Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………….. ……….
2021 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, ХХХІІ-рисъстав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 26.02.2021 г. със секретар Галина Георгиева изслуша докладваното от председателя
административно дело № 3282/2019 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК
във връзка с приложението на чл. 12, ал.4 от Закона за събранията, митингите и
манифестациите.
Инициирано е по жалба на С.А.Н.***, насочена според изричното и съдържание срещу „заповед за забрана на кмета на община
Варна № РД19022334ВН-001ВН/28.11.2019 г.
на митинг в частта относно забраната за изразяване чрез слово с
озвучаване на мнение, възгледи,
становища и искания, свързани с проблеми при разпределение на делата на
Административен съд Варна и искане
оставката на съдия Е.Я. от длъжността председател на съда“.
Според
изложението в жалбата „издадената
забрана за озвучаване“ на организираните
от жалбоподателя митинги е незаконосъобразна, тъй като целта на митинга
била „чрез озвучено слово да бъде
изразено мнение и да бъде разпространена информация за работата на председателя
на Административен съд Варна“. Доводите
за горното са формулирани бланкетно, изчерпват с единствено твърдение, че
правото на изразяване и разпространяване на мнение се реализира чрез слово,
което може да бъде озвучено.
В хода по същество изтъква, че се придържам към
изначалната жалба, по която е образувано настоящото производство. Оспорва
забраната за митинг в частта относно забраната за изразяване чрез слово с ограничаване на мнение възгледи, становище и искане, свързани с проблеми при разпределение
на делата в Административен съд - Варна
и искане за оставката на неговия председател.
Формира петитум с искане за постановяване на съдебен акт, с който да
заповедта на кмета на Община Варна /зам. кмета в случая/ относно забраната на
този митинг чрез озвучаване да бъде
отменена. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение и разноските, които ще направи по делото.
Ответникът в представен по делото писмен отговор
изразява становище на за недопустимост и
алтернативно - за неоснователност на
жалбата. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните с данните и
доказателствата по делото, и ги съобрази с относимите правни норми прие
следното:
Жалбата е депозирана от активно
легитимирана страна, в рамките на установения от закон в срок, а предвид
определение на ВАС № 1397/03.02.2021 г.
– допустима за разглеждане.
По фактите:
С Уведомление № РД19022334ВН/27.11.2019 г. на основание чл.8 ал.1 от ЗСММ, С.А.Н. *** е уведомил кмета на община Варна за организиран от него
митинг , като е посочил целта, мястото и времето на провеждането му.
С Писмо рег.№
РД19022334ВН9001ВН/28.11.2019 г. заместник кметът на община Варна е съгласувал
провеждането на митинг, целящ изразяване на мнения, възгледи, становища и
искания свързани с проблемите при разпределенията на делата в Административен
съд Варна и искане за оставката на съдия Е.Я.. Със същото са определени
мястото, датите и часовият интервал на провеждане, както и задълженията на организаторите: да се
опазват обществения ред и чистотата на района; да не се пречи на свободното
преминаване на гражданите и
съгласуваните от община Варна мероприятия; Да не се спира и възпрепятства свободното движение нае
МПС. Без движение по пътното платно; Да не се пречи на свободния достъп на
граждани до сградата на Административен съд Варна; Не се разрешава използването на озвучителна техника.
Предмет на
жалбата е последното от визираните в писмото задължения.
При тази фактическа установеност съдът намира следното
от правна страна:
Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗСММ сочи, че организаторът на събранието, митинга, или
манифестацията може да обжалва единствено забраната по ал. 2 пред съответния
административен съд. Забраната е акт, различен от предложението за промяна на
мястото, при което и наведените доводи, че с оспорената заповед е забранено
провеждане на мероприятието са неоснователни, тъй като съгласно диспозитива на
заповедта, това мероприятие се разрешава.
С процесното писмо компетентният орган е разписал конкретните задължения за организаторите на
митинга, каквито те изначално носят по силата на чл. 9 от ЗСММ, като
изрично посочил, че не се разрешава използване на озвучителна техника.
Това изрично
въведено изискване не обективира
забрана по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСММ за провеждане на заявеното обществено мероприятие, а представлява част
от условията за провеждането му. Цели
охрана и опазване на обществения ред,
осигуряване на спокойна и нормална
жизнена и работна среда за неангажираните с мероприятието граждани.
