№
6
Р Е
Ш Е Н
И Е № 246
гр.
П.,12 януари 2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на дванадесети декември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
при секретаря: И.Белчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
236 по описа за 2017г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл.124,
ал.1 ГПК във вр.
с чл.77 от ЗС.
Ищецът – Д. А.В.Д.В., гражданин на К.Б., действащ чрез адв.А.Т. от САК твърди в исковата си молба, че на основание три
арбитражни решения на арбитри ad hoc Б.Н.И. и В.Н.И., всичките от дата
07.11.2014г. и за присъждане на неустойки за неизпълнение на три договора за
възлагане и изготвяне на специализиран анализ, всичките сключени на дата
01.09.2014г., П.Г.М. се снабдил срещу „Д. 69 П.С." ЕООД с три броя изпълнителни листове,
издадени от СГС, както следва: 1.Изпълнителен лист
от 18.09.2015г. за сумата в размер на 20 000 лв., издаден по т.д. № 5406/
2015г. на СГС; 2.Изпълнителен лист от 09.10.2015г. за сумата в размер на 24 000
лв., издаден по т.д. № 5884/ 2015г. На СГС и 3.Изпълнителен лист от 16.09.2016г. за сумата в размер на 50 000 лв.,
издаден по т.д. № 6681/ 2016г. на СГС.
Въз основа на ИЛ от 18.09.2015г. за сумата от 20 000 лв. било образувано ИД №
20158480401218 при ЧСИ Р.А., гр. С., в последствие преобразувано в ИД №
20167690400060 при ЧСИ А.З., гр. Търговище.
В рамките на първоночално образуваното
изпълнително дело и за обезпечаване вземанията по изпълнителен лист от 18.09.2015г., ЧСИ Апостолова наложила запор на
банкова сметка *** „Д. 69 П.С." ЕООД , както и вписала възбрана върху следните недвижими имоти, находящи се в с. Ломци,
община П., а именно: 1). Поземлен имот с кад. № 31 с площ от 1 425 кв.м., за който е
отреден УПИ III с площ от 1 480 кв.м., ведно с построените в него жилищна и
стопанска постройка, находящи се в кв.46 по ПРЗ на село Ломци, община П., при
граници и съседи на имота: улица, УПИ IV-36 на „Боскант" ООД, поземлен имот с кад. № 35 на С.Ц. и УПИ II-31 - собствен; 2). Поземлен имот с кад. № 31 с площ от 1 485 кв.м., за който е
отреден УПИ I с площ от 1 510 кв.м., незастроен, находящи се в кв.46 по ПРЗ на
село Ломци, община П., при граници и съседи на имота: от две страни улици, УПИ
11-31 - собствен и УПИ XIII - собствен; 3). УПИ II с площ от 1 805 кв.м., ведно с построените в него
второстепенни постройки, отреден за имот с кад. № 31, находящ се в кв.46 по ПРЗ
на село Ломци, община П., при граници и съседи на имота: улица, поземлен имот с
кад № 31 - собствен, поземлен имот с кад. № 32 на М.Н.Т., УПИ XIII-31 - собствен и поземлен имот с кад. № 31 - собствен; и 4). Поземлен имот с кад. № 31, за който е
отреден УПИ XIII с площ от 1 350 кв.м., незастроен, находящ се в кв.46 по ПРЗ
на село Ломци, община П., при граници и съседи на имота: улица, поземлен имот с
кад. № 32 на Мариана Недялкова Тодорова, УПИ II-31 - собствен и УПИ 1-31- собствен.
Тази възбраната била вписана в ВС при РС-П. под
вх.рег № 4343 от 13.10.2015г., а поканата за доброволно
изпълнение по изпълнителния лист от 18.09.2015г. била връчена на
дружеството- длъжник на 16.10.2015г.
Изпълнителният лист от 09.10.2015г. за
сумата от 24 000 лв. бил приложен към
първоначално образуваното ИД № 20158480401218 при ЧСИ Р.А., а поканата за доброволно изпълнение за тази сума е била връчена на длъжникана 29.10.2015г.
