Р Е Ш Е Н И Е
№……………./………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Наказателен състав
На 17.10.2018г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар Антоанета Делчева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 209 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление № 29/17.08.2018г. на д-р П.Д.П. – Директор на РИОСВ – С.З., с което на „М.М.И.” ЕАД – гр.Р., за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
В жалбата си и в с.з., жалбоподателят моли НП да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Районна прокуратура-гр.Г., не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 25.06.2018г. от св.М.М. *** е съставен АУАН №29/25.06.2018г. Актът е съставен във основа на извършена проверка /Протокол от проверка № П-0000040/21.05.2018г. и Протокол за изпитване на отпадъчни води № 12-0660/01.06.2018г. на РЛ С.З./ по задължителен емисионен контрол на отпадъчни води, зауствани от р. „Т.*”, с.М., експлоатиран от „М.М.И.” ЕАД – гр.Р..
В АУАН е отразено, че на 21.05.2018г. е извършена контролна проверка на рудник „Т.*“ с.М. на „М.М.И.“ ЕАД от експерти на РИОСВ – С.З. (протокол от проверка № П-0000040/21.05.2018г.) във връзка със задължителен емисионен контрол на отпадъчни води, при която е взета 1 брой водна проба отпадъчна вода в точка на заустване № 1 – канал преди заустване в р.С. с географски координати N 42º 08′ 08,7″; Е - 26º 01′ 45,1″. Направените физикохимични анализи на взетата проба отпадъчна вода (Протокол от изпитване на отпадъчни води № 12-0660/01.06.2018г. на Регионална лаборатория – С.З. към ИАОС) показват превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120021/10.06.2009г., актуализирано с Решение №РР-1824/29.04.2014г. и Решение за изменение № РР-2880/27.07.2016г., издадено от Директора на БДУВв ИБР гр.П. в точка на заустване № 1 – канал преди заустване в р.С. по показатели – сулфати и активна реакция (рН), както следва:
сулфати – 4012 mg/l, при ИЕО – 400 mg/l;
активна реакция (рН) – 3,9 при ИЕО – от 6,5 до 8,5;
Актосъставителят е приел, че по описания начин „М.М.И.” ЕАД – гр.Р. е нарушило чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, като не спазва условието в Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120021/10.06.09г., актуализирано с Решение № РР-1924/29.04.2014г. и Решение за изменение № РР-2880/27.07.2016г., издадено от Директора на БДУВв ИБР гр.П. част и индивидуални емисионни ограничения на отпадъчните води за заустване № 1-канал преди заустването в р.С. за превишения на индивидуалните емисионни ограничения по показатели сулфати и активна реакция (рН).
Против съставения АУАН, в законоустановения срок било подадено възражение, в което е отразено, че липсвал конекситет между описаното нарушение и законовите разпоредби, които се твърди, че били нарушени.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно Постановление № 29/17.08.2018г. на д-р П.Д.П. – Директор на РИОСВ – С.З., в обстоятелствената част, на което, административно – наказващия орган /АНО/, е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка. АНО е приел, че деянието съставлява нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите. АНО на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е определил и наложил на “М.И.” ЕАД, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите - актосъставителя М.Д.М., св.А.З.К. и св.Л.П.П., както и от приетите по делото писмени доказателства: Възражение от „М.М.и.“ ЕАД, гр.Р. против АУАН № 29/25.06.2018г. на РИОСВ С.З.;
Писмо с изх.№ ПО-04-4182/20.08.2018г. на Директора на РИОСВ С.З. до
Изпълнителния директор на „М.М.И.“ ЕАД гр.Р. – 2
/два/ броя; Наказателно постановление № 29/17.08.2018г. на Директора на РИОСВ –
С.З. 2 /два/ броя; АУАН № 29/25.06.2018г. – 2 /два/ броя; Протокол от изпитване
№ 12-0660/01.06.2018г. на РИОСВ С.З. – 2 /два/ броя; Решение № РР-2880/27.07.2016г.
за продължаване на срока на действие и изменение на разрешително №
33120021/10.06.2009г. последно изменено с Решение № РР-1924/29.04.2014г. за
ползване на повърхностен воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, издадено от Директора на БД ИБР; Протокол за проверка №
П-0000010 от 21.05.2018г.; Писмо с изх.№ РД-05-3241/25.06.2018г. на Директора
на РИОСВ – С.З. до Изпълнителния Директор на „М.М.И.“
ЕАД гр.Р., известие за доставяне – 2 /два/ броя и Писмо с изх.№
КОС-06-3109/19.06.2018г. на Директора на РИОСВ – С.З. до Изпълнителния директор
на „М.М.И.“ ЕАД гр.Р..
Съдът кредитира с доверие свидетелските показания, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират, както по помежду си, така и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
При съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното наказателно постановление са допуснати процесуални нарушения. Нарушена е императивната разпоредба на чл.42, т.4 от ЗАНН относно АУАН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно НП, тъй като не е извършено точно и пълно описание на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено и поради
неправилно приложение на материалния закон от страна на наказващия орган. Това
е така, тъй като административно наказващият орган е вменил две отделни
нарушения на „ММИ”ЕАД при заустването на отпадъчните
води – превишение на ИЕО по показател „сулфати” и превишение на ИЕО по
показател „активна реакция /PH/”.
В настоящия случай, АНО е приел, че нарушението е едно - по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, съгласно която норма, водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на ЗООС.
Видно от представените АУАН и НП, твърди се, че налице е превишаване по два отделни показателя – т.е. административно наказващият орган е следвало да опише всяко едно от нарушенията поотделно и съответно - да наложи отделни наказания.
Горното е необходимо, тъй като са допуснати редица неточности при описанието на вмененото нарушение и то - при описанието на сочените за нарушени ИЕО. Съгласно отразеното в АУАН и в обстоятелствената част на НП е прието, че нарушението се изразява в това, че при извършена проверка е установено, че „ММИ”ЕАД е превишило индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/, въведени на отпадъчните води за заустване в р.С. по показатели сулфати и активна реакция (рН) - сулфати – 4012 mg/l, при ИЕО – 400 mg/l и активна реакция (рН) – 3,9 при ИЕО – от 6,5 до 8,5. Същите ИЕО били въведени с разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120021/10.06.2009г., актуализирано с Решение №РР-1824/29.04.2014г. и Решение за изменение № РР-2880/27.07.2016г., издадено от Директора на БДУВв ИБР гр.П..
Въпреки, че
АНО не е представил по делото нито едно от цитираните разрешения, а от
санкционираното дружество е представено само последното Решение за изменение №
РР-2880/27.07.2016г., е безспорно, че ИЕО
по показател „активна реакция /PH/”, е от 6,0 до 8,5 – а не
както е посочено в АУАН и в НП – от 6,5 до 8,5.
Що се касае до показател „сулфати”, видно от Решение за изменение № РР-2880/27.07.2016г. е въведено ИЕО – 400, като никъде не е посочена мерната единица /единица на величината/, която е използвана от АНО – в АУАН и в НП – mg/l. Явно от АНО се визира „милиграма на литър”, но никъде в Решение за изменение № РР-2880/27.07.2016г. – в условие 2.4. – Част „ИЕО по потоци и места за заустване” не е споменато, че се касае за mg/l.
Съдът приема, че неточното посочване на стойността на допустимите норми на ИЕО по показател „активна реакция /PH/” и на липсата на данни за метода за определяне на стойността на величината за измерване при определяне на стойността на ИЕО по показател „сулфати” са съществени нарушения, защото измерванията се правят със залагането на определени стойности на неопределеност. Допустимата стойност на неопределеност за всеки отделен показател е различна и липса на коректно и точно посочване в АУАН на стойността на разрешеното ИЕО налага извод за липса на обективност при преценката за маловажност на органа, издал НП. Това е така, тъй като и при издаването на НП са отразени погрешно допустимите норми на ИЕО по показател „активна реакция /PH/”. Отделен е въпросът, защо допустимите норми на ИЕО по показател „активна реакция /PH/” и в Протоколът за изпитване № 12-0660 не кореспондират с допустимите норми на ИЕО по показател „активна реакция /PH/” в Решение за изменение № РР-2880/27.07.2016г.
На следващо място, с чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ се вменява общо задължение за изпълнение на издаденото разрешително. Точното посочване на нарушената разпоредба е от съществено значение, за да може да се установи дали изобщо се вменява някакво задължение, а също и да се прецени дали е налице правилно приложение на санкционната разпоредба. В конкретния случай, посочването на т.11 предполага прилагането на общата санкционна разпоредба на чл.200, ал.1, т. 43 от ЗВ. АНО, обаче е приложил сакционната разпоредба на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ - предвиждаща санкция за конкретни нарушения.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че следва да бъде установена по безспорен начин и компетентността, както на актосъставителя, така и на издателят на наказателното постановление.
Разпоредбата на чл.201, ал.1 от ЗВ определя, че актовете за установяване на нарушенията по чл.200, ал.1 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите или от директорите на басейновите дирекции. В настоящия случай видно от АУАН № 29/25.06.2018г. е надлежно отразено, че актосъставителя е длъжностно лице, което е упълномощено със Заповед № РД-462 от 07.07.2017г. на Министъра на околната среда и водите.
Разпоредбата на ал.2 на чл.201 от ЗВ, определя, че наказателните постановления по ал.1 се издават от Министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица или от директорите на басейновите дирекции. В настоящия случай, не са представени доказателства за материалната компетентност на административно наказващия орган, а и видно от Наказателно Постановление № 29/17.08.2018г. липсват данни за това, че Директора на РИОСВ – С.З. действа като административно наказващ орган въз основа на делегирани му правомощия, каквото е изискването на чл.201, ал.2 от ЗВ.
С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено като неправилно и незаконосъобразно.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 29/17.08.2018г. на д-р П.Д.П. – Директор на РИОСВ – С.З., с което на „М.М.И.” ЕАД – гр.Р., за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението, че е изготвено пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...............................
/Хр.
Ангелов/