Р Е Ш Е Н И Е
№........../............2017.г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на шести юни през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
МАКАРИЕВА
въззивно гражданско
дело.№ 517 по описа за 2017 г. ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна
жалба на Н.В.К., род. на *** г.,
гражданка на Руска федерация, действаща
от свое име и в качеството й на законен
представител на детето Т.С.К., ЕГН **********, род.на *** г. в гр.
Москва, Руска федерация и двамата с местожителство ***, чрез процесуалният им представител адв.Св. С. срещу решение № 5022/ 30.12.2016 г.
постановено по гр.д.№ 9458 от 2015 г. на Варненския
районен съд , с което ОТХВЪРЛЯ
предявената Молба от Н.В.К.,
род. на *** г., гражданска на Руска федерация, действаща от свое име и в качеството й на законен представител на детето Т.С.К., ЕГН **********, род.на ***
г. в гр. Москва, Руска федерация и двамата с местожителство ***, чрез
процесуалният им представител адв.Св. С. ***, със
съдебен адрес:***, офис 2, против С.Т.К.,
ЕГН **********, с местожителство ***- С ИСКАНЕ да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде заместено съгласието на бащата на
детето – ответникът С.Т.К. - да бъде разрешено на детето да напуска пределите на Република България и да
пътува за чужбина неограничен брой пъти до навършване на 7 (седем) годишна
възраст за периода от 21 август на съответната календарна година до 31 юли на
следващата календарна година, както и да се завръща в Р. България за периода от
1 юни до 31 юли на съответната календарна година. на
основание чл. 127А, ал. 2, вр. ал. 1 СК,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА . от
1.06. до 31.07.
Твърди се, че решението е порочно
постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон,
същото е необосновано и противоречиво. Решението прегражда гарантираната от
закона възможност за правна защита. Съдът не е извършил задълбочена проверка и
не е преценил събраните по делото доказателства
в тяхната взаимна връзка и зависимост , което е довело до погрешни
изводи. От събраните доказателства се установява тяхната противоречивост и непоследователност
, които не отговарят на обективната действителност и не са преценени с оглед
интересите на детето. Моли съда да
отмени решението и
да постанови друго с което се уважат предявените искове. от 1.06. до
31.07.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата с подробни доводи и се противопоставя за събирането на исканите
доказателства.
Жалбата е депозирана от страна, имаща право на обжалване, в предвидения
от закона срок . Изпълнени са и другите изискуеми от закона задължения, поради
което е допустима.
В исковата молба ищцата излага, че отв. С. К. е неин
съпруг , като двамата са сключили гр.брак в гр. Москва, Руска Федерация на 15
март 2013 г. като бракът е първи за Н.К. и трети за ответника. В началото на
брачната си връзка Н. и С. Кабакови живеели в Москва в различни жилища на
свободен наем, а на *** г., също в
Москва се родил и синът им Т.С.К.. Сочи се, че от месец май 2014 г.Н.К., Т.К.,***,
като от самото начало, от пристигането им в Р. България ответникът започнал да
упражнява физическо насилие над съпругата си. На 19.6.2015 г. ищцата и синът й, след последният акт на домашно
насилие от страна на Сл. К., потърсили съдействието на Четвърто РУ ОД МВР Варна
като било образувано гр.дело № 725/2015
г. по ЗЗДН по описа на
ВРС, ХХХ състав. В производството по цитираното гр.дело била издадена Заповед
за незабавна защита, а делото приключило с Решение, на основание на което била
издадена Заповед за защита от домашно насилие като на ответника били наложени
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗД (за срок от по 1 година без първата от тях, която е безсрочна).
Твърди се, че това решение не било обжалвано и влязло в законна сила, а на
основание чл. 5 ал. 1, т. 4 от ЗЗДН съдът определил с Решението си временно местоживеене на детето Т.К. при майка
му за срок от 1 година от влизане в сила на решението – т.е. от 23.7.2015 г.
Ищцата Н. К. релевира, че тя и синът и Т.К. са
граждани на Руска Федерация, като в Русия тя работела на постоянна работа в ИнфоТекс АД от 16.1.2012 г., заемайки длъжността специалист
отдел учебни програми, клон продажби и партньорски програми със средна работна
заплата от 58 000 рубли на месец. От 19.5.2014 до 20.9.2014 г. ищцата била в отпуск по
майчинство за отглеждане на детето, родено по време на брака й с ответника.
Преди да сключат Кабакови граждански брак, ищцата сочи, че тя и ответникът живеели
в собственото жилище на баща й В.А.Г., който имот представлявал 3 стаен апартамент от 75,60 кв.м в гр. Електростал, ул.Золотуха, бл. 8,
к. 1, ап. 38. Ищцата, майка й и баща й били регистрирани на посочения адрес в
Руска Федерация, като в Р. България ищцата не притежавала жилище, а към момента
на депозиране на исковата молба тя и детето и били настанени в защитено жилище
до 30.12.2015 г. (за срок от 6 м.)В сезиращата съда молба ищците поясняват, че
в срока на издадената Заповед за незабавна защита и Решение на съда можели да
пребивават на територията на Руска Федерация, където ищцата била финансово и
материално обезпечена и със жилище и с работа. Детето Т.С., сочи неговата майка
и законен представител, разбирало руски език и щяло да бъде прието в общинско
предучилищно образователно заведение в гр. Електростал,Московска
област за получаване на начално предучилищно образование, както и да бъде
прикрепено към Федерална детска поликлиника № 1 при Държавно бюджетно здравно
заведение в същия град. От своя страна,
според ищците, бащата на детето и ответник по иска бил напълно дезинтересиран
от развитието и отглеждането на малолетния, а майката на детето Н.К. поемала
цялата грижа за емоционално, психическо и физическото развитие на Т.К.. Както
бе посочено по-горе ищцата е навела твърдения затова, че на детето има издадени удостоверение за раждане от гр. Москва,
задграничен паспорт (с посочени номера), които документи били задържани от
бащата на детето и съпруг на ищцата, който отказвал да ги предаде обратно,
поради което и ищцата депозирала жалба в ОД МВР Варна.
В последното изречение
на обстоятелствената част на исковата молба е наведено твърдение, че ответникът отказва да даде своето съгласие
детето да напуска Р. България.
С оглед тези
фактически твърдения ищците са обосновали отправените до съда искания. Обективирано е искане за присъждане на сторените по делото
съдебно деловодни разноски.
В депозираната по
делото уточнителна молба от 8.9.2015 г. по същество
са наведени фактическите твърдения за наличие на двойно гражданство на детето Т.К.
и издадени документи за самоличност, въз онова на които твърдения съдът е
намерил производството по трите предявени искания за частично недопустимо, като
е прецизирано всяко едно от трите искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по делото, чрез
процесуалният му представител адв. Ил. Дюлгерова, е
депозирал отговор на исковата молба.На първо място ответникът намира искът
за недопустим, тъй като не отговарял на изискванията на чл.
127, ал. 1, т. 5 ГПК и лишен от правен интерес от даване на заместващо съгласие
детето да се завръща в Р. България. Аргументираният от ищцата правен интерес от
водене на исково производство според ответника цели заобикаляне на
закона и предоставяне
упражняването на родителските права над
детето на майката ведно с лишаване на бащата от контакт с детето.В
условията на евентуалност ответникът сочи, че исковете са неоснователни и желае отхвърлянето им ведно с присъждане на
сторените по делото съдебно деловодни разноски. Както е видно в отговора на
искова молба ответникът намира твърденията, залегнали в исковата молба, за неверни
и целящи заблуждаване на съда.Ответникът
заявява, че за него е учудващо, че ищцата твърди, че той не е давал съгласие
детето да напуска пределите на Р. България и да пътува за чужбина неограничен
брой пъти до навършване на 18 г. възраст, т.к. такъв въпрос „никога не бил на
дневен ред”. Сочи се, че родителите на детето живеели заедно до изненадващото,
без каквато и да било причина, напускане на семейното жилище от ищцата заедно с
детето поради това и било невярно твърдението на ищцата за „отказ” на ответника
да даде съгласие детето да пътува. Ответникът не отрича, че е сезирал
компетентните органи с искане да не бъде допускано извеждане на детето извън
страната ни, но това било се случило именно във връзка с изненадващото
напускане на семейното жилище от ищцата и синът му. Твърди че, че мястото, където живеели тримата в село Пчелник, било
напуснато от майката и детето и бащата часове наред, без каквато и да е
информация за невръстното си детето и съпругата си – чужд гражданин, мислел за
най-лошото. Едва след като на отв. К. била връчена
Заповедта по ЗЗДН той разбрал, че съпругата и детето му са добре и са настанени
в жилище, осигурено от ДСП Варна.На следващо място ответникът оспорва като
невярно твърдението на ищцата, че решението по ЗЗДН било влязло в сила, тъй
като само на база на декларацията по чл. 9 ЗЗДН ВРС бил издал заповедта по чл.
18 ЗЗДН и Решението, постановено по гр.д. № 7254/2015 г. на ВРС, 33 състав, се обжалвало от ответника пред ОС Варна, където било насрочено открито
съдебно заседание на 10.11.2015 г. по в.гр.д.
2775/2015 г. на ОС Варна. Оспорва се и твърдението за извършено домашно насилие от ответника като
в действителност според ответника между страните имало и друго гражданско дело
под номер 8049/ 2015 г.на ВРС, 9 състав, което било прекратено и съединено за съвместно разглеждане с гр.дело №
8387/2015 г. по описа на ВРС, 35
състав, последното насрочено за
разглеждане на 17.11.2015 г.Предмет на съедините производства били прекратяване
на брака на страните, определяне на местоживеене на детето, родителските права,
режима на личен контакт и дължима издръжка за детето.В останалата
обстоятелствена част на отговора ответникът не отрича че е сключил брак с Н.К.
на 15 март 2013 г. в Москва, което намира за логична последица от
дългогодишното им около четиригодишно познанство, нито че по време на брака им
на 21 март 2014 г. се е родило детето Т.. Ответникът оспорва твърденията
на ищцата че се е дезинтересирал от детето, като сочи, че още самото начало на брака му с ищцата двамата живеели на
квартири в Москва, защото нямали собствено жилище, а жилището на родителите на
съпругата се намирало на 70 км. от Москва в гр. Електростал,
но от общата площ на този имот от 75,60 кв.м. жилищната площ била точно 43
кв.м. По същество се сочи, че животът на семейството бил труден, но въпреки това ответникът работел
неуморно макар и майката на съпругата
му никога да не приемала приятелството им.Поради липсата на постоянна заетост и
на постоянно жилище се наложило семейството да вземе решение да живее в
България. Така на 26 май 2014 г.
Кабакови пристигнали в България
на Летище Бургас и се установили да живеят в село Пчелник в имота на
родителите на ответника. Този имот бил
дворно място с площ от около 2000 кв. м. и двуетажна къщата, като всеки етаж
имал отделен вход, а сем. Кабакови ползвало 2-рият жилищен етаж с площ от 120
кв. м. (описан в отговора). Ето защо ответникът от своя страна твърди, че
ищцата е разполагала с цялото време да се грижи за детето в имота в с. Пчелник,
като семейството било подпомагано и от съпровождащата грижа на родителите на
ответника. Въпреки това за ответника било изненадващо на 19.6.2015 г.,
около 21 часа известяването от
родителите му, че ищцата и детето не се прибрали, а жител на селото бил видял празната детска количка, изоставена до читалището в делото, поради
което отв. К. се притеснил какво се случва със
съпругата му и детето им. Тогава, твърди К., той предприел всички действия сезирал възможните институции и бил
посъветван да се обърне и към съда. И към момента на подаването на отговор на
искова молба отв. К. не намирал обяснения защо
е предявена срещу него настоящата искова молба като прави извод, че вероятно действията
на ищцата били продиктувани от нейната майка, която била пристигнала в страната
ни един ден преди изчезването на
майката и детето от семейното жилище.В
заключение ответникът намира за абсолютно неверни твърденията, наведени
от ищцата затова, че той е упражнявал домашно насилие, като счита, че по този начин
детето му го възприема като лош човек,
на когото не се следва нищо. Неверни
намира ответникът и твърденията затова, че се е дезинтересирал от детето като сочи, че самият той в следствие на
неговото постоянство и много усилия и молби към социалните работници е успял да
получи само малко информация за детето си и неговите нужди.
С оглед изложеното
ответникът желае отхвърляне на иска с присъждане на разноските по делото.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ищцата и ответникът са родители на детето
Т.К. роден на 21 март 2014 година в Руска Федерация, за което е бил съставен
акт за раждане № 9 от 11.06.2014 г. От оригинала на свидетелството за раждане (
макар и на руски език ) ,приложен като копие на л. 9 ти по делото е видно, че
детето Т. е родено в гр.Москва
Страните не спорят и затова,че майката и детето се
намират в защитено жилище( към момента на предявяване на иска).Видно от
приложеното на л. 10 -ти по делото копие на Направление за ползване на социални
услуги № ЗД – ЗД- Вн158 0471/01.07.2015
г. издадено от АСП – ДСП -Варна Дирекция „Социално подпомагане Варна „ – Отдел
закрила на детето „ са насочили майката Н.
К. и детето Т.К. до Кризисен и консултативен център SOS към Фондация SOS семейства в риск – гр.Варна, ул.”Синчец” № 21 за предоставяне на социална услуга „
Настаняване в кризисен център „ при дългосрочна услуга. В самото направление е
описан случая поради който ищците са били насочени към посочената услуга .Вписано
е ,че детето Т.К. е родено на *** г. в Руска Федерация , Москва.Детето е родено
по време на брака и в удостоверението му за раждане фигурират и двамата
родители- майка Н.К. и баща С.К.. От месец май 2014г. до момента на издаване на
направлението , се сочи в същото, семейството живеело в село
Пчелник в дома на родителите на С.К. .На 03.06.2015 г. в Одела за закрила на дететото при ДСП
Варна бил постъпил устен сигнал от ІV –то РУП към МВР Варна касаещ
малолетното дете Т. . Данните от сигнала се отнасяли до това , че спрямо госпожа К., в присъствието
на детето й, било упражнявано насилие ( психическо и физическо ) от страна
на бащата на детето и съпруг на К. .Служителите на ІV –то Районно
управление на МВР били запознати от известно време с проблема в семейството а Н.К.
била подала жалба в ОДП, както и във ВРС
а защита по ЗЗДН. Нуждата от обезпечаване сигурността на майката и
детето, налагала настаняването им в Кризисен център, поради това, че К. нямала
близки и роднини в РБ.
Приложеното
копие на Заповед № 112/ 16.7.2015 г . за
защита по ЗЗДН (нал.11- ти по делото )доказва твърденията на ищцовата страна,че във ВРС е било водено гр.дело
№ 7254/2015 по описа на ВРС ХХХІІІ
ти състав, с която ответникът С.К. е
бил задължен на осн. чл. 5 , ал.1 т.1 от ЗЗДН да се
въздържа от домашно насилеие спрямо молителите в
производството по делото и ищци в настоящото,забранено е било на осн.чл.5, ал.1
т.3 ЗЗДН на Сл.К. да приближава двамата молители на 200 метра за срок от 1
година, считано от влизане в сила на Решението, като е било определено и на
основание чл.5, ал.1 т.4 ЗЗДН временно
местоживеене на детето Т.К. при
майката за същия срок от 1 година.
Видно от отговора на
искова молба, че ответникът по настоящото производство е бил подал Жалба от
своя страна до ІV РУ ОД МВР Варна , на която е бил получил писмен отговор с
изх.№ 442000-6030/ 29.6.2015г. От
приобщеното на л. 77 – ми копие на писмен отговор от Началник Четвърто РУ Варна до Сл.К. се установява,че
по повод негова молба от 20.06.2015 г. за издирването на съпругата му Н.К.,
родена на *** г. в гр.Москва , Русия ,живуща *** 37, и сина му Т.К., живущ *** ,с ЕГН ********** ответникът К. е бил информиран,че
съпругата и детето му са били установени от служители на МВР и поради отпадане
на необходимостта от издирване са снети( т.е. снети от издирване ). Те се
намирали в добро здравословно състояние а за местонахождението им била
уведомена Дирекция социално подпомагане Отдел закрила на детето Варна за осъществяване на мерки за закрила в
семейна среда и преодоляване на конфликти и кризи в отношенията ( чл.23 от ЗЗКрДТ .
) .
Установено е по несъмнен
начин, че освен ІV РУ Варна ответникът е бил отправил сигнал на 26.6.2015 г. и
в ОЗДт при ДСП Варна, на който също е получил писмен
отговор с изх.номер от 21.7.2015 г. По същество от отговора адресиран до отв.Сл.К. се изяснява ,че по повод Жалба на Сл.К. до ОЗД (
касаеща детето на ответника ) Жалбата е била заведена на 8.7.2015 г. и К. е бил информиран за следното : Проведено
е било проучване на сигнала от ОЗД при което се установило, че съпругата на К.-
Н.К., придружена от детето Т. били напуснали семейното жилище в село Пчелник ,
обявени от К. за ОДИ, установени на територията на гр.Варна във връзка с което
от страна на ДСП бил уведомен ОЗД -Варна за предприемане на действия по
компетентност спрямо дето Т..По повод искането на К. ОЗД да определят
местоживеенето на сина му Т., отв.К. е бил
информиран, че компетентен затова е Районният съд а на ДСП Варна , които в едно евентуално
производство биха били конституирани като страна в процеса.
Приложените по делото
Молба с вх.номер от 20.08.2015 г. адресирана
до Директора на Социално
подпомагане Варна ( л.81 ) ; Жалба с
входящ номер от 6.7.2015 г. до Директора на ОДП Варна ( л.82,83), Жалба до
Директора на Закрила на детето Гр.Долни Чифлик ( л. 84-89 ) свидетелстват за
предприетите действия от страна на ответника да получи информация за сина си и
да осъществи контакт с детето си .
Видно от приложеното по
делото Удостоверение издадено от Началник Сектор Миграция при ОДП Варна - Сл.К.
е получил удостоверението от дата 20.10.2015 г. от което е видно ,че съпругата
му Н.К. е подала заявление за
предоставяне на право на продължително
пребиваване в РБ на 13 май 2015 г. придружено с всички изискуеми по закон
документи на осн.чл.24, ал. 1 т.18 ЗЧРБ а на 18.08.2015 г. била заявила желание да промени основанието за са пребиваване по чл. 24,
ал.1, т.7 ЗЧРБ като представила изискуемите документи и
платени такси .На К. бил издаден
български личен документ „ Разрешение за пребиваване „ с адрес Варна –
ул.Синчец 21 и срок на валидност 30.11.2015 г.
Видно от Определение от
10.11.2015 г. ВРС ІХ състав по гр.дело № 8049/ 2015г.е прекратил като деловоден номер производството
образувано по молба на Сл.К. и изпратил
на основание чл.213 ГПК същото към
материалите по гр.дело № 8387/
2015 г. на РС Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По делото е приложена и
Жалба от 22.1.2016 г. изготвена от Сл.К.
до Началника на Първо РУ Варна с твърдения затова,че Н.К. извършила
престъпления по чл. 290 а , чл. 313 НК или други по повод съставената от нея
Декларация по чл .9 , ал.3 ЗЗДН ( л. 135 , 136 и
следващи ).
Видно от л. 171 ,
172 ВОС е потвърдил Решението на РС по
гр.дело № 7254/ 2015 г ХХХІІІ състав с
окончателно Решение № … от 30.12.2015 г.
по в.гр.д. № 2775/2015 г.Настоящият състав запознавайки се подробно с мотивите
на ОС Варна установява,че ОС Варна е извел извода затова,че ответникът не е
оборил доказателствената сила на Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН и че твърдяните от молителката актове на насилие не са били
възприети от трети лица .Влязлото в законна сила Решение е задължително и за съда и за страните ,
ползва се със СПН ,поради което не е и необходимо да бъде анализирано, в който
ред на мисли е защитната теза на ответника .
От приобщеното по делото
на л. 173 –ти писмено
доказателство,издадено от ОЗД ,депозирано по настоящото производство на
дата 25 март 2016 г. се установява и
изяснява , че във връзка с гр.д.
9458/2015 г. по описа на ВРС ХLІІ състав
ОЗД при
ДСП Варна продължава работа по случая
на детето Т.К. и на този етап ( към м.май 2016 г. ) преките ежедневни
грижи за детето се полагат от неговата
майка Н.К. , като майката и
услугата резидентен тип при Кризисен център Варна.
В проведеното по делото на 25.03.2016г. открито
съдебно заседание са събрани гласни доказателства .
Разпитана в качество на свидетел е О.А.И. с
помощта на преводач М. Б. ( преводач от руски на български език ).
О.И. е родена на *** г. в гр.Иркутск, Руска
Федерация – гражданка на Руска Федерация съответно майка
на Н.К. и баба на детето Т.К., заявила
че желае да дава показания.
В същото съдебно заседание е разпитан и Т.К. , роден през 1946 година ,който е баща
на С.К. и дядо на Т.К. , също завил,че
желае да дава показания.
Допуснат в хода на производството е и въпрос към явилата
се в откритото съдебно заседание Н.К. по реда на чл.176 ГПК .На поставения въпрос : Доброволно ли напуснахте семейното
жилище ? отговорът , който дава К. е следният: „ Напуснах семейното жилище сама
с детето, защото имаше много случаи на домашно насилие и не можах да живея
повече така. Не искам да се връщам там. Още съм в отпуск по майчинство, при нас
първата половина на отпуска е година и половина, когато се плаща за детето и
после още една година и половина до навършване на три години на детето. След
това работното ми място е запазено, аз мога да се върна всеки момент там.”
Обясненията на Н.К.
затова,че ползва отпуск за отглеждане на малко дете са подкрепени и от писмени
доказателства – приложената в превод и оригинал Заповед за предоставяне на
отпуск на работник от която е видно , че
К. е в отпуск до 20 март 2017 година , считано от 21
септември 2015 г. и работи както специалист В Отдел Учебни програми при Секция
продажби и партньорски програми при АД „ Информационни технологии и
комуникационни системи „ .
По делото е допусната
и приобщена съдебно физикохимическа експертиза
изготвена от в.л.Ж.Х.Е. – оспорена напълно от
ищцовата страна и като недопустима и като неотносима и като необективна като във връзка с оспорванията на експертизата адв.С.С. е представила извлечения от статии за пристрастността на
в.л.Е.
Въпреки оспорванията на ищцовата страна,
с оглед характера на производството и предмета на търсената защита по делото е допусната поисканата от ответната
страна СФХЕ .
От заключението на
в.л. Е.
се установява,че промишлените предприятия и транспорта в района на градски
окръг Електростал със своята дейност
регламентирано и нерегламентирано непрекъснато
или периодично са замърсявали в периода 2012-2015 г. приземния атмосферен слой на района
с вредни опасни химични вещества, в това число и радиоактивни
независимо от това дали са
спазвани или не съответните норми
.Живите организми, заключава вещото лице, са били непрекъснато в директен контакт със замърсяванията в атмосферата , при което
е имало и съотетти
последствия а вредностите от атмосферата
са мигрирали в останалите компоненти на околната среда.
За
пълното изясняване на фактическата страна по спора е допусната и приобщена и
съдебно психологична експертиза с
участието на вещото лице клиничен психолог Г. Момова.
Заключението на в.л. М. е приобщено на листи
318 - 330 от делото .
От отговора на въпрос 2 на
СПЕ : Как ще рефлектира върху психиката на детето обстоятелството да вижда баща си само 20 дни пред лятото в рамките на 5 години ?
