Решение по дело №521/2021 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 45
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Георги Тодоров Добрев
Дело: 20212130100521
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Карнобат, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130100521 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадената искова молба вх.
№ 547 / 28. 04. 2021 год., от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа,
ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж. Г.Т., чрез процесуален
представител Гл. юрисконсулт Д. Б. З., с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу К. М. С., ЕГН-**********, с адрес: гр. *** и
срещу Н. М. П., ЕГН-**********, с адрес: гр. ***, в качеството им на
наследници на М.И.И., с които моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на: 1.Ответника К. М. С., ЕГН-
**********, с адрес: гр.***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД ЕИК ********* сумата от 34, 96 лв. дължима по издадени фактури за
периода от 25. 01. 2018 г. до 22. 12. 2020 г., които произтичат от потребени В
и К услуги- доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период по
фактури от 12. 12. 2017 г. до 14. 12. 2020 г., както и лихвата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за
забавено плащане върху главниците в размер на 5, 98 лв., дължимо за периода
от 24. 02. 2018 г. до 01. 02. 2021 г.; 2. Ответника Н. М. П., ЕГН-**********,
с адрес: гр. ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата
от 34, 96 лв. по издадени фактури за периода от 25. 01. 2018 г. до 22. 12. 2020
г., които произтичат от потребени В и К услуги - доставена, отведена и
пречистена вода през отчетния период по фактури от 12. 12. 2017 г. до 14. 12.
1
2020 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението, както и обезщетение за забавено плащане върху главниците в
размер на 5, 98 лв., дължимо за периода от 24. 02. 2018 г. до 01. 02. 2021 г..
Ищцовото дружество моли да му се присъди сумата представляваща
направените от него съдебни разноски по заповедното производство.
Ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответните страни да му заплатят и направените от него съдебни
разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, като
моли съда да допусне, изиска и приложи и други такива.
Ищецът е посочил в исковата молба, че предпоставка за образуваното
исково производство е наличието на образувано преди това заповедно
производство по ч. гр. д. № 238 / 2021 г. по описа на КбРС и съответно
издадена заповед за изпълнение срещу наследниците на М.И.И.- Ф.Т.И., К. М.
С. и Н. М. П.. Предвид, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на
длъжника Ф.Т.И., която не е депозирала възражение и заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила, след което е бил издаден изпълнителен
лист срещу И., а длъжниците К. М. С. и Н. М. П. са подали възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, заповедният съд е указал на заявителя,
ищец по настоящото дело да предяви иска си по чл. 415, ал. 1 от ГПК в
месечен срок за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение по отношение на К. М. С. и Н. М. П..
В исковата молба ищцовото дружество е посочило, че К. М. С. е
собственик на 1/6 идеална част от водоснабден имот и Н. М. П. е собственик
на 1/6 идеална част от водоснабден имот описания имот- апартамент,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес:
***, за който е заведена партида в базата данни на ищеца с абонатен №
825814. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД по валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на горепосочения
водоснабдяван обект. Твърди, че К. М. С. и Н. М. П. са придобили качеството
на „потребители на ВиК услуги“ в резултат на наследяване по закон. По
силата на универсалното правоприемство всеки един от тях е станал
собственик на идеална част от апартамент, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост с административен адрес: ***, като наследници на
М.И.И., и като такива са придобили качеството на „потребители на ВиК
услуги“ и това им качество произтича от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, съгласно която „потребители па услугите ВиК са собствениците“.
Ищцовото дружество твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от
Наредба № 4 от 2004 г. , предоставянето на ВиК услугите се извършва по
2
силата на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
от ВиК оператор /Общи условия/, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, които са публично известни и са публикувани на интернет
- страницата на водния оператор, поради което не е необходимо тяхното
представяне като писмено доказателство по настоящото дело.
Също така се твърди, че съгласно чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите
условия и чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период
отчитането на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Водомера
е разположен в санитарният възел в имота, поради което клиентът или
обитаващите имота лица са имали задължението да осигурят достъп до
водомера. Според ищеца използването на електронно устройство е причината,
поради която не съществува техническа възможност представител на абоната
да положи подпис, каквото задължение е налице при използването на хартиен
карнет. В исковата молба ищецът подробно е описал по какъв начин се
извършва електронното отчитане, както в случая на осигурен достъп до
водомера, така и в отсъствие или неосигурен достъп до измервателното
устройство. Ищецът е посочил, че начина на отчитане е удостоверен от
представено от него заверено копие от справка – извлечение, в която са
отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане,
както и съответния режим на работа на електронното устройство.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 25 от Общите условия, на
потребителите се фактурира и вода от разпределение, когато към едно
водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител.
