Разпореждане по дело №251/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 491
Дата: 28 септември 2021 г.
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20217120700251
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

 

Номер

 

     Година

28.09.2021 г.

    Град

Кърджали

 

Административен

Съд                   

 

Състав

 

На

28.09.

                                          Година

2021 г.

 

В

Закрито

заседание и следния състав:

 

                                    Председател

Ангел Момчилов

 

                                           Членове

 

 

                                    Съдебни заседатели

 

 

 

 

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Адм.

дело номер

251

По описа за

2021

 година.

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител.

Депозирана е жалба от Р.Н.И. от ***, с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника адв. Д.Д., против Заповед РД-15-04-11/07.09.2021 г., издадена от директора на РЗИ - Кърджали, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител, във вр. с чл. 9, т. 6 и чл. 10 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката.

Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправни разпоредби и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Излага съображения, че процесното прекратяване на служебното й правоотношение се явявало второ поред, което обосновавало извода за тенденциозно и целенасочено отношение спрямо нея от страна на директора на РЗИ – Кърджали. В тази връзка сочи, че със Заповед № РД-15-00-10/25.06.2019 г. на директора на РЗИ – Кърджали й било наложено дисциплинарно наказание уволнение, след което със Заповед № РД-15-00-5/25.06.2019 г. на директора на РЗИ – Кърджали било прекратено служебното й правоотношение. Цитираните заповеди били обжалвани от нея в законоустановения срок, вследствие на което оспорване било образувано адм.д. № 238/2019 г. по описа на Административен съд – Кърджали,  приключило с Решение № 283/27.11.2019 г., с което решаващият състав отменил и двете атакувани заповеди. По касационна жалба на директора на РЗИ-Кърджали било образувано адм.д. № 1471/2020 г. по описа на ВАС, като с Решение № 12365/07.10.2020 г. било оставено в сила обжалваното Решение № 283/27.11.2019 г. на Административен съд – Кърджали.

С процесната Заповед № РД-15-04-11/07.09.2021г. на директора на РЗИ- гр. Кърджали отново било прекратено служебното й правоотношение, този път на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, чл. 108, ал. 1 от ЗДС, като органът бил приел, че е налице обективна невъзможност от нейна страна за изпълнение на задълженията си. Считам, че в конкретния случай не са  налице предпоставките, уредени в посоченото в заповедта правно основание - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., което аргументирало незаконосъобразно прекратяване на служебното й правоотношение. Това основание изисквало наличието на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си, освен в случаите на здравословни причини затова (тези по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.), която е възникнала по време на реализиране на самото служебно правоотношение. Твърди, че в Закона за държавния служител липсвала легална дефиниция на понятието „обективна невъзможност“, като в съдебната практика се приемало, че се касае за състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по служебното правоотношение, поради което те са непреодолими. В този смисъл било налице и произнасяне от ВАС в множество актове, а именно: за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., е необходимо да са налице три кумулативно дадени условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на стланите по правоотношението.

 Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗА, държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемали длъжности, чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията. В Класификатора се посочвало и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, необходими за заемане на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема. В чл. 14, ал. 1 от ЗА било предвидено, че за заемане на определена длъжност в администрацията са необходими минимална степен на завършено образование и професионален опит или ранг. Според ал. 2 от същата разпоредба основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със закон. В конкретния случай, както било посочено и в мотивите на атакуваната заповед до постановяването й жалбоподателката заемала длъжността „***“, ранг *** в РЗИ- Кърджали, тъй като отговаряла на изискванията за образователна степен стаж и ранг. С ПИД на УПРЗИ, издаден от Министъра на здравеопазването на Р. България, обн. ДВ, бр. 69 от 20.08.2021 г. били приети изменения и допълнения на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от УПРЗИ, но следвало да се посочи, че същите са въведени едностранно, т.е. по силата на волята на едната страна по действащо правоотношение. Дори и да се приемело, че е налице нова фактическа обстановка а именно настъпила промяна в изискванията за заемане на длъжността, то същата промяна не се дължала на обективна причина. В този смисъл цитира Решение № 6589/02.06.2021 г. постановено по адм.д. № 11560/2020 г. по описа на ВАС, в което било посочено, че съдът не осъществява контрол върху Устройствения правилник и уредената в него структура на съответното учреждение, както и върху длъжностното разписание, утвърдено от административния орган, респ. върху длъжностната характеристика за всяка една конкретна длъжност и не прави преценка относно необходимостта от изменение на изискванията за нея, както и за поставяне на нови такива. Осъществяването на такива промени представлявало едностранна промяна по отношение на развиващо се служебно правоотношение, което не е прекратено или изменено по съответния законов ред, в резултат на което се препятствала възможността държавния служител да изпълнява служебните си задължения. Преценката и квалификацията на тази промяна като едностранна и водеща до невъзможност за изпълнение на задължения по служебно правоотношение била от компетентността на съда при осъществяване на контрол върху оспорван административен акт, какъвто е заповедта за прекратяване на такова правоотношение на обсъжданото правно основание.

Предвид горното счита, че в случая не е реализиран съставът на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, поради което оспорената заповед се явявала материално незаконосъобразна.

Въвежда довод, че в процесния спор е неприложима и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, каквито мотиви били изложени в атакуваната заповед, и не можело да бъде използвана като основание за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед РД-15-04-11/07.09.2021 г., издадена от директора на РЗИ - Кърджали, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител, във вр. с чл. 9, т. 6 и чл. 10 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции е прекратено служебното правоотношение с Р.Н.И. от ***, с ЕГН **********. Претендира присъждането на деловодни разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът намира, че следва да се приемат приложените към административната преписка писмени доказателства, като в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират и страните по делото, а именно: Р.Н.И. от *** качеството й на жалбодател и органът, издал оспорения административен актДиректор на Регионална здравна инспекция гр.Кърджали, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 и чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: Р.Н.И. от ***, с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д.Д.;

ОТВЕТНИК: Директор на Регионална здравна инспекция гр.Кърджали, с адрес за призоваване: ***.

Заинтересовани страни: НЯМА.

ПРИЕМА и прилага като ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото административната преписка по издаване на оспорената  заповед, съдържаща, както следва: Пълномощно от 20.09.2021 год., за упълномощаване на адв. Д.Д. от АК-***; Заповед № РД-15-04-11/07.09.2021 год. на директора на РЗИ – Кърджали; Заповед № РД-02-9/12.03.2014 г. на директора на РЗИ – Кърджали; Писмо с Изх.№ 05-115-1/24.09.2021 год. на директора на РЗИ – Кърджали; Заповед № РД-15-04-11/07.09.2021 год. на директора на РЗИ – Кърджали; Писмо с изх.№ 16-20-80/20.08.2021 год. на Главен секретар на МЗ; Устройствен правилник на регионалните здравни инспекции, изменен и доп. ДВ бр. 69 от 20.08.2021 год.; Правилник за изменение и допълнение на Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции; Трудов договор № ***/*** год., сключен между Министерство на здравеопазването и д-р В. Р. К.; Заповед № РД-02-9/12.03.2014 г. на директора на РЗИ – Кърджали; Длъжностна характеристика за длъжността Директор на РЗИ - Кърджали, разработена на 13.11.2020 година.

ДА СЕ ИЗИСКА и приложи а.д. № 238/2019 г. по описа на Административен съд – Кърджали.

УКАЗВА на жалбоподателя Р.Н.И., че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на директора на РЗИ - Кърджали, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите и правни основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2021 год., от 10.15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

Председател: