РЕШЕНИЕ
№325
гр. Пазарджик, 03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев
Росица Василева
при секретаря Галина Младенова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Росица Василева в.гр.д. № 503 по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 60 от 16.04.2019г., постановено по гр.д. № 865/2018г. по описа на
Районен съд-Панагюрище, частично е уважен предявеният от В.И.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, против К.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение
в размер на 9 500,00 лв.
за претърпени
неимуществени вреди в
резултат на причинена на 25.11.2017г. средна телесна повреда, изразяваща се ***,
довело до *** и лека телесна повреда, причинила болки и страдания, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането - 25.11.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението, като искът е отхвърлен за разликата над 9 500,00 лв. до
пълния му предявен размер от 20 000,00 лв. Присъдени са разноски.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от К.Д.Р., чрез адв. И.К.-ПзАк, в която се иска отмяна на
първоинстанционното решение като неправилно и необосновано и постановяване на
ново, с което да бъде уважен предявения иск до размера на 5 000,00 лв., като
се приеме, че е налице съпричиняване от
страна на ищеца, изразяващо се в противоправното му поведение спрямо ответника,
за настъпилия вредоносен резултат. Твърди се, че при постановяване на съдебното
решение е нарушен принципа за справедливост в чл. 52 от ЗЗД и размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно завишен. Поддържа се, че
при определяне размера на присъденото обезщетение, първоинстанционният съд не е
обсъдил младостта на пострадалия, способността му съобразно възрастта му да се
възстановява бързо, както и краткия период на пълното му здравословно
възстановяване. Не се въвеждат нови доказателствени искания. Не се претендират
разноски.
Въззиваемият
В.И.Ч., чрез адв. Е.К.-П., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подал отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и недоказана. Намира
първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно, а
възражението на въззивника за наличие на съпричиняване за неоснователно. Не
въвежда нови доказателствени искания. Претендира разноски.
В открито
съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. Т.К.,
поддържа въззивната жалба. Не прави доказателствени искания и не ангажира нови доказателства.
Не претендира разноски пред настоящата
инстанция.
Въззиваемият, чрез пълномощника адв.
Е.К.-П., в открито съдебно заседание оспорва
въззивната жалба. Не прави доказателствени искания и не представя нови доказателства.
Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Първоинстанционното решение не е
обжалвано в частта, в която осъдителният иск е отхвърлен за сумата над 9 500,00
лв. до пълния му предявен размер от 20 000,00 лв., поради което в тази
част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да се осъди ответникът К.Р. да заплати
на ищеца В.Ч. сумата в размер на 20 000,00 лв., представляваща
неимуществени вреди, причинени от нанесен от ответника върху ищеца побой в гр. П.
на 25.11.2017г., ведно със законната лихва от 25.11.2017 г. до окончателно
изплащане на обезщетението, както и сумата в размер на 1800,00 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между полученото
обезщетение за отпуск по болест за периода 25.11.2017г. и 27.12.2017г., ведно
със законната лихва за забава от 27.12.2017г. до окончателното плащане на
вземането. С определение от проведено по делото открито съдебно заседание на
21.01.2019г. първоинстанционният съд е одобрил постигната между страните по
спора съдебна спогодба относно обезщетението за имуществени вреди, като в тази
част производството по делото е прекратено.
В настоящото производство предмет на разглеждане е
единствено претенцията за обезщетяване
на неимуществени вреди относно нейния размер.
В
исковата молба се твърди, че на 25.11.2017г. в дискотека „***“ в гр.П. ответникът К.Р. започнал безпричинно да
се заяжда с ищеца В.Ч.. За да не се стига до разправии, ищецът тръгнал да
излиза от заведението, но няколко метра извън дискотеката бил нападнат в гръб и
съборен с удари от ответника. Последният нанесъл множество удари в областта ***на
ищеца. Излага се, че след нанесения побой ищецът бил отведен в болницата в гр.П.,
а след това откаран в УМБАЛСМ „***“ гр. С., където му била направена операция и
останал за лечение за времето от 25.11.2017г. до 27.11.2017г. Било установено,
че му е *** и било силно затруднено дъв***. На 27.11.2017г. ищецът бил
освидетелстван от д-р М., който установил, че е налице ***; *****. На
01.12.2017г. ищецът бил отново освидетелстван във ***гр.С., където се установило:
***; ***; ***. За нанесения на ищеца на 25.11.2017г. в гр.П. побой ответникът К.Р.
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр.
ал. 1 от НК, за което на 06.08.2018г. било одобрено Споразумение по НОХД №
204/2018г. по описа на Районен съд – Панагюрище. В исковата молба се твърди, че
освен средна телесна повредана ответникът причинил на ищеца и лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на временно разстройство на здравето,
неопасно за живота (***; ***; ***; ***). В резултат на уврежданията ищецът бил
в отпуск по болест за срок до 27.12.2017г., като след това лечението му
продължило в домашни условия. Излага се, че от побоя получил силен емоционален
стрес, почувствал се унизен, с потъпкано достойнство и компрометирано добро име
и чест, изпитвал силно неудобство, както пред семейството си, така и пред
познатите си, не само от външния си вид, но и от самата ситуация. Сочи, че
нападението над него се осъществило пред очите на множество хора, като за побоя
се е разчуло из гр. П. и това провокирало у ищеца чувство на срам, поради което
отказвал да излиза от вкъщи и да се среща с приятели. Моли за уважаване на
предявените искови претенции. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
К.Р., в който се излага, че причинените увреждания са в условията на
съпричиняване от страна на ищеца. Сочи се, че с исковата молба не е изчислена
дължимата законна лихва. Предявените искове се оспорват по основание и размер.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С одобрено
Споразумение от 06.08.2018г. по НОХД № 204/2018г. по описа на Районен съд - Панагюрище въззивникът-ответникът
К.Д.Р. е признат за виновен, за това, че на 25.11.2017г. в гр. Панагюрище е
причинил средна телесна повреда на В.И.Ч. ***, изразяваща се в ***, довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал.1 във
връзка с ал.2 от НК, като му е наложено наказание шест месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен
срок от три години.
В хода на първоинстанционното производство е изслушана и
приета без възражения от страните съдебно-медицинска експертиза, която
настоящият съдебен състав кредитира при разрешаването на спора, като обективна,
обоснована и компетентно изготвена от вещото лице. От заключението на експерта се установява, че пострадалият е получил следните
увреждания: ***, и ***, както и ***. Описаните увреждания по *** са причинени
от действие на твърд тъп предмет като общ механизъм. Получени са при единичен
директен удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност – юмрук в областта на
*** и счупване на *** в областта на удара, последвано от изместване на *** на
дясно и индиректно счупване в дясно, като счупването по своя характер е
двустранно, закрито. Вещото лице е посочило, че е налице счупване на челюст по
смисъла на чл. 129 от НК, което затруднява дъвченето и говоренето за период около
месец и половина при обичаен ход на оздравителния процес. Това травматично
увреждане е наложило провеждането на болнично лечение в отделението по
лицево-челюстна хирургия в УМБАЛСМ „***“ гр. С. в периода
25.11.2017г.-27.11.2017г., където под комбинирана анестезия е било извършено ***
проф. М.в дясно. Според вещото лице *** са разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Оздравителният процес е
приключил с *** и те са на местата си при прегледа. Травматичният оток на *** е
причинил на пострадалия болка по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК за около две
седмици. Вещото лице е посочило в заключението си, че в първите дни след
травмата и след медицинските интервенции пострадалият е изпитвал болки с изразена
интензивност. След свалянето на фиксацията, в периода на възстановяване също е
имало болка и дискомфорт в посочените срокове. При изслушването му в съдебно
заседание пред районния съд вещото лице е посочило, че оздравителният процес е
приключил.
За изясняване
на фактическата обстановка по делото в хода на първоинстанционното съдебно
производство са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите И.Л., М.Ч.,
Р.Ч., М.Р.., Х.Д., П.Ш. и Н.Т..
От
показанията на свидетеля И.Л., се установява, че след инцидента на 25.11.2017г.
до извършване на оперативната интервенция в УМБАЛСМ „***“ гр. С., въззиваемият-ищецът
е бил в изключително тежко състояние – изпитвал много силни болки и дискомфорт,
не можел да си отваря и затваря ***, не можел да ***. Били му поставени шини и
изпитвал срам и унижение от случилото се. Свидетелят И.Л. заявява, че не е
присъствал на конфликта, но от негови колеги, които са били по същото време в
дискотека „***“, разбрал, че въззиваемият В.Ч. си взел якето и тръгнал да
излиза от заведението, като въззивникът К.Р. го настигнал и го ударил пред
дискотеката.
Видно от
показанията на свид. М.Ч. след процесния случай въззивамият не можел да ***,
двамата можели да контактуват само писмено, изпитвал силни физически болки,
чувствал се унизен и емоционално нестабилен, изпитвал срам от случилото се.
Начина, по който изглеждал, не му позволявал да се среща с други хора, около
два месеца след случилото се избягвал да излиза от дома си, не искал да се
среща с приятели, не ходел на работа. Около 40 дни бил шиниран и не можел да ***.
Свидетелката М.Ч. твърди, че дълго време след инцидента въззиваемият не можел
да ***.
Преценени
съобразно указаното в чл. 172 от ГПК, доколкото свид. И.Л. е колега на
въззиваемия, а свид. М.Ч. е жената, с която той живее на семейни начала, въззивният
съд кредитира показанията им, тъй като същите са последователни, логични, непротиворечиви
помежду си и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал, а именно изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, видно
от която след инцидента въззиваемия е изпитвал силни физически болки, което
кореспондира с показанията на свид. И.Л. и свид. М.Ч., както и периодът на
възстановяване на въззиваемия, посочен от вещото лице, съответвства с периода, заявен
от свид. М.Ч..
Според
показанията на свидетелите М.Р.. и Х.Д. на процесната дата двете са били заедно
с въззивника в дискотека „***“. По същото време в заведението бил и
въззиваемия. Между въззивника и въззиваемия възникнал словесен спор относно
местата, на които се настанили въззиваемия В.Ч. и лицата от неговата компания,
по време на който въззиваемият демонстрирал високомерно поведение. Служителите
от охраната на заведението помолили въззиваемия да напусне заведението. Въззиваемият
В.Ч., заедно с няколко негови приятели излезли пред заведението, където ги
последвал въззивника К.Р.. Известно време след това въззивникът се върнал при
свидетелите М.Р.. и Х.Д. с наранено око.
Преценени
съобразно указаното в чл. 172 от ГПК, доколкото свид. М.Р.. е съпруга на
въззивника, а свид. Х.Д. е тяхна
приятелка, настоящият съдебен състав дава вяра на показанията и на двамата
свидетели, тъй като същите са последователни и непротиворечиви помежду си.
При
разпита му свид. П.Ш.заявява, че в процесната вечер е
видял група лица да удрят въззивника К.Р. пред въпросното заведение. Съдът
възприема показанията на св.П.Ш., защото същите са последователни и
кореспондират с показанията на свид. М.Р.. и свид. Х.Д. относно твърдяното от
последните две травматично увреждане в областта на *** на въззивника.
При
проведения й разпит свид. Р.Ч., работеща като барман в дискотека „***“ към
датата на инцидента, заявява, че е била на работа във въпросната вечер в
заведението, но не е видяла да се бият лица в дискотеката, дори разбрала за
случилото се на следващия ден.
При
разпита му свид. Н.Т.посочва, че не помни за инцидента и не познава
въззиваемия. Заявява, че често има сбивания в дискотека „***“ и няма спомени за
случилото се, като за конфликта е дал показания в РУ на МВР – П..
Въззивният
съд счита, че Районен съд-Панагюрище правилно е възприел показанията на свид. Р.Ч.
и свид. Н.Т.за неотносими към предмета на доказване, тъй като от изложеното от
двамата свидетели не може да се направи извод за фактите и обстоятелствата,
подлежащи на доказване по делото.
Въззиваемият-ищецът В.Ч. е дал обяснения по
реда на чл. 176 от ГПК пред районния съд. Същият отрича на 25.11.2017г. да е
нанасял удар на въззивника-ответника К.Р.. Заявява, че не се е занимавал с
преподавателска дейност, а научно образователната степен „доктор“ е придобил в
Института по отбрана „Проф. Цветен Лазаров“. Посочва, че на 26.01.2018г. имал
покана за участие за изнасяне на доклад, а следващата покана била за началото
на месец февруари 2018г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
въззивен състав достига до следните правни изводи:
Възникването на притезателното субективно материално
право за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
обусловено от положителното проявление в обективната действителност на следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): деяние (действие или
бездействие); противоправност на деянието; вреда и причинна връзка между
деянието и настъпване на твърдяната вреда – в случая претърпените физически и
емоционални болки и страдания. Установяването на посочените юридически факти е
в тежест на въззиваемия-ищеца. Деянието следва да е осъществено виновно, но
съгласно презумпцията в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното, поради което в
тежест на въззивника-ответника е да проведе пълно обратно доказване за оборване
на установената законова презумпция.
В
процесния случай с одобрено Споразумение от 06.08.2018г. по НОХД № 204/2018г.
по описа на Районен съд - Панагюрище въззивникът-ответникът К.Д.Р. е признат за
виновен, за това, че на 25.11.2017г. в гр. П. е причинил средна телесна повреда
на В.И.Ч. ***, изразяваща се в счупване на ***, довело до *** – престъпление по
чл. 129, ал.1 във връзка с ал. 2 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК
одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Следователно в случая, съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, със задължителна за гражданския съд сила е установено, че делинквентът -
ответникът чрез осъществяване на посоченото деяние виновно е причинил на ищеца
следното телесно увреждание - счупване на
***, довело до ***.
От
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза
се установява, че нанесеният от
въззивника побой е довел освен до счупването на ***, но и до ***, както и до ***.
***, макар и
причинени от същото деяние – удар с юмрук в областта на ***, представляват
самостоятелно травматично увреждане, което също е от естество да причини болки
на пострадалия. В съвкупност със счупването на *** посочените травматични
увреждания са предизвикали по-интензивна болка, което е допринесло за негативните
и болезнени изживявания на пострадалия.
Налице е причинна връзка между деянието и настъпилото
увреждане на здравето. Посочените телесни повреди са причинили на пострадалия
физически болки и страдания, пряка последица от самото деяние и свързани с
последващия оздравителен процес.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат
възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление
№ 4/1968г. на Пленума на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Релевантни при определянето на този размер обстоятелства са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
интензитета и продължителността на физическите и емоционалните страдания, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените осакатявания, загрозявания, възрастта на пострадалия, социално-икономически
условия в страната към момента на деликта (ППВС № 4/1968 г.). Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
В конкретния случай правилно първоинстанционният съд при
определяне размера на глобалното заместващо обезщетение за причинените на 25.11.2017г.
травматични увреждания - счупване ***, причинил болка на пострадалия по смисъла
на чл. 130, ал. 2 от НК, е взел предвид обстоятелството, че за възстановяване
на здравословното състояние на ищеца, последният е претърпял оперативна
интервенция, която е била
извършена около 20 часа след получаване на травматичното увреждане, през който
период ищецът чувствал силни болки и дискомфорт. Съобразено е и обстоятелството,
че в първите дни след травмата и след медицинските интервенции пострадалият е
изпитвал болки с изразена интензивност. Бил е хоспитализиран в болнично заведение за 3 дни, поставени са му
били шини, като за период от около 40 дни е имал възможност да поема само течна
храна. Отчетено е, че през този период е изпитвал силни затруднения при водене
на разговор, избягвал контакти с хора, както и че оздравителният процес на ***
в областта на фрактурата е приключил с консолидация *** едва с възстановяването
на ***. Взето е предвид и обстоятелството, че деянието е извършено на публично място
и в резултат на осъществяването му от страна на ответника освен съставомерната
средна телесна повреда, предмет на наказателното производство по НОХД № 204/2018г.
по описа на Районен съд-Панагюрище, ищецът е получил и оток на ***. Изследван е
и значителният интензитет на търпените болки в първите дни след деянието и
почти двумесечният срок за отшумяването им, както и невъзможността за нормално
хранене и затруднено общуване за период от 40 дни. Съобразено е и нивото на
икономическото състояние в страната и установеният размер на месечната
минимална работна заплата към момента на извършване на деликта. Районният съд е
отчел и обстоятелството, че присъденото обезщетение не следва да надвишава
справедливия размер, необходим за репариране на реално претърпените
неимуществени вреди, поради което е определил размер на обезщетението от 9 500,00 лв.
Относно оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е
обсъдил младата възраст на пострадалия и способността поради това за бързото му
възстановяване, настоящата съдебна инстанция намира следното: Действително при
определяне размера на обезщетението за обезвреда на причинените неимуществени
вреди районният съд не е изложил съображения за възрастта на пострадалия. Младата възраст на ищеца – 36г. към момента на извършване на деянието предполага
по-висока устойчивост към стреса и по-бързо и лесно справяне с физическите
болки и негативните изживявания. Младата възраст на пострадалия обаче не била
могла да доведе автоматично до извода, че следва да му бъде присъдено по-ниско
обезщетение, доколкото същата е необходимо да бъде преценена едновременно с
всички други обстоятелства по делото. Въззивният съд намира, че в настоящия случай
младата възраст на пострадалия, неговата принудителна изолация от срама от
случилото се, доколкото особено в такава възраст – 36г. към момента на
инцидента, житейски логично и обяснимо е да бъде изпитан срам от собствения си вид след
побоя, чувството на унижение след побоя и известно време след
това, както и генерално от случилото се,
наред с физическата болка и дискомфорт, са били източник на много негативни
емоции, поради което не може да аргументира намаляне размера на присъденото
обезщетение.
Неоснователно
е оплакването, че районният съд не е обсъдил периода на възстановяване на ищеца.
В първоинстанционното решение при определяне справедливия размер на
обезщетението на неимуществени вреди е отчетена продължителността на
възстановителния период на ищеца от
причинените травматични увреждания – районният съд изрично е посочил, че едно
от обстоятелствата меродавни за определяне на глобалното обезщетение е
значителният интензитет на търпените болки в първите дни след деянието и срокът
за отшумяването им, който е почти два месеца, както и невъзможността за
нормално хранене и затруднено общуване за период от около 40 дни, като е взел
предвид това при определяне размера на присъденото обезщетение.
Относно
възражението на въззивника-ответника за съпричиняване от страна на пострадалия-въззиваемия
на вредоносния резултат, направено своевременно в срока за отговор на исковата
молба, настоящият състав намира за правилни и обосновани изводите на районния
съд, който е приел възражението за недоказано. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (Решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на
чл. 290 от ГПК), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до
уврежданията. В конкретния случай се установява, че преди инцидента е
съществувал словесен конфликт между ищеца и ответника, при който ищецът демонстрирал високомерно поведение.
Последният по молба на охраната напуснал заведението, а ответникът го последвал
по собствено желание, след което го ударил с юмрук в областта на *** извън
дискотеката. Въззивният съд намира, че пререканията между ищеца и ответника вътре
в заведението преди осъществяването на деликта извън дискотеката не може да се
квалифицират като съпричиняване на вредоносния резутат по смисъла на чл. 52,
ал. 1 от ЗЗД, доколкото както правилно е посочил районният съд липсва пряка
причинно-следствена връзка между поведението на ищеца вътре в заведението и случилото
се извън търговския обект, където ответникът по собствено желание е последвал
ищеца и е отправил удари към него. Освен това от събраните гласни доказателства
не може по безспорен начин да се установи, че ищецът е този, който е предизвикал
ответника, че именно по негова инициатива е започнал скандала вътре в
дискотеката. Напротив, от показанията на свид. М.Р.. се установява, че след
отказа на ищеца В.Ч. да се отмести от соченото му от ответника място, именно ответникът
е този, които е предприел действия по физическа саморазправа с ищеца още вътре
в дискотеката, като му отместил ръката. По изложените съображения настоящата
инстанция приема, че липсва съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния
резултат и не е налице основание за намаляване отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите.
Въз основа на изложеното настоящата съдебна инстанция счита,
че обезщетението за причинените неимуществени вреди е присъдено в справедлив
размер. Съобразявайки обстоятелствата, при които е извършено увреждането и мястото
на извършването му - на публично място, начинът
на причиняване на вредите - с удар с юмрук в областта на ***, интензитетът на претърпените
от ищеца физически и емоционални болки и страданията – значителен в първите дни
след инцидента и след оперативната интервенция, невъзможността в продължение на
около 40 дни за нормално общуване и хранене, през който период ищецът е можел да консумира само хранителни вещества в течна форма чрез
сламка, продължителността на болковия синдром и общият лечебен и
възстановителен период – приключил за около месец и половина – два месеца, младата
възраст на пострадалия, срама към момента на увреждането, негативните му
емоционални изживявания – чувствата на унижение, срам и обида след побоя, които
са продължили по-дълъг период от време, общото му здравословно състояние към
настоящия момент и липсата на трайни усложнения, икономическите условия в
страната към датата на деликта и съдебната практика по сходни казуси, въззивният съд намира, че обезщетение в размер 9 500,00
лв. е адекватно на търпените от ищеца неимуществени вреди. В тази връзка
възражението на въззивника за прекомерност на присъдената сума също се явява
неоснователно.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция
намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
оставена без уважение.
При този изход на
правния спор, предмет на въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1
във вр. с чл. 273 от ГПК, право на разноски има въззиваемата страна. Ищецът-въззиваем е
претендирал и доказал разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата от
1200,00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено от процесуалния представител
на ответника-въззивник, е основателно, доколкото минимално дължимото
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза в размер на 805,00 лв.
Претенцията от 1200,00 лв. превишава прекомерно и необосновано минимума,
предвид фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност и
обстоятелството, че делото е разгледано и приключило в едно съдебно заседание пред
въззивната инстанция без ангажиране на нови доказателства. Съобразявайки това,
съдът намира, че същото следва да се редуцира до 850,00 лв. На основание чл.
78, ал. 1 във вр. с чл. 273 от ГПК разноските следва
да бъдат възложени в тежест на ответника-въззивника.
С оглед цената на иска по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК
въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
Така
мотивиран, Окръжен съд-Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60 от 16.04.2019г., постановено по гр.д. №
865/2018г. по описа на Районен съд-Панагюрище, в обжалваната част.
ОСЪЖДА К.Д.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 273 от ГПК, да заплати на В.И.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 850,00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението в останалата необжалвана част
е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение
да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.