РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора и Людмил Тр. Коюмджиев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000600402 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 27.10.2023г. по НОХД № 4469/19г., Софийски градски съд
/Специализиран наказателен съд – закрит/ е признал подсъдимите по делото за невиновни и ги
оправдал по повдигнатите срещу тях обвинения за извършени престъпления, както следва:
Б. М. П. - за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, вр. Ал. 1 от НК, по чл.
255, ал. 3, вр. Ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. Чл. 20, ал. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 253,
ал. 5, вр. Ал. 4, вр. Ал. 3, вр. Ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК;
Р. Х. С. – за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 1 от НК и по чл. 255, ал.
3, вр. Ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. Чл. 20, ал. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК;
Д. Н. М.- за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК;
А. Ф. Д. – за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК и по чл. 255, ал.
3, вр. Ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. Чл. 20, ал. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК;
П. В. М. – за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК;
М. С. Б. – за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК и по чл. 255, ал.
3, вр. Ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. Чл. 20, ал. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК;
1
Т. Е. М. – за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК;
Р. Н. Н. - за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК;
И. А. И. – за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК и по чл. 255, ал.
3, вр. Ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. Чл. 20, ал. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК;
С. И. Н. - за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК;
Д. И. Ф. – за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. Ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7,
вр. Чл. 20, ал. 2, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъдата съдът се е произнесъл по въпросите за веществените доказателства и
разноските по делото.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор при СГП, като се
твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна, както и че изводите на решаващия съд
не съответстват на събрания по делото доказателствен материал. В протеста и подробното
допълнение към него се излагат съображения на първо място, че съдът не е изложил
съображения за осъществената от подсъдимите фактическа дейност, за да може тя да бъде
квалифицирана. Според прокурора, неправилно първоинстанционният съд е изключил от
доказателствената съвкупност изготвените ВДС – и от прилаганите спрямо подсъдимите СРС,
от които се установява наличието на йерархия между тях и ръководната роля на подсъдимите
П. и С.. Излагат се доводи, че упражняваната от част от подсъдимите адвокатска професия не
е пречка за прилагането на СРС при стриктно спазване на въведената законова регламентация.
Прокурорът акцентира и на писмените доказателства по делото ,свързани с движението на
паричните средства и с постъпилите данни от Република Словения, че тамошните
контрахенти не познават В. Н., а са контактували единствено с Ф. и св. К.. Поради това и
фирмите на Н., спрямо когото производството е прекратено не са извършвали реална
търговска дейност, което обуславя авторството на престъплението по чл. 255 от НК. В тази
насока в допълнението на протеста се излагат доводи, че позоваването на отмяната на
издадения ДРА спрямо „Фродексим“ ООД е недопустимо, като съдът, в случай че не
възприема като обективна изготвената ССчЕ, е следвало да назначи нова, а не да се позовава
на писмени доказателства /представеното съдебно решение/. Според прокурора, съдът се е
предоверил на дадените от подсъдимите обяснения, които е поставил в основата на изводите
си за осъществилата се фактическа обстановка, а от друга страна, неправилно е дискредитирал
показанията на полицейските служители Т., Т. и Т., които непосредствено са възприели
поведението на подсъдимите и отношенията между тях. По изложените съображения,
прокурорът моли въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова ,с която
подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите срещу тях обвинения, като им
бъдат наложени съответните наказания, поискани в пледоариите пред първоинстанционния
съд.
Срещу така подадения протест са постъпили възражения от адв. И., служебен
защитник на подсъдимия Н., адв. Х., резервен защитник на подсъдимия Б. П. и адв. И.,
2
защитник на подсъдимия Д. М., в които възражения се твърди, че постъпилият протест не
следва да бъде уважаван, като постановената присъда отразява осъществилата се фактическа
обстановка и се явява правилна и законосъобразна.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура
поддържа частично подадения протест относно престъплението по чл. 321 от НК, вменено
на подсъдимите. Счита, че в тази насока първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил
в достатъчна степен събраните по делото доказателства и по-специално резултатите от
прилаганите спрямо подсъдимите специални разузнавателни средства, от които е видно, че
останалите подсъдими се обръщат към подсъдимия П. с обръщението „шефе“. Счита, че тази
престъпна дейност на подсъдимите се доказва от събраните доказателства, като поддържа
изцяло подробните съображения в протеста относно това престъпление. Излага подробни
съображения относно приложените по делото ВДС – и, резултат от прилагани СРС, като
оспорва становището на съда, че същите следва да бъдат изключени от доказателствения
материал. Счита, че не подлежат на установяване със СРС само разговорите, които са такива
между адвокат и клиент в рамките на официализирано правоотношение между тях, а по
отношение на останалите могат да бъдат прилагани СРС. Прокурорът сочи, че не са
анализирани и обсъдени събрани по делото доказателства, които са относими за правилното
решаване на делото, както доказателствата, получени по реда на международната правна
помощ, свързани с фирмите – контрахенти на „Фродексим“ ООД, както и наличната в тази
насока банкова информация.
В останалата част прокурорът не поддържа подадения протест, като счита на
първо място, че с оглед приетата пред въззивния съд съдебно счетоводна експертиза, не се
установява извършването на престъплението по чл. 255, ал. 3 от НК, вменено на
подсъдимите, при различни форми на съучастие между тях. Излага в тази насока, че
дружеството правомерно е използвало данъчния кредит, който не е бил признат от органите
на данъчната администрация.
Що се отнася до престъплението по чл. 253 от НК се излагат доводи, че не са
налице данни за предикатна престъпна дейност, с оглед и изложеното относно
престъплението по чл. 255 от НК. Също така, акцентира и на обстоятелството, че
инкриминираните по това деяние ценности са придобити със средства на фирмата и са
заприходени като нейни активи.
Ето защо прокурорът моли за съдебен акт в посочения смисъл. Алтернативно
прави искане, да бъде отменена постановената присъда и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с оглед допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани с изготвянето и мотивирането на съдебния
акт. Счита, че мотивите на присъдата не отговарят на законовите изисквания и правят волята
на съда неясна. Според прокурора, в същите не е налице както описание, така и анализ на
доказателствата по делото, като непълните и неясни мотиви в разглежданата хипотеза
следва да бъдат приравнени на „липса“ на мотиви, което обуславя отмяната на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Моли за
3
съдебен акт в този смисъл.
Защитата на подсъдимия П. в лицето на адв. Х. моли за потвърждаване на
присъдата като правилна и законосъобразна. Счита, че първоинстанционният съд е
направил един правилен и обоснован анализ на събраните по делото доказателства, като е
стигнал до правилни изводи относно липсата на данни за извършени престъпления от страна
на подсъдимия П.. Оспорва становището на прокурора относно допустимостта на
прилаганите СРС, с оглед рестрикциите по реда на Закона за адвокатурата. Сочи още, че
постановеният съдебен акт не следва да бъде разглеждан като немотивиран, както и че се
претендират нарушени права на страна, който има водеща роля в наказателното
производство. Поради това моли за потвърждаване на постановения съдебен акт.
Подсъдимият Б. П. се явява лично и поддържа изложеното от своя защитник.
Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Защитникът на подсъдимите Р. С. и А. Д., адв. С. също пледира за потвърждаване
на атакуваната присъда. Излага доводи, че по делото не са събрани каквито и да било
доказателства за извършено престъпление по чл. 255 от НК от страна на твърдения
извършител, поради което и няма как нейните подзащитни да участват във вменената им
помагаческа дейност. Сочи, че не се установява вреда за фиска от дейността на дружеството.
Що се отнася до престъплението по чл. 321 от НК, защитникът излага доводи, че същото се
основава на разсъжденията на вещото лице О., без да са налице конкретни доказателства в
тази насока. Счита, че правилно са изключени от доказателствената съвкупност
представените ВДС – и, резултат от прилаганите спрямо подсъдимите СРК, тъй като това е
извършено в нарушение на защитата, дадена на адвокатите и техните сътрудници по Закона
за адвокатурата, като акцентира изрично на немотивираността на даденото разрешение,
както и че в искането не е посочено, че става въпрос за прилагане на СРС спрямо лица,
упражняващи адвокатска професия. Излага и доводи, че е недопустим разпитът на
свидетелите Т. и Т., с оглед участието им в друго процесуално качество и предвид изричната
разпоредба на чл. 118, ал. 2 от НПК. С оглед изложеното, адв. С. поддържа, че по делото не
са събрани доказателства, които да позволяват извод за извършено престъпление както от
нейните подзащитни, така и от останалите подсъдими и моли за потвърждаване на
първоинстанционната оправдателна присъда.
Подсъдимите Р. С. и А. Д. се явяват лично в съдено заседание и поддържат
изложеното то своя защитник. Молят за потвърждаване присъдата на първоинстанционния
съд и оставяне без уважение на подадения срещу нея протест.
Защитникът на подсъдимия Д. М., адв. И. оспорва протеста и моли същият да не
бъде уважаван, а атакуваната първоинстанционна присъда – потвърдена като правилна и
законосъобразна. Присъединява се към изложеното от другите защитници за
недопустимостта на данните, извеждащи се от прилаганите спрямо подсъдимите СРС, като
4
счита, че срещу подзащитния й не са събрани други доказателства, от които да се допусне
участието му в ОПГ. Счита, че правилно М. е признат за невиновен и моли постановената
първоинстанционна присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият Д. М. се явява лично в съдебно заседание и поддържа изложеното
от своя защитник. Моли за потвърждаване на присъдата.
Подсъдимата П. М. се явява лично в съдебно заседание, като прави изрично
изявление както съдебното следствие, така и устните прения да преминат без участието на
защитника й. Присъединява се към изложеното от защитниците на другите подсъдими,
говорили преди нея и моли за потвърждаване на присъдата, с която е призната за невиновна
и оправдана по повдигнатите срещу нея обвинения.
Защитникът на подсъдимата М. Б., адв. Л. също пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда. Счита, че не са събрани доказателства за извършване на
каквото и да било престъпление от подзащитната й, в която насока, що се отнася до
вмененото й престъпление по чл. 255 от НК, акцентира и на позицията на прокурора, който
не поддържа обвинението и счита същото за недоказано. Що се отнася до престъплението
по чл. 321, на същото няма както надлежно описание, така и посочени и събрани
доказателства в негова подкрепа. Поддържа, че доказателствата, събрани чрез ползване на
СРС са незаконни, доколкото всички разговори на адвокатите и техните сътрудници се
ползват с неприкосновеност, още повече и в самото искане не е посочено, че СРС ще се
прилагат спрямо лица, упражняващи адвокатска професия. Поради това счита, че няма как
да се приеме, че защитата се отнася единствено до разговори на адвокат и клиент, след
официализирането на отношенията им.
Що се отнася до евентуално направеното искане от прокурора за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане с оглед реалната липса на мотиви към
постановената присъда, счита същото за неоснователно. Излага доводи, че, независимо, че
може да се предявят и по-високи изисквания към съдържанието на мотивите, същите са
адекватни на внесения в съда обвинителен акт по отношение на липсата на надлежно
описание на задружната престъпна дейност на подсъдимите. Сочи, че доколкото в подкрепа
на обвинението по чл. 321 от НК на практика не са събрани доказателства, то изискванията
на прокурора относно надлежното им описание няма как да бъде споделено, като чрез
присъдата си съдът е дал отговор на подлежащите на решаване и осъждане въпроси във
връзка с наличието или на признаците от състава на престъплението. От страна на
прокурора също не се сочат конкретни доказателства, които да не са осъдени, извън ВДС –
ите и чието обсъждане да може при един аргументиран анализ да доведе до различни
фактически и правни изводи. Поради това адв. Л. поддържа, че независимо от наличните
недостатъци, същите могат да бъдат поправени от въззивната инстанция, поради което моли
за акт по същество, с който да бъде потвърдена атакуваната присъда.
Подсъдимата М. Б. се присъединява към изложеното от своя защитник и моли за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
5
Адвокат А., защитник на подсъдимата Т. М. излага доводи, че атакуваната
присъда е правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена, защото не са
събрани никакви доказателства подзащитната й да е извършила престъпление.
Подсъдимата М. се присъединява към изложеното от защитника си и моли за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Подсъдимият Р. Н. се явява лично в съдебно заседание, като прави изрично
изявление както съдебното следствие, така и устните прения да преминат без участието на
защитника му. Счита обвинението срещу него за несъставомерно от една страна с оглед
времевия период на твърдяното му участие в инкриминираната организирана престъпна
група, тъй като му е вменен период, в рамките на който „користната цел“ не е била
предвидена от законодателя като квалифициращо обстоятелство. Също така акцентира и на
начина, по който е описано участието му в групата, който отговаря на обичайните действия,
свързани с упражняването на адвокатска професия. Поради това моли за потвърждаване на
атакуваната присъда като правилна и законосъобразна.
Адвокат В., защитник на подсъдимия И. И. също моли за потвърждаване на
атакуваната присъда като правилна и законосъобразна по своя краен резултат. Относно
твърдяната липса на мотиви, счита, че дори и да приемат за налични известни непълноти,
същите се дължат на липса на достатъчно и надлежни доказателства за наличието и
действията на твърдяната организирана престъпна група, поради което и това няма как да
бъде изправено чрез връщане на делото на предходна процесуална фаза. Въпреки това сочи,
че от мотивите става ясна волята на съда както относно необходимите и подлежащи на
установяване фактически обстоятелства, така и относно доказателствата и тяхната тежест за
разкриването и установяването на фактическата обстановка. Поради това счита, че не са
налице основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Поддържа, че не са събрани доказателства за осъществявана от
подзащитния й престъпна дейност, като акцентира, че И. е адвокатски сътрудник и
разговорите му са под защитата на адвокатската тайна. Поддържа изложеното от останалите
защитници в тази насока относно недопустимостта резултатите от прилаганите СРС да
бъдат ползвани като допустими доказателства по делото. Излага доводи, че независимо от
формалния характер на престъплението по чл. 321 от НПК, липсата на данни за извършвани
вторични престъпления, такива по чл. 255 и 253 от НК, лишава това обвинение от
съответната доказателствена основа. Поради това моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият И. И. се присъединява към изложеното от своя защитник и моли за
решение, с което да бъде потвърдена постановената присъда от първоинстанционния съд.
Защитникът на подсъдимия С. Н., адв. И., моли за решение, с което присъдата на
първоинстанционния съд да бъде потвърдена, тъй кат не се установява подсъдимият да е
извършвал престъпление.
Подсъдимият С. Н. се присъединява към казаното от своя защитник.
6
Защитникът на подсъдимия Д. Ф., адв. К. също моли за постановяване на
решение, с което да бъде потвърдена атакуваната първоинстанционна присъда. Излага
подробни съображения относно липсата на извършено престъпление по чл. 255 от НК от
подзащитния й, с оглед приетата пред въззивния съд съдебно счетоводна експертиза и
процесуалната позиция на представителя на прокуратурата по този въпрос. Сочи все пак, че
експертизата е извършила задълбочена проверка на счетоводството на представляваното от
Ф. дружество и заключенията й относно липсата на допуснати нарушения при воденето на
същото следва да бъдат възприети с доверие, тъй като такива са и изводите по воденото
нарочно производство по обжалване на издадения ДРА. Счита, че в тази насока са и
относимите по делото гласни доказателства, установяващи реално извършените доставки.
Моли съда при изграждане на изводите си и постановяване на своето решение, да не взима
предвид изготвените в рамките на досъдебното производство експертни заключения на
вещото лице О., тъй като същите не отразяват изследване на всички събрани доказателства и
фактически данни, а единствено пресъздават констатациите в изготвения ДРА, който е
отменен впоследствие. Що се отнася до алтернативното искане за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, счита
същото за неоснователно, а изготвените мотиви за адекватни на събраните по делото
доказателства и от същите става по безспорен начин ясна волята на съда както относно
фактическите положения и правната им трактовка, така и относно събраните доказателства.
Моли за потвърждаване на атакуваната присъда.
Подсъдимият Д. Ф. се явява лично в съдебното заседание и поддържа изложеното
от своя защитник. Моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
В дадената последна дума подсъдимите поотделно молят за потвърждаване на
постановената оправдателна присъда.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейното отменяване или изменение поради следните съображения:
Приетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд е съответна на
всички събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимите Д., Б., С., М., Н. и
Ф., показанията на разпитаните по делото свидетели, както следва:
свидетелите Т., К., А., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281,
ал. 4 от НПК, Т. Т., Т., Т., А., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281,
ал. 4 от НПК, М., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК,
7
К., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, Б., С., В.,
дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, Д., С., дадени в
съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, Т., дадени в съдебно заседание
и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, В., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на
фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на
чл. 281, ал. 4 от НПК,
приетите по делото експертни заключения, както следва: банкова експертиза,
изготвена от вещите лица Ч. и Н. /т. 48, л. 2-30 от ДП/, техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Б., /т. 50-52 от ДП/, техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. /т. 53 от
ДП/, техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. /т. 55, л. 66-68 от ДП/, технически
експертизи, изготвени от вещото лице И. В. /т. 56, л. 124 от ДП, т. 252, л. 1-21 от ДП, т. 252,
л. 25-40 от ДП, т. 252, л. 44-60 от ДП/, техническа експертиза, изготвена от вещото лице С.
М., /т. 55, л. 10-25 от ДП/, техническа експертиза, изготвена от вещото лице И. Т. /т. 55, л. 77-
80 от ДП/, съдебно психологична експертиза по отношение на св. Ц. В., изготвена в хода на
съдебното следствие, съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р. Ш. /т. 55,
л. 3-6 от ДП/, технически експертизи, изготвени от вещото лице В. Г. /т. 56, л. 8-17 от ДП и т.
56, л. 30-117 от ДП/, оценителна ювелирна експертиза, изготвена от вещото лице И. П./ т.
56, л. 39-43 от ДП/, финансово икономически експертизи, изготвени от вещото лице А. Я. /т.
54, л. 2-19 от ДП и т. 54, л. 35-52 от ДП/, съдебно счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Н. О. /т. 49, л. 9-208 от ДП/, допълнителна ССчЕ, изготвена от вещото лице Н.
О. /т. 266, л. 78-173 от ДП/,
Писмените доказателства по делото – докладни записки, справки за съдимост на
подсъдимите, търговска, счетоводна, данъчна и банкова документация, свързана с дейността
на дружествата, посочени по-горе и инкриминираните сделки, протоколи от извършени
процесуално следствени действия, документи, получени по реда на международната правна
помощ след изготвената поръчка на фазата на досъдебното производство, ,
Веществени доказателствени средства, обективиращи прилагани към
подсъдимите специални доказателствени средства.
Веществените доказателства по делото;
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно, категорично и без противоречия установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Първоинстанционният съд в достатъчна степен е обсъдил противоречията в
доказателствения материал по делото и е направил логични и обосновани изводи относно
приетата фактическа обстановка.
8
Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства, както и
приетата в рамките на въззивното съдебно следствие съдебно счетоводна експертиза,
изготвена от вещите лица Е. М. и М. П., и не установи възможност въз основа на тези
доказателства да се стигне до различни изводи относно фактите по делото, поради което
прие следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б. М. П., ЕГН ********** е роден на ********г., постоянен адрес гр.
***, ул. „***” № **, вх. *, ет. *, ап. *, българин, българско гражданство, неосъждан,
адвокатски сътрудник към адвокатско дружество “М. и Н.” с протокол от 14.10.2008г. на
Варненска адвокатска колегия, българин, българско гражданство, с висше образование.
Подсъдимата Р. Х. С., ЕГН ********** е родена на ********г., постоянен адрес гр.
***, ул. „***” № **, вх. *, ет. *, ап. *, адвокатски сътрудник към адвокатско дружество “М. и
Н.” с протокол от 14.10.2008г. на Варненска адвокатска колегия, българин, българско
гражданство, с висше образование, омъжена, неосъждана.
Подсъдимият Д. Н. М., ЕГН ********** е роден на ********г., постоянен адрес село
***, общ. ***, обл. *** , българин, българско гражданство, неосъждан, с висше образование.
Подсъдимата А. Ф. Д., ЕГН ********** е родена на ********г., постоянен адрес гр.
***, ул. *** № **, ет. *, ап. *, адвокатски сътрудник към адвокатско дружество “М. и Н.” с
протокол от 14.10.2008г. на Варненска адвокатска колегия, българско гражданство, виеше
образование, омъжена, неосъждана .
Подсъдимата П. В. М., ЕГН **********, е родена на ********г., постоянен адрес гр.
***, ул. *** № *, ет.*, ап. **, адвокат в адвокатско дружество “М. и Н.”, българско
гражданство, с висше образование, омъжена, неосъждана.
Подсъдимата М. С. Б., ЕГН ********** е родена на ********г., постоянен адрес гр.
***, бул. „***” № **, вх. *, ет. *, ап. **, адвокатски сътрудник към адвокатско дружество “М.
и Н.” с протокол от 14.10.2008 г. на Варненска адвокатска колегия, българин, българско
гражданство, с висше образование, омъжена, неосъждана,
Подсъдимата Т. Е. М., ЕГН ********** е родена на ********., постоянен адрес гр.
***, бул. *** № **, ет. *, ап. *, българка, българско гражданство, с висше образование,
неосъждана.
Подсъдимият Р. Н. Н., ЕГН ********** е роден на ********г., постоянен адрес гр.
***, ж.к. *** № ***, вх. **, ет. *, ап. *, адвокат в адвокатско дружество “М. и Н.” българин,
българско гражданство, с висше образование, женен, неосъждан.
Подсъдимият И. А. И., ЕГН ********** е роден на ********г., постоянен адрес гр.
***, ул. „***” № **, вх. *, ет. *, ап. * адвокатски сътрудник към адвокатско дружество “М. и
Н.” с протокол от 14.10.2008г. на Варненска адвокатска колегия, българин, българско
гражданство, с висше образование, женен, неосъждан.
Подсъдимият С. И. Н., ЕГН ********** е роден на ********г., постоянен адрес село
9
***, общ. ***, обл. ***, българин, българско гражданство, с висше образование, женен,
неосъждан,
Подсъдимият Д. И. Ф., ЕГН **********, е роден на ********г. в гр.София, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, адрес гр. ***, ул. ***» № **
ет.*
Към инкриминираният период подсъдимите П. В. М. и Р. Н. работили като адвокати ,
били вписани в Адвокатска колегия гр. Варна и регистрирали адвокатско дружество „М. и
Н.”. Подсъдимата П. М. е осъществявала дейността си в кантора на ул.“Батак“ № 7 в град
Варна, а подс. Р. Н. в офиса в г. София, бул. „Монтевидео“ № 2. Той се занимавал предимно с
производства по ДОПК и обжалване на ДРА пред съда. Офисът на Н. се намирал сградата
където извършвали своята дейност фирма „Глобал Одит” ЕООД с управители Р. Х. С. и И. А.
И., и „Глобал Инвест” ЕООД с управител Р. Х. С.. Двете търговски дружества се занимавали
със счетоводно обслужване на търговски дружества и одиторска дейност. Дружествата
имали и офиси на адреси в град София, бул. “Черни Връх“ № 86, ет.1, ап.2 и град София,
ул.“Връх Манчо“ № 6, вх. В, ет.8. Адвокатското дружество, както и двете дружества с
управител Р. Х. С., ползвали офиси в сграда, находяща се в град София, на бул.
„Монтевидео”№2. Дружествата на С. имали и офиси на адреси в град София, бул. “Черни
Връх“ № 86, ет.1, ап.2 и град София, ул. “Връх Манчо“ № 6, вх.В, ет.8.
Подсъдимите М. Б., А. Д., Б. П., Р. С. и И. А. били регистрирани като адвокатски
сътрудници към адвокатско дружество “М. и Н.” с протокол от 14.10.2008г. на Варненска
адвокатска колегия. В ежедневната си дейност подсъдимите контактували помежду си.
