№ 158
гр. Варна , 27.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20203100901186 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
-ро
след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК
Ищецът „УП БЪЛГАРИЯ 13 ЕООД“ ЕООД , редовно призован,
представлява се от адвокат П. П., преупълномощен от адвокат О. Т. и приет
от съда от днес.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован,
представлява се от адвокат Л. М., преупълномощена от Адвокатско
дружество „Величков Желязков и партньори“ и приета от съда от днес.
Третото лице помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, редовно призовано, не се представлява.
Адв. П.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. М.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят
1
становище по проекта за доклад на делото.
Адв. П.: Поддържам исковете. Оспорвам отговорите. Запознат съм с
проекта за доклад и нямам възражения.
Адв. М.: Поддържам депозирания отговор и допълнителен такъв.
Оспорвам иска. Запозната съм с проекта за доклад. Нямам възражения.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на
предявените искове, съобразно Определение № 325 от 25.03.2021 година и
го ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, в следния смисъл:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „УП България
13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр София, пл.
„Позитано“, № 2, ет. 5, срещу „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”,
№ 258, Варна Тауърс – Г, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми:
(1) сума в размер 2 444.21 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и
четири лева и двадесет и една стотинки), дължима от "Енерго-Про Продажби"
АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия
за месец октомври 301 ? г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и
сума в размер 720.43 лв. (седемстотин и двадесет лева и четиридесет и
три стотинки) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от
2 444,21 лв. за периода от 24.11.2017 г. до датата на предявяване на
настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената главница от
подаване на настоящия иск до окончателното плащане;
(2) сума в размер 87 591,00 лв. (осемдесет и седем хиляди петстотин
деветдесет и един лева), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
ноември 2017 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и
сума в размер 24 963,45 лв. (двадесет и четири хиляди деветстотин
шестдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) представляваща
2
обезщетение за забава за плащане на сумата от 87 591,00 лв. за периода от
29.12.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната
лихва върху горепосочената главница от подаване на настоящия иск до
окончателното плащане;
(3) cyма в размер 92 637.07 лв. (деветдесет и две хиляди шестстотин
тридесет и седем лева и седем стотинки), дължима от "Енерго-Про
Продажби" АД като цена за; произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец декември 2017 г. на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, както и
сума в размер 25 706,87 лв. (двадесет и пет хиляди седемстотин и шест
лева и осемдесет и седем стотинки) представляваща обезщетение за забава за
плащане на сумата от 92 637,07 лв. за периода от 25.01.2018 г. до датата на
предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената
главница от подаване на настоящия иск до окончателното плащане.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на вятърна
електрическа централа - ВяЕЦ "Пролезки път 3", състояща се от един
ветрогенератор тип VESTAS V90, c обща инсталирана мощност 3 MW,
находящ се в поземлен имот с кадастрален номер № 83017.24.235 в
землището на град Шабла, местност "Пролезки път", община Шабла, област
Добрич, съгласно нотариален акт № 037, том VII Per. № 4432, дело 960/2008
г., Разрешение за строеж № 138 от 06.10.2008 г., издадено от главния архитект
на Община Шабла и сключен договор за присъединяване на обект на
независим производител на електрическа енергия № 896/16.06.2008-3061-ВГ-
22.07.2008-4021-ВГ-27.05.2009 и Разрешение за ползване СТ-05-
1683/30.12.2009 г.
За изкупуване на произведената енергия бил сключен с ответника
Договор за изкупуване на електрическа енергия № 137 от 20.04.2010 г., по
силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.,
и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за
3
регулиране на цените на електрическата енергия.
Сочи, че през м. октомври 2017 г. ищецът произвел и доставил на
ответника енергия в размер на 692,899 MWh, за която е издал Фактура №
113/31.10.2017 г. на стойност 156 559,14 лв. с ДДС, като продажната цена за
количеството от 692,899 MWh е 188,29 лв./MWh, а именно преференциалната
цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1. Ищецът е издал фактура по тази
цена, тъй като съответните количества електроенергия били произведени,
докато централата в рамките на месец октомври е работила при надхвърлен
праг от 2000 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни чaca и без
да е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на
електроенергия от инсталиран 1 kW мощност.
Към настоящия момент ответникът бил заплатил на ищеца единствено
част от сумата по Фактура № 113 в размер на 154 114,93 лв., останала
дължима и незаплатена сума в размер на 2 444,21 лв. с ДДС.
Освен заплащането на дължимата сума в размер 2 444,21 лв. с ДДС по
Фактура № 113, ответникът дължал и обезщетение за забава върху тази сума в
размер на 720,43 лв. считано от 24.11.2017 г. до датата на подаване на
исковата молба.
На следващо място излага, че през м. ноември 2017 г. ищецът е
произвел и доставил на ответника електроенергия в размер на 428,365 MWh,
за която е издал Фактура № 114/30.11.2017 г. на стойност 96 788,22 лв. с ДДС,
като продажната цена за количеството от 428,365 MWh е 188,29 лв./MWh, а
именно преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1. Ищецът
издал фактура по тази цена, тъй като съответните количества електроенергия
били произведени, докато централата в рамките на месец ноември е работила
при надхвърлен праг от 2000 MWh нетно специфично производство на
електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250
ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично
производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. На практика
прагът от 2250 ефективни часа работа бил достигнат през месец декември и
поради това преференциалната цена за това количество била тази по т.1.7. от
Решение СП-1.
4
Към настоящия момент ответникът бил заплатил на ищеца единствено
част от сумата по Фактура № 114 в размер на 9 197,21 лв., като останала
дължима и незаплатена сумата в размер на 87 591,00 лв. с ДДС.
Твърди, че освен сума в размер 87 591,00 лв. с ДДС по Фактура № 114,
ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на 24 963,45 лв.
върху сумата от 87 591,00 с ДДС считано от 29.12.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба.
Твърди се още, че през м. декември 2017 г. ищецът е произвел и
доставил на ответника електроенергия в размер на 457,406 MWh, за която е
издал Фактура N 116/31.12.2017 г. на обща стойност 100 624,62 лева с ДДС,
като продажната цена за количеството от 309,354 MWh е 188,29 лв./MWh
(преференциалната цена по т. 1.7 от Решение СП-1) до достигане на 2250
ефективни часа. Твърди, че продажната цена за количеството 148,052 MWh е
172,95 лв./MWhj (преференциалната цена по т. 1.8 от Решени СП-1) след
надхвърляне на 2250 ефективни часа. Ищецът издал фактура по тази цена, тъй
като през месец декември количеството електроенергия от 309,354 MWh било
произведено докато централата е работила при надхвърлен праг от 2 000
MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW
мощност, и до достигане на 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага
от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност. За количеството електроенергия от 148,053 MWh
произведено през същия месец декември 2017 г. централата вече била
надхвърлилa с тези количества 2250 ефективни часа, но без да е достигнала
прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност.
Твърди, че количеството произведена електрическа енергия през месец
декември 2017 г. в общ размер на 457,406 MWh (309,354 MWh при работа на
централата до 2250 ефективни часа плюс 148,052 MWh при работа на
централата над 2250 ефективни часа), е подлежало на изкупуване
последователно по двете преференциални цени по т. 1.7 и т.1.8 от Решение
СП-1, защото през целия месец декември централата не била достигнала прага
от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност.
5
Към настоящия момент ответникът бил заплатил единствено част от
сумата по Фактура № 116 в размер 7 987,56 лв., като останала дължима
сумата в размер на 92 637,07 лв. с ДДС.
Освен заплащането на дължимата сума в размер на 92 637,07 лв. с ДДС
по Фактура № 116, ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в
размер на 25 262,41 лв. върху сумата от 92 637,07 лв. с ДДС считано от
25.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.
Ищецът излага още, че договор № 137 от 20.04.2010 г. се е изпълнявал в
процесния период и до влизане в сила на промените в ЗЕ (ДВ бр. 38 от
08.05.2018 г.), вследствие на които считано от 01.01.2019 г. действието на
договора е прекратено, като процесните количества електроенергия за м.
октомври – декември 2017 г. са произведени и доставени при условията на
сключения между страните договор.
Ищецът сочи, че към момента на сключване на договора за изкупуване
и за 15 години напред се прилага преференциалната цена, определена в
Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР относно цялото произведено от
ищеца и изкупено от ответника количество електроенергия. С влизане в сила
на ЗЕВИ на 03.05.2011 г. тази цена остава в сила съгласно договора между
страните, който запазва действието си.
Поддържа, че при определяне на преференциалните цени по Решение №
Ц-10/30.03.2011 г., ДКЕВР е въвела специален критерий по отношение на
производителите на електроенергия от вятърни електроцентрали, а именно:
„наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни
годишни часове за работа на ветровите генератори – до 2 250 часа вкл. и над
2 250 часа годишни часове“.
Въз основа на това за производителите на електрическа енергия от
вятърни електрически централи били определени две различни
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се
прилагали в зависимост колко работни часове е достигнала съответната
вятърната електрическа централа. Така в т. 8 на Решение Ц-10 била
определена цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи,
работили до 2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 била определена цена от
6
172.95 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа.
В този смисъл, по силата на Решение Ц-10 производителите на електрическа
енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следвало да
фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната
цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10 до достигане на 2 250 ефективни
годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането
на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в
т. 9 от Решение Ц-10 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава
била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника,
продължила години, както и в отношенията между други производители на
електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на нормативната
уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Енерго–Про Продажби“ АД
оспорва предявените искове като неоснователни.
Не оспорва, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект
ВяЕЦ "Пролезки път 3", състояща се от един ветрогенератор тип VESTAS
V90, c обща инсталирана мощност 3 MW, присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД по
силата на посочения от ищеца договор. Не оспорва, че между него и ищеца е
сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 137
от 20.04.2010 г., като съгласно чл.18 от договора цената на изкупуваната ел.
енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между страните за
процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за
количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз
основа на което са определени преференциалните цени, а количествата
надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар
съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ.
Относно произведеното и доставено количество електроенергия през м.
октомври 2017 г. сочи, че ответникът е заплатил произведеното до НСП от 2
000 KWh количество електрическа енергия в размер на 680,618 MWh по
преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР или
общо сумата в размер на 153 784,27 лв. с ДДС, а произведеното количество
7
електрическа енергия над НСП от 2 000 KWh от 12,281 MWh по цена за
излишък на балансиращия пазар на обща стойност 330,66 лв. с ДДС, като
ищецът не оспорва, че е получил плащане общо в размер на 154 114,93 лв. с
ДДС за произведеното през месец октомври 2017 г. количество електрическа
енергия от 692,899 MWh.
Сочи, че през месец ноември 2017 г. ищецът е произвел и доставил на
ответника 428,365 MW над НСП от 2 000 KWh. като ответникът е заплатил
цялото произведено през месец ноември 2017 г. количество електрическа
енергия в размер на 428,365 MWh по цена за излишък на балансиращия пазар
или общо сумата от 9 197,21 лв. с ДДС, което не се оспорва от ищеца.
През месец декември 2017 г. ищецът произвел и доставил на ответника
457,406 MWh над НСП от 2 000 KWh, като ответникът заплатил тази
електрическа енергия по цена за излишък на балансиращия пазар или общо
сумата от 7 987,56 лв. с ДДС, което не се оспорва от ищеца.
Излага, че е информирал ищеца, че следва да издаде кредитни известия
за корекция на цената по издадените от него фактури до приложимата цена за
излишък на балансиращия пазар, съобразно становището на НЕК. Вместо
това, ищецът претендира заплащането на преференциална цена за
произведентите през м. октомври – декември 2017 г. количества електрическа
енергия над нетното специфично производство (НСП) от 2000 кВтч за 1 кВт
инсталирана мощност по преференциална цена по т. 8 от Решение Ц-
10/30.03.2011 г. на КЕВР до достигане на 2 250 часа работа и по т. 9 след
достигане на 2 250 часа работа и преди достигане на НСП от 2300 кВтч.
Излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща
процесните отношения и сочи, че със Закона за изменение и допълнение на
ЗЕВИ (ДВ бл. 56 от 24.07.2015 г.), обществения доставчик, съотв. крайните
снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по
преференциална цена до достигане размера на нетното специфично
производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това
производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е
дадена и легална дефиниция на понятието „нетно специфично производство“.
8
Оспорва твърдението на ищеца, че с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на
ДКЕВР и с Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се определят две различни
преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на
едногодишен период в зависимост от достигането на 2250 работни часа, тъй
като това твърдение противоречи на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ.
Сочи, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т.1.7
и е отменено като незаконосъобразно с Решение №1177 от 23.02.2018 г. по
адм.д. №8522/2015 г. на Административен съд - София град. С Решение
№1115 от 28.01.2019 г. по адм.д. №5284/2018 г. ВАС е потвърдил Решение
№1177 от 23.02.2018 г. по адм.д. №8522/2015 г. на АССГ в частта, с което е
отменена т.1.7 от Решение СП-1 и е обезсилил решението в частта, с която е
отменена т.1-8 от Решение № СП-1.
С оглед окончателната отмяна на т.1.7. от Решение № СП-
1/31.07.2015г., КЕВР е приела Решение СП-5/28.03.2019 г., с което на
основание §17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката /ЗИД на ЗЕ, обн.ДВ, бр.56
от 2015 г. установява, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично
производство в размер на 2000 КВтч, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250
часа по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР.
Поддържа, че достигането на НСП при всички случаи съставлява прага,
до който се дължи преференциалната цена. Количествата на произведената и
продадена електрическа енергия след достигане на НСП от 2000 кВтч за 1
кВт инсталирана мощност следва да се заплащат по цена за излишък, тъй като
ищецът с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал
принадлежността си към групата ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Тъй като
ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че не е изпадал в
забава и не дължи обезщетение за това. Сочи, че ответникът е продал на
„НЕК“ ЕАД процесното количество електроенергия на цената, на която е
изкупил същата от ищеца, в съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ.
Излага подробна аргументация.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова
молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Сочи,
9
че ответникът не изпълнява договорните си задължения, само заради отказа
на НЕК в последствие да заплати произведената от ищеца електрическа
енергия по преференциална цена след достигане на нетно специфично
производство на електроенергия ("НСПЕ") в размер на 2 000 кВтч. Обръща
още веднъж внимание, че Решение СП-1 е отменено в приложимата т. 1.7 към
настоящия случай, а впоследствие приетото Решение № СП-5/28.03.2019 г. на
КЕВР ("Решение СП-5"), което установява същото НСПЕ и го въвежда с
ретроактивен ефект, все още не е влязло в сила.
Сочи, че с решение № 3312 от 04.03.2020 г. по адм.дело № 14112/2018г.
на ВАС е потвърдено решение № 5483 от 26.09.2018г. по адм.дело №
8493/2015г. на Административен съд София-град, с което е отменено Решение
СП-1 в частта по т.2.7 и т.2.8. Позовава се на мотивите на решението за да
обоснове тезата си, че процесната централа не може да бъде причислена към
една от двете групи производители – тези, работещи до 2250 часа годишно и
тези, работещи над 2250 часа годишно като е юридически е възможно
централата да попада и под двете групи производители на електрическа
енергия. Отново излага анализ на начина, по който са изчислени стойностите
на продадената енергия и анализ на приложимата нормативна уредба.
Моли съда да се произнесе инцидентно по валидността на Решение СП-
5, като релевантно за изхода на настоящия спор. Моли също така да бъдат
разгледани, като релевантни аргументите за нищожност на ретроактивното
приложение на Решение СП-5 поради противоречие с разпоредбите на закона,
както и с диспозитива на Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм.д. №
5284/2018 г. по описа на ВАС, които не предоставят на КЕВР възможност да
приеме ново решение, с което да замести и то ретроактивно, отмененото
Решение СП-1.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор,
поддържа становището си, изложено в отговора. По искането за провеждане
на инцидентен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на
Решение № СП-5/28.03.2019 г. по реда на чл.17, ал.2 ГПК възразява, че
същото не е от преюдициално значение за изхода на търговския спор, поради
което искането е недопустимо. В допълнение сочи, че решение № 6355 от
29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 4422/2019 г. по описа на
10
Административен съд София град, с което е обявено за нищожно решение №
СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, е отменено с влязло в сила Решение
№1873/12.02.21 г. по адм. дело №2016/2020 г. на ВАС и делото е върнато за
разглеждане от друг състав на АССГ като ВАС е приел, че срокът въведен с §
17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не установява изрично времева компетентност на
административния орган, а цели своевременно регулиране на нововъведените
с изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ отношения.
Третото лице помагач на страната на ответника „Национална
Електрическа Компания“ ЕАД изразява становище за неоснователност на
исковата претенция.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца : чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и 5 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл.146 ГПК съдът указва на страните разпределяне
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти като всяка
страна следва да установи фактите, на които основава твърденията си и черпи
изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
На осн. чл. 146, т. 3 ГПК съдът приема за безспорни следните
обстоятелства: Ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация
и присъединена към енергопреносната мрежа; ответникът е краен снабдител
с електрическа енергия; между страните е налице валидно облигационно
правоотношение по силата на Договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 137 от 20.04.2010
г.; за отношенията между страните досежно преференциалната цена на
изкупуване на произведената енергия е приложимо Решение № Ц-
10/30.03.2011 г.; ищцовата централа е достигнала нетно специфично
производство от 2000 МВтч за 1 кВт инсталирана мощност през м. октомври
2017 г.; до достигане на нетното специфично производство от 2000 МВтч
ищецът е продавал на ответника електрическа енергия по преференциална
цена 188,29 лв/ MWh (т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР); за
произведените през месец октомври 2017 г. количества електрическа енергия
11
в размер на 12,281 MWh над НСП ищецът е получил плащане по съответната
цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО"ЕАД на обща
стойност 330,66 лв. с ДДС; за произведените през месец ноември 2017 г.
количества електрическа енергия в размер на 428,365 MWh ищецът е получил
плащане по цена за излишък на балансиращия пазар на обща стойност
9 197,21 лв. с ДДС; за произведените през месец декември 2017 г. количества
електрическа енергия в размер на 457,406 MWh ищецът е получил плащане
по цена за излишък на балансиращия пазар на обща стойност 7 987,56 лв. с
ДДС.
УКАЗВА, че на доказване подлежат спорните обстоятелства:
от ищеца – всички факти, обосноваващи приложимост на твърдяните
преференциални цени по отношение на доставеното през м.м. октомври,
ноември и декември 2017 г. количество ел енергия, както и размерът на тези
цени; принадлежността на процесната ВяЕЦ едновременно към категориите
централи работещи до и над 2250 часа годишно; обосноваване на
задълженията и забавата по основание, период и размер;
от ответника – точно и в срок изпълнение на задълженията по
договора; фактите, изключващи приложимост на претендираната от
ответника преференциална цена в т.ч., че преференциалната цена е
определена от регулатора на база обем нетно специфично производство от
2000 кВтч за 1 кВт инсталирана мощност, приложмо за централи работещи до
2250 часа.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 325 от 25.03.2021 година е
допуснал до приемане в съдебно заседание представените от страните
писмени доказателства.
СЪДЪТ, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя възможност
на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия.
Адв. П.: Моля да бъдат приети доказателствата по делото.
Адв. М.: Да се приемат доказателствата по делото.
12
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, намира, че следва да се приемат като доказателства по делото
представените от ищеца заверени преписи на документи, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи на: електронни справки за актуалното
състояние на страните; Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 137 от 20.04.2010 г., ведно
с Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3; Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
от 02.06.2009 г.; Анекс към договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия от 20.04.2010 г.; фактура № 113 от
31.10.2017 г.; Извлечение от разплащателна сметка № 103/31.12.2017 г.;
Фактура № 114 от 30.11.2017 г.; Извлечение от разплащателна сметка №
111/31.12.2017 г.; Фактура № 116 от 31.12.2017 г.; писмо с изх.№ EPS-61 от
04.12.2017 г.; писмо с изх.№ EPS-01 от 04.01.2017 г.; Извлечение от
разплащателна сметка № 8/26.01.2018 г.; писмо с изх.№ Е-12-00-646 от
30.05.2008 г.; писмо с изх.№ Е-04-01-4 от 28.04.2015 г.; писмо от с изх. №
EPS-46 от 02.11.2017 г.; Писмо от с изх. № EPRS-01 ot 08.01.2018 г.; Справка
за корекция на фактурирана енергия за м.10.2017 г. до размера на цената за
излишък на балансиращ пазар; писмо с изх.№ EPRS-2519 от 12.12.2017 г.;
справка от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за закупената ел. енергия по
преференциална цена от възобновяеми енергийни източници за месец
октомври 2017 г.; Изч|1сление на обезщетение за забава за Иск I; писмо с вх.
№ EPS-2 от 09.02.2018 г.; Справка за корекция на фактурирана енергия за
м.11.2017 г. до размера на цената за излишък на балансиращ пазар; писмо с
изх.№ 26-1632-7 от 17.01.2018 г.; справка за количества ел. енергия в квтч. и
стойност в лв. без ДДС, предмет на оспорване на ДИ № 2852 от 31.12.2017 г.
от „Енерго-Про Продажби“ АД; Изчисление на обезщетение за забава за Иск
II; Изчисление на обезщетение за забава за Иск III.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с молба с вх.№ 25812 от 10.12.2020 г.от ищеца заверени преписи на:
Разрешение за ползване № СТ-05-1683 от 30.12.2009 г.; таблица с изчисления;
13
Протокол за отчет на произведената и постъпилата в
електроразпределителната мрежа активна ел. енергия от ВтЕЦ „Пролезки
път-3“ собственост на фирма „УП България 13“ ЕООД за м. декември-2 2017
г.; Протокол за отчет на произведената и постъпилата в
електроразпределителната мрежа активна ел. енергия от ВтЕЦ „Пролезки
път-3“ собственост на фирма „УП България 13“ ЕООД за м. декември-1 2017
г.
Адв. П.: Нямаме други доказателствени искания. Имаме искане за
спиране на настоящото производство до приключване на преюдициалното му
производство по административно дело № 1719/2021 г. по описа на
Административен съд – София-град, предмет на което е оспорване на
Решение № СП-5 на КЕВР. Представям разпореждане, с което доказваме
висящността на производството пред Административен съд – София-град.
Представям и определение на Върховния касационен съд по гражданско дело
№ 1184/2020 г.. Налице е и друго определение в същия смисъл по гражданско
дело № 1219/2020 г. С тези определения са допуснати до касацоинни
обжалвания решения на Апелативен съд – Варна с мотиви, че са вероятно
недопустими, тъй като не е приложена нормата на чл.229, ал.1, т.4.
Адв. М.: Не съм конкретно запозната с цитираното определение, но съм
запозната с постановената в този смисъл практика на ВКС. На първо място
моля да съобразите, че допускането до касационно обжалване на едно
решение и тук ще поправя колегата – мотивите на ВКС не са, че решението е
вероятно недопустимо, а мотивите на ВКС са, че ще допусне до касационно
обжалване въззивния акт за проверка на допустимостта на същия. Това в
никакъв случай не означава констатация за недопустимост в определението за
допускане до касационно обжалване, че видите ли, актът на Варненски
апелативен съд е недопустим, поради това, че не е приложена разпоредбата на
чл.229. Напротив – в тези определения, постановени от ВКС, аз лично
виждам стремежът на ВКС да постанови актове, с които ясно да обясни, че в
настоящия случай липсва, каквато и да е, преюдициалност между
гражданските спорове и административните актове „СП“, като по този начин
преустанови бъдещи, неоснователни искания от ищците по делото. Липсата
на преюдициалност е видна от самия факт, че посоченият административен
акт няма конститутивно действие. Той не въвежда, не създава права и
14
задължения и още по-малко пък актът определя нетно специфично
производство. Тези актове са издадени в изпълнение на законово задължение
на КЕВР, досежно посочвани и установявани какво е било нетното
специфично производство, като ценообразуващ елемент по съответните
ценови решения, които при цялото ми уважение са стабилни актове. НСП не
се създава с акта „СП“. Бил той 1, 5, 2 и така нататък. Този акт единствено
установява какво е било онова НСП, което е заложено като елемент в
ценовото решение и именно затова липсва преюдициалност по отношение на
административното производство по обжалване на административния акт в
настоящото производство, защото при цялото ми уважение, но да се твърди
наличие на такава преюдициалност, е все едно някой да ми каже, че ако едно
дете е родено, но за това по някаква причина не е съставен акт за раждане,
това дете не съществува. Ами не, то съществува и съществува от момента, в
който е родено. Оповестяването на това раждане със самия акт е нещо съвсем
различно. Не на последно място – в крайна сметка актовете на КЕВР се
ползват и с предварителна изпълняемост по силата на изричната законова
разпоредба на Закона за енергетиката, поради което и не са налице основания
за спиране. От наша страна също няма искания по доказателствата по делото.
СЪДЪТ намира, че представените в днешно съдебно заседание от
ищеца преписи на документи следва да бъдат приети и приложени към
доказателствения материал по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представените
в днешно съдебно заседание от ищеца заверени преписи на: Разпореждане от
25.02.2021 г. по дело № 1719/2021 г. по описа на Административен съд –
София-град и Определение № 183 от 18.03.2021 г. по търговско дело №
1184/2020 г. по описа на Върховен касационен съд.
СЪДЪТ намира, че изходът по посоченото административно дело е от
значение за спора, тъй като при евентуална отмяна на Решение № СП-5 от
28.03.2019 г. на КЕВР, влязлото в сила решение на Административния съд ще
има обратно действие, като съдът, разглеждащ предявените искове, е длъжен
да обсъди всички събрани, допустими и относими доказателства и
15
направените от страните възражения, както и наведените доводи, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по търговско дело № 1186/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, Търговско отделение до приключване с влязло в сила
съдебно решение по административно дело № 1719/2021 г. по описа на
Административен съд – София-град, предмет на което е проверка на
законосъобразността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, на
основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщението, който за ищеца и ответника тече от днес,
а за третото лице помагач – от датата на получаване на съобщението, ведно с
препис от определението.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.30
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16