№ 506
гр. Перник, 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Съдия:РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500254 по описа за 2022 година
С Решение № 261171 постановено на 24.11.2021 г., по гр.д. № 2062по описа на
Районен съд П. за 2021 г. е прието за установено, че Р.Д. дължи в условията на
разделност, съобразно съответната си идеалната си част от собствеността на
топлофицирания имот, следните суми: 179.95 лв., представляваща ½ ид. част от
общият дълг, от които главница в размер на 157.66 лв. за периода за периода от
01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 22.28 лв. за периода 08.02.2019 г. до 16.02.2021 г., както и законната лихва върху
главницата от 157.66 лв. считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 15.03.2021 г., до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение в
тежест на страните са възложени разноските в производството на основание чл.78
ГПК.
В установения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, с въззивна жалба с вх. № 260380 от
21.01.2022 г. Р.Д. е обжалвала решението изцяло, включително и относно присъдените
разноски в нейна тежест. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е
неправилно, тъй като въззиваемата не обитава имота и не е ползвател на
топлоенергията. Твърди, че другият ответник В.Й. следва да заплати изцяло
процесната сума. Пледира решението да бъде отменено, а искът спрямо нея –
отхвърлен.
По така депозираната въззивна жалба, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил
отговор от „Топлофикация Перник“ АД. Сочи, че постановеното решение е правилно,
обосновано и справедливо, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира
заплащане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок В.Й. не е депозирал отговор на въззивната жалба.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
1
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора на същата страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно
в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора на същата страните не представят и
не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира,
че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.06.2022 г. от 10.00
ч., за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на всеки отделен жалбоподател – и препис от съответния отговор на
въззиваемата страна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
2