№ 710
гр. В., 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110115810 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „С. ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град В., бул. „Г.К.“ № 74А срещу ЗАД „А.“, ЕИК
*********, със седалище град С., район С. ул. „С.К.“ № 2 иск с правно основание чл. 432 КЗ,
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3219,16 лева /след допуснато
изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща оставащо дължимо обезщетение за
причинените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, преден
ляв праг, лява задна колонка, задна лява врата, вежда заден ляв калник и лява степенка на
собствения на ищеца л.а. Т.Х. с рег. № *********, настъпили в резултат на реализирано на
29.10.2019 г. ПТП по вина на водача на л.а. Д.Л. с рег. № *********, застрахован по договор
Г.О. при ответното дружество ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 29.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 29.10.2019 г. управлявайки л.а. Т.Х. с рег. № ********* па ул. „Г.“ посока бул. Ч.,
преминавайки през кръстовището на ул. „Д.Б.“, водачът на л.а. Д.Л. с рег. № ********* не
го пропуска и го блъска в лявата странична част. За настъпилото ПТП попълнили
двустранен протокол за ПТП като посочили водачът на л.а. Д.Л. с рег. № ********* за
виновен. Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Г.О.“ в
застрахователна компания „А.“ със срок на валидност – 14.08.2019 г. до 13.08.2020 г. За
настъпилото ПТП е уведомен застрахователя на виновния водач като е извършен опис на
щета № 13019100100408/01.11.2019 г. Като увредени детайли са констатирани следните –
предна лява врата, преден ляв праг, лява задна колонка, задна лява врата, вежда заден ляв
калник и лява степенка. Като застрахователно обезщетение получил сумата от 1505,18 лева.
След извършено проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на
автомобила е 4800 лева. Посочва, оставащото дължимо обезщетение е в размер на 3294,82
лева. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
1
оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че във връзка с настъпилите
имуществени вреди в резултат на реализираното ПТП на 29.10.2021 г. е заплатено
застрахователно обезщетение от 1505,18 лева на 21.11.2019 г. и на 20.01.2020 г. Заявява, че
обезщетението е правилно определено като претенцията за заплащане на допълнително
такова би довело до неоснователно обогатяване на увреденото лице. Посочва, че към датата
на ПТП обезщетението възлиза именно на изплатените 1505,18 лева. Обезщетението е
съобразено с възрастта на автомобила като не е налице и основание за извършване на
ремонта в официален сервиз, освен това за същия са налице резервни части и материали.
Заявява, че не са представени доказателства за реално извършен ремонт и неговата стойност.
Твърди, че претендираният размер е завишен.
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите
правни разпоредби, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:
Съдът е обявил за безспорни в отношенията между страните по делото, следните
обстоятелства: че е налице валидно сключен договор за застраховка „ Г.О.“, сключен между
собственика на л.а. Д.Л. с рег. № 1367 НХ и ответника, валиден към датата на
застрахователното събитие – 29.10.2019 г.; че ответникът е заплатил сумата от 1505,18 лева
като обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие – ПТП от 29.10.2019 г.
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за застраховка "Г.О.". Същата
обезпечава неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните материални предпоставки (юридически
факти): наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Г.О.» между
собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което
ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така
настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди,
съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване. В доказателствена тежест на
ответника е да установи наведените от него положителни правоизключващи отговорността
му възражения по иска.
Като писмено доказателство по делото е прието свидетелство за регистрация част 2,
издадено от МВР, от което е видно, че товарен автомобил „Т.Х.“ с рег. № ********* е
собственост на „С. ЕООД.
Приет като писмено доказателство по делото е двустранен констативен протокол за
ПТП 29.10.2019 г., от който е видно, че на 29.10.2019 г. в град В. на кръстовището на ул.
„Г.“ и ул. „Д.Б.“ управляваният л.а. Д.Л. с рег. № ********* не спира на знак „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и удря движещият се с предимство товарен
автомобил с рег. № *********. В констативния протокол е отбелязано, че водачът на л.а.
„Д.Л.” с рег. № *********** е виновен за настъпилото ПТП, както и че е имал сключен
договор за застраховка «Г.О.», полица № ******************, валидна към датата
29.10.2019 г. при ответника.
Като писмено доказателство по делото е прието уведомление за настъпилото ПТП,
осъществено от представляващия „С. ЕООД, с което е поискано да се извърши оглед и
оценка на увреденото имущество. От опис заключение на щетите по претенция №
13019100100408/01.11.2019 г. и от 05.11.2019 г. е видно, че увредените детайли са: предна
лява врата, преден ляв праг, лява задна колона, задна лява врата, заден ляв лайт кант калник
и лява степенка, както и праг ляв предна част.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата в хода на производството
2
съдебна автотехническа експертиза е видно, че на 29.10.2019 г. на кръстовището на ул. „Г.“
и ул. „Д.Б.“ е настъпил удар между товарен автомобил „Тойота“ с рег. № *********,
движещ се по ул. „Г.“ посока бул. „Ч.“ и л.а. „Д.Л.“ С рег. № *********, движещ се по ул.
„Д.Б.“ към ул. „Г.“. Реалният и възможен механизъм за настъпване на ПТП е пряк контакт
между две превозни средства, движещи се в една и съща посока като едното превозно
средство навлиза в траекторията на движение на другото превозно средство и настъпва удар
между тях. Отразено е в заключението, че е налице причинно – следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилите вреди за товарен автомобил „Тойота“ с рег. № ********* и
е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Експертът
посочва, че увредените детайли в резултат на настъпилото ПТП са предна лява врата, преден
ляв праг, предна задна колона лява, задна лява врата, вежда калник заден ляв и лява
степенка, както и праг ляв предна част. Вещото лице посочва, че общата стойност за
обезвреда на щетите, по средно пазарни цени към датата на събитието e в размер на 4724,34
лева. Общата стойност на претърпените вреди по средно пазарни цени на алтернативни
доставчици и резерви на увредените части на база представения опис по щета е 3949,63
лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че увредената врата е оригинална такава и
затова при определяне на средно пазарната цена в първия вариант е използвана стойността
за оригинална врата, а във вторият вариант е използвана средно пазарната за оригинална
врата и от алтернатични доставчици. За праг преден ляв вещото лице посочва, че и двата
варианта на изчисление на дължимата средно пазарна цена, стойността на преден ляв праг е
една и съща, тъй като се предлага само оригинален.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства и приетата и
приобщена към доказателствения материал съдебно автотехническа експертиза, последната
неоспорена от страните в производството досежно установения механизъм на настъпване на
ПТП, както и предвид обявените за безспорни факти, съдът приема за доказани следните
обстоятелства: че е налице настъпило застрахователно събитие на 29.10.2019 г. като на
кръстовището на ул. „Г.“ и ул. „Д.Б.“ е настъпил удар между товарен автомобил „Тойота“ с
рег. № *********, движещ се по ул. „Г.“ посока бул. „Ч.“ и л.а. „Д.Л.“ С рег. № *********,
движещ се по ул. „Д.Б.“ към ул. „Г.“, виновността на деликвента – управляващия л.а. „Д.Л.“
с рег. № ********* и наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и
ответното дружество към момента на произшествието, както и вида на настъпилите вреди
по увреденото МПС, които се намират в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
Освен това виновността на водача на л.а. „Д.Л.“ с рег. № ********* се доказва от приетия
като писмено доказателство констативен протокол, който не е оспорен от страна на
ответника. Ответникът, на който се противопоставя този протокол, може на основание чл.
193 ГПК в срока за отговор на исковата молба, да оспори истинността му. В случай, че не го
направи той губи възможността да стори това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова
оспорване от страна на ответника в настоящото производство не е направено. Поради
обстоятелството, че не е оспорена материалната доказателствена стойност на двустранния
констативен протокол за ПТП, същата не е оборена, тя следва да бъде зачетена. В този
смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 г. по т.д. №
444/2010 г. на Върховен касационен съд, решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в
решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г. по търг. д.
№ 750/2011 г. на Върховен касационен съд и др.
Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените вреди на чуждо имущество.
Спорният въпрос в настоящото производство е относно обема на отговорността на
застрахователя. Щетата съответства на разходите, необходими за възстановяване на
увреденото имущество, по средни пазарни цени - тоест по цените, за които вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество или увреденото
такова да се отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът е да бъде реализирана
3
обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск, но същевременно да
не се достигне и до необосновано увеличаване на правната му сфера. В този смисъл
решение № 209/30.01.2012г по т.д. № 1069/2010 г. на 2-ро ТО на ВКС.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими в след
приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
За възстановителна стойност се приема стойността за оригинални части и на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените
части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество
като увредената вещ. На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни
цени за такива по вид, година на производство и характеристики нови оригинални части,
които имат същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в
състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза. Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без
същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.
Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество. При изчисляване размера на обезщетението
не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата действителна стойност /в този смисъл и решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 1069/2010 г., ІІ т. о., решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.,
решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. и др. /.
На основание изложените мотиви и при съобразяване на заключението дадено от
вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, която настоящата
инстанция приема като компетентно изготвена, следва да се приеме стойността на ремонта
по средно пазарни цени за оригинални части към датата на събитието като за цената на
труда се съобрази, средно пазарната цена в няколко независими сервиза, а именно в размер
на 4724,34 лева. Видно от обясненията на вещото лице в с.з. не е взета под внимание цената
в официалния сервиз на марката, тъй като това би оскъпило цената, с оглед по-високите
цени за нормочас. Предвид това, че заключението е било изготвено и обосновано със
специалните знания на експерт и преценката му на изследваните сравнителни пазарни
аналози, то не е налице съмнение в достоверността на изводите му, нито необоснованост на
същото. Предвид признатия неизгоден факт от страна на ищеца и ответника, последният
обявен за безспорен между страните, от тази сума следва да се приспадне заплатената сума
от страна на ответника в размер на 1505,18 лева като оставащото дължимо застрахователно
обезщетение на причинените имуществени вреди е в размер на 3219,16 лева.
4
Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че предявения осъдителен иск се явява
основателен и доказан, поради което подлежи на уважаване в претендирания размер. На
уважаване подлежи и искането за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 29.10.2021 г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в настоящото производство право на разноски има ищецът.
Същият претендира заплащането на сумата в размер на 878,87 лева, включваща 128,87 лева,
заплатена държавна такса; 200 лева, заплатен депозит по допуснатата САТЕ и 550 лева с
ДДС, заплатено възнаграждение за процесуално представителство. За всяка една от
претендираните разноски е представено и се съдържа в кориците на делото доказателство за
заплащането им. С оглед гореизложеното, следва да се уважи искането за присъждането на
сторените в настоящото производство разноски като същите бъдат възложени в тежест на
ответната страна. На основание гореизложеното в тежест на ответната страна следва да се
възложат разноски в размер на 878,87 лева, сторени от ищеца в настоящото производство,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, ЗАД „А.“, ЕИК *********, със седалище
град С., район С. ул. „С.К.“ № 2 да заплати на „С. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град В., бул. „Г.К.“ № 74А сумата от 3219,16 лева, представляваща
оставащо дължимо обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на предна лява врата, преден ляв праг, лява задна колонка, задна лява врата,
вежда заден ляв калник и лява степенка на собствения на ищеца л.а. Т.Х. с рег. №
*********, настъпили в резултат на реализирано на 29.10.2019 г. ПТП по вина на водача на
л.а. Д.Л. с рег. № *********, застрахован по договор Г.О. при ответното дружество ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
29.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ЗАД „А.“, ЕИК *********, със седалище
град С., район С. ул. „С.К.“ № 2 да заплати на „С. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град В., бул. „Г.К.“ № 74А сумата от 878,87 лева, представляващи
сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство пред Районен съд, град
В.
УКАЗВА на ЗАД „А.“, ЕИК *********, със седалище град С., район С. ул. „С.К.“ №
2, че може да заплати дължимите суми на „С. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град В., бул. „Г.К.“ № 74А чрез пощенски запис
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5