се установява следното : Според в.л.Момова „
детето в момента е на три години и навлиза в етап на развитие в който ще му е
нужен мъжки модел за формиране на половата
идентификация .Бащата, пояснява в.л. е обичайният модел за момчето, но може да има и заместваща
фигура – друг значим обгрижващ
го възрастен - в краен случай – дядо или втори баща.Ще се изгуби възможността
за тази идентификация, твърди вещото лице, ако детето не вижда баща си
достатъчно често.На следващо място в т.2 от СПЕ
в.л. пояснява,че със съвременните технически средства би могло да се
осъществи ,при добро желание и организация от двете страни, при положение,че
никой няма да саботира сесиите на видео контакт . Ежедневната липса на родителя
и не участието му във възпитанието на детето ще го
лиши от възможността да бъде пълноценен .Това са отнася и за двете срани” .
В останалата част в.л.
М.
дава отговори на въпроси частично относими към самия
предмет на делото и касаещи родителите на страните по спора и самите родители.
Не е спорно по делото
,че бракът между страните е бил прекратен с влязло в сила Решение , каквито са
още първоначалните твърдения в сезиращата съда молба. Дори от служебна справка
( извършена от електронната система „ САС „
при РС Варна от председателя на състава ) за движението на делата водени
между страните се установява този факт .
Установява се , че с Решение №446/10.2.2016г.
ВРС ХХХV състав по гр.д.№ 8387/2015 г.е
прекратил гражданския брак между С.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.В.К.,
родена на *** г., гражданин на Руска Федерация, с адрес: обл.
Варна, общ. Долни Чифлик, с. Пчелник, ул. „Ясен” № 37, сключен на 20.11.2014
год. в Руска Федерация, за което от Община Долни Чифлик е съставен Акт № 22/
03.10.2013 год., поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, на основание чл. 49, ал. 1 СК, обявявайки,че вина за разстройството на брачните отношения има съпруга -
С.Т.К., ЕГН **********.
Със
същото Решение първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на
детето Т.С.К., ЕГН: **********, род. на *** год на
неговата майка
Н.В.К., родена на *** г.,
гражданин на Руска Федерация, с адрес: обл. Варна,
общ. Долни Чифлик, с. Пчелник, ул. „Ясен” № 37 ; определил е местоживеенето на детето детето
Т.С.К., ЕГН: **********, род. на *** год, на адреса
на местоживеене на неговата майка - Н.В.К.,
родена на *** г., гражданин на Руска Федерация.
Определен от ВРС е бил и следният режим на лични отношения между бащата С.Т.К., ЕГН **********,
с адрес: ***
и детето Т.С.К., ЕГН: **********, род.
на *** год.:
до 30.12.2016 год.
(датата на изтичане на периода на мерките за защита) - всеки петък от всяка
календарна седмица, от
09.00 часа до 14.00 часа, в присъствието на служител на
Дирекция „Социално подпомагане“ и в база на Дирекция „Социално подпомагане“, а
когато денят петък е официален неприсъствен за страната – режимът да бъде
осъществяван в последния официален присъствен ден за Република България,
непосредствено преди него и в същия часови диапазон.
след 30.12.2016 год. до
30.06.2017 год., включително - всяка първа и трета неделя от месеца,
за времето от 09. 00 часа
до 19, 00 часа в неделя в
дома на бащата, без преспиване;
след 01.07.2017 год. - всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, за времето
от 09. 00 часа в събота до 19, 00 часа в неделя,
с преспиване
в дома на бащата;
на коледните празници: през четните години - за времето от 17.00 часа на
24- ти декември до 13.00 часа на 25- ти декември, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните
години – за времето от 13.00 часа на 25 – ти декември до 17.00 часа на 26- ти
декември, с приспиване в дома на бащата;
през новогодишните празници: през четните години - за времето от 17.00 часа на
31- ви декември до 13.00 часа на 1- ви януари, с приспиване в дома на бащата, а
през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 1 – ви януари до 17.00 часа
на 2- ри януари, с приспиване в дома на бащата; през великденските празници:
в
четни години
–за времето от 09.00 часа в събота
/Велика събота/ до 13.00 часа в неделя /Великден/, с приспиване в дома на
бащата, а в нечетни години – за времето от 13.00 часа в неделя /Великден/ до
18.00 часа в понеделник /Великден/, с преспиване в дома на майката; 20
/двадесет/ дни
през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск.
С
цитараното Решение С.К. е бил осъден да заплаща издръжка за детето Т.С.К., ЕГН: **********,
род. на *** год., чрез неговата неговата майка и
законен представител Н.В.К., родена
на *** г., гражданин на Руска Федерация месечна
издръжка в размер на 105.00 (сто и пет) лева, считано от
датата на депозиране на насрещната искова молба –
06.10.2015 год.,
с падеж всяко
първо число на месеца, ведно
със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на
законно основание за нейното изменение
или прекратяване, на основание чл. 143, ал. 1 СК ; предоставено
е било ползването на семейното жилище
– втори етаж от къща, находяща се в с. Пчелник, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, ул. „Ясен”
№ 37 на С.Т.К., ЕГН **********,
.с
адрес: *** и постановено след развода съпругата Н.В.К., родена на *** г., гражданин на
Руска Федерация да носи
брачното си фамилно име – „К.“, на основание чл. 53 СК.
По повод въззивни жалби, ІV състав на
Окръжен съд Варна, с Решение от 1.11.2016 г.по въззивно гр.д.№ 918/ 2016г. е отменил решение №446/
10.02.2016г. постановено по гр.д.№ 8387/ 2015г. от Варненски
районен съд, ХХХVс., в частта на определения
режим на лични отношения между бащата С.Т.К., ЕГН- **********,
и детето Т.С.К., ЕГН-**********, за
периода до
30.12.2016г./дата на изтичане
на срока на мерките за
защита/- всеки петък от всяка
календарна седмица, от 09.00ч. до
14.00ч. ,в присъствието на служител на Дирекция
„ Социално подпомагане” и в
база на Дирекция
„ Социално подпомагане” , а
когато денят петък е официален неприсъствен ден за страната – режимът
да бъде осъществяван
в последния официален присъствен ден за Република България,
непосредствено преди него и в същия времеви диапазон.
С въззивното
решение е потвърдено първоинстанционното Решение №446/ 10.02.2016г. постановено
по гр.д.№ 8387/ 2015г. от Варненски районен съд, ХХХVс.,в
частта, в която е прекратен гражданския брак между С.Т.К., ЕГН- **********, и Н.В.К.,
родена на ***г., гражданин на Руска Федерация , сключен на 20.11.2014г. в Руска
Федерация, за което от община Долни чифлик
е съставен Акт № 22/ 03.10.2013г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга,
на основание чл. 49, ал.1 и 3 СК
, в частта, в която упражняването на родителските
права по отношение на детето Т.С.К. е предоставено на неговата майка Н.В.К.
и определено местоживеене на детето при майката, в частта на определения режим на лични отношения на бащата С.Т.К. с
детето Т.С.К., за периода след 30.12.2016г. до 30.06.2017г. и периода
след 01.07.2017г., на основание чл. 59,ал.2 и 3
СК.
При
така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 127а от Семейния
кодекс.
Съгласно чл.127а СК
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато
такова не се постигне спорът се решава от районния съд.
Всяко дете се ползва с гарантирана свобода на предвижване, която включва
както възможността да се премества и установява в различни места на територията на страната, в която
живее, така и свободно да напуска и се завръща в тази територия. Това право се
гарантира от разпоредбата на чл.35 от КРБ, както от чл.10 от Конвенцията за
правата на детето на ООН, по която Република България е страна.
При решаване на спора по
чл.127а, ал.2 от СК, съдът следва да прецени интереса на детето. Интересът на
детето да пътува в чужбина не може да бъде преценяван абстрактно. Изискването
на закона за съвместното решаване на родителските права по този въпрос
представлява по-висока степен на закрила на детето, поради по-високата степен
на риск при пътуване в чужбина. Съотношението между правото на свободно
придвижване и пътуване на детето в чужбина и защитата на неговата личност и
здраве следва да се определи според данните в конкретния случай. По делото се
установи, че на детето е издаден
международен паспорт и че същото е с дрвойно
гражданство-българско и руско
Съобразно нормата на чл. 127а ал.3 СК по делото е
изслушан бащата , който заявява, че не желае детето да излиза извън страната
тъй като е много малко. режим на пътуванията ще се наруши режима на лични
отношения. Освен това се опасява от заплахите на майката, че ще напусне
страната с детето и бащата няма да го види.
Майката от своя страна е заявила, че иска за живее с детото
в Русия , където рживеят родителите й и е жилищно
обезпечена.
При разрешаване на възникналия спор основен критерий, както се посочи
по-горе , за преценка винаги е интересът на детето. Настоящият състав намира,
че е налице категорична и непротиворечива практика, приемаща, че разрешението
за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласието
на единия родител не е в интерес на детето / Решение № ЗЗ от 25.02.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 143/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 116 от 16.04.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 234 от 30.05.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1580/2011 г., IV г. о./
При преценка какъв е интересът на детето пък следва да бъдат съобразени
критериите, посочени в § 1, т. 5 от ДРЗЗДет., дефиниращ
понятието "най-добър интерес на детето". Там изрично е посочено, че
преценка за интереса на детето се обуславя от желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето;опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В
рамките на производството безспорно е установено, че режимът на лични отношения с бащата, се изпълнява сравнително редовно. Безспорно е, че част от близкото обкръжение
на майката- майка и баща, живеят постоянно в Русия. Детето е вече на четири
години и посещава детско заведение в
България, гр. Варна.
Предвид изложените обстоятелства
съставът приема, че на детето следва да бъдат задоволявани желанията и неговите емоционални и
образователни потребности, като същото пътува до друга държава и се среща и
общува с останалия роднински кръг- от неговото семейство, баба и дядо по
майчина линия. Задоволяването на тези нужди на детето обаче не може да
рефлектира върху нарушаването на обичайния режим на обучение и живот на
малолетното дете. Детето е на твърде крехка възраст- едва четири години, за да
се приеме, че е в негов интерес да пътува и напуска страната- дома си, детската
градина, роднините и приятелите в България, за толкова дълги периоди от време,
както е поискано в исковата молба . Не е в интерес на същото да прекарва повече
от половината време от година извън страната, тъй като това ще доведе до
чувството за неустановеност, липса на сигурност и непринадлежност у детето.
Следва да се отбележи, че още по-голямо отражение в емоционален план върху
детето тези неограничени по време и период пътувания биха имали и върху
контактите на детето с неговия баща. Невъзможността да се осъществява режима на
лични отношения би довел до преустановяване на изградената вече връзка баща-
син, поради което и това категорично не е в интерес на детето.
Възрастта
на детето , сама по себе си не съставлява пречка за това то да пътува до Русия
и не поставя детето в риск. Няма ангажирани конкретни доказателства,
установяващи конкретни рискове за детето от негов престои в държавата, в която
живеят неговите баба и дядо по майчина линия.
Действително Семейния кодекс
не предвижда принцип или правило детето да следва родителя, по отношение на
когото са предоставени родителските права, поради което и в разглеждания случай
майката може да вземе за детето си самостоятелно само тези решения, които
според закона не е предвидено да се вземат съвместно от двамата родители. По
аргумент от противното на чл. 76, т.9 ЗБЛД и чл. 127а СК, родителят, на когото е предоставено упражняването
на родителските права, не може да вземе самостоятелно решенията за издаване на
задграничен паспорт на детето и за извършването на пътувания извън пределите на
страната. Когато е налице необходимост детето да пътува в чужбина и между
родителите съществува разногласие по този въпрос, съдът може да разреши
конкретни пътувания. Разрешението е свързано с определени условия, гарантиращи
пълната защита на интересите на детето - определяне на периодите на
пътуванията, крайна дестинация, условията, в които детето ще пребивава в
чужбина. В разглеждания случай се установи, че детето има двойно гражданство,
издаден му е международен паспорт и ще пътува и пребивава в Русия при своите баба и дядо по майчина линия. Налице
са предпоставките за неговото правилно емоционално и интелектуално развитие.
В
производството по спорна съдебна администрация по чл. 127а, от СК съдът е задължен
служебно да следи за интересите на детето (аргум. и
от чл. 127а, ал. 3, изр. 3 и ал. 4 от СК), поради което той не
е тясно обвързан от исканията на страните (родителите на детето), респ. - и от
уточненията и измененията на тези искания, направени в течение на
производството по делото.
При така установеното решението ва ВРС следва да се
отмени, спорът относно пътуването на
детето Т. до Руска федерация както
относно срока на разрешението по чл. 127а от СК следва да се
разреши по същество от настоящата съдебна инстанция.
Настоящият съдебен състава намира, че
по съображенията, изложени по-горе и
предвид установените по делото обстоятелства, в интерес на малолетното -
4-годишно дете в случая, следва да се разреши да пътува до Руска федерация по
два пъти годишно за период на всяко пътуване не по-дълъг от 15 дни , по време,
което е съобразено с режима на личните отношения на детето с бащата което
разрешение важи за срок от 3 / три/ години, считано от влизане в сила на
настоящото решение .
Мотивиран от гореизложеното,
Варненският окръжен съд, трети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 5022/
30.12.2016 г. постановено по гр.д.№ 9458
от 2015 г.
на Варненския районен съд, с което ОТХВЪРЛЯ предявената Молба от Н.В.К., род. на *** г., гражданска на Руска федерация, действаща
от свое име и в качеството й на законен представител на детето Т.С.К., ЕГН **********, род.на ***
г. в гр. Москва, Руска федерация и двамата с местожителство ***, чрез
процесуалният им представител адв.Св. С. ***, със
съдебен адрес:***, офис 2, против С.Т.К.,
ЕГН **********, с местожителство ***- С ИСКАНЕ да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде заместено съгласието на бащата на
детето – ответникът С.Т.К. - да бъде разрешено на детето да напуска пределите на Република България и да
пътува за чужбина неограничен брой пъти до навършване на 7 (седем) годишна
възраст за периода от 21 август на съответната календарна година до 31 юли на
следващата календарна година, както и да се завръща в Р. България за периода от
1 юни до 31 юли на съответната календарна година. на
основание чл. 127А, ал. 2, вр. ал. 1 СК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на
бащата С.Т.К., ЕГН **********,
детето Т.С.К., ЕГН **********,
род.на *** г. в гр. Москва, Руска федерация , придружавано от своята майка и
законен представител - Н.В.К.,
род. на *** г., гражданска на Руска федерация, да пътува до Руска федерация по
два пъти годишно за период на всяко пътуване не по-дълъг от 15 дни , по време,
което е съобразено с режима на личните отношения на детето с бащата което
разрешение важи за срок от 3 / три/ години, считано от влизане в сила на
настоящото решение, на основание чл. 127а
СК
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: