Р Е Ш Е Н И Е
№ 70 09.11.2023 година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище първи
касационен състав
на десети
октомври две
хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
секретар : Ивалина Станкова
прокурор: Д.С.
като разгледа докладваното от съдия – докладчика Анета
Петрова КАНД номер №20237250600079 по
описа за 2023 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63в
от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от „Алтметал“ ЕИК ****, със седалище в гр. Попово, бул. „България“
№103, представлявано от управителя В.В.В., действащ
чрез процесуалния пълномощник а.. Ц. Н. И. ***, против Решение №47/05.06.2023г.
по АНД №91 по описа за 2023г. на РС – Попово, с което е потвърдено НП №25-23000028
издадено на 03.04.2023г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Търговище. Касаторът визира нарушение на материалният
закон и съществени процесуални нарушения, допуснати при постановяване на
обжалваното решение, в т.ч. липса на мотиви. Счита, че съдът не се е произнесъл
по всички важни факти и направени възражения, както и че е обсъдил формално
събраните доказателства. Оспорва приетите от съда фактически положения относно съставомерността на нарушението. Сочи, че съдържащата се по
преписката декларация не е достатъчно доказателство, тъй като свидетелят Б. посочил,
че е слабо грамотен, подписвал е някакви документи, като не е разбрал
написаното. Жалбоподателят смята, че е невъзможно сключване на трудов договор
за два дни. Предвид изложеното същият моли оспореното решение да бъде отменено
като незаконосъобразно. В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Търговище, се представлява от надлежно упълномощения ст.юрк. Р.Х., която оспорва жалбата изцяло, като счита, че съдът
е изследвал всички обстоятелства, обсъдил е всички доказателства и е изложил
подробни мотиви по всички доводи в жалбата, поради което правилно е приел за
установена изложената фактическа обстановка. Изтъква, че КТ дава възможност на
работодателя да сключи трудов договор за определен брой дни или за извършване
на определена работа. Моли обжалваното решение на РСП да бъде оставено в сила
като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за
неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалваното решение.
Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение,
като РСП обосновано и правилно стигнал до извода, че се касае за трудово
правоотношение, което не е оформено по съответния ред с трудов договор.
Настоящият касационен състав,
след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен
контрол, приема същата за допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
С Решение №47/05.06.2023г. по АНД
№91 по описа за 2023г. на РС – Попово, е потвърдено НП №25-23000028 издадено на
03.04.2023г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Търговище, с
което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ на „АЛТМЕТАЛ“ ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление - гр.Попово, обл.Търговище,
бул. „България“ №103, вх.Б, ет.1, ап.1, представлявано от В.В.В.,
е наложено административно наказание - имуществена санкция, в размер на 1500.00
лв. С решението е осъдено „АЛТМЕТАЛ“ ООД да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Търговище, сумата от 80.00лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед постановяване на съдебния
си акт районният съд е допуснал и събрал всички налични, относими
и необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания и при
съобразяване на наведените от жалбоподателя във въззивната
жалба доводи.
Въз основа на ценените
доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа съвкупност:
При извършена проверка от
Дирекция „Инспекция по труда“ -гр. Търговище, съвместно с представители на ОД
на МВР-Търговище, на 22.02.2023г. около 13:00ч. по работни места в обект -
пункт за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се в гр.*********,
стопанисван от работодателя „Алтметал“ ООД гр.
Попово, ЕИК **** било установено, че в посочения обект полага труд лицето Й.П.П., ЕГН **********, което декларирало, че работи в този
обект на предприятието на длъжност „монтьор“, с определено работно време за деня
от 09:30ч. до 17:00ч., с обедна почивка с продължителност 30 минути и уговорено
дневно трудово възнаграждение за извършената работа в размер на 40.00 лв., като
за посочената дейност лицето получило от работодателя лични предпазни средства
- ръкавици. Към момента на проверката по работни места в обекта на контрол,
работникът участвал при извършване на дейност по смяна на кофа на багер със
стандартно приспособление за захващане на товари. В посочената дейност участвал
като „общ работник“ и свид. Е.Б., както и управителя
на дружеството В. В., който извършвал повдигане на подлежащото на монтаж
приспособление с помощта на мотокар.
Във връзка с извършената
проверка, на управителя на дружеството В.В. била
връчена призовка, с която били изискани всички необходими документи за проверка,
в т.ч. и трудови досиета на всички работници, които полагат труд за
работодателя. При извършена проверка на представените документи от
работодателя, свързани е възникването и съществуването на трудовите правоотношения
било установено, че между дружеството жалбоподател и Й.П.П.
няма сключен трудов договор, в писмена форма. За това лице бил представен
граждански договор №1/22.02.2023г., съгласно който дружеството възложило на П.
да извърши ремонт на кофа на трактор, за което ще му изплати възнаграждение в
размер на 40.00 лв., при изпълнение на възложеното в брой в срок от 2 дни.
След запознаване с представените
документи бил издаден Протокол за извършена проверка №ПР23067064/06.03.2023г.,
в който било посочено, че при проверката са констатирани две нарушения по 62,
ал. 1 от КТ. Управителят вписал възражения при връчване на КП, като посочил, че
тези лица имат граждански договори, и не били обвързани с фирмата за работа, а
само били наети за смяната на багера.
Въз основа на така установеното
бил издаден АУАН №25-2300028/08.03.2023г., за това, че на 22.02.2023г. около
13:00ч. по работни места в обект - пункт за изкупуване на черни и цветни
метали, намиращ се в гр. **********, стопанисван от работодателя „Алтметал“ ООД гр. Попово, ЕИК **** полага труд лицето Й.П.П., ЕГН **********, на длъжност „монтьор“, с определено
работно време за деня от 09:30 ч. до 17:00 ч., с обедна почивка с
продължителност 30 минути и уговорено дневно трудово възнаграждение за
извършената работа в размер на 40.00лв., като за посочената дейност лицето е
получило от работодателя лични предпазни средства - ръкавици, без да има
сключен трудов договор в писмена форма - нарушение по чл. 62, чл.1 от КТ. Съставеният
акт бил връчен на жалбоподателя, който вписал, че има възражения (без да
посочва конкретно какви), като в законоустановения
срок не възразил писмено.
Въз основа на съставения АУАН,
директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Търговище издал наказателното
постановление №25-2300028/03.04.2023г. срещу дружеството-жалбоподател, с което
за установеното със съставения АУАН административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, му наложил административно наказание - имуществена санкция в размер на
1500.00 лв.
Изложената фактическа обстановка е
приета от съда въз основа на приобщените към доказателствения
материал писмени и гласни доказателства.
Районният съд е приел, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, без да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон. Същият
е изложил обстойни мотиви относно съставомерността на
установеното нарушение, като е направил разграничение между същността на
трудовия и гражданския договор по повод твърденията в жалбата, с която е бил
сезиран. Приел е, че представеният по
делото граждански договор по своята същност представлява договор за изработка и
в настоящия случай прикрива трудово правоотношение, като е посочил, че този
договор е антидатиран, тъй като самият работник при
проверката на 22.02.2023г. саморъчно е отразил, че няма нито трудов, нито
граждански договор с „Алтметал“ ООД. Съдът е анализирал, че от
съдържанието на представения по делото граждански договор е видно,че се касае
за прикрито трудово правоотношение, тъй като това е договор за „услуга“ (ремонт
на кофа на трактор, а не на багер) и наемане на работник, и се касае за престация на работна сила, като в подкрепа на тези изводи била
и приетата като писмено доказателство по делото декларация, попълнена на ръка
от Й.П., във връзка с извършената проверка по спазването на трудовото
законодателство, в която същият е посочил, че работи в „Алтметал“
ООД, от 22.02.2023г. като монтьор, с място на работа - пункт за изкупуване на
цветни метали, с работно време от 09.30ч. до 17.00ч. с дневно трудово
възнаграждение от 40.00лв., с почивни дни - събота и неделя, и почивка в
работния ден от 30 минути, но не е подписвал и получавал трудов договор.
Районният съд е приел, че е налице именно престиране на труд, а не
уговорена изработка, тъй като при договора за изработка изпълнителят се
задължава да извърши или изработи конкретен трудов резултат без значение как и
по какъв начин ще бъде осъществен, нещо на свой риск, при известна
самостоятелност. Посочил е, че в случая граждански би бил договорът между
страните, ако те са уговорили извършването на конкретна работа извън обсега на
обект, а не както е в настоящия случай. Приел е, че „изпълнителят“ не е
действал самостоятелно (доколкото е установен още един работник), и без
контрола на работодателя (доколкото управителя е бил на мястото на проверката и
е участвал в ремонта), работата е извършвана на място в самия обект на
работодателя, който е осигурил условията на труд, като е предоставил и лични
предпазни средства - работни ръкавици. При тези съждения е заключил, че се касае до престиране на работна сила, а не до престиране на конкретен трудов резултат. Обосновавайки по
този начин съставомерността на нарушението по чл.62,
ал.1 от КТ, районният съд е изложил мотиви относно правилното санкциониониране на това нарушение и досежно
неприложимостта на чл. 28 ЗАНН и чл. 415в от КТ, тъй като случаят не може да се
определи като маловажен.
Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по
чл.218 от АПК прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка
за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които
да водят до невалидност или недопустимост на същия. Съдът е разгледал жалба
срещу НП, подадена в законния срок от надлежна страна – адресат на обжалваното
НП.
При реализиране на въззивното производство касационният състав не установи
допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Във
връзка с оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при изготвяне на съдебното решение, а именно : липса на
мотиви, тъй като съдът не се е произнесъл по всички важни факти и направени
възражения, както и че е обсъдил формално събраните доказателства, съдът намира
това оплакване за неоснователно. Районният съд е изложил обстойни мотиви, в
които е обсъдил относимите събрани по делото писмени
и гласни доказателства, вкл. и дадените от свидетеля Б. показания/в мотивите на
лист 36 от делото/. Съдът е изложил съждения за това кои доказателства
кредитира и поради какви причини. Въз основа на кредитираните доказателства въззивният съд е формирал изложените в мотивите на
решението си правни изводи относно правилното приложение на материалния закон.
Ето защо настоящият касационен състав не открива допуснати от съда съществени нарушения
на процесуалните правила при провеждане на въззивното
производство и при изготвяне и мотивиране на обжалваното съдебно решение.
Досежно правилното приложение на
материалния закон касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд за наличие на елементите на трудово правоотношение по отношение на
положената от Й.П. трудова дейност в обекта на дружеството на 22.02.2023г. По
несъмнен начин по делото е установено, че това правоотношение не е било
оформено в писмен трудов договор между дружеството и работника П., с което не
са спазени изискванията на чл.62 ал.1 от КТ и чл.1 ал.2 от КТ, като последната
норма ясно регламентира, че отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения. Предвид естеството на извършваната
работа, работодателят в случая е имал възможност и задължение да сключи трудов
договор, с който да уреди възникването на трудовото правоотношение. Нормата на чл.68,
ал.1, т.2 от КТ предвижда хипотеза на сключване на трудов договор за завършване
на определена работа, а разпоредбата на чл. 68 ал. 3 КТ урежда възможността срочен
трудов договор по ал. 1, т. 1 да се сключва за изпълнение на временни, сезонни
или краткотрайни работи и дейности. Съгласно чл. 68 ал.2 КТ, работниците и служителите по
срочен трудов договор по ал. 1/т.е. вкл. и тези, наети за завършване на
определена работа/имат същите права и задължения, каквито имат работниците и
служителите по трудов договор за неопределено време. По този начин се
предотвратява поставянето на наетите по чл. 68 ал.1 т.2 КТ работници в по - неблагоприятно
положение от тези, наети за неопределено време. В приложената по делото
декларация, попълнена ръкописно от Й.П.П., същият е
посочил данни, които представляват елементи именно на трудово, а не на гражданско
правоотношение – място на работа, длъжност, начален момент, почивки, работно
време, дори е посочен извършвания труд : ремонт на багера, подмяна на кофата,
както и предоставени за извършване на работата ръкавици. В съдебното следствие
пред районния съд не е разпитан като свидетел Й.П., но от свидетелските
показания на другия установен при проверката работник Е.Б. се установява, че П.
сам е попълнил документите при проверката, без някой да му диктува или да пише
вместо него, както и че ползваните от двамата работници ръкавици са им били
предоставени от дружеството. При така установените елементи на възникнало
трудово правоотношение между дружеството – жалбоподател и работника Й.П.,
съставеният при проверката АУАН №25-2300028/08.03.2023г. е редовен и като такъв
има обвързваща доказателствена сила съгласно чл.416,
ал.1 изр.2 от КТ. Представеният по преписката граждански договор за извършена
работа №1/22.02.2023г. не оборва дадената от закона на съставения АУАН доказателствена сила, предвид установените от останалия доказателствен материал по делото елементи на възникнало
трудово правоотношение, както и липсата на удостоверена дата на сключване на
този договор.
Въз основа на събраната и
кредитирана от въззивния съд доказателствена
съвкупност касационният съд приема за законосъобразни и правилни изводите в
обжалваното решение за съставомерност на
констатираното административно нарушение по чл.62 ал.1 от КТ, както и за
правилното му санкциониране на основание чл. 414, ал.3 от КТ в минималния
предвиден от тази разпоредба размер на имуществената санкция. Правилен е извода
на съда, че отговорността на „АЛТМЕТАЛ“ ООД в качеството му на работодател е
обективна, безвиновна и без правно значение е липсата
на вина на неговия управител. Съдът споделя приетото от АНОрган
в НП и от въззивния съд, че предвид законовата
забрана на чл.415в, ал.2 от КТ и липсата на предпоставките по чл. 415в ал.1 КТ
установеното нарушение не може да се определи като маловажен случай. Ето защо касационната
инстанция приема, че въззивният съд като е потвърдил
НП е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.
При така изложените съображения
съдът намира, че не са налице касационните отменителни
основания по чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК, поради което оспореното решение следва
да бъде оставено в сила като законосъобразно.
По отговорността за разноските - от ответната страна е направена претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по
реда на АПК. Предвид изхода на делото –
отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК,
съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски,
освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37
от Закона за правната помощ. Нормите на чл. 63д ал.4 и ал.5 ЗАНН регламентират,
че в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование, като в тези случаи размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 27е
от НЗПП, приета на основание ЗПП, предвижда, че възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. Настоящото производство попада в тази
категория дела. Предвид положения от представителя на ответната страна труд,
изразяващ се в лично участие в проведеното единствено съдебно заседание, съдът
намира, че следва да се определи и присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 80 лева. Ето защо касаторът следва да бъде осъден
да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 80 лева. С оглед
приетото в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се
присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, какъвто е
директора на Д „ИТ“ – Търговище, т. е. в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2,
ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, докато Дирекция „ИТ“ е териториално
поделение към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ съгласно чл. 20 ал.1 от
същия правилник и попада в понятието „териториална структура на
администрацията“ по смисъла на §1 т.1а от ДР на АПК. Това тълкуване
синхронизира и с вложения смисъл в понятието „поемане на разноски от
административен орган“ по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК, което представлява
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Воден от горното и на
основание чл.221 ал.2, предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №47/05.06.2023г. по АНД №20233520200091 по описа за 2023г. на
Районен съд - Попово.
ОСЪЖДА „АЛТМЕТАЛ“
ООД, ЕИК - ****, със седалище в гр. Попово, бул. „България“ №103, представлявано
от управителя В.В.В., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 80/осемдесет/лева, представляваща
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.