Решение по дело №64/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260040
Дата: 3 август 2021 г. (в сила от 8 септември 2021 г.)
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20192300900064
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

260040/3.8.2021 г.03.08.2021г., град Ямбол

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на 11.03.2021 година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева

 

секретар: Л.Райкова

като разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева

т. д.  № 64  по описа за  2019 година на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от И.Г.Г., действащ като баща и законен представител на малолетния Г.И.Г. с ЕГН **********,***, чрез адв.А.М. от САК, с.а., против ЗК"Лев Инс"АД с ЕИК *********, с която се иска да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на малолетния Г.И.Г., чрез неговия баща и законен представител И.Г.Г., сумата 70 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания, причинени при ПТП на 29.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтичане на законоустановения срок за произнасяне по претенцията - 01.02.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

В ИМ се твърди, че на 29.09.2018 г. около 18,50 часа на път II-76 на 9 800 м в посока от с.******* към гр.*********** водачът на лек автомобил „Рено Лагуна" с peг. № У **** АМ Г.Т.Г. изгубил контрол върху управлението на автомобила, колата се завъртяла, ударила се в крайпътен знак и се преобърнала. Вследствие на настъпилото ПТП е пострадал Г.И.Г., който се возил на задната седалка на автомобила. Местопроизшествието било посетено от компетентните органи и бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11 от 29.09.2018г.. Веднага след инцидента на 29.09.2018 г. детето е било прието по спешност в хирургичното отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр.Ямбол, където след извършените изследвания е било установено, че е получил мозъчно сътресение, като заедно с това е имал придружаващи телесни увреждания - счупване на дясната лакътна кост, изкълчване на I метакарпална става на дясната ръка и контузни рани по лицето. На мястото на изкълчването имал рана, която била зашита. На 02.10.2018 г. Г. бил изписан от болницата. Ръката му е била гипсирана. На 08.10.2018 г. пострадалият бил прегледан от д-р T.A.Ч., специалист по съдебна медицина, който дал заключение, че телесните увреждания, получени при претърпяното от детето ПТП, са причинили „трайно затрудняване движенията на десен горен крайник" и „временно разстройство на здравето". Твърди се, че вследствие на претърпяното ПТП и получените телесни увреждания пострадалият Г.И.Г. търпи значителни по размер неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и страдания от получените травми, че в първия месец след инцидента той не можел да използва дясната си ръка, което затруднявало обслужването му, бил затормозен психически, изпитвал безпокойство и страх от коли, вечер заспивал трудно, сънувал кошмари.

Твърди се, че Договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за лек автомобил „Рено Лагуна" с peг. № У 6480 АМ, с който е причинено процесното ПТП, е сключен със ЗК „ЛЕВ ИНС" АД - застрахователна полица № BG/22/118000494289, валидна до 07.02.2019 г..Съгласно изискванията на чл.380 КЗ била предявена извънсъдебна претенция пред „ЗК Лев Инс"АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като е заведена щета № 2801-1000-03-18-7826 от 31.10.2018 г. С писмо изх. № 5467/27.06.2019 г. ответникът се е произнесъл по претенцията като е определил застрахователно обезщетение в размер на 17 000 лева за претъпени неимуществени вреди, което не е изплатено. Тъй като не е съгласен с определеното му обезщетение ищецът завежда настоящия иск.

Моли съдът да осъди ответника "ЗК ЛЕВ ИНС" АД гр.София да заплати на Г.И.Г., действащ чрез неговия законен представител И.Г.Г., обезщетение в размер на 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/ за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените физически и психически болки и страдания, причинени при ПТП на 29.09.2018г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтичане на законоустановения срок за произнасяне по претенцията - 01.02.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

Моли да бъде осъден ответника да заплати направените разноски по делото, както и да заплати адвокатски хонорар за процесуалноправната защита на ищеца, на основание чл.36 ЗА вр. чл.38, ал. 1 т. 2 ЗА.

С ОИМ отвеникът-застраховател оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди - по основание и размер. Оспорва всички твърдения в исковата молба. Оспорва твърденията за осъществен от Г.Т.Г. като водач на автомобил „Рено Лагуна" с peг. № У****АМ спрямо ищеца граждански деликт. Оспорва, че в причинно-следствена връзка с действия на водача на процесното МПС, за ищеца са възникнали описаните травми. Оспорва, че в резултат на осъществяване механизма на посоченото ПТП на ищеца са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените нематериални вреди.

Прави възражения за съпричиняване като твърди, че описаните като настъпили за ищеца травматични увреждания, са възникнали в причинна връзка и със собственото му поведение като пътник на МПС, поради нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Възразява, че заявените от ищеца травми са резултат от самоувреждане, тъй като към момента на ПТП ищецът Г.И.Г. не е бил обезопасен посредством поставен предпазен обезопасителен колан. Прави възражение за съпричиняване на ищеца за настъпване травми при осъществяване механизма на ПТП, поради нарушение на чл.137а от ЗДвП като поддържа, че описаните травми са възникнали и поради липсата на поставен обезопасителен колан, в резултат от удар върху елементи от оборудването на автомобила. Оспорва направеното в исковата молба твърдение за изключителна вина на водача Г.Т.Г. за настъпване на процесното пътнотранспортното произшествие и възразява, че има съпричиняване на вредоносния резултат от пътника ищец Г.И.Г.. Възразява, че детето е трябвало да бъде обезопасено съгласно чл.137б и 137в от ЗДвП и оспорва, че детето не е седяло на задната седалка.

Оспорва твърденията за настъпили в причинно следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер като прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост в чл. 52 от ЗЗД. Възразява че исковата сума е недължима поради самоувреждане на ищеца, респ. прекомерна. Оспорва претенцията за лихва като неоснователна. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира съдебно-деловодни разноски.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа всички наведени твърдения в исковата молба относно механизма на ПТП, вината на водача на лек автомобил „Рено Лагуна" с peг. № Y **** АМ и причинно-следствената връзка между произшествието и настъпилите вреди за ищеца.

С отговора на ДИМ ответникът поддържа отговора на исковата молба.

В с.з. ищецът не се представлява. Процесуалния представител на ищеца с молба по делото поддържа иска и моли съда да го уважи изцяло, както и да осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение за оказана безплатна процесуалноправната защита на ищеца, на основание чл. 36 ЗА вр. чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, като присъди същото в полза на адв.Щ. Щ. съгласно представения списък за разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В с.з. процесуалният представител на ответника - адв.Т.П., моли предявения искове да бъде отхвърлен като неоснователени и недоказан, а в случай, че бъдат приети за основателен, да бъде уважен в размер на 17000лв.. Претендира сторените разноски, за които представя списък.

Третото лице помагач на ответника - Г.Т.Г., е редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11 от 29.09.2018 г., на 29.09.2018 г. около 18,50 часа на път II-76 на 9 800 м в посока от с.******* към гр.********** водачът на лек автомобил „Рено Лагуна" с peг. № У **** АМ Г.Т.Г. изгубил контрол върху управлението на автомобила, колата се завъртяла, ударила се в крайпътен знак и се преобърнала. Вследствие на настъпилото ПТП е пострадал ищецът малолетния Г.И.Г., който се возел в автомобила.

От Епикриза ИЗ № 11001 от 02.10.2018 г. изд. от МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол се установява, че на 29.09.2018 г. детето е било прието по спешност след ПТП-то в хирургичното отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр.Ямбол, където след извършените изследвания е било установено, че е получил мозъчно сътресение, като заедно с това е имал придружаващи телесни увреждания - счупване на дясната лакътна кост, изкълчване на I метакарпална става на дясната ръка и контузни рани по лицето. На мястото на изкълчването имал рана, която била зашита. На 02.10.2018 г. Г. бил изписан от болницата. Ръката му е била гипсирана.

Видно от Съдебномедицинско удостоверение от 08.10.2018 г. с № 586/2018 г. изд. от д-р Т. А. Ч. - управител на СМДЛ „Медексперт д-р Чаушев" ЕООД - гр. Сливен, пострадалият ищец е бил прегледан от д-р Т.А. Ч., специалист по съдебна медицина, който дал заключение, че телесните увреждания, получени при претърпяното от детето ПТП, са причинили „трайно затрудняване движенията на десния горен крайник" и „временно разстройство на здравето, неопасно за живота".

Представено е Удостоверение за раждане на Г.И.Г., видно от което Г.И.Г. е роден на ***г. от майка Т.Й.Д. и негов баща е И.Г.Г. с ЕГН **********.

