МОТИВИ към Решение № 20 от 17.02.2020 г. по АНД № 12/2020 г. на РС -
Омуртаг:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
В РС - Омуртаг е внесено
постановление от РП – Търговище за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на обвиняемата И.Г.Х. *** за извършено от нея престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б„
предл. ІІ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 24, ал. 1
от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 25.07.2019 г. около 10.30 ч. на
първокласен път І-4 гр. С. - гр. В., на км. 191 в близост до с. ***, общ. А. в
посока гр. В., при управление на лек автомобил, марка „Нисан“, модел „Примера“ с
рег. № ****, собственост на Д. Г. Х. от гр. С., нарушила правилата за движение:
чл. 21, aл. 1 от ЗДвП - „при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: 90км/ч. извън населено
място при управление на пътно превозно средство от категория „В“,
чл. 24, ал. 1 от ЗДвП - „водачът
на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако
това е необходимо за предотвратяване на пътно транспортно произшествие“, и
движейки се със скорост от около 119 км/ч., задействала спирачната система с
максимална ефективност/рязко/, при което е допуснала настъпването на пътно
транспортно произшествие с лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Гетц“ с рег. № ****,
собственост на Държавен фонд „Земеделие“, управляван от В. Н. А., ЕГН **********, от гр. В. и вследствие на
настъпилото пътно транспортно произшествие причинила по непредпазливост средна
телесна повреда на В. Н. А., ЕГН **********,***,
изразяваща се в счупване на гръдната кост с дислокация на костни фрагменти, което
е причинило на пострадалата трайно затрудняване на движението на снагата със
среден срок на възстановяване около 3.5 - 4/три месеца и половина -четири/ месеца.
Районна прокуратура-гр. Търговище,
се представлява от прокурор Паров, който поддържа внесеното постановление.
Обвиняемата Х., редовно призована,
не се явява в съдебно заседание, но се явява нейния процесуален пълномощник адв.
П.Й. ***, който определя описаната в постановлението на прокуратурата
фактическа обстановка като правилно установена, намира за доказано обвинението
против подзащитната му и моли съда да й наложи предвидените в чл. 78а ал. 1 и ал.
4 във вр. с чл. 343г НК наказания към законовите минимални размери.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка:
На 25.07.2019 г. обвиняемата Х.
управлявала по първокласен път І-4 лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“
с рег. № ****, собственост на дядо й Д. Г. Х.. Тя потеглила сутринта от с. ***, общ. В. и
пътувала в посока гр. В., прибирайки се към гр. С.. Времето било ясно, с
отлична видимост и пътната настилка била суха. Около 10.30ч. обвиняемата, управлявайки
посочения автомобил, застигнала преди с. ***, общ. А. движещ се пред нея лек
автомобил, марка „Хюндай“, модел „Гетц“ с рег. № ****, собственост на Държавен
фонд „Земеделие“ - гр. С., управляван от свид. В. Н. А. -
старши инспектор в Разплащателна агенция – гр. В. при ДФ „Земеделие“. Свид. А. управлявала автомобила със скорост от около
74км/ч и предстояло същата да навлезе в ляв завой. Обв. Х. управлявала
автомобила със скорост от около 119км/ч и решила да изпревари движещия пред нея
лек автомобил марка „Хюндай“. Предприемайки изпреварване, обвиняемата се изнесла в лентата за насрещно движение и наближавайки на около 13м. л. а. „Хюндай“
видяла, че в дясно има табела с пътен знак Д11, обозначаващ начало на населено
място, в случая с. ***, общ. А.. Тогава обв. Х. променила рязко намерението си
да завърши изпреварването и решила да намали скоростта на управлявания от нея
автомобил. При километър 191 на ПП І-4 тя рязко задействала спирачната система
с максимална ефективност. Тъй като управляваният от обвиняемата автомобил се
намирал в зоната на завой, употребата на спирачка намалила напречния коефициент
на сцепление на гумите с пътното платно. Под въздействие на центробежната сила,
насочена към външната страна на завоя, в случая в дясно, автомобилът, управляван
от обв. Х., поднесъл на дясно и ударил странично движещия се в своята дясна
пътна лента л. а. „Хюндай“. Последвало завъртане на л. а. „Нисан“ под ъгъл 45
градуса в посока на часовниковата стрелка като при това завъртане същият ударил
с предната си лява част задната лява част на л. а. „Хюндай“. От този удар л. а.
„Хюндай“ се плъзнал и завъртял в посока, обратна на часовниковата стрелка, преминал
през лентата за насрещно движение и напуснал пътното платно в ляво по посока на
движението си/към гр. В./, като спрял пред канавката на пътя. В същото време л.
а. „Нисан“ продължил да се върти, извършвайки пълен оборот на 360 градуса по
посока на часовниковата стрелка, и също напуснал пътното платно вляво по посока
на движението си /към гр. В./. Управляваният от обвиняемата автомобил блъснал
отново л. а. „Хюндай“ в лявата му страна, като след този удар лекият автомобил „Хюндай“
се обърнал в канавката на дясната си страна с предна част, сочеща в посока гр. С..
В резултат на сблъсъка между двата автомобила л. а. марка „Хюндай“, модел „Гетц“
с рег. № **** получил тежки деформации по купето, а водачът му – свид. А. получила средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на гръдната кост с разместване на костните фрагменти. Счупването на
гръдната кост с дислокация на костните фрагменти причинило на пострадалата
трайно затрудняване движението на снагата със среден срок за възстановяване
около 3.5-4 месеца.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните на досъдебното производство писмени, гласни
доказателства и експертни заключения, като основно значение в случая при
доказване на релевантните за делото факти има заключението от извършената
съдебна автотехническа експертиза. Видът на телесната повреда на пострадалата е
установен със заключението от извършената съдебна медицинска експертиза. В
своята съвкупност тези доказателства изясняват категорично приетата и описана по-горе
фактическа обстановка.
От приетата фактическа обстановка
следва, че от обективна страна обвиняемата е осъществила състава на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б„ предл. ІІ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК
във вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 21, aл. 1 от ЗДвП
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава изрично посочените стойности на скоростта в км/ч като при
управление на пътно превозно средство от категория „В“ извън населено място
това ограничение е 90км/ч. В настоящият случай обвиняемата е нарушила тази
разпоредба, управлявайки МПС от посочената категория извън населено място със
скорост от 119 км/ч. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за
предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. В конкретния случай рязкото
намаляване на скоростта на движение на обвиняемата не се е наложило от
необходимостта да се предотврати ПТП, а по-скоро от притеснение да не бъде
установено извършеното от нея друго нарушение, а именно: движението с превишена
скорост. В този случай с рязкото намаляване на скоростта на управляваното от
нея МПС обвиняемата е предизвикала ПТП, с което е причинила средна телесна
повреда на свидетелката А.. Вещото лице, извършило съдебно-медицинската
експертиза, е заключило, че причиненото на пострадалата телесно увреждане
покрива медико-биологичния признак на понятието „трайно затрудняване движението
на снагата“. Съгласно т. 10 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС,
затрудняване движението на снагата представлява такова увреждане, което засяга
двигателната способност и съгласуваното й свързване с основните функции на
крайниците на тялото; то може да се изрази в ограничаване движението за
завиване на тялото или някои части от него, за наклоняването, за обръщането или
завъртването му, както и за настъпването на състояние на неподвижност, като необходим
признак на този състав е затрудняването на движението на снагата или врата да е
трайно, т. е. с продължителност от поне 30 дни. В настоящия случай затрудненото
движение на снагата е продължило за срок от над 3 месеца. От субективна страна
деянието е извършено непредпазливо, тъй като от събраните доказателства следва,
че предприемайки рязкото намаляване на превишената за пътния участък скорост на
движение на управлявания от обвиняемата автомобил, същата не е предвидила
настъпването на общественоопасните последици/ПТП и последвалата средна телесна
повреда на другия участник в движението/ но е била длъжна и е могла да ги
предвиди, поради което е налице несъзнавана непредпазливост/небрежност/.
Като прецени съвкупно всички
данни по делото съдът счете, че в случая спрямо обвиняемата са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от нея престъпление е
непредпазливо. Същото по закон към момента на извършването му се санкционира с лишаване
от свобода до три години или пробация, поради което попада сред визираните
случаи в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б. „а„ предл. ІІ от НК. От данните по
делото е видно, че обвиняемата не е осъждана, както и не е освобождавана от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. Съгласно задължителното за
съдилищата ТР № 2/22.12.2016 г. на ОСНК, т. 3, за да се приложат
диференцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава двадесет и девета от
НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните
имуществени вреди от престъпление по чл. 343 от НК. Престъплението, в което
е обвинена Х., не предвижда в състава си причиняване на имуществени вреди, тъй
като съдържащият ги по-леко наказуем състав на чл. 343, ал. 1 б. „а“ НК се
поглъща от по-тежко наказуемия състав, по който тя е обвинена, поради което и
съдът прие, че липсват съставомерни имуществени вреди от престъплението. Ето
защо в случая няма подлежащи на възстановяване имуществени вреди, поради което
не е и налице пречка по смисъла на чл. 78, ал. 1 б. „в“ НК. По делото не са
установени факти, попадащи в забранителната норма на чл. 78а ал. 7 НК. Ето защо
след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК освободи от наказателна
отговорност обвиняемата, съдът приложи по отношение на нея санкцията на чл. 78а
от НК и й наложи административно наказание глоба в размер на 1 200.00 лева. При
определяне размера на глобата съдът се съобрази с тежестта на нарушението и
имотното състояние на извършителя, декларирано от него в приложената декларация
по ДП № 252/19 г. на РУ – Омуртаг и представените в съдебно заседание
доказателства. По отношение на тежестта на деянието съдът съобрази, че
извършвайки престъплението, обвиняемата е нарушила две важни правила на ЗДвП и
е причинила средна телесна повреда със сравнително голяма тежест на свид. А. предвид естеството на тази
повреда/обездвижваща изцяло пострадалата/ и срока на възстановителния период. Същевременно
съдът отчете и проявената от обвиняемата най-лека форма на вина – несъзнаваната
непредпазливост. Данните за имущественото положение на обвиняемата показват, по
време но досъдебното производство същата е получавала месечен доход в размер на
800 лева и не притежава МПС и имоти. От представеното в с. з. уверение, изд. на
*** г. от ИУ – град В., следва, че обвиняемата е студент в ІV курс в
специалност“ Счетоводство и одит“, редовно обучение и предстои да се дипломира
през м. юни 2020 г. От направеното от защитника уточнение става ясно, че
обвиняемата работи в извънучебно време, за да се подпомага финансово. При тези
данни съдът прецени, че административното наказание следва да се определи около
и над минималния законов размер, а именно 1200 лева, поради което наложи на
обвиняемата глоба в този размер.
Предвид факта, че обвиняемата е
правоспособен водач, спрямо нея е приложима процесуалната възможност по чл. 78а
ал. 4 НК, при която съдът може да наложи и наказание лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност за срок до три години, тъй като
такова наказание е предвидено за съответното престъпление съгласно чл. 343г НК.
За да прецени дали да наложи наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в
случая, съдът отчете наличието на извършени от обвиняемата нарушения на две
важни правила на ЗДвП и с оглед настъпилия резултат от предизвиканото от нея
ПТП прецени, че следва такова наказание да бъде наложено с цел постигане на
превъзпитателен и превантивен ефект на наказанието. Тъй като по делото няма
данни за извършени от обвиняемата други нарушения на правилата по ЗДвП съдът
прецени, че наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ следва да бъде
наложено за един сравнително минимален срок според съществуващата съдебна
практика, а именно за четири месеца, считано от влизане в законна сила на
настоящото решение.
Тъй като на досъдебното производство
са налице данни за реално изплатени разходи от органите на МВР по извършването
на експертизи, отнасящи се до повдигнатото обвинение, съдът осъди на основание чл.
189, ал. 3 НПК обвиняемата да заплати по сметка на ОД на МВР - гр. Търговище
направените по досъдебното производство разноски за съдебни автотехническа и
медицинска експертизи в общ размер от 573.44 лв.
Така наложеното наказание съдът
счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Въз основа на изложените
съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА