Решение по дело №230/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.

Оспорва се решение № 59 от 06.06.2025 г., постановено по АНД № 20241610200250 по описа за 2024 г. на Районен съд Берковица, с което е отменено наказателно постановление № 634/19.08.2024 г. на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/ Берковица, упълномощен на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, със заповед № РД 49-171/23.05.2024 г. на министъра на земеделието и храните, с което на Е. Г. Л., адрес [населено място], [улица], ет. 3, aп. 5, на основание чл. 85 от ЗЛОД е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право на лов за срок от 3 години, като неправилно и незаконосъобразно, поради маловажност на случая на основание чл. 28 от ЗАНН.

Касационният жалбоподател директор на РДГ Берковица, оспорва решението като незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на закона. Излага доводи, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по категоричен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, както и, че наложената глоба се явява напълно справедлива санкция, съответства на тежестта на нарушението и изцяло постига целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Касаторът твърди, че е нарушено правото на защита на административнонаказващия орган като не е дадена възможност да се изслуша становището на свидетелите по установяване на нарушението, както и на други служители на РДГ Берковица, с които нарушителят е водил кореспонденция по мобилен телефон. Счита, че няма основание деянието да се определи като маловажен случай по смисъла на §1, чл. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като Е. Г. Л. е председател на ловно рибарска дружина - Монтана № 3 към СЛРД Огоста [населено място] и в качеството му на стопанисващ дивеча и на председател на ловната дружина, е имало и други случаи в които му е предавана блъсната сърна при ПТП с констативен протокол от служители на РДГ Берковица, като това не обуславя отново прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, респ. на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Моли касационната инстанция да отмени въззивното решение и да постановите решение, с което да потвърдите наказателно постановление № 634/2024 г. на директора на РДГ Берковица като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, касаторът се представлява от юрк. М. Д., който поддържа жалбата. Навежда доводи за допуснато законово противоречие с разпоредбите на чл. 6 и чл. 13 от ЗАНН, както и ч. 9 от НПК. Сочи, че въззивният съд не е събрал доказателства по делото въпреки, че това е необходимо за изясняване на обективната истина. Моли касационната инстанция да отмени решението на РС Берковица и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на всички процесуални правила, включително и осигуряване на възможност на РДГ Берковица да изрази становището си и събирането на необходимите доказателства.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с пълномощника адв. С., който оспорва жалбата. Излага съображения, че тя е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, тъй като касаторът не е бил лишен от участие в процеса, имал е възможност да представя доказателства и доводи и твърдените процесуални нарушения не са доказани, същият чрез процесуален представител е участвал в производстото. Ответникът сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като в него е посочено различно място на нарушението от действително установеното, което е съществен елемент от фактическия състав. Поддържа също, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят е маловажен – жалбоподателят не е извършил бракониерски лов, а само е превозил блъснато животно, като за целта уведомил горските служители. Посочва още, че лицето няма предходни нарушения, ползва се с добри характеристични данни и е председател на ловна дружинка. Поради това моли жалбата да бъде оставена без уважение и решението на районния съд да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като атакуваното решение предлага да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

По делото не са представени нови доказателство, които да променят фактическата обстановка, възприета от въззивната инстанция.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, с което е отменил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд Берковица е приел от фактическа страна, че на 30.04.2024 г. Е. Г. Л. на връщане от [населено място], около 18:00 ч., управлявайки автомобила си [Марка] 307 с peг. № [рег. номер], по пътя на излизане от [населено място] в канавката, от другата страна на пътя вляво, видял ударено животно, според него същото било мъртво. По пътя установил кръв от животното. Взел решение да натовари животното в автомобила си. Незабавно съобщил на П. Д. – служител на ДГС Берковица. На 30.04.2024 г. около 20:20 ч. служители на РУ Монтана получили сигнал от дежурния ОДЧ за лек автомобил „Пежо“ с монтанска регистрация, превозващ сърна в багажника. В образуваното досъдебно производство е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие от 30.04.2024 г., приложен е и фотоалбум. При извършения оглед не са установени следи от деформации по лекия автомобил на лицето Е. Л.. Сезираните служители на РДГ Берковица са извършили външен оглед на трупа на сърната, намерена в багажника на лекия автомобил. От извършения оглед се установило, че трупът е на сърна от мъжки пол, на възраст от около 4 години и тегло 20-25 кг. Трупът на сърната е предаден за съхранение и отговорно пазене в ОДБХ Монтана. Изготвен е констативен протокол серия АОО № 149178 от 30.04.2024 г. Въз основа на посочените КП и ДП било издадено обжалваното наказателно постановление № 634/19.08.2024 г. на директора на РДГ Берковица, с което на лицето, на основание чл. 85 от ЗЛОД било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД било наложено административно наказание лишаване от право на лов за срок от 3 години. В наказателното постановление била възприета идентична фактическа обстановка, като тази, описана в КП.

Описаната фактическа обстановка въззивният съд е установил от събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите В. С. и Р. П., на които е дал вяра като еднопосочни, безпротиворечиви и в съответствие с приетите писмени доказателства.

Районният съд е възприел, че обжалваното наказателно постановление, както и КП и ДП, въз основа на които същото е издадено, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Така също е установил, че не е налице спор между страните и се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, че Е. Г. Л. е превозвал в багажника на лекия си автомобил труп на сърна от мъжки пол, на възраст от около 4 години и тегло 20-25 кг.

За да отмени процесното наказателно постановление, районният съд е изложил съображения, че въпросното животно е намерено, но нарушението, което се вменява на жалбоподателя е превозване. Превозването е констатирано в района на СБА Монтана, т.е. превозването е извършено в друг район, различен от посочения в наказателното постановление. Въззивният съд сочи в мотивите си, че мястото на извършване на нарушението е от съществено значение за организиране на правото на защита и за правилно решение на делото, но не се спори, че проверката е извършена в района на СБА Монтана, а не както се твърди в наказателното постановление [населено място], община Берковица. На следващо място въззивната инстанция е възприела, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН - маловажен случай, тъй като дори да се приеме, че е налице от обективна и субективна страна нарушение по смисъла на чл. 85 от ЗЛОД, то същото се отличава със своята малозначителност. За да обоснове извода си, районният съд е изложил мотиви, в посока, че в процесния случай се касае за намиране на убито животно, за изключително кратко време транспортиране, както и, че административнонаказаното лице се е свързал със служител на горското стопанство, за да уведоми за намереното животно. Сочи наличие на добри характеристични данни, липса на каквито и да е вредни последици и най - вече на обстоятелството, че случаят е извън рамките за прието за нарушение по смисъла на ЗЛОД, не е извършено по време на лов и във връзка с ловни дейности, както е целта на регулиране на обществените отношения на закона. Районният съд е възприел, че става въпрос за намиране и само формално се сочи превоз, но дефакто не може да се впише като дейност, която се регулира от съответния закон. Изложени са мотив, че в процесния случай, по делото са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, при което предвидените в закона санкции - глоба в размер от 200 лева и лишаване от право на лов за срок от 3 години се явяват несъразмерно тежки и несъответстващи на характера на извършеното деяние.

Настоящият касационен състав приема, че въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка и счита, че въз основа на нея същият е извел правилни и обосновани правни изводи, като споделя изцяло изложените в мотивите на решението съображения, без да счита за необходимо да ги преповтаря в настоящото решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към същите.

Касационният състав не споделя развитите от касатора доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение.

Kасационната инстанция счита, че законосъобразно е прието, че в наказателното постановление липсва точно посочване на мястото на извършване на нарушението. Съгласно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление задължително се посочват мястото и времето на извършване на деянието. Тези реквизити са от съществено значение за организирането на правото на защита на наказаното лице. В случая, в наказателното постановление е отразено, че нарушението е извършено в [населено място], общ. Берковица, докато от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че превозването е било констатирано в района на СБА, [населено място]. Това несъответствие води до съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление.

На следващо място, правилно въззивният съд е приел и че не е доказано авторството на нарушението. Доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав на нарушението лежи върху административнонаказващия орган – арг. от чл. 170, ал. 2 АПК вр. чл. 84 ЗАНН. В случая органът не е установил по категоричен начин, че административнонаказаното лице е извършило вмененото му деяние „превозване на дивеч“, доколкото по делото е безспорно, че животното е било намерено вече мъртво и за кратко е транспортирано, като лицето е потърсило съдействие от горското стопанство.

Законосъобразно е и приложението на института на маловажния случай. Съгласно чл. 28 от ЗАНН, когато извършеното нарушение, макар формално да съставлява такова по съответния закон, с оглед липсата или незначителността на вредните последици и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи, наказващият орган следва да се въздържи от наказание, като освободи лицето от отговорност. В настоящия случай правилно въззивният съд е счел, че се касае за намиране на убито животно и кратко транспортиране, което не е извършено в хода на ловни действия, липсват вредни последици, налице са добри характеристични данни за нарушителя. Тези обстоятелства обосновават ниска степен на обществена опасност и несъразмерност на предвидената санкция.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, съответно обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

От страна на ответника по касационната жалба не се претендират разноски за касационна инстанция, поради което такива не се присъждат.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59 от 06.06.2025 г., постановено по АНД № 20241610200250 по описа за 2024 г. на Районен съд Берковица.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.