Мотиви
към присъда № 46/22.06.2020 година по НОХД N 448/2020г. по описа на ПОС
Пловдивска окръжна прокуратура е повдигнала
обвинениe срещу
подсъдимия П.И.И. и същият е предаден на съд за
престъпление по чл. 343
ал. 4 вр. ал. 3 б. „б“ пр. 1 вр.
ал. 1 б.„б“ пр. 2 и б.„в“ вр. чл. 342 ал. 1 пр.3 от НК за това че на 17.08.2018 г. на пътя от с. Брестник към гр.
Куклен /PDV 8606 на км. 6+500/ при
управление на моторно превозно средство - пожарен автомобил
„ Ивеко Магирус “ с ДК № ****, е нарушил правилата за движение:
Чл. 5 ал.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по
пътищата“:
1. с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди - при управлението на моторното превозно средство се е
движил: със скорост 73 км./ч., несъобразена с конкретните атмосферни
условия-валеж oт
дъжд и със състоянието на пътя-мокро пътно платно;
Чл.20 ал.1 от ЗДвП –„Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват - загубил е контрол над
управлението на моторното превозно средство, което е управлявал“;
Чл.20 ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007
г.) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението - при управлението на моторното превозно средство се е
движил със скорост 73 км./ч, несъобразена с конкретните атмосферни условия -
валеж от дъжд и със състоянието на пътя-мокро пътно платно“.
Чл. 3. ППЗДвП
–„Участниците в движението са длъжни:
т.2. да пазят живота и здравето на хората - при управлението на моторното
превозно средство се е движил със скорост 73 км./ч., несъобразена c конкретните атмосферни условия - валеж от дъжд и състоянието на пътя -
мокро пътно платно и с това по непредпазливост е причинил смъртта на И.И.П., ЕГН- ********** и общо 5 бр. средни телесни повреди
на В.А.А. ЕГН - **********, изразяващи се в: контузия
на бял дроб, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
наличие на кръв и въздух в дясна гръдна половина, наложило поставянето на
активна аспирация от дясната гръдна половина, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; наличие на въздух в средностението,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на 5-6
десни ребра по мишнична линия и счупването на 7-11
десни ребра по мишнична и лопатъчна
линия, довело до трайно затрудняване на движението на снагата и открито
счупване на долната челюст, довело до счупване на челюст.
Производството по делото е протекло по
диференцираната процедура, уредена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, като
подсъдимия П.И. е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Пред съдът са депозирани писмени молби от пострадалите лица: В.И.П.,
С.И.Д., Й.Д.П. и Д.А.И. с искане същите
да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители по делото. С
определение на съда, исканията им са уважени.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение. Иска се да му бъде наложено наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер ориентиран около
долната граница на предвиденото в закона наказание, което съобразно
привилегията на чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3. Изпълнението на
така определеното наказание държавното обвинение предлага да бъде отложено на осн. Чл.66 ал.1 от НК. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство в
максимален размер предвид налаганите му наказания по ЗДвП. Предлага се съдът да
са разпореди с веществените доказателства по делото и да осъди подсъдимия да
заплати направените по делото разноски.
Частните
обвинители чрез поверениците си – адв. М., адв.Д. и
адв.Н., поддържат обвинението и пледират на подс.П.И.
да бъде наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено за срок от 5 години. По отношение на
наказанието лишаване от права се предлага на подсъдимия да бъде наложено по-
високо наказание.
Защитникът
на подс.П.И.- адв.Е. пледира, че ПТП-то е настъпило
вследствие на управление на автомобила с несъобразена с траекторията на
движение по мокрия път и пътната обстановка скорост, а не поради самонадеяна
постъпка или друга причина, което сочи на непредпазливо деяние. Твърди се, че подс.П. и колегите му работят в извънредни условия предвид
необходимостта от действия по гасене на пожара и че на местопроизшествието не е
имало сигнализация за ограничаване на скоростта или друг знак, сигнализиращ
опасност. Излагат се съображения, че деянието следва да бъде квалифицирано като
такова по чл.343а ал.1 б.г във вр. с чл.342 ал.2 от НК, предвид което се иска да бъде
смекчена наказателната отговорност при определяне срока на наказанието лишаване
от свобода и лишаване от правоуправление.
Подсъдимият П.И.
изразява съжаление за случилото се и признава вината си за настъпилото пътно
транспортно произшествие, което твърди, че тежко изживява.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства приема за доказана следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият П.И.И. е роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ
***, неженен, със средно образование, работещ като **** във **** - Пловдив,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият И.
започнал работа в МВР през 2012г. първоначално като стажант, а от 2016г. на
длъжност - **** първа степен в група *** към **** - Пловдив. Притежавал
свидетелство за правоуправление на МПС категория : „В, С, D, Тк, М“. Бил награждаван през 2014г. и 2016г. с писмени
похвали, не е наказван, срещу него не са образувани дисциплинарни производства
и не е бил отстраняван временно от длъжност. Съобразно длъжностната му
характеристика, подсъдимият трябвало да „управлява безопасно и работи със субструктурата на всички пожарни и спасителни автомобили на
оперативно дежурство, да не управлява служебните автомобили, които са
технически неизправни, застрашават живота и здравето на ползващите автомобилите
и на останалите участници в движението“ и да „спазва правилата за движение по
пътищата и управлява автомобила със съобразена с пътните условия скорост и
дистанция“. Със заповед, на подс.П.И. бил зачислен пожарен автомобил „IVECO FF 150 Е 30 W 4X4“ с № ***.
На 17.08.2018г. във
*** - Пловдив била дежурна смяна с Началник свидетеля В.Г., към която се числял
и подс. И.. В 15,47 часа бил получен сигнал за горящи
сухи треви на *** в гр.
Куклен. Към произшествието по преценка на Началник смяна- свид.
Г., тръгнал екип от трима служители - подс. П.И.И., пострадалия И.И.П. и свид. В.А.А. с пожарния автомобил „ИВЕКО“ с № ****, управляван от подсъдимия. До него седял пострадалия И.П., а на
задната седалка свидетеля В.А.. Никой от тях не бил поставил предпазен колан
съобразно задълженията им по ЗДвП,
въпреки че нямало вътрешен нормативен документ, който да въвеждал изключения, несъотвестващи на законовите изисквания. Специализирания
пожарен автомобил бил с резервоар с вода с вместимост 3000 литра и към момента
на потеглянето бил пълен с 2940 литра.
Тръгвайки от гр.
Пловдив към гр. Куклен, подсъдимият управлявал автомобила с включени светлинни
и звукови сигнали. Наближавайки село Брестник, завалял силен дъжд. Централната
улица на това село била като река, имало кал и нападали клони. По време на
движението на автомобила от село Брестник към гр. Куклен дъждът бил все
така силен, а по пътя течала вода.
Около 16,00 часа в автомобила, подс. И.
и колегите му обсъждали ситуацията - да гасят горящи треви в проливния дъжд. На път PDV 8606 на км. 6+500,
преди гр.Куклен, пожарният автомобилът управляван от подсъдимия навлязъл в
десен завой. Подсъдимият управлявал автомобила със скорост около 73 км/ч,
асфалтовата настилка била мокра, нямало ограничителни знаци. Навлизайки в
завоя, подсъдимият загубил управление над автомобила, защото скоростта от 73
км/ч била по-висока от критичната 62 км/ч за този завой. Под въздействието на
центробежни сили автомобилът се насочил към лявата граница на пътя и го
напуснал. Отправил се към воден канал-
дере и последвал удар в предната му част. Ударът между специализирания
автомобил „ИВЕКО“ и ската на дерето настъпил по дължина на около 12.5-13.5
метра южно от ориентир № 2 от протокола за оглед на местопроизшествие —
началото на мостчето. По широчина на около 3,5 - 4,0 метра източно от същия
ориентир, извън пътя в дерето.
При удара, на място починал И.И.П. вследствие шийна травма и
разкъсване на гръдни прешлени, контузия на гръбначния мозък и възходяща
парализа на жизненоважни мозъчни центрове - дишане и сърдечна дейност.
Возещият се отзад- свид. В.А.А. получил пет броя средни телесни повреди: контузия на бял
дроб; наличие на кръв и въздух в дясна гръдна половина наложило поставяне на
аспирация; наличие на въздух в средностението, всички
довели до разстройство на здравето временна опасност за живота; счупване на 5-6
десни ребра, счупване на 7-11 десни ребра, довели до трайно затруднение
движението на снагата и открито счупване на долната челюст.
Вследствие настъпилото пътно транспортно произшествие подсъдимият
също получил средни телесни повреди, изразяващи се в дислокация на дясна
раменна става, счупване на костите на лявата подбедрица,
но въпреки това се обадил по радиостанцията в дежурната част и поискал помощ,
откъдето били изпратени всички дежурни екипи.
На местопроизшествието пристигнали екипи на Спешна помощ, РСПБЗН –
Пловдив и ДСОГ, която извършила оглед на местопроизшествието.
В хода на досъдебното
производство е назначена
и изготвена тройна автотехническа експертиза, видно
от чието заключение скоростта на движение на пожарния автомобил преди
настъпване на ПТП-то е била 73 км/ч. Произшествието е настъпило на участък от
пътя в зона на завой, при движение през деня и валеж на дъжд на платно за движение
с асфалтова настилка, която по време на ПТП-то е била мокра с негативна
неравност с дълбочина до 2см. и наклон 0.03м. на 1м. На местопроизшествието
няма ограничителни пътни знаци и пътна маркировка. Според вещите лица
техническата причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие е, че при
преминаване през десния завой на пътя, водачът на специализирания пожарен
автомобил „ИВЕКО“ - П.И. е загубил управление над автомобила, при което се е
насочил към лявата му граница и го е напуснал. Посочено
е и че пожарния автомобил е бил оборудван с вълноломни прегради и не следва да е била образувана голяма вълна
във водния резорвоар на автомобила от наличното
количество вода при движение на автомобила. Предвид това, според експертите
количеството вода не следва да е оказало влияние за изменение в траекторията на
движение на автомобила по начин, довел до възникване на ПТП. Посочено е, че подс. И. е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП ако се е бил съобразил с пътноклиматичната
обстановка и е съобразил скоростта и
траекторията на движение на специализирания автомобил, така че да не загуби
управление на него.
Видно от заключението на изготвената по делото Съдебно медицинска
експертиза на трупа на И.И.П. №226/2018г. /л.8-11
т.2-ри от ДП/ по същия е установено:
разкъсване на диска между седми шиен и първи гръдни прешлен с контузия на
гръбначния мозък в областта, разкъсване на диска между седми и осми гръден
прешлен, счупване на ребра двустранно, кръвонасядане
на меките тъкани около местата на счупване, кръвонясядане
по кожата на дясно слепоочие и кръвонясядане на
меките черепни покривки в същата област, охлузване на гърба на носа, драскотини
по кожата на дясна длан, остър кръвен застой на вътрешните органи. Според
вещото лице смъртта е настъпила в резултат на шийна
травма с разкъсване на междупрешленния диск на ниво
седми шиен- осми гръден прешлен, с контузия на гръбначния мозък и възходяща
парализа на жизненоважни мозъчни центрове – на дишане и сърдечна дейност.
Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет с голяма кинетична
енергия и е възможно по време и начин да
са получени при настъпилото пътно транспортно произшествие на 17.08.2018г.
пътник в противопожарен автомобил. Липсата или наличието на алкохол в кръвта
няма отношение към настъпването и причината за смъртта.
Видно от заключението на назначената и изготвена съдебномедициска експертиза по писмени данни
№347/2018г./л.17- 21 т.2-ри от ДП/ на В.А.А. е било
причинено: политравма, контузия на гръдния кош,
контузия на белия дроб, наличие на кръв и въздух в дясната гръдна половина,
наличие на въздух в средностението, активна аспирация
от дясната гръдна половина, счупване на 5-6 десни ребра по мишнична
линия, счупване на 7-11 десни ребра по мишнична линия
и лопатъчна линия, открито счупване на долна челюст в
ляво, счупване на напречния израстък вляво на втори поясен
прешлен. Вещото лице е посочило, че контузията на белия дроб е довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Наличието на кръв и въздух
в дясната гръдна половина, наложило поставянето на активна аспирация от дясната
гръдна половина е довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, само по себе си. Счупването на 5-6 десни ребра по мишнична
линия и счупването на 7-11 десни ребра по мишнична
линия и лопатъчна линия е довело до трайно
затрудняване на движенията на снагата. Откритото счупване на долната челюст
вляво е довело до счупване на челюст. Политрамата,
контузията на гръдния кош, счупване на напречния израстък вляво на втори поясен прешлен поотделно и в съвкупност са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Вещото лице е
посочило, че описаните травматични увреждания са причинени от действието на
твърд тъп предмет, от удар или притискане със или върху такъв и е възможно да
възникнат така, както се посочва в материалите по досъдебното производство, а
именно при ПТП, пътник в товарен автомобил, който напуска пътното платно и пада
в канавката.
Назначена
и изготвена в хода на досъдебното произвоство е и
съдебно химична експертиза, от чието заключение се установява, че в кръвта на подс. П.И. не е доказано, установено наличие на етилов
алкохол /л.19 т.1-ви от ДП/.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана
от самопризнанията на подсъдимия: П.И.И., които са подкрепени
от свидетелските показания на разпитаните
по досъдебното производство свидетели – В.В./т.2-ри л.29/, В.Д.Г./ т.2-ри л.44/, Д.Б./т.2-ри л.45/, Г.А.П. / т.2-ри л.46/, Г.С.К./ т.2-ри л.47/, Е.К./т.2-ри л.48/, С.М./ т.2-ри л.49/, Г.Н.К./ т.2-ри л.50/, С.М.Г./ т.2-ри л.51/, Й.И./ т.2-ри л.52/, В. И.П.- /т.2-ри л.32/, С. И.Д.- /т. 2-ри, л.34/, С. И.Д.- /т.2-ри л.36/, Й. Д.П.- /т.2-ри л.38/, Д. А.И.- /т.2-ри л.40, 42/, подкрепени са от протоколи
за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми /л. 73 - 109 т.І-ви от ДП/, съдебно-медицинска
експертиза на труп /л. 8-11 том
2-ри от ДП/, съдебно медицински експертизи по писмени данни
/л.18- 21 от ДП/, съдебна
химическа
експертиза / л.19 том І-ти
от ДП/, тройна автотехническа експертиза / т.1-ви
л.149- 187/, справка от регионален център
112 – Кърджали /л. 116
от том І-ви на ДП/, протоколи за доброволно
предаване и оглед на веществени доказателства, кадрова справка /л.68 т.1-ви от
ДП/, Заповед № 1983к-314/13.03.2015г. / л.69 т.1-ви/, длъжностна характеристика-
/л.71-72 т.1-ви/, график - /л.130-131 т.1-ви/, справки от РДПБЗН
гр.Пловдив- /л.120, 122, 129, 133, 135 т.1-ви/, Заповед №
1047з-421/31.07.2017г.- /л.139-140 т.1-ви/, медицински документи, справка за нарушител
на П.И.- НОХД, препис извлечение от акт за смърт- /т.2-ри л.3/, удостоверение за наследници на И.П. – /л.4 т.2-ри/, характеристични справки и справки за съдимост. Горните доказателства по
един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата от съда за
установена фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка,
посочена в обвинителния акт, съдът приема за безспорно и категорично установена
от самопризнанията на подсъдимия направени за целите на съкратеното съдебно
следствие, проведено по реда на чл. 371 т.2 от НПК, които кореспондират с
доказателствата, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса. От значение за
установяване на обективната истина по делото се явяват показанията на
разпитаните свидетели-очевидци В. В., Г.К., И.К., В.Г., от които се установява
времето, мястото и механизма на осъществяване на деянието. В показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установяват противоречия по отношение на
включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат
по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305,
ал.3 от НПК. Поради това съдът
възприема и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на
свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК, като обективно, логично и
последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на
доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите, събрани и
приложени по делото, писмени доказателства и заключения на изготвените
експертизи.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с
необходимите професионални знания и опит в съответните област, отговорили в
пълнота на поставените им въпроси.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият П.И. е годен субект
на престъплението, в което е обвинен, извършил го е като пълнолетно лице и в
състояние на вменяемост.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА
подсъдимият П.И.И. е осъществил изпълнителното деяние
на престъпление по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б. „б“ пр. 1 вр. ал. 1 б.„б“ пр. 2 и б.„в“ вр.
чл. 342 ал. 1 пр.3 от НК, за това, че на 17.08.2018 г. на
пътя от с. Брестник към гр. Куклен /PDV 8606 на км. 6+500/ при управление на моторно превозно
средство - пожарен автомобил „Ивеко Магирус “ с ДК № ****, е нарушил правилата за
движение:
Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват - загубил е контрол над управлението
на моторното превозно средство, което е управлявал“.
чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП- „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интезивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението
- при управлението на моторното превозно средство се е движил
със скорост 73 км./ч, несъобразена с конкретните атмосферни условия - валеж от дъжд и със
състоянието на пътя-мокро пътно платно и с това
по непредпазливост е причинил смъртта на И.И.П., ЕГН ********** и общо
5 броя средни телесни повреди на В.А.А., ЕГН **********, изразяващи
се в: контузия на бял дроб,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
наличие на кръв и въздух в дясна гръдна половина,
наложило поставянето на активна аспирация
от дясната гръдна половина, довело до разстройство
на здравето, временно опасно за живота; наличие
на въздух в средностението, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; счупване на 5-6 десни ребра
по мишнична линия и счупването на 7-11 десни ребра
по мишнична и лопатъчна линия, довело до трайно
затрудняване на движението на снагата
и открито счупване на долната челюст,
довело до счупване на челюст.
От обективна страна подс. И. на
инкриминираната дата при
управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по
пътищата, тъй като, като водач е бил длъжен да следи непрекъснато
пътната обстановка. В конкретния случай подс.И. е
загубил управление над превозното средство, тъй като не е следил траекторията
на движение на специализирания автомобил – предстоящия завой и терена, който е
бил с негативна неравност. Контролът,
който има предвид чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, представлява владеене на
управляваното превозно средство, във всяко отношение, и той обхваща всички
действия на водача, които засягат не само техническото състояние на пътното
превозно средство и показанията на съответните негови уреди, а и възможността
пътното превозно средство да се задвижи само или да бъде задвижено или ползвано
от трети лица, но и положението му спрямо останалите участници в движението,
спрямо пътя или терена.
Налице е и нарушение на чл.20
ал.2 от ЗДвП, доколкото подсъдимия се е
движел с несъобразена с атмосферните условия и пътноклиматичната
обстановка скорост, както и с наличието
на вода в резервоара на автомобила.
Настъпилите вредоносни последици субсимират
и релевантните за повдигнатото обвинение квалифициращи обстоятелства – причиняване на смърт на И.П. и причиняване
на средни телесни повреди на В.В.по смисъла на чл.129
ал.2 от НК.
Подс.П.И. следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвиненията в
това да е нарушил чл.5 ал.1 от ЗДвП и чл.3 т.2 от ППЗДвП като нарушени общи норми на
поведение спрямо конкретния случай, които не вменяват конкретни задължения на
водачите.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс.П.И. е извършил престъплението при форма на вината
несъзнавана непредпазливост. Същият не е предвиждал настъпване на обществено опасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът не възприема довода на
защита, че деянието следва да се квалифицира по чл.343а от НК, доколкото от
доказателствата по делото не се установява, че подс.И.
е оказал помощ на пострадалите лица. Действително същия е уведомил колегите си
за случилото се, но липсват активни действия от него по оказване помощ на пострадалите,
поради което и съда счита, че не следва да бъде приложена привилегията на
закона.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализацията на
наказанието на подс. П.И. съдът взе предвид следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – липсата на минали осъждания, добрите
характеристични данни, критичното отношение към извършеното деяние,
сигнализирането на колегите му от *** – Пловдив за случилото се, както и
обстоятелството, че е бързал за потушаване на пожар.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съда отчита факта, че
същият е професионален шофьор, познавал е добре автомобила, който е управлявал и е знаел, че е нестабилен в
завоите, както и че от деянието му са
причинени множество средни телесни повреди на свид.В.
Василев, което е обстоятелство извън квалифициращия признак изискващ
причиняване на една средна телесна повреда и смърт. При тези обстоятелства
съдът приема, че в случая следва да се определи наказание при условията на чл.
54 от НК, в размер към минималния, а именно в размер на четири
години и шест месеца лишаване от свобода. С оглед на
нормата на чл.58а ал.1 от НК това наказание се намалява с една трета и
окончателното наказание е три години лишаване от свобода.
Така определеното наказание в
размер на три години лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 от НК следва
да отложи за изтърпяване с изпитателен срок от пет години. Подс.П.И. не е осъждан и за
постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия, не
е наложително същия да изтърпи ефективно наказанието, тъй като деянието е
изолирана проява на противоправно поведение и съдът
счита, че следва да се приложи нормата
на чл.66 от НК.
На основание чл. 343г във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК на подсъдимият следва да се
наложи и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС, което с
оглед на високата степен на обществена опасност на деянието, предходните му
нарушения на ЗДвП и съгласно нормата на чл. 49 ал. 1 от НК се индивидуализира в
размер на пет години лишаване от
право да се управлява МПС.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по
делото: 1 брой
диск и флашка, съдът постанови да останат приложени по делото до неговото
унищожаване.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
подсъдимият П.И.И. бе осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на
Окръжен съд Пловдив, направените разноски
в хода на досъдебното производство за експертизи в размер на 1 514,36 лв. /хиляда петстотин и четиринадесет лева и тридесет и шест стотинки.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимият П.И.И. бе осъден да заплати на частния обвинител Д.А.И. сумата от 960 лева
/деветстотин и шестдесет лева/ разноски за повереник
в досъдебното производство.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: