Р Е Ш Е Н И
Е
София, 08.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 2364/19
г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от Е.Х.В., ЕГН **********, съдебен адрес: ***
– Търговски дом, против С.Л.П., ЕГН ********** и И.Д.П., ЕГН **********, двамата
от София, кв. *********, за признаване за установено, че сключеният на 16.04.2013 г. между Е.Х.В.,
като продавач, и С.Л.П. и И.Д.П.,
като купувачи, договор за
покупко-продажба на АПАРТАМЕНТ №
64, находящ се в гр. София, ж.к. *********, състоящ се от 84.90 кв.м., ведно с
МАЗЕ № 5 от 3.38 кв.м., е нищожен поради
липса на съгласие и накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 2 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Претендират
се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 16.04.2013 г. с
нотариален акт № 2, т. II, рег. 8537, нот. д. № 145/2013 г. на нотариус М.И.,
Район на действе София, № 260 на НК, ищцата и ответниците сключили договор за
покупко-продажба на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 64, находящ се в гр.
София, ж.к. *********, състоящ се от 84.90 кв.м., ведно с МАЗЕ № 5 от 3.38
кв.м., собственост на ищцата.
За да се стигне до тази сделка ищцата твърди, че изтеглила
кредит от небанкова институция – „ВИВА КРЕДИТ“, ООД, който не можела да
погасява, поради високите лихви, с оглед на което първият ответник обещал да й
помогне с кредита, но за целта трябвало да му прехвърли имота си.
След като му прехвърлила собствеността на описания
по-горе недвижим имот, ответникът С.П. изтеглил кредит от ДСК, но не в размера
за който била уговорката им, а в четворно по-голям размер от размера на дълга
на ищцата към ВИВА КРЕДИТ, а именно: за сумата 112 900 лв.
В последствие, след като ищцата изплатила своята част от
кредита, ответникът П. не изпълнил задължението си да прехвърли обратно
апартамента на ищцата, който представлява единственото й жилище.
В тази връзка ищцата моли съда да
прогласи на основание чл. 26, пр. 2-ро и
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, нищожността на посочената сделка.
Представила
е писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни такива.
В хода по същество поддържа
предявения иск, със законните последици. Възразява срещу претендирания
адвокатски хонорар на ответната страна.
Ответниците С.Л.П. и И.Д.П.
оспорват така предявения
иск изцяло. Претендират разноски.
Заявяват, че по посочените от ищцата основания за
нищожност, има влязло на 10.12.2018 г. в законна сила съдебно решение,
постановено по гр.д. № 1072/2018 г. на САС, ГО, XII състав, с което съдът е
приел за неоснователен иска за нищожност на договора за продажба на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което молят делото да бъде прекратено.
Твърдят, че в нито едно от съдебните производства, които
са водени между страните за имота, ищцата не е оспорила подписания между
страните договор за покупко-продажба, като сключен при липса на съгласие от
нейна страна и, следователно, според тях, при съвпадане на насрещните волеизявления
на страните, по отношение на съществените условия на договора, не е налице нищожност
поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Заявяват, че не е вярно твърдението на ищцата, че С.П. й
е предложил помощ, за да си спаси апартамента й и че я е посещавал многократно. Уговорката
била ответникът да купи имота, а В. да остане да живее в
него под наем. В нито един момент не е имало уговорка с ищцата да й бъде върнат
обратно имотът.
Представили са писмени доказателства. Молят допускане на
гласни такива.
В съдебно заседание молят съда да отхвърли предявения иск
и да им присъди разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не се
спори, че на 16.04.2013 г. с нотариален акт № 2, т. II, рег. 8537, нот. д. №
145/2013 г. на нотариус М.И., Район на действие София, № 260 на НК, е сключен договор за покупко - продажба на недвижим имот, по
силата на който ищцата Е.Х.В. е продала на ответниците
С.Л.П. и И.Д.П. следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 64, находящ се в гр. София, ж.к. *********,
състоящ се от 84.90 кв.м., ведно с МАЗЕ № 5 от 3.38 кв.м. за сумата 40 685 лв., за
която в нотариалния акт е отразено, че е платена от купувачите по посочена от
ищцата – продавач банкова сметка, *** „ВИВА КРЕДИТ“, ООД, ЕИК ********в
„Райфайзенбанк България“, АД преди сключване на договора.
От ищцовата страна в исковата молба са налице твърдения,
че ищцата е сключила договора за продажба, тъй като ответникът е обещал да й
помогне да прехвърли задължението, което тя имала към небанковата институция „ВИВА КРЕДИТ“, ООД в Банка ДСК и
по този начин тя да продължи да го изплаща, но не и при тези невъзможни и
заробващи условия.
Във връзка с това по нейно искане съдът допусна и разпита
двама свидетели.
Свидетелката И.П.Г.познава ищцата повече от
десет години и посещава нейния магазин за бельо. Според нея преди пет – шест
години В. й споделила, че имала сериозен финансов проблем, свързан със
задължение към „ВИВА КРЕДИ“, а П. й обещал да й помогне като погаси
задължението си от 50 000 лв. Тя в замяна трябвало да му прехвърли
апартамента, а после- да изтеглят заем, тя да го изплаща и с него да покрие
сумата, дадена от ответника за нейния дълг. Били се разбрал за Банка ДСК, а
ответникът трябвало да й върне обратно нейното жилище.. Георгиева не познава
ответника П.. Според нея сдеблката между двамата е преди 2013 г..
Не бе опровергано твърдението, че ищците и до днес живеят
в процесните апартаменти и заплащат всички данъци, такси и режийни разходи на
имотите.
Свидетелят Е.К.Н.познава ищцата от 1994 –
1995 г., бил е колега с баща й, знае за жилището й в Надежда, посещавал го е.
Ходил е на гости в апартамента й в Подуяне, когато е правила ремонт,
още преди обзавеждането
му, към 2013 г. Апартаментът се намира зад Моста Чавдар, блокът е бил на груб
строеж, семейството й е правило довършителните работи. От посещенията си при
семейството знае, че за лечение на майката ищцата е изтеглила много голям
кредит от 4ВИВА КРЕДИ“, но след време се оказало, че не могат да го обслужват и
ищцата, по съвет на сина си, потърсила услугите на бащата на негов приятел – С.П.,
който трябвало де й помогне да прехвърлят кредита от „ВИВА КРЕДИТ“ към Банка
ДСК. По тази причина му прехвърлила апартамента си, като след известно време
той трябвало да й го върне, при условие, че тя продължи да обслужва кредита.
Според свидетеля става въпрос за финансова измама и апартаментът не й е върнат.
Сумата, която В. дължала на „ВИВА КРЕДИТ“ била около 40 000 лв. с лихвите.
Свидетелят не знае апартаментът да е бил ипотекиран. Според показанията му в
същата сграда на петия етаж семейството има още един апартамент, който е на
името на сина на ищцата.
От страна на ответниците съдът разпита свидетеля С. Й.П..
Свидетелят има агенция за недвижими имоти. Той заяви, че
познава ищцата от 2011 г., когато е продавала свой апартамент в кв. Надежда.
През 2013 г. тя го е потърсила, защото е искала да продаде имот в кв. Сухата
река, като условието било да го ползва под наем. П. е съученик с ответника С.Л.
и от него е разбрал за извършената продажба. Даже заяви, че е бил помолен от
ищцата да ускори сделката. Свидетелят също каза, че ищцата има още един апартаментт
– на петия или шестия етаж в същата сграда и искала да го отдава под наем, за
това отново го е потърсила.
Между страните, във връзка със сходни твърдения на
ищцата, са се водили и други граждански дела, за които в настоящото
производство са представени писмени доказателства.
Към настоящото дело е приложени гр.д. № 7147/2015 г. на
СГС, I-14 с-в, по което с решение № 5390/20.07.2017 г.,
постановено по гр.д. № 7147/2015 г. на
СГС, I-14 с-в, процесната сделка е била обявена за нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Посоченото решение е отменено изцяло с решение №
1219/17.05.2018 г. по в.гр.д. № 1072/2018 г. на САС, ГО, 12-ти с-в, с което са
отхвърлени исковете, предявени от ищцата срещу ответниците за обявяване на
нищожност, а, при условията на евентуалност, и унищожаемост на извършената
сделка – покупко – продажба на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 209 ЗЗД, чл. 26 СК и чл. 33 ЗЗД. В мотивите си съдът е приел, че, в конкретния случай, при
сключване на процесния договор не е налице противоречие със закона, не е налице
липсата на съгласие на лицето, с което ищцата живее на съпружески начала,
неплащане на уговорената продажна цена и сключване на сделката при крайна нужда
и явно неизгодни условия за прехвърлителката.
Решението на САС е влязло в сила на 1.12.2018 г., като с
определение № 974от същата дата на ВКС, Четвърто ГО не е допуснато касационното
му обжялване.
Посочените съдебни граждански дела на СГС, САС и ВКС са
приложени към настоящото производство.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
В настоящото производство са предявени искове за
прогласяване на нищожността на извършената между страните сделка – покупко –
продажба на две основания - поради липса на съгласие и нищожност на договора
поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и съдът дължи
произнасяне по всяко основание поотделно..
По претенцията по чл. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – нищожност на договора поради липса
на съгласие:
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД нищожни са договорите,
при които липсва съгласие.
За да обоснове и докаже претенцията си от фактическа
страна, ищцата е заявила, че, пред вид факта, че е била затруднена финансово
във връзка с изплащането на задължение по сключен договор за заем, е извършила
покупко – продажба на собствения си апартамент на ответника и неговата съпруга,
като, според нея, след определен период от време, купувачите трябвало обратно
да й върнат продадения имот.
Видно от отразеното в приложения по делото нотариален
акт, обаче, налице са две насрещни волеизявления за сключване на сделката
покупко – продажба: това на ищцата – продавач и това на ответниците – купувачи.
Тези волеизявления съвпадат досежно съществените елементи на договора за
продажба – предмет и цена, като условие в самия договор липсва.
Обстоятелствата, за които ищцата твърди, че са обусловили решението й за
продажба на имота, което всъщност, според нея, не е било нейната воля, съдът
намира за ирелевантни за настоящия спор. Ищцата не е предявила иска си,
позовавайки се на крайна нужда или наличие на явно неизгодни условия, за каквито
евентуално би могъл да бъде направен извод, при наличие и на други
доказателства за това, пред вид факта, че този въпрос е вече решен с влязло в
сила решение и претенцията й за обявяване сделката за нищожна на това основание
е отхвърлена с влязло в сила решение.
Съдът намира, че само обстоятелството, че ищцата е
сключила договора с ответниците при желание от нейна страна след определено
време имотът й да бъде върнат, само по себе си не е доказателство, че при
извършване на сделката покупко – продажба съгласие от нея за продажба на имота
не е имало. В тази насока съдът приема, че от значение е съгласието на ищцата
към момента на сключване на договора, а не към предварителен или по – късен
момент.
Отделно от това, в самия договор, обективиран в посочения
нотариален акт, ищцата е декларирала, че преди сключването му е получила
продажната цена и начина на нейното заплащане от ответниците – продавачи, а
именно – по посочена от нея банкова сметка.
***, че претенцията за обявяване на процесния договор за
нищожен поради липса на съгласие от страна на ищцата е неоснователна и, като
такава, следва да бъде отхвърлена.
По претенцията с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - нищожност на договора поради нищожност на
договора поради накърняване на добрите нрави:
Според чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.
Основанието накърняване на добрите нрави следва да
намери приложение само там, където не е налице друго основание за нищожност и
то може да доведе както до пълна, така и до частична нищожност на сключената
сделка. Накърняването на добрите нрави е всяко едно засягане на добрите нрави,
независимо от значимостта и интензитета, чрез сделка, не е нужно то да бъде
явно или грубо. Критерият за накърняване е обективен – подобно на
противоречието със закона, няма значение дали страните съзнават или искат
несъответствието между сделката и добрите нрави. Няма значение също какво е
разбирането на страните за добрите нрави и дали те считат, че с договора те по
някакъв начин се нарушават, това е правно ирелевантно. От значение е единствено
оценката на обществото, която съответства на морала и справедливостта, като накърняването
на добрите нрави трябва да е по отношение на съдържанието на сделката и/или на
начина, по който е сключена.
В тази връзка обещанието
за неморално действие и задължението за престиране под условие да се осъществи
неморално действие също ще накърнява добрите нрави.
В заключение, добрите нрави, като основание за
нищожност и граница на свободата на договаряне представляват неписани правила
за поведение, установени от обществото, кореспондиращи с минималния необходим
морал и променящи се във времето.
Ищцата твърди противоречие на добрите нрави именно
поради факта, че страните по договора, според отразеното в исковата молба, са
се договорили да се извърши покупко – продажба на имота, след което, да се
извърши погасяване на дължимия от ищцата кредит, отпускане на нов заем, връщане
на имота и продължаване на плащането от нейна страна и това, според нея,
накърнява добрите нрави – т.е противоречи на морала и границата на свободата на
договаряне, установена в обществото.
Тези й твърдения, обаче, останаха недоказани, пред вид
факта, че ангажираните от нейна страна свидетели, имат само обща представа от
отношенията между страните, те знаят само в общ план, че ищцата е била много
затруднена, че е прехвърлила имота си на ответниците, че след това е изтеглен
кредит. Доказателства за наличие на други, релевантни към правния спор
обстоятелства не бяха събрани.
С оглед на това съдът намира и иска за обявяване на
сделката за нищожна поради противоречие на добрите нрави за неоснователен и
счита, че, като такъв, следва да се отхвърли.
Отделно от
това, в представената по делото писмена защита ищцата навежда твърдения за
заобикаляне на закона при сключване на договора, но такава претенция не е
предявена и, пред вид факта, че са налице преклузии, съдът не ги обсъжда.
По тези съображения съдът намира, че предявените искове
са изцяло неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени, като, пред
вид изхода на спора, на ответниците следва да бъдат присъдени разноски в размер
2 000 лв. – адвокатско възнаграждение. Съдът не уважава възражението на
ищцата досежно размера на възнаграждението, пред вид факта, че той е съобразен
с предвидените в съответната Тарифа суми за процесуално представителсство по
граждански дела.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.Х.В., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – Търговски дом, иск против С.Л.П.,
ЕГН ********** и И.Д.П., ЕГН **********, двамата от София, кв. **********, за признаване за
установено, че сключеният с нотариален акт № 2, т. II, рег. 8537, нот. д. №
145/16.04.2013 г. на нотариус М.И., Район на действе София, № 260
на НК, между Е.Х.В.,
като продавач, и С.Л.П. и И.Д.П.,
като купувачи, договор за
покупко-продажба на АПАРТАМЕНТ №
64, находящ се в гр. София, ж.к. *********, състоящ се от 84.90 кв.м., ведно с
МАЗЕ № 5 от 3.38 кв.м., е нищожен поради
липса на съгласие и накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 2 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е.Х.В. да
заплати на С.Л.П. и И.Д.П. адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред СГС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: