Решение по дело №2497/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                     

 

 

                                           Р Е Ш Е Н И Е

                                № 260017 03.02.2022г.,  гр. Пловдив

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                    ХХІІ-ри гр. състав

         На единадесети януари                 две хиляди двадесет и втора година

         в публично заседание в следния състав:

 

                                                        Председател:  Пенка Стоева

        

Секретар: Елена Ангелова

         като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

         гражданско дело № 2497 по описа за две хиляди и двадесета година,

         за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Евентуално и алтернативно съединени положителни установителни искове за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК.

 

         Ищецът Сдружение Съюз на българските автомобилисти, наричан по –долу само СБА, моли съда да признае за установено по отношение на ответника Община К., гр.К., че СБА е собственик на ПИ 36498.504.2650 и изградената в него сграда с идентификатор 36498.504.2650.1 по плана на гр.К., по силата на закона- тъй като поземленият имот е бил отреден за целите и нуждите на СБА и предаден на СБА, а сградата в него е изградена за целите и нуждите на СБА, евентуално, че е придобил правото на собственост по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, която по отношение на поземления имот е започнала да тече през 1975г., а по отношение на сградата- през 1979г., като повече от 40 години той ги е владял добросъвестно, непрекъснато и явно, а само за сградата –алтернативно, по силата на приращението, тъй като е била изградена в собствен на СБА имот, тъй като ответникът оспорва правата му, като с АЧОС №6394/09.01.19г. ги е актувал като общински имоти, защото теренът, бивша държавна собственост, бил впоследствие отписан като такава и вписан в инвентарната му книга.

         Основал е исковете си на обстоятелствата и съображенията, че:

         С Разпореждане №843/25.07.1957г. на МС е бил създаден Български автомобилен туринг клуб /БАТК/, като сдружение с идеална цел.

         С решение, взето на VІ-ти пленум на ЦС на БАТК е предвидено, от 1969г., в системата на БТАК да започне учебна дейност за повишаване техническата квалификация на членовете му и да се предложи на народните съвети изграждан ена учебно-методически кабинети и полигони на БАТК, като съгласувано с МВР се разработи цялостна програма за провеждане на тези дейност, както и, съгласувано с МВР, Министерство на транспорта и Народните съвети, до края на 1969год. да разработят перспективен планза изграждане на модерни сервизни диагностични пунктове, кат осе използват максимално местните възможности.

         На състояла се на 24 и 25.03.1972г. Пета национална конференция на БАТК било взето решение за преимунаване на БАТК в СБА и бил приел първия устав на сдружение СБА, в който било посочено, че: СБА е доброволна обществена организация на любителите на автомобилизма, която провежда дейността си в тясно сътрудничество с народните съвети, като основните и цели и задачи са да организира и поддържа технически центрове, да строи, поддържа и използва своя техническа, учебна и материална база; структурата му обхваща Централен съвет, Окръжни съвети, Градски /районни /съвети и дружества.

         От уставите на СБА от 1977г. /чл.11/ и от 1982г. /чл.12,б.“б“/ е видна изключителната роля на СБА по провеждане на обучение на водачите на мпс и техническо обслужване на автомобилите им.

         Изпълнението на така описаните като заложени пред сдружението цели започнало още в периода 1974г.-1975г., като с Решение на Секретариата на ЦК на БКП от 25.02.1975г. за по-нататъшно развитие на СБА е заложено началото на изграждане на учебно-технически центрове, както и е предвидено да се изгради система от модерно съоръжени учебно-технически центрове, като на министерствата, ведомствата, обществените организации и народните съвети е препоръчано да оказват необходимата помощ и подкрепа за по-нанатъшно успешно развитие на дейности на СБА.

         В изпълнение на горното, през 1975г. стартирала и процедура по отреждане на 8 дка зем.земя за *** *** на СБА и контролен пункт на КАТ в гр.К., част от които 8 дка сега е процесния поземлен имот.

         Началато на същата процедура било поставено с предложение на арх.Г.К.- *** управление „Строителство и архитектура“ за отчуждаване на терен за изграждане на обект „*** *** на СБА и контролно технически пункт на КАТ-К./. Това предложение било одобрено на 10.06.1975г., за което свидетелстват поставените върху нея резолюция и печат, и като от самия документ е видно, че инициативата да се преустрои на основание чл.32 от ЗТСУ парцел VІІІ в кв.15 по плана на гр.К. от СПТУ за *** *** на СБА и контролно-технически пункт на КАТ, произтича от ИК на ГНС на гр.К..

         На 11.05.1975г., с Акт за категоризация на земя, е избрана площадка за обекта.

         На същата дата, от АПК К. до *** на ГНС К. е изпратено и уведомление, с което е дадено съгласие теренът да бъде отреден за диагностичен пункт и контролно технически пункт на КАТ и СБА.

         С Протокол №6/14.05.75г. Окръжният съвет по архитектура и благоустройство разглежда и приема предложението на ИК на ГНС за отреждане на терен за контролен пункт на КАТ и *** *** на СБА, а именно: терен в кв.15а, част от който се явява процесният за спора терен.

         На 10.06.1975г. предложението на арх.Г.К. е одобрено от ОНС-Пловдив и по този начин е взето окончателно решение 8дка от землището на АПК К. да бъдат отчуждени и предадени на ОС на СБА и ОУ на МВР - отдел КАТ, за изграждане на *** *** и контролно-технически пункт на КАТ.

         С писмо от 24.06.1975г. Министърът на земеделието и хранителната промишленост уведомил СБА, че на основание чл.8,ал.2 от Правилника за приложение на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата разрешава да се отреди по реда на ЗТСУ за контролен пункт на КАТ и *** *** на СБА К. 8дка неполивна обработваема земя- изоставени ниви ІV-та катетория, намираща се в утвърдената промишлена зона на гр.К., кв.15, парцел VІІІ, при граници : север от  пътя П.-К..; източно от пътя С.-Б.и южно от терена за комунални услуги.

         Процедурата по отреждане и предоставяне на процесния имот на СБА била завършена със Заповед №389/21.07.1975г. на *** на ОНС-Пловдив, издадена въз основа на решение по чл.32, т.1 от ЗТСУ/отм/ и чл.84 от ППЗТСУ на Окръжния съвет по архитектура и благоустройство в грVПловдив и чл.75 от ППЗТСУ, с която се утвърждавало отреждането и предоставянето на парцел VІІІ в кв.15а за „***“ по плана на гр.К., който бил изменен в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството.

         Тази именно заповед била приета от Община К. като документ, доказващ правото на ищеца на собственост върху процесните имоти при декларирането им по реда на ЗМДТ и за начисляването и събирането на данъци и за имота, и за сградата, от собственика СБА.

         С ПМС №79/04.10.76г. за по-нататъшно подобряване дейността и развитието на материриалната база на СБА отново било изрично предвидено изпълнителните комитети на ОНС и стопанските организации, в рамките на своята компетентност, да оказват съдействие и помощ за по-нататъшното развитие и укрепване на организационната учебно-техническа, туристическа и други дейности на СБА с цел ускорено изграждане, подобряване и разширяване на материалната база на СБА, като е предвидено проектирането, изграждането и съоръжаването на учебно-методически и технически центрове в окръжните градове, учебно- технически центрове, учебни кабинети и полигони, като изграждането им се финансира със средства на СБА, а при необходимост- от народните съвети, ведомства, стопански организации или чрез друга помощ, определена от Министъра на финансите.

         В изпълнение на така описаните по-горе заложени цели, с протокол акт обр.16/27.06.1979г. е приет и въведен в действие изграденият в процесния имот обект „Междуучилищна и техническа база“, а протоколът е изпратен с писмо изх.№728/06.08.79г. до СБА К.- юридическо лице, за чиито цели е изграден обекта, станал негов собственик по силата на законовата процедура по отреждане на имота за целите на сдружението.

         От този момент насетне, в който обектът е окончателно предаден на СБА, сдружението го владее повече от 40 години добросъвестно, непрекъснато и явно, като счита, че дори да се приеме, че процесните имоти са били в един момент държавна собственост, то с оглед влизане в сила на ЗДС от 01.01.96г. следва да се счита, че те са станали частна, а не публична държавна собственост, на което сочат представените от него АЧДС, тъй че не може да се претендира за спиране на давността, и като от 01.01.96г. до 2020г., когато е подал исковата молба, в негова полза са изтекли както повече от 10 години на владение на спорните обекти на право, така и повече от пет години неоспоримо явно и добросъвестн онегово владение върху тях, в които периоди от време той манифестира поведение, което не оставя никакво съмнение, че упражнява фактическата власт върху тях за себе си.

         Така, с договор от 05.05.97г. търговското дружество на СБА- СУ АБ-СБА“ ЕООД, чрез клона си в К., отдавало под наем на държавния ВМЗ Сопот собствения си имот- *** *** в гр.К., тъй че, след като едно държавно предприятие сключвало договор за наем със сдружението за този имот, то той безспорно не бил нито държавна, нито общинска собственост, а частна собственост на сдружението СБА.

         За процесните имот и сграда, освен АЧОС, съставен от ответната Община К., били съставени още и следните други актове:

         АДС №2020/05.05.94г., с който е актуван целия имот от 7863кв.м., ведно със сградата на СБА- микроцентър на СБА и контролно-техническия пункт на КАТ;

         АПДС №3798/21.12.2000г., с който част от същия имот с площ от 6005кв.м. и КТП на КАТ са актувани като собствени на МВР и по отношение на границите на имота от северозапад е изрично записано, че граничи с терен на СБА.

         От момента на създаването си и до момента СБА е обществена организация със собствена материална база, и като такава организация, съгласно Конституцията от 1971г., може да притежава право на соственост, отделно от правото на собственост на Държавата. И съгласно учредителния протокол на СБА от 15.07.92г. и приетия на събранието устав, СБА е доброволна организация- сдружение с нестопанска цел, а юридическите лица с нестопанска цел, при действието на Конституцията от 1971г., са били със статут на обществени организации и като такива, за разлика от държавните предприятия и организации, са можели да притежават право на собственост, отделно от правото на държавата. Придобиването на собствеността е било уредено със закон, но Конституицята е допускала държавни имоти да бъдат предоставяни на тези организации за ползване, за постигане на техните цели. Доколкото юридическите лица с нестопанска цел са включени в персоналния обхват на нормата на чл.2,ал.4 от ЗДС наред с търговските дружества, следва, че законодателят третира предоставените им за ползване п ореда на НДИ /отм/ държавни имоти по същия начин, както тези, които са включени в капитала на преобразуваните търговски дружества, като пр итова формулировката на текста сочи, че той се отнася както за имущество, собственост изцяло или отчасти на държавата, с което съответното юридическо лице и учредено, така и за имущество, което по какъвто и да е начин и в който и да е последващ момент му е предадено. При липса на изрична законодателна уредба, която да сочи, че тези имоти стават собственост на юридическот олице с нестопанска цел, извод в подкрепа на това разбиране може да се изведе по тълкувателен път, по аргумент от чл.2,ал.2 от ЗОбС в редакцията след изм. с ДВ бр.101/04г., съгласно която не са общинска собственост имотите и вещит ена търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори когато общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Затова, щом като държавните имоти, предоставени на юридическо лице с нестопанска цел по реда на НДИ/отм/, посилата на закона не са нито държавна, нито общинска собственост, следва да се приеме, че са сатнали собственост на юридическото лице с нестопанска цел, какъвто е ислучаят със СБА по отношение на процесните за спора поземлен имот и сграда.

         За яснота допълва, че доколкото имотът е имал земеделски характер, за неговото отчуждаване и отреждане е бил приложим редът по Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, като съгласно чл.8 от ППЗООЗП, отдел Архитектура и благоустройство към ОНС и инспекцията по опазване и отчет на земята в окръга проучват възможностите за изграждане на обекти в чертите на населеното място или промишлените зони и правят предложение до председателя на ИК на ОНС за определяне на площадката, а определянето и отреждането на терена се извършвало по реда на ЗТСУ, след като се вземе разрешение от КЗ, в случай, че се касае до обработваема земя или пасище от първа, втора и трета категория и ще се ползва за изграждане на паркове, болници, спортни игрища и индустриални обекти с размер на площта над 20дка, а в останалите случаи като разрешението за отреждане се дава от МЗХП.

         Предвид изложените факти и съображения, ищецът счита, че е придобил правото на собственост върху процесните за спора поземлен имот и сграда в него по силата на закона, евентуално- по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, започнала да тече за имота през 1975г., а за сградата-през 1979г., а за сградата, алтернативно- по силата на приращението, тъй като е изградена в собствен негов имот, и затова следва да се признае за установено по отношение на ответника, че той е техен собственик.

         Пледира по същество за уважаване на исковете му, с присъждане на разноските в производството, съгласно списъка, материализиран в молба вх.№260215/10.01.22г. /виж на л.324гръб/. Развива съображения и с писмени бележки вх.№260554/18.01.22г.

 

         В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, заведен в канцеларията на съда с вх.№269441/17.03.21г. /л.189-л.193/, с който е взел становище, че предявените искове са допустими, но са по съществото си неоснователни.

         Твърди, че той е собственик на процесните за спора обекти на право, доколкото:

         Процесният имот, представляващ парцел VІІІ в кв.15а по плана на гр.К., е бил отчужден по надлежния ред и отреден за детска площадка за кормуване, микроцентър на СБА и контролен пункт на КАТ, а с Протокол обр.16 от 27.06.1979г. е приет и въведен в действие обект „***-К., предаден за редовна експлоатация и поддържане на Общински народен съвет-К., а не на СБА, както се твърди в исковата молба.

         На това именно основание, на 01.11.1979г., обектът е заведен като дълготраен актив в инвентарната книга на Община К., съставен е АДС №2020/05.05.1994г., в който е записано, че имотът е предоставен за оперативно управление на държавната организация КАТ-К., а впоследствие, със Заповед №ДС-14445/22.08.18г. на Областния управител на Област Пловдив, поради отпаднало основание и във връзка с чл.58,ал.5 от ЗОбС, е отписан от актовите книги на държавните имоти като част от дворно място, съставляващо парцел VІІІ, кв.15а по плана на гр.К., одобрен със Заповед №938/1966г., ведно с построената в него сграда /микроцентър/, находящ се в гр.К., на ул.“**** *****“, който, по КККР на гр.К., одобрени със Заповед №РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК- С., съответства на ПИ с идентификатор 36498.504.2650, с площ 2420кв.м., а впоследствие, на основание описаното, е съставен и АЧОС №6394/09.01.2019г., който е официален свидетелстващ документ, че извършените в него записвания са такива въз основа на посочените в него предхождащи го актове и на посоченото в него основание.

         По съображенията на ищеца за придобиване на правото на собственост по силата на закона, а именно – чл.2,ал.4 от ЗДДС, респ. чл.2,ал.2 от ЗОбС, развива доводи,  оборващи възможността ищецът да стане собственик на процесните имоти на соченото основание и конкретно: че разпоредбата на чл.2,ал.4 от ЗДС не обективира законово придобивно основание на право на собственост, а решава конфликт на права между държавата и частно правни субекти, в интерес на последните, но само тогава, когато държавното имущество е било прехвърлено на тези субекти, а в случая такова прехвърляне по установен от закона способ липсва, тъй като в АДС №202005.05.94г., съставен на основание ЗПИНМ/отм/ и НДИ /отм/ е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление единствено на държавната организация КАТ- гр.К., а не и на СБА. За така извършеното предаване свидетелства и протокола на приемателната комисия, в който се сочи, че се въвежда в действие диагностично хале на ОбНС К. и се предава за поддръжка и експлоатация на МВР, отдел КАТ, гр.К..

         По повод подадената от ищеца декларация по чл.14 от ЗМДТ сочи, че същата е от 28.11.14г. и преди нея няма подавана такава, както и че въз основа на нея на ищеца е било издавано удостоверение през 2020г., за да му послужи пред нотариус.

         По отношение на евентуалните искове за придобиване на правото на собственост по давност, изтъква правни доводи, че няма как това твърдяно от ищеца придобивно основание да е произвело ефект, предвид създадените през годините законови забрани за придобиване на вещи, социалистическа собственост, по давност, както и за течението и спирането на давностните срокове за придобиване на вещи частна общинска собственост по давност и конкретно:

         Разпоредбата на чл.86 от ЗС е действала от 17.12.51г. до 1990г., като е забранявала придобиването по давност на вещи, които са социалистическа собственост. За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 от ЗС с ДВ бр.33/96г., давностният срок започва да тече от 01.06.96г., тъй че 10- годишната давност изтича на 31.05.06г., но на тази дата течението на давностния срок е спряно с пар.1 от Закона за допълнение на ЗС /ДВ бр.45/06.06.06г., в сила от 01.06.06г./ за срок от седем месеца, а с последващи изменения на тази правна норма спирането е продължено до 31.12.22г.

         Следователно, срокът за придобиване по давност, предвиден от чл.79 от ЗС, не е изтекъл нито към датата на предявяване на исковете, нито към датата на подаване на отговора на исковата молба, поради което ищецът не би могъл да придобие процесните имоти на това правно основание.

         По отношение алтернативното основание за придобиване на правото на собственост върху сградата- приращение, сочи, че за да придобиеш по приращение, трябва първо да си собственик на земята, а ищецът не е бил такъв.

         Пледира по същество за отхвърляне както на главните, така и на евентуалните искове, с присъждане на разноските по представения списък /л.328/, включително- юрисконсултско възнаграждение. Развива съображения и с писмена защита вх.№260587/19.01.22г.

 

         Съдът, като взе предвид твърденията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са неоснователни и следва да се отхвърлят, тъй като ищецът не установи да е станал собственик на процесните поземлен имот и сграда на никое от сочените от него основания, както по главния, така и по евентуалните  и алтернативния искове, при следните съображения:

 

         І.По допустимостта.

         Твърденията на ищеца, че е собственик на поземления имот и сградата, предмет на спора, които са в негово владение, на сочените основания, както и че ответникът оспорва правото му на собственост върху тях, актувайки ги като имоти частна общинска собственост, са достатъчни, за да се признае на ищеца наличието на правен интерес от провеждане на заведените положителни установителни искове, с които да се признае по отношение на ответника, че той е собственик на спорните имоти, а по този начин и че предявените искове са допустими, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните в производството.

         ІІ.По основателността.

         1.В с.з. от 01.06.21г. съдът е приел като като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на страните с Определение №260835/01.04.21г., с допълнението, закрепено в протокола от съдебното заседание, с който е очертал релевантните за предявените искове факти и е разпределил тежестта за установяването им между страните /виж определение №260883 на л.222-л.223 и протокола от с.з. на л.233-л.236/.

         2.Установиха се/не се установиха в производството следните факти:

         2.1. Във връзка твърдения от ищеца като наличен за него правен интерес от провеждане на заведените установителни искове.

         Твърденията на ищеца за извънсъдебно оспорване от ответника на правата, които ищецът претендира да притежава и иска да се установят в това производство, са потвърдени от кореспонденцията между страните на л.15-л.17 от делото.

         В хода на процеса ответникът е оспорил предявените искове по съображенията, посочени от ищеца, като мотивиращи интереса му, а именно - като твърди, че той е собственик на процесните за спора имоти и като представя с отговора си съставения за целта АЧОС №6394/09.01.19г. /виж на л.194/.

         2.2. Във връзка със създаването, статута, целите, дейността на ищцовото сдружение и взаимодействието му с други органи и/или организации.

         От представеното от ищеца Разпореждане №843/25.07.57г. /л.18-19/ не личи БАТК да е бил създаден с това разпореждане като сдружение с идеална цел. От него със сигурност личи единствено, че към датата на издаването му БАТК вече е съществувал, като с това разпореждане са му възложени определени задачи /т.1/, дадено му е съгласие да членува в международния туристически съюз и международната автомиблна федерация /т.3/, а на Министеството на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата- управление „Автомибилен транспорт“ е разпоредено да оказва съдействие на БАТК за осъществяване на целите и задачите му.

         Не се установи от приложените от ищеца към делото печатни материали и други документи, включително извадката от устава от 1972г., на състоялата се на 24-25.03.1972г. Пета национална конференция на БАТК да е взето решение за преименуването му в СБА, защото, както личи от Решението на л.49, то е взето относно СБА, както и уставът, приет на същата конференция, е такъв на СБА /виж извадката на л.78-л.79/, без никъде в кой да е от тези документи да става дума за твърдяното преименуване.

         Горното няма съществено значение за съществото на спора, доколкото ищецът твърди, че БАТК е бил преименуван през 1972г. на СБА, както и че след тази дата са се осъществили фактите, свързани с твърдяното от него придобиване на правото на собственост върху процесните имоти по силата на закона, а би имало значение само ако се твърдеше правата да са били придобити от БАТК и след това, по пътя на правоприемство да са сега налични в патримониума на ищеца.

         А иначе, от приложените от ищеца към исковата му молба печатни материали, по-голяма част от които са негови издания /л.20-л.55/, извадките от уставите му /л.78-л.88 и л.104-127/, обявения в публичния търговски регистър устав, решение на секретариата на ЦК на БКП от 25.02.75г. /л.56-л.69/, Постановление №79/04.10.76г. на МС /л.89-л.96/ и Постановление №55/04.04.91г. на МС /л.97-л.98/, се установиха най-общо твърденията му, щото:

         Както БАТК, така и СБА са били масови самодейни обществени организации на притежателите на лични мпс в страната /за БАТК- виж л.22, л.45/, съответно- на любителите на автомобилизма, туризма с мпс, автомобилния и картинг спорт в НРБ /за СБА, съгласно извадките от уставите му от 1972, л.1977г. и 1982г.-виж съответно л.78, л.80 и л.84; съгласно решение на секретариата на ЦК на БКП за по-нататъшно развитие на СБА- виж на л.59/, както и че съгласно Устава на СБА към датата на исковата молба, вписан в публичния търговски регистър, приет на ОС, проведено в гр. С., на 10 април 2001 г., с изменения от 28.06.2018г., СБА е сдружение с нестопанска цел - юридическо лице, осъществяващо дейността си в частен интерес съгласно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Устава, той и приемник на традициите, активите и пасивите, на участието и членството в международни организации и институции на Българския автомобилен туринг клуб и на СБА /чл.1,ал.1/.

         Измежду целите и задачите, които тези организации са си поставяли във времето  след 1969г. и до 1982г. включително, съгласно извадката от устава на СБА от тази година, винаги са били и тези за повишаване на техническата квалификация на членовете им, в рамките на разработване на цялостни програми за осъществяване на дейността им, включително чрез създаване на учебно-методически кабинети и полигони на територията на цялата страна, за изграждане на модерни технически центрове и друга материална база за задоволяване потребностите на членската им маса /виж в тази връзка : л.28-л.29, л.31, л.34-л.35, л.36, л.37, л.38, л.46, л.47, л.48, л.50, л.79-чл.2 и чл.3, л.81-чл.2 и чл.3; л.85-чл.3/.

         Посочените обществени организации са изпълнявали поставените пред себе си задачи при взаимодействие с различни други органи и/или организации, включително и най-често с МВР, сектор КАТ /виж л.29, л.34, л.63/, като във връзка с това взаимодействие и доколкото е свързано с конкретната спорна тематика, следва да се отбележи, че :

                   От представеното от ищеца Решение от 22.01.71г. на НС на ОФ и Бюрото на ЦС на БАТК за съвместна работа на двете организации по т.3 личи, че двете организации са се ангажирали за съвместно настояване пред народните съвети за определяне нарочни места за миене, гресиране и почистване на колите, а Комитетът на ОФ –за съдействие пред народните съвети за определяне на терени за създаване на обществени автомивки, площадки за прегледи и профилактика и обществени гаражи, паркинги и други и за организиране доброволния труд на водачите на мпс и населението за тяхното изграждане /виж конкретно на л.40/, както и с т.1 от Решението на Секретариата на ЦК на БКП от 25.02.1975г. е посочено, че СБА следва да проявява по-голяма инициатива и активно да работи за успешното решаване на проблемите, произтичащи от бързото увеличаване на броя на личните мпс, включително чрез увеличаване своя принос в строителството на паркинги, сервизи и гаражи /виж на л.60/-  т.е, като акцентът е за създаване на тъй описаната материална база в обществена полза, а не само в полза на членската маса на БАТК или на СБА;

                   С Решението на Секретариата на ЦК на БКП от 25.02.1975г., по т.3 е посочено, че СБА следва да обърне особено внимание на учебно-техническата дейност и за разширяване на номенклатурата и повишаване на качеството на услугите за задоволяване на специфичните потребности на притежателите на лични мпс, но като тези услуги се развиват като част от единната сестема за комплексно обществено обсужване на населението, а когато става дума за играждането на система от модерно съоръжени учебно-технически центрове и съвременна служба за оказване на пътно-техническа помощ, с оглед до края на 1976г. да се осигури обслужване на всички главни пътни магистрали, текстът не указва тяхното построяване като такова за постигане целите на СБА /виж на л.62/. В неговите т.8 и т.10 е заложено, че Комитетът за младежта и спорта и ЦС на СБА следва да съдействат на Междуведомствената комисия при изготвяне на комплексна програма за развитието на автомобилизацията в страната и да разработят и внесат за утвърждаване в МС проектопостановление за решаване по държавна линия на някои въпроси, свързани с ускореното изграждане на необходимата материална база на Съюза, като учебно-технически центрове, кабинети и полигони /виж л.67/, а на министерствата, ведомствата, обществените организации, АПК и народните съвети е препоръчано да оказват необходимата помощ и подкрепа за по-нататъшно успешно развитие на дейности на СБА /виж л.68/.

         За по нататъшно подобряване дейността и развитието на материалната база на СБА е прието ПМС №79/04.10.76г., изменено и допълнено с ПМС №55/04.04.1991г. /виж двете съответно на л.89-л.96 и л.96-л.97/, като :

                   С първото ПМС е постановено: ИК на ОНС и стопанските организации, в рамките на своята компетентност, да оказват съдействие и помощ за по-нататъшно развитие и укрепване на организационната, учебно-техническата, туристическата и други дейности на СБА /чл.1/; На СБА е разрешено да изгражда диагностични консултативни пунктове и бази в страната за оперативно техническо обслужван ена личните мпс на гражданите, да организира и провежда учебна дейност за подготовка на водачи на мпдс, в зависимост от готовността на техническата си база да извършва консултации и да организира подготовка, самостоятелно или чрез ДСО Мототехника и автосервизи, и да представя личните мпс на гражданите за годишен технически преглед пред органите на КАТ /чл.2,ал.1,т.3, т.4 и т.5/; На различните ведомства и организации, в рамките на тяхната компетентност е указано да вземат мерки и да съдействат за ускорено изграждане, подобряване и разширяване на материалната база на СБА и за по-нататъшно развитие на качествено провеждане на неговата организационна, учебно-техническа, туристическа, спортна и други дейност, като в размитието на материалната база на СБА, на първо място през седмата петилетка, да стои проектирането, изграждането и съоръжаването ва съвременно техническо равнище на учебно- технически центрове, учебни кабинети и полигони в по-големите градове, като средствата за изграждане на материланта база на СБА и доставката на съоръжения за нея да се осигурят в рамките на определените лимити за капитални вложения през петилетката на СБА, МНП, ДКМС и народните съвети /чл.9/.

         С второто ПМС е допълнено в чл.2,ал.1,т.4, че на СБА се разрешава да изгражда учебни автотехнически центрове и се създава т.6, нова, че му се разрешава да организира и извръшва по установения ред годишни технически прегледи на лични мпс, а чл.9, 10 и 14 се отменят, а в заключителната разпоредба на пар.4 се предвижда, щото Комитетът по туризма, съвместно със СБА следва да уточнят обектите, собственост н аСъюза, които безвъзмездно са преминали към бившия Комитет за отдих и култира по силата на ПМС №10/1973г., както и да уредят сметните си отношения и връщането на тези обекти на СБА, съгласно ПМС №88/1990г.

         А иначе, както личи от отговора на ответника, той не е оспорвал твърдения от ищеца негов статут като обществена организация във времето, а сега- като юридическо лице с нестопанска цел, поради което съдът не намира за необходимо да отделя повече внимание на този въпрос, но го разглежда нарочно, защото установеността на описаните факти е от значение за развитите от ищеца доводи дали обществените организации са можели да придобиват самостоятелно право на собственост при действие на Конституцията от 1971г., тъй че да могат да бъдат коментирани по същество.

         2.3 Във връзка с осъществяване на конкретните факти, свързани с твърденията на ищеца за придобиване на правото на собственост върху процесния поземлен имот и находяща се в него сграда по силата на закона, и с твърденията на ответника за придобиването/актуването на същите имоти като частна общинска собственост.

         На 11.05.75г., с писмо изх.№1203 на АПК –К. до *** на ГНС-К., е дадено съгласие парцел VІІІ в кв.15 в гр.К. да бъде отреден като терен за диагностичен пункт и контролно- технически пункт на КАТ и СБА /л.73/;

         На 11.05.75г., на основание Наредбата за категоризиране на обработваемата земя и пасищата, е съставен Акт за категоризация на 8 дка изоставена неполивна земя, ІV-та категория, съставляваща пасище, касаещ избрана приблизително площадка за *** *** на СБА и контролен пункт на КАТ /виж л.72/;

         С Протокол №6 от заседание на Окръжния съвет по архитектура и благоустройство при Окръжен народен съвет- гр.Пловдив, проведено на 14.05.75г., по преписка №34/75г., отнасяща се за гр.К., относно разглеждане предложение на ИК на ГНС за отреждане на терен за контролен пункт на КАТ и *** ***, като е взела предвид изготвения предварителен генерално- застроителен план и е констатирала, че по местоположение, макар и малък, теренът е приемлив, но се нуждае от основна преработка, с оглед по-добро архитектурно- градоустройствено оформяне към главните артерии, е взел решение, с което е приел предложението на ИК на ГНС- К. за отреждане на терен за контролен пункт на КАТ и *** *** на СБА в кв.15а по плана на гр.К., както се предлага по скицата проект, като при разработване на генерално-застроителния план се потърси по-добро архитектурно-градоустройствено обемно изграждане и оформяне към главните артерии и максимално осигуряване на безопасността на движението при входовете на площадката /виж л.74-л.75/;

         На неизвестна дата, от арх.Г.К.- *** управление „Строителство и архитектура“ при ОНС-Пловдив, до Председателя на ИК на ОНС-Пловдив, е внесено предложение, предвид нуждите на СБА и Окръжно управление на МВР- отдел КАТ, на основание чл.32 от ЗТСУ да се преустрои парцел VІІІ в кв.15 по плана на гр.К. от СПТУ на *** *** на СБА и Контролно-технически пункт на КАТ, както и да се вземе решение, щото се отчуждава 8 дка от землището на АПК-К. при граници: северно от главния път П.-К..; източно от ГП 1-С.-Б.; южно от терена на комунални услуги и се предават на ОС на СБА и Окръжно управление на МВР-отдел КАТза изграждане на *** *** и контролно технически пункт на КАТ, като съгласно приложените документи площадката обхваща 8 дка необработваема земя на АПК К.-ІV-та категория, намираща се в индустриалната зона и включена в регулационния план на града, заградена от двете страни от улици, от еднат астрана от сухо дере, а от север- складове на комунални услуги /виж л.70-л.71/;

         Описаното предложение носи на челната си страница щемпел „Одобрявам“, дата 10.06.1975г., подпис и печат на ОНС-Пловдив /виж л.70/;

         С писмо от 24.06.75г. на МЗХП до СБА-ОС Пловдив, с копие до ОНС Пловдив, инспекция „Опазване и отчет на земята“, в отговор на писмо №684/18.06.75г., МЗХП е посочило, че на основание чл.8, ал.2 от ПП на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата разрешава да се отреди по реда на ЗТСУ за контролен пункт на КАТ и *** *** на СБА- гр.К. 8 дка неполивна обработваема земя- изоставени ниви от ІV-та категория, намираща се в утвърдената промишлена зона на гр.К., кв.15, парцел VІІІ, при граници: север от пътя П.- К.,източно от пътя С.-Б., южно от терена на комунални услуги, при постигната използваемост 0.80 /виж л.76/;

         Със Заповед №389/21.07.1976г. на Председателя на ОНС-Пловдив, въз основа решението по чл.32,т.1 от ЗТСУ и чл.84 от ППЗТСУ на ОС по архитектура и благоустройство в гр.Пловдив, взето през същата година /номера на протокола, на решението и на датата от юни месец не се разчитат от документа/, е утвърдено отреждането на парцел VІІІ в кв.15А по плана на гр.К. за „***“ /виж л.77/.

         Изискана по служебен почин от съда, преписката по издаване на Заповед №389/21.07.1976г. на Председателя на ОНС-Пловдив не е събрана в производството, тъй като не е намерена в архива на Община Пловдив /виж писмото на л.250/, а изисканата допълнително за установяване има ли отношение към спора заповед №389/22.03.76г. на Председателя ная ГНС не е приета, тъй като е установена нейната неотносимост към предмета му /виж протокол от с.з. от 19.10.21г. на л.303-л.306/.

         На 25.06.1979г. е съставен Протокол за приемане на обект „***“-гр.К., с начална дата на строителството 12.08.1977г., като годен за експлоатация. Съгласно протокола, обектът е с инвеститор СД „Изграждане на населените места“-филиал К.; главен изпълнител ОП „Благоустройство и комунално стопанство“, има 540кв.м. застроена площ и е сглобяема конструкция на един етаж. Описани са конкретни работи, които следва да се изпълнят под формата на отстраняване на недостатъци на строителството в 60-дневен срок от одоблряване на протокола, който, видно от щемпела на челната му страница, е одобрен на 27.06.79г. Пак съгласно протокола, обектът е предаден за редовна експлоатация и поддържане на Общински народен съвет- К., както ответникът твърди с отговора си /виж протокола на л.99-л.102, представен от ищеца и на л.198-л.201, представен от ответника/.

         Както ищецът твърди, с писмо от 06.08.79г., до СБА-гр.К. е бил изпратен одобрения протокол за въвеждане в действие на обект „***“-гр.К. /виж писмото на л.103/.

         С Протокол на приемателна комисия, въз основа на заповед №838/25.12.82г. на зам.председателя на ОбНС-К., на основание чл.67,ал.1,т.1 и ал.2 от ПКС, е прието /въведено в действие Диагностично хале на ОбНС-гр.К., изградено в перижода 20.05.80г-09.12.82г., и е предадено за поддържка и експлоатация на МВР- отдел КАТ-гр.К. /виж л.202-л.203/.

         На 05.05.1994г., от Община К., на основание ЗПИНМ, НДИ, е съставен акт №2020 за общинска собственост за: дворно място 7863кв.м.; контролно-технически пункт- 419кв.м., година на построяване-1976г.; микроцентър- 518кв.м., година на построяване 1976г., находящи се в кв.15а, парцел VІІІ по плана на гр.К., за които е посочено, че са предоставени за оперативно управление на държавната организация КАТ-К. /виж на л.130- представен от ищеца; на л.197-представен от ответника; на л.276- събран служебно от съда/, като само в копието, представено от ищеца, се сочи съставен за имота стар акт за собственост от 1967, номерът на който не се разчита, а в останалите две копия, в графата по т.7 е отбелязано, че няма по-рано съставени за имота актове.

         На 21.12.2000г., по искане от 25.11.99г. на началник сектор ПП-КАТ за издаване на РДВР- Пловдив на документи съгласно ЗДС, въз основа на приложените към искането документи, измежду които са Акт №2020/05.05.94г. и Протокола на приемателната комисия от 1982г. относно диагностичното хале, описани вече по-горе,  от Областния управител на Област Пловдив, на основание чл.2,ал.2,т.2 и чл.68 от ЗДС, е съставен АПДС №3798, за недвижим имот, находящ се в гр.К., парцел VІІІ, кв.15а, а именно: диагностичен пункт на КАТ, застроен терен- КТП, ЗП-453кв.м., на един етаж, 1976г.; част от парцел VІІІ- 6005кв.м., с местонахождение на имота в парцел VІІІ- ***, с граници: североизток- парцел VІІ- комунални услуги; югоизток- земеделски земи; югозапад- парцел ХV-газстанция и път; северозапад- терен на СБА, като за имота е посочен стар съставен акт за държавна собственост, а не за общинска собственост- №2020/05.05.1994г. Съгласно този акт, върху имота са предоставени права на МВР- РДВР-Пловдив /виж преписката по издаване на акта, изискана служебно от съда, на л.278-л.287, както и акта на л.131-132, представен от ищеца/.

         На 03.09.13г., въз основа на стари актове №№2020/05.05.94г. и 3798/21.12.2000г., на основание чл.2,ал.2,т.4, чл.70,ал.2,чл.71,ал.1 от ЗДС и във вр. с чл.141м, ал.2,т.2 от ППЗМВР, от Министъра на вътрешните работи е съставен АПДС №2491-МВР, относно недвижим имот, находящ се в гр.К., на ул.“**** *****“, и конкретно: за ПИ с идентификатор 36948.504.2379 с площ от 6160кв.м. и находящите се в него две сгради с идентификатори съответно едно и две, съставляващи: хале с канцеларии със ЗП 453кв.м., построено 1976г.; сглобяема конструкция със застроена площ 93кв.м., построена 1977г., за който е посочено, че имотът съставлява част от парцел VІІІ в кв.15а по предходен план на града, че негов бивш собственик е Държавата и че имотът се управлява от МВР- ОДМВР Пловдив, за изпълнение на функциите на ПП-гр.К.- за диагностика на ппс, а в забележката е посочен и трафопост, като сграда с идентификатор три, със застроена площ 38кв.м., посроен 1977г. /виж преписката по издаване на този акт, събрана служебно от съда, на л.289-л.299 и заповедта на л.139, представена от ищеца/. Във връзка с имота и сградите, за които са съставени двата акта за публична държавна собственост на МВР, както и във връзка с обстоятелството, че съгласно издадена от СГКК-Пловдив скица на ПИ с идентификатор 36498.504.2560, с попадащи върху него две сгради, е посочено, че собственик е МВР /виж скицата на л.136-л.137/, са и представените от ищеца писмо от 05.05.2021г. /л.228/ и две писма от 2013г. /виж на л.140 и л.141/, като с първото писмо, на запитване на СБА до МВР е отговорено, че МВР управлява единствено имота с идентификатор 36498.504.2379, ограден с ограда, съвпадаща с имотната граница, съгласно скица №807/18.11.99г., издадена от Община К., като и в двете издадени му скици- №№807/18.11.99г. и 57/29.01.02г. е видно, че имотът на МВР е бил част от парцел VІІІ, с обща площ от 8430кв.м., а за останалата част е отбелязано СБА, тъй че МВР никога не е имало претенции към останалата част от имота, отреден за СБА, а що се касае до грешката, допусната от СГКК с издадените скици, в които МВР е посочен като собственик и за двата имота- №№2560 и 2379, с находящите се в тях сгради, е уведомил своевременно СГКК за грешката и тя е била отстранена, което се потвърждава и от двете писма от 2013г., разменени между ОДМВР-Пловдив и СГКК-Пловдив. На скица №807/18.11.99г., издадена от Община К. за парцел VІІІ от кв.15а, са действително налични отбелязвания : СБА 2425кв.м. и МВР- 6005кв.м. /виж л.295, част от преписката по съставяне на АПДС №2491-МВР/03.09.13г./.

         На 22.08.18г., по искане на Кмета на Община К. и поради отпадане на основанието за актуване на част от АДС №202/05.05.94г. по НДИ/отм/, със Заповед №ДС-14-445, Областен управител на Област Пловдив е разпоредил да се отпише от актовите книги за недвижими имоти –държавна собственост част от дворно място, съставляващо парцел VІІІ, кв.15а по плана на гр.К., одобрен със Заповед №938/66г., ведно с построената в имота сграда /микроцентър/, находящ се в гр.К., на ул.“**** *****“, съответстващ по КККР на гр.К. на ПИ с идентификатор 36498.504.2560 с площ от 2420кв.м., без номер по предходен план /виж искането на л.196 и заповедта на л.195/. Като приложения към искането за деактуване, освен АДС №2020/05.05.94г. и актуалните скици от СГКК, издадени през 2018г., са описани протокол обр.16/27.06.79г. /виж л.198-л.201/ и извлечение от инвентарна книга на дълготрайните материални активи от месец 6 на 2018г., видно от която, под №1751 е заведена ***- СБА /л.204/, а неописан, но наличен в преписката е и протокола от приемателна комисия за диагностичното хале от 1982г. /виж на л.202-л.203/, въз основа който е издаден АПДС на МВР относно сграда едно в отделения от парцел VІІІ в кв.15а за МВР имот №2379.

         На 09.01.19г., на основание чл.56,ал.1 от ЗОбС, протокол обр.16/27.06.79г. и Заповед №ДС-14-445/22.08.18г. на Областния управител, е съставен АЧОС №6394, с който като собствени на Община К. са актувани: ПИ с идентификатор 36498.504.2560 с площ от 2420кв.м. и сграда с идентификатор 36498.504.2560.1 с площ 555кв.м., едноетажна, построена 1979г., по КККР на гр.К., одобрени със Заповед №РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК, находящи се на ул.“**** *****“, като в каре 9- Предоставени права за управление, е посочено – Кмета на Общината, съгласно чл.12,ал.5 от ЗОС /виж акта на л.194/.

         От своя страна, ищецът е представил също извадка от счетоводен амортизационен план по активи /виж л.148/, съгласно която СБА е предоставил за ползване на дъщерното му дружество СУАБ СБА ЕООД /клон К./ следните активи: по сметка 200-земи/терени- земя в К., придобита 01-1988г., с отчетна, счет.аморт. и балансова стойност от 249.00; по сметка 202-сгради и конструкции- *** *** К., придобит 07-1988, с отчетна, амортизационна стойност и набрано изхабяване 2529.00.

 

         С допуснатата по служебен почин СТЕ, заключението а която е прието в с.з. от 11.01.22г. /виж същото на л.311-л.321/, се установи, че:

         По КРП план на гр.К., одобрен със Заповед №938/1966г.,

         В частта за кадастъра, част от имотните граници са заличени поради скъсвания, износване на плана и нанесени множество промени, но все пак е видно, че върху процесната територия /парцел VІІІ в кв.15а/, са заснети имоти №№258.95, 2596 и 2597, съответно: нива, при липса на данни са собственост в разписната книга; овощн аградина на бр.С. и ливада на наследници на П.К., но преди образуването на ТКЗС, а след образуване на ТКЗС, а впоследствие на АПК, тези имоти са включени в блокове на АПК, представляващи земеделски земи, като за блоковете на АПК няма отразяване в кадастъра с отделни планоснимачни номера по плана от 1966г., нито те съществуват като имоти-частна собственост към 1975г., поради което 8-те дка земеделска земя, за която са представени документи за категоризиране по делото, не могат да бъдат индивидуализирани в плана.

         В частта на регулационния план, в кв.15а, който попада в промишлената зона на града, е отбелязано отреждане на парцел VІІІ за „***“ по първоначални граници, означени по точки 1,2,3,4,5,6,7,13,1 в приложение №2 към заключението /виж л.319/, за което, по данни от делото, може да се каже, че е извършено въз основа на отреждането по Заповед №389/21.07.76г., а от скицата, приложена на л.277 при съставяне на Акт №2020/94г. може да се съди, че парцел VІІІ е към онзи момент с площ от 7863кв.м. и в същия се намират две сгради масивна конструкция: контролно-технически пункт на КАТ-419кв.м. и микроцентър СБА-518кв.м.

         Със Заповед №281/18.03.98г. на Община К. е одобрено частично изменение на ЗРП в кв.15а между парцел VІІІ и улица по осеви точки418-424, във връзка с отреждане на нов УПИ /парцел/ ХV-2596 по граници с точки 11,12,13,14,15,16,17,11 в приложение №2, в който нов парцел е построена *** и газстанция, действащи и сега, като изменението е довело и до изменение в регулацията на парцел VІІІ, като новата му регулация е по точки 1,2,3,4,5,8,9,10,11,12,13,1 в прилож.2. Новият УПИ ХV-2596 в кв.15а е идентичен на имот с идентификатор 36498.504.2558, който е съседен на имот 36498.504.2560, процесен за спора, и който това изменение не засяга.

         Със заповед №813/18.08.99г. на Община К. е одобрено изменение на ПУП-ПР на кв.15а, между парцели VІІ-комунално битови услуги и VІІІ- ***, като дворищно регулационната линия между дват апарцела е изместена по матераилизираната на място с масивна ограда имотна граница.

         Със Заповед №300-4-21/2004г. на МРРБ е одобрен нов кадастрален план на гр.К., изработен около 1980г., в който са заснети сгради с №№2560 и 2379, ситуирани върху терен без планоснимачен номер, като по подразбиране терените без отделен планоснимачен номер в плановете са считани за държавна/общинска собственост. В създадената към този план от 2000г. разписна книга са налични следните записвания за собственост: имот 2379-постройка-МВР-КАТ- диагностично хале- на основание АДС №3798/21.12.2000г.; имот 2560-постройка-СБА- на основание АДС №3798/21.12.2000г. Извлечение от разписния лист към този план, с отбелязванет оза постройката с №2560, като собственост на СБА, е представено от ищеца /виж на л.147/.

         В кадастралната карта на гр.К., одобрена със Заповед №РД-18-52/16.11.2011г., след съобразяване с измененията на плана, извършени през 1998г. и 1999г., в границите на парцел VІІІ в кв.15а, по изградени огради, представляващи материализирани на място имотни граници, са обособени два отделни имота: ПИ с идентификатор 36498.504.2379 с площ 6160кв.м. и ПИ с идентификатор 36498.504.2560 с площ 2420кв.м., като вторият от тях заема северозападната част от парцел VІІІ.

         Приложеният на л.99 от делото акт-обр.16 от 27.06.79г., ако се съди по описаната в протокола площ на обекта от 540кв.м., се отнася до сградата, която сега е заснета с идентификатор 36498.504.2560.1, с площ 555кв.м. по кадастрален регистър.

         2.4.Във връзка с твърденията на ищеца, на които са основани евентуалните му искове за придобиване на правото на собственост по давност.

         В с.з. от 01.06.21г. и в с.з. от 09.11.21г. са изслушани съответно свидетелите Ц. А. З. и Т. П. С. /виж показанията им съответно на л.235гръб-л.236лице и л.304гръб-л.305лице/, съгласно които:

         Св.З., който е бил в периода 1978-л.1979г. *** в Общински съвет на СБА-К., от м.април 1980г.-до м.март 1983г.- **** и ****при същия съвет, а от там насетне и до датата на депозиране на показанията му посещавал К. във връзка с обслужване на автомобили в ремонтната база на СБА, знае, че едно пустеещо място, което се намирало на изхода от гр.К. за гр.П., се предоставило от Държавата на СБА, за да построи учебно-*** ***. Площта му, заедно с постройките, била около два-три декара. През 1978г. този имот не бил ограден. След като построили сградата 1979г., която била доста масивна, и отпред, от южната част се направили 10-12 паркоместа, тогава било оградено пред южната част пред сградата. Строителството било извършено от ВМЗ-Сопот и от Строителни войски, а плащането се извършвало от ЦС на СБА в С., което той самият разбрал от секретаря на Общинския съвет на СБА. В строителството на сградата участвал и той самият. Сградата, в строителството на която участвал, и досега си била *** ***, в който се извършват услуги на населението за ремонт на автомобили. Сградата си била на СБА, като той знае, че СБА си я поддържа и има хора, които са вземали площи под наем и плащат наем на СБА. Другото, което е, било организирани по негово време чрез КАТ технически прегледи, докато КАТ си построи техната сграда за технически прегледи. Пунктът за технически прегледи на КАТ бил построен на същия терен, вътре в същата сграда.

         Св.С. живее от малък в гр.К.. Известна му е организацията СБА, за която по принцип знае, че се занимавала преди години със стенд, с прегледи на коли, инструкторска дейност- хората карали книжки там и лично е виждал автомобили с логото на организацията из града. Известно му е, че същата организация стопанисва от поне 20-30 години и един недвижим имот в града. Имотът се намира на входа на К., в началото на града, на ул.“**** *****“, над една ***. В него има голямо едноетажно здание с квадратура 540кв.м., която му е известна, тъй като скоро е поправял покрива и, а освен това сградата му е известна, тъй като наема част от нея от около пет години, като е сключил договор за наем със СБА-К.. Освен него в сградата има още трима наематели, за един от които знае, че е там от над 30 години. Освен сградата има и земя, която е над 2дка, около 2.5дка-3дка, като сградата заема около ¼ от имота, който е ограден с ограда от четири страни. Цял живот, откакт отой се помни, защото живее на около 500-600м. от обекта, СБА-то си било СБА, така е водело като постройка, защото той бил виждал на него табели СБА-К., застраховки към СБА-К., коли на СБА-К. и всичко, което помнел, е СБА.

         В подкрепа на твърдението на ищеца, че негова фирма отдавала имота под наем, е представения на л.128-л.129 от делото договор от 05.05.97г., сключен с ВМЗ Сопот, видно от който СБА е отдал под наем за срок от три години, считано от датат ана подписване на договора, на ВМЗ Сопот, „*** ***“ със ЗП от 540кв.м., без неговите две челни клетки, като територията на двора на центъра ще се използва от двете страни при равни условия.

         Подкрепени са от представените доказателства и твърденията на ищеца, щото е подал в Община К. декларация по чл.14 от ЗМДТ за земя 2619кв.м. и сграда със застроена площ 570кв.м., находящи се в гр.К., ул.“***“№* /л.142-л.144/. Като документ за собственост в декларацията е посочена Заповед №389 /виж л.143/. Сградата е посочена като построена 1976год., вид собственост- частна, дата на придобиване/промяна -28.11.14г. /л.144/. Приложената декларация е действително от 28.11.14г., както ответникът изтъква с отговора си, но от нея личи, че е коригираща, а не че за имота не е подавана друга декларация, както ответникът е заявил, защото думата „не“ стои след текста „Имотът е придобит по наследство“, а не след текста „Подадена ли е декларация за тови имот“ /виж на л.142/. Съгласно удостоверение, издадено от Община К., отдел МДТ, данните, декларирани от СБА с декларацията от 28.11.14г., са актуални и към 01.10.20г. /виж удостоверението на л.145/. На 24.06.14г., по данни, актуални към същата дата, от Община К., данъчна служба, на СБА е било издадено удостоверение за данъчна оценка на земя-2619кв.м. и сграда- *** ***-570кв.м., находящи се на ул.“***“№*, като задълженията са по декларация по чл.17 с вх.№**********/02.11.21.2011г., партида 6604F580, разкрита на името на СБА /виж удостоверението на л.138/. На 29.09.20г., на СБА е издадено е друго удостоверение за наличие или липса на задължения за местни данъци и такса битови отпадъци към Община К., отдел МДТ /виж на л.146/.

         3.При тези събрани доказателства и установени/неустановени с тях факти, съдът направи следните изводи по съществото на спора:

         3.1.По исковете за придобиване на правото на собственост от ищеца по силата на закона.

         При действие на Конституцията на РБ, обн. с ДВ бр.39/18.05.71г., отменена с пар.9 от ПЗР на КРБ, в сила от 13.07.91г., обществените организации са можели да притежават право на собственост, отделно от правото на държавата, както ищецът твърди, което е категорично изводимо от разпоредбите на чл.14,ал.1, чл.16,ал.2 и чл.20,ал.1 от КРБ 1971г., съгласно които : Формите на собственост в НРБ са : държавна /общонародна/ собственост, кооперативна собственост, собственост на обществените организации и лична соственост; В предвидени от закона случаи кооперациите и обществените организации могат да притежават средства за производство и други имоти; Собствеността на обществените организации служи за постигане на техните цели, включително и за осъществяване на предоставените им дейности от държавни органи, както и за задоволяване на обществени интереси, както и от разпоредбата на чл.2 от ЗС в редакцията и отпреди изм. с ДВ бр.31/90г., съгласно която Собствеността принадлежи на държавата, на кооперациите, на другите обществени организации /социалистическа собственост/, както и на частните лица /лична и частна собственост/.

         СБА, съгласно установените в производството факти, е бил обществена организация по смисъла на чл.10 от КРБ, доколкото е обединявал слоеве от населението - притежатели на лични мпс и е осъществявал съгласно целите си по устав дейност в защита на техни специфични интереси, която заедно с това е била неразривно свързана и с изпълнението на редица възложени и държавни дейности, осъществявани съвместно с други държавни органи, основно КАТ, в унисон с разпоредбите на чл.10,ал.2 и ал.3 от КРБ от 1971г., съгласно които обществените организации съдействат на държавните органи за осъществяване на техните задачи и изпълняват и предоставените им с тяхно съгласие държавни дейности, и конкретно, както се видя от събраните доказателства, в работа по решаване на очерталите се като актуални с бързото увеличаване на броя на притежатели на лични мпс проблеми по осигуряване на безопасност на движението, включително чрез правото организацията да провежда учебна дейност за подготовка на любители шофьори, тъй и за осъществяване на задължителни годишни технически прегледи на автомобилите, като за реализиране на дейността му е била необходима и съответната материално- техническа база, изграждането на която, както се видя от приложените ПМС, е било и нарочно разрешено от Държавата, с указване на другите държавни ограни и организации за осъществяване на съдействие на СБА в тази връзка.

         При горните два извода, решаващ за изхода на спора относно претендираното от ищеца като придобито право на собственост върху процесните за делото поземлен имот и сграда, находяща се в него, остават въпросите :

         какъв конкретно е предвидения от закона ред за придобиване на правото на собственост от обществена организация по времето, когато ищецът твърди да е придобил такова право и върху имота, и върху сградата, по силата на закона,

         респективно- предвидения от закона ред за предоставянето на имоти от Държавата на обществените организации за ползване, за постигане на техните цели,

         доколкото именно във връзка с тях са изградени доводите на ищеца както за придобиване на правото на собственост по силата на завършен фактически състав с постановяване на Заповед №389/21.07.76г. на председателя на ОНС-Пловдив /която той все сочи да е от 1975г., но като представената такава, видно от самата нея, е от 1976г./, така и за придобиване на имуществото, предоставено за ползване на юридическите лица с нестопанска цел, за постигане на целите им, аналогично на предоставеното за ползване по реда на НДИ/отм/ имущество, включеното в капитала на преобразуваните търговски дружества, по аргументите, черпени от чл.2,ал.4 от ЗДС и чл.2,ал.2 от ЗОбС, които ответникът оспорва да са приложими по развитите както с отговора му, така и с писмените му бележки съображения.

         За отговорите на тези решаващи спора и относими към доводите на страните въпроси, съдът съобрази освен вече цитираните по-горе разпоредби на КРБ от 1971г., съгласно които обществените организации са можели при действието на тази Конституция да придобиват право на собственост, още и разпоредбите на : чл.17,ал.2 от КРБ, съгласно която Държавата може да предоставя на …обществени организации…право на ползване върху определени държавни имоти /ал.2/;чл.28, съгласно която: Държавата може да отчуждава правото на собственост върху имоти на…кооперации …за държавни и обществени нужди срещу справедливо обезщетение, като редът за отчуждаване и начинът на обезщетяване се определят със закон;чл.30, ал.1 и ал.3 съгласно които: Земята като основно природно богатство и средство за производство се пази и използва по най-полезен за обществото начин /ал.1/, като измежду обектите, които по силата на чл.16,ал.1 от КРБ от 1971г. са държавна /общонародна/ собственост, са само пасищата; Предназначението на обработваемите селскостопански земи…може да се изменя по установен от закона ред /ал.3, които потвърждават принципно тезата на ищеца, че при действие на Конституцията на РБ от 1971г., придобиването на собствеността се урежда от закон и че Държавата може да предоставя на обществените организации право на ползване върху определени държавни имоти.

         Макар по делото категорично да се установи, че процесният терен е бил част от 8дка неполивна обработваема земя- изоставени ниви, включени в блокове на АПК-К., преди отреждането на парцел VІІІ в кв.15а по плана на гр.К. със Заповед №389/21.07.76г. за ***, както и осъществяването на описаните от ищеца факти, предшестващи издаването на Заповед №389/21.07.76г., съдът не споделя виждането, застъпено от ищеца, щото в случая, с издаване на цитираната заповед, освен извършеното с нея отреждане на терена за посочените цели, е било извършено и неговото отчуждаване.

         До горния извод може лесно да се стигне при пълен прочит на цитирания нормативен акт, действал в периода от 01.07.73г. и до отмяната му с пар.4 от ПЗР на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, обн. с ДВ бр.35/24.04.96г., конкретно на относимия за целта раздел втори- Използване на обработваема земя и пасища за неземеделски нужди, единствената разпоредба от който, отнасяща се за отчуждаване, е тази на чл.14 и същата касае отчуждаване на обработваеми земи, които се намират извън границите на населените места и промишлените зони, докато за терена, част от който е процесният, се установи категорично, че още по РП на гр.К. от 1966г. е бил в границите на населеното място в кв.15а, промишлена зона на гр.К., като е имал съгласно приетото заключение предходно отреждане за Транспред или за СПТУ, ако се съди от предложението на арх.Г.К., одобрено на 10.06.75г., за преустрояването на парцел VІІІ в кв.15а от СПТУ на *** *** на СБА и КТП-КАТ.

         В подкрепа на този извод са и данните в описаното предложение, съгласно които то съдържа две части- както да се преустрои парцел VІІІ в кв.15а от СПТУ в *** *** на СБА и КТП-КАТ, така и да се вземе решение за отчуждаването на 8дка от землището на АПК за изграждане на *** *** на СБА и КТП-КАТ, и като от Заповед №389/76г. е видно, че се отнася само до едната от тези две включени в предложението части- за новото отреждане на парцел VІІІ.

         Че издадената заповед №389/76г. не е свързана с отчуждителна, а с друга по естеството си процедура- за определяне на площадка за изграждане на обект в чертите на промишлената зона, ясна представа дава и сравението на разпоредбите на чл.8 и чл.18 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, като ищецът се позовава на първата от тези разпоредби, която коректно е цитирал, но същата не регламентира отчуждаване, каквото в подзаконовия нормативен акт е предмет на уредба от чл.18, а доколкото преписката в тази връзка се внася пред МС, очевидно, аналогично на действащия по същото време ЗС в ред. преди изм. с бр.31/90г., когато се касае до отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда, съгласно чл.101, се осъществява с разрешение на МС, като собствеността се придобива от датата на решението.

         Че не става дума за отчуждаване по реда на ЗТСУ, макар чл.8,ал.2 от ППЗООЗП да препраща към него, е ясно от посоченото в издадената Заповед №389 основание- чл.32,т.1, касаещо изменение на влезли в сила застроителни и регулационни планове в обществен интерес, във връзка с цели и нужди на градоустройството, докато отчуждения за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации по ЗТСУ/отм/ се регламентират от глава пета- Отчуждения и обезщетения, чл.63 и следв.      Във връзка с гореказаното, тук е мястото да се даде отговор на един от основните спорни правни въпроси между страните- е ли отреждането за съответното мероприятие- за ***, извършено с изменението на плана по реда на чл.32,т.1 от ЗТСУ, във връзка с чл.8 от ППЗООЗП, и отчуждаване на съответния недвижим имот, което произвежда вещно правно действие.

         В различните периоди от време, действащата в страната правна уредба – Закон за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза от 1885г., Закон за благоустройството от 1905г., Закон за благоустройството на населените места от 1941г., Закон за плановото изграждане на населените места с първоначална редакция от 1949г., наистина е признавала, че недвижимите имоти, отредени съгласно уличен регулационен план за мероприятия на държавата, общините и обществените учреждения/организации/, се считат отчуждени по силата на самата регулация за мероприятието, за което са отредени, както и че правото на собственост върху терена, предвиден за същото мероприятие, се счита придобито от момента на влизане в сила на плана, в който се поражда и отчуждителното му действие.

         След изменението на ЗПИНМ/отм/ през 1956г., за недвижимите имоти на частни лица и на обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, планът няма отчуждително действие, а законът предвижда административна процедура за отчуждаване на такива имоти и те се считат за отчуждени от деня на обезщетяване на собственика, съгласно ППЗПИНМ, освен ако до 09.07.1956г. не са били заети за съответните мероприятия /чл.39 от ЗПИНМ-отм/, а в противен случай имотът се счита за незаконно отнет и правото на собственост се възстановява на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.

         Аналогична е и уредбата на ЗТСУ, при действие на който само дворищнорегулационните планове имат пряко отчуждително действие /виж чл.28-чл.31/, докато застроително регулационните планове за обществени мероприятия, каквито съгласно чл.21,т.1 са мероприятия на държавата, кооперациите и обществените организации, и с които, съгласно чл.22, т.1 и т.2, се предвиждат съответно мероприятия на държавата и на кооперациите и обществени организации, измежду които и изграждане от държавата на сгради и комплекси на системите за обществено обслужване, и строителство на сгради и създаване на терени за стопански и обществени нужди на кооперациите и обществените организации, нямат отчуждително действие, а законът урежда административна процедура за отчуждаване на имоти на граждани, кооперации и обществени организации за осъществяване на мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации /виж чл.63 и следв./ и отчуждаването, когато не се касае до недвижими имоти, използването на които е свързано с държавна тайна, се извършва с мотивирана заповед на председателя на ИК на ОНС, съответно на ГНС, при който е създаден Съвет за архитектура и благоустройство /чл.95/, като производството за отчуждаване на имотите се открива от органа по чл.95, когато мероприятието е предвидено за изпълнение и са осигурени средства за обезщетяване на правоимащите, както и средства за дължими вноски съгласно разпоредбите за опазване на обработваемата земя /чл.97/, след влизане в сила на заповедта за отчуждаване правоимащите се обезщетяват /чл.99,ал.1/, а правоимащият придобива собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл.95, при условие, че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот, освен ако за изплащането е даден срок съгласно действащите разпоредби по кредитиране на жилищното строителство /чл.103/.

         При тези разпоредби, доколкото от чл.63 ЗТСУ/отм/ е видно, че предвиденият от него ред е за отчуждаване на имоти на граждани, кооперации и обществени организации за обществени мероприятия, предвид установения факт, щото преди отреждането със Заповед №389 на 8-те дка земя за детска площадка, микроцентър на СБА и контролно-техническ ипункт на КАТ, са били в блокове на АПК К., важен става отговора на въпроса земите, в блокове на АПК, имоти на кооперации по смисъла на чл.63 от ЗТСУ ли са, тъй че независимо от изменението на ЗРП по реда на чл.32,т.1 от ЗТСУ/отм/ във вр. с чл.8 от ППЗООЗП, с което е извършено отреждането им за обществените мероприятия, описани в Заповед №389, за тях да се следва и провеждане на отчуждителна процедура по чл.63 и следв. от ЗТСУ, или провеждането на такава е към 1976г. лишено от основание, тъй като същите имоти се считат за държавни и няма причина държавата да ги отчуждава от себе си.

         За извършване на преценката кооперативна или държавна собственост са били земите, включени в блокове на АПК, съдът ползва данни от различни източници: теоретични /статията на С.С. „Аграрният рефлукс: социалистическа собственост и земеделските земи в НРБ“, публикувана за пръв път в сборника „***“, специално издание за юбилея на проф.С.Й, ИК „Критика и хуманизъм“, 2020г. с.191-208/; нормативни- Наредба-закон за ТКЗС от 1945, Закон за трудовата поземлена собственост, Закон за изкупуване на едрия земеделски инвентар 1948г., приетият от ЦС на Националния аграрно-промишлен съюз на 13.02.1980г. Примерен устав на Аграрно-промишления комплекс, тъй като не намери устав на АПК от по-ранни дати измежду достъпните му бази данни с отменени нормативни актове; общодостъпни данни от свободната за електронен достъп енциклопедия Уикипедия относно ТКЗС и АПК, при съпоставяне на които стигна до извода, че образуваните в периода 1970-1971г. в НРБ АПК са обединявали земи и кооперативна, и държавна собственост, доколкото в тях са членували както ТЗКС, така и Държавни земеделски стопанства /ДЗС/, макар държавната политика в областта на селското стопанство, провеждана последователно през годините, да е била такава за заличаване на разликата между тези два вида собственост чрез претопяване на техните субекти в едно юридическо лице /АПК/ и постепенно отнемане на самостоятелността на ТКЗС, с тенденцията правото на частна собственост върху земята постепенно да се ограничава, за да се превърне в право на държавна собственост, както това е ясно изразено и в чл.15 от Конституцията на НРБ от 1971г., съгласно който „Държавната /общонародната/ собственост е висша форма на социалистическа собственост и съставлява единен фонд. Тя определя социалистическия характер на кооперативните и обществените организации и се ползва с особена закрила /ал.1/.Формите на обществена собственост постепенно се развиват и сближават, за да прераснат в единна общонародна собственост“.

         Именно тази политика и тенденции обясняват констатираната от вещото лице при изготвяне на заключението липса на отразяване на процесния терен с отделен/отделни планоснимачни номера в кадастралния план на гр.К. от 1966г., както и в плана одобрен през 2004г., но изработен около 1980г., както и бележката му, че по подразбиране, терените без отделен планоснимачен номер в плановете, са считани за държавна собственост.

         Политиките, тенденциите и подразбирането, при които се е действало към 1976г. или 1980г. обаче, при вече очертаната правна уредба, касаеща извършеното чрез изменение на плана по ЗТСУ отреждане и липсата на отчуждителното действие на ЗРП за обществени мероприятия, когато отреденият терен съставлява земя на АПК, в крайна сметка водят съда до извода, който и ответникът застъпва, че отреждането не съставлява в случая и отчуждаване, макар ответникът сам да си противоречи, като сочи, че 8-те дка земеделска земя са били отчуждени по надлежния рад, при липса на събрани каквито и да е данни за тяхното отчуждаване в производството, но кат осъдът не се задълбочава да изследва тази насока, доколкото висящ за разглеждане пред него е положителен, а не отрицателен установителен иск за собственост.

         Ето защо, макар когато се касае до изграждане на обекти за неземеделски нужди върху обработваема земя в границите на населено място или промишлена зона,  чл.8,ал.1 и ал.2 от ППЗООЗП /отм/ да гласят, че отдел „Архитектура и благоустройство“ към ОНС и инспекцията по опазване и отчет на земята в окръга проучват възможностите за изграждане на обекта в чертите на населеното място или в промишлените зони и правят предложение пред председателя на ОНС за определяне на площадката, а определянето и отреждането на терена се извършва по реда на ЗТСУ, след като се вземе разрешение от МЗХП, когато се касае до обкти с размер на площта под 20дка и земята не е такава от първа, втора или трета категория, както е в случая, и визираните от същата разпоредба изисквания да се установиха от ищеца като спазени, това не е довело до придобиване на правото на собственост от страна на ищеца върху процесния терен, защото никое от описаните обстоятелства не съставлява предвидено от закона основание за придобиване на собственост.

         А иначе, съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост може да се придобива и по други начини, определени в закона, но цитираната разпоредба има предвид случаи, в които законът регламентира придобивно основание, а не процедура по отреждане на терен за площадка на обект, както е в случая, фактическият състав на което отреждане е наистина бил завършен с издаване на заповед №389/21.07.76г., на която ищецът се позовава.

         Затова, макар отчуждаването на имоти за държавна и обществена нужда, включително за нужди на обществените организации, да е било в периода 1975-1976г. регламентирано като основание за придобиване на правото на собственост и от трите вече посочени и действащи за този период закона –ЗС /чл.101 и следв/, ЗООЗП /отм/чл.14/ и ЗТСУ /отм/чл.63 и следв./, и всеки от тях да урежда ред, с реализиране на който се придобива и правото на собственост върху отчуждения имот, отчуждаване, като придобивно основание, в случая не е налично, а оттам- и придобиване на право на собственост от ищеца по силата на закона, макар и едно от мероприятията, за които е извършеното отреждане със Заповед №389/21.07.76г., да е свързано с него, както личи от самата заповед- за микроцентър на СБА.

         По същите мотиви, както и защото в производството се доказа категорично, че сградата, установяване право на собственост върху която ищецът претендира, като сочи изрично, че същите факти, които са довели до придобиване на правото му по отношение на терена, са го направили и неин собственик по силата на закона, не е била построена, а заповедта е издадена за отреждане на терен, върху който евентуално да се построи, а изграждането и е станало в периода от 1977г.-1979г., на ищеца не може да бъде признато като придобито по силата на закона и правото на собственост върху процесната сграда.

         При дадения по-горе от съда отговор, щото ищецът не може да е придобил правото на собственост върху процесните поземлен имот и сграда по силата на закона, чрез реализиране на фактически състав на отреждане и отчуждаване по чл.8 от ППЗООЗП, завършен със Заповед №389/21.07.76г., следва де се обсъди и другата развита от него теза за придобиване на собствеността върху процесните терен и сграда по силата на закона- по силата на обстоятелството, че са му били предадени/предоставени за ползване за постигане на негови цели, каквото Конституцията от 1971г. е позволявала, и по аргументите, черпени от разпоредбите на чл.2,ал.4 от ЗДС и чл.2,ал.2 от ЗОбС, съгласно които, щом като държавните имоти, предоставени на юридическо лице с нестопанска цел по реда на НДИ/отм/, по силата на закона не са нито държавна, нито общинска собственост, следва да се приеме, че същите са станали собственост на юридическото лице с нестопанска цел, каквото е той в случая.

         Към 1976г., когато е издадена Заповед №389, сочена от ищеца като завършващ акт на фактически състав по отношение на всички развити от него доводи, свързани с основание за придобиване на правото на собственост по силата на закона, както вече се посочи по-горе, действащи нормативни актове, имащи отношение към претендираните от ищеца права, са ЗС и ЗООПЗ, както и издадената въз основа на чл.21 от ЗС Наредба за държавните имоти /НДИ/, в сила от 01.11.75г., отменена.

         Видно е от съдържащата се в тях регламентация, че :

         Единственият текст в специалния ЗООЗП, който касае предоставяне, е този на чл.13, неприложим за случая, защото регламентира предоставяне за временно ползване от инвеститорите, ако е необходимо при строителството, на обработваема земя, която се намира извън строителната площадка, по реда на чл.5,ал.1 от този закон- т.е от МС или от КЗ по ред, установен от МС.

         Поради горното и на основание чл.20 от ЗС, съгласно който разпоредбите на този закон относно управлението, стопанисването и разпореждането с недвижими имоти, включени в държавния поземлен фонд, каквито, макар и това да не отговаря на юридическата им същност, очевидно са били считани и имотите в блокове на АПК, се прилагат, доколкото липсват други разпоредби, съдът изследва регламентацията по ЗС и НДИ/отм/.

         Регламентацията, съдържаща се в ЗС, в ред. към посочената година, и издадената въз основа на него НДИ/отм/, сочи, че съдържат отделна правна регламентация относно :

         Предоставянето на имоти за управление и стопанисване, която се отнася до:

                   Предоставени от Държавата на държавните учреждения и предприятия за управление и стопанисване общонародни имоти, съгласно законите, плана и предназначението им /чл.7 от ЗС/, Предоставени от Държавата на местния общински народен съвет с разрешение на МС държавни недвижими имоти, които не са нужни за дейността на предприятията и учрежденията към отделните ведомства /чл.10 от ЗС/ и за Предадени на общинските народни съвети за управление и стопанисване новопридобити държавни имоти, освен ако в акта за придобиването им е постановено друго /чл.95 от НДИ/отм/, като:

                   Върху предоставените за управление и стопанисване държавни имоти, държавните организации/държавните учреждения/държавните стопански организации в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите в пределите, установени от закона, упражняват право на владение, ползване и разпореждане /чл.2,ал.1, чл.89, чл.90, чл.91 от НДИ/отм/.

                   Предаването на държавни имоти за стопанисване и управление между държавните организации се извършва съгласно чл.94,ал.1 от НДИ/отм/: т.1/ По решение на председателя на Държавния комитет по планиране и Министъра на финансите, когато държавните организации са подчинени на различни ведомства или едната е подчинена на ведомство, а другата- на народен съвет, или са подчинени на народни съвети от различни окръзи, като в този случай предаването може да се извърши и по взаимно съгласие между ръководителите на заинтересуваните министерства и другите ведомства, съответно между тях и председателя на ИК на народния съвет или между председателите на ИК на народните съвети /чл.94,ал.2/; т.2/ По решение на съответния министър или ръководител на друго ведомство или председател на ИК на Народен съвет, когато държавните организации са от едно министерство или ведомство, съответно от един народен съвет; т.3/ По решение на председателя на ИК на по-горестоящия народен съвет, когато държавните организации са от различни народни съвети на негова територия.

                   Предаването на държавните имоти в оперативно управление на държавни учреждения се извършва безвъзмездно /чл.96,ал.1 от НДИ/отм/, а предаването им в оперативно управление на държавни стопански организации се извършва безвъзмездно или срещу заплащане /чл.96,ал.2 от НДИ/отм/, а предаването им от едно учреждение или предприятие на друго става безвъзмездно по реда, определен в правилника по чл.21 /чл.12,ал.2 от ЗС/вече описания ред на чл.94 от НДИ/отм/.

                   Въз основа на акта за извършеното предаване се съставя протокол, опис за фактическото предаване на имота по образец, утвърден от МФ и от датата на протокола-опис имотът се отписва от счетоводните книги на предаващата държавна организация и се записва в счетоводните книги на новия приобретател на правото на стопанисване и управление на имота /чл.97,ал.1 и ал.2 от НДИ/отм/.

         Отстъпване на право на ползване на държавен имот на кооперации и други обществени организации /чл.15д от ЗС и глава тринадесета на НДИ/отм/, съгласно които:

                   Правото на ползване на държавен имот се отстъпва на кооперации и други обществени организации по реда на чл.13 със съгласие на МФ, освен ако се отнася до движими имоти на стойност до 1000лв. /чл.15д от ЗС/.

                   Вместо чрез препращане към реда на чл.13 от ЗС, който има за предмет извършване на замяна на държавен недвижим имот с недвижим имот на кооперации или други обществени организации, поради което следва да се търси съответно приложение, съдът взе предвид изричната регламентация, съдържаща се в чл.101 от НДИ/отм/, съгласно която правото на ползване върху държавен недвижим имот може да се отстъпи на кооперации и други обществени организации със заповед на председателя на ИК на общинския народен съвет по местонахождение на имота, утвърдена от председателя на ИК на Окръжния народен съвет въз основа на съгласие на Министъра на финансите. Със заповедта се определя начинът на отстъпването-възмедно или безвъзмездно, а когато отстъпването е възмездно, посочва се и цената. Когато се касае до отстъпване на право на ползване върху имот, който се стопанисва и управлява от министерство или друго ведомство или от подчинена на тях организация, е необходимо разрешение и на ръководителя на министерството или ведомството /ал.3/, като в случаите, когато министърът или ръководителят на ведомство по предходната алинея предложи сам да отстъпи право на ползване върху предоставен нему държавен имот и за това е получено съгласието на МФ, председателят на ИК на ОбНС или председателят на ИК на ОНС не могат да откажат издаването, съответно утвърждаването на заповедта за отстъпване на правото на ползване, ако няма законна пречка за това /ал.4/.

         Съпоставянето на подробно описаните по-горе фактически състави, изискуеми се от закона както за предоставане на право на управление и стопанисване на държавни имоти, така и за отстъпване на право на ползване на държавни имоти, ако се предпостави, че теренът от 8дка, отреден със Заповед №389/76г. за детска площадка, микроцентър на СБА и контролно-технически пункт на КАТ, което всъщност и двата страни по делото предпоставят, видно от доводите и твърденията им, с установените по делото факти относно актовете, предхождащи издаване на посочената заповед и самата нея, води до категоричен извод, че никой от тези фактически състави не е изпълнен в случая, тъй че на посочената заповед, издадена както и ищецът твърди във връзка с чл.8 от ППЗООЗП, не може да се отдаде друго значение, освен това за използване на терена, съставляващ неполивна обработваема земя на АПК, за неземеделски нужди.

         Аргументи в подкрепа на тезата на ищеца не могат да се намерят и в съставения протокол от 1979г. за обекта, който е негов предмет, защото, както личи от съдържанието му, същият очевидно не е протокол-опис по смисъла на чл.97,ал.2 от НДИ/отм/ за фактическо предаване на имот, за който е съставен акт за извършено предаване за управление и стопанисване по реда на чл.94 от НДИ/отм/, а е акт, съставен на основание Правилника за капитално строителство /отм/, целящ предаване на реализирания обект за редовна експлоатация, а и както личи от него, което ответникът с основание изтъква, обектът който има за инвеститор СД “Изграждане на населени места филиал К. и главен изпълнител СП „Благоустройство и комунално стопанство“, със съставяне на този протокол е предаден за редовна експлоатация и подъдржане на Общински народен съвет –К., а не на СБА, макар препис от протокола да е бил изпратен и на СБА-гр.К..

         При гореказаното, макар съдебната практика да се е произнасяла еднозначно в насока, че „В хипотезата на чл. 2, ал. 4 ЗДС, когато имотът е бил предоставен от държавата по надлежния ред на юридическо лице с нестопанска цел за стопанисване и управление /ползване/, придобиването на право на собственост е по силата на закона, като не е необходим изричен акт за прехвърлянето на имуществото“ /виж : Реш.№619/06.06.11г. по гр.д. №1092/09г.- І г.о; Реш.№41/09.07.20г. по гр.д. №1607/19г.-ІІ г.о./, е ясно, че и при нейното прибложение ищецът не може да бъде признат за собственик по силата на закона на процесните за делото обекти на право, тъй като, както и цитираната практика предпоставя, за целта следва първо да се установи от претендента на правото, че процесните имоти са му били предоставени по надлежния за това ред, а в случая това не се установи.

         С гореказаното съдът изчерпи наведените от ищеца доводи и основания да му се признае, че е собственик на процесните поземлен имот и сграда в него по силата на закона, тъй че предявеният от него главен иск следва да се отхвърли като неоснователен.

         Доводът на ищеца, че при същите обстоятелства, на които той претендира да му се признае правото на собственост, такова право е било признато на МВР за частта от терена, отредена със Заповед №389 за КТП на КАТ, няма как да бъде зачетен, макар обстоятелствата, установени по делото, да са съответни на твърдението му, защото КАТ е структура от държавно учреждение, а не обществена организация, и съгласно приложения протокол от 1982г., диагностичното хале е било предадено за поддръжка и експлоатация на отдел КАТ при МВР, докато по протокола от 1979г., както вече се посочи, сградата е била предадена не на СБА, а на Общински народен съвет-К..

         3.2. По евентуалния иск за признаване на правото на собственост в полза на ответника върху терена и върху сградата, по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.

         Като се изключи оборването на презумпциите по чл.69 и чл.70,ал.2 от ЗС, което е било поставено в тежест на ответника, и съображенията му за неоснователност на иска за придобиване на процесните имоти по давност, поради наличие на законови забрани за придобиване по давност на държавни и общински имоти, в тежест на ищеца стоеше да установи по категоричен начин релевантните факти, че : той е упражнявал най-малко за някой от двата законово установени периоди от 10години за недобросъвестно и от 5години за добросъвестно владение фактическата власт върху процесните поземлен имот и сграда явно и необезпокоявано; че нейното упражняване е извършвано с намерение за тяхното своене, защото именно субективният елемент е онзи, който определя упражняването на фактическата власт като владение и законът не предполага намерението да се свои вещта, а то следва да се установи от онзи, който твърди да е придобил на това основание, и придобивната давност тече от момента, в който се установи наличието на такова намерение, доколкото установяването на фактическа власт върху вещите може да е било първоначално държане; демонстриране/изявяване на намерението за своене пред собственика чрез действия, които недвусмислено отричат правата на досегашния собственик.

         От дадените показания на двамата допуснати на ищеца свидетели може да се счита, че той е установил, щото:

         След изграждане на сградата, съставляваща учебно- *** *** на СБА/сградата на СБА, находяща се на ул.“**** *****“, в различни периоди от време, СБА е осъществявал фактическа власт върху части от нея, без същите да са конкретизирани напълно, като:

         Св.З. е посочил, че е имало момент, докато КАТ си построи тяхната сграда за технически прегледи, в който пунктът за технически прегледи на КАТ бил вътре в същата сграда, в която били и кабинетите на ОС на СБА- К., към който той работел като инструктор и преподавател в периода 1980г.-1983г., което добре кореспондира на писмените данни, щото строителството на контролния пункт на КАТ е завършено 1982г. Показанията му за времето след посочения период и до датата на депозирането им, щото сградата сградата е на СБА, всичко се поддържа от СБА, че има хора, които са вземали площи и са плащали наем на СБА, са най-общи и за част от тях сам е посочил, че знае от бившия председател на СБА- т.е. не са и преки, но доколкото в това отношение е посочил като наемател ВМЗ- Сопот, са подкрепени от представения от ищеца договор за наем от 1997г., като този договор също изключва две челни клетки от предмета си, а и както сам ищецът е посочил, не е сключен от сдружението като юридическо лице с нестопанска цел, а от негово търговско дружество /виж на л.10,абзац последен/. Наистина, по отношение осъществяваната фактическа власт чрез други лица /чрез наемане/, преки показания като наемател по договор за наем със СБА –К. е дал св.С., но те са също за наемане на част от сградата за време от около пет години, като по отношение на останалите трима наематели в сградата св.С. не е посочил изрично да са наели частите, които те ползват /върху които упражняват фактическа власт/, от СБА, а само, че в сградата има още трима наематели, един от които е там над 30 години.

         По отношение упражняване на фактическа власт върху терена, макар и двамата свидетели да са говорили за едни два-три декара/два и половина- три декара, като за предоставено на СБА пустеещо място за построяване на *** *** /св.З./ и като за  стопанисван от СБА недвижим имот в гр.К./ св.С./, съдът не дава голяма вяра на показанията им, тъй като си противоречат в определени насоки или си противоречат с други събрани по делото доказателства и конкретно:

         Казаното от св.З. щото площта на терена, предоставен от Държавата на СБА за *** ***, заедно с постройките, бил два три декара, противоречи на  установените в производството твърдения на ищеца, че терен от 8 дка е бил първоначално отреден общо не само за *** *** на СБА, но и за други цели;

         По отношение осъществяване властта върху терена, св.З. е посочил, че освен сградата, която била доста масивна, през 1979г. от южната част се направили и 10-12 паркоместа и тогава било оградено пред южната част, пред сградата, докато св.С. не е посочил наличие на паркоместа в имота и е посочил, че същият е ограден с ограда от четири страни, като сградата заема около ¼ от площта му. Кога обаче е станало това ограждане е неясно от показанията му, а ако се съди от приетото по делото заключение, че едва в кадастралната карта на гр.К., одобрена със Заповед от 16.11.2011г., в границите на стария парцел VІІІ, кв.15а са обособени два отделни имота, един от които е процесният, като обособяването им е станало по огради, представляващи материализирани на място имотни граници, това е и първият сигурен момент към който би могло да се каже, че процесният поземлен имот е бил по някакъв начин отделен като терен, върху който би могло самостоятелно да се осъществява фактическа власт.

         По отношение демонстрирането на намерението на ищеца да държи процесните имоти като свои и по някакъв начин да е променил това намерение от времето отпреди повече от 30 години, когато е установил фактическа власт върху тях или части от тях, първите сигурни данни за наличие на такова намерение и за неговото демонстриране пред ответната община се съдържат едва в запитването от 10.09.20г., отправено от ищеца към ответника /л.16/, с което за пръв път пита на какво основание лица, носещи баджова на Община К., са посетили собствения му поземлен имот и сграда, които са и процесните за делото ПИ и сграда.

         Не се третират от съда като изява на такова намерение подаваните от ищеца в Община К. през 2011г. и 2014г. две декларации по ЗМДТ и издаваните му в тази връзка от ответната община удостоверения за данъчна оценка, защото:

         Както е видно от удостоверението от 24.06.14г. /л.138/, партидата на ищеца като данъчно задължено по ЗМДТ лице е била открита през 2011г., по силата на подадена на 02.11.11г. декларация по чл.17. Цитираната законова разпоредба е била към тази дата отменена с изм. в ДВ бр.98/14.12.10г., в сила от 01.01.11г., но от последната и действаща преди отмяната редакция личи, че „Предприятията подават в 2-месечен срок от придобиване на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред общинската администрация за местонахождението му, в която посочват точното му местонахождение, отчетна стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък /ал.1/. За жилищни  и нежилищни имоти, върху които имат право на собственост, съответно им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятята подават декларации по реда и в сроковете по чл.14 /ал.2/“ и като очевидно е била свързана с разпоредба на чл.11 от ЗМДТ, която, още в редакцията си с ДВ 117/97г., както и с всяка следваща, в своите алинеи втора и трета прогласява, че собственикът на сграда, построена върху държавен или общински парцел /имот е данъчно задължен и за парцела /имота или съответната част от него, както данъчно задължен е и пълзвателят, на когото е учредено вещно право на ползване- т.е тъй като тази първоначална подадена декларация не е събрана, а посоченото в удостоверението основание за подаването и касае подател, който може да притежава различни качества- на собственик и на ползвател, то неизвестно е останало като какъв се е демонстрирал ищецът при подаването и на 02.11.2011г., а по този начин- и на демонстрирано от него намерение за своене на процесните поземлен имот и сграда, още повече, както вече се по-горе, те са били обособени като самостоятелни обекти на кадастъра със заповед, одобрена на 16.11.11г.

         По аналогични съображения не може да се прави категоричен извод, че ищецът се е демонстрирал пред ответника като собственик на процесните за спора поземлен имот и сграда, макар и те да са описани в подадената от него на основание чл.14 от ЗМДТ коригираща декларация от 28.11.14г., доколкото, както личи от разпоредбите на ал.1, ал.2 и ал.3 на цитираната разпоредба в редакция с ДВ р.98/10г., действаща към датата на подаване на декларацията, тази декларация също може да бъде подадена както от собственик, така и от носител на ограничено вещно право на ползване, и да касае промяна на обстоятелства, свързани с облагането, една от които е отчетната стойност на имота, доколкото данъкът се определя върху данъчната оценка на имота /чл.19,ал.1 от ЗМДТ/, но когато се касае до имоти на предприятия или имоти, върху които е предоставено право на ползване на предприятия, данъчната им оценка е по-високата измежду отчетната им стойност и данъчната оценка, формирана по приложение 2 /чл.21,ал.1 и ал.2 от ЗМДТ/, както и защото в самата подадена декларация ищецът е посочил противоречиви данни относно качеството, в което я е подава, като: на л.142 личи, че декларацията се подава от собственик на земя и сграда, но след текста „Вие сте собственик на сградата, построена върху държавен имот“ на л.143 е попълнен отговор „не“.

         В обобщение на казаното, съдът намира, че по отношение на процесните терен и сграда ищецът не установи категорично със събраните доказателства да ги е владял в продължение най-малко на десет години, защото основание годно да го направи собственик към момента на установяване на фактическа власт върху тях не е посочил и доказал, тъй като дори да се приеме че е установил и продължава да има фактическа власт върху тях/различни части от тях във времето, не е доказал преди датата 10.09.20г. да е демонстрирал пред ответника намерение за тяхното своене, тъй че придобивна давност в негова полза не е започнала да тече преди тази дата, и няма как да е изтекла до датата на исковата молба- 19.10.20г.

         Отделно от това, както ответникът с основание е посочил, разпоредбата на чл.86 от ЗС, в периода от приемането и влизането му в сила от 17.12.51г. и до изм. му с ДВ бр.31/90г., забранява придобиване по давност на вещи социалистическа собственост, а след това изменение и до изменението с ДВ  бр.33/96г.- придобиването по давност на вещи държавна и общинска собственост, като ищецът сам твърди, че процесният за спора позмлен имот е част от терен, предоставен му от Държавата за постигане на целите му, и сградата в него е построена след отреждането му за Детска площадка, микроцентър на СБА и КТП на КАТ- т.е, като е бил държавен имот и съгласно данните по делото е останал такъв до деактуването му през 2018г.

         След изменението на чл.86 от ЗС с ДВ бр.33/96г., в сила от 01.06.1996г., забраната е останала валидна само по отношение на имоти публична държавна и общинска собственост, но пък със ЗД на ЗС, обнародван с ДВ бр.46/2006г., в сила от 01.01.06г. и последващите му изменения, последно от които с ДВ бр.18/20г., е спряно течението на давността за придобиване на имоти частна държавна или частна общинска собственост, като каквато са актувани процесните с АЧОС от 2019г., тъй че дори другите релевантни за наличие натова придобивно основание факти да бяха установени от ищеца, той пак не би могъл да придобие процесните за спора поземлен имот исграда на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

         В обобщение, съдът намери, че и евентуалните искове на ищеца за признаване по отношение на ответника, щото той е собственик на процесните за спора позмлен имот и находяща се в него сграда, по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, са неоснователни и кат отакива следва да се отхвърлят.

         3.3.По иска за признаване право на собственост на ищеца върху процесната сграда на алтернативното сочено за нея основание- по силата на приращението.

         Този иск е също неоснователен.

         Разпоредбата на чл.92 от ЗС прогласява, че ако друго не е установено, собственикът на земята е и собственик на постройките върху нея.

         В случая се установи, че постройката е изградена след отреждане на терена, но не и че теренът, върху който е разположена, е бил към момента на изграждането и собственост на ищеца, нито че той я е изградил.

         Или, при изводите по т.3.1-т.3.3 в това решение, като краен резултат, всички предявени от ищеца срещу ответника искове, съединени за общо разглеждане в производството, следва да се отвърлят като неоснователни, поради недоказаност на релевантните за признаване на основателността им факти, поставени в тежест на ищеца.

 

         В частта за разноските.

         Присъждане на разноски претендират и двете страни, като при този изход на спора разноски се следват на основание чл.78,ал.3 от ГПК само на ответника.

         Ответникът претендира по представения списък на разноски общо 600лв.- 300лв. депозит за вещо лице и 300лв.- юрисконсултско възнаграждение /л.328/.

         Ответникът е установил разноските за депозит за вещо лице като реално направени /л.243/.

         Ответникът е бил представляван в процеса от юрисконсулт /виж л.220/ и на основание чл.78,ал.8 от ГПК му се следва юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.37 от ЗПП, а конкретно в случая, с оглед вида на делото, по чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която ЗПП препраща. Съгласно нея, възнаграждението по граждански дела с определен материален интерес се определя в границите от 100-360лв., при което, като счете, че делото е със значителна правна сложност, предвид множеството съединени за общо разглеждане искове и изследването на основанията по главния иск с оглед проследяване на законова регламентация назад във времето, съдът намери претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение в размер от 300лв. за оправдано.

 

         При тези мотиви, съдът

                                                     Р Е Ш И :

 

         Отхвърля исковете на Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Х. и П.“, адв.Д.П., за признаване за установено по отношение на Община К., гр.К., ул.“***“№*, щото Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ е СБА е собственик на ПИ 36498.504.2650 и на изградената в него сграда с идентификатор 36498.504.2650.1 по плана на гр.К.:

         по силата на закона, тъй като: поземленият имот е бил отреден за целите и нуждите на СБА и предаден на СБА, а сградата в него е изградена за целите и нуждите на СБА, фактическият състав на което отреждане и отчуждаване е завършен с издадена Заповед №389/21.07.76г. на Председателя на ИК на ОНС-Пловдив; са му били предадени/предоставени за ползване за постигане на негови цели, по аргумент от разпоредбите на чл.2,ал.4 от ЗДС и чл.2,ал.2 от ЗОбС, като държавни имоти, предоставени на юридическо лице с нестопанска цел по реда на НДИ/отм/, които, по силата на закона, не са нито държавна, нито общинска собственост, а са собственост на юридическото лице с нестопанска цел;

         евентуално, по силата на изтекла в вегова полза придобивна давност, която по отношение на поземления имот е започнала да тече през 1975г., а по отношение на сградата- през 1979г., като повече от 40 години той ги е владял добросъвестно, непрекъснато и явно;

         алтернативно, само за сградата, че е придобил същата по приращение, тъй като е изградена в терен, негова собственост, по силат ана вече сочените обстоятелства.

         Осъжда Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Х. и П.“, адв.Д.П.,***, сумата от 600- шестстотин лева, разноски в производството.

         Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                         Окръжен съдия: