№ 1228
гр. Варна , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501165 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от ИВ. ИЛ. Т. от гр.Варна срещу решение №74/23.02.21г. по гр.д.№9865/20г. на
ВРС, с което е отхвърлен предявеният иск от ИВ. ИЛ. Т. от гр.Варна срещу ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Оборище, бул.Княз Александър Дондуков 68, да бъде осъдено ответното дружество
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД да заплати в полза на ищеца ИВ. ИЛ. Т. сумата от
2985,23лв, представляваща обезщетение за причинени от настъпило застрахователно
събитие на 21.06.20г. вреди на л.а. „БМВ 5ЕР РЕИХЕ“, с рег.№ ****, дължими по силата на
сключен между страните застр.договор Каско на МПС , действащ за периода от 24.09.19г. до
23.09.20г.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението и
постановяването му при нарушение на материалния и процесуален закон. Намира за
неправилен извода на съда, че не е налице валидно застр.правоотношение. Счита, че в
доказ.тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражение за липсата на
покрит застр.риск поради несъобразяване от страна на водача с правилата за
техн.експлоатация на МПС или с конкр.пътни, метеорологични или други условия, но по
делото липсвали доказателства за виновно поведение от страна на ищеца. Намира за
доказано, че водачът не е имал техн.възможност да предотврати настъпването на
процесното застр.събитие. Счита за неправилен извода на съда, че ищецът не се е съобразил
1
с правилата за техн.експлоатация на МПС, без да са посочени конкр.правила, като съдът не
бил обсъдил и дали ищецът в конкретната метролог.обстановка е действал виновно. Моли
да бъде отменено решението и да бъдe уважен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, е постъпил отговор, с който счита
жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от ИВ. ИЛ. Т. от
гр.Варна срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2985,23лв / с оглед извършено в с.з.
изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имущ.вреди на лек автомобил марка БМВ, модел 5 ЕР РЕИХЕ с рег. № **** по
застраховка ”Каско на МПС”, вследствие на настъпило на 21.06.2020г. застрахователно
събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска 14.08.2020г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните била налице валидно сключена
застраховка КАСКО на МПС по полица №0312190340017925/18.09.19г. Излага, че на 21.06.20г.
около 22,30ч. при управление на собствения си автомобил марка БМВ, модел 5 ЕР РЕИХЕ с рег.
№ ****, по ул.Девня в гр.Варна, навлязъл в огромна локва, разположена по цялото пътно
платно, при което автомобилът угаснал. С помощта на пътна помощ той бил откаран до
доверен сервиз. Твърди, че на следващия ден уведомил застрахователя, като бил извършен
оглед и изготвен опис на щети. Сочи, че на 26.06.20г. получил отказ от ответника за
изплащане на обезщетение, тъй като бил нарушил т.7 във вр. с т.7.14 от ОУ. Излага, че за
ремонт на МПС заплатил сумата от 2323,03лв съгласно фактура №726/30.07.20г. Счита, че в
случая не се доказва наличие на несъобразяване с конкретни правилата за техн.експлоатация
и/или конкр.пътни и метеорол.условия, като процесното събитие се явявало покрит риск
съгласно ОУ.
В отговор на исковата молба ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застр.договор между
страните по застраховка Каско на МПС. Оспорва твърдението да е налице покрит риск като
твърди изключение от риска по т.7.14 от ОУ. Счита, че водачът е разполагал с обективна
възможност да възприеме своевременно препятствието на пътя и да съобрази поведението
си с него. Оспорва твърдението да е налице покрит риск по т.6.2 от ОУ. Прави възражение
за прихващане с остатъчната дължима премийна вноска в размер на 240,99лв на осн. чл.369,
ал.2 от КЗ и т.65 от ОУ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
2
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото между страните не е налице спор относно наличието на договорно
правоотношение помежду им за застраховка Каско на МПС, както и относно факта на
завеждането на щета при застрахователя за това, по която е постановен отказ за заплащане
на застр.обезщетение.
Основният спорен момент между страните, въведен с въззивната жалба, е
налице ли е хипотезата на изключен от застрахователя риск, позовавайки се на т.7.14 от ОУ.
Няма спор, че посочените ОУ съставляват неразделна част от договора, като
ищецът не оспорва запознаването си с тях и тяхното приемане, поради което и те обвързват
страните по силата на чл.20а от ЗЗД. От представените по делото Общи условия за застраховка
Каско на МПС, е видно, че в раздел III Общи изключения детайлно са описани конкретните
хипотези, които не съставляват покрит застр.риск, като в т.7.14 е предвидено „проникване
или засмукване на вода, кал и др. в двигателя/хидравличен удар/, както и увреждания по
купето на МПС, вследствие на несъобразяване от страна на водача с правилата за техническа
експлоатация на МПС или с конкретните пътни, метеорологични или други условия“.
Механизмът и причините за настъпване на вредите се установяват безспорно
от заключението на изслушаната по делото и неоспорена съдебно-автотехн.експертиза.
Според вещото лице е възможно щетите да са причинени в резултат на хидравличен удар –
проникване или засмукване на вода в двигателя на автомобила, като изяснява, че нивото на
всмукателя е на нивото на предната декоративна решетка и десния фар и е на отстояние от
0,5 до 0.6м. от нивото на терена. Вещото лице сочи, че при навлизане на автомобила във
вода с относително ниска скорост / от 15 до 40 км/ч/ пред предната му част нивото на
водната повърхност леко се повдига, като образува форма на вълна, която се качва на
предния капак, и на практика ако е навлязъл във вода с дълбочина 0,3-0,4м., то е възможно
водата да е била засмукана от двигателя и да е довела до спирането му. Експертизата сочи,
че осветеността на пътното платно в дъждовно време или мокра пътна настилка се различава
по плътност и възприемане от водача, като в случая се касае за денивелация на пътното
платно в дълъг участък, която повърхностно се изравнява от водата, но водачът не може да
прецени дълбочината на локвата.
3
Настоящият състав намира, че ответникът, чиято е доказателствената тежест в
процеса, не е посочил и представил доказателства, които да установяват твърденията му, че
при навлизане на автомобила в локвата на пътното платно водачът не се е съобразил с
експлоатационните правила и конкретните пътни и метеорологични условия. Както от
експертизата, така и от събраните гласни доказателства чрез разпита на св.Грънчарова, се
установи, че водачът не е могъл да прецени дълбочината на локвата, поради изравнената от
водата денивелация на пътя, която е била забелязана от него. Свидетелката изрично сочи, че
водачът е шофирал бавно, тъй като знаел, че пътя има дупки, а според вещото лице дори и
автомобилът да навлезе във вода с дълбочина 0.3-0.4 м, с ниска скорост /15-40 км/ч/, то е
възможно тя да бъде засмукана от двигателя. Установените в случая чрез събраните по
делото доказателства данни за конкретните пътни условия към момента на предприетото
преминаване през образувалата се локва, не налагат извод, че водачът е допуснал
самонадеяност при управлението на автомобила, довело до настъпването на щетите. Липсва
законово или договорно основание да се приеме, че във всички случаи на влошени
метеорологични условия водачите следва да избягват преминаването през локви, образували
се на пътното платно и да преустановят движението на МПС. В редица случаи такова
поведение може да се окаже невъзможно, а не рядко и неоправдано с оглед на риска (напр.
причиняване на ПТП). Предвид липсата на ангажирани доказателства, които да установят
твърдяното несъобразяване с правила за техническа експлоатация на МПС или с
конкр.пътни и метеорологични условия, въззивният състав намира възраженията на
ответника, че в конкретния случай застрахователното събитие е от категорията на
посочените в Общите условия основания за изключване на застрахователната отговорност
на застрахователя, за неоснователно и недоказано.
С оглед на безспорно установеното настъпване на покритото от договора
застр.събитие за застрахователя е възникнало задължението да заплати уговореното
застр.обезщетение в размера , определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Последната
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ /, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ /. Както от представената
фактура, така и от заключението на САТЕ, стойността на щетите по автомобила възлиза на
2985,23лв с ДДС.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.369, ал.2 от КЗ, в случаите,
когато застрахователното събитие е настъпило преди да са платени всички вноски от
договорената на разсрочено плащане застрахователна премия, застрахователят може да
4
удържи размера на неиздължената премия от размера на застрахователното обезщетение. В
този смисъл е и разпоредбата на т.65 от приложимите към сключения между страните
застрахователен договор ОУ. Съобразявайки тези законови и договорни разпоредби съдът
приема, че от дължимото застрахователно обезщетение (в размер на 2985,23лв.) следва да се
приспадне дължимата от застрахования и неплатена към датата на застрахователното
събитие вноска от разсрочената застрахователната премия. Същата, видно от представения
по делото застрахователен договор, е в размер на 240,99лв. Ето защо застрахователното
обезщетение, което ответникът – застраховател следва да заплати на ищеца се определя в
размер на 2744,24лв.
Решението на ВРС в частта, в която е отхвърлил предявения иск за сумата от
2744,24лв, е неправилно и следва да се отмени.
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва да се
ревизира и по отношение на присъдените на страните разноски. Съобразно уважената част
от предявения иск дължимите на ищеца разноски по съразмерност на уважената част на
иска за първата инстанция са в размер на 983,08лв. Дължимите на ответника разноски
съразмерно с отхвърлената част за първа инстанция възлизат на 16,15лв.
С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на осъдителното
решение и установената от въззивния съд частична основателност на въззивната жалба,
разноските за въззивното производство, които по съразмерност се следват за въззивника са
514,52лв-адв.възнаграждение и д.т. Предвид направеното искане на възз.страна също се
следват разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, които възлизат на 16,15лв-
ю.к.възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №74/23.02.2021г. на Варненски районен съд, постановено
по гр.д. №9865/2020г. на ВРС, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от ИВ. ИЛ. Т.,
ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк.Вл.Варненчик бл.304, вх.10, ет.3, ап.153, срещу
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, бул.Княз Александър Дондуков 68, иск да бъде осъдено ответното
дружество ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД да заплати в полза на ищеца ИВ. ИЛ. Т.
сумата от 2744,24лв, представляваща обезщетение за причинени от настъпило
застрахователно събитие на 21.06.20г. вреди на л.а. „БМВ 5ЕР РЕИХЕ“, с рег.№ ****,
дължими по силата на сключен между страните застр.договор Каско на МПС , действащ за
периода от 24.09.19г. до 23.09.20г. , както и в частта му, в която са присъдени разноски в
полза на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със
5
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, бул.Княз Александър Дондуков 68,
ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. ИЛ. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк.Вл.Варненчик бл.304,
вх.10, ет.3, ап.153, СУМАТА от 2744,24лв /две хиляди седемстотин четиридесет и четири
лева и 24ст/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имущ.вреди на лек
автомобил марка БМВ, модел 5 ЕР РЕИХЕ с рег. № **** по застраховка ”Каско на МПС”,
вследствие на настъпило на 21.06.2020г. застрахователно събитие, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 14.08.2020г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл.405, ал.1 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №74/23.02.2021г. на Варненски районен съд,
постановено по гр.д. №9865/2020г. на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, бул.Княз Александър Дондуков 68,
ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. ИЛ. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк.Вл.Варненчик бл.304,
вх.10, ет.3, ап.153, сумата от 1497,60лв, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. ИЛ. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк.Вл.Варненчик
бл.304, вх.10, ет.3, ап.153, ДА ЗАПЛАТИ на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, бул. Княз
Александър Дондуков 68, сумата от 32,30лв, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6