№ 14681
гр. С., 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110116632 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 124 и
сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. М. Т., чрез адв. Т., срещу Прокуратурата
на Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, предл. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, стрес, малоценност, унижено
достойнство и опетнено име, претърпени от ищеца вследствие на неоснователно повдигнато
и поддържано обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК по ДП №675/2018 г. по описа
на 03 РУ – СДВР, за което наказателното производство е било прекратено с постановление
за прекратяване от 23.05.2019 г., ведно със законната лихва от 29.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че с
постановление от 04.06.2018 г. по ДП №675/2018 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр.
№5850/2018 г. по описа на СРП, бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325,
ал. 1 НК. С постановление от 23.05.2019 г. по ДП №675/2018 г. наказателното производство,
водено срещу ищеца, било прекратено, като в постановлението било прието, че липсват
доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК или състав на
друго престъпление от общ характер. Ищецът твърди, че в резултат на незаконното
обвинение претърпял неимуществени вреди в рамките на обичайните в подобни случаи
негативни преживявания, обусловени от провежданото производство, което е рефлектирало
върху честта и достойнството и обичайния му начин на живот. Поддържа, че от проведеното
срещу него наказателно преследване до прекратяването му с влязло в сила прекратително
постановление на прокурора, ищецът е понесъл неимуществени вреди, отговорна за които е
Прокуратурата на Република България. Предвид изложеното и отчитайки обективни и
субективни факти относно вида на повдигнатото обвинение, извършените с участието на
ищеца процесуални действия и периода от време, в който същите били извършвани,
личността на ищеца и възприемането от него на случващото се, ищецът претендира
1
заплащането на обезщетение в размер на 3000 лева за претърпените от него неимуществени
вреди вследствие на незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът, чрез прокурор К., оспорва предявения иск по основание, както и ищецът
да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди, които да са резултат от
противоправно поведение на органи на прокуратурата по ДП № 675/2018 г. по описа на 03
РУ-СДВР, пр.пр. №5850/2018 г. по описа на СРП. Поддържа, че исковата претенция е
неоснователна, доколкото постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство срещу ищеца не било влязло в сила. Навежда твърдения, че воденото срещу
ищеца досъдебно производство било с ниска степен на интензивност, не била прилагана
мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, наказателното
производство срещу ищеца било продължило в рамките на разумния срок и е приключило
още в неговата досъебна фаза. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди
като силно завишена и несъобразена с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Софийски районен съд, ГО, 167 състав, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
На 13.03.2018 г. с постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура по
пр.пр. № 5850/2018 г., на основание чл. 212, ал. 1 НПК, било образувано досъдебно
производство № 675/2018 г. по описа на 03 РУ-СДВР, за това, че на 29.11.2017 г., около
14:00 часа, в гр. С., на кръстовището на бул. „Сливница“ и бул. „Опълченска“ били
извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
С постановление от 04.06.2018 г., предявено на 07.06.2018 г., С. М. Т. бил привлечен в
качеството на обвиняем в извършване на престъпление от общ характер, а именно за това, че
на 29.11.2017 г., около 14:00 часа, в гр. С., на кръстовището на бул. „Сливница“ и бул.
„Опълченска“, на пътното платно с посока „Лъвов мост“, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
отправил думите „Ще ти еба майката!“, „Нещастник!“, „Ще те пребия“ към свидетеля Н.С.С.
и счупил заедно панорамно стъкло на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 420
ЦДИ“, с рег. № СА1313ХА, собственост на Стойчев - престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
С постановлението спрямо С. М. Т. не е била определена мярка за неотклонение.
Непосредствено след предявяване на постановлението – на 07.06.2018 г., С. М. Т. е бил
разпитан в качеството му на обвиняем.
С постановление от 23.05.2019 г. на прокурор при СРП е било прекратено на
основание чл. 199 вр. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното
производство по досъдебно производство № 675/2018 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр.
№ 5850/2018 г. по описа на СРП, водено срещу С. М. Т. за престъпление по чл. 325, ал. 1
НК, поради липса на осъществен състав на престъпление.
В хода на настоящото производство като свидетел по делото е разпитан В.Л.К. – брат
на ищеца, показанията на който съдът преценява съобразно чл. 172 ГПК. От показанията на
свидетеля се установява, че знае брат му да е бил привличан в качеството на обвиняем –
това било в средата на 2018 г., когато С. М. Т. се обадил на свидетеля К. и му казал, че са го
обвини за хулиганство. Когато било образувано досъдебното производство В.К. не бил в С.,
защото живеел в Разград, но ищецът му се обадил и бил доста притеснен. Седмица след това
свидетелят К. се прибрал в С. и разговарял с брат си, който бил доста притеснен и казал, че
са го обвинили за нещо, което не бил направил. Двамата седели до късно и говорили два -
три дни за това. След това жената на ищеца два - три пъти се обадила на свидетеля К. и му
2
казала, че С. Т. не можел да спи и бил доста притеснен, тъй като майка му е адвокат и щял
да опетни нейното име. Свидетелят изяснява още, че брат му завършил военноморското
училище и се притеснил, че това щяло да попречи на кариерата му, а освен това доста от
приятелите му, след като разбрали, започнали да го отбягват, тъй като досъдебното
производство било за нарушаване на обществения ред. След повдигнатото му обвинение
ищецът станал по-изнервен, като свидетелят К. присъствал на два семейни скандала с
тяхната майка и семейството им не приело приятно това нещо. Първите месеци ищецът бил
доста изнервен, но скоро не се е оплаквал да е изживявал случката вследствие от
повдигнатото му обвинение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ
ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца
да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/
образуваното наказателно производство да е било прекратено, поради това, че обвинението
не е доказано; 3/ да е претърпял вреда (вреди) и 4/ между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени и имуществени последици
(вредите) да е налице причинно-следствена връзка. Елементите от горепосочения
фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от
ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед релевираните в исковата молба и отговора на исковата молба доводи,
настоящият съдебен състав изхожда от неоспореното положение, което се установява и от
доказателствата по делото, че е налице незаконен акт на правозащитен орган – обвинение в
извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство е било
прекратено, поради липса на осъществен състав на престъпление по смисъла на чл. 24, ал. 1,
т. 1, предл. второ НПК.
Спорните между страните въпроси са свързани с настъпването на твърдените
неимуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение и твърдените неимуществени вреди и с размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав приема, че искът е доказан по основание. Безспорно е
между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че е налице незаконен акт
на правозащитен орган – по повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение е
постановено постановление за прекратяване на наказателното производство, което е
продължило близо една година, тъй като от доказателствата по делото е видно, че ищецът е
привлечен в качеството му на обвиняем на 04.06.2018 г., когато е съставено
постановлението за привличане на обвиняем (предявено на 07.06.2018 г.), а наказателното
производство е приключило на 23.05.2019 г. – датата на постановлението за прекратяване, за
което няма данни, нито се твърди да е било обжалвано. Отговорността на ответника
произтича от законоустановените правомощия на прокурора да ръководи разследването и да
осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане, като обвинението
следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното
производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за
виновност на лицето предвид събраните доказателства – чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав приема, че от незаконното повдигане на обвинение се
засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна
отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди –
неблагоприятно отражение върху психиката на човек, независимо от конкретната преценка,
която следва да бъде осъществена за размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди – чл. 52 ЗЗД.
3
В частност ищецът твърди, че в рамките на наказателното производство е претърпял
негативни психически емоции – душевно страдание, стрес, чувство за малоценност,
унижение и опетнено име от наказателното производство.
В разглеждания случай по-голямата част от претендираните и релевирани в исковата
молба вреди са установени въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля В.Л.К. (които доказателствени средства са стандартно използвани в исковия
процес за доказване на подобни обстоятелства), от показанията на който е видно, че
повдигнатото обвинение повлияло негативно на ищеца – известно време не можел да спи и
бил доста притеснен за това как повдигнатото обвинение ще се отрази на кариерата му и
приятелските му отношения, бил изнервен и два пъти се скарал с майка му. Същевременно
настоящият съдебен състав приема, че по делото не е доказано ищецът да е имал чувство за
малоценност.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е
дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер
на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС), като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, вредоносни последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение, продължителността на наказателното производство, вида на наложената мярка
за неотклонение, характера на обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен
ищецът, наличието на разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата
за масова информация, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му
на живот и обичайната среда, отражение на обвинението върху физическото здраве,
психиката, контактите и социалния живот на ищеца, на положението му в обществото,
работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и всички обстоятелства, които имат отношение към претърпените морални страдания,
преценявани с оглед конкретиката на случая. Наред с тези обстоятелства, при определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост,
свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за
съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване (в този смисъл Решение №
344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 2378/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 200 от
16.06.2016 г. на ВКС по гр. дело № 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017 г.
на ВКС по гр. дело № 715/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 158 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр.
дело № 299/2018 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. дело №
2586/2018 г., ІV г. о., ГК).
За да определи размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав съобразява следните обстоятелства: установената
продължителност на наказателното преследване – по-малко от една година - от
привличането на ищеца като обвиняем до прекратяване на наказателното производство;
4
възрастта на ищеца – 25 г. към момента на повдигнатото му обвинение, като наказателното
производство се е провело по време, когато той е бил в активен етап от професионалното и
личностното си развитие; продължителността и интензивността на психическия
дискомфорт, преживян от ищеца, както и естественият страх от неоснователно осъждане,
чистото му съдебно минало (което означава, че той е посрещал по-тежко негативните
последици от повдигнатото обвинение); ограничаването на социалните му контакти.
От друга страна по делото не се установява негативните емоционални преживявания
на ищеца да са били с особено голям интензитет, да са повлияли върху неговото
здравословно състояние или възможността да работи, не се установява повдигнатото срещу
ищеца незаконно обвинение да е затруднило личния и социалния му живот в степен по-
висока от обичайната, нито физическото му състояние да се е влошило. Също така следва да
бъде съобразена тежестта на обвинението – престъплението по чл. 325, ал. 1 НК не е тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, т.е. няма по-силно негативно отражение върху
неимуществената сфера на ищеца. Отделно от това спрямо ищеца не е била взета мярка за
неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, което да обоснове ограничаване на
гарантираните му от Конституцията на Република България права - например на лична
свобода, неприкосновеност, на личен живот, на придвижване, на свобода и тайна на
кореспонденцията. Настоящият съдебен състав съобразява и обстоятелството, че с оглед
критериите за разумност на срока по чл. 6 ЕКЗПЧОС, установени в практиката на
Европейския съд по правата на човека, а именно сложност на делото, поведение на
подсъдимия и поведение на компетентните органи, в конкретния случай наказателното
производство е приключило в разумен срок.
В този смисъл и с оглед така приетото настоящият съдебен състав приема, че размерът
на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-
икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, както и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, следва да
бъде определен на 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Присъждането на сума по-голяма от
посочената би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване. В останалата част до пълния предявен размер от 3 000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
Ищецът е реализирал разноски в размер на 810 лв., от които 10 лв. – държавна такса и
800 лв. - адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 10, ал. 3, изр.
второ ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 405 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „Витоша” № 2, да
заплати на С. М. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О.К.“, бл. 421, вх. „3“, ет. 2, ап.
68, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ, сумата в размер на 1500 лева (хиляда и
петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от С. М.
Т. вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.
325, ал. 1 НК по досъдебно производство №675/2018 г. по описа на 03 РУ – СДВР, за което
наказателното производство е било прекратено с постановление за прекратяване от
23.05.2019 г., ведно със законната лихва от 29.03.2022 г. до окончателното изплащане на
5
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над уважения размер от 1500 лева до
пълния предявен размер от 3 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „Витоша” № 2, да
заплати на С. М. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О.К.“, бл. 421, вх. „3“, ет. 2, ап.
68, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 405 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за производството
пред СРС, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6