Р А З
П О Р Е Ж Д А Н Е
Номер |
|
Година |
28.09.2021 г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Административен |
Съд |
|
Състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
28.09. |
Година |
2021 г. |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В |
Закрито |
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
Ангел
Момчилов |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
|
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Адм. |
дело
номер |
251 |
По
описа за |
2021 |
година. |
|||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 във вр.
с чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител.
Депозирана е жалба от Р.Н.И. от ***, с ЕГН **********, действаща чрез
пълномощника адв. Д.Д., против Заповед № РД-15-04-11/07.09.2021 г., издадена от
директора на РЗИ - Кърджали, с която на основание
чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 108, ал. 1 от Закона
за държавния служител, във вр. с чл. 9, т. 6 и чл. 10
от Устройствения правилник на регионалните здравни
инспекции е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката.
Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
поради противоречие с материалноправни разпоредби и
постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Излага съображения, че процесното прекратяване на служебното й правоотношение се
явявало второ поред, което обосновавало извода за тенденциозно и целенасочено
отношение спрямо нея от страна на директора на РЗИ – Кърджали. В тази връзка
сочи, че със Заповед № РД-15-00-10/25.06.2019 г. на директора на РЗИ – Кърджали
й било наложено дисциплинарно наказание уволнение, след което със Заповед №
РД-15-00-5/25.06.2019 г. на директора на РЗИ – Кърджали било прекратено
служебното й правоотношение. Цитираните заповеди били обжалвани от нея в законоустановения срок, вследствие на което оспорване било
образувано адм.д. № 238/2019 г. по описа на Административен
съд – Кърджали, приключило с Решение №
283/27.11.2019 г., с което решаващият състав отменил и двете атакувани
заповеди. По касационна жалба на директора на РЗИ-Кърджали било образувано адм.д. № 1471/2020 г. по описа на ВАС, като с Решение №
12365/07.10.2020 г. било оставено в сила обжалваното Решение № 283/27.11.2019
г. на Административен съд – Кърджали.
С процесната
Заповед № РД-15-04-11/07.09.2021г. на директора на РЗИ- гр. Кърджали отново
било прекратено служебното й правоотношение, този път на основание чл. 107, ал.
1, т. 5, чл. 108, ал. 1 от ЗДС, като органът бил приел, че е налице обективна
невъзможност от нейна страна за изпълнение на задълженията си. Считам, че в
конкретния случай не са налице
предпоставките, уредени в посоченото в заповедта правно основание - чл. 107,
ал. 1, т. 5 от ЗДСл., което аргументирало незаконосъобразно прекратяване на
служебното й правоотношение. Това основание изисквало наличието на обективна
невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си, освен в
случаите на здравословни причини затова (тези по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.),
която е възникнала по време на реализиране на самото служебно правоотношение. Твърди,
че в Закона за държавния служител липсвала легална дефиниция на понятието „обективна
невъзможност“, като в съдебната практика се приемало, че се касае за състояние,
възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по служебното
правоотношение, поради което те са непреодолими. В този смисъл било налице и
произнасяне от ВАС в множество актове, а именно: за да е налице обективна
невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., е необходимо да са
налице три кумулативно дадени условия: да е създадена нова фактическа
обстановка, същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните
си задължения и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на
стланите по правоотношението.
Съгласно
чл. 13, ал. 1 от ЗА, държавните служители и лицата, работещи по трудово
правоотношение, заемали длъжности, чиито наименования се определят в
Класификатора на длъжностите в администрацията. В Класификатора се посочвало и
разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за
степен на завършено образование и ранг или професионален опит, необходими за
заемане на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се
заема. В чл. 14, ал. 1 от ЗА било предвидено, че за заемане на определена
длъжност в администрацията са необходими минимална степен на завършено
образование и професионален опит или ранг. Според ал. 2 от същата разпоредба
основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със
закон. В конкретния случай, както било посочено и в мотивите на атакуваната
заповед до постановяването й жалбоподателката заемала
длъжността „***“, ранг *** в РЗИ- Кърджали, тъй като отговаряла на изискванията
за образователна степен стаж и ранг. С ПИД на УПРЗИ, издаден от Министъра на
здравеопазването на Р. България, обн. ДВ, бр. 69 от 20.08.2021
г. били приети изменения и допълнения на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
УПРЗИ, но следвало да се посочи, че същите са въведени едностранно, т.е. по
силата на волята на едната страна по действащо правоотношение. Дори и да се
приемело, че е налице нова фактическа обстановка а именно настъпила промяна в
изискванията за заемане на длъжността, то същата промяна не се дължала на
обективна причина. В този смисъл цитира Решение № 6589/02.06.2021 г.
постановено по адм.д. № 11560/2020 г. по описа на ВАС,
в което било посочено, че съдът не осъществява контрол върху Устройствения правилник и уредената в него структура на
съответното учреждение, както и върху длъжностното
разписание, утвърдено от административния орган, респ. върху длъжностната характеристика за всяка една конкретна длъжност и не прави
преценка относно необходимостта от изменение на изискванията за нея, както и за
поставяне на нови такива. Осъществяването на такива промени представлявало
едностранна промяна по отношение на развиващо се служебно правоотношение, което
не е прекратено или изменено по съответния законов ред, в резултат на което се
препятствала възможността държавния служител да изпълнява служебните си
задължения. Преценката и квалификацията на тази промяна като едностранна и водеща
до невъзможност за изпълнение на задължения по служебно правоотношение била от
компетентността на съда при осъществяване на контрол върху оспорван
административен акт, какъвто е заповедта за прекратяване на такова
правоотношение на обсъжданото правно основание.
Предвид горното счита, че в случая не е
реализиран съставът на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, поради което оспорената
заповед се явявала материално незаконосъобразна.
Въвежда довод, че в процесния
спор е неприложима и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, каквито мотиви
били изложени в атакуваната заповед, и не можело да бъде използвана като
основание за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107,
ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Моли съда да постанови решение, с което
да отмени Заповед № РД-15-04-11/07.09.2021 г., издадена от
директора на РЗИ - Кърджали, с която на основание
чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 108, ал. 1 от
Закона за държавния служител, във вр. с чл. 9, т. 6 и
чл. 10 от Устройствения правилник на регионалните
здравни инспекции е прекратено служебното правоотношение с Р.Н.И. от ***, с ЕГН
**********. Претендира присъждането на деловодни разноски.
С оглед изложеното и на основание чл. 171, ал. 5 от
АПК, съдът
намира, че следва да се приемат
приложените към административната преписка писмени доказателства, като в съответствие с разпоредбата на чл.
154, ал. 1, във
вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират
и страните по делото, а именно: Р.Н.И. от *** качеството й на жалбодател
и органът, издал оспорения административен акт – Директор на
Регионална здравна инспекция гр.Кърджали, в качеството му
на ответник по жалбата, като делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Водим от горното и на
основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 и чл.
171, ал. 5 от АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както
следва:
ЖАЛБОДАТЕЛ: Р.Н.И. от ***, с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. Д.Д.;
ОТВЕТНИК: Директор на Регионална здравна
инспекция гр.Кърджали, с адрес за призоваване: ***.
Заинтересовани страни: НЯМА.
ПРИЕМА и прилага като ДОКАЗАТЕЛСТВО по
делото административната преписка по издаване на оспорената заповед, съдържаща,
както следва: Пълномощно от 20.09.2021
год., за упълномощаване на адв. Д.Д.
от АК-***; Заповед № РД-15-04-11/07.09.2021 год. на директора на РЗИ –
Кърджали; Заповед № РД-02-9/12.03.2014 г. на директора на РЗИ – Кърджали; Писмо
с Изх.№ 05-115-1/24.09.2021 год. на директора на РЗИ – Кърджали; Заповед №
РД-15-04-11/07.09.2021 год. на директора на РЗИ – Кърджали; Писмо с изх.№
16-20-80/20.08.2021 год. на Главен секретар на МЗ; Устройствен
правилник на регионалните здравни инспекции, изменен и доп. ДВ бр. 69 от
20.08.2021 год.; Правилник за изменение и допълнение на Устройствения
правилник на регионалните здравни инспекции; Трудов договор № ***/*** год.,
сключен между Министерство на здравеопазването и д-р В. Р. К.; Заповед №
РД-02-9/12.03.2014 г. на директора на РЗИ – Кърджали; Длъжностна характеристика
за длъжността Директор на РЗИ - Кърджали, разработена на 13.11.2020 година.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи а.д. № 238/2019 г. по
описа на Административен съд – Кърджали.
УКАЗВА на жалбоподателя Р.Н.И., че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на
фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
УКАЗВА на директора на РЗИ - Кърджали, че
на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването
на фактическите и правни основания, посочени в обжалвания административен акт,
както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
УКАЗВА на ответника по жалбата, че в
14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и
от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата,
съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените
доказателства, които да приложи към отговора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 04.11.2021 год., от 10.15 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Преписи от разпореждането, на основание
чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Председател: