№ 245
гр. Варна , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. М.а
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана И. М.а Въззивно гражданско дело №
20203100503592 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх. № 261267/19.08.2020 г. на Х. М. К., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, ул. „Македония“, 68, ет. 2, ап. 2 срещу Решение
№ 3432/24.07.2020 г., изменено с Определение № 263091/11.11.2020 г.,
постановени по гр.д. № 8650/2019 г., на ВРС, IX с., с което е прието за
установено, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата 520.44 лв., цена на ползвани и неплатени
ВиК услуги, начислена по реда на чл. 24 от ОУ и чл. 35, ал. 5 от Наредба №
4/2004 г. на МРРБ, за период на потребление 25.01.2016 г. – 23.01.2019 г. и
период на фактуриране 22.02.2016 г. – 31.01.2019 г., за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. „Македония“, № 68, ап. 2, с аб. № 1726996, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до
окончателното й изплащане; сумата 75.30 лв., общ размер на обезщетение за
забава върху главницата, за периода 22.03.2016 г. – 28.02.2019 г.; сумата
1
165.52 лв., цена на ползвани и неплатени ВиК услуги, начислена по реда на
чл. 24 от ОУ и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, за период на
потребление 25.01.2016 г. – 23.01.2019 г. и период на фактуриране 22.02.2016
г. – 31.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Македония“, № 68, ап.
2, с аб. № 1726997, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 32.99
лв., общ размер на обезщетение за забава върху главницата, за периода
22.03.2016 г. – 28.02.2019 г.; сумата 100.63 лв., цена на ползвани и неплатени
ВиК услуги, начислена по реда на чл. 24 от ОУ и чл. 35, ал. 5 от Наредба №
4/2004 г. на МРРБ, за период на потребление 23.02.2011 г. – 23.01.2019 г. и
период на фактуриране 27.11.2017 г. – 31.01.2019 г., за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. „Македония“, № 68, ап. 2, с аб. № 1726998, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до
окончателното й изплащане; сумата 9.12 лв., общ размер на обезщетение за
забава върху главницата, за периода 27.12.2017 г. – 28.02.2019 г., на осн. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл.
410 ГПК, по ч.гр.д. № 3684/2019 г., на ВРС, XVI с.
В жалбата се излага, че решението е недопустимо, необосновано и
неправилно. Излага коментар на ССЕ и направените от ВРС изводи. Излага,
че въпреки направеното искане оригинал на издадени от ищеца фактури за
вземанията предмет на производството не били представени, което
обстоятелство не било съобразено от първоинстанционния съд. Излага
коментар на представените от ищеца писмени доказателства и счита, че от
тях не може да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е титуляр на
партидата. Представя за сведение нотариален акт № 71 от 06.03.2008 г. По
същество отправя искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, депозира писмен отговор на въззивната жалба, в
който заявява, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и
мотивирано. Сочи, че решението е постановено след извършен анализ на
събраните в хода на производството доказателства, от които се установявало
както потребителското качество на ответника, така и неосигурявания от него
достъп с оглед реалното отчитане на водомера, при което са били
2
начислявани количества вода служебно. По същество отправя искане за
оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на атакувания
съдебен акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители
поддържат жалбата и отговора по изложените в тях доводи.
ВОС по предмета на спора съобрази следното:
Прeд Варненски Районен Съд е предявен иск с правно основание чл. 422
ГПК, с който ищецът „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД моли да бъде
прието за установено, че ответникът Х. М. К. дължи:
- сумата 520.44 лв., цена на ползвани и неплатени ВиК услуги,
начислена по реда на чл. 24 от ОУ и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на
МРРБ, за период на потребление 25.01.2016 г. – 23.01.2019 г. и период на
фактуриране 22.02.2016 г. – 31.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Македония“, № 68, ап. 2, с аб. № 1726996, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното й
изплащане; сумата 75.30 лв., общ размер на обезщетение за забава върху
главницата, за периода 22.03.2016 г. – 28.02.2019 г.;
- сумата 165.52 лв., цена на ползвани и неплатени ВиК услуги,
начислена по реда на чл. 24 от ОУ и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на
МРРБ, за период на потребление 25.01.2016 г. – 23.01.2019 г. и период на
фактуриране 22.02.2016 г. – 31.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Македония“, № 68, ап. 2, с аб. № 1726997, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното й
изплащане; сумата 32.99 лв., общ размер на обезщетение за забава върху
главницата, за периода 22.03.2016 г. – 28.02.2019 г.;
- сумата 100.63 лв., цена на ползвани и неплатени ВиК услуги,
начислена по реда на чл. 24 от ОУ и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на
МРРБ, за период на потребление 23.02.2011 г. – 23.01.2019 г. и период на
фактуриране 27.11.2017 г. – 31.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Македония“, № 68, ап. 2, с аб. № 1726998, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното й
изплащане; сумата 9.12 лв., общ размер на обезщетение за забава върху
3
главницата, за периода 27.12.2017 г. – 28.02.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по
ч.гр.д. № 3684/2019 г., на ВРС, XVI с.
Ищецът твърди, че в качеството си на ВиК оператор, съгл. чл. 2, ал. 1 от
ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот, на адрес гр. Варна,
ул. „Македония”, № 69, ап. 2. Сочи, че ответникът е титуляр на партида с кл.
№ 1726996, включваща аб. № 1726996, 1726997 и 1726998, по която се води
отчета на консумираната вода. Като потребител ответникът има задължение
да заплаща предоставените ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането, което задължение последният не изпълнил. Уточнява, че
процесните количества услуги са служебно начислени, в хипотезата на чл. 24
от ОУ и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ. Излага, че на
09.04.2019 г. ответникът е заплатил доброволно сумата 124.92 лв., по аб. №
1726998, за погасяване на главници и законна лихва и сумата 26.73 лв., по аб.
№ 1726997, за погасяване на главници и законна лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, депозира писмен отговор, с който
оспорва иска като неоснователен. Сочи, че не са налице доказателства за
наличие на договорно правоотношение между страните по делото, поради
което и не е абонат на ищцовото дружество. Излага, че се е отказал от
наследството на покойните си родители, който бил вписан по ч.гр.д. №
6432/2014 г., на ВРС. Сочи, че всички представени от ищеца документи са
антидатирани и са съставени с цел набавяне на облага по престъпен начин.
Още счита за недопустимо служебното начисляване на потребена вода, тъй
като се натрупвали лихви върху произволни числа, избрани от самия ищец.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна, следното:
Не се спори между страните, че в полза на въззиваемия – ищец, по
ч.гр.д. № 3684/2019 г. по описа на ВРС, XIХ с., е издадена Заповед по реда на
чл. 410 ГПК, поправена с Определение № 6289/16.05.2019 г., с която е осъден
въззивникът да заплати: - сумата 640.15 лв., цена на ползвани и неплатени
ВиК услуги, за периода 25.01.2016 г. – 23.01.2019 г., за обект, находящ се в
гр. Варна, ул. „Македония“, № 68, ап. 2, с аб. № 1726996, ведно със законната
4
лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до
окончателното й изплащане; сумата 79.19 лв., общ размер на обезщетение за
забава върху главницата, за периода 22.03.2016 г. – 28.02.2019 г.;
- сумата 191.47 лв., цена на ползвани и неплатени ВиК услуги, за
периода 25.01.2016 г. – 23.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Македония“, № 68, ап. 2, с аб. № 1726997, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното й
изплащане; сумата 33.48 лв., общ размер на обезщетение за забава върху
главницата, за периода 22.03.2016 г. – 28.02.2019 г.;
- сумата 267.69 лв., цена на ползвани и неплатени ВиК услуги, за
периода 26.01.2010 г. – 23.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Македония“, № 68, ап. 2, с аб. № 1726998, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното й
изплащане; сумата 149.23 лв., общ размер на обезщетение за забава върху
главницата, за периода 23.03.2010 г. – 28.02.2019 г.
Представени по делото са ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и Канализация – Варна“
ООД, одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г., доказателства за
влизането им в сила, както и решения на КЕВР от 11.08.2014 г.; 28.01.2013 г.;
30.06.2016 г.; 28.04.2017 г., 15.12.2017 г. и 28.12.2018 г., за определяне
регулираната цена на ВиК услугите, предоставяни от "Водоснабдяване и
канализация - Варна" ООД.
Пред ВРС са представени Справки за недобора на частен абонат с №№
1726996, 1726997 и 1726998, с титуляр Х.К., за обект, находящ се в гр. Варна,
ул. „Македония“, № 68, ап. 2, в които са посочени начислените суми по всяка
от издадените фактури и начисленото обезщетение за забава.
Представени са карнети за всеки от абонатните номера на името на
ответника, обхващащи процесните периоди, в които са посочени начислени
количества консумирана вода в куб.м.
Пред ВРС е представен и Констативен протокол № 14/26.09.2018 г., от
който се установява, че за периода 22.11.2017 г. – 26.09.2018 г., потребителя с
5
аб. №№ 1726996, 1726997 и 1726998, на адрес *******, е отказал да осигури
достъп до водомерите при ежемесечния отчет.
Представен е и Констативен протокол № 33/22.04.2019 г., от който се
установява, че за периода 01.11.2018 г. – 22.04.2019 г., потребителя с аб. №№
1726996, 1726997 и 1726998, на адрес *******, е отказал да осигури достъп до
водомерите при ежемесечния отчет.
От представената Справка от АВ (л. 101-103) от персонална партида №
433200, разкрита на името на въззивника, от която се установява, че Х.К. е
собственик на имота, находящ се на административния адрес, на който са
отчитани ВиК услугите, по силата на договор за покупко-продажба от
01.03.2013 г.
Пред първостепенния съд е назначена ССЕ, чието заключение,
неоспорено от страните е кредитирано от ВРС. Заключението се кредитира и
от настоящата инстанция като компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението се установява, че неплатеното задължение по партидата на
Х.К., с ЕГН **********, за аб. № 1726996, за периода 22.02.2016 г. –
31.01.2019 г., възлизат на 520.44 лв., обективирани в 31 бр фактури, а
обезщетението за забава възлиза на 75.30 лв. Задължението за аб. № 1726997,
за периода 22.02.2016 г. – 31.01.2019 г., възлиза на 165.52 лв., обективирани в
22 бр. фактури, а обезщетението за забава възлиза на 32.99 лв. Досежно аб. №
1726998, експертът посочва, че задължението възлиза на 100.63 лв.,
обективирано в 13 бр. фактури, а обезщетението за забава възлиза на 9.12 лв.
В с.з. вещото лице е уточнило, че адресът на потребление е гр. Варна, ул.
„Македония“, № 68, ап. 2.
Пред ВРС е представено и удостоверение, издадено по ч.гр.д. №
6432/2014 г., от което се установява, че с Определение № 7400/20.05.2014 г.,
под № 91/2014 г. в Особената книга за отричане от наследство е вписан отказа
на Х. М. К., ЕГН ********** от наследството, останало след смъртта на
М.И.К., б.ж. на гр. Варна, поч. На 19.11.2013 г.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд достигна до следните
правни изводи:
6
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение № 4271/30.12.2020 г., поради което жалбата подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът е с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е предявен в границите на предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 3684/2019 г. на ВРС,
XVI с., поради което решението се явява и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Събраните в хода на първоинстанционното производство писмени
доказателства, обсъдени и от въззивната инстанция във възприетото по
фактите, водят до категоричния извод, че през процесния период Х.К. е
потребител по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по партида с аб.
№№ 1726996, 1726997 и 1726998, за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Македония”, № 68, ап. 2, който е присъединен към водопроводната и
канализационната система. С оглед характера на договора, не съществува
изискване за форма с оглед доказването му, същият може да бъде сключен и
при общи условия или с конклудентни действия.
От страна на въззивника е изложено оплакване, че по делото не било
установено категорично за кой обект била извършена справката. Това
оплакване се преценява като неоснователно от въззивния съд. Вярно е, че при
отговора си на въпрос 3, вещото лице е посочило адрес на потребление
*******. Веднага след този адрес обаче експертът е посочил и адреса на
процесния обект – ******, както и в проведеното съдебно заседание изрично
7
е уточнил, че се касае за втория от посочените адреси.
Вярно е и, че на стр. последна от заключението на ССЕ, експертът е
посочил, че задълженията по посочените абонатни номера с титуляр „М.Д.М.,
ЕГН **********“, не са погасени. Посочването на име на титуляр различно от
това на въззивника, се интерпретира във въззивната жалба като
доказателство, че Х.К. не е титуляр на партидата по абонатните номера, което
обстоятелство не било взето предвид от ВРС при постановяване на
решението. Очевидно се касае за допусната техническа грешка в
заключението, доколкото навсякъде в него са посочени имената на
въззивника, както и неговия ЕГН, макар и презимето му да е изписано като
М., а не М.. Не са налице доказателства да съществува друго лице със същия
единен граждански номер и с имената Х. М. К..
След като въззивникът има качеството потребител на ВиК услуги към
ищцовото дружество, то същият е обвързан и от влезлите в сила и действащи
Общи условия на дружеството, одобрени с Решение на ДКЕВР от 11.08.2014
г. Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя, или на негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
При неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде
и длъжностно лице на ВиК оператора. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ОУ,
предвижда задължение на потребителят да осигурява свободен достъп на
оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери. По силата
на ал. 3 от същият текст, при невъзможност за отчитане на водомерите
поради отсъствие на потребителя, или негов представител, потребителят е
длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време
в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Ал. 4 от чл. 24
урежда, че при отказ на потребителя да осигури достъп и при неосигуряване
на достъп повече от една година, длъжностното лице съставя протокол, който
се подписва от него и от поне един свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на ВиК оператора.
Следва да бъде отбелязано, че в конкретния случай, ищецът – въззиваем
не следва да установява количество на доставена и отведена вода, тъй като се
касае за служебно начислени количества при установен по надлежния ред
8
отказ да бъде предоставен достъп за отчитане на измервателните устройства.
Не са навеждани твърдения и не са налице кореспондиращите им
доказателства, потребителя да е изпълнил задължението си за предоставяне
на достъп или да е уточнявал с ВиК оператора удобно време с оглед
отчитането на водомерите.
Съставът на ВОС намира, че представените доказателства са
достатъчни да обосноват извод, че осчетоводените количества са в резултат
на служебно начисляване извършено в резултат на отказан достъп.
Същевременно спор за служебно начислените количества вода, не е бил
повдиган от последния.
Неправилно се възприема и интерпретира от въззивника факта, че пред
първоинстанционния съд не са били представени издадени фактури за
начислените суми. Основанието за плащане не е издаването или
предоставянето на фактура, а правоотношението между страните, ползването
на услугите по него, респективно неизпълнението на задълженията по това
правоотношение.
Следва да бъде посочено, че наличието на зачерквания и поправки
досежно титуляра на партидите в представените карнети не е обстоятелство
годно да освободи ищеца от задължението му да заплаща ползваните ВиК
услуги в собствения му имот. В тежест на въззивника е при придобиването на
имота своевременно да изпълни задълженията си по р. II от ОУ. От страна на
въззивника не са въвеждани твърдения и кореспондиращите им доказателства
за наличие на обстоятелствата, които биха изключили отговорността му да
заплати начислените за собствения му имот, количества вода.
По размера. Съобразно изготвените справки към заключението на ССЕ
стойността на доставените и потребени ВиК услуги за периодите предмет на
всяка от претенциите по абонатните номера, са както следва: - по аб. №
1726996, за периода 22.02.2016 г. – 31.01.2019 г., възлиза на 520.44 лв., а
обезщетението за забава възлиза на 75.30 лв.; - по аб. № 1726997, за периода
22.02.2016 г. – 31.01.2019 г., възлиза на 165.52 лв., а обезщетението за забава
възлиза на 32.99 лв. и - по аб. № 1726998, за периода 23.02.2011 г. –
23.01.2019 г., възлиза на 100.63 лв., а обезщетението за забава възлиза на 9.12
лв. Обезщетението за забава се дължи по силата на чл. 44 от ОУ.
9
По изложените мотиви постановеното първоинстанционно решение
като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване.
По разноските.
С оглед изхода от спора, разноските по заповедното и
първоинстанционното производство не следва да бъдат ревизирани.
За въззивна инстанция на въззиваемия се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което въззивния съд определя служебно в
размер на 100.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3432/24.07.2020 г., изменено с
Определение № 263091/11.11.2020 г., постановени по гр.д. № 8650/2019 г., на
ВРС, IX с.
ОСЪЖДА Х. М. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул.
„Македония“, 68, ет. 2, ап. 2 да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 3 сумата 100.00 лв., (сто лева), разноски за
въззивна инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10