Р Е Ш Е Н И Е № 260336
ПЛОВДИВ 13.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти с-в, в публичното заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря БОРЯНА КОЗОВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 86 по описа за 2020 година и констатира
следното:
Предявени са
обективно съединени искове от Р.А.Р., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***
– адв. К. *** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, София, бул.“Джеймс Баучер“ 87 с правна квалификация чл.432 КЗ и
чл.497 КЗ.
Твърди се в
исковата молба, че на 03.05.2018 г. в гр.***, пресичайки ул.“***“ в близост до
дома си, Р.Р. е претърпяла ПТП, причинено от П.Щ. при движение назад,
управлявайки лек автомобил „ПЕЖО 406“ ****, собственост на Й.Щ.. След удара
ищцата изпитвала силна, нетърпима болка в десния крак и дясното рамо. В
резултат на ПТП на Р.Р. са причинени счупване с разместване на дясната бедрена
кост в горната част – в областта на тазобедрената става, както и счупване на
ключицата на дясното рамо. При постъпване в болничното заведение на ищцата е
направена операция, била е напълно обездвижена и за нея изцяло грижата е
осъществявана от дъщеря и. След операцията е търпяла силни болки в областта на
счупването, не се хранела, старо заболяване *** и създавало допълнителни
затруднения. След операцията ищцата е трябвало да ползва помощни средства за
придвижване, изпитвала е силни болки, затруднение в обслужването и
придвижването, необходима и е била чужда помощ при обслужването в ежедневието.
Три месеца след ПТП ищцата е била трудноподвижна, поради засилващи се оплаквания
се е наложило повторно лечение в Клиника по физикална и рехабилитационна
медицина. Въпреки лечението ищцата изпитвала силни болки, като при движение
болките се увеличавали, не можела да спи, притеснявала се, грижите за нея
изцяло били поети от дъщеря ѝ. С Решение от 21.07.2020 г., влязло в сила
на 10.11.2020 г., постановено по АНД 4971/2019 г. на ПРС, П.Щ. и признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.Б във връзка с чл.342,
ал.1 НК, тъй като на 03.05.2018 г. в гр.*** при управление на лек автомобил
„ПЕЖО 406“ **** е нарушил правилата за движение – чл.40, ал.1 и 2 ЗдвП и по
непредпазливост е причинил на Р.Р. средна телесна повреда – счупване с
разместване на дясна бедрена кост в областта на тазобедрената става.
Ищцата е направила
разходи за лечението в размер на 3070.16 лв.
Собственикът на лек
автомобил „ПЕЖО 406“ **** е сключил с ответника договор по риска „Гражданска
отговорност“, обектиран в ЗП
BG/02/118001133158/13.04.2018 г. за периода 15.04.2018 г. - 14.04.2019 г.
Ищцата чрез адв.К.
е сезирала застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди с молба вх.№
289/03.10.2018 г. С Писмо изх.№ НЩ – 7222/15.10.2018 г. ответникът е уведомил
ищцата, че на този етап няма основание да се изплати обезщетение.
Иска се да се
постанови решение, с което да се осъди застрахователят да заплати:
-сумата 45 000 лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупването на
дясната тазобедрена става, изразяващи се в болки, затруднения в придвижването и
обслужването, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане
-сумата 5 000 лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупване на
ключица на дясно рамо, изразяващи се във физически болки и страдания, ведно с
обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане
-сумата 3070.16 лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава
от подаването на исковата молба до окончателното изплащане
-сумата 6486.11 лв,
представляваща обезщетение за забава за периода 25.10.2018 г. /петнадесет работни дни след датата на
предявяване на застрахователната претенция/ – 03.02.2020 г. върху сумата
от 50 000 лв
-сумата 398.27 лв,
представляваща обезщетение за забава за
периода 25.10.2018 г. /петнадесет
работни дни след датата на предявяване на застрахователната претенция/
– 03.02.2020 г. върху сумата от 3070.11 лв.
Ответникът изразява
становище, с което се признава искът за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени
от счупване на тазобедрената става до размер от 35 000 лв, за разликата над 35
000 лв до предявения размер от 45 000 лв искът е неоснователен , както и искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
причинени от счупване на ключица на дясно рамо. Не се оспорва наличието на
застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП. Оспорва се
иска за заплащане на обезщетение за забава, като се твърди, че в случая следва
да се приложи разпоредбата на чл.497 КЗ.
Претендира разноски.
Предвид събраните
доказателства и становищата на страните Съдът намира за установено:
Разпоредбата
на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по риска
"Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска
отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт
с кумулативно изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и
вина на причинителя, като последната се предполага до доказване на противното
/чл.45, ал.2 ЗЗД/.
С Решение от
21.07.2020 г., влязло в сила на 10.11.2020 г., постановено по АНД 4971/2019 г.
на ПРС, П.Щ. и признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1,
б.Б във връзка с чл.342, ал.1 НК, тъй като на 03.05.2018 г. в гр.*** при
управление на лек автомобил „ПЕЖО 406“ **** е нарушил правилата за движение –
чл.40, ал.1 и 2 ЗдвП и по непредпазливост е причинил на Р.Р. средна телесна
повреда – счупване с разместване на дясна бедрена кост в областта на
тазобедрената става.
Въпреки че решението на наказателния съд освобождава дееца от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, няма характер на
присъда и не е посочено в актовете в чл.300 ГПК, които имат задължителна сила
за гражданския съд, Съдът приема, че от този съдебен акт може да се направи
извод относно дееца, противоправността
на деянието и вината на дееца, тъй като за гражданския съд, който разглежда
последиците от деянието, реализирането
на наказателната отговорност е ирелевантно и в същото време с влязло в сила
решение на наказателния съд се разрешават по окончателен и задължителен за
всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани въпросите по
чл.413, ал.2 и ал.3 НПК.
Доколкото към
момента на настъпването на ПТП от 03.05.2018 г. собственикът на лек автомобил
„ПЕЖО 406“ **** е сключил с ответника договор по риска „Гражданска отговорност“
за периода 15.04.2018 г. - 14.04.2019 г., обективиран в ЗП BG/02/118001133158/13.04.2018 г., Съдът счита,
че ответникът е приел да носи риска от настъпването на вреди при управлението
на лекия автомобил „ПЕЖО 406“ ****, причинени от собственика на това МПС, както
и от всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Спазена
е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.496 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална
допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен
срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на
застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице, а след
изтичане на тримесечния срок в полза на ищцата, като увредено лице, е
възникнало правото и на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач /с
Молба вх.№ 289/03.10.2018 г. ищцата е сезирала застрахователя да и заплати
обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди при ПТП от
03.05.2018 г./.
От заключението на СМЕ с в.л. Д-р П., което Съдът кредитира като
неоспорено от страните, се установява, че на 03.05.2018 г. на Р.Р. след ПТП е направена рентгенография на таз и
е открита пертрохантерна фрактура на дясната тазобедрена става с разместване;
при внимателен преглед на направената рентгенография на гръден кош и сравнена с
рентгенография от м.01.2019 г. се
открива и счупване на дясна ключица в акромиалната част без разместване.
Пертрохантерната фрактура на дясната тазобедрена става е тежка
фрактура за пострадалата, лекува се
оперативно, получена е по индиректен механизъм при падане и удар с тъп предмет,
какъвто е пътното платно. Това счупване е довело до трайно затруднение в
движението на десен долен крайник. В резултат на счупването Р. е изпитвала
силни болки в областта на фрактурата след счупването, оперативното лечение и
рехабилитацията и редовно е получавала аналгетици, спазвала е постелен режим
продължително време и внимателно се е раздвижвала. Била е затруднена в
обслужването и тоалета.
Р.Р. е оперирана на 04.05.2018 г., като е извършено открито наместване
на фрактурата с вътрешна фиксация с пирон, използван е интрамедуларен бедрен
пирон със заключващи винтове; лекувана е с антибиотици, аналгетици и разреждане
на кръвта; интравенозно са вливани водно-солеви разтвори и еритроцитна маса.
След изписването е провела два пъти рехабилитация в специализирана клиника – за
периода 10.05.2018 г. - 17.05.2018 г. и за периода 19.06.2018 г. - 26.06.2018
г., като при първото пролежаване е била вертикализирана до седнало положение, а
при второто пролежаване е вертикализирана до стоеж с подкрепа, без да може да
ходи с помощни средства.
Продължителността на оздравителния период при пертрохантерната
фрактура е 8-12 месеца; през четвъртия месец след ПТП пострадалата е ходила с
проходилка.
Счупването на ключицата изисква обездвижване на рамото за един месец и
активна рехабилитация след това, като счупването е довело до трайно затруднение
в движението на десен горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. Интензитетът
на болките в десен горен крайник е умерен, тъй като дясното рамо е било
обездвижено. Непосредствено след ПТП болката в дясната тазобедрена става е била
много силна и е била доминираща над болката в ключицата. Направена е рентгенография
на гръден кош и ключицата е в периферията на графията, поради което тази травма
е пропусната при приемането на болната в болничното заведение. За първи път при
приемането на пострадалата в Клиника по физиотерапия е отбелязано „счупване на
ключицата“, но доколкото от настъпването на ПТП до приема в Клиниката по
рехабилитация е била обездвижена – не е могла нито да става, нито да се движи,
била е с придружител, както и при постъпването за първи път в Клиника по
рехабилитация е била вертикализирана до седеж, може да се направи извод, че
счупването на ключицата е настъпило при ПТП; в Клиника по рехабилитация са
констатирали, че ръката е демобилизирана, че има оток и при опипване има
хрущене на костите. Констатация за счупването на ключицата именно при ПТП може
да се направи при сравнение на рентгенография непосредствено след ПТП и
предходно направена рентгенография.
След личен преглед експертът констатира, че пострадалата се придвижва
с помощта на бастун, мускулатурата на десния крак е възстановена изцяло,
възстановена е подвижността на дясната тазобедрена става; не може да кляка
самостоятелно, но това е свързано с възрастови промени в мускулите на долните
крайници. С оглед напредналата възраст на пострадалата е необходимо да се
придвижва с помощта на бастун, не е необходимо да води специален режим на
живот, няма ограничение във физическото натоварване на долните крайници след
преживяната травма и оперативното лечение, но не трябва и да се прекалява. При
застудяване на времето е възможна появата на болка с десния долен крайник,
която ще изчезне при затопляне на времето.
От показанията на свидетелите С.С. и Б.С., които Съдът кредитира като
непосредствени, като отчита възможната им заинтересованост от изхода на делото
поради близката им родствена връзка с ищцата – нейни дъщеря и внук, се
установява, че на 03.05.2018 г. ищцата е претърпяла ПТП; след извършената
операция на дясната тазобедрена става лекарят уведомил св.С., че ищцата има и
счупена ключица и тя закупила колани за обездвижване. След операцията св.С. се
грижила изцяло за ищцата, която изпитвала силни физически болки, не е била в
състояние да се обслужва сама, да се храни, да се движи, да се грижи за
хигиената си и е била изцяло обездвижена. Двукратно е била на лечение в Клиника
по физиотерапия. След изписване от болничното заведение ищцата е била изцяло обездвижена
и дори не е могла да ползва инвалиден стол и се е нуждаела от ежедневни грижи в
продължение на четири месеца. След това ищцата започнала да ползва проходилка,
като правела по една-две крачки. В продължение на шест месеца е приемала
медикаменти за сън, обезболяващи. До една година след ПТП е изпитвала болки и в
рамото, и в крака. Шест месеца след ПТП е започнала да се придвижва с бастун.
Ищцата страда от *** и високо кръвно налягане, които след ПТП са се усложнили.
Към настоящия момент ищцата не може да изкачва стъпала, бавно се придвижва с
бастун в рамките на двора на жилището си, като св.С. ежедневно полага грижи за
нея – обслужва я, готви, пазарува, чисти.
При така събраните
доказателства се установява, че на 03.05.2018 г. е настъпило ПТП, причинено от П.Щ.
при управление на лек автомобил „ПЕЖО 406“ ****, при което на Р. са причинени
счупване с разместване на дясната бедрена кост в горната част – в областта на
тазобедрената става, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник и счупване на дясна ключица в акромиалната част
без разместване,
като причина за настъпването на ПТП е нарушението от страна на П.Щ. на чл.40,
ал.1 ЗДвП и чл.40, ал.2 ЗДвП, според които
преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, като по време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това
е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
От ответника е
направено възражение, че при ПТП от 03.05.2018 г. на Р.Р. не е причинено
увреждане счупване на дясна ключица, доколкото
с Решение от 21.07.2020 г., влязло в
сила на 10.11.2020 г., постановено по АНД 4971/2019 г. на ПРС, П.Щ. е признат
за виновен в това, че на 03.05.2018 г. при управление на лек автомобил „ПЕЖО
406“ **** е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил на Р.Р.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване с разместване на дясна бедрена
кост в областта на тазобедрената става, т.е. в обхвата на увреждането не се
включва счупване на дясна ключица. Изтъква се и обстоятелството, че в
медицинската документация във връзка с приемането на Р. за лечение на
получените при ПТП от 03.05.2018 г. травми не е отбелязано увреждане, изразяващо
се в счупване на дясна ключица.
От една страна е вярно, че в обхвата на деянието, за което Щерев е
признат за виновен с Решение от
21.07.2020 г., влязло в сила на 10.11.2020 г., постановено по АНД 4971/2019 г.
на ПРС, не се включва причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупена
дясна ключица, както и че при приемането за лечение в медицинската документация
не е констатирано увреждане счупване на дясна ключица. От друга страна обаче,
от показанията на свидетелите С. и С., които Съдът кредитира, се установява, че
непосредствено след операцията на тазобедрената става лекуващият лекар е
уведомил св.С., че на пострадалата Р. е причинено и счупване на дясната ключица
и се налага обездвижване на десния горен крайник. От заключението на СМЕ с в.л.
Д-р П. и от отговорите, дадени в съдебно заседание от 14.05.2021 г., се
установява, че след ПТП доминираща е болката, която е изпитвала Р. от травмата
в тазобедрената става в сравнение с болката, която се изпитва при счупване на
ключицата и поради това при приема в болницата не е съобщила за оплаквания в
областта на ключицата. Вещото лице е изследвало направената рентгенография при
приема в лечебното заведение непосредствено след ПТП от 03.05.2018 г. и
предходна рентгенография от м.01.2018 г. и констатира, че на ренгенографията
при постъпването на Р. за лечение по повод настъпилите увреждания от ПТП от
03.05.2018 г. е налице счупване на дясна ключица без голямо разместване, което
увреждане не се констатира на рентгенография от м.01.2018 г., а и състоянието
на пострадалата след ПТП е било такова, че не е позволявало тя да получи това
нараняване, доколкото е била неподвижна, на легло.
С оглед изложеното Съдът намира, че може да се обоснове извод, че в резултат на ПТП от 03.05.2018 г. на Р. е
причинено увреждане, изразяващо се в счупване на дясна ключица, като за
търпените болки и страдания, неудобства от ограничените действия и
невъзможността за самостоятелно обслужване застрахователят дължи обезщетение.
При
така установеното и направените правни изводи Съдът приема, че през време на
действието на застрахователния договор, обективиран в полица BG/02/118001133158/13.04.2018
г., на 03.05.2018 г. е настъпило ПТП, виновно причинено от водач на МПС,
гражданската отговорност на който е покрита от ответника. По делото се установява,
че в резултат от виновното поведение на застрахования при ответника водач са
причинени на Р.Р. увреждания: счупване с разместване на дясната бедрена кост в
горната част – в областта на тазобедрената става, довело до трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник и счупване на дясна ключица в акромиалната част
без разместване, като
ищцата търпи неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни
физически болки и страдания, затруднение в придвижването и обслужването, поради което искът за заплащане на
обезщетение е основателен и следва да се уважи.
При определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди Съдът съобразява характера на причинените телесни
увреждания, продължителността на възстановителните периоди за отделните телесни
увреждания и интензитета на търпените болки и страдания – на ищцата е
причинено счупване с
разместване на дясната бедрена кост в горната част – в областта на
тазобедрената става и счупване на горната част на лява раменна кост,
което е довело до невъзможност за движение първоначално и до затруднение в
придвижването за продължителен период, до трайно затрудняване в движенията на десния
горен крайник и в обслужването; за продължителен период от време ищцата търпи
физически болки и страдания, търпи неудобства от невъзможността да се обслужва
сама, да се придвижва сама без помощни средства, както и от обстоятелството, че
е подпомагана в обслужването от трети лица. Предвид изложеното и прилагайки критерия
за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
Съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди в случая следва да бъде
определено в размер на сумата от 50 000 лв, от които 45 000 лв,
представляващи обезщетение за търпените болки и страдания, неудобства от
невъзможността да се придвижва и трудности при движението, причинени от
счупване с разместване
на дясната бедрена кост в горната част – в областта на тазобедрената става и
5 000 лв, представляващи обезщетение за търпените болки и страдания, неудобства
от невъзможността да се обслужва сама, от невъзможността да движи десния горен
крайник, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане.
По
иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
От показанията на св.С. и С., заключението на СМЕ и представените писмени доказателства се установява, че непосредствено след настъпването на ПТП ищцата е приета за оперативно лечение на тазобедрената става, поставен и е пирон, два пъти е постъпвала на лечение в Клиника по рехабилитация в УМБАЛ “Свети Георги“***. За да може да се движи самостоятелно, е ползвала проходилка. От представените по делото фактури **********/03.05.2018 г., **********/10.05.2018 г. и **********/16.05.2018 г., издадени от УМБАЛ „Свети Георги“***, се установява, че Р. е заплатила 1890 лв за проксимален феморален пирон антиротазиален със спирала и 23.20 лв и 34.80 лв потребителски такси; представя се препис от Фактура **********/20.06.2018 г., удостоверяваща закупуването на проходилка на стойност 72 лв. Съдът намира, че направените от Р. разходи са в причинна връзка с настъпилите увреждания при ПТП от 03.05.2018 г. и поради това застрахователят следва да заплати обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в размер от 2020 лв.
По делото се представят преписи от фактури, удостоверяващи закупени от Р. санитарни материали, лекарствени средства на обща стойност 1050.16 лв, но не се ангажират доказателства за наличие на причинна връзка между закупените санитарни материали и лекарствени средства и настъпилите увреждания при ПТП от 03.05.2018 г., поради което Съдът приема, че не може да се ангажира отговорността на застрахователя да заплати обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в размер от 1050.10 лв, поради което искът за разликата от 2020 лв до пълния предявен размер от 3070.16 лв следва да се отхвърли.
Претендира се
заплащане на обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за вреди от 25.10.2018
г. – от изтичането на петнадесет работни дни от момента на подаване на искането
за заплащане на застрахователно обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл.493, ал.1,
т.5 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите обхваща и лихвите по чл.429, ал.2,
т.2 КЗ.
С Молба от вх.№
289/03.10.2018 г. ищцата е сезирала застрахователя да и заплати обезщетение за
претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди при ПТП от 03.05.2018 г.
Съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил
и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
В молбата, с която е
направено искането за заплащане на застрахователно обезщетение, са посочени
изчерпателно представените с молбата писмени доказателства, между които
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и медицински документи, удостоверяващи получените увреждания,
направените изследвания, с което ищцата е изпълнила условията на чл.106, ал.3 КЗ, т.е. ответникът не би могъл да изисква допълнително представяне на
посочените в Писмо изх.№ НЩ – 7222/15.10.2018 г. доказателства, доколкото
необходимите такива са представени с Молба вх.№ 289/03.10.2018 г. В тази връзка
Съдът приема, че застрахователят дължи обезщетение за забава от 25.10.2018 г.,
т.е. от момента на изтичането на петнадесет работни дни от поискването на
заплащане на застрахователно обезщетение.
Размерът на обезщетението
за забава за периода 25.10.2018 г. - 02.02.2020 г. върху сумата от 50 000
лв е 6486.11 лв, в който размер следва да се уважи предявеният иск; размерът на
обезщетението за забава за периода 25.10.2018 г. - 02.02.2020 г. върху сумата
от 2020 лв е 261.48 лв, в който размер следва да се уважи предявеният иск, като
за разликата до пълния предявен размер от 398.27 лв искът следва да се
отхвърли.
На основание чл.38
ЗА ответникът следва да се осъди да заплати на адв.К. адвокатско възнаграждение
в размер на 2700 лв, определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба №
1/2004 г. съобразно размерите на уважените искове.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.6 ответникът следва да се осъди да заплати по
сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса в размер на 2350.68 лв и сумата
250 лв заплатено възнаграждение на вещото лице от СМЕ.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на
ответника разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете в
размер на 52 лв.
Предвид изложеното
Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, София, бул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати на Р.А.Р., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** – адв. К.:
- сумата 50 000 лв /петдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в интензивни и продължителни физически болки и страдания от
получените телесни увреждания - счупване с разместване на дясната бедрена кост
в горната част – в областта на тазобедрената става и счупване на ключицата на
дясното рамо, неудобства от невъзможността да се обслужва сама, затруднения в
придвижването и движението на десен горен крайник за продължителен период от
време, настъпили в резултат на ПТП от 03.05.2018
г., причинено от П.Щ. при движение назад, управлявайки лек автомобил „ПЕЖО 406“
****, собственост на Й.Щ., за който е сключен със ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
********* Договор по риска „Гражданска отговорност“, ведно с обезщетение за
забава от 03.02.2020 г. до окончателното
изплащане;
-сумата 2020 лв /две хиляди и двадесет
лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за проксимален феморален пирон антиротазиален със спирала, потребителски
такси и проходилка, настъпили в резултат на ПТП от 03.05.2018 г., причинено от П.Щ. при
движение назад, управлявайки лек автомобил „ПЕЖО 406“ ****, собственост на Й.Щ.,
за който е сключен със ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* Договор по риска
„Гражданска отговорност“, ведно с обезщетение за забава от 03.02.2020 г. до окончателното изплащане, като за разликата
до пълния предявен размер от 3070.16 лв отхвърля иска;
-сумата 6486.11 лв /шест хиляди
четиристотин осемдесет и шест лева и 11 ст/, представляваща обезщетение за
забава за периода 25.10.2018 г. – 02.02.2020 г. върху сумата от 50 000 лв
-сумата 261.48 лв /двеста шестдесет и
един лев и 48 ст/, представляваща обезщетение за забава за периода 25.10.2018
г. – 02.02.2020 г. върху сумата 2020 лв, като за разликата до пълния предявен
размер от 398.27 лв отхвърля иска
Осъжда „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, София, бул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати на адв.Г.И.К., ЕГН **********,***
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1,т.3 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 2700 лв /две хиляди и седемстотин лева/
Осъжда „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, София, бул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати по сметка на
Окръжен съд – Пловдив сумата 2350.68 лв /две хиляди триста и петдесет лева и 68
ст/, представляваща дължима за производството държавна такса и сумата 250 лв
/двеста и петдесет лева/, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице
Осъжда Р.А.Р., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** – адв. К. ***“ АД,
ЕИК *********, София, бул.“Джеймс Баучер“ 87 сумата 52 лв /петдесет и два лева/
разноски съобразно отхвърлената част от исковете
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните
СЪДИЯ: