адвокат С.Т.,
съобразно представен изпълнителен лист за сумата 348.86лв., представляваща присъдени
съдебни разноски с решение № 261872/ 8.6.2021г. по гр.д.№ 15320/ 2020г. на Районен съд-
Варна. С молбата по чл.426, ал.1 ГПК е направено искане за присъждане на съдебни
разноски по изпълнителното дело. Представено е пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, с договорено възнаграждение в размер на 200лв. Има силата на разписка в
1
частта, в която е удостоверено заплащане на сумата с подписите на договарящите страни.
Длъжникът„Дженерали застраховане“ АД , е уведомен с покана за доброволно
изпълнение изх.№16149/ 26.07.2021г. за размера на задължението по ИЛ, разноски по
изпълнителното дело- 200лв., такси по ТТР към ЗЧСИ- 156.17лв., дължими към 09.08.2021г.
Поканата е връчена с обратна разписка на 27.07.2021г.
С молба вх.№ 17565/ 03.08.2021г. дружеството е възразило срещу разноските за
адвокатско възнаграждение по съображения, идентични на изложените в жалбата. Молбата е
оставена от ЧСИ без уважение, съгласно съобщение из.№ 17547/ 11.08.2021г., връчено с
обратна разписка на 13.08.2021г.
Жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна в изпълнителното
производство, срещу подлежащо на оспорване действие на съдебния изпълнител, на
основание чл.435,ал.2, т.7 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Длъжникът дължи заплащане на всички разноски по изпълнението, на основание
чл.79 от ГПК, освен в изрично посочените случаи: по т.1- когато делото се прекрати
съгласно чл. 433, поради плащане направено след започване на изпълнителното
производство; по т.2- когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда; по т.3- когато направените от взискателя разноски за изпълнителни
способи, които не са приложени. Възражението на длъжника за прекомерност на разноските
е основание за разглеждане на искането при условията на чл.78, ал. 5 от ГПК.
Възражението на длъжника, че разноски за адвокатско възнаграждение изначално не
се дължат, когато взискателят е лице, упражняващо професията на адвокат, и
претендираните в конкретното изпълнително производство представляват злоупотреба с
право, не може да бъде споделено.
В гражданския процесуален закон липсва норма, ограничаваща кръга от лицата,
които могат да ползват квалифицирана правна помощ в съдебните производства, без
значение на вида им- искови, обезпечителни или изпълнителни. При упълномощаване на
адвокат от лице, придобило юридическа правоспособност, се прилагат общите правила на
ГПК, Глава пета „ Страни. Представителство“, чл.32-26. Допълнителен аргумент за този
извод е разпоредбата на чл.38,ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата, предвиждащ възможност
на адвокат да оказва безплатна правна помощ и съдействие на друг юрист, която е по
преценка на осъществяващия правната защита и съдействие.
В случая представеното пълномощно отговаря на формалните и съдържателни
изисквания на закона. Договорено е възнаграждение за образуване и защита по
изпълнителното дело, което е под нормативния минимум по чл.10,т.1 и т. 2 от Наредба №1/
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
По изложените съображения приема, че сключеният от взискателя, който по
професия е адвокат, договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение, не
презюмира недобросъвестно упражняване на адвокатските права и накърняване на добрите
нрави , на основание чл. 26, ал.1 ЗЗЗ вр. чл. 3 от ГПК.
Предвид неоснователността на жалбата
РЕШИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК
*********, срещу определените в покана за доброволно изпълнение разноски за адвокатско
възнаграждение по изп.д.№ 20218950401983 на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, с район на
действие ВОС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3