№ 105
гр. Разград , 22.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500045 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.413 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД,
ЕИК *********, гр.София срещу Разпореждане № 4083 от 18.12.2020г. по
чгрд № 2120/2020г. по описа на Районен съд - Разград, в частта с която срещу
длъжника Ц. И. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес обл.
Разград, общ. Разград, с. Дряновец, ул. Гоце Делчев № 16, е оставено без
уважение искането на частния жалбоподател за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за вземане за разликата над 209 лв. до
размера на 415.69 лв., претендирано като дължима за обезщетение за забава
върху главницата по Договор за потребителски кредит № ********** от
11.11.2019г.
Жалбоподателят твърди, че по отношение на обжалваното
разпореждане са налице основания за неговата отмяна като неправилно и
незаконосъобразно, и за постановяване на акт, с който съдът да разпореди
издаване на заповед за изпълнение на вземанията му за обезщетение за забава
в пълен размер.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе
предвид събраните по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество е неоснователна.
При служебно извършената, съгласно чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4
от ГПК проверка на обжалваното разпореждане, въззивният съд намира
същото за валидно и процесуално допустимо, а като постановено по същество
на подаденото по реда на чл.417 ГПК заявление - за правилно в обжалваната
му част.
В частта, с която е оставено без уважение искането на частния
жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
за вземане за разликата над 2 850 лв. до размера на 3 329.97 лв. - главница,
разпореждането като необжалвано е влязло в сила.
Преценката за допустимост и основателност на производството по
чл.417 ГПК е служебно дължима, и изводима от въведените в заявлението
обстоятелства. Сезираният с производството по чл.417 ГПК съд дължи
произнасяне в рамките на заявените от кредитора вземания-по размер,
основание, период. Което предполага преценката му за редовността на
заявлението от външна страна и за наличието на документа, доказващ
валидност на основанията и изискуемост на вземанията.
В случая, в реквизит на подаденото от него заявление, въззивникът е
индивидуализирал в предмет на претенцията си по чл.417 ГПК, както следва:
вземане в размер на 3 329.97 лв., дължими, ведно със законна лихва в
изпълнение на главница по Договор за потребителски кредит № **********
от 11.11.2019 г. сключен между заявителя и длъжника. В приложения като
доказателство ДПК е посочен кредит – 2 850 лв., застрахователни преми –
369.54 лв, еднократна такса за оценка на риска - 386.34 лв., обща дължима
сума 3 976.61 лв.
На следващи позиции, в предмет на заповедното производство са
заявени:
- вземане за договорена възнаградителна лихва в размер на 315.25 лв.
за времето от 15.01.2020г. до 15.11.2020г.;
- вземане за 415.69 лв., дължима в обезщетение за забава за периода
от 15.01.2020г. до 03.12.2020г.
Относно главницата.
Както вече се посочи, в тази му част разпореждането като
необжалвано е влязло в сила.
Относно лихвата за забава.
Договорната лихва е цената на стойността на капитала, който се
предоставя за временно ползване. Затова, ако длъжникът не плати в срок тази
2
цена на кредитора, той дължи мораторна лихва върху просрочените суми –
главница и възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В
този смисъл е формирана последователна и трайно непротиворечива съдебна
практика - Решение № 1001 от 5.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 357/99 г., V г.
о., Решениe № 1253 от 20.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 265/99 г.,
Определение № 765 от 31.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1657/2018 г., II т. о.,
ТК, Определение № 85 от 08.03.2021 г. по в.ч.д. № 20213300500047/2021 г. на
Окръжен съд – Разград, Определение № 87 от 10.03.2021г. по в.ч.гр.д. №
20213300500055/2021г. на Окръжен съд – Разград, Определение № 88 от
10.03.2021г. по в.ч.гр.д. № 20213300500056/2021г. на Окръжен съд – Разград.
В настоящия случай обаче, в извлечението по чл. 417, ал.1, т.2 ГПК
на банката - заявител, сега претендираното обезщетение за забава от 415.69
лв. е посочено като обезщетение за забава върху просрочената главница, но не
и върху възнаградителната лихва.
При доказано дължима в изпълнение и при действие на договора
главница от 2 850 лв., следващата се в обезщетение лихва за забава на същата
за претендирания период, възлиза на 209 лв. За разликата над тази сума до
претендирания размер от 415.69 лв. искането на жалбоподателя за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е недоказано е доказано по основание и
размер. В същия дух е и формираната вече практика на Окръжен съд –
Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № 80 от 04.03.2021
г. по в.ч.гр.д. № 20213300500057/2021 г.
Ето защо, частната жалба се явява неоснователна.
Мотивиран от изложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4083 от 18.12.2020г. по чгрд №
2120/2020г. по описа на Районен съд - Разград, в частта с която срещу
длъжника Ц. И. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес обл.
Разград, общ. Разград, с. Дряновец, ул. Гоце Делчев № 164, е оставено без
уважение искането на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ********* за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за вземане за разликата над
209 лв. до размера на 415.69 лв., претендирано като дължима лихва -
обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит № ********** от
11.11.2019г.
Разпореждане № 4083 от 18.12.2020г. по чгрд № 2120/2020г. по описа
на Районен съд - Разград, в частта с която е оставено без уважение искането за
3
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за вземане за
разликата над 2 850 лв. до размера на 3 329.97 лв. - главница, като
необжалвано е влязло в сила.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4