За разрешаването на настоящия административноправен
спор, е необходимо да бъдат съобразени приложимите в случая правни норми. Така,
според чл. 12, ал. 1 ЗСММ, когато времето и мястото на събранието, на митинга или пътят на
движението на манифестацията създават условия за нарушаване на обществения ред
или безопасността на движението, кметът на общината предлага промяната им. Алинея втора на същия законов текст гласи, че Кметът на общината може да забрани
провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени
данни, че: 1. са насочени към насилствено изменение на конституционно
установения ред или срещу териториалната цялост на страната; 2. застрашават
обществения ред в съответното населено място; 3. застрашават народното здраве
при предварително обявена епидемична обстановка; 4. нарушават правата и
свободите на другите граждани.
В контекста на изложеното вмененото
на организаторите на митинга ограничение, да не се използва озвучителна техника по своя характер и правен ефект
обективира форма на изпълнение на визирано
в чл. 44, ал.1, т.4 от ЗМСМА общо
правомощие и задължение на кмета
на общината да отговаря за опазването на
обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни
за началниците на съответните структури на Министерството на вътрешните работи.
Предвид неговото съдържание и заложена от закона цел, упражняването на това правомощие е
относимо и към разпоредбите на ЗСММ и предполага преценка на конкретните
обстоятелства, обстановка и условия на работа на мястото, на което вече е
разрешено провеждането на общественото мероприятие, съобразяване с интересите
на останалите, неучастващи в това
мероприятие граждани, както и с функционирането на намиращите се в обсега му
учреждения и институции. Горната преценка се извършва по целесъобразност и изцяло
в условията на оперативна самостоятелност на административния орган. Въпреки
горното АО е предприел в бърз порядък изискване на становища от други структури
на община Варна, чиято експертна компетентност е относима към предмета на
искането и е в пряка връзка с правомощията на кмета по чл. 44 от ЗМСМА.
Представено е становище от директора на дирекция „ПНО“ при община Варна,
отправено до Директора на Дирекция “Управление на собствеността и контрол на
обществения ред“, в което обстойно са изложени фактически и правни
доводи, на които се основава заключението, че при евентуално озвучаване по поискания начин, същото ще е в
нарушение на чл. 12, ал.2, т.2 и т.4 от
ЗСММ, ще засегне правата и свободите на
други граждани, както и ще засегне обществения ред.
Упражняването
на оперативна самостоятелност и свързаният с това избор на целесъобразно
решение е израз на правилното виждане и постигане на целта на закона от
административния орган.
С процесното писмо компетентният орган е разписал конкретните задължения за организаторите на
митинга, каквито те изначално носят по силата на чл. 9 от ЗСММ, като
изрично посочил, че не се разрешава използване на озвучителна техника.
То няма и не може да има като крайна правна последица забрана, или осуетяване на заявения митинг.
Конституционното право на мнение, закрепено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република
България, в норма която
конституционният законодател ясно е посочил
и формите за неговото изразяване
и разпространяване чрез
слово - те не се изчерпват само чрез
звук, а и чрез писмено и устно слово, чрез изображение или по друг начин. В
разглеждания случай организаторът на общественото мероприятие в никакъв случай не е препятстван от нищо и никого да ползва всяка
една от останалите форми.
От друга страна,
като се отчетат новонастъпилите
след постановяване на оспорения административен акт факти, съобразно чл. 142, ал.2 от АПК, а именно: правното положение,
че обжалването на процесното писмо не спира неговото изпълнение, включително и относно недопускането да се ползва
озвучителна техника; изчерпването
на времевия обхват за провеждане на
митинга, съгласуван с оспорения административен за периода 29.11.2019 г. от 11:45 ч до 17:00 и
от 02.12.2019 г. до 06.12.2019 г. включително в интервал от 09.:00ч до 17:00
ч., както и факта, че същият е проведен при определените конкретни условия и
задължения на организаторите, то депозираната
срещу тази част на ИАА жалба се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно претендираното от процесуалния представител на община Варна искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно и следва да го присъди в размер и при
условията на чл. 78, ам.8 от ГПК. Релевираното възражение на процесуалния
представител на оспорващия за недължимост на същото съдът намира за несъстоятелно.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 172,
ал.2, предложение последно от АПК и
чл.12, ал.4, предложение последно, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.А.Н. *** срещу Писмо рег.№ РД19022334ВН9001ВН/28.11.2019 г., на заместник кмета на община Варна, с което е
дадено съгласие за провеждането на
митинг за периода 29.11.2019 г. от
11:45 ч до 17:00 и от 02.12.2019 г. до 06.12.2019 г. включително в интервал от
09.:00ч до 17:00 ч. в частта, с която не се разрешава използването на озвучителна
техника.
ОСЪЖДА на С.А.Н. ***
, ЕГН ********** *** юрисконсулстко възнаграждение в размер от (100
лв.).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА