№ 20280
гр. С., 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110158556 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от .
“ФИРМА” АД, ЕИК ..... срещу С.О., ЕИК ...., с която са предявени искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 604,68 лева,
представляваща изплатено по застраховка „...” обезщетение по щета № ....
(ведно със сумата от 10,00 лева за ликвидационни разноски) за вреди на лек
автомобил “...” с рег. № .... застрахователно събитие – ПТП (попадане в
необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно), настъпило на
10.11.2017 г. на ул. “...”, до хотел “...”, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от
184,27 лева – лихва за забава за периода от 30.10.2019 г. до 28.10.2022 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „...” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застраховано имущество.
Твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е
попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана неравност -
дупка на пътното платно. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът, в
качеството му на стопанин на пътя. Поканил ответника с регресна покана да
му заплати претендираната сума, но въпреки, че поканата била получена на
26.04.2018г., изпълнение не последвало, поради което предявява настоящите
искове.
Ответникът оспорва предявения иск. Оспорва настъпването на ПТП по
1
описания в исковата молба механизъм, както и причиняването на вреди в
резултат от него. Твърди, че не е доказано наличието на дупка на пътното
платно. Оспорва и размера на платеното обезщетение като завишен и
неотговарящ на действителния размер на претърпените вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за
установено следното:
От приетата по делото комбинирана застрахователна полица №
..../03.11.2017 г. за застраховки „... и злополуки”, се установява, че за
процесното МПС е сключен застрахователен договор за имуществена
застраховка “...” със . “ФИРМА” АД, ЕИК ....., по силата на който
застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение
при настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил “...” с рег.
№ ...., със срок на действие на застраховката 06.11.2017 г. - 05.11.2018 г.
При застрахователя . “ФИРМА” АД е образувана ликвидационна
преписка по щета № ...., въз основа на уведомление – декларация за щета по
застраховка “... на МПС” от 10.11.2017 г., подадено от З. Н. И.. Съставени са
опис на претенция № ..../15.11.2017 г., експертиза по претенция №
..../15.11.2017 г., описи-заключения по щета № .... от 14.11.2017 г., 16.11.2017
г., 01.12.2017 г. и 19.12.2017 г., както и доклад по щета № ..../14.03.2018 г.,
приложени по делото, като е определено застрахователно обезщетение в
размер на 594,68 лв. за претърпените от ПТП вреди и 10,00 лв. за извършени
ликвидационни разноски или общото обезщетение възлиза на сума в размер
на 604,68 лв. Видно от платежно нареждане № ..../29.03.2018 г. сумата в
размер на 594,68 лв. е изплатена от застрахователя в изпълнение на
задължение по фактура № ..../28.02.2018 г., издадена от “ФИРМА” ООД, ЕИК
....
С писмо със собственоръчно изписан входящ № ...../26.04.2018 г.,
потвърден от ответника, ищецът е уведомил С.О. за 52 бр. регресни покани по
щети, в това число и сумата от 604,68 лв. - регресното вземане по щета № ....,
включваща изплатеното обезщетение в размер на 594,68 лв., ведно с
ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв.
Спорен по делото е въпросът – доказан ли е механизмът на ПТП –
попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана неравност на
улица в населено място, което да е довело до вреди на МПС, за които е
изплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „... на
МПС”.
За установяване механизма на ПТП, ищецът се позовава на съставения
от органите на МВР протокол за ПТП, свидетелски показания и приетото
заключение на автотехническата експертиза.
По делото е приет като писмено доказателство Протокол за ПТП № .....
от 10.11.2017 г., в който е отразено, че на същата дата по данни на водача З.
Н. И., същият се е движил с лек автомобил “...” с рег. № .... по ул. “...” с посока
2
от бул. “....” към офис на фирма “....” ЕООД, когато в района на хотел “...”
превозното средство попада в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, в резултат на което се нанасят щети на автомобила.
Видимите щети по лекия автомобил, отразени в протокола, са следните: теч
на масло, картер и съмнение за повреди по ходовата част на автомобила.
Съдът намира, че приложеният по делото протокол за ПТП е съставен,
след като е било извършено посещение от органите на полицията на мястото
на произшествието. Това обстоятелство се установява от бланковата форма на
протокола, където в графа „посетено на място”, при възможни отговора – „да”
или „не”, е указано, че с „х” се зачертава ненужния отговор, като в
конкретния случай е отбелязано, че това е отговор „не”. Доколкото
протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията, след извършен
оглед на местопроизшествието, то същият, в качеството си на официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към
механизма на ПТП - в този смисъл трайната практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК - решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. I ТО,
решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и др. В
конкретния случай, удостоверените от длъжностното лице факти, пряко
възприети от него, се отнасят до датата и мястото на инцидента,
разположението на автомобила, наличието и разположението на неравност на
пътното платно и на уврежданията по автомобила – теч на масло, картер и
съмнение за повреди по ходовата част на автомобила, както и за липсата на
сигнализация за неравността на пътното платно или нейното обезопасяване.
За тези обстоятелства безпротиворечиви показания дава и свидетелят З.
Н. И., управлявал автомобила. Свидетелства, че шофирал процесния
автомобил по улицата зад хотел “...”, в посока бул. “....”, като за да излезе на
булеварда, предприел десен завой и в този момент видял локва, която се
оказала огромна дупка. След като преминал през дупката се чул удар и
светнала лампата на маслото, поради което бил принуден да спре. При
слизане от автомобила установил, че кората под двигателя е счупена и
маслото е изтекло. Извикал патрул на ...., който посетил
местопроизшествието. Органите на полицията проверили дупката и съставили
приложения по делото протокол за ПТП. Свидетелят е категоричен, че не е
имало сигнализация, която да предупреждава за препятствието /дупката/ на
пътя. Изложените от свидетеля и отразените в протокола за ПТП
обстоятелства се потвърждават и от заключението на автотехническата
експертиза, съгласно което посочените щети по автомобила съответстват
напълно на описания в уведомлението за щета и протокола за ПТП
механизъм на произшествието, без противоречия и несъответствия, като
щетите се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на
10.11.2017 г. произшествие.
Доказателствата – писмени, гласни и заключение на АТЕ, са
3
безпротиворечиви помежду си и мотивират извода на съда да приеме за
установен посочения от ищеца механизъм на ПТП, както и обстоятелството,
че повредените части на МПС са пряка и непосредствена последица от ПТП,
настъпило поради наличието на неравност на пътното платно.
Наличието на същите вреди се установява и по опис-заключенията на
образуваната при застрахователя щета № ..... От приетото заключение по
изслушаната АТЕ се установява, че размерът на щетата, определен по средни
пазарни цени за вложени нови части и труд, възлиза на сумата от 594,68 лв. с
ДДС. По делото е представена фактура № ..../28.02.2018 г., издадена от
“ФИРМА” ООД, ЕИК .... на стойност 594,68 лв.
Следователно платеното застрахователно обезщетение в общ размер на
604,68 лева - 594,68 лв. за претърпените от ПТП вреди и 10,00 лв. за
извършени ликвидационни разноски, е определено в съответствие с
правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, съответства на обезщетителния характер на
застрахователното правоотношение и е адекватнo на стойността, необходима
за ефективното отстраняване на вредите, причинени на собственика на
увредения автомобил в резултат на настъпилото ПТП.
По делото е установено, че пътнотранспортното произшествие е станало
на ул. “...”, посока бул. “....”, в населено място – гр. С.. Съгласно чл. 167, ал. 1
и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират в населените места изправността на състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП, на С.О. е
вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. С., което
включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях.
Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на
които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи
обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на
възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975
г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по
чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е
направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да
се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на
вещта свойства. В настоящия случай, ответната община е и собственик на
улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, като
с нормата на чл. 31 ЗП й е възложено задължението за изграждане, ремонт и
поддържане на общинските пътища. С оглед на това, че наличието на дупка
на пътното платно, явяваща се причина за процесното ПТП, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които С.О. е възложила
изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и
собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за
4
обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача - участник в ПТП е неоснователно,
доколкото същото остана недоказано, тъй като липсват доказателства
автомобилът да се е движил със скорост, която не е позволявала на водача да
забележи своевременно дупката върху пътното платно, за която се установи,
че не е била поставена сигнализация.
Доколкото въз основа на свидетелските показания, приетата
автотехническа експертиза и констативния протокол за ПТП е доказан
механизмът на ПТП, противоправното бездействие на служители на
общината, неотстранили, съответно необезопасили неравност върху пътна
настилка в населено място, наличието на която е довело до увреждане на
автомобила - настъпване на посочените в описа на застрахователя щети върху
автомобила, както и действителният размер на вредата, който съгласно
заключението на вещото лице съответства на платеното от застрахователя
обезщетение, следва че на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу С.О. за вредата до размера на
платеното обезщетение от 594,68 лева, ведно с ликвидационните разноски за
определянето му в размер на 10,00 лева. Следователно предявеният иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от 28.10.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
Регресното право на застрахователя по чл. 410 КЗ възниква по силата на
закона и дава право на застрахователя да търси от делинквента платеното от
него обезщетение при изпълнение на законовото му задължение по носене на
риск. В дадената от законодателя уредба липсват срокове за упражняване
регресното застрахователно право на застрахователя и корелативно
свързаното с него задължение на делинквента, с оглед на което, съдът намира,
че приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. За изпадане в забава на
длъжника по регресното право е необходимо същият да бъде поканен от
кредитора – застраховател.
Видно от потвърдения от ответника входящ № ...../26.04.2018 г. на писмо,
изпратено от ищеца, за уведомяване на С.О. за 52 бр. регресни покани по
щети, в това число и сумата от 604,68 лв. - регресното вземане по щета № ....,
поканата за заплащане на процесното обезщетение е получена от ответника на
5
26.04.2018 г., като при приложение на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът е изпаднал
в забава, считано от посочената дата – 26.04.2018 г. По делото се претендира
обезщетение за периода 30.10.2019 г. – 28.10.2022 г., чийто размер върху
дължимата сума от 604,68 лв., е в размер на 184,27 лв., с оглед на което искът
с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски в исковото
производството на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в размер на общо
670,00 лв. – 100,00 лв. държавна такса, 470,00 лв. – депозити за вещо лице и
свидетел, и 100,00 лв. -юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. “....” № 33, да заплати на . “ФИРМА” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление: гр. С., район “....”, ул. “....” № 2, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 604,68 лева, представляваща регресно
вземане, от които 594,68 лева за изплатено застрахователно обезщетение и
10,00 лева ликвидационни разноски по щета № ...., ведно със законната лихва
от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 184,27 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.10.2019
г. до 28.10.2022 г.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ....., с адрес: със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. “....” № 33, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на . “ФИРМА”
АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., район “....”, ул. “....”
№ 2, сумата 670,00 лева разноски по делото за държавна такса, депозити за
вещо лице и свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6