Представени са писмо peг.№ 358000-622/03.05.2019 г. на РУП-Тополовград с приложена преписка по издадения АУАН против Г.Т.Г. - водача на лек автомобил „Рено Лагуна" с peг. № У **** АМ, с който е причинено процесното ПТП, и наказателно постановление, влязло в сила на 17.11.2018 г. Видно от наказателното постановление, водачът е наказан с глоба в размер 200лв. за виновно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

С писмо изх. № 5467/27.06.2019 г. на ЗК „Лев Инс" ответното застрахователно дружество уведомява, че застрахователната комисия разгледала представените документи по преписката по подадена претенция за изплащане на обезщетение за претърпени от Г.Г. телесни увреждания от ПТП на 29.09.2018г., и определила застрахователно обезщетение в размер на 17000лв. неимуществени вреди.

От справка от сайта на Гаранционен фонд за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност" е видно, че към дата 29.09.2018г. МПС с peг. № У **** АМ има активна застраховка "Гражданска отговорност" при застраховател ЗК „Лев Инс". По делото няма спор и съдът приема за установено, че процесният автомобил "Рено Лагуна" с рег. № У **** АМ е бил застрахован със застраховка "Гражданска отговорност" при ЗК "Лев Инс" АД, която е действала към момента на ПТП - на 29.09.2018 г.

Представени са заверени копия от материали от Претенция № 2801-1000-03-18-7826/31.10.2018г.: претенция от адв.Щ. от АК-Хасково като пълномощник на И.Г., КП за ПТП с пострадали лица от 01.10.2018г., Епикриза, съдебномедицинско удостоверение, пълномощно, удост. за раждане, уведомление до "ЗК ЛЕВ ИНС", пълномощно, доклад по щета № 2801-1000-03-18-7826/31.10.2018г., видно от които ищецът на 31.10.2018г. е предявил претенция на основание чл.380 от КЗ пред застрахователя на водача на лекия автомобил. Няма спор, че на пострадалия ищец не е платено обезщетение от ответника.

По делото е прието ДП №112/2018г. по описа на РУ - Тополовград, пр.пр.№ТОТ-618/2018г. по описа на ЯРП. В протокола за оглед на местопроизшествието са описани налични знаци преди мястото на произшествието № А1 - „Опасен завой надясно" и № В24 - „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди", които не са свързани с някакво ограничение на скоростта на движение в инцидентния участък от пътя. Произшествието е настъпило извън границите на населено място. Асфалтовата настилка е била мокра към момента на произшествието в резултат на дъждовалеж.

По делото е разпитана като свидетел Т.Д. - майка на ищеца, която посочва, че за ПТП на 29.09.2018 г. е научила от свекъра си Г.Т.Г. - водач на катастрофиралия автомобила. който ú, че задницата на колата поднесла. Свидетелката позволила на сина си Г. да отиде с дядо си в Тополовград  и детето се качило отзад в колата на дядо си. Тогава Г. нямал навършени 9 години. Свидетелката посочва, че синът ú е едро дете - около 41-42 кг, висок около 1.50 см. (толкова е сега) Сочи, че не е видяла синът ú да си сложи предпазен колан в колата. Като пристигнали с мъжът ú в спешния център в Тополовград видяла там сина си - той плачел. Там вече му били извадили стъклата от бузата. Разбрала, че няколко минути е бил в безсъзнание, дядо му му е оказал първа помощ. В спешния център в Тополовград им казали, че му няма нищо на детето, да му дадат четвърт аналгин и си го прибират. По време на пътя обаче той постоянно заспивал и с баща му решили да го доведат в Ямбол. Но по пътя решили да отидат в спешния център в Елхово. От там  с линейка ги придвижиха до Спешния център в Ямбол, обездвижили врата му, сложили яка. Детето било унесено, спяло до спешния център в Ямбол. Изпитвало болка във врата. В спешния център в Ямбол му направили рентген, установили счупена дясна ръка и го оставили в болницата в хирургия. 3 дни били в болницата.  Г. постоянно бил на болкоуспокояващи, болката във врата не отминавала. Не можел да стои и 5 минути на крака. Трябвало да седи или лежи. Майка му била през цялото време в болницата и се грижила за него. Ръката му била гипсирана 40 дни. Свидетелката сочи, че два месеца синът ú не е ходил на училище. Дълго време след това Г. се възстановявал. След като бил свален гипса още 20 дни си останал в къщи. Бил много изплашен от катастрофата, дори и сега още го е страх от коли. Случвало се е вечер да се събужда с плач. Свидетелката сочи, че давала на сина си болкоуспокояващи. Той се оплаквал от болки във врата. Свидетелката сочи, че сега синът ú е добре, качва се пак в колата, но предпочита по ниски скорости. Сочи, че Г. не си спомня катастрофата, спомените му са от момента, когато е приет в спешния център в Ямбол. Показанията на свидетелката се преценят от съда през призмата на чл.172 от ГПК.

По делото е разпитан като свидетел на ответника Х.П. - младши автоконтрольор в РУ Тополовград, при ОД на МВР Хасково, който лично посетил произшествието на 29.09.2018 г. и бил разпитван в ДП по повод това ПТП. Свидетелят помни, че посетил местопроизшествието и че колата била самокатастрофирала. Не си спомня подробности. Свидетелят разпознава предявения му КП на ПТП с пострадало лице на 29.09.2018г., изготвен от него. В частта обстоятелства и причини за ПТП е записал следното: Участник 1, поради движение с несъобразена скорост, с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя /мокро/,  при излизане от десен завой губи контрол над МПС, навлиза в лентата за насрещно движение, завърта се, излиза извън пътя, където се преобръща. В протокола записал като пострадало лице Г.И.Г. с ЕГН **********, който е пътувал в автомобила. Свидетелят няма спомен дали детето е било обезопасено. Сочи, че няма постоянно служители на КАТ и са на повикване, че линейката първа пристига на местопроизшествието.

От заключението на вещото лице по назначената съдебна авто-техническа експертиза и допълнителна САТЕ се установява, че На 29.09.2018 г., около 1800ч., лекият автомобил Рено Лагуна с per. № У 6480 АМ се е движил по път II-76 в посока от с.******** към гр. ************ със скорост около 91 км/час. В определен момент, автомобилът е преодолял последователно два завоя, първо ляв и след това - десен. В процеса на преодоляване на десния завой, водачът на автомобила е реализирал движение със скорост около 91 km/h, която е била надкритична за безаварийно преодоляване на завоя, а именно - 85 km/h. Автомобилът при движението си в завоя, е загубил напречна устойчивост и се е плъзнал косо наляво към външната част на същия, където е напуснал платното за движение и е навлязъл частично с левите си гуми по левия банкет. По тази причина водачът е завъртял рязко волана надясно с цел да върне автомобила отново върху платното за движение и да запази първончалната му траектория на движение. По този начин автомобилът е описал моментна крива с радиус, за който скоростта му на движение се е явявала надкритична на преобръщане, в резултат на което същият се е преобърнал веднъж през таван и е застанал отново върху гумите си. При огледа на местопроизшествието не са описани в протокола следи от течове, задирания, прохлузвания по асфалтовото покритие, предхождащи откритите странично прохлузни следи, които да сочат възникването на някаква техническа неизправност по автомобила, която да е станала причина за последвалото ПТП. Причина за настъпването на произшествието са неадекватните действия на водача на автомобила с органите за управление, изразяващо се в завъртане на волана с такава посока и интензивност, които не са били в съответствие с наличната му постъпателна скорост на движение. В случая се касае за загуба на контрол върху управлението на автомобила от страна на водача му. В този смисъл, скоростта на движение на автомобила преди ПТП, не е била съобразена с конкретните пътни и климатични условия - радиуса на завоя и мократа пътна настилка, което се явява техническа причина за настъпване на произшествието. В резултат на произшествието са причинени материални щети на автомобила и нараняване на пътника в него. Вещото лице е изготвил мащабна скица по софтуерна програма Auto CAD, която е неразделна част от заключението му и в нея са отразени параметрите на пътя и намерените и описани в протокола за оглед на местопроизшествието следи и обективни находки. Вещото лице установява, че автомобили, подобна марка и модел на процесният лек автомобил Рено Лагуна, производство през 2001 година, са оборудвани с 5 броя обезопасителни колани, поставени на двете предни седалки и на трите места на задната седалка. Предпазният колан или обезопасителен колан е средство за пасивна защита, предназначено за задържане на водача на автомобила и пасажерите му на място при случай на внезапно спиране при удар или при аварийно спиране с максимално спирачно закъснение. Използването на предпазните колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора или с други пасажери, а също така гарантира, че пасажера ще се намира на положение, гарантиращо безопасно отваряне на въздушната възглавница. След задействане, коланите остават в блокирано състояние. В материалите по досъдебното производство, приложени към делото, няма данни относно състоянието на обезопасителните колани след произшествието. В.л. заключава, че няма данни към момента на произшествието, процесният лек автомобил Рено Лагуна да е бил оборудван със специална система за обезопасяване на деца, която да включва допълнителна седалка, присъединителни елементи ленти с осигурителна ключалка. При конкретната ситуация, в процеса на преобръщане на автомобила, е било налице едновременно деформация на елементи от автомобила и преместване на тялото. Ако тялото е било с колан, той би ограничавал същото при изместването му спрямо надлъжната ос, но в случая степента на изместване спрямо напречната ос било значително по-голямо, като травмите настъпили изключително вследствие движението на тялото спрямо напречната ос. В.л. установява, че предпазните колани имат възпиращо действие предимно при челен удар и недостатъчно такова при преобръщане на автомобила, както и при някои странични удари. При странично изместване на тялото на пострадалия пътник в процеса на преобръщане на автомобила, предпазният колан не би могъл да фиксира тялото в степен, която да предотврати травмите. В заключение, в.л. казва, че предпазният колан е предназначен за предотвратяване на линейно преместване на тялото на пътника в автомобила - отзад напред, като е налице в известна степен възпиращо действие за линейно преместване и в странично направление. С оглед механизма на ПТП и движението на автомобила след настъпилата загуба на управление и последващо преобръщане, предпазният колан не би допринесъл за намаляване на травмите на пострадалия пътник. Контактът между вътрешните състави на автомобила и пътника се дължи на взаимното им преместване в резултат на преобръщането на автомобила, предвид обстоятелството, че при преобръщане и страничен удар в платното за движение, задържащото действие на колана /и при поставен такъв/ не е така ефикасно.

В заключението по допълнителната САТЕ в.л. констатира: При преобръщане на автомобила през таван, таванната равнина се деформира в посока навътре. От своя страна, тялото на пътника се премества в посока от седалките към тавана, като при това взаимно приближаване е възможен контакт между долната повърхност на тавана и главата на пътника. Освен това, при преобръщане на автомобила, предпазният колан не е в състояние да ограничи страничното наклоняване на тялото наляво или надясно. Това от своя страна създава предпоставки за контакт между близката до пътника врата и облегалката на предната седалка с части от тялото на пътника, а именно - глава, рамене и горни крайници, особено когато те са в процес на подпиране с цел запазване на устойчивост. При преобръщане на автомобила е възможно деформиране както на тавана, така и на страничните състави на автомобила, в резултат на което, съчетано с преместване на тялото на пътника, се получава взаимно преместване на същите един спрямо друг и възникване на контакт между тях.

От заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че при настъпилото ПТП на 29.09.2018г. детето е получило черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение; разкъсно-контузни рани  по лицето и дясната ръка: счупване на дясна лакътна кост в средната диафизна част; изкълчване на I метакарпо-фалангеална става. Получените травми по главата и дясната ръка се в пряка причинна връзка както по механизъм, така и по време с процесното ПТП. Обработка на раните по лицето и дясната ръка е извършено още при приемането в болницата и са обработени с местна анестезия. Хирургичните рани са обработени с първична хирургична обработка. Наместването на изкълчената ставичка и счупената лакътната кост са обработени също с местна анестезия. Лечението на мозъчното сътресение е съпроводено с аналгетици и вливания. Болките са продължили първите няколко дни след злополуката. При изписването от хирургично отделение детето е било вече спокойно, афебрилно, в стабилизирано соматично и неврологично състояние. Поради необходимостта от периодични превръзки на раните до 8-10-я ден е нормално да има умерени болки до свалянето на конците от тях. Гипсовата имобилизация е продължила 35 дни и неудобството от нея е неизбежен спътник за пациента, ведно със затрудненото самообслужване и болки със затихваща сила към 15-я ден. Поставения гипсов ръкав е бил за срок от 30-35 дни, с последваща домашна рехабилитация за 2 седмици. При извършеният клиничен преглед на 14.08.2020г. в.л. установява пълно функционално възстановен обем и сила на движение на десен горен крайник в раменна, лакътна, гривнена и метакарпална става - пълно възстановяване на фрактурата и оформяне на права тръбеста кост. Отзвучали са спомените за преживяния стрес и страхът от контакт с хора, движение по улиците и игри с децата.

Към момента на прегледа детето е на 11 години с височина 150 см и тегло 40 кг. с нормални височина и тегло според възрастта. В.л. посочва, че в периода от 9 - 12 годишна възраст е установено, че децата израстват изключително бързо в сравнение с предходния период - средно 8-10 до 15 см. за година и след това отново започват да растат плавно на височина до следващия растежен пик за момчета от 14-18 годишна възраст. В.л. установява, че разкъсно-контузните рани по кожата зарастват напълно към 15-я ден от обработката им. Фрактурата на лакътната кост налага 35 дневна имобилизация след наместването и след това около 2 седмици за функционалното двигателно оздравяване. Мозъчното сътресение без загуба на съзнание е сравнително лека травма на главния мозък, изискваща щадящо нервно напрежение за около 1,5-2 месеца, първоначално пазене от светлина, телевизия, мобилни устройства до около 20-я ден. Метокарпо-фалангеалната ставичка се възстановява за 3 седмици. В.л. дава заключение, че при обезопасяване с предпазен колан или ИЗОФИКС - устройства не биха били толкова различни травмите по глава, лице, предмишница и длан. Най-често при фиксирани деца са травмите на шийния гръбнак и черепна травма от обърнат по таван автомобил.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са иск по чл.432, ал.1 вр. чл.380 от КЗ вр. чл.52 от ЗЗД.

Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Въз основа на данните от констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 11 от 29.09.2018 г., протокола за оглед и заключенията на изслушаните по делото съдебномедицинска, съдебна автотехническа и допълнителна автотехническа експертиза, съдът приема за установен следния механизъм на пътното произшествие: на 29.09.2018 г., около 1800ч., лек автомобил Рено Лагуна с peг. № У **** АМ с водач Г.Т.Г. - собственик на автомобила, се е движил по път II-76 в посока от с. Княжево към гр. Тополовград със скорост около 91 км/час. В определен момент от движението си, автомобилът е преодолял последователно два завоя, първо ляв, и след това - десен. В процеса на преодоляване на десния завой, водачът на автомобила е реализирал движение със скорост около 91 km/h, която е била надкритична за безаварийно преодоляване на завоя като критичната скорост е 85 km/h. Автомобилът при движението си в завоя е загубил напречна устойчивост и се е плъзнал косо наляво към външната част на завоя, където е напуснал платното за движение и е навлязъл частично с левите си гуми по левия банкет. Водачът е завъртял рязко волана надясно с цел да върне автомобила отново върху платното за движение. По този начин автомобилът е описал моментна крива с радиус, за който скоростта му на движение се е явявала надкритична на преобръщане, в резултат на което автомобилът се е преобърнал веднъж през таван и е застанал отново върху гумите си. В резултат на произшествието са причинени материални щети на автомобила и нараняване на пътника в него. Вследствие на настъпилото ПТП е пострадал ищецът малолетния Г.И.Г., който се возел в автомобила.

Съдът намира, че водачът на лекия автомобил е нарушил чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато водения автомобил, не е съобразил скростта на движението си с конкретната пътна обстановка, за да може при необходимост да намали до такава скорост, с която да вземе завоя без да излиза от пътното платно и без да загубва управлението на автомобила. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Водачът на МПС е длъжен да избере такава скорост на движение, която да му позволи да спре своевременно при възникнала конкретна опасност. Избирането на скоростта на движение и преценката за опасност трябва да бъдат съобразени от него предварително. По делото е установено от автотехническата експертиза, че при настъпване на процесното ПТП управляваният от водача Г.Т.Г. - трето лице -помагач на страната на ответника ЗК"Лев Инс" АД, л.а. Рено Лагуна с peг. № У **** АМ се е движил по път извън населено място, при дневни условия и със скорост от 91 км./ч., която е извън рамките на разрешената за този пътен участък (чл.21, ал.1 ЗДвП). ЯОС намира, че в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП водачът на автомобила се е движил със скорост от 91км./ч., която е била несъобразена с конкретните условия на пътя - мокър от дъжд път, последователност от ляв и десен завой. Извършено е противоправно деяние от водача на лекия автомобил, изразяващо се в нарушение на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, което деяние е довело до ПТП, в резултат на което ищецът е получил множество травми, предизвикали болки и страдания. Водачът на МПС не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия и по този начин е нарушил правилата за движение по пътищата. От изложеното е видно, че противоправните действия на водача на процесния л.а. са довели до пътно-транспортното произшествие, при което е пострадал ищеца. Налице е установена по несъмнен начин причинна връзка между противоправните действия на водача на л.а., настъпилото ПТП и вредите на ищеца.

В резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалият Г.И.Г. е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение; разкъсно-контузни рани  по лицето и дясната ръка: счупване на дясна лакътна кост в средната диафизна част; изкълчване на I метакарпо-фалангеална става. Веднага след пътно-транспортното произшествие ищецът е бил откаран със специализиран транспорт първо в спешния център в Тополовград, където му извадили стъклата от бузата, после също със специализиран транспорт бил отведен в болницата МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - Ямбол, където е бил хоспитализиран по спешност в Хирургично отделение и му е приложено лечение в отделението - вливания на солеви и противооточни разтвори, аналгетици. Майка му е била с него в болницата, за да се грижи и го обслужва. Хирургичните рани били обработени с първична хирургична обработка. Ведно с наместването на фрактурата се е репонирала и луксираната става. Поставен бил гипсов ръкав за срок от 30-35 дни. Продължителността на болничното лечение е 4 дни, след което лечението е продължило в домашна обстановка. Търпените от ищеца болки са били най-силни и интензивни в началните периоди след получаването на травматичните увреждания. Уврежданията му са били от такъв характер, че са били съпроводени с изпитването на умерено силни болки и страдания, особено в първоначалните етапи на възстановителния процес. Поради необходимостта от периодични превръзки на раните до 8-10-я ден детето е търпяло болки до свалянето на конците от тях. Гипсовата имобилизация е продължила 35 дни, както и неудобството от нея, ведно със затрудненото самообслужване и болки със затихваща сила към 15-я ден. Постепенно с времето и напредването на възстановителния процес болките и страданията са намалявали като интензитет. Към момента на извършения от в.л. лекар преглед ищецът е бил възстановен от получените увреждания. От заключението на в.л. по СМЕ се установи, че разкъсно-контузните рани по кожата зарастват напълно към 15-я ден от обработката им, фрактурата на лакътната кост налага 35 дневна имобилизация след наместването и около 2 седмици домашна рехабилитация за функционалното двигателно оздравяване. Мозъчното сътресение без загуба на съзнание е сравнително лека травма на главния мозък, която изисква щадящо нервно напрежение за около 1,5-2 месеца, първоначално пазене от светлина, телевизия, мобилни устройства до около 20-я ден. Метокарпо-фалангеалната ставичка се възстановява за 3 седмици.

По делото е установено от заключението на в.л. д-р И., че между телесните увреждания на ищеца и процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.09.2018 г., съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Установено е по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил "Рено Лагуна" е съществувало застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска отговорност" и по силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно, предявеният иск за репариране на неимуществените вреди е основателен.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на  чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания, посочени по-горе в съдебномедицинската експертиза, общия възстановителен период от около 2 месеца, през който пострадалият - момче на 9 години, е трябвало да се щади от нервно напрежение, поради получената в резултат на ПТП черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение, както и търпяните през това време силни болки първите няколко дни, умерени болки до 15-ия ден, затихващи след това, както и търпяната за 35 дни невъзможност на движението на дясната ръка в резултат на счупването на дясна лакътна кост в средната диафизна част и изкълчване на I метакарпо-фалангеална става, имобилизирани с гипсова превръзка, последвано от две седмици рехабилитация. Пострадалото дете се е възстановило напълно. От значение за определянето размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на живот в страната, както и възрастта на пострадалия към момента на настъпването на увреждането и преживения от детето стрес. Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от 25 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вреди на ищеца от ПТП.

Направеното от ищеца възражение за съпричиняване от страна на малолетния ищец - пострадал пътник в л.а."Рено Лагуна", е неоснователно. Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. По приложението на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД съществува константна практика на ВС и ВКС, според която от значение за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпИ.вредоносен резултат. В хипотезата на обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно дете съществува детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста и теглото им (чл.137в, ал.2 и чл.137б), както и забрана за превозване на деца на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра (какъвто е бил ищеца към момента на ПТП) на предна седалка (чл.137в, ал.3 ), респ. административнонаказателна отговорност на водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел 25, в който попадат посочените разпоредби (чл.183, ал.4, т.10). В конкретния случая ЯОС намира, че поведението на пострадалото дете не е в причинна връзка с настъпилите от ПТП увреждания. Законовата уредба в чл.137а – чл.137д от Закона за движение по пътищата установява, че задължението да се осигури безопасността на пътуващите малолетни лица, включително и закопчаването на обезопасителните колани, е вменено в задължение единствено на водача на МПС-то. Така е приел ВКС в решение № 44 от 23.06.2020г. на ВКС по т.д.№ 1879/2019г., I т.о. Освен това, с оглед механизма на процесното ПТП при преобръщане на колата задържащото действие на колана (и при поставен такъв) не е така ефикасно (ДСАТЕ и СМЕ).

С оглед на изложеното, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 25000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП. Предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен за разликата в сумата над 25000лв. до пълния му размер от 70000лв.

На основание чл.45 от ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователя на основание функционалната отговорност. Съдът намира за основателна акцесорната претенция за мораторни лихви, считано от датата на изтичане на законоустановения срок за произнасяне по претенцията - 01.02.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. От името на пострадалия малолетен ищец е предявена претенция № 2801-1000-03-18-7826/31.10.2018г. с приложени Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.10.2018г., епикриза, съдебномедицинско удостоверение, пълномощно, удост. за раждане, уведомление до "ЗК ЛЕВ ИНС", пълномощно, доклад по щета № 2801-1000-03-18-7826/31.10.2018г. Съгласно чл.429, ал.3, изр. второ КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В тази насока Решение № 167/30.01.2020 по дело № 2273/2018 на ВКС, ТК, II т. о. Ищецът претендира лихва за забава от 01.02.2019г., когато изтича срокът по чл.496, ал.1 КЗ, според който срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Тъй като лихвата за забава се претендира от 01.02.2019г., съдът следва да я присъди от тази дата.

По разноските:

Представени са доказателства по делото, че процесуалният представител на ищеца е указал безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В този случай възнаграждението се определя по чл.36, ал.2 от ЗА и следва да се присъди в тежест на ответника по делото. По минимума на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно на уважения размер на иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Щ. Х.Щ.от АК - Хасково възнаграждение в размер на 1280 лв. с ДДС.

На ответника следва да се присъдят направени разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 1928.57лв..Направеното възражение от ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника, съдът намира за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответника следва да се присъдят и разноски за вещи лица, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 609.11лв., или общо 2537.68лв..

Ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса и разноски в производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Ямболски окръжен съд сумата от 1000 лв., представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от иска, както и авансираната от бюджета на съдебната власт сума в размер на 350 лева за СМЕ и САТЕ.

На основание изложеното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

Осъжда ЗК"Лев Инс"АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Симеоновско шосе"№ 67А, да заплати на Г.И.Г. с ЕГН **********,***, действащ чрез своя баща и законен представител Илия Г.Г. с ЕГН **********,***, представляван от адв.Щерю Щерев от АК-Хасково и адв.А.Г.М. от САК, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 29.09.2018г., причинено виновно от Г.Т.Г. - водача на застраховано при ЗК"Лев Инс"АД МПС - лек автомобил "Рено Лагуна" с рег.№ У **** AM, по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 01.02.2019г. до окончателното ú изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за неимуществени вреди за разликата над сумата 25 000лв. до предявения размер от 70 000лв..

ОСЪЖДА ЗК"Лев Инс"АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Симеоновско шосе"№ 67А, да заплати на адвокат Щ. Х. Щ. от АК-Хасково, на основание чл.38, ал.2,  вр. с ал.1, т.2 ЗА сумата 1280лв.- адвокатско възнаграждение  за осъщественото процесуално представителство на ищеца Г.И.Г. по т.д.№64/2019г. по описа на ЯОС.

ОСЪЖДА ищеца Г.И.Г. с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати на ЗК"Лев Инс"АД с ЕИК *********, с посочени седалище, адрес на управление, ЕИК и представители, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 2537.68лв..

ОСЪЖДА ЗК"Лев Инс"АД с ЕИК *********, с посочени данни,  да заплати в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, д.т. в размер на 1000 лв. и разноски в размер на 350лв.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ответника ЗК"Лев Инс" АД - Г.Т.Г. с ЕГН ********** ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: