№ 25034
гр. С., 07.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20251110104250 по
описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по
делото следва да бъде допуснато.
С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска
привличането по делото на трето лице помагач на неговата страна. С
твърденията си легитимира интереса на третото лице „Т.с.” ЕООД, решението
да бъде постановено в полза на ищеца и в този смисъл правото му да встъпи
по чл. 218 ГПК и искането по чл. 219 ГПК следва да бъде уважено. Следва да
бъде уважено и заявеното в исковата молба искане по чл. 190 ГПК.
С оглед становището на ответника, заявените от ищеца искания за
допускане на СТЕ и ССчЕ, следва да бъдат оставени без уважение, доколкото
обстоятелствата за установяването, на които са поискани, се признават от
ответника.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 25.06.2025 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на исковата молба на ответника.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. дело № 41116/2024 г. по описа на СРС, 119
състав.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач – „Т.с.” ЕООД.
Третото лице да се уведоми за конституирането му по делото с препис от
настоящото определение и за датата на съдебното заседание.
1
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Т.с.”
ЕООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в
исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл.
153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. И. Х. за заплащане на сумите: 3 703,62
лева, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. С.р., бл. 21, вх. Б, ет. 4,
ап. 103, аб. № ********, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 08.07.2024 г. до изплащане на вземането; 593,52 лева,
представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 14.06.2024 г.; 54,92 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 08.07.2024 г. до
изплащане на вземането; 13,13 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 14.06.2024 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 41116/2024
г. по описа на СРС, 119 състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414
ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. И. Х. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва да е собственик или
ползвател на процесния имот. Счита, че не е налице идентичност между
адреса на имота в нотариалния акт и този на процесния имот. Счита, че
ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира цена на услуга
дялово разпределение. Счита, че не се установява правоотношение между
„Т.с.“ ЕООД и ищеца относно процесната сграда, нито посоченото дружество
да е обслужвало сградата, в която се намира процесният имот. Оспорва
2
протокол от ОС на ЕС, тъй като същият не носи подписа му. Оспорва Общите
условия на ищеца, тъй като не били представени доказателства за
публикуването им в централен и местен ежедневник. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания.
Оспорва и акцесорните претенции за лихви, като излага подробни
съображения. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По доказателствената тежест:
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 вр. чл. 153 ГПК горните обстоятелства, с изключение на наличието на
облигационно отношение по договор за продажба на ТЕ между ищеца и
ответника за процесния имот през процесния период, не се нуждаят от
доказване.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест
на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило
спиране, респективно прекъсване течението на погасителната давност за
съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг (доколкото се твърди главното
задължение да е срочно).
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
На основание чл. 155 ГПК не подлежи на доказване общоизвестния, а и
служебно известния на съда факт, че приложените към исковата молба Общи
условия, които са публикувани във в. „М.“, брой от 11.07.2016 г., понеделник,
са публикувани и в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г.,
достъпен на електронната страница на вестника.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по проекта за доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3