Твърди се, че по ИД №
20158480401218 при ЧСИ Р.А., както и по преобразуваното ИЛ № 20167690400060
при ЧСИ А.З., нямало налагани други запори и/ или вписана друга възбрана.
С изпълнителния лист от 16.09.2016г.
за сумата от 50 000 лв, било образувано самостоятелно ИД № 20167690400632
по описа на ЧСИ А.З., което било присъединено към
ИД № 20167690400060 на същия съдебен- изпълнител.
Въз основа на нотариален акт № 31, том XIII, дело № 2392/ 2015г.,
вх.рег. № 4345, Д. Адолф I ван де Винкел придобил от дружество „Д. 69 П.С." ЕООД поземлен имот с кад. № 31 с
площ от 6 110 кв.м., находящ се в с. Ломци, община П., за който поземлен имот
са отредени УПИ III с площ от 1 480 кв.м. ведно с построените в него жилищна и
стопанска постройки, УПИ I с площ от 1 510 кв.м., УПИ II с площ от 1 805 кв.м.
ведно с построените в него второстепенни постройки и УПИ XIII с площ от 1 350
кв.м., всичките поподащи в кв.46 по ПРЗ на с.Ломци, при съответни граници и съседи на поземления имот.
Твърди се, че с решение № 140/
18.07.2016г. на ВКС, I ТО, по т.д. № 329/ 2016г., било отменено арбитражно решение от 07.11.2014г., с което „Д. 69 П.С."
ЕООД било осъдено да
заплати на П.М. сумата от 20 000 лв., представляваща неустойка на неизпълнение
на сключен между страните договор.
Ищцовата страна твърди още, че с договор за цесия от 03.10.2016г., сключен между П.М. и П.Х., на
последната били
прехвърлени вземания в общ размер на 74 000 лв. по втория и третия изпълнителен лист. А с договор за цесия
от 20.12.2016г., сключен между П.Х. и П.М., на последния било прехвърлено
вземане в размер на 3 000 лв. С изявление за прихващане П.М. прихванал своето задължение към „Д. 69 П.С." ЕООД за 1407лв.,
представляващи разноски по т.д. № 329/ 2016г. на ВКС.
С постановление за
възлагане, издадено по ИД № 20167690400060 при ЧСИ А.З. въз основа на
извършена публична продажба, възбранените имоти били възложени на взискателя по ИД № 20167690400060 и присъединеното
към него ИД № 20167690400632 при ЧСИ Анелия Загорова - П.Х..
С постановяване на
Решение № 140/ 18.07.2016г. по т.д. № 329/ 16г. по описа на ВКС, било отменено изпълнителното
основание (арбитражно решение от 07.11.2014г.) за вземане на П.М. срещу „Д. 69
П.С." ЕООД в размер на 20 000 лв. На основание отмяната на изпълнителното
основание и по силата на чл.433, ал.1, т.4 от ГПК, изпълнителното правоотношение
(процес) за събиране на това вземане било се прекратило
по закон. Твърди се, че с прилагане
на втория изпълнителен лист за 24 000 лв., по образуваното за събиране
на сумата от 20 000 лв. реално били съединени в едно
общо производство две изпълнителни дела, които произтичали от две отделни
и самостоятелни
изпълнителни основания
- изпълнителни листове, издадени по две различни търговски дела. Твърди се, че с оглед на това, първоначалният взискател П.М. и неговият частен правоприемник по цесия - П.Х.,
нямали качеството на
присъединен взискател, тъй като същият не бил „друг кредитор" на същия длъжник - „Д. 69 П.С." ЕООД. Било налице съединяване на две
изпълнителни правоотношения, между едни и същи взискател и длъжник, в едно
изпълнително дело, но всяко от двете изпълнителни правоотношения имало
самостоятелен и независим от другото живот.
Прекратяването на
изпълнителното правоотношение за сумата в размер на 20 000 лв., било настъпило по
силата на закона, и преди насрочване и провеждане на публичната
продажба, и издаване на постановлението за възлагане. Ищцовата страна счита, че с
прекратяването били отпаднали
правомощията на съдебния- изпълнител и страните по принудителното изпълнение са
изгубили процесуалния си статут на „длъжник" и „взискател". С
прекратяване на изпълнителното правоотношение била загубила действието си и вписаната възбрана за обезпечаване
събирането на вземането в размер на 20 000 лв. Тази възбрана не се разпростирала и не обезпечавала събирането на
вземането в размер на 24 000лв., тъй като към датата на налагане на възбраната
това вземане още не било скрепено с
изпълнителен титул, и не
било присъединено за събиране по ИД № 20158480401218 при ЧСИ Р.А., в
последствие преобразувано в ИД № 20167690400060 по описа на ЧСИ Загорова. Твърди се, че взискателят М. и цесионерът Х. не можели да се ползват от вписаната
възбрана за обезпечаване и изпълнение на вземането си по второто изпълнително
правоотношение в размер на 24 000 лв. Присъединеното към ИД № 20167690400060,
ИД № 20167690400632 по описа на ЧСИ Загорова за сумата в размер на 50 000 лв.
също не можело да се ползва от вписаната възбрана, поради прекратяване по
закон, и на основание
чл.433, ал.1, т.4 от ГПК на първото дело.
Отпадналото
действие на възбраната водело до неприложимост на нейните последици
, като възлагането било извършено при
липса на материално изпълнително право и при прекратен изпълнителен процес,
поради което постановлението за възлагане не било породило своето
вещно действие и било влязло в
сила формално. Възлагането било на имот, който не бил собственост на длъжника - „Д. 69 П.С." ЕООД, поради което П.Х. не била придобила правото
на собственост върху него.
Въз основа на подробно изложените мотиви, ищецът моли съда да приеме за
установено спрямо П.Г.М. и П.Ц.Х., че възбрана за обезпечаване събирането на
дълг в размер на 20 000 лв. по изпълнителен лист от 18.09.2015г., издаден по
т.д. № 5406/ 2015г. по описа на СГС, вписана в СВ - гр. П., под вх.рег. № 4343/
13.10.2015г., акт 1436, том I, им.парт. 11121 - 11124, е загубила действието си
поради прекратяване по силата на чл.433, ал.1, т.4 от ГПК на изпълнителното
производство, и постановяване на нейното заличаване; да се приеме за установено спрямо П.Ц.Х., че
Постановление за възлагане, издадено по ИД № 20167690400060 по описа на ЧСИ
Загорова е изначално нищожен акт, който не е породил своя вещно-прехвърлителен
ефект и заличиване на неговото вписване; както
и да приеме за установено спрямо П.Ц.Х., че Д.А.I в. д. В. е собственик на
поземлен имот с кад. № 31 с площ от 6 110 кв.м., находящ се в с. Ломци, община П.,
за който поземлен имот са отредени УПИ III с площ от 1 480 кв.м. ведно с
построените в него жилищна и стопанска постройки, УПИ I с площ от 1 510 кв.м.,
УПИ II с площ от 1 805 кв.м. ведно с построените в него второстепенни постройки
и УПИ XIII с площ от 1 350 кв.м., всичките поподащи в кв.46 по ПРЗ на с.Ломци,
при съответни граници и съседи на
поземления имот.
С определение
№620/01.08.2017г. първите два иска, като недопустими са оставени без
разглеждане от съда, а производството в тези части е прекратено.
В първото по делото с.з. ищецът чрез процесуалния си
представител насочи останалия за
разглеждане установителен иск за собственост и против
ответника П.Г.М. ***.
В с.з. ищецът
чрез процесуалния си представител
поддържа иска, и моли съда да го уважи изцяло. Претендира и за разноски
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи
писмен отговор от ответника П.Ц.Х. ***,
действаща чрез адв.С.С.
от САК, с който счита ищцовата претенция за процесуално недопустима и изцяло неоснователна. Твърди, че
отговорността за проведен незаконосъобразен изпълнителен процес не била на взискателя, а на
ЧСИ, пред което е образувано изпълнителното дело. Аако действително
имало извършени закононарушения от ЧСИ, то същият носел отговорност за
вреди, а не взискателят по изпълнителното дело, който добросъвестно придобил на публична продан недвижимите имоти
на длъжника по изпълнителното дело. Твърди, че ищецът не обжалвал Постановлението за възлагане на
недвижими имоти, по изпълнително дело№60/2016г. и присъединеното
и.д.№632/2016г., и същото било влязло в законна сила на 23.03.2017г. Процесуално недопустима била и претенцията на ищеца да се приемело за установено, че
възбраната за обезпечаване на събирането на дълг в размер на 20 000 лева по
изпълнителен лист от 18.09.2015 г., издаден по т.д.№5406/2015г. по описа на
СГС, вписана СВ-гр. П., под
вх.рег.№4343/13.10.2015г., била загубила
действието си поради прекратяване по силата на чл.433, ал.1, т.4 от ГПК на изпълнителното
производство. В качеството си на
трето лице Д. Адолф I ван де Винкел
обжалвал действията на ЧСИ по изпълнително дело №60/2016г., по реда на чл.435 и сл. ГПК, като в жалбата си
до Окръжен съд- Търговище, по гр.дело№134/2016 г., изразяващи се в налагането
на възбрана и насрочването на публична продан на недвижимите имоти, бил навел доводи за
незаконосъобразност на действията на ЧСИ, абсолютно идентични с неговата
претенция в настоящото съдопроизводство. С Решение №94/24.08.2016г. по гр.дело №134/2016г., Окръжен съд -Търговище отхвърлил претенцията на Д. А. I в. д. В. за спиране на
публичната продан и заличаване на наложената възбрана върху недвижими имоти
като, като е оставил същата без уважение. Решението но ОС-Търговище било влязло в законна сила, и се ползвало със сила на присъдено
нещо, като тази претенция била напълно недопустима, респективно неоснователна, и моли съда да я
остави без разглеждане.
Недопустима,
респективно неоснователна, била и претенцията на ищеца за приемане на
установено спрямо П.Х., че същия бил собственика на недвижимите имоти
които били предмет на публична продан по
изпълнително дело№60/2016 г. и присъединеното изпълнително дело№632/2016г. Към
момента на налагане на възбраната по изпълнителното дело, същите били собственост на длъжника по изп. дело- “Д. 69 П.С.“ ЕООД и ищецът ги бил придобил с
тежест- възбрана в полза на взискателя. Поради този факт ищецът неосноваателно
имал претенции да е собственик на процесните недвижими имоти.
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.Г.М. ***, действащ чрез адв.С.С. от САК, в който излага същите доводи за недопустимост и
неоснователност на ищцовата претенция както първия
ответник по делото.
Редовно
призовани за с.з. за двамата ответника
се явява адв.С.С. от САК, който
поддържа депозираните отговори и
пледира за отхвърляне на ищцовата претенция.
Съдът, след съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на Изпълнителен лист от 18.09.2015г. за сумата в размер на 20 000
лв., издаден по т.д. № 5406/ 2015г. на СГС е образувано
ИД № 20158480401218 при ЧСИ Р.А., гр. С.. Взискател по посоченото изп.дело
е отв.П.М., а длъжник е „Д. 69 П.С."
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление-гр.С ***. ИЛ е издаден въз основа на Арбитражно решение от
17.11.2014г. на арбитър ad hoc Б.Н.И.. По посоченото изп.дело е
изпратена покана за доброволно изпълнение да дружеството-длъжник, с която
покана е наложен запор на банкова сметка ***, както и възбрана на върху следните
недвижими имоти, находящи се в с. Ломци, община П., а именно: 1). Поземлен имот с
кад. № 31 с площ от 1 425 кв.м., за който е отреден УПИ III с площ от 1 480
кв.м., ведно с построените в него жилищна и стопанска постройка, находящи се в
кв.46 по ПРЗ на село Ломци, община П., при граници и съседи на имота: улица,
УПИ IV-36 на „Боскант" ООД, поземлен имот с кад. № 35 на С.Ц. и УПИ II-31 - собствен; 2). Поземлен имот с кад. № 31 с площ от 1 485 кв.м., за който е
отреден УПИ I с площ от 1 510 кв.м., незастроен, находящи се в кв.46 по ПРЗ на
село Ломци, община П., при граници и съседи на имота: от две страни улици, УПИ
11-31 - собствен и УПИ XIII - собствен; 3). УПИ II с площ от 1 805 кв.м., ведно с построените в него
второстепенни постройки, отреден за имот с кад. № 31, находящ се в кв.46 по ПРЗ
на село Ломци, община П., при граници и съседи на имота: улица, поземлен имот с
кад № 31 - собствен, поземлен имот с кад. № 32 на М.Н.Т., УПИ XIII-31 - собствен и поземлен имот с кад. № 31 - собствен; и 4). Поземлен имот с кад. № 31, за който е
отреден УПИ XIII с площ от 1 350 кв.м., незастроен, находящ се в кв.46 по ПРЗ
на село Ломци, община П., при граници и съседи на имота: улица, поземлен имот с
кад. № 32 на М.Н.Т., УПИ II-31 - собствен и УПИ 1-31- собствен. Няма данни кога поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника.
Тази възбраната е вписана в Служба вписвания при РС-П. под вх.рег № 4343 от
13.10.2015г., видно от приложеното постановление за налагане на
възбрана.
На същата дата-13.10.2015г. с нотариален акт, вписан в СВ при ПпРС под № 31, том XIII, дело № 2392/ 2015г., вх.рег. № 4345, Д. А. I в. д. В. придобил от дружество „Д.
69 П.С." ЕООД поземлен имот с кад. № 31 с площ от 6 110 кв.м., находящ се
в с. Ломци, община П., за който поземлен имот са отредени УПИ III с площ от 1
480 кв.м. ведно с построените в него жилищна и стопанска постройки, УПИ I с
площ от 1 510 кв.м., УПИ II с площ от 1 805 кв.м. ведно с построените в него
второстепенни постройки и УПИ XIII с площ от 1 350 кв.м., всичките поподащи в
кв.46 по ПРЗ на с.Ломци, при съответни граници и съседи на поземления имот.
Към образуваното ИД № 20158480401218 при ЧСИ Р.А., гр. С. , бил приложен и изпълнителен
лист от 09.10.2015г. за сумата в размер на 24 000 лв., издаден по т.д. № 5884/
2015г. на СГС, тъй като
страните по него са еднакви. По този ИЛ
също била изпратена покана до длъжника „Д. 69 П.С." ЕООД, без данни кога е връчена и получена от длъжника.
Въз основа на изпълнителен лист от 16.09.2016г. за
сумата в размер на 50 000 лв., издаден по т.д. № 6681/ 2016г. на СГС, издаден в полза
на П.М., било образувано ИД № 20167690400632 при ЧСИ А.З., гр. Търговище, което е присъединено към ИД №
20167690400060 при ЧСИ А.З., гр. Търговище. По посоченото ИД също била изпратена покана до длъжника-
„Д. 69 П.С." ЕООД, без данни кога е връчена и получена от длъжника.
От приложения договор за цесия от 03.10.2016г., сключен между П.М. и П.Х., се установява, че на П.М. е
прехвърлил на П.Х. вземанията си от Д. 69 П.С." ЕООД, в общ размер на 74 000 лв.
по втория и третия изпълнителен лист. А с договор
за цесия от 20.12.2016г., сключен между П.Х. и П.М., на последния е прехвърлено
вземане в размер на 3 000 лв. Представен е още едни договор за
цесия, сключен между П.Х. и П.М., от 03.02.2017г., от който се установява, че
П.Х. е прехвърлила на П.М. част от главница в размер на 23 000лв. по изпълнителен лист, издаден по т.д. № 6681/ 2016г. на СГС, който е общ размер на 50 000 лв.
И за трите цесии има приложени
уведомления по чл.99, ал.3 от ЗЗД, без данни кога са връчени и получени от
длъжника.
От приложеното решение № 140/ 18.07.2016г. на ВКС, по т.д. № 329/ 2016г., Іт.о. се
установява, че е отменено арбитражно решение от 07.11.2014г., с
което „Д. 69 П.С." ЕООД било осъдено да заплати на П.М. сумата от 20 000 лв., представляваща
неустойка на неизпълнение на сключен между страните договор.
С постановление за
възлагане на
недвижими имоти от 13.03.2017г., издадено по ИД №
20167690400060 по
описа на ЧСИ Анелия Загорова въз основа на извършена публична продажба, посочените по-горе възбранени
имоти били възложени
на взискателя по ИД № 20167690400060 и присъединеното към него ИД №
20167690400632 при ЧСИ Анелия Загорова - П.Х..
От приложеното на л.54 от делото удостоверение, се установява, че
Постановлението за възлагане от 13.03.2017г. не е обжалвано, и същото е влязло
в ила на 23.03.2017г.
По
делото е приложено и Решение №94/24.08.2016г. по в.гр.д. №134/2016г. по описа
на ТОС, от което решение се установява, че е оставена без уважение
депозираната жалба от Д. А. I в. д. В., в качеството му на трето за
изпълнителния процес лице, срещу обявената публична продан на имотите, посочени
в обявление от 26.05.2016г. по ИД № 20167690400060 по описа на ЧСИ Анелия
Загорова.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Безспорно е,
че предявеният иск е установителен и правната квалификация на същия е чл. 124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.77 от ЗС.
Съгласно
визираната разпоредба, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или не съществуването
на една правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правото на
собственост върху недвижим имот се
придобива чрез един от изрично предвидените способи в ЗС, определени в чл.77 от
ЗС-чрез правна сделка, по давност, или по други начини определени в закона.
В конкретният
случай ищецът претендира установяване съществуване на правото му на собственост
върху недвижими имоти, предмет на делото,
и по своя характер това е положителен установителен иск за собственост.
При този иск съдът следва да даде отговор на въпроса дали ищеца е собственик на
процесните имоти, на претендираното от него основание- правна сделка осъществена чрез покупка
Възражението
на ответниците, е че те са придобили тези имоти на основание публична продан,
тъй като процесните имоти са били възбранени по изп.дело, и към момента на възбрана същите са били
собственост на длъжника по него.
Безспорно в
настоящия случай е, че до 13.10.2015г., тези имоти са били собственост на „Д. 69 П.С." ЕООД. Безспорно е,
че дружеството към този момент,
е длъжник по ИД № 20158480401218
при ЧСИ Р.А., гр. С., а взискател е П.М.. Няма спор и
за това, че по посоченото ИД е вписана възбрана на процесните имоти. Не
се спори и за това, че впоследствие недвижимите имоти са били обявени на
публична продан и с постановление за възлагане от 13.03.2017г. по ИД № 20167690400060 по описа на ЧСИ Анелия
Загорова, са възложени П.Х..
Установено
е още по делото, че на 13.10.2015г. дружеството длъжник се е разпоредило с
процесните имоти, продавайки ги на ищеца по делото. Безспорно възбраната е вписана първа по ред,
преди разпоредителната сделка-продажабата. Категорично
в процеса е установено, че е отменено решението на Арбитражния съд, по което
е издаден и ИЛ, въз основа на който е образувано по ИД №
20158480401218 при ЧСИ Р.А., гр. С.. Не се спори и за обстоятелството, въпреки,
че липсват данни по делото, че ИД № 20158480401218 при ЧСИ Р.А., гр. С. е
изпратено на ЧСИ А.З., с район на действие ТОС, която го е преобразувала
под № 20167690400060, към което е
присъединено и ИД № 20167690400632.
Първия
спорен момент е дали ответниците по
делото имат качеството на присъединени
кредитори. В конкретния случай съдът
приема, че е налице присъединяване на
кредитори, по см. на чл.456 от ГПК,
независимо от обстоятелството, че кредитора и по трите ИЛ е едно и също
лице. Съгласно посочената норма по всяко време на изпълнението, докато
разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и
други кредитор на същия длъжник.
Присъединяването на кредитори е възможност в един образуван изпълнителен процес
да встъпят и други кредитори на същия длъжник, като целта е всеки кредитор на
длъжника да може да бъде удовлетворен от същия имуществен обект. Според
настоящия състав на съда няма пречка взискател да
поиска да присъедини към първоначално
образуваното ИД, по късно второ или трето свое вземане (както е в настоящия
случай) против същия длъжник, и да се удовлетвори от получените суми по
основното изпълнително дело. Единственото, което не се допуска е присъединяване на кредитор, чието вземане не
е към същия длъжник - този, срещу когото е образувано първоначалното изпълнително производство. Но настоящият
случай не е такъв. Длъжникът и по трите ИЛ е едно и също лице -„Д. 69 П.С."
ЕООД. В този смисъл възражението на ищцовата
страна, че първоначалния взискател П.М., както и неговия правоприемник П.Х. нямат
качество на присъединени кредитори,
съдът намира за неоснователно. Тясното тълкуване на нормата на чл.456 от ГПК, че под „други” кредитори следва да се има в предвид различни лица,респ.взискатели не може да се възприеме от съда, тъй като не отговаря на смисъла и целта на присъединяването, което
дава възможност, както посочи и по-горе
последващите взискатели, без значение дали са
едни и същи или различни лица да обезпечат
правото си да участвуват в разпределението на сумите, постъпили в резултат на
проведеното принудително изпълнение.
Другият
спорен въпрос по делото е дали публична продан е породила вещно-прехвърлителен ефект,
предвид обстоятелството, че със
съдебно решение е отменено решението по което е издаден първия изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано
първоначалното ИД, и е наложена
възбрана на процесните имоти.
Безспорно е,
че продажбата на недвижима вещ чрез публична продан е деривативен
способ за придобиване правото на собственост върху същата, тъй като правата,
които купувачът придобива са обусловени от тяхната принадлежност към патримониума на длъжника, считано от влизане в сила на
постановлението за възлагане – чл. 496,
ал. 2, изр. 1 от ГПК. Разрешаването на конкуренцията на права по отношение на
продадения имот е дадено с нормата на чл. 496, ал. 2, изр. 2 от ГПК – правата,
които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени
на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.
Съгласно нормата на чл.453, т.1 от ГПК на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се
противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били
вписани преди възбраната.
Категорично в
процеса се установи, че възбраната на
имотите е вписана преди разпоредителната сделка. Поради което извършената
продажба от дружеството длъжник е непротивопоставима
на взискателите, и същата се явява недействителна по
отношение, както на първоначалния така присъединилите се кредитори (арг. от 452 от ГПК).
Това е така, тъй като присъединилите се
взискатели имат същите права в изпълнителното
производство, които има първоначалния взискател, като
извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия
се взискател – чл. 457, ал. 1 и 2 от ГПК.Поради това съдът приема, че вписаната възбрана
върху процесните имоти, което представлява изпълнително действие се е
разпростряло и по отношение на присъединилия се взискател
и може да се ползва от нея.
Този извод на
съда не може да се промени от обстоятелството, че е налице
съдебно решение на ВКС, с което е отменено решението въз основа на който
е образувано първоначалното ИД. В действителност с отмяната на решението е налице основание за прекратяване на изп.производство на осн. чл.433,
ал.1, т.4 от ГПК. При това прекратително основание не е необходим нарочен акт на
съдебния изпълнител, тъй като то настъпва
по силата на закона, т.е. по право, и с обратна сила се заличават всички
изпълнителни действия. Само, че това би било възможно в хипотезата, при която има един взискател.
При присъединени взискатели, изпълнителното производство се прекратява
само по отношение на това изпълняемо право, което е отменено с влязло в сила съдебно
решение. По отношение на останалите
производството не подлежи на прекратяване, нито пък може да се приеме,
че извършените действия, които се разпростират по отношение на тях са заличени
и/или изгубили сила.
По изложените
съображения съдът приема, че публичната продан е породила своето действие, и
правилно и законосъобразно имотите са възложени на отв.П.Х..
Съдът счита, че същата не е привиден кредитор, тъй като тя е участвала в
процеса като правоприемник на взискателя, съгласно
представените договори за цесия, които не са оспорени. След като е налице прехвърляне на вземанията,
за което длъжника е надлежно уведомен, то тя реално е притежавала изпълняемо
(материално) право, и не се явява привиден кредитор.
Въз основа на
изложените мотиви съдът приема, че предявения
иск по чл.124 от ГПК във вр. с чл.77 от ЗС е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
При този изход
на делото, доколкото има искане от страна на ответниците за заплащане на направените от тях разноски, съдът следва да се произнесе по това искане. На основание чл.78, ал.3 от ГПК,
следва да се осъди ищеца да
заплати на всеки един от
ответниците сумата от
по 1350,00лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение .
Мотивиран от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д. А.В.Д.В., род. на ***г., гражданин на Кралство Белгия,
действащ чрез адв.А.Т. от САК, със съдебен адрес-***,
офис Е, против П.Г.М., ЕГН **********,*** и П.Ц.Х., ЕГН **********,***,
ИСК за признаване
за установено, че Д. А. I в. д. В. е
собственик на Поземлен имот с кад. № 31 с площ от 1
425 кв.м., за който е отреден УПИ III с площ от 1 480 кв.м., ведно с
построените в него жилищна и стопанска постройка, находящи се в кв.46 по ПРЗ на
село Ломци, община П., при граници и съседи на имота: улица, УПИ IV-36 на „Боскант" ООД, поземлен имот с кад. № 35 на С.Ц. и УПИ II-31 - собствен; Поземлен имот с кад. № 31 с
площ от 1 485 кв.м., за който е отреден УПИ I с площ от 1 510 кв.м.,
незастроен, находящи се в кв.46 по ПРЗ на село Ломци, община П., при граници и
съседи на имота: от две страни улици, УПИ 11-31 - собствен и УПИ XIII -
собствен; УПИ II с площ от 1 805 кв.м.,
ведно с построените в него второстепенни постройки, отреден за имот с кад. № 31, находящ се в кв.46 по ПРЗ на село Ломци, община П.,
при граници и съседи на имота: улица, поземлен имот с кад
№ 31 - собствен, поземлен имот с кад. № 32 на М.Н.Т.,
УПИ XIII-31 -
собствен и поземлен имот с кад. № 31 - собствен и Поземлен имот с кад. № 31, за който е
отреден УПИ XIII с площ от 1 350 кв.м., незастроен, находящ се в кв.46 по ПРЗ
на село Ломци, община П., при граници и съседи на имота: улица, поземлен имот с
кад. № 32 на М.Н.Т., УПИ II-31 - собствен и УПИ 1-31- собствен , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. А.В.Д.В., род. на ***г., гражданин
на К.Б., действащ чрез адв.А.Т. от САК, със съдебен
адрес-***, офис Е, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Г.М.,
ЕГН **********,***, СУМАТА 1350,00лв. (хиляда триста и петдесет лева и 00ст.),
представляващи направени разноски по делото, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. А.В.Д.В., род. на ***г., гражданин
на К.Б., действащ чрез адв.А.Т. от САК, със съдебен
адрес-***, офис Е, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Ц.Х.,
ЕГН **********,***, СУМАТА 1350,00лв. (хиляда триста и петдесет лева и 00ст.),
представляващи направени разноски по делото, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК
Решението подлежи на обжалване,
в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: