Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 424/19.07.2016
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, ІІІ
състав в публичното заседание на дванадесети юли през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: Момчил Таралански
при
секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Таралански административно
дело № 245 по описа за 2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба срещу отказ за издаване на
разрешение за поставяне на преместваем обект с правно основание чл.56, ал.1-3
от ЗУТ.
Жалбоподателят Д.И.Й. обжалва отказ за
издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект – бетонна гаражна
клетка, материализиран в писмо изх. № 94-00-4773(2)/11.11.2015 г. на Главен
архитект на Община Лом, с който административният орган се е произнесъл по
заявление вх. № 94-00-4773/14.07.2015 г. В жалбата си поддържа, че отказа е
незаконосъобразен, тъй като съгласно нормата на чл.38 от ЗС дворното място,
върху което е построена сградата, етажна собственост, е обща част към тази
сграда и съответно жалбоподателя като собственик на обект в сградата, притежава
и идеална част от ограниченото вещно право на строеж върху земята, върху която
е построена сградата. Поддържа, че с решение № 497/06.10.2015 г. по дело №
396/2015 г. на Административен съд – Монтана на Главен архитект на Община Лом
са дадени конкретни указания по тълкуване и прилагане на закона, които същия не
е изпълнил, доколкото вместо да даде указания на заявителя, е постановил отказ
при наличие на материално-правни предпоставки за издаване на разрешение за
поставяне на преместваем обект „бетонна гаражна клетка”, намиращи се в поземлен
имот с идентификатор 44238.505.2013 по кадастралната карта на гр. Лом, УПИ І, в
кв. 92 по регулационния план на гр. Лом. В жалбата се сочи основанието за
отмяна по чл.146, т.4 от АПК, като жалбоподателят поддържа, че освен
незаконосъобразна заповедта е и нищожна поради наличие на предпоставките на
чл.177, ал.2 от АПК – несъобразяване с указанията на влязъл в сила съдебен акт.
Ответникът по жалбата – Главен архитект на Община Лом,
чрез писмено становище по жалбата, оспорва същата и моли съда да я отхвърли по
доводи и съображения, наведени в представеното писмено становище, свързани с
липса на материални права на собственост върху поземления имот – частна
общинска собственост.
По допустимостта на жалбата.
Жалбата е депозирана в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ. Тъй
като по делото, въпреки указанията на съда, не беше удостоверено от
административния орган датата на връчване и въобще връчването на акта на
заинтересованото лице-заявител, жалбоподателя Й., то аргумент за разбирането на
съда е депозираната по пощата жалба от 27.11.2016 г. - л.4 от лице, за което
издадения отказ, приравнен на административен акт по чл.21, ал.1 от АПК, пряко
и непосредствено засяга права и законни интереси, при което е допустима за
разглеждане. Аргумент за спазването на срока е и липсата в направения отказ на
указание пред какъв орган и в какъв срок може да се обжалва, което по разбиране
на съда, следва да активира общата процесуална норма на чл.140, ал.1 от АПК,
удължаваща сроковете за обжалване във връзка с чл.213 от ЗУТ.
По основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д.И.Й. е подал заявление вх. №
94-00-4773/14.07.2015 г., с което е поискал поставяне на бетонна гаражна клетка
на собственото му място от 48 кв.м. в двора на блока. Към заявлението е
приложил копия на нотариален акт, удостоверения за наследници и от Данъчна
служба – Лом за деклариран имот, документ за платен данък недвижим имот и скица
на имота. С писмо изх. № 94-00-4773 (1)/20.07.2015 г. Кметът на Община Лом е
уведомил заявителя Д.И.Й., че същият е собственик на апартамент, построен в парцел
V, кв.217 по стария регулационен план на гр. Лом, представляващ УПИ І, кв.92 по
действащия регулационен план на гр. Лом или поземлен имот (ПИ) 44238.505.2013
по кадастралната карта на града, без същият да има собственост върху самия
поземлен имот, който е частна общинска собственост, съгласно Акт № 2306/22.11.2012
г., поради което не може да постави исканата бетонова гаражна клетка. Този
отказ е обжалван и с влязло в сила решение № 497/06.10.2015 г. по
административно дело № 396/2015 г. на Административен съд – Монтана, е обявена
нищожността на оспореното писмо, съдържащо отказ, тъй като е постановено от
орган, който няма материална компетентност за издаване на акта – Кмета на
Община Лом. С решението преписката е била изпратена на компетентния орган –
Главен архитект на Община Лом за произнасяне по компетентност.
След получаването на преписката Главен архитект на
Община Лом е постановил отказ за издаване на разрешение за поставяне на
преместваем обект – бетонна гаражна клетка, материализиран в писмо изх. №
94-00-4773(2)/11.11.2015 г., с който административният орган се е произнесъл по
заявление вх. № 94-00-4773/14.07.2015 г. въз основа на указанията на съда.
Отказът е мотивиран от органа като е анализиран титула за собственост на
наследодателя на заявителя и е изведен правния извод за липса на
материално-правните предпоставки, доколкото е прието, че заявителя няма
материални права на собственост върху дворното място, в което се намира
сградата, в която е собственик на самостоятелен обект, доколкото имота е частна
общинска собственост и разпореждането с него е в правомощията на Общински съвет
– Лом, като имота попада и в обхвата на проект „Изграждане на зелена и достъпна
градска среда в гр. Лом“. Органът е приел, че не са налице условията на чл.7 от
Наредба за условията и реда за разрешаване на поставянето на преместваеми обекти
за търговски и обслужващи дейности и други елементи на градското обзавеждане
(приета с Решение № 596 от Протокол
№ 77/28.11.2014 г. на ОбС Лом, публикувана на интернет адрес - file:///D:/Desktop/docu/Downloads/Naredba_07_proekt-2%20(1).pdf)
– Наредбата и е постановил отказа за издаване на разрешение.
Установи се от приложените към преписката
доказателства, че жалбоподателят Д.И.Й. е наследник на И*** Й. ***. Наследодателят
на жалбоподателя И*** Й. Г*** е сключил с Общински народен съвет – Лом договор
от 16.02.1967 г., по силата на който съвета да построи на държавна земя –
парцел V, в кв.213, апартамент, който да бъде предаден на гражданина след
заплащане на сумата. Впоследствие наследодателят И*** Й. Г*** , по силата на
нотариален акт за собственост на недвижим имот – жилище, строено от народния
съвет за продажба на граждани - чл.55
„з“ от ЗПИНМ № 73, том І, дело № 171/11.03.1970 г. на Ломски народен съд, е бил
признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 35 от 78,50 кв.м.
на V етаж от жилищен блок на ул. „К*** П*** “ № 3, ведно с избено помещение №
35 и таванско помещение № 35, както и 3,09 % идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж върху същите части на дворното място на обща площ от
1 557 кв.м. Към 26.01.1993 г. жалбоподателят Д.И.Й. по силата на
наследственото правоприемство е придобил ¼ идеална част от имота. С
нотариален акт № 388, том ІІ, дело № 1590/08.07.1996 г. на Ломски районен съд,
жалбоподателят Д.И.Й. е придобил чрез дарение от дарителя П*** Ц*** Г*** и
останалите ¾ идеални части и към 08.07.1996 г. е станал индивидуален
собственик на гореописания недвижим имот.
Установи се от приложения акт за частна общинска
собственост № 2306/22.11.2012 г. и скица № 9590/19.11.2012 г. на СКГГ -
Монтана, че ПИ 44238.505.2013 по кадастралната карта и регистър на гр. Лом,
стар идентификатор парцел І, в кв. 92 по плана на гр. Лом, с обща площ от
4 944 кв.м., е актуван като имот частна общинска собственост.
От правна страна, след цялостната проверка на
основание чл.168, ал.1 от АПК за наличието на основанията по чл.146 АПК във
връзка с чл.215 от ЗУТ, съдът намира следното:
Изричният отказ за издаване на разрешение за поставяне
на бетонна гаражна клетка е постановена от компетентен административен орган
(АО) – органа по чл.56, ал.1-3 от ЗУТ – Главен архитект на Община Лом. Както
съответния нормативен текст – чл.56 от ЗУТ, така и приложимите подзаконови
норми на Наредбата на Община Лом предоставят компетентност на Главния архитект
на общината да даде или откаже разрешение за поставяне на преместваеми обекти.
Отказът е постановен в писмена форма със съответните
мотиви – фактическите и правните основания за постановения отказ, доколкото
органът се е позовал на разпоредбите на чл.7 от Наредбата. В съдържанието на
акта е посочен неговият издател, адресатът на разпоредения отказ, фактически и
правни основания за издаване на акта и разпоредителна част с посочена воля на
издателя. В писменото становище по настоящето дело органът се е позовал и на
нормите на чл.38 и чл.64 от Закона за собствеността, които според него не дават
възможност за даване на разрешение за поставяне, но доколкото процесуалния
закон и съдебната практика не приемат мотивите да се излагат едва във фазата на
съдебното обжалване, то и настоящият съдебен състав намира за мотиви на акта
само тези, изложени в постановения отказ, материализиран в писмо изх. №
94-00-4773(2)/11.11.2015 г. на Главен архитект на Община Лом. Фактическите основания,
мотивирали административния орган да постанови процесния отказ, са свързани с
поддържаните липса на ограничено вещно право на строеж върху общинския имот и
невъзможност да се разполага преместваем обект върху чужд имот. Преди
постановяване на отказа органът не е изискал изпълнение на другите предпоставки
за издаване на разрешение – реда по Наредбата на Община Лом във връзка с чл.56,
ал.2 от ЗУТ.
Съдът намира, че макар компетентния орган да е събрал
по силата на служебното начало допустими от процесуалния закон, относими към
предмета на административното производство и необходими за разкриване на правно-релевантните
факти доказателства, то същите не са анализирани в достатъчна степен или са
анализирани едностранчиво, не са дадени указания по реда на чл.35-36 от АПК,
като по този начин в хода на процедурата са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при постановяване на отказа. Неправилният
анализ, като резултат довел и до отказ за разрешение за поставяне на
преместваем обект, който е в противоречие с материално-правни разпоредби. Тъй като
Главният архитект е приел, че липсва годен субект по чл.7 във връзка с чл.10 от
Наредбата т.е. заявителя не е титуляр на ограничено вещно право на строеж, то
същия не е изследвал дали са налице и предпоставките на чл.12, ал.1 от
Наредбата. Задължителното и необходимо действие на органа при подадено
заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект е било да
даде, на основание чл.35-36 от АПК във връзка с чл.213 от ЗУТ, указание към
заявителя, да представи изискуемите се по чл.12, ал.1 от Наредбата документи
към заявлението, доколкото от заявлението (л.16 по делото) не е видно, че в
приложение е представен целия набор от документи. Нещо повече първия от тези
документи – скица (виза) се издава от самия орган. Едва след такива указания и
събиране на изискуемите се от закона и наредбата документи, органа може да
прецени дали са изпълнени предпоставките, при които следва да даде или откаже
разрешение. Ако бяха събрани всички доказателства от значение, то съдържанието
на акта би било различно, което се схваща от трайната съдебна практика по
приложението на АПК като съществено нарушение на административно-производствените
правила. Доколкото при постановяване на оспорения отказ от една страна не са
събрани всички доказателства, а от друга страна не е направен анализ на
установените факти и са изведени погрешни правни изводи, съдът счита, че отказа
е постановен както при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, така и противоречи на приложимите
материално-правни разпоредби – основанията за отмяна по чл.146, т.3-4 от АПК
във връзка с чл.213 от ЗУТ.
Предмет на заявлението е искане за поставяне
на бетонна гаражна клетка – собственост на заявителя (фактура № 6385/31.10.1996
г. - л.58). Тази клетка е преместваем обект по смисъла на чл. 2, ал.2, т.6 от
приложимата Наредба на Община Лом – гаражни клетки с площ до 20 кв. метра.
Спорният въпрос от правна страна е дали са налице материално-правни
предпоставки за издаване на разрешение. Нормите на чл.56, ал.1-2 от ЗУТ
допускат върху поземлени имоти да се поставят преместваеми обекти за обслужващи
дейности въз основа на разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на
общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема,
одобрена от главния архитект на общината, която законова норма е реципирана и в
местния нормативен административен акт – чл.1, ал.2 от Наредбата на Община Лом.
Изискванията на чл.5 от Наредбата по отношение на правоимащите субекти, които
имат правото да поставят обекти по чл.2 в поземлени имоти, са това да са
собствениците на имотите и лицата, на които е учредено такова право.
Становището на органа, че заявителя не попада в тази категория, респективно не
е титуляр на ограничено вещно право, не се споделя от настоящия състав. Титулът
за собственост на неговия праводател – нотариален акт № 73, том І, дело №
171/11.03.1970 г. на Ломски народен съд ясно и точно указва на тази
принадлежност към патримониума на наследодателя – 3,09 % от общите части на
сградата и правото на строеж върху парцела – „3,09% идеални части от общите
части на сградата….…с право на строеж върху същите части от дворното място,
полагащи се на сградата…“. Придобиването на сградата е станало при действието
на Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ – отм. ДВ,
бр.29/10.04.1973 г., в сила от 01.06.1973 г.), респективно приложима е и
разпоредбата на § 149, ал.3, предл.І от Правилника за прилагане на този закон,
който изрично урежда правното положение на купувачите – „Купувачът придобива собствеността на жилището и на припадащите се
общи части от сградата, както и право на строеж върху държавна земя. Липсват
каквито и да било основания да се приеме, че след издаването на нотариалния акт
на по-късен момент с отмяната на законодателни актове би могло да се отнеме
придобитото към 11.03.1970 г. ограничено вещно право на строеж върху държавната
(тогава) земя на наследодателя. След като това ограничено вещно право
принадлежи на наследодателя, то по силата на наследственото правоприемство,
следва да премине и в правоприемника – жалбоподателя по делото, който е
индивидуален собственик на недвижимия имот, самостоятелен обект от жилищната
сграда, построена в парцела. Приемането на Закона за общинската собственост и
издаването на акт за частна общинска собственост № 2306/22.11.2012 г. за
поземлен имот 44238.505.2013 са юридически факти, които са ирелевантни за
принадлежността на ограниченото вещно право на строеж върху чужда земя и не
могат да обосноват разбирането за промяна в патримониума на наследника. Законово
регламентираната възможност за придобиване на правото на строеж върху държавна
или общинска земя от юридически лица и граждани, включена в строителните
граници на населените места, включва ползването и на незастроената част от
земята, съгласно чл.15 от ЗС (отм.), която е била приложима към момента на
придобиването. Последващата отмяна на тази разпоредба няма обратно действие и
не засяга придобитите права от жалбоподателя чрез наследственото правоприемство
от неговите наследодател и праводател (така и в решение 413/09.04.2003 по дело
№ 310/2002 г. на ВКС, ІV г.о.). Следва да се отбележи, че съдебната практика по
приложението на ЗС, респективно ограниченото вещно право – право на строеж
върху чужда земя, включително и тази на ВАС и ВКС, винаги е разглеждала
дворното място, върху което е построена сградата като обща част по
предназначение. Посочените от процесуалния представител на жалбоподателя
съдебни решения - решение 41/20.06.2011 по дело № 415/2010 г. на ВКС, І г.о.; решение
2112/13.02.2012 г. по адм. дело № 3864/2011 г. на ВАС, ІІІ о. и решение 468/14.01.2014
г. по адм. дело № 1259/2013 г. на ВАС, ІІІ о., са само част от тази трайна и
неизменна практика по тълкуването на приложимите и по настоящето дело правни
норми.
По този начин, по разбиране на съда, не се
установява наличието на фактическото основание за отказа, обосновавано и в
представеното писмено становище от ответника по делото. Доколкото в мотивите на
отказа не се анализира наличието или липсата на другите материално-правни
предпоставки, то съдът намира за необходимо да отбележи, че в приложимата
Наредба по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ в раздел II "Условия и ред за разрешаване
поставянето на преместваеми обекти" - чл. 12, ал. 1 е посочено, че искане
за издаване разрешения за поставяне се прави с писмено заявление от собственика
на имота… като към искането се прилага скица (виза), издадена от гл.архитект; документ
за собственост или договор за наем; три копия на проекта, както и необходимите
за обекта разрешения от съответните служби за ползване на вода, електроенергия
и други, които се изискват с нормативен акт.
Противоречието на оспорения отказ с материално-правни
разпоредби обосновава разбирането на съда, че отказа е постановен и в несъответствие
с целта на закона – устойчиво развитие на територията и благоприятни условия за
живот, труд и отдих на населението, както и законосъобразно и рационално
използване на прилежащите площи към жилищните сгради.
Съдът не приема релевираното в жалбата основание –
нищожност на издадения административен акт поради противоречие с влязло в сила
решение на съда. Това е така, защото с влязлото в сила решение № 497/06.10.2015
г. по административно дело № 396/2015 г. по описа на Административен съд –
Монтана, само е констатирана нищожността на постановен отказ поради липса на
компетентност, като преписката е изпратена на компетентния орган за
произнасяне. Не са излагани мотиви по съществото на административно-правния
спор и не са давани указания за естеството на произнасянето. Поради това съдът
намира, че разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК не е приложима спрямо
административния акт, предмет на съдебен контрол в настоящето съдебно
производство, респективно този акт не е нищожен.
Оспореният отказ, предмет на съдебния контрол в
настоящето производство, е незаконосъобразен. На основание чл.172, ал.2, предл.2
от АПК следва да се отмени изцяло оспорения отказ, като на основание чл.173,
ал.2 от АПК във връзка с чл.213 от ЗУТ, делото да се изпрати като преписка на
Главен архитект на Община Лом, който като упражни правомощията си по чл.12-13
от Наредбата във връзка с чл.56, ал.2 от ЗУТ и по чл.35-36 от АПК във връзка с
чл.213 от ЗУТ, да даде указания за представяне на необходимите документи за
издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект в законоустановения
срок, след което при наличие на материално-правните предпоставки да постанови
искания административен акт – разрешение за поставяне на преместваем обект –
бетонна гаражна клетка.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, жалбоподателят има право на деловодни разноски платената държавна такса
в размер на 10 лева, които да бъдат присъдени в тежест на юридическото лице
Община Лом, от структурата, на което е административния орган. Доказателства за
договорено или платено адвокатско възнаграждение не са представени, поради
което и съдът не следва да присъжда такова. С оглед на изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ отказ за издаване на разрешение за поставяне на
преместваем обект – бетонна гаражна клетка в поземлен имот с идентификатор
44238.505.2013 по кадастралната карта на гр. Лом, УПИ І, в кв. 92 по регулационния
план на гр. Лом, материализиран в писмо изх. № 94-00-4773(2)/11.11.2015 г. на
Главен архитект на Община Лом по жалбата на Д.И.Й., с ЕГН * като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ИЗПРАЩА преписката на Главния архитект на Община Лом
за ново произнасяне по заявление вх. № 94-00-4773/14.07.2015 г. от Д.И.Й. с искане
за издаване на разрешение, при спазване на задължителните указания на съда по
тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община Лом, с административен адрес – гр. Лом,
ул. „Д*** “ № * , представлявани от Кмета П*** П*** да заплати на Д.И.Й. деловодни
разноски в размер на 10 (десет) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: