№ 1541
гр. София, 31.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
Административно наказателно дело № 20231110207850 по описа за 2023
година
прие следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72 ал. 4 от Закона за
министерството на вътрешните работи – образувано по жалба от името
на Й. С. М. на 14 г. срещу заповед за задържане на жалбоподателя рег.
№ 227зз - 763 / 12.06.2023 г., издадена от полицейски орган при 03 РУ
СДВР.
В жалбата се претендира отмяна на оспорения административен
акт . Излагат се доводи за наличие на основания за отмяна на
административния акт по чл. 146 АПК - липса на мотиви ,
представляваща нарушение на установената форма и съществено
нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с
материалноправни разпоредби ; несъответствие с целта на закона.
Поддържа се нарушение на изискването относно формата на
административния акт по чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР и чл. 59 ал. 2 т. 4
АПК за посочване на мотивите , обосноваващи разпоредителната част на
акта - фактическите и правни основания за издаването на акта за
задържане. Съдържанието на оспорената заповед не позволява
установяване на фактическо основание за реализиране на
правомощието на полицейските органи по чл. 72 ал. 1 т.1 от ЗМВР да
задържат лица , за които има данни, че са извършили престъпление.
Поддържа се също , че заповедта не съответства на целта на закона
1
поради непропорционалност на задържането на непълнолетно лице .
Ответникът Е. Д. - полицейски орган при 03 РУ СДВР се
представлява от юрисконсулт при СДВР . Представителят оспорва
изцяло основателността на жалбата и представя писмени бележки.
Поддържа , че правното и фактическото основание за издаването на
обжалваната заповед са индивидуализирани в нея , като фактическото
основание е установено от доказателствата по посоченото в
заповедта досъдебно производство № 696/23г. на 03 РПУ . За
обезпечаването по този начин на правото на жалбоподателя да
разбере основанието за задържането му се посочват - р. по адм. дело
6616/19г на ВАС и р. по адм. дело 14393/17 г. на ВАС .
И двете страни претендират присъждане на направените по
делото разноски по чл. 81 ГПК .
С. Р. П., редовно призована, участва в производството по
делото . Представя доказателства за издадено на 13.06. 23г. от СРП
постановление за задържане на жалбоподателя до 72 часа за
осигуряване участието му пред съда в производство за вземане на
мярка за неотклонение по досъдебно производство № 696/23г. на 03
РПУ по обвинение от 13. 06. 23г. за престъпление грабеж , извършено
от жалбоподателя на 05.05. 23г. .
По отношение на фактите по делото :
Софийски районен съд , след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото непротиворечиви доказателствени материали и
на основание чл. 168 ал. 1 АПК провери изцяло законосъобразността на
обжалвания административен акт, прие за установено следното като
факти по делото:
С оспорената заповед за задържане на лице в 12: 30 часа на
12.06. 2023г от полицейския орган - ответник е заповядано
задържането на жалбоподателя Й. С. М. на 14 г. за срок до 24 часа на
основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР - по данни за извършено
престъпление по досъдебно производство № 696/23г. на 03 РПУ .
Заповедта е подписана от полицейския орган и от жалбоподателя
2
и жалбоподателят получил копие от нея . Според отразеното в
заповедта жалбоподателят е освободен на следващия ден 13.06.2023
г. в 16: 10 часа , но от приобщеното постановление на СРП за
задържане на жалбоподателя до 72 часа за осигуряване участието му
пред съда в производство за вземане на мярка за неотклонение по
досъдебно производство № 696/23г. на 03 РПУ се установява, че
задържането на жалбоподателя продължило на основание акта на
прокурора от СРП като орган на съдебна власт . По време на
задържането на жалбоподателя въз основа на атакуваната заповед е
извършен обиск на жалбоподателя и е съставен протокол за това от
12.06. 23г. . Съставена е декларация от 12.06. 23г. по чл. 74 ал.3 ЗМВР
за запознаване на задържано лице с правата му по време на
задържане по чл. 74 ал.2 т. 6 ЗМВР , декларацията е подписана от
жалбоподателя и жалбоподателят получил копие от нея . За
задържането на жалбоподателя на осн. чл.74 ал.3 ЗМВР бил уведомен
незабавно бащата на жалбоподателя , също и САК . Задържането
било вписано в регистъра по чл. 74 ал.5 / нова ал.6 / ЗМВР - книга за
задържани лица в 03 РУ СДВР .
От представено удостоверение на ръководител при СДВР се
установява , че издалият процесната заповед служител на СДВР към
датата на заповедта заемал длъжността инспектор – разузнавач 5
степен в сектор „ Противодействие на криминалната престъпност „
към 03 РУ при СДВР .
Като правно основание за издаване на процесната заповед за
задържане е посочена разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР , а като
фактическо основание – установяване на съпричастност към
извършено престъпление по досъдебно производство № 696/23г. на 03
РПУ .
От приобщеното постановление на СРП за задържане на
жалбоподателя до 72 часа за осигуряване участието му пред съда в
производство за вземане на мярка за неотклонение по досъдебно
производство № 696/23г. на 03 РПУ се установява, че задържането на
жалбоподателя е продължило по повдигнато обвинение от 13. 06.
3
23г. за престъпление грабеж , извършено от жалбоподателя на 05.05.
23г. .
При извършена служебна проверка на осн. чл. 144 АПК и
чл. 155 ГПК на данните от единната информационната система на
съда съдът установи , че с определение от 14.06. 2023г. по дело
7943/23 г. СРС приел , че за съпричастността на жалбоподателя към
престъплението грабеж по посоченото досъдебно производство са
събрани достатъчно доказателства , които и съдът посочил и за
постигане целите на мярката за неотклонение се налага вземане на
мярката „задържане под стража“ .
С определение от 29.06. 2023г. по дело 3541 /23 г. ,
образувано за проверка на определението на СРС , СГС също приел
, че за съпричастността на жалбоподателя към престъплението
грабеж по посоченото досъдебно производство са събрани достатъчно
доказателства , които и този съд посочил , но приел, че за
постигане целите на мярката за неотклонение не се налага вземане
на мярка „задържане под стража“ , а по - лека .
По отношение на правната страна:
При така установеното като факти от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт
по чл. 21 АПК , подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност
, депозирана е в законовия срок и от лице с правен интерес от
оспорването, засегнато неблагоприятно от административния акт.
Поради това жалбата е допустима.
Разгледана по същество , съдът прие жалбата за
неоснователна по следните съображения .
Според чл. 168 ал. 1 АПК при проверката за законосъобразност
на оспорения административен акт съдът проверява съответствието
с всички изисквания на чл. 146 АПК - актът да е издаден от
4
компетентен орган и в установената форма, при издаването му да се
спазени административнопроизводствените правила и относимите
материалноправни разпоредби , актът да е съобразен целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган -
полицейски орган по чл. 72 ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 57 ал. 1 ЗМВР в
пределите на материалната му компетентност по чл. 72 ЗМВР .
Спазената е установената писмена форма по чл. 59 ал.2 АПК
с посоченото в разпоредбата съществено съдържание на акта.
Посочени са индивидуализиращи данни за издателя на акта и
задържаното лице , данни за времето на задържането и обсъденото вече
фактическо и правно основание .
Не се установява да се допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Изпълнена е при
издаването на обжалвания акт процедурата по чл. 74 ал. 3 – 6 ЗМВР
за разясняване правата на задържаното лице по чл. 74 ал.2 т. 6
ЗМВР и вписване н а акта в специалния за това регистър.
Съдът прие ,че оспореният административен акт е издаден в
съответствие с материалноправните разпоредби , посочени като
основание за постановяването му .
Съгласно чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат
да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Задържането на основание посочената разпоредба, представлява
принудителна административна мярка по чл. 22 от ЗАНН, която има
за цел, в условията на неотложност , да се предотврати възможността
лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление, да се
укрие и да осуети реализирането срещу него на наказателно
преследване . Разпоредбата предполага наличието на данни, които
обосновават основателно предположение, че задържаното лице е
извършило конкретно престъпление.
Задържането по чл.72 ал. 1 т.1 ЗМВР има превантивна цел да
се предотврати възможността лицето, за което има данни да е
извършило престъпление, да се укрие и осуети реализирането на
наказателна отговорност и е недопустимо предпоставките за налагане на
този вид принудителна административна мярка да се предполагат.
5
Практиката на Европейския съд по правата на човека по чл.5 ал.1 б. в
от КЗПЧОС изисква лицата да се задържат не по общо и абстрактно
подозрение , а по обосновано за обективен наблюдател подозрение за
извършено конкретно престъпление . Обосноваността на акта, въз
основа на който става задържането, обуславя законосъобразността му и е
гаранция за спазване принципа по чл.5 ал.1 от КЗПЧОС за защита на
индивида от произвол . Полицейското задържане не може да е акт на
неоснователна принуда и произволно, трябва е обосновано с конкретни
факти, сочещи на връзка между задържания и конкретно престъпление
.
Съгласно чл. 142 ал.1 АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента
на издаването му , поради което данните , обосноваващи основателното
предположение за авторство , следва да са установени към момента
на разпореждането за задържането на заподозряното лице. Оценката
на данните за вероятното авторство на заподозряното лице се извършва
от административния орган при условията на оперативна
самостоятелност. За прилагането на посочената принудителна
административна мярка не се изисква да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вина за извършеното престъпление
, не е поставено изискване и за това данните, обосноваващи
предположението за авторство , да са достатъчни по смисъла на НПК
за вземане на мярка за неотклонение „ задържане под стража“ . Това ,
тъй като дейността на полицейските органи съгласно чл. 6 и чл. 67 от
ЗМВР включва широк кръг правомощия , възложени при условията
на оперативна самостоятелност , за предотвратяване , преустановяване
, разкриване и разследване на престъпления , а гаранция за правата
на засегнатите лица при задържане при условията на неотложност от
полицейски орган е незабавният контрол от орган на съдебна власт
, предвиден в чл. 30 Конституцията на РБ . Според чл. 30 ал.3 КРБ -
в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните
държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно
уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от
задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата
законосъобразност.
6
Съдът прие, че събраните по делото доказателства
установяват, че при издаването на процесната заповед
полицейският орган е разполагал с конкретни данни ,
обосноваващи вероятност жалбоподателят да е извършител на
конкретно престъпление и това са данните от доказателствените
материали , кредитирани от СРС и СГС при вземането ,
непосредствено след полицейското задържане , на първоначална
мярка за неотклонение по обвинението на жалбоподателя за
престъпление грабеж . Поради изложеното задържането , разпоредено
с оспорения акт , е обосновано.
Доказателствена тежест за установяване на
материалноправните предпоставки за приложение на чл. 72 ал. 1 т. 1
ЗМВР е указана на ответника по реда на чл. 170 АПК и същият е
ангажирал доказателства , които при условията на необходимото
главно и пълно доказване да обосноват сигурно убеждение у съда за
съществуването на правнорелевантните факти . Поради това съдът
прие за настъпили релевантните факти – основание за приложение на
чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР.
Процесното задържане по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР съставлява
задържане и по чл.5 ал.1 б. в от КЗПЧОС и е в съответствие с
изискванията на посочената разпоредба на КЗПЧОС . Според чл. 5
ал.1 б. в КЗПЧОС - Всеки има право на свобода и сигурност. Никой
не може да бъде лишен от свобода освен в съответствие с процедури,
предвидени от закона и в изброените случаи , вкл. по б. в - законен
арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му
пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за
извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или
укриване след извършване на престъпление.
По изложените съображения оспореният административен акт
следва да бъде потвърден .
По отношение на разноските :
Съобразно изхода на делото на основание чл. 143 ал.3 АПК в
тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на
7
разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на
административния орган по делото в съответствие с чл. 14 от
Наредбата за заплащането на правната помощ - в минимален размер
60лв.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА заповед за задържане на жалбоподателя Й. С.
М. рег. № 227зз - 763 / 12.06.2023 г., издадена от полицейски орган при
03 РУ СДВР.
ОСЪЖДА Й. С. М. ЕГН ********** да заплати в полза на
СДВР сумата от 60 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - град София в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8