Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 3054 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 563642 от 18.12.2018 г., постановено по гр. д. № 74587/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 156-ти състав, е отхвърлен предявеният
от З. „А.Б.“ АД срещу „Д.з.“ АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ за
заплащане на сумата от 1 000 лева – частичен иск от претенция в размер на
1 803,22 лева, представляваща регресно вземане и
ликвидационни разходи по застрахователна преписка № 0300/17/250/5000022 по
застрахователна полица № 16-0300/250/5000022/01 за ПТП, настъпило на 06.02.2017
г. в гр. Търговище между МПС „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******, и
лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № *******. С решението З.
„А.Б.“ АД е осъдено да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300 лева – разноски по делото.
Срещу
решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца З. „А.Б.“ АД, в която са изложени
оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че от наличния по
делото доказателствен материал се установява, че на
06.02.2017 г. в гр. Търговище, управлявайки лек автомобил МПС „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег. № *******, водачът И.А.е предприел маневра десен завой без
да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението,
като при извършване на внезапната маневра десен завой става причини за
настъпване на ПТП с движещия се зад него лек автомобил марка „БМВ“, модел „530
Д“, с рег. № *******. Поради което отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде
уважена в цялост исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Д.з.“ АД, в
който се излагат доводи за неоснователност на същата. Намира се, че в хода на
първоинстанционното производство не е проведено пълно и главно доказване по
отношение твърдяната от ищцовото дружество
отговорност на водача на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******, за
реализиране на процесното събитие и за причиняване на
вредоносния резултат. Оправя се искане за потвърждаване на атакуваното решение.
Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 411 от КЗ. В исковата молба ищецът З. „А.Б.“ АД твърди, че на 06.02.2017 г. в гр. Търговище е станало ПТП между МПС „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******, и лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № *******. За настъпване на произшествие вина има водачът на л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“. Той е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Лекият автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, е бил застрахован при ищеца по валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 16-0300/250/5000022/01, с оглед на което и във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана щета) № 0300/17/250/5000022. Навежда доводи, че е изплатил с преводно нареждане от 14.02.2017 г. застрахователно обезщетение в размер на 1788,22 лева. Твърди, че е изпратил регресна покана на ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение заедно с ликвидационните разходи, но ответникът отказал да заплати частта от 1000,00 лева. Поради което отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1000,00 лева, представляващо част от главницата по застрахователна преписка (именувана щета) № 0300/17/250/5000022, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
В депозирания писмен отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи наличието на фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Навежда доводи, че не е доказан механизмът на ПТП, като счита, че единствената причина за неговото настъпване е поведението на водача на л. а. „БМВ“, модел „530 Д“, тъй като същият не е спазил дистанцията от движещия се отпред лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“. Сочи, че водачът на л. а. „БМВ“ е нарушил разпоредбата на чл. 23 от ЗДвП. Излага съображения за наличието на съпричиняване. Твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между вредите по лекия автомобил марка „БМВ“ е механизмът на ПТП. Поддържа, че размерът на застрахователното обезщетение бил завишен.
Не се спори между страните, а и от събрания по делото доказателствен материал се установява, че на 06.02.2017 г. в гр. Търговище е настъпило ПТП между МПС „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******, и лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № *******. Към момента на произшествието лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, е имал сключена застраховка „Каско“ при ищеца - застрахователна полица № 16-0300/250/5000022/01 валидна за времето от 15.02.2016 г. до 14.02.2017 г. и след подадено уведомление е образувана щета. По нея е изготвен опис на щетите, калкулация - ремонт, с която е определено застрахователното обезщетение, което е платено с преводно нареждане от 14.02.2017 г. на собственика на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ - З.Р.З., и възлиза на сумата от 1 788,22 лева. Ответникът е бил сключил застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/08/116002167432, която е покривала застрахователния риск към 06.02.2017 г.
До ответника е изпратена покана за заплащане
на сумата от 1 803,22 лева, получена от него с обратна разписка на 28.04.2017
г.
По делото
е представен двустранен констативен
протокол № 77020/06.02.2017 г., в който е описано, че виновен за ПТП-то е
водача И.А., който при управление на МПС „Фолксваген“, модел „Голф“,
с рег. № *******, и бил предприел
маневра десен завой. В протокола и схемата, отразена от водачите, не е посочено
настъпил удар между автомобилите, като същите са отбелязали вредите, които са
установили към момента на ПТП-то.
Пред районната съдебна инстанция е допусната и
приета автотехническа експертиза. В заключението на
последната експертът е посочил, че всички увреждания по л. а. „БМВ“, модел „530
Д“, с рег. № *******, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с механизма на процесното
събитие. Стойността, необходима за възстановяване на л. а. „БМВ“, модел „530
Д“, с рег. № *******, изчислена на база средна пазарна цена към датата на ПТП е
в размер на 4 187,45 лева. Вещото лице е уточнило, че по делото не са
приложени доказателства за хоризонталната и вертикална маркировка в процесния
участък и към момента на настъпване на произшествието, но като се вземат
предвид уврежданията по превозните средства, отразени в двустранния констативен
протокол, може да се направи извод, че първоначалното съприкосновение е между
предна дясна част на л. а. „БМВ“ и задна лява част на л. а. „Фолксваген Голф“.
Експертът е разяснил, че предотвратимостта на ПТП се
намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата
участници в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в
момента на възникване на опасността. Поради тази причина не е възможно да се
определи дали водачът на л. а. „БМВ“ е имал възможност да предотврати удара
чрез аварийно задействане на спирачната уредба.
Настоящият съдебен състав възприема заключението по
допуснатата и приета от СРС автотехническа експертиза
като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните.
Пред СРС са събрани гласни доказателства чрез разпит
по делегация на свидетеля И.А., който при настъпването на процесното
ПТП е управлявал л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******.
Свидетелят А.твърди, че на 06.02.2017 г., управлявайки лекия си автомобил в
дясната лента за движение, се е движел по пътя за борсата на автогарата,
подминал изхода на автогарата и завил надясно към портала на борсата, като
когато колата му била на 45 градуса в завоя друг водач го блъснал отзад, поради
неизвестни за свидетеля причини. Посочва, че в момента на настъпване на ПТП-то,
автомобилът му бил в движение, но с много ниска скорост и с пуснат десен мигач,
който светел до идването на полицаите. Излага, че управляваният от него
автомобил е бил ударен отзад в лявата му част, като са му били повредени задна
лява броня, задния капак, заден ляв калник и заден ляв мигач, а другият
автомобил е бил ударен отпред в предната дясна част, като ПТП-то било настъпило
на отклонение за входа на борсата. Изяснява, че към момента на ПТП е бил почти
спрял, тъй като на входа на борсата имало праг, не може да определи каква е
била скоростта на другия автомобил, но след удара последният бил спрял 7-8
метра напред. Свидетелства, че протоколът за ПТП е бил попълнен от другия
участник в него, като свидетелят след удара е бил замаян, не е имал очила,
поради което другият участник му прочел написаното в протокола, а той само го
подписал. Намира, че не е виновен за произшествието, тъй като автомобилът му
бил ударен отзад и другият участник в ПТП не му е прочел правилно протокола,
въпреки че бил положил подпис под последния.
Съдът кредитира
показанията на посочения свидетел като достоверни и убедителни и основаващи се
на лични впечатления за фактите и обстоятелствата.
Районната съдебна
инстанция е отхвърлила исковата претенция намирайки, че материалните
предпоставки, които обуславят основателност на иска, не са доказани пълно и
главно, тъй като по делото не е установено по безспорен начин механизмът на
ПТП-то, нито че твърдените вреди са причинно-следствена връзка с ПТП-то, нито е
установено виновното и противоправно поведение на
сочения за делинквент И.А., който е управлявал МПС
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******.
Пред настоящата съдебна инстанция са събрани нови
доказателства чрез разпит по делегация на свидетеля З.Р.З., който при
настъпването на процесното ПТП е управлявал л. а.
„БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № *******.
Свидетелят З.сочи, че на 06.02.2017 г., управлявайки лекия си автомобил „БМВ“,
пътувал в посока за гр. Шумен по бул. „Никола Маринов“ в гр. Търговище.
Споделя, че движещият се пред него автомобил „удари рязко спирачки“ и тръгнал
да завива на дясно, при което автомобилът на свидетеля се ударил в него. След
ПТП участниците в последното са извикали КАТ, били за проверени с дрегер за алкохол, като след отрицателен резултат за
наличието на такъв полицаите са ги напътили да се разберат помежду си и да
попълнят двустранен протокол. Свидетелят разказва, че първоначално водачът на
другия автомобил се опитал да оспори вината си за ПТП-то, но след като дошлите
полицаи са му казали, че ако не се разбере със свидетеля ще му бъде съставен
акт за неправилна маневра, при което другият водач не заявил претенции. Св. З.заявява,
че той е попълнил двустранния протокола за ПТП, който разписали и двамата
водачи, но очертаната в последния схема на произшествието не е точка, поради
което при отиването му в З. „А.Б.“ АД направил нова подробна схема.
Съдът кредитира
показанията на посочения свидетел като достоверни и убедителни и основаващи се
на лични впечатления за фактите и обстоятелствата.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е иск с
право основание чл. 411 от КЗ.
Въззивната жалба, с която е
сезирана настоящата инстанцуя, е подадена от
легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според
която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата
допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в
жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но
частично неправилно, съображенията за което са следните:
За възникване на регресното вземане по
иска с правно основание чл. 411 от КЗ е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията
си, а при установяване на посочените обстоятелства и че е погасил
претендираното вземане.
По делото
са представени доказателства за извършено плащане на застрахователно
обезщетение по имуществената застраховка, както и не се спори за наличието на
застраховка „гражданска отговорност“ за л. а. „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег. № ******* при ответника.
Основният според по делото въпрос е свързан с наличието на виновно и противоправно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество, както и дали и другият
водач има вина за настъпване на ПТП и в какъв размер. Поради което следва да
бъде обсъден механизмът на произшествието, който настоящият съдебен състав
намира за установен посредством събрания по делото доказателствен
материал – двустранния констативен протокол за ПТП, автотехническата
експертиза и разпитаните свидетели, които са водачите на двата автомобила.
Действително, от нито едно от така посочените доказателства не би могло
самостоятелно да се изведе механизмът на процесното
ПТП, но при задълбочения им анализ самостоятелно и най-вече при тяхната взаимна
връзка може да се установи по един несъмнен начин динамиката на реализиране на
произшествието. Следва да бъде отбелязано, че настоящият съдебен състав не
намира посочените доказателства да си противоречат по отношение основните
релевантни са спора факти, а същите взаимно се допълват. Така от тях се
установява, че на 06.02.2017 г., водачът на л.а. „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег. № ******* - И.А.,
движейки се по бул. „Никола Маринов“ в гр. Търговище, намалява рязко скоростта на
управлявания от него автомобил и предприема маневра завой на дясно към портала
на борсата в града, при което в момента на завоя водачът на л.
а. „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № ******* - З.Р.З., реализира удар в задната
лява част на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“. Разпоредбата на чл. 23, ал.1
от ЗДвП предвижда задължение за всеки водач на пътно превозно
средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Нормата на чл. 24 от ЗДвП съдържа две хипотези. Първата е свързана със забраната
водачът на ППС да намалява рязко скоростта, освен ако това е необходимо за
предотвратяване на ПТП. Втората хипотеза е относима
към случаите на значително намаляване на скоростта на движение. Тя вменява в
задължение на този водач да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение. Според
установения механизъм на произшествието, от една страна, водачът на лекия
автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“, е намалил рязко скоростта, но с
това свое поведение е създал опасност за останалите участници в движението и е
затруднил излишно тяхното движение. Той е нарушил забраната на чл. 24, ал. 1
от ЗДвП, с което е реализирал противоправно
поведение, довело до настъпване на застрахователното събитие. От друга страна,
водачът на лек автомобил „БМВ“ е допуснал нарушение на чл. 23, ал. 1
от ЗДвП като не го е управлявал на такава дистанция, която да
му позволява да избегне удряне, когато движещото се пред него превозно средство
намали скоростта или спре рязко. Съдът приема, че и двамата водачи са
нарушили правилата за движение по пътищата, като с противоправното
си поведение са съпричинили вредоносния резултат в
размер на 50% за всеки един от тях. Това ще намери отражение върху размера на
обезщетението, за който следва да се ангажира отговорността на застрахователя
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Според автотехническата експертиза щетите по л.
а. „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № *******, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като
стойността, необходима за тяхното възстановяване, изчислена на база средна
пазарна цена към датата на ПТП възлиза на сумата от 4 187,45 лева.
Заявените са в по-нисък размер – ищецът претендира сумата от 1 000 лева,
като частичен иск от претенция в размер на 1 803,22 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ в размер на
1 788,22 лева с включени 15 лева - ликвидационни разходи за обработка на
щетата, поради което и искът е основателен и доказан за сумата от 1 803,22
лева. Съгласно чл. 411 от КЗ застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи и обичайните разноски, направени
за определяне на обезщетението.
Предвид
гореизложеното и съобразявайки размера на приетото съпричиняване
от ½ или 50%, предявеният частичен иск следва да бъде уважен за сумата
от 894,11 лева – разликата между цялостното обезщетение от 1 788,22 лева и ½ от тази сума
- 894,11 лева. Към сумата от 894,11
лева следва да се прибави и сумата от 15 лева - обичайни разноски, или искът е
основателен за сумата от 909,11 лева. До пълния предявен размер подлежи на
отхвърляне. За разликата до претендираните 1 000 лева частичният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Дължимата сума от 909,11 лева е
в рамките на заявения петитум и с присъждането й не
се нарушава принципът на диспозитивното начало в
гражданския процес /виж
в този смисъл решение № 243/03.05.2018 г. по т.д. № 198/2017 г. на ВКС и
решение № 63/08.07.2019 г. по т.д. № 2013/2018 г. на ВКС/.
Така, поради частично съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение
следва да бъде отменено в една част.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на ищеца се дължат разноски в
първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от иска. Ищецът
претендира сторени от него разноски в размер на 440 лева – държавна такса,
депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение. Или, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се дължат направените от него разноски съобразно размера
на уважената претенция в размер на 400,01 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат разноски в първоинстанционното производство в размер на 27,27 лева, поради което решението следва да бъде отменено в частта, в която са му присъдени разноски за разликата над 27,27 лева до присъдения от СРС размер от 300 лева.
В рамките на въззивното производство въззивникът претендира и доказва сторени разноски за адвокатски хонорар в размер на 240 лева, за държавна такса в размер на 25 лева и за разпит на свидетел в размер на 100 лева. С оглед уважената част на въззивната жалба, ответникът „Д.з.“ АД следва да бъде осъдено да заплатят на ищеца разноски във въззивното производство в размер на 331,83 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/ „Д.з.“ АД има право на възнаграждение, тъй като е било защитавано от юрисконсулт във въззивното производство. В този смисъл и като съобрази фактическата и правна сложност на настоящото производство и извършените от процесуалния представител на ответното дружество действия, съдът намира, че размерът на това възнаграждение следва да бъде определен на 100,00 лева. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на „Д.з.“ АД сумата от 9,09 лева, разноски във въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 563642 от 18.12.2018 г., постановено по гр. д. № 74587/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 156-ти състав, в
частта, в която е отхвърлен предявеният от З.
„А.Б.“ АД срещу „Д.з.“ АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на
сумата над 909,11
лева до пълня
предявен размер от 1 000 лева - частичен иск от
претенция в размер на 1 803,22 лева, представляваща регресно
вземане и ликвидационни разходи по застрахователна преписка №
0300/17/250/5000022 по застрахователна полица № 16-0300/250/5000022/01 за ПТП,
настъпило на 06.02.2017 г. в гр. Търговище между МПС „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № *******, и лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № *******.
ОТМЕНЯ
решение № 563642 от 18.12.2018 г., постановено по гр. д. № 74587/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 156-ти състав,
в частта, в която е отхвърлен предявеният от З.
„А.Б.“ АД срещу „Д.з.“ АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на
сумата от 909,11
лева, както и в
частта, в която З. „А.Б.“ АД е осъдено да заплати на „Д.з.“
АД, сумата над 27,27 лева до присъдения от СРС размер от 300 лева – разноски
по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Д.з.“
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З. „А.Б.“
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 411
от КЗ сумата от 909,11
лева
- частичен иск от претенция в размер на 1 803,22 лева, представляваща регресно вземане и ликвидационни разходи по застрахователна
преписка № 0300/17/250/5000022 по застрахователна полица №
16-0300/250/5000022/01 за ПТП, настъпило на 06.02.2017 г. в гр. Търговище между
МПС „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******, и лек автомобил марка „БМВ“,
модел „530 Д“, с рег. № *******, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 19.10.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З. „А.Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400,01 лева – разноски в исковото производство, както и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 331,83 лева – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Д.з.“ АД, с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК сумата от 9,09 лева - разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.