Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр.Плевен, 07.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети декември
две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №861 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Г.Б.К. с ЕГН **********,***,
оф.2, чрез адв.С.Й. от САК, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1228-000598/1.09.2021 год. на Началник група в сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР –Стара Загора, с която спрямо К. е приложена
ПАМ-изземване на свидетелството за управление
на МПС №********* до успешно полагане на проверовъчен изпит, на
основание чл.171, т.1, б.”в” от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е
незаконосъобразна - издадена в противоречие с материалния закон. Счита, че не са налице предпоставките за
налагане на санкция с основание чл.171 т.1 буква ..в“ ЗДвП - водачът на МПС да
е извършил административно нарушение на правилата за движение, това нарушение
да е немаловажно и същото да е извършено
поради незнание. Според жалбоподателя втората и третата предпоставки не са налице,
тъй като АНО не е пояснил защо
извършеното нарушение е „немаловажно“ с оглед предписанията на §6 т.32 от ДП на
ЗАНН , както и АНО е заявил, че „в снето писмено обяснение Г.К. посочва, че
не знае какъв е срокът за прехвърляне на автомобила, което потвърждава
непознаване на ЗДвП“ , което е записано в последните редове от
обстоятелствената част на ЗПАМ. Твърди, че такова изявление от страна на Г.К. в
приложения към жалбата препис от АУАН серия GA, №320665/11.12.2020г. не е правено,
напротив, същият е положил подпис, че „ няма
възражения ", нито в последващ момент е предявено възражение с
обяснения в 3-дневния срок за това. В ЗППАМ са изброени ползваните при съставяне
на ЗПАМ доказателства, сред които не е посочено „писмено обяснение“ от Г.К.. Счита още, че относима
към нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП е разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, в
която законодателят визира водач „ който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред“,
поради което прави извод, че
неправилно е квалифицирано извършеното нарушение, като такова по чл.171,
т.1, буква „в" ЗДвП. Счита издадената ЗППАМ и за необоснована, тъй като в
нея е посочено единствено, че Г.К.
е управлявал л.а. АУДИ с рег. №С09154СК,
т.е. МПС не е индивидуализирано
в достатъчна степен в обстоятелствената част на заповедта, като са посочени
единствено марката и рег.номер на автомобила, и по този начин не може да се извърши
преценка относно съставомерността на извършеното нарушение. В §6, т.11 от ДР на
ЗДвП "Моторно превозно средство" е определено като пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства, поради което счита, че дали дадено превозно средство подлежи
на регистрация, зависи от техническите му характеристики. В чл.5 от посочената
Наредба е регламентирано, че ППС се регистрират и по технически характеристики
- като VIN (идентификационен номер) на автомобила и номер на двигател, каквито
липсват описани в обстоятелствената част на процесната заповед. На тези
основания моли съда да отмени оспорената заповед, претендира сторените в
производството разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. Й. с пълномощно на л.13 от делото, която поддържа
жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на оспорената
заповед. Сочи допълнително, че заповедта не отговаря на целите на ЗАНН и
конкретно на целите за налагане на принудителни административни мерки,
регламентирани в чл.22 от ЗАНН от законодателя, поради обстоятелството, че във
въпросния текст е изписано, че се прилага „за предотвратяване на нарушенията,
както и на вредните последици от тях“. Видно от заповедта според жалбоподателя става
въпрос за едно нарушение, то е нарушение на просто извършване, формално
нарушение, от което не са настъпили вредни последици. Счита, че наложената
принудителна мярка е твърде тежка. Сочи, че е изготвено и наказателно
постановление, което не е връчено на жалбоподателя, с което му е наложено
наказание по чл.175, ал.3 от ЗДП. Счита, че и принудителната административна
мярка, и наложеното наказание с наказателно постановление, са твърде тежки за
едно извършено нарушение. Сочи още, че, видно от заповедта, тя е издадена въз
основа на снето писмено обяснение от Г.К., в което той е посочил, че не знае
какъв е срока за прехвърляне на автомобила и това според органа потвърждава непознаването на Закона за
движение по пътищата. Твърди, че в административната преписка липсва такова
писмено обяснение, в заповедта не е посочено къде е дадено и пред кой орган. В
материалите по досъдебното производство се съдържал документ, че жалбоподателят
е разпитан на 14 април 2021 г., приложен е протокол за разпит, в който той е
заявил, че не му е било известно, че регистрацията е снета автоматично- стр.2
от прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното производство,
където е заявено, че полицейските служители са му обяснили, че след като е
изтекъл срока за промяна регистрацията, автомобилът е с прекратена регистрация
автоматично. К. сочел, че не му е било известно обстоятелството за автоматично
прекратяване. Позовава се на приложено на стр.11 от досъдебното производство
сведение, за което се счита, че е дадено от жалбоподателя на 11 октомври 2020 г., в което е заявено: „Не
знаех колко е срока за прехвърляне на автомобила.“ То е върху бланка на І РУ
Стара Загора. Жалбоподателят твърди обаче, че не е ходил никога там, поради
което за него останало неясно от кого и
как е снето сведение, неясно защо е взето предвид при изготвяне на заповедта
при положение, че по акта за нарушение не е
постъпило възражение. Според жалбоподателя това сведение, а не писмено обяснение не е ясно пред кого е дадено. По тези и по изложените в
жалбата съображения счита, че заповедта е издадена в разрез с чл.22 от ЗАНН.
Счита, че наложената мярка е твърде тежка, която се прилага успоредно и с
наказанието по наказателното постановление, което предстои да бъде получено от
жалбоподателя. В заключение моли съда ад отмени заповедта.
Ответникът по жалбата- Началник група в сектор ПП при
ОД на МВР- Стара Загора в съдебно
заседание не се явява и не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Административният съд, пети
състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 11.12.2020 год.в 02:00
часа в гр.Стара Загора, кв.“Самара“ 3в посока север юг до бл. Номер 10,
жалбоподателят управлявал лек автомобил *****с рег.№*****, негова собственост
на основание договор за покупко-продажба на МПС с рег.№634 от 11.09.2020 год.,
като автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация на 12.11.2020 год.
по чл.143, ал.15 от ЗДП, предвид, че не е бил прехвърлен в законоустановения
срок. За констатираното нарушение бил съставен АУАН серия GA №320665/11.12.2020 год., приложен на л.8 от делото,
за нарушение на чл.140, ал.1, т.1 от ЗДП. В свидетелските си показания, снети
на същата дата, К. заявил, че закупил автомобила на 11.09.2020год. от частно
лице, но не го е регистрирал в срока, указан в Наредба №I-45/24.03.2000 год. Управлявал МПС със софийска
регистрация. След като бил спрян от полицейските служители за проверка, К.
представил договора за покупко-продажба, но полицейските служители му обяснили,
че след като е изтекъл срокът за регистрация, автомобилът е с прекратена
регистрация автоматично. К. посочил , че това обстоятелство не му било
известно, като в писмено сведение
написал : „Не знаех колко е срока за прехвърляне на автомобила“. На
12.12.2020 год. отишъл в ПП при ОД на МВР-Плевен и регистрирал автомобила с
рег.№ЕН 3394КТ.
За това констатирано с АУАН
серия GA №320665/11.12.2020 год. деяние, било образувано и
водено досъдебно производство №1959-зм-911/2020 год. по описа на Първо РУ-Стара
Загора, за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК затова, че на 11.12.2020
год. в гр.Стара Загора, в кв.“Самара“ е управлявано МПС-лек автомобил Ауди А8“
с рег.№СО 9154СК, което не е регистрирано по надлежния ред-без поставени
регистрационни табели съгласно чл.140, ал.1 от ЗДП и Наредба №I-45/24.03.2000 год. ДП било прекратено с Постановление
от 14.06.2021год.на прокурор в РП-Стара Загора.
По делото на л.17 има
приложен и следващ АУАН №21-2777/2.08.2021 год. за същото констатирано
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП на 11.12.2020 год. от К..
Издадено е и находящото се на
л.81 от приложеното досъдебно производство Наказателно постановление
№21-1228-002777/1.09.2021 год. от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Стара Загора,
с което за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДП, за което са съставени горните
цитирани актове за нарушения, са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца,
на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДП.
Издадена е и оспорената в
настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №21-1228-000598/1.09.2021 год. на Началник група в сектор „Пътна полиция”
към ОДМВР –Стара Загора, с която спрямо К. е приложена ПАМ-изземване на
свидетелството за управление на МПС
№********* до успешно полагане на проверовъчен изпит, на основание чл.171, т.1,
б.”в” от ЗДвП. В оспорената заповед са изложени следните мотиви: На
11.12.2020г. около 02.00часа. в гр. Стара Загора, кв.Самара-3 в посока север-юг до бл.№10, К. управлява собственият си л.а **** с рег.№*****,
като:управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация по чл.143,
ал.15 от ЗДП и не е регистрирано съгласно Наредба №I-45/24.03.2000 год. на МВР.
При извършената проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена
регистрация на 12.11.2020г., на
осн.чл.143, ал.15 от ЗДП, със служебно отбелязване в АИС КАТ-регистрация, тъй
като МПС е закупено на 11.09.2020г. от Г.Б.К. с договор за покупко-продажба
№1636/11.09.2020г., като сделката е изповядана от нотариус с рег.№634 и информацията
е подадена по електронен път в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-София.
До 11.11.2020 г. собственикът на горецитираното МПС не е изпълнил задължението
си като преобритател на регистрирано ППС в срока по чл.145, ал.2 от ЗДП да
регистрира придобитото ППС в службата за регистрация по постоянен адрес. Поради
което след изтичането на двумесечен срок по чл.143, ал.15 от ЗДП от датата на
придобиване на ППС /от 11.09.2020г. до 11.11.2020г./,служебно е прекратена
регистрацията на превозното средство, в следствие на което водачът Г.Б.К. е
нарушил чл.140 ал.1 от ЗДП. По случая е съставен АУАН серия GA
№320665/11.12.2020г. и е образувано ДП №1959 зм-911/21г. по описа на I РУ при ОДМВР-Стара
Загора, което е докладвано в Районна прокуратура-Стара Загора на 16.06.2021 г. В
сектор "Пътна Полиция" при ОДМВР-Стара Загора е постъпило
постановление за прекратяване на наказателно производство №290/14.06.2021 г. по
описа на Районна прокуратура-Стара Загора с мнение за налагане на
административно наказание. В мотивите на оспорената заповед административният
орган е посочил, че за административните нарушения не се изисква пряк умисъл, достатъчно
е да са извършени непредпазливо, като в конкретния случай се касае за
непредпазливо деяние, доколкото не са събрани доказателства, че водачът е
знаел, че регистрацията на МПС е прекратена, но е могъл да разбере това преди
да поеме управлението на МПС, имайки предвид, че СРМПС част II не е преиздадено
на новия собственик, а съгласно чл.100, ал.1, т.2 от ЗДП всеки водач е длъжен
да носи СРМПС част II, издадено на собственика на МПС. В снето писмено
обяснение Г.К. посочил, че не знае какъв е срока за прехвърляне на автомобила, което
според органа потвърждава непознаване на ЗДП и поднормативните му актове. Като
докзателства в оспорената заповед са описани АУАН серия GA №320665/11.12.2020г.,
сведение от лицето, разпоредително писмо с рег. №3286р-32654/16.07.2021 г, справка
за регистрацията на МПС.
Горната заповед е
връчена на адресата си на 12.10.2021 год., а жалбата против нея е подадена на
21.10.2021 год. и е заведена с вх.№1228-00-28429.
При така установените
факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща
право и интерес от оспорване, пред компетентния съд и против административен
акт-годен предмет на оспорване.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
При проверка за
законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на
чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172,
ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началник на група
„Отчет на пътно-транспортни произшествия и водачи,
административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност“ в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР- Стара Загора, на когото са делегирани правомощия със Заповед
рег.№ 349-723/6.03.2018 год. на Директора на ОД на МВР-Стара Загора, приложена
на л.52 от делото, да прилага със заповеди принудителните административни мерки
по ЗДвП. Директорът на ОД на МВР-Стара Загора съставлява ръководител на служба
за контрол -областна дирекция на МВР по
смисъла на чл.165 от ЗДП, определена от Министъра на вътрешните работи с
приложената на л.70 от делото Заповед №8121з-1524/9.12.2016 год. да осъществява
контрол по ЗДП.
В хипотезата на чл. 171, т.
1, б. "в" от ЗДвП може да се приложи принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство" до успешното полагане на проверочен изпит,
на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата
за движение.
Следователно,
предпоставки за издаването на заповед на основание чл. 171, т.
1, б. "в" от ЗДвП е извършено от водача на моторното
превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица;
извършеното и описано в АУАН административно нарушение следва да е немаловажно;
последното следва да е извършено поради незнание.
В случая е налице
първата предпоставка-съставен АУАН за извършено административно нарушение на
правилата за движение по пътищата. В акта за установяване на административното
нарушение са описани фактическите обстоятелства досежно извършеното от водача
нарушение на ЗДвП – управление на МПС със служебно прекратена регистрация на
12.11.2020 год. по чл.143, ал.15 от ЗДП. Като след прекратяване на воденото
срещу водача ДП, е бил съставен и втори АУАН
за същото нарушение. В този смисъл АУАН е част от административната
преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите
обстоятелства на оспорената заповед по смисъла на чл. 59, т. 4,
пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред, поради
което административният орган правилно е приел наличието на предпоставките за
издаване на заповедта по чл. 171, т.
1, б. "в" ЗДвП. В самата заповед, освен изрично позоваване на съставения АУАН, чрез
което административният орган е инкорпорирал
изложените в акта факти и ги е направил фактически основания на заповедта за
налагане на принудителната мярка, органът е изложил и самостоятелни мотиви за
взетото от него решение, които са подробни и ясни. Актът за установяване на
административното нарушение от
11.12.2020 год. е редовно съставен, а редовно съставения акт по Закона за движение по пътищата
има доказателствена сила до доказване на противното съгласно изричната
разпоредба на чл. 189, ал.
2 ЗДвП. В акта за установяване на административното нарушение също е
описано нарушението на Закона за
движение по пътищата , същият е надлежно връчен лично на адресата на
принудителната мярка на датата на съставянето му-11.12.2020 год. , което сочи,
че К. е бил надлежно запознат със съдържанието на акта и изложените в него
факти. В самата заповед за прилагане на принудителната мярка отново подробно е
описано нарушението, което К. е извършил
поради което съдът приема, че фактите, които са послужили като основание за прилагане
на принудителната мярка, са ясно посочени в оспорената заповед.
Втората и третата предпоставки
за прилагане на ПАМ се отнася до преценката на органа за немаловажност на
установеното нарушение и извършването му поради незнание.
По отношение на извода
на органа, че допуснатото нарушение е от незнание на правилата за движение
следва да се посочи следното: Правилата относно регистрацията и движението на
автомобилите, които са регистрирани, по пътищата, са регламентирани в ЗДП и Наредба
№I-45/24.03.2000 год. Съгласно нормата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Според чл. 3, ал. 1
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. моторните превозни средства и
ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността
или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически
орган. При неизпълнение на това задължение по отношение на регистрирано пътно
превозно средство в двумесечен срок от придобиването му, регистрацията се
прекратява служебно на основание чл. 143, ал.
15 от ЗДвП. От данните по делото е видно, че управляваният от К. автомобил не е регистриран по надлежния ред в
указания от приложимата Наредба срок от придобиването му, чието именно е
задължението да представи превозното средство и необходимите документи за
регистрация, съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, а последиците от
неизпълнение са уредени в нормата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП- регистрацията се прекратява служебно, след изтичане на
двумесечен срок от придобиване на автомобила, като административният орган няма
задължение да информира собственика за това.
Както в приложеното
досъдебно производство, така и в административната преписка се съдържа снето
писмено сведение от Г.К., в което той е обяснил „Не знаех колко е срока за
прехвърляне на автомобила“. Относно възражението на пълномощника на жалбоподателя,
че това сведение е снето на бланка на Първо РУ-Стара Загора, а К. твърдял, че
никога не е ходил там, според съда следва де си има предвид, че сведението действително е снето на бланка на
Първо Ру –Стара Загора. Но по преписката никъде няма данни и не се твърди, че
сведението е снето в Първо РУ-Стара Загора. Самото нарушение е установено от
служители в ОД на МВР-Стара Загора, то е извършено на територията на гр.Стара
Загора, където водачът е бил спрян за проверка и няма пречка сведението да е снето
на мястото на установяване на нарушението на територията на гр.Стара Загора,
като е използвана бланка на Първо РУ. Съществено е обаче съдържанието на
снетото сведение и че от така формулираното от жалбоподателя изречение става ясно, че К.
не познава правилата на ЗДП и на Наредбата относно сроковете за представяне на
новопридобито МПС за регистрация. В този смисъл
са и показанията на К., дадени при разпита му в качеството на свидетел
пред разследващ полицай по провежданото срещу него ДП-л.45-46 от ДП, където е
посочил, че „не съм получавал уведомително писмо, нито са ме уведомявали по
телефона затова, че съм длъжен в законоустановен срок от 1 месец да прехвърля
автомобила на мое име и след ако не изпълня това задължение следва служебно
прекратяване регистрацията на автомобила“. Това изявление също налага извод, че
К. не е знаел за задължението си по закон в определен срок да регистрира
автомобила, а е считал, че следва да бъде уведомен от някое длъжностно лице за
това си задължение. С оглед на тези
установени обстоятелства в приложените по делото доказателства съдът приема, че
К. е осъществил състава на вмененото му
нарушение поради незнание на правилата на ЗДП и Наредбата в тази насока . А и обратното
- че е знаел правилата относно сроковете за регистрация, както и че не следва
да управлява нерегистриран независимо на какво основание автомобил, би
означавало единствено, че умишлено не е
изпълнил тези правила. Следователно той или твърди, че е знаел за задълженията
си и умишлено не ги е изпълнил и този факт се отчита при определяне на
наказанието с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2
от Закона за административните нарушения и наказания, или твърди, че
не е знаел за тях, което автоматично обосновава елемента на фактическия състав
за налагане на принудителната мярка. К. не твърди, че е знаел за задълженията
си като участник в движението, чието неизпълнение е констатирано от
полицейските органи и е станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се
посочи, че незнанието на закона не освобождава от отговорност, то само, след
като бъде надлежно установено, е основание на лицето да бъде наложена
принудителна административна мярка, която ще предотврати възможността поради незнание
водачът да извърши и други нарушения на правилата за движение, а това е
изключително необходимо за изпълнение на целта на закона - опазване на живота и
здравето на участниците в движението.
Настоящият състав на
съда обаче намира, че в случая не е налице последната предвидена от
законодателя предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно-извършеното нарушение
да е немаловажно. По отношение на немаловажността е налице законов критерий,
чрез който съдът може да извърши преценка за законосъобразността на извода на
органа, че нарушението е немаловажно. Законодателят, в § 6, т. 32
ЗДвП, е дал легално определение на понятието "маловажно"
нарушение. Съгласно цитираната разпоредба, "маловажно" е нарушението,
което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение
на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до
настъпване на пътнотранспортно произшествие. В случая извършеното от К.
отклонение от нормативно предписаното поведение за спазване на правилата за
движение, а именно управление на нерегистрирано МПС, на МПС със служебно
прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДП, макар и да не
съставлява незначително отклонение от нормативно предписаното поведение на
участника в движението, не би могло да
доведе до настъпване на ПТП, доколкото настъпването на ПТП зависи от действията
на водача по спазването на конкретните правила за движение по пътя, а не от
нормативно установените административни изисквания относно определен
регистрационен режим, в случая относно регистрация на МПС на името на самия
водач. Такива немаловажни нарушения на правилата за движение, които биха могли
да доведат до настъпване на ПТП, може да са свързани с непознаване на пътните
знаци, маркировка, правилата за изпреварване, разминаване и др., които
обективно именно поради неправомерно поведение на водача на пътя в момента на
движение, защото не познава тези правила, могат да доведат до причиняване на
ПТП. Следователно и доколкото законодателят визира като маловажно нарушение на
правилата за движение по пътищата, при което не е настъпило ПТП, то с толкова
по - голяма сила следва да се приеме, че след като нарушението не може да
доведе до произшествие, то само по себе си е маловажно. А след като извършеното
нарушение не може да доведе до настъпване на ПТП, то очевидно не създава
опасност за другите участници в движението, което намалява до незначителна
обществената му опасност и дава основание същото да се квалифицира като
маловажно. Ето защо не е налице един от елементите от състава на нормата на
чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДП, които кумулативно съставляват предпоставки за
прилагане на тази мярка.
Ето защо оспорената
заповед се явява материалнонезаконосъобразна на това основание и следва да бъде
отменена.
При този изход на
делото и с оглед направеното искане от пълномощника на жалбоподател в жалбата,
на същия следва да се присъдят сторените в производството разноски общо в
размер на 310 лева, от които 10 лева д.т. за образуване на делото, за което е
приложена квитанция на л.14 и 300 лева, поискано , договорено и изцяло платено
в брой възнаграждение за един адвокат, видно от договор на гърба на л.13 от
делото.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК, Административен съд-Плевен, пети
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалбата на Г.Б.К. с ЕГН **********,***, оф.2, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1228-000598/1.09.2021 год. на Началник група в сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР –Стара Загора, с която спрямо К. е приложена
ПАМ-изземване на свидетелството за управление
на МПС №********* до успешно полагане на проверовъчен изпит, на
основание чл.171, т.1, б.”в” от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Стара Загора да заплати на Г.Б.К. с
ЕГН **********,***, оф.2, разноски по водене на производството общо в размер на
310 /триста и десет/ лева.
Решението не подлежи на оспорване, по арг. от чл.172,
ал.5 от ЗДП.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ: /п/