Р Е
Ш Е Н
И Е № 47
гр.В** 07.06.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на двадесет и първи май две хиляди деветнадесета година в състав:
Председател: В*В*
Членове: А** П*
В**
М**
при секретаря В** К** като разгледа докладваното от съдия В**В** въззивно гражданско дело №150 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Д.Д.А. *** против решение №17/11.02.19г. по гр.д.№452/18г. на БРС.Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради
това,че неправилно съдът приел,че жалбоподателката не е доказала притежаването
на добри възпитателни качества.Незаконосъобразно БРС не се произнесъл
по искането на жалбоподателката
за присъждане на издръжка
за една година преди предявяването на насрещния иск от
нейна страна.През
този период детето на страните живяло изключително при жалбоподателката и тя се грижела за него,за което по делото били събрани доказателства.Поради това се иска да бъде постановено решение,с което обжалваното решение бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане.Като алтернативно се прави искането ответника да бъде осъден да заплати на жалбоподателката
издръжка за една година
назад.
Ответника по жалбата ,чрез процесуалния си представител,оспорва
същата и моли съда да потвърди обжалваното решение.
По допустимостта на жалбата
ВОС намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена в срока по чл.259 от ГПК
и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
По съществото на спора
Видинският окръжен съд като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства и съобрази
законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№452/18г. На БРС е образувано по искова молба от А.К.И. от гр.Б**
против жалбоподателката.Подържа се в исковата молба , че от съвместното съжителство с ответницата, е родено детето А* А* К*, родена на *** г. Твърди, че до преди пет години,
детето е отглеждано съвместно от двамата, след което ответницата заживяла с
друг мъж в гр. Видин, като се установила да живее в жилище, собственост на
майка й, и взела със себе си и малолетното им дете. В исковата молба, ищецът
твърди, че понастоящем ответницата съжителства с друг мъж, който е бивш
затворник с няколко присъди. Поради това, твърди, че средата в която живее
детето, е вредна за неговото психо – физическо
развитие. Ищецът твърди, че и през периода, през който детето е живяло при
своята майка, той също е полагал грижи по отглеждането и възпитанието му. Иска
се съдът да постанови решение, по силата,на
което да предостави упражняването на
родителските права върху малолетното дете А* А* К* на
ищеца , да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на детето, в размер на
140,00 лв., считано от подаване исковата молба, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, както и да му присъди направените по делото разноски.
От страна на ответницата-настояща жалбоподателка е предявен
насрещен иск,който съдът е приел за разглеждане. Ищцата по насрещния иск
излага, че тя е родителят, който е поел всички отговорности по отглеждането и
възпитанието на детето. Сочи, че до момента тя е полагала грижи за малолетното
дете, работи, реализира доходи и може да полага грижи за детето си. Иска се съда, да уважи предявения насрещен иск, като
предостави на нея упражняването на родителските права върху малолетното дете А*А*К**, като бащата да бъде осъден да заплаща на малолетното
дете, месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от датата на предявяване на
насрещния иск. Претендира направените от нея разноски по делото.
От представеното Удостоверение за раждане от *** ***– Б*
се установи, а и не се оспорва от страните, че от фактическото им съжителство,
е родено детето А* А*К*, родена на *** ***. След
раждането на детето, същото е отглеждано съвместно от двамата родители. Преди
около пет години, ответницата напуска ищеца и заминава да живее с друг мъж в
гр. В*, като взема със себе си и детето. Към онзи момент, детето е записано
първоначално в детска градина в гр. В*, а впоследствие като ученичка в ОУ „Л* К*“
- гр. Видин. По силата на определени от съда привременни мерки /Определение от
24.07.2018 г./, родителските права по отношение на детето, до приключване на
процеса, са предоставени на ищеца, поради което и детето е записано като
ученичка в НУ „В* Л*“ - гр. Б*.
БРС е приел, че по делото е доказан факта на фактическата
раздяла между родителите на детето. Разпитаните по делото свидетели установили
горното обстоятелство, а и страните не спорят, че двамата живеят разделени.
Само с наличието на факта – фактическа раздяла между родителите на детето
и спор между тях, обосновава
необходимостта, съда да се произнесе по въпроса, къде да бъде местоживеенето на
детето, кой от родителите да упражнява родителските права спрямо него, както и
да определи режим на лични отношения с другия родител и да присъди в негова
тежест заплащането на издръжка на детето.
За да уважи първоначално предявения иск съдът приел за доказано
наличието на възпитателски качества у ищеца. От социалният доклад,
изготвен по делото от отдел „Закрила на детето“ при Д „СП“ – Б* било установено, че бащата притежава необходимия
родителски капацитет за отглеждане на детето. При посещение в дома, в който
бащата отглежда детето, е установено, че то е с подходящо облекло, спазва се
подходящ хранителен режим. Осигурен му у достъп до образование, социални
контакти, здравни услуги. Бащата осигурява всички възможности на детето за
обучение, частни уроци, напътства го чрез съвети и разговори. То има създаден
свой приятелски кръг, освободено е и контактно, чувства се спокойно и сигурно.
Съгласно социалния доклад, жилищните условия в дома, в който бащата отглежда
детето, са подходящи за отглеждане и възпитание на дете. За А* има обособена
самостоятелна стая, ремонтирана и обзаведена. По делото е представено копие от
Нотариален акт за покупко – продажба № 163, том 2,
рег. № 1245, дело № 290 от 19.06.2009 г., по силата на който бащата е съсобственик с ответницата на жилище, находящо се в гр. *Б* ул. „Б* И*“ № 1, на който адрес същия
живее и в момента отглежда детето им. БРС приел за безспорно установено, че бащата и ищец по делото е
подпомаган изцяло в отглеждането и възпитанието на детето от своята майка – св Е*П*. Това обстоятелство се доказа, както от
свидетелските показания, така и от изготвения социален доклад. Бабата по бащина
линия полага грижи за детето, когато бащата е на работа, с оглед естеството на
професията която същия упражнява. От представеният социален доклад БРС
установил,че детето живее заедно със своя баща на ул. „Б* И*“ № 1 в гр. * При
посещение на жилището, от страна на социалния работник е установено, че детето
живее в това жилище и има своя стая. Социалният работник – Д* Л* заявила, че
детето е било заварено в жилището на горепосочения адрес, като в дома си А* се
е грижела и за малко котенце. Социалният работник установил, че детето посещава
и баба си по бащина линия, която й помага в подготовката на уроците, но с
категоричност заяви при изслушването й: „при посещение във връзка с доклада,
установих, че детето живее в дома на баща си“. БРС установил, че бащата е този,
който реално упражнява родителските права, определени като привременни мерки, получавайки
помощта и подкрепата на своята майка.БРС установил,че бащата притежава
необходимата материална обезпеченост. Същият работи, реализира доходи и може да
обезпечи нуждите на детето и да осигури необходимите средства за отглеждането и
възпитанието му. Ищецът работи като охранител към СОТ „П* С*” – гр. В*, и
реализира доходи в размер на 600 лв. месечно. Свидетелят И* Й* установил,че
ищеца се грижи много добре за дъщеря си, полага нужните грижи за нея. Когато
виждал А*, тя изглежда спокойна и щастлива при своя баща. Впечатленията му са
преки и непосредствени, тъй като свидетелят живее в гр. Б*, където от лятото на
миналата година се отглежда и детето. Св. Е* П*-баба на детето по бащина
линия установила, че детето е силно
привързано към своя баща, че ищеца никога не е спирал да полага грижи за дъщеря
си, че връзката между двамата не е прекъсвана, дори когато детето е живяло при
майка си в гр. * Детето е пребивавало при своя баща, всеки уикенд, като той я е
взимал от гр. Видин всеки петък и я е връщал в неделя. Св. П* заяви, че всеки
път детето е тръгвало за гр. В* без желание, тъй като е страдало за своя баща.В
представения социалния доклад е отразена констатацията направена от отдела, за
наличието на силна емоционална връзка между бащата и детето. Сочи се, че детето
изцяло се доверява на своя баща, двамата се разбират много добре. Детето е
спокойно, общително и освободено. Пред социалният работник, А*е заявила, че
желае да живее при своя баща, при когото се чувства по – добре. Същото желание,
детето заявило и при изслушването му в съда.
За да уважи предявения иск БРС приел,че макар съгласно
установената съдебна практика, желанието на детето при кой от двамата родители
желае да живее да не е от определящо
значение за изхода на делото, то съдът не може да не го обсъди заедно с
останалия доказателствен материал.Горното
обстоятелство е важен критерии, подлежащ на преценка при определяне на
родителските права, а не недостатък. Не случайно помощта от трети лица, е сред
основните критерии, които съдът следва да има предвид при определяне на
родителските права върху ненавършило пълнолетие лице. Това, че бащата работи на
смени, не е основание да се приеме, че на този родител да не следва да бъдат
предоставени родителските права, в случай, че са налице основанията за това.
Това би означавало, че никой родител не следва да полага труд, изхождайки от
обстоятелството, че няма кой да се грижи детето му. Тази логика би била относима и за ответницата, за която също се установи, че
работи.Именно поради спецификата на работа на ищеца, бабата по бащина линия
полага необходимите грижи за детето, когато бащата отсъства, което обуславя
наличието на критерия – помощ от трети лица. Както пред социалния работник,
така и в съдебно заседание, детето заявило с абсолютна категоричност, че се
чувства по – добре при своя баща, към когото е по – привързано. Заявило, че се
чувства по – спокойна в гр. Б*, при баща си, както и в училището, в което учи.
Не страда за майка си, като с нея често се чува по вайбър.
Непоколебимо заявило, че желае да живее при баща си.
При анализа на всички събрани от страна на ищеца писмени
и гласни доказателства, съдът приел, че ищеца по първоначалния иск, в условията
на пълно и главно доказване установил, че е по – пригодния родител, на когото
следва да бъдат възложени родителските права.
Доказани били всички вменени му в тежест обстоятелства – добри възпитателски качества, полагани до момента
грижи за детето, силна привързаност на детето към бащата, която е показателна
предвид възрастта и пола на детето, помощ от трети лица, материална и жилищна обезпечености.
По насрещения иск.Въпреки, че
от своя страна ищцата по насрещния иск и ответница по основния иск, също доказа
наличието на някои от гореобсъдените критерии, съдът приел,
че същите не са доказани в степен, в която бяха доказани от другия родител –
бащата. Видно от Социалния доклад от отдел „Закрила на детето“ при Д „СП“ – В*,
ищцата живее в жилище, собственост на майка й в гр. В*. В доклада се сочи, че
по данни на ищцата, същата работи в „И*к*“ – гр. В*, с изнесено работно място в
гр. Б* и получава месечни доходи в размер на 700 лв. Ищцата е подпомагана и от
майка си, която й изпраща по 500 евро на месец.Дори и да се приеме, че майката
притежава необходимата материална и жилищна обезпеченост, то както бе посочено
по – горе, съдът прави преценка за наличието и на останалите изискуеми
критерии, които следва да са налице. Разпитаните по делото свидетели на ищцата
по насрещния иск, не установили никакви релевантни за делото обстоятелства.