Посочва,че в този случай, количеството питейна вода се разпределя въз
основа на отчета на централния водомер, поставен на водопроводното
отклонение и отчетите по индивидуалните водомери, като в това
разпределение се включва цялото количество доставено вода до централния
водомер на имота. Твърди, че след всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок са издавани за съответния период данъчни фактури,
в реквизитите на които фигурират отчетените водни количества, отчетеният
период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка
от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване.
Ищецът сочи, че цените са одобрени от КЕВР с решение № БП-Ц-20 / 30.11.
2017г., решение № Ц- 34 / 15. 12. 2017г., с решение № Ц- 20 / 28. 12. 2018г. ,
решение № Ц- 37 / 23. 12. 2019г., заверени копия от извадката, които
представя към приложенията на исковата молба.
Също така ищцовото дружество представя данъчни фактури издадени в
периода 25. 01. 2018 г. до 22. 12. 2020 г. и с период на отчитане от 12. 12.
2017 г. до 14. 12. 2020 г., които формират задължението по настоящото дело.
В посочените периоди единичната стойност на кубичен метър
консумираната вода е на различни стойности, като общата сума по фактурите
възлиза на 209, 76 лева общо. Ищецът е посочил, че неизпълнението на
3
задължението по всяка фактура поставя автоматично потребителя в забава
след изтичане на 30 дневен срок от издаването на фактурата, като съгласно
клаузата на чл. 44 от Общите условия, потребителя дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
считано от първия ден на настъпване на падежа до постъпване на дължимата
сума по сметката на ВиК оператора, която лихва е в размер на 35, 89 лева за
периода от 24. 02. 2018 г. до 01. 02. 2021 г ., като за периода 13. 03. 2020 г.-
13. 05. 2020 г. при действието на извънредното положение не се претендира
лихва. Претендира се и законова лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението.
Съдът е проверил исковата молба и е намерил, че същата е редовна и
допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от
ГПК, след което е изпратил препис от същата на ответниците, чрез
ангажираният им процесуален представител, ведно с приложенията по реда
на чл. 131 и сл. от ГПК, на които е указал да дадат писмен отговор в
едномесечен срок, като е указал задължителното съдържание на отговора по
чл. 131, ал. 2 от ГПК и последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от
ГПК, както и за възможността да ползва правна помощ ако има необходимост
и право на това.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК от ответниците
К. М. С. и Н. М. П., чрез процесуалният си представител са подали писмен
отговор на исковата молба, като са оспорили иска като неоснователен,
необоснован и недоказан, включително и по размер. Твърдят, че Ф.Т.И. –
втората съпруга на техния баща е единственото лице, което следва да бъде
привлечено към отговорност за дълга. Твърдят, че никой от тях не е
посещавал имота през отчетния период, не са ползвали имота и не са живели
на посочения адрес, който се обитавал от баща им и втората му съпруга.
Твърдят, че баща им също не е живял на посочения адрес, като същия го е
напуснал по медицински причини.
В отговора същите са предявили инцидентен установителен иск за
недължимост на предявеното срещу тях вземане, не само за посочения в
исковата молба период, но изобщо за времето когато били останали
непогасени разходи към дружеството ВиК. Твърдят, че от датата на
сключване на гражданския брак на баща им с Ф.Т.И. жилището се е
обитавало само и основно от И..
В потвърждение на изложеното представят писмени доказателства.
Предвид допуснати множество нередовности на така предявения
инцидентен установителен иск, съдът го е оставил без движение, като
нередовен и е дал подробни указания на ответниците за отстраняване на
нередовностите.
Въпреки дадените многократно указания, нередовностите не само не са
били отстранени, а същите са били задълбочени, като не са били изпълнени
дадените указания в многократно удължаваните срокове, поради което съдът
4
с Определение № 153 от 15. 03. 2022 г. е върнал исковата молба с която е бил
предявен инцидентния установителен иск на ищците К. М. С. и Н. М. П..
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява
законен или процесуален представител, като е депозирал преди заседанието
молба, с която подържа предявените искови претенции и желае да се ползва
от представените както от него, така и ответниците писмени доказателства.
Претендира заплащането на разноски, както в исковото така и в заповедното
производство. Желае да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.
