РЕШЕНИЕ
№ 15947
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20231110114986 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № .............. г. на „..........“ АД, ЕИК ..........
със седалище и адрес на управление: гр.................... срещу В. М. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. ............ с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 1./ 13 040,82 лева – главница, представляваща стойност на предоставени услуги по
доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води,
по фактури, дължими за периода 06.03.2012 г. – 10.02.2022 г. в имот, находящ се в гр. ............
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 16.06.2022 г. до окончателното плащане, 2./ 4 248,04 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода 06.04.2012 г. – 10.02.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.07.2022 г. по ч. гр. д. № 32555/2022 г.
на СРС, 29 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника съществува валидно
облигационно отношение с предмет доставка на В и К услуги до имот с адрес: гр.
........................По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган. По силата на чл. 3, ал. 1, т.
1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ответникът има качеството на потребител на В и К услуги
за процесния недвижим имот и е обвързан от договор за продажба при Общи условия. За
исковия период по партидата на имота е открита договорна сметка ...................... и на база
отчетените показания ищецът е издавал ежемесечни фактури за имота, във връзка с които
ответникът не е извършил дължимите плащания. За непогасените задължения в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила
поради постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника В.
М. В.. Излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
1
съществуването на валидно облигационно отношение между страните по делото с предмет
доставката на В и К услуги до процесния имот. Твърди, че не е собственик или титуляр на
друго вещно право досежно сочения за водоснабден имот. Поддържа, че за установяване
качеството му на титуляр на вещно право върху имота по делото са ангажирани негодни
доказателствени средства – справка от имотен регистър. Евентуално твърди, че посочената
справка установява притежанието на 3/8 идеални части от правото на собственост върху
имота. Твърди, че с оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не
става ясно начина на начисляване на претендираните суми. Релевира възражение за
погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1./ ответникът да има качеството потребител на В и К услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение; 2./ за процесния период ищецът
да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. Установяването на тези предпоставки съобразно правилото
на чл. 154 ГПК е в доказателствена тежест на ищеца по делото. При тяхното установяване, в
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
По главния иск
По делото е приложено заповедно дело № 32555/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от материалите по което се установява следното:
На 16.06.2022 г. „..........“ АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. М. В., ЕГН **********, за сумата от 13 040,82 лева
– главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода,
отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, по фактури, дължими за
периода 06.03.2012 г. – 10.02.2022 г. в имот, находящ се в гр. ............ ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
16.06.2022 г. до окончателното плащане, и за сумата от 4 248,04 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода 06.04.2012 г. – 10.02.2022 г., както и сторените по делото
разноски.
С разпореждане от 21.07.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 32555/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в
полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер
на сумата 395,78 лева, от които: 345,78 лева – държавна такса, както и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника В. М. В., с което
е заявено, че не се дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен
идентитет.
Съгласно представена по делото Справка № 19678/07.01.2022 г. за имот,
представляващ ................ с адрес: гр. ......................, т. е. процесния жилищен имот, в периода
01.01.1998 г. до 07.01.2022 г. от Служба по вписванията – гр. С..........на ............ г. е вписан
договор за дарение на описания имот със страни ................ В.а и Н. М.а В.а – дарители, и В.
М. В. и Д. М. В. – надарени, с отбелязване, че предмет на дарението са общо 6/8 идеални
части от правото на собственост на горепосочения имот. По делото не се ангажират нарочни
писмени доказателства за роднинска връзка между страните по договора за дарение, вкл.
същият не се представя в препис за установяване на неговото съдържание. Не се ангажират
и други доказателства, легитимиращи ответника като собственик на процесния имот или
титуляр на ограничено вещно право върху него в периода 2012 г. – 13.01.2021 г. В тази
2
връзка следва да се отбележи, че представената по делото декларация по Приложение № 3
към документите за откриване на индивидуална партида от 23.06.2010 г. не е от естество да
промени този извод на съда, доколкото тя изхожда от трето неучастващо по настоящото дело
лице – ................ В.а, и съдържа единствено подпис на декларатора, като същевременно в
нея се сочи лицето В. М. В. за ползвател на имота, но без конкретика на основанието за това
ползване – ограничено вещно ползване или ползване въз основа на неформален договор за
заем за послужване или друг вид договорна обвързаност. Що се касае до приложения на л.
12 от делото информационен лист, същият не съдържа дата, поради което съдът не го
кредитира при преценката си относно притежавано от ответника качество на потребител на
В и К услуги.
Първият спорен между страните въпрос е дали за процесния период те са били
обвързани от валидна облигационна връзка и съответно дали ответникът е собственик на
процесния недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на
този закон.
Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К)
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители“ на В и К услуги, това са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е
указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените ОУ на ищцовото
дружество). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на В и К системи и от
съответния регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните по делото
доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството на потребител на В и К
услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. само през част от исковия период – 14.01.2021 г. – 10.02.2022 г., тъй като в
този период той е притежавал вещно право на собственост върху 3/8 идеални части от
процесния имот.
В настоящия случай за установяване на обстоятелството, че ответникът е бил титуляр
на вещни права върху процесния имот през исковия период ищецът е представил Справка №
19678/07.01.2022 г. за имот от служба по вписванията – гр. София. От нея, както се посочи
по-горе, се установява, че на 14.01.2021 г. е вписан договор за дарение на описания имот със
страни Мария Асенова В.а – Надка М.а В.а – дарители, и В. М. В. и Д.......... М. В. –
надарени, с отбелязване, че предмет на дарението са общо 6/8 идеални части. С оглед
непредставянето на препис от договора за дарение и при липса на отбелязване за
конкретните квоти от прехвърлените общо 6/8 идеални части, съдът приема, че въз основа на
този договор всеки един от дарените е получил равни права, т. е. по ½ от 6/8, или по 3/8
идеални части /в какъвто смисъл са и съображенията на ответната страна в писмения
отговор/. В обобщение, съдът приема, че въз основа на Справка № 19678/07.01.2022 г. за
имот от служба по вписванията – гр. С. се установява, че ответникът В. М. В. е собственик
на 3/8 идеални части от апартамент № 5 с адрес: .................... считано от 14.01.2021 г.
Във връзка с възраженията на ответната страна, че представената по делото справка
по имот от Служба по вписванията не представлява годно доказателствено средство относно
принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, настоящият съдебен
състав намира същите за неоснователни поради следното:
3
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл.
44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по
книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията
удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за
определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно
чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като
провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на
акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право (ВП).
Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в
публичния имотен регистър, представената по делото справка с дата 07.01.2022 г. е годна да
установи притежанието на вещно право от последния и основаната на това договорна
обвързаност с ищцовото дружество. По делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергаят удостоверените в справката обстоятелства. Същевременно установяването на
принадлежността на правото на собственост не е ограничено единствено с представяне на
нотариален акт за придобиване на такова вещно право. Притежанието на право на
собственост върху имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с
предмет доставка на В и К услуги, обвързващо страните в периода 14.01.2021 г. –
10.02.2022 г., по което ответникът – като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи
заплащане на тяхната стойност съобразно обема на притежаваните от него вещни права.
При изложените по – горе мотиви съдът приема, че страните в производството са
били обвързани от облигационна връзка през периода 14.01.2021 г. – 10.02.2022 г.,
възникнала по силата на публично известни ОУ, предложени от оператора и одобрени от
собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния
регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
Що се касае до останалата част от исковия период – от 06.03.2012 г. до 13.01.2021 г.,
тъй като за тази част от него по делото не се установява при условията на пълно и главно и
доказване, че ответникът е бил собственик или носител на ограничено вещно право досежно
процесния жилищен имот, то в тази част претенцията на ищеца се явява неоснователна и
следва да се отхвърли само на това основание.
Нормата на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ предвижда задължение за всички В и К оператори
да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К
услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и ОУ влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество
заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни
писмени споразумения. В случая ответникът не се е възползвал от тази възможност, поради
което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ
последица – ОУ на ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в
чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ периоди (в този смисъл Решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 191/06.10.2015 г. по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО,
и др.).
В разглеждания случай за установяване на реалните количества изразходвана вода и
използвани В и К услуги в процесния имот и тяхната стойност по делото са изслушани
заключенията на вещото лице Е. В. и вещото лице Т. Б. по допуснатата комплексна съдебна
техническа и счетоводна експертиза /КСТСЕ/. Според заключението на вещото лице по
техническата част от КСТСЕ Е. В. процесният имот е водоснабден, като обемът на
ползваните В и К услуги за исковия период – по издадени фактури за дължими суми за
периода 06.03.2012 г. – 10.02.2022 г., който включва период на консумация 17.01.2012 г. –
03.01.2022 г., възлиза на 5 670,207 куб. м. – в това число 4 476 куб. м. индивидуално
потребление и 1 194,207 лева разпределена част от общо потребление, на стойност 13 007,42
лева, като те са начислени в съответствие с утвърдените от КЕВР цени. В табличен вид
експертът е посочил подробно и конкретно как са били начислени количествата доставени В
и К услуги. Съгласно счетоводната част на КСТСЕ обемът на доставените до процесния
имот В и К услуги за процесния период възлиза на 5 569,427 куб. м., в т. ч. 4 425,000 куб. м.
индивидуално потребление и 1 144,427 куб. м. – разпределена част от общо потребление,
като разминаването в тази част с техническата експертиза се дължи на съобразения от всяко
4
едно от вещите лица период – вещото лице по техническата експертиза прави своите
изчисления на база периода по фактури, а вещото лице по счетоводната част – по период на
консумация. По данни от счетоводството на ищцовото дружество размерът на начислената
главница за процесния период е 12 767,35 лева, а размерът на лихвата за забава за същия
период възлиза на 4 248,04 лева. Не се установяват данни за извършени плащания за
погасяване на процесните задължения. Съдът възприема заключението по изслушаната
КСТСЕ, което не е оспорено от ответната страна в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК. С
оглед на констатациите на приетата по делото комплексна експертиза съдът прави извод, че
количеството на доставените и потребени в процесния имот В и К услуги исковия период
възлиза на 5 670,207 куб. м. съобразно посоченото от вещото лице по техническата част на
КСТСЕ, доколкото то е правило изводите си за периода, посочен от ищеца по делото, а
именно периода по издадени фактури за дължими суми за периода 06.03.2012 г. – 10.02.2022
г., който включва период на консумация 17.01.2012 г. – 03.01.2022 г. Стойността на
доставените В и К услуги съобразно КСТСЕ се равнява на сумата от 13 007,42 лева, която
според счетоводната част на експертизата е изцяло непогасена.
При по-горе формирания извод на съда, че страните в настоящото производство са
били обвързани от валидно облигационно правоотношение единствено в рамките на част от
исковия период – 14.01.2021 г. – 10.02.2022 г., съдът приема, че стойността на количеството
доставени и потребени В и К услуги за него следва да се определи по реда на чл. 162 ГПК.
От данните, отразени в табличен вид на стр. 9 от счетоводната част на експертизата,
сборът на отделните месечни задължения, отнасящи се за период на фактуриране 08.02.2021
г. – 10.02.2022 г., включващи месечни задължения за период на консумация 14.01.2021 г. –
03.01.2022 г., възлиза на 2 520,01 лева. От посочената сума от 2 520,01 лева дължими от
длъжника са 3/8 съобразно обема на притежаваните от него вещни права върху имота, т. е.
3/8 * 2 520,01 лева, което се равнява на 945,00 лева – неплатена от ответника сума за цена на
потребени В и К услуги, отнасящи се за периода на консумация 14.01.2021 г. – 03.01.2022 г.,
начислени по фактури за период 08.02.2021 г. – 10.02.2022 г. /за който съдът прие, че
страните са били обвързани от облигационна връзка/.
При горния извод на съда, на разглеждане подлежи своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за тях
се прилага тригодишната давност.
В конкретния случай предмет на спора са вземания на ищцовото дружество за цена
на предоставени услуги по доставка на питейна вода за периода 06.03.2012 г. до 10.02.2022 г.
Предвид извода на съда, че между страните е съществувала облигационна връзка единствено
за периода 14.01.2021 г. – 10.02.2022 г., то възражението за давност следва да бъде
разгледано единствено в рамките на този период.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 16.06.2022 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Следователно в процесната хипотеза извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост настъпва преди и на 16.06.2019 г. – по аргумент от разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД. Следователно досежно вземанията за периода 14.01.2021 г. – 10.02.2022 г. не е
изтекла тригодишната погасителна давност.
С оглед горното главният иск следва да се уважи за сумата от 945,00 лева и за период
на фактуриране 08.02.2021 г. – 10.02.2022 г. /по които фактури са включени месечни
задължения за период на консумация 14.01.2021 г. – 03.01.2022 г./, а за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 13 040,82 лева следва да се отхвърли, както
и за период на фактуриране 06.03.2012 г. – 11.01.2021 г., включващ месечни вземания за
период на консумация 17.01.2012 г. – 01.01.2021 г.
По акцесорния иск
Задължението за заплащане на доставените В и К услуги е парично и за периода на
своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 ОУ от 2016 г. потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.
5
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая претенцията се явява
установена по основание.
Мораторната лихва върху главницата е дължима за периода от 09.03.2021 г. (деня,
следващ падежа на първата фактура от периода, за който съдът прие, че между страните е
съществувала облигационна връзка по договор за доставка на В и К услуги, издадена на
08.02.2021 г.) до 10.02.2022 г., като неизплатеният остатък е в размер на 600,41 лева според
заключението на вещото лице по счетоводната част на експертизата (таблица на л. 56 от
делото), като акцесорният иск следва да се уважи за 3/8 от тази сума, т. е. до размер на
сумата от 225,15 лева, респ. за горницата до пълния предявен размер от 4 248,04 лева следва
да се отхвърли, както и за периода 06.04.2012 г. – 08.03.2021 г.
Относно разноските:
Предвид този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и за платена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и депозит за КСТСЕ в исковото производство. Съобразно уважената част от
исковата молба, в негова полза следва да се присъди сумата от 26,79 лева – разноски в
заповедното производство, и сумата в размер на 64,01 лева – разноски в исковото
производство.
Ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат
В. Н., САК, по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК. Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на
адвокат В. Н., САК, следва да се присъди сумата в размер на 372,93 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „..........“ АД, ЕИК .......... със
седалище и адрес на управление: гр. ...................., срещу В. М. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. ............ кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал.
1 ЗВ, и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. М. В., ЕГН
**********, дължи на „..........“ АД, ЕИК .......... сумата в размер на 945,00 лева – главница,
представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане
на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, по фактури, дължими за периода
08.02.2021 г. – 10.02.2022 г., включващ месечни вземания за период на консумация
14.01.2021 г. – 03.01.2022 г., в имот, находящ се в гр. ............ ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 16.06.2022 г. до окончателното плащане, и сумата в размер на 225,15 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода 09.03.2021 г. – 10.02.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.07.2022 г. по ч. гр. д. № 32555/2022 г.
по описа на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на цена на
предоставени услуги по доставка на питейна вода за разликата над уважения размер от
945,00 лева до пълния предявен размер от 13 040,82 лева, или за размера от 12 095,82 лева,
както и за периода на фактуриране 06.03.2012 г. – 11.01.2021 г., включващ месечни вземания
за период на консумация 17.01.2012 г. – 01.01.2021 г., както и иска за установяване
дължимостта на обезщетение за забава върху главницата за разликата над уважения размер
от 225,15 лева до пълния предявен размер от 4 248,04 лева, или за сумата от 4 022,89 лева,
както и за периода от 06.04.2012 г. – 08.03.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.07.2022 г. по ч. гр. д. № 32555/2022 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ............ да заплати на „..........“ АД,
ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ...................., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 26,79 лева – разноски в производството по ч. гр. д. № 32555/2022 г.
по описа на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 64,01 лева – разноски в производството по
гр. д. № 14986/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „..........“ АД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр.
...................., да заплати на адвокат В. П. Н., САК, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата в размер на 372,93 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
6
безплатна правна защита на В. М. В., ЕГН **********, в производството по гр. д. №
14986/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7