Показанията на св. М* М* не са приети за източник на доказателствена сила досежно
обстоятелствата имащи значение за делото, които ищцата по насрещния иск
следваше да докаже. Свидетелката описала факти, които не почиват на нейни лични
възприятия, а са й споделени от самата ищца по насрещния иск – че детето живее
при баба си в гр. Б*, че бащата не е полагал никакви грижи за него. Показанията
й са неубедителни и не могат да послужат като безспорно доказателство, въз
основа на които съдът да достигне до друг правен извод – че майката е този
родител, който следва да упражнява родителските права. Другият свидетел – Т* З*
също не установил по какъвто и да било начин, че майката е по – пригодния родител,
който следва да упражнява родителските права върху малолетното дете. От
показанията му се установи единствено, че когато ходи на гости на свои роднини
в махалата, в която живее бабата на детето, е виждал А*там. Това обстоятелство
не се оспорва, тъй като се установи, че детето често посещава своята баба,
която й помага за уроците и се грижи за нея, когато бащата е на смяна. От
показанията на този свидетел не се установи налице ли е привързаност на детето
към майката, кой родител е полагал грижи за детето, и всички останали
обстоятелства, вменени в тежест на ищцата по насрещния иск и имащи значение за
изхода на делото.Съдът приел, че ищцата по насрещния иск не доказала в условията на пълно и главно
доказване всички вменени й в тежест на доказване обстоятелства, поради което и
така предявения насрещен иск, съдът намира за неоснователен. Не се доказа, че
тя притежава по – добри възпитателски качества, че е налице по – силна
привързаност на детето към нея, наличие на помощ от трети лица.
При това положение, съдът следва да определи на майката режим на лични
отношения, с цел да не бъде прекъсвана връзката родител – дете. Съдът определя
режим на лични отношения, като дава възможност на майката, да взема при себе си
детето А* А* К*, всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца от 09.00 ч. – на съботния ден до 18.00 ч. – на неделния ден,
както и по един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата, след което да връща детето на бащата и законен представител,
комуто възлага родителските права.
Предвид на това, че бащата е този, който ще поеме в по – голяма степен
отговорностите по отглеждането и възпитанието на детето, то другия родител –
майката, следва да заплаща издръжка на същото и участието й в материално
отношение следва да е по – голяма степен от това на бащата. При определяне на
размера на издръжката, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, по смисъла на която,
размера се определя както според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, така и според възможностите на лицето, което я дължи.
Към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, размера на
минималната работна заплата за страната е 560 лв., съгласно ПМС № 320/
20.12.2018 г. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималния размер на същата, е 140,00 лв., какъвто и размера на исковата претенция. Поради това,
с оглед законовата база при определяне на издръжката, предвид нуждите на
детето, съобразени с възрастта му, съдът намира, че следва да определи месечна
издръжка, която майката да заплаща чрез бащата и законен представител на своето
ненавършило пълнолетие дете, в претендирания размер
от 140 лв. на месец, платима до 5 – то число на месеца, за който се дължи,
считано от датата на предявяване на иска – 28.06.2018 г., до настъпване на
основанията за нейното изменение или отмяна.
ВОС счита,че обжалваното решение е
валидно и допустимо,а по същество е законосъобразно,поради което следва да бъде
потвърдено.ВОС споделя изцяло съображението на ВРС в мотивите на обжалваното
решение,поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. Подържа се в жалбата,че
незаконосъобразно БРС не се произнесъл
по искането на жалбоподателката
за присъждане на издръжка
за една година преди предявяването на насрещния иск от
нейна страна.През
този период детето на страните живяло изключително при жалбоподателката и тя се грижела за него,за което по делото били събрани доказателства.Поради това се иска да бъде постановено решение,с което обжалваното решение бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане.Като алтернативно се прави искането ответника да бъде осъден да заплати на жалбоподателката издръжка за една година назад.ВОС в настоящия си състав счита,че подържаното в жалбата е неоснователно.Пред БРС
не са ангажирани доказателства от
страна на настоящия жалбоподател,че
детето е живяло при същата в периода една година преди предявяване на иска и че изключително
майката е полагала грижи за
детето.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Р Е Ш И :
Потвърждава решение №17/11.02.19г. по гр.д.№452/18г. на БРС.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: Членове:1.
2.