В открито съдебно заседание ответниците не се явяват, явява се
упълномощен представител, който поддържа отговора на исковата
молба.Няма възражения по доклада и желае същия да се приеме за
окончателен. Желае да бъде дадена възможност за постигане на спогодба с
ищеца, но предвид неговото отсъствие желае отлагане на делото.
В следващо съдебно заседание ищецът не се явява, като с молба е
посочил желанието си делото да се разгледа в негово отсъствие.
Процесуалният представител на ищците отново е направил искане за
отлагане на далото, като се е мотивирал, че част от доказателствата не са били
представени на ищеца и същия не е имал възможност да се запознае с тях и
съответно да инициира разговори за спогодба с ответниците. Направеното
искане е отхвърлено, тъй като със съгласието на процесуалният представител
на ответниците, същия е бил приет за окончателен и не са били направени
бележки и възражения по същия, като към момента на направените искания е
настъпила преклузия, тъй като същите обстоятелства или доказателства не са
новооткрити и ответниците са могли да ги узнаят посочат и представят
своевременно.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
От приложеният по делото договор за продажба на недвижим имот по
реда на Наредбата за държавни имоти от 30. 03. 1994 г. е видно, че въз основа
на Заповед № 131 / 24. 03. 1994 г. на Кмета на Община Карнобат е продаден
на М.И.И. и С.К.И. недвижим имот- жилище, ведомствено на ЕТД „Маркели“
ООД , находящо се в гр. Карнобат, ул. Москва № 87, вх. Б,ет. 1, ап. 1ляв,
построен върху държавна земя- парцел І, квартал № 8, състоящ се от две стаи,
кухня, баня-тоалетна и антре, със застроена площ 64, 60 кв. м. , избено
помещение № 1 с полезна площ 3,70 кв. м. , с 2,225% идеални части от
общите части на сградата и 2, 225% идеални части от правото на строеж
върху мястото. В заповедта са посочени съседи, както на жилището така и на
избеното помещение.
От представеното като доказателство удостоверение за наследници №
992 / 03. 08. 2020 г. издадено от община Карнобат е видно, че С.К.И. с ЕГН
********** е починала на 16. 05. 2001 г., за което е бил съставен акт за смърт
№0117 / 17. 05. 2001 г. в гр. Карнобат. От удостоверението за наследници е
5
видно, че починалата И. е оставила наследници по закон М.И.И. ЕГН
**********- съпруг, К. М. С. ЕГН **********- дъщеря и Н. М. П. ЕГН
**********- син. От представеното като доказателство удостоверение за
наследници № 425 / 16. 06. 2020 г. издадено от община Карнобат е видно, че
М.И.И. ЕГН ********** е починал на 14. 06. 2020 г., за което е бил съставен
акт за смърт № 0005 / 15. 06. 2020 г. от кметски наместник на с. Дюлево,
община Средец, област Бургас. И. е оставил следните наследници: Ф.Т.И.-
ЕГН **********- съпруга, К. М. С. ЕГН **********- дъщеря и Н. М. П. ЕГН
**********- син.
От представените като доказателства Декларации по чл. 14, чл. 27 и § 2
от ПЗР на ЗМДТ на имената на М.И.И. с вх. № 4396 / 25. 03. 1998 г. е видно,
че първоначално като собственици на имота са посочени М.И.И. и С.К.И., а в
последващата декларация с вх. № 7216 / 29. 03. 2006 г. за собственици на
имота са посочени М.И.И. с 4/6 ид. ч. , К. М. С. и Н. М. П. с по 1/6 ид. ч..
От представеното като доказателство по делото справка- извлечение за
показанията на водомер [26/209] отчетени с мобилно устройство, с адрес на
водомера Карнобат, ул. Москва, 87/2/1/Л и съпоставянето им от съда с
издадените фактури е нали пълно съответствие, между отчетените количества
и издадените фактури за съответния отчетен период. За всеки период са били
издавани фактури, които е следвало да бъдат заплащани в месечен срок от
тяхното издаване.
На 05. 02. 2021 г. с вх. № 260769 в РС- Карнобат е постъпило Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж.
Г.Т., чрез процесуален представител Гл. юрисконсулт Д. Б. З. срещу Ф.Т.И.,
К. М. С. и Н. М. П. за парично вземане в размер на 209, 76 лева, лихва в
размер на 35, 89 лева от 24. 02. 2018 г. до 01. 02. 2021 г., като вземането
произтича от неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги. В
обстоятелствената част е посочено, че за водоснабден обект- жилищен имот с
административен адрес: *** е открита партида в системата на дружеството с
аб. № 825814. посочено е също, че за периода от 25. 01. 2018 г. до 22. 12.
2020 г. с отчетен период по фактури от 12. 12. 2017 г. до 14. 12. 2020 г. са
натрупани неизплатени в срок задължения за доставена, отведена и
пречистена вода в размер на 209, 76 лева и лихви за забава в размер на 35, 89
лева. С оглед, че потребител на посоченият обект е бил М.И.И.- починал,
длъжници са Ф.Т.И., К. М. С. и Н. М. П., в качеството си на наследници и
собственици. посочено е, че Ф.И. е собственик на 4/6 ид. ч. от имота и
съответно дължи сума по фактури в размер на 139, 84 лева и лихва за забава в
размер на 23, 93 лева представляващи 4/6 от дълга. К. М. С. и Н. М. П. като
собственици на по 1/6 ид. ч. дължат-всеки един от тях сума по фактури в
размер на 34, 96 лева и лихва за забава в размер на 5, 98 лева. По така
подаденото заявление, е образувано ч. гр. д. № 238 / 2021 г. по описа на КбРС
и съдът е издал Заповед № 2601160 / 08. 02. 2021 г. за изпълнение на парично
6
задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на Ф.Т.И., като същата не
е подала възражение и по отношение на същата Заповедта е влязла в сила и е
издаден изпълнителен лист. По отношение на ответниците по настоящото
дело К. М. С. и Н. М. П., съдът е разпоредил същите да заплатят на кредитора
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, Код по БУЛСТАТ: ********* със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир
Вазов № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, представлявано от
Г.Йо.Т. чрез пълномощника гл. юрисконсулт Д. Б. З., всеки от тях сумата от
34, 96 лева /тридесет и четири лева и 96 стотинки/ - главница, за неизплатени
фактури за ползвани ВиК услуги ;
- сумата 5, 98 лева /пет лева и 98 стотинки/ - лихва за периода от
24.02.2018 г. до 01.02.2021г.;ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението по куриер - 04. 02. 2021 г. до
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски: сумата от
12,50 лева /дванадесет лева и 50 стотинки/ включваща - заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Длъжниците К. М. С. и Н. М. П. чрез ангажиран пълномощник са
подали възражение по чл. 414 от ГПК, които съдът е приел за редовни и е
указал на кредитора да предяви иска си относно претендираните вземания в
месечен срок, както и е указал последствията от непредявяване на иска.
В преклузивния месечен срок дружеството кредитор е подало искова
молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по която е образувано
и настоящото исково производство.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното
ч. гр. дело № 238 / 2021 г. по описа на КбРС, че срещу издадената заповед за
изпълнение № 2601160 / 08. 02. 2021 г. на парично задължение по чл. 410
ГПК, са постъпили възражения по чл. 414 от ГПК от длъжниците С. и П.. В
рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите
искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при
наличие на съответните процесуални предпоставки.
Въпросните искове са предявени за установяване на съществуването на
вземания по заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. дело № 238 / 2021 г. по
описа на КбРС.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198о, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4 / 14. 09. 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени
7
от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са
уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между
субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1
точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Разпоредбата регламентира
няколко основни групи потребители - собственици, носители на ограничено
вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след
обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
От посочените доказателства се установява безспорно, че ответниците
К. М. С. и Н. М. П. са съсобственици на процесния имот, който са придобили
по силата на наследствено правоприемство от майки си С.К.И. след смъртта и
на 16. 05. 2001 г.. При тези данни, съдът приема за доказано, че посочените
ответници са потребители на услугите, предоставяни от ищцовото дружество,
тъй като от писмените доказателства се установява категорично, че същите
са „потребители” по смисъла на чл. 2, ал.1 от ОУ.
Ответниците не са оспорили по настоящото дело, че са собственици на
идеални части от посочения в исковата молба недвижим имот. Напротив,
същите са представили доказателства относно възникналата съсобственост
след смъртта на майка им и съответно на баща им. Същите са станали
собственици на посочените по 1/6 ид. ч. от недвижимия имот на 17. 05. 2001 г.
след смъртта на майка им и по силата на наследствено правоприемство. Няма
данни и от ответниците не са представени доказателства същите да са
загубили правото на собственост по какъвто и да било начин.
В чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да
заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им,
при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Посочените текстове
обосновават като дължими и изискуеми посочените суми в исковата молба.
Относно твърденията, че ответниците не обитават посоченото жилище
и следователно нямат качеството на потребители на предоставени ВиК
услуги, а единствено са в правоотношения на длъжници по заместване на
починалият техен наследодател и като такива дължат единствено част от
сумата за неизплатени задължения в размер на половината и то до смъртта на
техния наследодател, съдът счита така направеното възражение за
неоснователно. Съгласно чл. 43, ал. 2, т. 11 от Наредба № 4 от 14. 09. 2004 г.,
след като ответниците не ползват ВиК услуги както твърдят, същите е
следвало да иницират актуализация на партидата при оператора, след като е
8
била налице промяна в собствеността на присъединения имот, още повече, че
видно от представените по делото писма и съобщения от ЧСИ, срещу същите
вече е имало иницирани изпълнителни производства за задължения към ВиК
за имота. Освен това в техния случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ОУ
на ВиК ЕАД гр. Бургас, „В случаите, когато правата на потребители се
притежават от няколко лица, те се упражняват от всички заедно или чрез
пълномощник. Няма доказателства ответниците да са заявили промяна в
титуляра на партидата или да са упълномощили друаго лице да ги
представлява. Няма доказателства същите да са направили възражения пред
ВиК оператора за неправилно отчитане или неправилно издадени платежни
документи.
Съдът намира, че задължението за заплащане на питейната вода
произтича от доставката и потреблението й във водоснабдения имот, което в
настоящото производство беше доказано по несъмнен начин. Доказан беше по
несъмнен начин размера на дължимата от ответниците главница в размер на
34, 96 лева за всеки един от ответниците, както и исковата претенция за
обезщетение за забавено изпълнение в размер на 5, 98 лева, отново за всеки
един от ответниците.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски. Предвид
цялостното уважаване на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
ответниците дължат на ищеца направените по делото разноски. Направените
от ищцовото дружество разноски в исковото производство са следните: 75 лв.
довнесена държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение
определено по реда на чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ.
В тежест на ответниците следва да се възложат направените от ищеца
разноски в заповедното производство в размер на 12, 50 лева включващи част
от платената държавна такса и част от юрисконсултско възнаграждение
съобразно притежаваните ид. ч. от водоснабдения имот за всеки един от тях.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. М. С., ЕГН-**********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. *** и Н. М. П., ЕГН-**********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, и двамата със съдебен адрес за връчване на призовки и
книжа: гр. Бургас, ул. Цар Иван Шишман № 25, ет. 2, чрез адвокат Д. Н. Т.-
В., дължът на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир
Вазов № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, представлявано от
Г.Йо.Т. чрез пълномощника гл. юрисконсулт Д. Б. З., сумата от по 34, 96 /
тридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ лева - главница, за
неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 25. 01. 2018 г. до
22. 12. 2020 г. с отчетен период по фактури от 12. 12. 2017 г. до 14. 12. 2020
9
г., както и сумите от по 5, 98 лева /пет лева и деветдесет и осем стотинки/
лева- лихва за периода от 24. 02. 2018 г. до 01. 02. 2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 04. 02. 2021 г.- датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в съда, по което е издадена Заповед № 260160
/ 08. 02. 2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГП по ч. гр. д.
№ 238 / 2021 г. на КбРС до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. М. С., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
*** и Н. М. П., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, и
двамата със съдебен адрес за връчване на призовки и книжа: гр. Бургас, ул.
Цар Иван Шишман № 25, ет. 2, чрез адвокат Д. Н. Т.- В. да заплатят на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3,
сграда „Метални панели и конструкции”, представлявано от Г.Йо.Т. чрез
пълномощника гл. юрисконсулт Д. Б. З. направените по заповедното
производство-ч. гр. д. № 238 / 2021 г. по описа на КбРС, разноски в размер на
по 12, 50/дванадесет лева и петдесет стотинки д/ лева за всеки един от тях.
ОСЪЖДА К. М. С., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
*** и Н. М. П., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, и
двамата със съдебен адрес за връчване на призовки и книжа: гр. Бургас, ул.
Цар Иван Шишман № 25, ет. 2, чрез адвокат Д. Н. Т.- В. да заплатят на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3,
сграда „Метални панели и конструкции”, представлявано от Г.Йо.Т. чрез
пълномощника гл. юрисконсулт Д. Б. З. направените по настоящото исково
производство по гр. дело № 521 / 2021 г. по описа на КбРС, разноски в размер
на по 87, 50 /осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева за всеки един
от тях на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
10