Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
Гр. Сливен, 03.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският окръжен съд,
наказателна колегия, в публично заседание на тридесети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При участието на
секретаря Соня Василева, като се запозна с докладваното от съдия Яница Ченалова
ВНЧХД № 463 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е
въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба
на адв. Е.М. *** като защитник на подс. М.Е.К. срещу присъда № 85 от 07.06.2019
г., постановена по НЧХД № 1003/2018 г. по описа на РС – Сливен.
С атакувания съдебен акт подс. М.Е.К. е
призната за виновна в това, че на 06.07.2018 г. в
гр.Сливен в Заявление с вх. № РД-5 от 06.07.2018 г., подадено в Областна
дирекция „Земеделие“ – Сливен, е приписала престъпление по служба на П.Д.Б., в
качеството й на длъжностно лице /Началник на Общинска служба „Земеделие“ –
Котел/ по повод изпълнение на службата й, а именно: „За поредната лъжа на
заповедите на П.Б.“, „Защото се слушат наредбите и заповедите на П. и Б., които
крадат с направени фалшиви договори“, „…Тези двамата /П. и Б./, най-вероятно ще
имат нужда и от други недоказани пари, благодарение на службата и бюрото зад
което стоят“ – престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1 т.3 вр. чл.147 ал.1
предл.2 от НК. На основание чл.78а от НК подс. К. е освободена от наказателна
отговорност и й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000
лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Сливен. Подс. К. е
осъдена да заплати на П.Д.Б. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането 06.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
като гражданският иск е отхвърлен над уважената сума до претендирания размер от
3000 лв., като неоснователен и недоказан. Подс. М. Е.К. е осъдена да заплати на
П.Д.Б. сумата от 513,20 лв., представляващи направени по делото разноски, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Сливен – сумата от 50
лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
С въззивната жалба на защитника на
подсъдимата съдебният акт е оспорен с твърдения за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост. Иска се да бъде отменена присъдата на СлРС и да бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимата К. да бъде призната за невиновна.
Алтернативно се претендира присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато
за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Пред настоящата инстанция частната тъжителка,
подсъдимата и нейният защитник, редовно призовани, не се явяват. Частната
тъжителка се представлява от надлежно упълномощен повереник.
В ход по същество повереникът на
частната тъжителка намира жалбата за неоснователна, а атакувания съдебен акт –
за правилен и законосъобразен. Моли за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
Въззивната инстанция,
след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като взе предвид
становището на повереника на частната тъжителка в с.з., като прецени наличния
по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно
правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК,
намери следното:
Съобразно правомощията,
дадени й от закона по силата на цитираните законови
разпоредби, въззивната инстанция провери изцяло
атакуваната присъда и стигна до извод,
че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения от
категорията на съществените, които опорочават проверявания съдебен
акт и налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Настоящият въззивен
състав констатира, че изготвените към присъдата мотиви не отговарят на
изискванията, заложени в чл. 305, ал.3 от НПК. По аргумент от посочената
разпоредба в мотивите се посочват установените обстоятелства, анализ на
събраните по делото доказателства и правните изводи, обосноваващи взетото от
съда решение. При противоречиви доказателствени източници, съдът е длъжен да
аргументира защо приема конкретни доказателства, а други отхвърля.
В конкретния случай в
мотивите към присъдата районният съд е изложил фактическа обстановка, която е
приел за установена въз основа на част от доказателствените материали,
приобщени в хода на съдебното следствие. Положени са сериозни процесуални
усилия за събиране на информация чрез справки и писмени документи относно
подадени от подсъдимата сигнали в ОП – Сливен, движението на съответните
преписки и досъдебни производства и резултатите от тях. Мотивите към
постановената присъда не дават възможност да се проследи на какъв анализ са
били подложени събраните писмени доказателства и по какъв начин са допринесли
за формиране волята на решаващия състав. Част от тези доказателства са
послужили за изготвяне на фактическа обстановка, а част от тях са пропуснати и
не са възпроизведени, нито във фактическата обстановка, нито са коментирани
поотделно или при съпоставянето им с приобщените гласни доказателства. Така
например извън вниманието на съда са останали приобщените документи на л.52-56
от НЧХД № 1003/2018 г. по описа на СлРС, от които е видно съдържанието на
подаден от подсъдимата до ОП – Сливен сигнал, както и наличието на образувано в
ОП – Сливен досъдебно производство № 137 “ИП”/2018 г. по описа на ОД на МВР –
Сливен, започнато на 11.06.2018 г. с първото действие по разследването – разпит
на свидетел. Досъдебното производство е за престъпление по чл.248а ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и с оглед постъпилата по настоящото дело информация,
все още не е приключило с акт по същество. В писмата на ОП – Сливен са отразени
обстоятелства относно разследването – същото касае четири лица и множество
случаи на предоставяне на документи във фонд “Земеделие” за подпомагане на
земеделски стопани по схеми и мерки за директни плащания за стопанските 2016
г., 2017 г. и 2018 г. Тези документи, надлежно приложени и приобщени към
доказателствения материал по настоящото дело въобще не са обсъдени от първоинстанционния
съд, с оглед фактите, които установяват и изводите, които могат да бъдат
направени за правна оценка на евентуално деяние, респ. за обективна и
субективна съставомерност по обвинението, за което е предявена тъжбата на
частната тъжителка.
Допуснато е нарушение на
чл.14 от НПК и чл.107, ал.5 от НПК. Надлежното обсъждане на писмените
доказателствени материали е било особено наложително, с оглед установените от
тях обстоятелства. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите, включително
тези на свид. Б.К., който категорично е отрекъл да е подписвал приобщените на
л.68 и сл. от първоинстанционното дело договори за
наем на земеделска земя с дата 01.07.2016 г. При проведена очна ставка между
този свидетел и свид. С.А. и двамата свидетели са отрекли са да се виждали
някога, а свид. К. отново е заявил, че не е подписвал по обективни причини
/намирал се извън страната и изтърпявал присъда/ на 01.07.2016 г. въпросните
договори. Нещо повече, свид. А. е посочил, че друго лице, а не свид. К. се е
явил на срещата и е подписал договорите. Видно от показанията на свид. А.
/л.150 от първоинстанционното производство/, свид. А.
е първи братовчед на съпруга на тъжителката и твърди, че всичките му договори
са регистрирани в службата по земеделие и въз основа на тях участва в
споразумения. Подсъдимата отказала да подпише споразумение под предлог, че той
има фалшиви договори. Доколкото съдът е установил чрез приобщените
доказателства, че договорите на л.68 и сл. от делото не са били подписани от
лицето посочено като представител на наемодателя – свид. К., а другата страна –
наемател е свид. А. – роднина на съпруга на тъжителката, е следвало да обсъди
същите в мотивите и даде оценка за тяхната относимост
и да формира изводи с оглед предмета на настоящото производство. Всички тези
доказателствени материали са останали извън вниманието на решаващия съд и
липсва каквото и да е обсъждане и оценка на тяхното съдържание. Касае се за
съществени обстоятелства при преценка евентуалната съставомерност на деяние по
правната квалификация приета от съда.
По изложените
съображения, въззивният съд намира, че в мотивите към проверяваната присъда
липсва обстоен анализ и задълбочена преценка на наличния по делото
доказателствен материал. Изложените съждения
на първоинстанционния съд касаят само част от събраните
доказателства, като дори и те не са обсъдени в цялост, а акцент е поставен само
на част от гласните доказателства. Не е налице дължимия от решаващия съд,
според разпоредбите на процесуалния закон, цялостен разбор и внимателен анализ
на доказателствените материали. Неизлагането на съображения в
мотивите на присъдата по въпроса защо съдът възприема само част от
доказателствата, а други не възприема, е приравнено на липса на мотиви. Този порок
на съдебния акт е засегнал значимо процесуалните права на страните, като е
ограничил възможността им да разберат на основата на кои доказателства съдът е
формирал своето вътрешно убеждение при постановяване на присъдата.
Мотивите към присъдата
страдат и от липса на надлежни правни изводи. От обективна страна съдът се е
ограничил бланкетно да посочи, че деянието е
извършено от подсъдимата, от субективна страна – с пряк умисъл. Липсва каквато
и да е конкретика извън декларативните съждения на
съда. Не е даден отговор на възраженията на защитата в хода на съдебните прения
за липса на съставомерност предвид съдържанието на инкриминираните изрази.
Съдът е изброил фразите „За поредната лъжа на заповедите на П.Б.“,
„Защото се слушат наредбите и заповедите на П. и Б., които крадат с направени
фалшиви договори“, „…Тези двамата /П. и Б./, най-вероятно ще имат нужда и от
други недоказани пари, благодарение на службата и бюрото зад което стоят“ и бланкетно е посочил, че подсъдимата е осъществила състава
на престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1 т.3 вр. чл.147 ал.1 предл.2 от НК, тъй
като приписала престъпления по служба на тъжителката по смисъла на чл.282 и сл.
от НК. Подобно мотивиране на съдебния акт е приравнено на липса на мотиви.
Съдът е бил длъжен да посочи с коя фраза какво конкретно престъпление е
приписано, след като е достигнал извод за обективна съставомерност на деяние по
посочената правна квалификация. Такива аргументи на СлРС не са налице. Няма
доводи и защо районният съд е приел, че инкриминираните фрази са били отразени
в документ, представляващ Заявление с
вх. № РД-5, подадено на 06.07.2018 г. в ОД “Земеделие” – Сливен. Видно от
приложените на л.25 и л.26 копия, представени със заверка на ОД “Земеделие” –
Сливен, Заявление РД-5 от 06.07.2018 г. /л.25/ не съдържа така посочените от
тъжителката и приети от съда за клеветнически фрази, в същото няма и подпис на
подалото заявлението лице. Процесните фрази са
налични на л.26 от първоинстанционното дело, който
представлява копие от регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ с поле за
подпис от началник ОДЗ – П.Б. /неподписан от посоченото длъжностно лице/ и
съдържащ ръкописен текст под справка за имоти на собственик Й.Х.Ш. към
20.06.2018 г., отново без подпис на което и да е лице. Съдът е следвало да
обоснове извода си защо е приел приобщеният ръкописен текст на друг лист под
справка за имоти за заявление с посочения входящ номер или е следвало надлежно
посочи в кой документ са отразени приетите от него за приписващи престъпление
по служба фрази фрази.
Лаконични са и
доводите за субективна съставомерност на деянието. Не е налице никакво
обсъждане на констатираните обстоятелства за наличието на договори, които
близък роднина на семейството на тъжителката е сключил с лице, което не е било
вписаното като страна в договорите. Липсва анализ и на приобщените документи от
ОП – Сливен. Доводи на съда за обосноваване субективната страна на деянието,
прието за извършено от подсъдимата, няма.
Липсата на
каквато и да е конкретика препятства възможността да
се разбере от какви съображения се е водил съда, за да постанови атакуваната
присъда. Изложените в конкретния случай от съда мотиви са твърде общи, не
съдържат отговори по основни въпроси свързани с обективната и субективна
съставомерност на деянието, не е даден отговор на възраженията на защитата.
Мотивите не представляват дължимото според процесуалния закон аргументиране на
осъдителната присъда. Мотивите към такава присъда трябва да съдържат логични,
ясни и безпротиворечиви съображения,
основани на доказателствата по делото, с оглед на които съдът е формирал
вътрешното си убеждение.
Обсъдените недостатъци в
съдебния акт на СлРС, поради непълните и неясни мотиви на съда, обуславят
извод, че присъдата е изготвена при несъответствие с разпоредбата на чл.305,
ал.3 от НПК. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като осезаемо са засегнати правата на страните да разберат как е формирано
вътрешното убеждение на съда при решаване на спора.
Констатираните
недостатъци в съдебния акт на СлРС водят до невъзможност настоящата инстанция
да извърши проверка на работата на съда по същество. Процесуалните нарушения,
допуснати от първата инстанция, изразяващи се в липсата на надлежни мотиви към
присъдата, са съществени, довели са до накърняване на процесуалните права на
страните и представляват основание за отмяна на съдебния акт
от въззивната инстанция и за връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, съгласно чл.335 ал.2
във вр. с чл.348 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 от НПК.
Ръководен от
гореизложеното и на основание чл.334, т.1 във вр. с чл. 335, ал.2
вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2 пр.1 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда №
85/07.06.2019 г. по НЧХД № 1003/2018 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд –
Сливен.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: