Решение по дело №1544/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалбата на кмета на община Варна срещу предписание изх.№ ВН-376-00-523/14.06.2023г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ гр.Варна, в частта с което е указано на кмета на община Варна да предприеме до 25.07.2023г. действия по премахване на незаконни строежи в рамките на правомощията му по чл.223 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.225а от същия закон по отношение на обектите с №№ 1, 2 ,3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 11, 12 и 13 от предписанието от общо 28 изброени в него незаконни строежи. Тоест, иска се частично уважаване на жалбата по отношение на изрично посочените в нея обекти и съответно отмяна на акта само спрямо тях. В останалата част актът не се обжалва, поради което е влязъл в сила.

В жалбата се правят оплаквания за материална незаконосъобразност на акта, тъй като с него е разпоредено на кмета на община Варна в срок до 25.07.2023г. да предприеме действия по премахване на 28 броя незаконни строежи, докато според жалбоподателя 12 броя от тях са преместваеми обекти по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ, за които през 2014г. са били издадени разрешения за поставяне и е била одобрена от министъра на туризма схема, но тяхната валидност е изтекла през 2019г. Сочи се, че констатациите на органите на РДНСК – Варна са свързани с позиции в схема на преместваеми обекти, одобрена също от министъра на туризма през 2020г., по която няма издадени разрешения за поставяне, като се подчертава, че позициите на преместваемите обекти по двете схеми от 2014г. и от 2020г. са почти сходни с много малко разминавания. Жалбоподателят изтиква, че премахването на преместваеми обекти на територията на „Златни пясъци“ е в правомощията на органите на ДНСК по чл.57а ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.56а ал.1 т.1 и т.6 от ЗУТ, тъй като курортът е със статут на национален курорт. Иска се от съда да уважи частично подадената от кмета на община Варна жалба срещу разпореденото премахване на 12 броя обекти, тъй като жалбоподателя не е правилния адресат на задължението. В тази връзка претендира за отмяна на обжалвания акт в частта на изброените в жалбата обекти, които са 12 на брой от общо 28 броя незаконни строежи, посочени в обжалваното предписание.

В писмо с.д. № 14738/18.10.2023г. жалбоподателят чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.С. отново подчертава, че органите на РДНСК – Варна са единствено компетентни да премахнат въпросните обекти, които макар и да са поставени на позиции от схемите за преместваеми обекти в к.к. „Златни пясъци“, одобрени през 2014г. и през 2020г. не отговарят на описанието за „преместваеми обекти“, дадено в §5 т.80 от ДР на ЗУТ. Към посоченото писмо са представени и доказателства за извършена проверка от комисия, назначена със заповед № ***/06.07.2023г. на кмета на община Варна, с което се твърди изпълнение на задължителните предписания.

Ответникът – началника на РДНСК гр.Варна в придружително писмо с.д. № 10465/10.07.2023г. оспорва жалбата като недопустима, като изтъква, че задължителния характер на обжалваните указания по чл.221 ал.4 от ЗУТ, дадени с писмо изх.№ ВН-376-00-523/14.06.2023г. не обосновава характеристиките на индивидуален административен акт по чл.214 от ЗУТ, подлежащ на съдебен контрол. В писмо с.д. № 11110/25.07.2023г. ответникът сочи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган съгласно чл.221 от ЗУТ във връзка с чл.18 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/. Отново подчертава, че процесните обекти не са преместваеми, а представляват незаконни строежи и тяхното премахване е в правомощията на кмета на общината. В съдебното заседание на 27 септември 2023г. ответникът чрез юрисконсулт Д. К. отново оспорва жалбата като недопустима и в условията на евентуалност я намира за неоснователна, като иска отхвърлянето й, тъй като кметът на община Варна не е доказал, че е изпълнил задълженията си по чл.223 във връзка с чл.225а от ЗУТ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с възраженията на ответника относно недопустимостта на жалбата, съдът изразява следното становище:

