Решение по дело №214/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 268
Дата: 15 май 2025 г. (в сила от 15 май 2025 г.)
Съдия: Христо Лазаров
Дело: 20251001000214
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20251001000214 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез
юр. Г. срещу решение № 1705 от 06.12.2024г., по т.д. № 1614/2023г., по описа на Софийски
градски съд, с коeто e отхвърлен искът му с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД срещу
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” ЕАД,
за сумата от 35 000 лева, представляваща регресно вземане за част от платеното от ищеца
обезщетение на Р. П. В. за причинени вреди в резултат от настъпилото на 22.05.2017 г.
пътнотранспортно произшествие, тъй като вредите са причинени и в резултат на
противоправното и виновно поведение на водача на тролейбус марка „Икарус”, модел
„280.92“, с peг. № ****** - И. А. Д., който има сключена с ответника задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Въззивникът/ищецът – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД счита, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с доказателствата по
делото в съвкупност. Според въззивника, формираните от съда изводи, че въпреки
наличието на противоправно поведение на водача на тролейбуса на разпоредбата на чл. 97,
ал. 2, 3 и 4 от ЗДвП, същото не било в пряка причинна връзка с получените телесни
увреждания на пострадалата Р. В.. На следващо място твърди, че спрелият в тунела
тролейбус е причина за създаване на опасната ситуация, защото не е сигнализиран със
светлоотразителен триъгълник, с което е съпричинил настъпването на ПТП от водача на
1
лекия автомобил, марка „Фолксваген“, който не е имал възможност своевременно да
възприеме тролейбуса и да предприеме аварийно спиране. Счита, че противоправното
поведение на водача на тролейбуса е в пряка причинна връзка с получените телесни
увреждания на пострадалата Р. В.. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ответнкът - „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад
Виена иншурънс груп” ЕАД е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез юр. З.. Счита,
че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
На първо място твърди, че вината на водача на лекия автомобил за настъпването на
процесното ПТП е установена с влязла сила присъда и не може да бъде пререшавана в
настоящото производство, на основание чл. 300 от ГПК. На второ място твърди, че не е
доказано наличието на виновно и противоправно поведение на водача на тролейбуса – И. А.
Д.. Според ответника, не била налице причинно-следствена връзка между
пътнотранспортното произшествие и претендираните вреди. При условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди причинени на пострадалото лице, както и възражение за тяхното
съпричиняване и на претендирания от ищеца процент на независимо съизвършителство и
съвина. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за
въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото и против
подлежащо на въззивно обжалване решение, същата е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Страните по делото не спорят във въззивното производство и от доказателствата по делото
се установява, че на 22.05.2017 г. в гр. София на бул. „Генерал Скобелев“ е настъпило ПТП
между лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф“, с peг. № ********, управляван от К. А.
П. и тролейбус „Икарус”, модел „280.92“, с peг. № ******, управляван от И. А. Д.. Към
момента на настъпване на ПТП-то тролейбус „Икарус” е бил в спряло положение в лентата
си за движение по бул. „Генерал Скобелев“ поради получена повреда. Към датата на
произшествието, лекият автомобил имал сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност” в „Застрахователна компания Лев инс” АД. Към датата на произшествието,
тролейбусът имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” в
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” ЕАД.
С влязла в сила присъда на 07.06.2019 г., постановена по н.а.х.д. № 18842/ 2018 г. по описа
на СРС, К. А. П. е признат за виновен за това, че на 22.05.2017 г. при управление на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ********, по платното за движение на бул. „Генерал
Скобелев“, гр. София е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.
20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се движил със скорост над 50 км/ч и загубил контрол над
управлявания от него автомобил и реализирал ПТП със спрелия/аварирал/ в лява лента пред
2
него тролейбус „Икарус”, с peг. № ****, управляван от И. А. Д., и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на пътник в автомобила – Р. П. В.. Ищецът е сключил
споразумение от 11.11.2019г. с Р. П. В., по силата на което се е задължил да й заплати
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в общ
размер на 70 000 лева. Сумата от 70 000 лева е заплатена от ищеца на пострадалата на
четири вноски по банков път.
По делото е приета и кредитирана съдебна автотехническа експертиза изготвена от вещото
лице И. Т., която не е оспорена от страните. Според вещото лице, ударът между лекия
автомобил и тролейбуса е настъпил на около 50 м. след края на тунела по бул. „Генерал
Скобелев“ в гр. София, в светлата част от денонощието и с добра метеорологична видимост.
Вещото лице е установило, че лекият автомобил „Фолксваген“ се движел с около 50 км/ч и
при тази скорост опасната зона за спиране била 33,2 м. Причините за настъпилото ПТП е
несвоевременно задействане на спирачната система от водача на лекия автомобил. Според
вещото лице, водачът на автомобила е имал техническа възможност да забележи спрелия
тролейбус веднага при излизането си от тунела, в който момент разстоянието до него е около
50 м. Според вещото лице, водачът на тролейбуса не е имал възможност да извърши
действия, с които да предотврати настъпването на удара. В материалите по делото няма
данни тролейбусът да е включил аварийни светлини и да е обозначен със светлоотразителен
триъгълник преди мястото на спирането му.
По делото е разпитан водачът на лекия автомобил - К. А. П.. Свидетелят е заявил, че при
управлението на автомобила времето било сухо и при вземането на завоя в тунела, веднага
след завоя видял спрелия тролейбус на около 20-тина метра. Тролеят бил в слепия участък
на завоя и не бил обозначен с нищо, не помнел дали е бил с включени аварийни светлини.
Според свидетеля, в тунела имало локва и след като набил спирачки, автомобилът започнал
да се носи и поднесъл много сериозно.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна,
следното:
За да отхвърли предявения иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 35 000 лева,
първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че водачът на тролейбуса е спрял на
пътното платно, но не е поставил светлоотразителен триъгълник, с което е нарушил чл. 97,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и това негово поведение е противоправно. Не била налице пряка
причинна връзка между установеното противоправно поведение на водача на тролейбуса и
вредите причинени на пострадалото лице, настъпили вследствие на реализираното ПТП.
Обосновал е извод, че единствената причина за настъпване на произшествието и оттам за
причинените от него вреди е поведението на водача на лекия автомобил „Фолксваген“,
който не е предприел дължимите действия своевременно да предприеме аварийно спиране
преди удара при появило се препятствие на пътното платно. Липсата на основание за
ангажиране отговорността на водача на тролейбуса за непозволено увреждане спрямо
пострадалата от ПТП, означавало, че не можело да бъде ангажирана отговорността по чл.
432, ал. 1 на неговия застраховател по „Гражданска отговорност“.
3
Предмет на правния спор във въззивното производство е наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на тролейбуса – И. А. Д., както и наличието на
причинно-следствена връзка между това противоправно деяние и вредите причинени на
пострадалото лице, настъпили вследствие на реализираното ПТП.
Основателно е възражението на ответника, че не е доказано наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на тролейбуса – И. А. Д..
В тежест на ищеца е да установи при условията на главно и пълно доказване, че
бездействието/деянието/ на водача на тролейбуса е противоправно. По делото няма нито
едно доказателствено средство, за това кога е спрял тролейбусът, за да може да се установи
период от необходимо време, в който шофьорът да е бездействал за неговото евентуално
преместване или поставяне на светлооотразителен триъгълник. По делото няма и
доказателства, че спреният тролейбус не е бил с включени аварийни светлини. Единственото
доказателство за този факт е разпитът на свидетеля П., който е заявил че е нямало поставен
триъгълник, но не помни дали са били включени аварийните светлини.
Липсата на поставен светлоотразителен триъгълник от водача на спрелия тролейбус, не е в
пряка причинно-следствена връзка между това негово бездействие и вредите причинени на
пострадалото лице, настъпили вследствие на реализираното ПТП. Дори и да беше доказано,
че това деяние е противоправно няма причинно-следствена връзка между него и
причинените вреди на пострадалото лице. От заключението на вещото лице се установява,
че шофьорът на лекия автомобил е имал видимост от 50 м. след тунела, поради което е
можел и е трябвало да възприеме визуално спрелият тролейбус и е разполагал с достатъчно
време да предприеме аварийно спиране при скорост от около 50 км/ч. Единствената причина
за настъпване на произшествието и оттам за причинените от него вреди е поведението на
водача на лекия автомобил „Фолксваген“, който не е предприел своевременно дължимите
действия да осъществи аварийно спиране за да предотврати удара в спрелия тролейбус на
пътното платно.
Обемът на отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност на прекия
причинител, т.е. прякото право на обезщетение от застрахователя не може да възникне, ако
увреденото лице няма право на обезщетение от деликт, за които отговаря прекият
причинител на непозволеното увреждане. Следователно предявеният иск е недоказан по
основание и правилно е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд.

Въззиваемият/ответникът претендира разноски за въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение, което въззивният съд определя в размер на 300 лева, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради
което въззивният съд препраща в останалата част към мотивите на първоинстанционния съд,
на основание чл. 272 ГПК.
4
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1705 от 06.12.2024г., по т.д. № 1614/2023г., по описа на
Софийски градски съд, с коeто e отхвърлен осъдителният иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД от
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* срещу „Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” ЕАД, ЕИК *********,
за сумата от 35 000 лева, представляваща регресно вземане за част от платеното от ищеца
обезщетение на Р. П. В. за причинени вреди в резултат от настъпилото на 22.05.2017 г. пътно
транспортно произшествие.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на
„Булстрад Виена иншурънс груп” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 300/триста/ лева,
представляваща разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването
на препис на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5