№ 15244
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110131747 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Предявени са от „Е..“ ЕООД срещу Н. П. Г. и М. К. Г. обективно и субективно кумулативно
съединени установителни искове с правно чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 1
ТЗ и чл.86 ЗЗД за сумата от 15 459,95 лв. - главница по договор за кредит № .../21.06.2012 г.
за периода 12.01.2017 г. - 12.12.2021 г., ведно със законна лихва от 17.12.2021 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 3879,97 лв. за периода от 12.01.2019 г.
до 12.12.2021 г., за които суми в производството по частно гр. дело № 72253/2021 г. на СРС,
151 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендират се и съдебни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответниците не е депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Установява се въз основа на представените по делото писмени доказателства (л. 5-9), че по
силата на по договор за кредит № .../21.06.2012 г. „П...“ АД е предоставила на Н. П. Г., М.
К. Г. и К Б Г кредит в размер на 11 900 евро. Съгласно условията на договора кредитът
следвало да бъде върнат ведно с договорената възнаградителна лихва на 120 равни месечни
вноски от 203,93 лв., като срокът на последната месечна вноска е 12.05.2022 г.
Във връзка с размера на усвоената от ответниците сума и погасените от тях суми по делото е
приета съдебно-счетоводна експертиза. От нея се установява, че по разплащателна сметка в
евро при „П...“ АД с IBAN: ... с титуляр Н. П. Г. на 25.06.2012 г е постъпила сума в размер
на 11 900,00 EUR, с основание: „ Усвояване на кредит Кредит № ... на Н. П. Г. “. От
1
извършена проверка при ,ПИБ“ Ад и при ищеца се констатира, че за погасяване на
процесния кредит, по банкова сметка с IBAN: ... с титуляр Н. П. Г. са постъпили суми в общ
размер на 425,04 EUR. По данни на информационната система на „П...“ АД се констатира,
че по кредита са отразени погасявания в общ размер на 1562,72 EUR част, от които са от
внесените по разплащателната сметка суми в общ размер на 425,04 EUR.
Вещото лице посочва, че от извършената проверка на представените документи от „ПИБ“
АД и изчисления се констатира, че по процесния кредит фигурира неплатен остатък за
главница в размер на 11 900,00 евро. От констатациите по документите предоставени от
„ПИБ“ АД, по главницата на кредита не са извършвани погасявания. От извършена
проверка от вещото лице при ответника „Е..“ ЕООД се установява, че от датата на договора
за цесия до момента, по процесния кредит не са постъпвали плащания. Изчисленият
неплатен остатък за главница, само за периода от 12.01.2017 г. до 12.12.2021 г. е в общ
размер на 8749,57 евро.
Вещото лице сочи, че съгласно представената по делото информация и проверка при „ПИБ“
АД се констатира, че по процесния кредит фигурира неплатен остатък за възнаградителна
лихва в размер на 9830,10 евро, отнасяща се за периода от 12.05.2013 г. (падежа на първата
неплатена вноска за лихва) до 12.12.2021 г., а за периода от 12.01.2019 г. до 12.12.2021 г.,
неплатената възнаградителна лихва е в размер на 967,40 евро.
По делото е представено Решение № 1476/22.03.2023 г. по описа на Софийски градски съд,
23 състав, в което е прието, че Н. П. Г. не дължи на „П...“ АД сумата от 15 702,61 евро,
представляваща 77 броя погасителни вноски по договор за кредит за периода 22.06.2012 г.
до 12.10.2018 г. Решението е постановено при участието на ищеца по настоящето дело „Е..“
ЕООД.
Вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е изчислило, че
размерът на неплатена просрочена главница - 2 087,10 евро, по месечни вноски с настъпил
падеж, за периода 12.01.2017 г. - 12.10.2018 г
От приложеното по делото приложение № 1 към Договор за цесия № 2 от 19.12.2019 г. към
Рамков договор за цесия от 19.12.2019 г. се установява, че вземането по процесния кредит е
било прехвърлено от страна на кредитодателя „П...“ АД на „С. Г.Г.“ ЕАД. От приложеното
по делото Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания между „С.Г.Г.“ ЕАД и
„Е..“ ЕООД от 11.12.2020 г. (л.30-32) се установява, се процесното вземане по кредита е
било прехвърлено на ищеца. Към исковата молба са приложени уведомления за извършената
цесия, с оглед на което следва да се приеме, че с получаването ѝ ответниците са били
уведомени за извършената цесия.
Кредитът, от който произтичат вземанията не съдържа неравноправни клаузи.
С оглед гореизложеното съдът счита, че искът по отношение на ответницата М. К. Г. е
основателен за претендираната главница в размер на 8749,57 евро за периода 12.01.2017 г.
до 12.12.2021 г. и за възнаградителна лихва в размер на 967,40 евро за периода 12.01.2019 г.
до 12.12.2021 г.
2
По отношение на Н. П. Г. е налице влязло в сила Решение № 1476/22.03.2023 г. по описа на
Софийски градски съд, 23 състав, в което е установено, че не дължи на „П...“ АД сумата от
15 702,61 евро, представляваща 77 броя погасителни вноски по договор за кредит за периода
22.06.2012 г. до 12.10.2018 г. С оглед заключението на вещото лице, че за периода от
12.01.2017 г. до 12.10.2018 г. е в общ размер на 8 749,57 евро и включва: неплатена
просрочена главница - 2 087,10 евро, по месечни вноски с настъпил падеж, за периода
12.01.2017 г. - 12.10.2018 неплатен остатък по редовна главница към 12.10.2018 г. - 6 662.47
евро, съдът счита, че по отношение на претендираната главница в размер на 2087,10 евро,
дължима за периода 12.01.2017 г. - 12.10.2018 с оглед влязлото в сила решение за тези суми,
искът е неоснователен. По отношение на останалата част от иска, а именно за главницата в
размер на 6662,47 евро, дължима за периода 13.10.2018 г. до 12.12.2021 г. искът е
основателен, както и по отношение на възнаградителна лихва в размер на 967,40 евро за
периода 12.01.2019 г. до 12.12.2021 г. или 1892,06 лв.
С оглед на факта, че и двамата ответници имат качеството на кредитополучател по договора
за кредит, те следва да носят солидарна отговорност.
Като законна последица от уважаването на иска следва да бъде присъдена законна лихва
върху главницата върху уважената част за периода от 17.12.2021 г. до окончателното
плащане вземането.
По разноските
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство.
На 18.12.2022 г. е постъпила молба от процесуалния представител на ответниците, с което се
прави искане за допълване на Определение № 33784 от 12.12.2022 г. в частта за разноските,
като съдът е указал, че ще произнесе по молбата в решението по същество на спора. В него
се претендира да бъде заплатено на ответниците адвокатско възнаграждение за двете
производства. По искането е постъпило становище от ищеца, в което се посочва, че разноски
в исковото производство не се дължат, тъй като исковото производство не е било
прекратено, а е налице прекратяване само по отношение на заповедното производство. По
отношение на частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение счита, че дължат
разноски в размер на по-голям от 50 лв.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е заплатил 577,26 лв. държавна
такса, 350,00 лв. възнаграждение за вещо лице и 360 лв. адвокатски хонорар. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в размер на 180 лв. за адвокатско възнаграждение и
577,26 лв. за държавна такса.
Към подаденото възражение ответниците са представили договори за правна помощ,
съгласно които всяка от тях е заплатила 1500 лв. адвокатско възнаграждение в брой, като
също са представени договори за правна помощ и съдействие за исковото производство,
съгласно които ответниците за заплатили по 1500 лв. адвокатско възнаграждение за
3
исковото производство от страна на всяка от тях.
Съдът счита, че аргументите на ответниците, че ищецът не е направил възражение за
прекомерност на стореното адвокатско възнаграждение и същото е преклудирано са
неоснователни. Това е така, доколкото съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение
съдът следва да се произнесе по отношение на разноските в заповедното производство с
решението по същество в исковото производство, поради което до края на исковото
производство ищецът има възможност да направи възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, каквото в случая е направено от
ищеца. По отношение на сторените в исковото производство разноски от ответниците не е
направено възражение за прекомерност. Настоящият състав споделя практиката, че
възнаграждението за подадено възражение в заповедното производство следва да се
определя по чл.6, т.5 от Наредба от 09.07.2004 г. именно в размер на 50 лв.
По отношение на ответницата Н. П. Г. искът за главница е уважен частично, както и
искът за лихва, поради което разноските следва да бъдат присъдени съразмерно
отхвърлената и уважената част. По отношение на ответницата М. К. Г. искът за главница е
уважен изцяло, а искът за възнаградителна лихва е уважен частично.
С оглед на това съдът счита, че ответницата Н. П. Г. следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски в размер на 495 лв. за исковото производство и 291,55 лв. за
заповедното производство, а ответницата М. К. Г. следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца 572,83 лв. разноски за исковото производство и 336,98 лв. за заповедното
производство.
Ищецът следва да заплати на ответницата Н. П. Г. 24,50 лв. разноски за заповедното
производство и 345 лв. разноски за исковото производство, а на ответницата М. К. Г. следва
да заплати 20 лв. разноски за заповедното производство и 165 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Н. П. Г., ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж.к. Х.., бл..., вх.В, ет.2, ап... и М. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. Х.., бл..., вх.В, ет.2, ап... дължат солидарно на „Е..“ ЕООД, с ЕИК ... и адрес:
гр. София, ж.к. „М..“, ул. „Р...а“ .. ет.6, сграда М.. на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от
ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл.86 ЗЗД следните суми, за които суми в
производството по частно гр. дело № 72253/2021 г. на СРС, 151 състав, е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК: 13 030,65 лева главница дължима по
договор за кредит № .../21.06.2012 г. за периода 13.10.2018 г. - 12.12.2021 г., ведно със
законна лихва от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и 1892,06 лв., договорна за
периода от 12.01.2019 г. до 12.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над 13
030,65 лв. до пълния предявен размер от 15 459,95 лева и акцесорния иск за разликата над
1892,06 лв. до пълния предявен размер от 3879,98 лв.
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че М. К. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. Х.., бл..., вх.В, ет.2, ап... дължи на „Е..“ ЕООД, с ЕИК ... и адрес: гр.
София, ж.к. „М..“, ул. „Р...а“ .. ет.6, сграда М.. на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК,
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата в размер на 2428,85 лева главница дължима
по договор за кредит № .../21.06.2012 г. за периода 12.01.2017 г. - 12.10.2018 г., ведно със
законна лихва от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. П. Г., ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Х.., бл..., вх.В, ет.2, ап... да
заплати на „Е..“ ЕООД, с ЕИК ... и адрес: гр. София, ж.к. „М..“, ул. „Р...а“ .. ет.6, сграда М..
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 495 лв., представляваща разноски за исковото
производство и 291,55 лв. разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Х.., бл..., вх.В, ет.2, ап... да
заплати на „Е..“ ЕООД, с ЕИК ... и адрес: гр. София, ж.к. „М..“, ул. „Р...а“ .. ет.6, сграда М..
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 572,83 лв., представляваща разноски за исковото
производство и 336,98 лв. разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Е..“ ЕООД, с ЕИК ... и адрес: гр. София, ж.к. „М..“, ул. „Р...а“ .. ет.6, сграда М..
да заплати на Н. П. Г., ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Х.., бл..., вх.В, ет.2, ап... на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 24,50 лв. разноски за заповедното производство и 345
лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Е..“ ЕООД, с ЕИК ... и адрес: гр. София, ж.к. „М..“, ул. „Р...а“ .. ет.6, сграда М..
да заплати на М. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Х.., бл..., вх.В, ет.2, ап... на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 20 лв. разноски за заповедното производство и 165 лв.
за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5