Според нормата на чл. 221, ал. 4 от ЗУТ "Заповедите, предписанията и нарежданията на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за които се отнасят". Следователно в рамките на своите компетенции, ДНСК може да издава заповеди, предписания или нареждания. Съгласно чл. 4, ал.2 от Устройствения правилник на ДНСК (ПМС № 127 от 22.05.2019 г., обн. ДВ бр. 42 от 28.05.2019 г.): "Дирекцията за национален строителен контрол упражнява контрол по законосъобразността на изпълнението и ползването на строежите от първа, втора и трета категория, осъществява контрол по законосъобразността на издадените строителни книжа, както и на действията на общинските администрации и на участниците в инвестиционния процес за спазването на разпоредбите по устройство на територията за всички категории строежи на територията на Република България". Видно от цитираната разпоредба, ДНСК осъществява контрол върху действията на общинските администрации и на участниците в инвестиционния процес за спазването на разпоредбите по устройство на територията за всички категории строежи на територията на Република България. В този смисъл, правомощия на ДНСК по упражняването на контрол върху общинските администрации за спазването на разпоредбите по устройство на територията се отнасят до всички категории строежи.

Правото на кмета на общината да оспори задължителното предписание /макар и самия той като орган на изпълнителната власт също да има в предвидените от закона случаи функциите на административен орган/ произтича от две предпоставки: 1. Кметът на общината е адресат на задължителното предписание; 2. Носи административно-наказателна отговорност за неизпълнението му по чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ.

Не на последно място, във връзка с определяне на задължителното предписание по чл.221 ал.4 от ЗУТ като подлежащ на обжалване акт, съдът намира за необходимо да се позове на пряко приложимата норма на чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България, според която: „Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.“. В ЗУТ липсва изрично изключване на съдебния контрол по отношение на предписанията по чл.221 ал.4 от ЗУТ на органите на ДНСК. В решение № 14/04.11.2014г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно дело № 12/2014 г.,

(Обн., ДВ, бр. 95 от 18.11.2014 г.) е дадено тълкуване на конституционната разпоредба на чл.120 ал.2, като е отбелязано: „По силата на чл. 56 от Конституцията правото на защита представлява основно право, чието съдържание обхваща оправомощаването на всяко лице, попадащо в националната юрисдикция, със своите самостоятелни активни действия да се противопоставя на възможните източници на нарушаване или застрашаване на неговата правна сфера. То е универсално процесуално право, предназначено да служи като гаранция за реализацията на другите основни права и конституционно признати интереси на правните субекти. Правото на защита няма единствено инструменталното значение на средство за обслужване на останалите основни граждански права. То е самостоятелно право със собствена ценност, чието упражняване е насочено към реално утвърждаване на човешкото достойнство. Чрез него се налага дължимото от държавата и другите правни субекти въздържане от посегателства върху личната сфера на гражданина. В този контекст правото на защита, освен всеобщо универсално право, представлява и лично гражданско право. Чрез него се обезпечава реализацията не само на конституционно признатите права и интереси, но и правата и интересите, които имат друг законен източник (вж. Решение № 3/1994 г. по к.д. № 1/1994 г.).“. По-нататък в същото тълкувателно решение от 2014г., Конституционния съд добавя: „Наличието на правен интерес, обусловен от непосредствено засягане на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, е необходимо и достатъчно основание за възникване на задължение за държавата да осигури адекватна съдебна защита. Обратно, ако по своето предназначение и съдържание определена категория административни актове (например вътрешнослужебните) не засягат индивидуалната правна сфера на субекти на правото, въвеждането на обжалваемост не я обвързва (вж. Тълкувателно решение на КС № 21/1995 г. по к.д. № 18/1995 г.; Решение на КС № 5/2006 г. по к.д. № 1/2006 г.).“. Мотивите на конституционните съдии по т.2 от горецитираното тяхно решение са следните: „Съдът също така намира, че чрез въвеждането на необжалваемост по чл. 120, ал.2 от Конституцията законодателят не може да изключи възможността за съдебна защита срещу нищожните административни актове – когато накърняването на законността засяга устоите на конституционно установения и доразвит от текущото законодателство административно-правен ред (например, при липса на законова компетентност на издателя или неспазване на предписаната от закона форма). Засегнатите от такива актове лица винаги трябва да могат да се позовават пред съда на опорочаването им от тежки и радикални нарушения на правния ред, обуславящи тяхната невалидност. Само по този начин те ще разполагат с онова ефективно средство, чрез което да постигнат преустановяване на конститутивния ефект на фундаментално опорочения административен акт, а доколкото са претърпели вреди от неговото изпълнение – да получат заместваща облага. Обратното би означавало флагрантно да бъдат потъпкани принципите на правовата държава по смисъла на чл. 4 от Конституцията.“.

Следователно, задължителните предписания на органите на ДНСК, дадени по реда на чл.221 ал.4 от ЗУТ подлежат на съдебен контрол, тъй както са обжалваеми и задължителните предписания на други държавни и общински органи, предвидени в различни закони като например: Кодекса на труда, Закона за водите, Кодекса за социално осигуряване, Закона за защита от дискриминация, Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни и др. Изложеното обосновава заключението, че писмо изх.№ ВН-376-00-523/14.06.2023г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ гр.Варна има характер на задължително предписание по смисъла на чл.221 ал.4 от ЗУТ във връзка с чл.4 ал.2 от Устройствения правилник на ДНСК и като такова представлява индивидуален административен акт по чл.214 т.2 от ЗУТ. Задължителността на предписанието се признава и от самия ответник и се вижда от разпореждането /в предпоследния абзац/ до кмета на общината да предприеме законови действия по чл.225а от ЗУТ във връзка с правомощията му по чл.223 от ЗУТ за премахване на незаконните строежи в к.с. „Златни пясъци“, като същия е задължен до 25.07.2023г. да уведоми РДНСК – Варна за предприетите действия по чл.225 а от ЗУТ по премахване на описаните в предписанието 28 броя незаконни строежи.

Дори и хипотетично да се приеме, че предписанията по чл.221 ал.4 от ЗУТ не представляват индивидуален административен акт /макар, че тяхната обжалваемост не е изрично изключена в ЗУТ/, по отношение на същите може да се иска обявяването им за нищожни съгласно т.2 от решение № 14 от 4 ноември 2014 г., постановено по

конституционно дело № 12/2014 г., (Обн., ДВ, бр. 95 от 18.11.2014 г.), в което Конституционния съд на Република България е решил: „С въвеждането на необжалваемост законодателят не може да изключи възможността засегнатите лица да се позовават пред съда на нищожността на административния акт.“.

Видно от печата на община Варна задължителното предписания на началника на РДНСК – Варна е пристигнало на 19.06.2023г. Жалбата е била изпратена по пощата на 03.07.2023г. съгласно представения системен бон от „Български пощи“ ЕАД към писмо на жалбоподателя с.д. № 11215/27.07.2023г.

С оглед на гореизложеното, съдът намира за допустима /както по отношение на правния интерес, така и по отношение срочността на обжалването/ жалбата на кмета на община Варна чрез гл.юрисконсулт Р.С. срещу предписание изх.№ ВН-376-00-523/14.06.2023г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол гр.Варна.

Предвид представения от ответника доказателствен материал към негово писмо с.д. № 11905/16.08.2023г., както и доказателствата приложени към жалбата и тези събрани в хода на съдебното дирене, съдът извежда следните фактически заключения:

Със задължителното предписания изх.№ ВН-376-00-523/14.06.2023г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ гр.Варна, е указано на кмета на община Варна да предприеме действия в рамките на правомощията му по чл.223 във връзка с чл.225а от Закона за устройство на територията по отношение на обекти, които според ответника не са преместваеми по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ, а са строежи съгласно определението дадено в §5 т.38 от ДР на ЗУТ, които са незаконни – без строителни книжа - разрешение за строеж, одобрени инвестиционни проекти и не съответстват на устройствения план на к.к. „Златни пясъци“. Ответникът е установил, че тези 28 броя незаконни строежи са от пета и шеста категория, поради което тяхното премахване е в правомощията на кмета на общината. Към писмо на ответника с.д. № 11905/16.08.2023г. са приложени констативни протоколи съставени от служители на РДНСК – Варна в периода от 30.03.2021г. до 05.06.2023г., към които има приложен и снимков материал за всеки един от процесните обекти. Видно от всички констативни протоколи, служителите на РДНСК – Варна са установили, че обектите са строежи по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, които нямат издадени разрешения за строеж и не са предвидени в устройствения план на к.к. „Златни пясъци“. Ответникът не оспорва факта, че на 26.06.2020г. е одобрена от министъра на туризма схема на преместваемите обекти в к.к. „Златни пясъци“, но подчертава, че никой от обектите не притежава разрешение за поставяне, издадено от главния архитект на община Варна.

Жалбоподателят твърди, че 12 броя обекти, изброени в жалбата му са преместваеми обекти по определението в §5 т.80 от ДР на ЗУТ и тъй като се намират в национален курорт, определен с решение на Министерския съвет за селищно образувание с национално значение, тяхното премахване се извършва от органите на ДНСК предвид разпоредбата на чл.57а ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.56 ал.1 от ЗУТ. Оспорва тази част от предписанието, което касае посочените в него обекти в точки: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 11, 12 и 13, за които твърди, че са преместваеми. Кметът на община Варна изброява в жалбата си обектите, за които смята, че са преместваеми по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ, а не строежи, както ги е определил ответника: по т.1 от предписанието – обект от схема №13 с позиция №129 в ПИ *****.***.253 , представляващ едноетажна масивна сграда с надпис „МакДоналдс“; на схема №15 с позиция №161 в ПИ *****.***.100, представлява сграда на два етажа с надпис „Saint Tropez“ /ресторант „Романтика“/; на схема №16 с позиция №169 в ПИ *****.***.100, представлява сграда с надпис „Лиди“ супермаркет; на схема №9 с позиция №87 в ПИ с идентификатор *****.***.253 представляваща постройка на два етажа до басейн „Делфин“ с надпис „Foam Party“; на схема №9 с позиция №86 в ПИ *****.***.253 представлява постройка; на схема №9 с позиция №88 в ПИ *****.***.253 представлява постройка; схема №9 с позиция № 89 в ПИ *****.***.253, представлява постройка с надпис „супермаркет“; на схема №9 с позиция № 90 в ПИ *****.***.253 представлява постройка; на схема №10 с позиция №99а представлява постройка Айфелова кула с коктейл бар „Париж“; на схема №4 с позиция №202 в ПИ *****.***.600 представлява постройка и пристройка с надпис „Asgard-pizza $ fast Food“; на схема №4 с позиция №207 в ПИ *****.***.600, представлява постройка с надпис “Aldo”; на схема №4 с позиция №211 в ПИ *****.***.600, представлява постройка, разположена срещу хотели „Малина“ и „Иглика“.

Като строежи са определени и обектите в ПИ *****.***.253, описани в констативните протоколи на служители от община Варна, съставени на: 28.06.2023г. /стр.114 от делото/, 30.06.2023г. /стр.120 от делото/ и на 28.06.2023г. 8стр.126 от делото/.

Следва да се има предвид, че разположението на даден обект върху позиция от одобрена схема на преместваемите обекти не е достатъчно условие, за да се приеме, че този обект в действителност е преместваем по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ. От значение е конструкцията му и начина на закрепване към земята, за да се прецени дали не е строеж по определението в §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Тези обекти, за които проверката е установила, че ако бъдат преместени тяхната индивидуализация ще бъде нарушена, означава, че са строежи, а не преместваеми обекти. Отделно от това, жалбоподателят не е установил дали обектите, посочени в т.1,2,3,4,5,6,7,8,9,11,12 и 13 от обжалваното предписание макар и разположени на позиции от одобрена схема имат конструкция, която отговаря на описанието в §5 т.80 от ДР на ЗУТ, за да се приемат, че са преместваеми.

По делото са приложени разрешения за поставяне на преместваеми обекти в к.к.“Златни пясъци“, издадени през 2014г., чиято валидност е изтекла през 2019г. и схема на преместваемите обекти за същата територия, одобрена от министъра на регионалното развитие, но от печата за одобряване не става ясно годината, когато това е сторено.

С протоколно определение от съдебното заседание, проведено на 27.09.2023г. съдът е напомнил на жалбоподателя, че с разпореждане № 7208 от 12.07.2023 г. е разпределил доказателствената тежест, като е указал на кмета на Общината, в качеството му на жалбоподател, че в негова тежест е да установи, че е предприел действия във връзка с правомощията си по чл. 223 от ЗУТ във връзка с чл.225а от ЗУТ, както и да представи доказателства или да поиска събирането на такива във връзка с твърдението му, че процесните обекти в КК „Златни пясъци“ са преместваеми обекти по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, както и че за тях има одобрена схема на преместваемите обекти и те са поставени на съответстващите им по нея места, както и че за тях има издадено разрешение за поставяне за всеки един.

Това разпореждане е било съобщено на кмета на Общината на 20.07.2023 г., но доказателства към датата на първото открито съдебно заседание на 27 септември 2023г. не са били представени. Съдът е дал втора и последна възможност на кмета на Община Варна да представи доказателства, че е предприел действия, съгласно чл. 223 от ЗУТ във връзка чл.225а от ЗУТ, като представи съответните доказателства, а именно извършена ли е проверка на съответните позиции от схемата на преместваемите обекти на КК „Златни пясъци“, какво е установено, на процесните позиции има ли обекти и същите обекти какво представляват, дали са преместваеми или са строежи. Съдът изрично е указал на жалбоподателя, че ако такива доказателства не бъдат представени в допълнително дадения му срок при следващото разглеждане на делото в следващо заседание, на основание чл. 161 от ГПК, във вр. чл. 144 АПК, с оглед на обстоятелствата по делото може да приеме за доказани фактите, относно които жалбоподателят е създал пречки за събиране на допуснатите доказателства, а именно да приеме за установено въз основа на събраните до този момент доказателства, че кметът на Общината не е предприел действия, съответстващи на правомощията му по чл.223 от ЗУТ във връзка с чл.225а от ЗУТ за премахване на 28 броя незаконни строежи. Съдебните указания са били изрично съобщени на 10.10.2023г. на кмета на община Варна /въпреки, че е бил редовно призован за съдебното заседание на 27.09.2023г./.

В отговор е получено писмо с.д. № 14738/18.10.2023г. от кмета на община Варна с приложени към него 10 броя констативни протоколи и докладна записка от 12.07.2023г. от директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ към община Варна, в която е посочено, че е била извършена проверка от служители от отдел „Строителен контрол“ и от отдел „Контрол на търговската дейност и туризма“ в община Варна на търговските обекти, разположени на територията на к.к. „Златни пясъци“ в изпълнение на заповед № ***/06.07.2023г. на кмета на община Варна, която е приложена по делото. Проверяващите общински служители са установи: 9 броя преместваеми обекти, за които има одобрена схема и издадено разрешение за поставяне, което не е загубило правното си действие; 87 броя преместваеми обекти, за които има одобрена схема, но няма издадено разрешение за поставяне, и следва да бъдат премахнати от органите на РДНСК – Варна по реда на чл.57а ал.2 от ЗУТ; 30 броя преместваеми обекти, за които няма одобрена схема, нито издадено разрешение за поставяне, които също подлежат на премахване от органите на РДНСК – Варна съгласно чл.57а ал.2 от ЗУТ; 17 броя обекти, които са поставени на позиции от одобрена схема и имат издадено разрешение за поставяне, но по своята конструкция са строежи; 105 броя обекти, които са поставени на позиции от одобрена схема, но няма издадени разрешения за поставяне и не отговарят на определението за преместваеми обекти; 239 броя строежи от четвърта, пета и шеста категория, които не притежават строителни книжа и ще бъдат премахнати от служители на община Варна съгласно чл.223 от ЗУТ във връзка с чл.225а от ЗУТ; 109 броя строежи, за които продължава установяване наличието на строителни книжа и ако се окажат незаконни ще бъдат премахнати по реда на чл.225а от ЗУТ от служители на община Варна; 3 броя законни строежи с представени строителни книжа; 217 броя преместваеми обекти, разположени върху плажната ивица на основание чл.13 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, за които има издадено разрешение за поставяне №13/26.07.2022г. на главния архитект на община Варна на концесионера на плажа; етнографският комплекс включва 19 броя сгради, определени като строежи, за които са представени строителни книжа.

В горецитираната докладна записка в т.4 са посочени 17 броя обекти и т.5 са посочени 105 броя обекти, за които е установено, че „при преместването ще загубят своята индивидуализация, поради което не отговарят на условията за преместваем обект“, тоест те са трайно закрепени към терена строежи, но в същото време неправилно е определено, че трябва да бъдат премахнати от органите на РДНСК по реда на чл.57а от ЗУТ. Щом проверката е установила, че тези обекти ще загубят целостта и своята индивидуализация при преместването им, по аргумент на противното, означава, че те не са преместваеми обекти по §5 т.80 от ДР на ЗУТ и следователно са строежи по §5 т.38 от ЗУТ и тяхното премахване е именно в правомощията на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице.

Във връзка с установените от общинските служители незаконни строежи са съставени и приложени към писмо с.д. № 14738/18.10.2023г. следните констативни протоколи: а) от 29.06.2023г. за строеж „Дънер“ в ПИ *****.***.184 в к.к. „Златни пясъци“, V категория, за който не е посочено да са били представени строителни книжа. Приложено е разрешение за ползване №200/27.03.2002г., което се отнася за търговски център за промишлени стоки; б) от 30.06.2023г. за строеж „Едноетажна постройка“ в ПИ ***в к.к.“Златни пясъци“ с обозначение върху фасадата „супермаркет“, V категория, разположена до открит паркинг срещу хотел „Хавана“, като за строежа не е представена строителна документация и е с неустановен собственик /възложител/; в) от 30.06.2023г. друга едноетажна постройка явяваща се трети търговски обект, броено от хотел „Хавана“, също разположена в ПИ *****.***.234, построена към незаконен магазин. Определена е като строеж от V категория, за който не е представена документация и е с неустановена собственост; г) от 30.06.2023г. за едноетажна постройка с навес, представляваща магазин за плажни играчки и явяваща се четвърти търговски обект, броено от хотел „Хавана“. Строежът е определен от V категория, разположен в ПИ *****.***.234, с неустановен собственик и без строителни книжа; д) от 28.06.2023г. за търговски обект в ПИ *****.***.253, северно от сграда с идентификатор *****.***.253.71, собственост на „Златни пясъци“ АД съгласно чл.161 ал.1 от ЗУТ. Строежът е определен от V категория, не е отбелязано представянето на строителни книжа; е) от 30.06.2023г. за строеж от V категория, представляващ „фото студио“ в ПИ *****.***.253, собственост на „Златни пясъци“ АД, за който не е посочено да са били представени строителни книжа; ж) от 28.06.2023г. за търговски обект , находящ се в ПИ *****.***.253 в близост до басейн „Делфин“, собственост на „Златни пясъци“ АД, който е определен V категория и не е посочено представянето на строителни книжа; з) от 29.06.2023г. за търговски обект за сувенири, разположен в ПИ *****.***.412 срещу хотел „Марина“, за който няма данни чия собственост е, но е определен като строеж от V категория и без представени строителни книжа; и) от 29.06.2023г. за търговски обект – супермаркет в ПИ *****.***.292 и ПИ *****.***.390, определен като строеж от V категория, без данни чия собственост е и без представени строителни книжа.

Съставените констативни протоколи от проверките на общинските служители показват, че на територията на к.к. „Златни пясъци“ има множество незаконни строежи, които трябва да бъдат премахнати по реда на чл.225а от ЗУТ във връзка с чл.223 от ЗУТ.

Въз основа на установените факти, съдът прави следните изводи от правна страна:

Разпоредбата на чл.221 ал.4 от ЗУТ предвижда, че заповедите, предписанията и нарежданията на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за които се отнасят. Началникът на РДНСК гр.Варна е с предоставени от началника на ДНСК правомощия по чл.57а ал.3 от ЗУТ, чл.156 ал.5 от ЗУТ, чл.222 от ЗУТ, както и във връзка с наредбите по приложението на ЗУТ въз основа на заповед №РД-13-047/04.02.2022г.

В чл.57а ал.2 от ЗУТ е казано, че обстоятелствата свързани с премахването на преместваеми обекти по чл.56 ал.1 от ЗУТ се установяват с констативен протокол, съставен от органите на ДНСК, когато са поставени на територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение. Съгласно чл.23 от Закона за териториално и селищно устройство, Министерският съвет определя селищните образувания с национално значение, което е сторено с решение № 45 от 25 януари 2005 г. за определяне на селищни образувания с национално значение, обнародвано в Държавен вестник бр.11 от 01.02.2005г., като в т.2 от цитираното решение на Министерски съвет е посочено, че селищно образувание (§ 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България) от национално значение е курортен комплекс "Златни пясъци", община Варна, област Варна.

Съгласно чл.223 ал.1 т. 8 от ЗУТ, незаконните строежи от четвърта, пета и шеста категория се премахват със заповед, издадена от кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице, което става по реда на чл.225а от ЗУТ: „Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. Въз основа на влязла в сила заповед за премахване на строежа и протокол за извършените разходи по премахването се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.“.

Всъщност, спорният въпрос касаещ законосъобразността на обжалваното предписание се състои в това дали обектите са преместваеми съгласно §5 т.80 от ДР на ЗУТ или са строежи съгласно §5 т.38 от ДР на ЗУТ, за да се прецени може ли кмета на общината да бъде адресат на задължителното предписание по чл.221 ал.4 от ЗУТ на началника на РДНСК – Варна.

В цитираната по-горе докладна записка с рег. № *** от 12.07.2023г. от директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“, приложена към писмо на жалбоподателя с.д. № 14738/18.10.2023г. се установява от общинските служители, че в действителност на територията на к.к. „Златни пясъци“ има много на брой незаконни строежи, които са посочени в докладната записка в т. 4 – 17 броя, в т.5 – 105 броя, в т.6 – 239 броя, в 10 – 19 броя. Констатирането на незаконни строежи чрез съставяна не констативни протоколи не е достатъчно условие, за да се приеме, че са изпълнение в целия законов обем задълженията на кмета на общината, регламентирани в чл.225а от ЗУТ.

В обобщение, жалбоподателят не доказа, че изброените в жалбата му от № 1 до № 13 обекти /12 на брой/ в действителност са преместваеми. Посочването само, че са разположени на позиции от одобрена схема, но без разрешение за поставяне и при неизследвана конструкция не е достатъчно, за да се опровергае твърдението на ответника, че същите са строежи по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. По делото не бяха представени доказателства от жалбоподателя, липсват и констатации от проверките на негови служители, които да доказват, че същите тези обекти, по отношение на които се иска частична отмяна на обжалвания акт, при тяхното отделяне от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура биха запазили своята индивидуализация и/или възможността да бъдат ползвани на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което са ползвани на мястото, от което са отделени, като поставянето им и/или премахването им не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставят или от който се отделят. Дори обратното, множеството незаконни строежи посочени в докладната записка с рег.№ ***8 12.07.2023г. /приложена към писмо с.д. № 14738 от 18.10.2023г. на жалбоподателя/ без същите да са конкретизирани потвърждават твърдението на ответника, че на територията на к.к. „Златни пясъци“ има не малък броя незаконни строежи, които трябва да бъдат премахнати от кмета на община Варна чрез съответните оправомощени длъжностни лица. Жалбоподателят не представи категорични доказателства, че са преместваеми по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ точно тези обекти, изброени в задължителното предписание с номерацията, повторена и в жалбата, за които той твърди, че са преместваеми.

Отделно от това, жалбоподателят не представи и доказателства за предприемане на действие по чл.223 от ЗУТ за премахване по чл.225а от ЗУТ на установените от неговите служители незаконни строежи, защото представените констативни протоколи не съдържат данни, които да доказват, че са били изпратени на РДНСК – Варна в срок до 25.07.2023г., за да се приеме за изпълнено предписанието на ответника. Включително, не бяха представени доказателства за изпълнение на процедурата по чл.225а от ЗУТ по отношение на установените от общинските служители незаконни строежи в к.к. „Златни пясъци“.

Предвид гореизложеното, жалбата на кмета на община Варна, с която се иска отмяна на предписанието в частта на обектите, изброени в т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 11, 12 и 13 е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Останалата част от предписанието не е предмет на оспорване от страна на кмета на община Варна, което е изрично заявено и в самата жалба, поради което съдът не дължи произнасяне, тъй като по отношение на другите обекти извън обжалваните, административният акт е влязъл в сила.

Този изход на делото дава право на ответника да бъде удовлетворено искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 143 ал. 3 от АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед на ниската правна и фактическа сложност на делото. Юрисконсултското възнаграждение в полза на ответника трябва да бъде изплатено от бюджета на община Варна, която е юридическо лице.

Воден от изложеното, и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, чл.143 ал.3 от АПК във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на община Варна срещу предписание изх.№ ВН-376-00-523/14.06.2023г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол гр.Варна, в частта с което е указано на кмета на община Варна да предприеме до 25.07.2023г. действия по премахване на незаконните строежи в рамките на правомощията му по чл.223 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.225а от Закона за устройство на територията по отношение на обектите с №№ 1, 2 ,3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 11, 12 и 13 от предписанието.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на Регионалната дирекция за национален строителен контрол гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: