Определение по дело №4262/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 14050
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 11 юли 2019 г.)
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20191100504262
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.София,  10.06.2019 г.

 

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                  

                               

                                                          Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                                 Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

                                                                                  ЕКАТЕРИНА СТОЕВА

 

разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 4262/2019г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Подадена е жалба от „М.А.И.“ ООД *** и П.Г.В., длъжници по изп.д.№ 20187900401939 по описа на ЧСИ Р.В., с район на действие СГС, против постановление от 28.01.2019г. за отказ на съдебния изпълнител да отмени наложени в изпълнителното производство обезпечителни мерки по възражение по чл.442а ГПК.

Жалбоподателите сочат, че по образуваното против тях изпълнително дело са предприети множество изпълнителни действия и наложени различни  обезпечителни мерки-запори върху МПС, възбрани върху недвижими имоти, запор върху трудовото възнаграждение на втория длъжник, запор върху банкови сметки на дружеството. Размерът на задължението е 68 784.84лв.-главница, изтекли лихви и разноски, а стойността на възбраненото и запорирано имущество, в тази част вземания от трети лица, надхвърля значително този размер /около 440 000лв./, поради което считат, че обезпечителните мерки и предприетите способи за изпълнение са несъразмерни. Подали възражение до съдебния изпълнител по чл.442а ГПК и предложили на основание чл.443 ГПК изпълнението да се насочи върху конкретен недвижим имот, който постановил отказ да приеме възражението, предмет на обжалване в настоящото производство.

Взискателят „Д.“ ООД изразява становище за недопустимост на жалбата и излага доводи за  нейната неоснователност.

В мотивите си съдебният изпълнител развива доводи за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, с действащия понастоящем ГПК /в сила от 01.03.2008г./ законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Според чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва: 1.постановлението за глоба; 2.насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3.отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението; 8. постановлението за възлагане /чл.435, ал.3 ГПК/.

Разпоредбата на чл.442а е въведена със ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017г./ и с нея е прието изискването за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Преценката за тази съразмерност се основава на данните и обстоятелствата по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. С ал.2 е предоставено правото на длъжника да направи възражение за несъразмерност и при такава констатация съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки. От съдържанието на нормата следва, че възражението на длъжника е пред съдебния изпълнител, който осъществява принудителното изпълнение и в чиято компетентност е преценката дали не е нарушена разпоредбата на чл.442а, ал.1 ГПК.

Същевременно разпоредбата на чл.442а ГПК не предвижда право на обжалване отказа на съдебния изпълнител да уважи възражението, нито такава процесуална възможност се извежда от чл.435, ал.2 ЗЗД, към която липсва препращане. От изчерпателността на посочените в чл.435, ал.2 ГПК и чл.435, ал.3 ГПК действия на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва, следва, че посоченото действие не подлежи на обжалване и това предпоставя недопустимост на жалбата.

Водим от горното Софийски градски съд

           

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „М.А.И.“ ООД, ***, и П.Г.В., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.*****, длъжници по изп.д.№ 20187900401939 по описа на ЧСИ Р.В., с район на действие СГС, против постановление от 28.01.2019г. за отказ да отмени наложени в изпълнителното производство обезпечителни мерки по възражение по чл.442а ГПК.

 

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.