Причината адвокатското дружество да привлече множество адвокатски сътрудници бил
увеличения обем от работа, свързан с последиците от икономическата криза през 2008г.,
множеството фалити на търговски дружества и възможността адвокатските сътрудници с
пълномощни да правят справки в различни държавни и общински служби, да се снабдяват с
документи и да подават такива при необходимост. Познанството между подсъдимите е
възникнало в годините на съвместната им дейност, а част от тях подържали връзка още
преди завършването си на висшето образование.
Основната теза на обвинението е свързана с дейността на дружеството
“ФРОДЕКСИМ” ООД, ЕИК *********. Очертаната в обвинителния акт фактическа
обстановка за твърдяната схема за данъчни престъпления е свързана с търговската дейност
на това дружество, като реален ползвател на посочените незаконни облаги.
Дружеството е с капитал 5000 лева и с предмет на дейност инженерингова дейност в
областта на енергетиката. “ФРОДЕКСИМ” ООД е със седалище и адрес гр. София, ул.
„КрИ.лак“ No 9. Съдружници са М. Ж. К. и Д. И. Ф. с равни дялове от капитала му.
Управители на дружеството от 08.09.2008 г. са св .М. Ж. К. и подс. Д. И. Ф.. „Фродексим“
ООД е било учредено през 1998 г. със съдружници М. Ж. К. и И. Ф. - баща на подс. Ф. и
други лица. През 2007г., след смъртта на И. Ф., собствеността и управлението на фирмата
10
преминала в ръцете на Д. Ф. и М. К.. Двамата разделили функциите си по повод дейността
на дружеството като Д. Ф. поел търговските, счетоводните и финансовите дела на
дружеството, а св.К. движел техническите и инженерни въпроси, свързани със специфично
електрооборудване, доставяно за нуждите на електроразпределителните дружества в
страната. Осигуряването на доставчици на дружеството, както и продажбите се ръководели
от Д. Ф., който представлявал дружеството, а св.К. отговарял за техническата част. Подс. Ф.
като представляващ дружеството оказвал и съответен контрол върху счетоводната отчетност
и свързаните с нея резултати пред НАП в подаваните справки - декларации по ЗДДС.
През инкриминираният период “Фродексим” ООД закупувало електронна
измервателна техника, която продавало на “Е.О.Н България Мрежи” АД. Справките по
ЗДДС на „ФРОДЕКСИМ“ ООД за всеки от посочените в ОА месеци са били подготвяни въз
основа на предоставени в счетоводството на фирмата от управителя Ф. фактури за покупки.
Фирмата закупувала стоката от различни фирми - „Автоелит“, „Стринг“, „Арт Магнито“,
„Алхена прогрес“, „Ексклузив сити“, и „Ефрон Елит“. Доставчик на тези фирми била
Iskraemeco d.d., Словения. Всяка от тези фирми оформяла надлежно документите за
покупката, отчитали я като ВОП, след което с обичайна търговска надценка фактурирали
съответната техника на “Фродексим” ООД. При тази продажба издавали фактура, в която
начислявали ДДС и който ДДС “Фродексим” ООД ползвал като данъчен кредит.
“Фродексим” ООД продавало закупената измервателна техника на “Е.О.Н България Мрежи”
АД. Всяка от посочените сделки е включена в изготвените дневници за покупки и продажби
по ЗДДС.
„АВТОЕЛИТ” ЕООД с ЕИК ********* е било регистрирано на 06.06.2007г. в гр.
Варна с едноличен собственик на капитала „Марти“ ЕООД и управител В. Х. Н..
Регистрирано по ЗДДС на 06.06.2007г. и дерегистрирано на 07.03.2011г. На 31.07.2007г. е
вписан нов собственик на капитала - „А Д Ф Дизайн“ ЕООД / със собственик и управител С.
Н./. На 30.04.2008г. е вписано увеличение на капитала чрез апортиране на вещното право на
собственост върху движими вещи - стоки, на парична стойност 1 546 000 / един милион
петстотин четиридесет и шест хиляди / лева, отразени по вид, количество и цена в експертно
заключение на СОЕ направено по реда на чл. 72 от ТЗ по т. дело 404 / 2007 на ВОС; На
10.09.2010г. за управител е вписан С. И. Н. и седалището е променено в гр. София , бул.
"Черни връх" 86; Ет. 1; Ап. 2, тел. 9621262;
„СТРИНГ” ЕООД е регистрирано на 28.01.2002г. от С. Р. П.. Адрес в гр. София, ул.
ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ № 54 ет.2 ап.5. тел. - служебен (2) 9 621 262. Регистрирано по ЗДДС от
25.08.2002г.до 13.06.2007г. и от 13.12.2007г. до 18.11.2011г. От 02.03.2004г. собственик и
управител става - Л. Д. Г.. На 08.12.2004г. адресът е променен на гр.София, ул. „Проф. Д-р Д.
А.“ №18-20, вх.Б ет.6 ап.2. На 16.11.2005г. собственик и управител става Г. М. М., адрес за
кореспонденция с НАП - ул.Йоан Екзарх № 11 вх.5 ет.2 ап.7. Вписан допълнителен телефон -
8658053. На 10.08.2006г. за адрес за кореспонденция с НАП става - ул.“ Връх Манчо“ № 6
вх.В ет.8 ап.64. На 19.01.2010г. е вписано прехвърляне на дялове от 08.01.2010 г. и едноличен
собственик и управител - В. Х. Н.. Променен е имейла на - **********. Прехвърлянето е
11
станало от Т. М., която е била изрично упълномощена, включително и за други права с
пълномощно от 07.09.2006г. На 21.03.2011г. е вписано прехвърляне на дялове от 08.03.2011г.
и едноличен собственик става С. И. Н.. Посочено е седалище - бул. "Черни връх" 86; Ет. 1;
Ап. 2 и нов имейл - *************@***.**. За вписването Н. е упълномощил Р. Н..
,,APT МАГНИТО” ЕООД е с ЕИК *********. Регистрирано е на 14.10.2009г. със
собственик и управител Х. В. Н.. Седалище в гр. София Квартал "Манастирски ливади"; ул.
"Казбек" 30; Бл. 1 секция 2; Вход Б; Ап. офис 2; За вписването на 13.10.2009 е упълномощен
Р. Н.. Регистрирано по ЗДДС на 05.11,2009г. и дерегистрирано на 05.03.2012г. На 18.11.2009г.
вписано прехвърляне от 12.11,2009г. на В. Х. Н.. Седалището е на бул. "Черни връх" 41; Вход
Ж; Ет. 1; Ап. 96;, адрес за кореспонденция с НАП -ул. "Връх Манчо" 6; Вход В; Ет. 8; Ап. 64;,
тел. 9276285; Ел. поща - **********;. На 10.10.2011г. вписано прехвърляне от 05.10.2011г. на
С. И. Н.. Адресът за кореспонденция с НАП е променен на бул. Черни връх. За това С. Н. на
27.09.2011г. е упълномощил адв. П. М..
„ЕФРОН ЕЛИТ” ЕООД с ЕИК ********* е регистрирано на 03.11.2009г. със
собственик и управител Х. В. Н.. Седалище в гр. София Квартал "Манастирски ливади"; ул.
"Казбек" 30; Бл. 1 секция 2; Вход Б; Ап. офис 2;, тел. 8694000; Ел. поща - **********; За
вписването на 27.10.2009 е упълномощен Р. Н.. Регистрирано по ЗДДС на 20.01.2010г. и
дерегистрирано на 12.03.2012г. На 23.02.2011г. е вписано прехвърляне от 05.01.2011г. на В.
Х. Н.. На 09.05.2012г. вписано прехвърляне от 24.04.2012г. на С. И. Н.. На 14.03.2013г. се
заличава чрез вливане в „Синтия“ ЕООД.
АЛХЕНА ПРОГРЕС” ЕООД с ЕИК ********* е регистрирано на 15.01.2010г. със
собственик и управител Х. В. Н.. Седалището на дружеството е в гр. София, квартал
"Манастирски ливади"; ул. "Казбек" 30; Бл. 1, секция 2; Вход Б; Ап. офис 2. На 24.04.2012г.
Н. внася в СГС молба за обявяване в несъстоятелност поради влязъл в сила РА. На
09.05.2012г. вписано прехвърляне от 24.04.2012г. на С. И. Н.. На 14.03.2013г. е вписано
заличаване чрез вливане в „Синтия“ ЕООД.
На дружеството „Фродексим „ ООД е извършена ревизия, приключила с издаването
на Ревизионен акт № ********** от 31 май 2012 година. Ревизията обхваща установяването
на данъчни задължения по ДДС за периода от 01 юни 2009 до 30 септември 2010 година, и
установяването на данъчни задължения по ЗКПО за 2009 година. В резултат на ревизията са
установени данъчни задължения по ДДС в размер на 1 230 032,95 лв., като е прието, че
фактурите, издадени от описаните по-горе фирми доставчици, не отразяват реално
осъществени сделки и са съставени с цел изкуствено създаден данъчен кредит.
Ревизионният акт е издаден от П. Н. Г..
В ревизионният акт, послужил за образуване на наказателното производство, е
посочено, че “Автоелит” ЕООД, ЕИК ********* е издало на “Фродексим” ООД фактури ,
както следва:
№ 3/04.01.2010г. с данъчна основа 51 533,70 лв. и начислен ДДС в размер на 10 306,74 лв.,
№ 4/05.01.2010г. с данъчна основа 4 713,00 лв. и начислен ДДС в размер на 942,60 лв.,
12
№ 5/13.01.2010г. с данъчна основа 1 636,27 лв. и начислен ДДС в размер на 327,25 лв.,
№ 6/18.01,2010г. с данъчна основа 976,80 лв. и начислен ДДС в размер на 195,36 лв.,
№ 7/18.01,2010г. с данъчна основа 702 225,50 лв. и начислен ДДС в размер на 140 445,10 лв.,
№ 8/25.01,2010г. с данъчна основа 172,10 лв. и начислен ДДС в размер на 34,42 лв.
№ 9/01,02.2010г. с данъчна основа 8 471,00 лв. и начислен ДДС в размер на 1 694,20 лв.,
№ 10/01.02.2010г. с данъчна основа 655 602,80 лв. и начислен ДДС в размер на 131 120,56
лв.,
№ 11/05.02.2010г. с данъчна основа 1 555,26 лв. и начислен ДДС в размер на 311,05 лв.,
№ 12/10.02.2010г. с данъчна основа 2 300,00 лв. и начислен ДДС в размер на 460,00 лв.,
№ 13/16.02.2010г. с данъчна основа 947,97 лв. и начислен ДДС в размер на 189,59 лв.,
№ 14/11.03.2010г. с данъчна основа 14 884,00 лв. и начислен ДДС в размер на 2 976,80 лв.,
№ 15/11.03.2010г. с данъчна основа 19 385,00 лв. и начислен ДДС в размер на 3 877,00 лв.,
№ 16/11.03.2010г. с данъчна основа 11 772,52 лв. и начислен ДДС в размер на 2 354,50 лв.,
№ 17/19.03.2010г. с данъчна основа 466,50 лв. и начислен ДДС в размер на 93,30 лв.,
№ 18/22.03.2010г. с данъчна основа 111 475,26 лв. и начислен ДДС в размер на 22 295,05 лв.,
№ 19/22.03.2010г. с данъчна основа 31 380,00 лв. и начислен ДДС в размер на 6 276,00 лв.,
№ 20/22.03.2010г. с данъчна основа 10 229,16 лв. и начислен ДДС в размер на 2 045,83 лв.
№ 21/26.04.2010г. е данъчна основа 1 958,40 лв и начислен ДДС в размер 391,68 лв.
№ 22/27.04.2010г. с данъчна основа 11 601,00 лв и начислен ДДС в размер 2 320,20 лв.
Описаните в РА фактури, издадени от „АРТ МАГНИТО“ ЕООД, ЕИК ********* на
“Фродексим” ООД фактури се явяват следните:
№ 8/25.05.2010г. с данъчна основа 106 400,00 лв. и начислен ДДС в размер на 21 280,00 лв.
№ 9/25.05.2010г. с данъчна основа 6 166,08 лв. и начислен ДДС в размер на 1 233,22 лв.,
№ 14/07.06.2010г. с данъчна основа 55 770,00 лв. и начислен ДДС в размер на 11 154,00 лв.,
№ 15/07.06.2010г. е данъчна основа 202 160,00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 432,00 лв.,
№ 18/17.06.2010г. с данъчна основа 14 082,07 лв. и начислен ДДС в размер на 2 816,41 лв.,
№ 19/17.06.2010г. с данъчна основа 123 201,85 лв. и начислен ДДС в размер на 24 640,37 лв.,
№ 23/28.06.2010г. е данъчна основа 4 140, 00 лв. и начислен ДДС в размер на 828,00 лв.
13
№ 29/02.07.2010г. с данъчна основа 245,40 лв. и начислен ДДС в размер на 49,08 лв.,
№ 33/12.07.2010г. с данъчна основа 1578,00 лв. и начислен ДДС в размер на 315,60 лв.,
№ 35/12.07.2010г. с данъчна основа 3403,45 лв. и начислен ДДС в размер на 680,69 лв.,
№ 38/19.07.2010г. с данъчна основа 9083,15 лв. и начислен ДДС в размер на 1816,63 лв.,
№ 42/26.07.2010г. с данъчна основа 8 881,50 лв. и начислен ДДС в размер на 1776,30 лв.,
№ 43/26.07.2010г. с данъчна основа 2241,60 лв. и начислен ДДС в размер на 448,32 лв.
,№ 46/27.07.2010г. с данъчна основа 3982,89 лв. и начислен ДДС в размер на 796,58 лв.,
№ 47/27.07.2010г. с данъчна основа 387,10 лв. и начислен ДДС в размер на 77,42 лв.,
№ 34/12.07.2010г. с данъчна основа 24778,90 лв. и начислен ДДС в размер на 4955,78 лв.,
№ 39/19.07.2010г. с данъчна основа 24701,00 лв. и начислен ДДС в размер на 4 940,20 лв.,
№ 61/10.08.2010г. с данъчна основа 1958,40 лв. и начислен ДДС в размер на 391,68 лв.,
№ 70/25.08.2010г. с данъчна основа 65340,00 лв. и начислен ДДС в размер на 13068,00 лв.,
№ 75/30.08.2010г. с данъчна основа 23440,00 лв. и начислен ДДС в размер на 4 688,00 лв.,
№ 76/30.08.2010г. с данъчна основа 18 174,00 лв. и начислен ДДС в размер на 3634,80 лв.,
№ 77/30.08.2010г. с данъчна основа 56 120,00 лв. и начислен ДДС в размер на 11 224,00 лв.
№ 87/07.09.2010г. с данъчна основа 14610,00 лв. и начислен ДДС в размер на 2922,00 лв.,
№ 89/07.09.2010г. с данъчна основа 2068,00 лв. и начислен ДДС в размер на 413,60 лв.,
№ 95/14.09.2010г. с данъчна основа 1356,24 лв. и начислен ДДС в размер на 271,25 лв.,
№ 99/29.09.2010г. с данъчна основа 4725,77 лв. и начислен ДДС в размер на 945,15 лв.,
№ 100/20.09.2010г. с данъчна основа 87 451,00 лв. и начислен ДДС в размер на 17490,20 лв.,
№ 103/30.09.2010г. с данъчна основа 115,60 лв. и начислен ДДС в размер на 23,12 лв.
№ 88/07.09.2010г. с данъчна основа 20830,00 лв. и начислен ДДС в размер на 4166,00 лв.,
№ 101/20.09.2010г. с данъчна основа 153 216,00 лв. и начислен ДДС в размер на 30643,20
лв.,
№ 102/20.09.2010г. с данъчна основа 19592,39 лв. и начислен ДДС в размер на 3918,48 лв.,
№ 107/06.10.2010г. с данъчна основа 152,40 лв. и начислен ДДС в размер на 30,48 лв.,
№ 109/08.10.2010г. с данъчна основа 86 115,00 лв. и начислен ДДС в размер на 17223,00 лв.,
№ 112/18.10.2010г. с данъчна основа 4508,00 лв. и начислен ДДС в размер на 901,60 лв.,
№ 113/18.10.2010г. с данъчна основа 160173,90 лв. и начислен ДДС в размер на 32 034,78 лв.,
№ 114/18.10.2010г. с данъчна основа 8 406,75 лв. и начислен ДДС в размер на 1681,35 лв.,
№ 116/19.10.2010г. с данъчна основа 2 010,50 лв. и начислен ДДС в размер на 402,10 лв.,
№ 117/22.10.2010г. с данъчна основа 774,20 лв. и начислен ДДС в размер на 154,84 лв.,
№ 122/29.10.2010г. с данъчна основа 1290,00 лв. и начислен ДДС в размер на 258,60 лв.
14
№ 108/08.10.2010г. с данъчна основа 23440,00 лв. и начислен ДДС в размер на 4688,00 лв.,
№ 120/27.10.2010г. с данъчна основа 76 608,00 лв. и начислен ДДС в размер на 15 321,60 лв.,
№ 128/02.11.2010г. с данъчна основа 137 784,00 лв. и начислен ДДС в размер на 27556,80 лв.,
№ 129/08.11.20Юг. с данъчна основа 117 600,00 лв. и начислен ДДС в размер на 23520,00 лв.,
№ 130/08.11.2010г. с данъчна основа 13930,00 лв. и начислен ДДС в размер на 2786,00 лв.,
№ 143/18.11,2010г. с данъчна основа 1518,59 лв. и начислен ДДС в размер на 303,72 лв.,
№ 149/23.11.20Юг. с данъчна основа 3153,70 лв. и начислен ДДС в размер на 630,74 лв.,
№ 150/23.11.20Юг. с данъчна основа 21 280,00 лв. и начислен ДДС в размер на 4256,00 лв.,
№ 151/26.11.2010г. с данъчна основа 76608,00 лв. и начислен ДДС в размер на 15 321,60 лв.
Фактурите с посочен доставчик „СТРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, са следните:
№ 1/08.11.201-г. с данъчна основа 6981,00 лв. и начислен ДДС в размер на 1396,20 лв.,
№ 2/15.11,2010г. с данъчна основа 1518,71 лв. и начислен ДДС в размер на 303,74 лв.,
№ 3/17.11.20Юг. с данъчна основа 329,23 лв. и начислен ДДС в размер на 65,85 лв.,
№ 4/23.11.20Юг. с данъчна основа 14342,75 лв. и начислен ДДС в размер на 2868,55 лв.,
№ 5/23.11.20Юг. с данъчна основа 312,28 лв. и начислен ДДС в размер на 62,46 лв.,
№ 6/24.11.20Юг. с данъчна основа 414,00 лв. и начислен ДДС в размер на 82,80 лв.,
№ 7/24.11.2010г. с данъчна основа 1797,71 лв. и начислен ДДС в размер на 359,54 лв.,
№ 8/26.11,2010г. с данъчна основа 9387,25 лв. и начислен ДДС в размер на 1877,45 лв.,
№ 9/30.11.20Юг. с данъчна основа 11 490,31 лв. и начислен ДДС в размер на 2 298,06 лв.
№ 11/02.12.20Юг. с данъчна основа 5860,00 лв. и начислен ДДС в размер на 1172,00 лв.,
№ 12/02.12.2010г. с данъчна основа 35395,77 лв. и начислен ДДС в размер на 7 079,15 лв.,
№ 15/10.12.20Юг. с данъчна основа 30787,68 лв. и начислен ДДС в размерна 6 157,54лв.,
№ 21/27.12.2010г. с данъчна основа 10997,50 лв. и начислен ДДС в размер на 2199,50 лв.,
№ 22/27.12.2010г. с данъчна основа 10 590,00 лв. и начислен ДДС в размер на 2 118,00 лв.,
№ 25/06.01.2011г. с данъчна основа 74,40 лв. и начислен ДДС в размер на 14,88 лв.,
№ 26/06.01.2011г. с данъчна основа 877,64 лв. и начислен ДДС в размер на 175,53 лв.,
№ 27/10.01.2011г. с данъчна основа 5 650,32 лв. и начислен ДДС в размер на 1130,06 лв.,
№ 28/12.01.2011г. с данъчна основа 20 830,00 лв. и начислен ДДС в размер на 4166,00 лв.,
№ 33/25.01.2011г. с данъчна основа 24,00 лв. и начислен ДДС в размер на 4,80 лв.,
№ 41/31.01.2011г. с данъчна основа 50,00 лв. и начислен ДДС в размер на 10,00 лв.
№ 42/31.01.2011г. с данъчна основа 11349,00 лв. и начислен ДДС в размер на 2 269,80 лв.,
№ 44/10.02.2011г. с данъчна основа 26,00 лв. и начислен ДДС в размер на 5,20 лв.,
15
№ 45/15.02.2011г. с данъчна основа 44568,00 лв. и начислен ДДС в размер на 8 913,60 лв.,
№ 50/21.02.2011г. с данъчна основа 45507,00 лв. и начислен ДДС в размер на 9101,40 лв.,
№ 51/23.02.2011г. с данъчна основа 657,84 лв. и начислен ДДС в размер на 131,57 лв.,
№ 52/23.02.2011г. с данъчна основа 1015,60 лв. и начислен ДДС в размер на 203,12 лв.,
№ 53/23.02.2011г. с данъчна основа 12450,00 лв. и начислен ДДС в размер на 2 490,00 лв.,
№ 54/07.03.2011г. с данъчна основа 31292,00 лв. и начислен ДДС в размер на 6 258,40 лв.,
№ 55/07.03.2011г. с данъчна основа 96 687,20 лв. и начислен ДДС в размерна 19 337,44 лв.,
№ 56/08.03.2011г. с данъчна основа 7217,18 лв. и начислен ДДС в размер на 1443,44 лв.,
№ 57/08.03.2011г. с данъчна основа 2372,65 лв. и начислен ДДС в размер на 474,53 лв.
Фактури с посочен доставчик „ЕФРОН ЕЛИТ“ ЕООД, ЕИК *********, а именно:
№ 1/18.03.2011г. с данъчна основа 68950,00 лв. и начислен ДДС в размер на 13790,00 лв.,
№ 4/28.03.2011г. с данъчна основа 1099,75 лв. и начислен ДДС в размер на 219,95 лв.,
№ 7/19.04.2011г. с данъчна основа 23 440,00 лв. и начислен ДДС в размер на 4688,00 лв.
№ 8/19.04.2011г. с данъчна основа 136 166,40 лв. и начислен ДДС в размер на 27233,28 лв.,
№ 9/02.05.2011г. с данъчна основа 130 273,28 лв. и начислен ДДС в размер на 26 054, 66 лв.,
№ 10/02.05.2011г. с данъчна основа 103 425,00 лв. и начислен ДДС в размер на 20685,00 лв.,
№ 12/25.05.2011г. с данъчна основа 130 273,28 лв. и начислен ДДС в размер на 26 054, 66 лв.,
№ 13/30.05.2011г. с данъчна основа 121 113,44 лв. и начислен ДДС в размер на 24 222, 69 лв.,
№ 14/30.05.2011г. с данъчна основа 209 475,00 лв. и начислен ДДС в размер на 41 895, 00 лв.
№ 3/28.03.2011г. с данъчна основа 68 950,00 лв. и начислен ДДС в размер на 13790,00 лв.
№ 18/11.07.2011г. с данъчна основа 142 400,00 лв. и начислен ДДС в размер на 28480,00 лв.,
№ 19/11.07.2011г. с данъчна основа 63 840,00 лв. и начислен ДДС в размер на 12768,00 лв.,
№ 20/11.07.2011г. с данъчна основа 29 300,00 лв. и начислен ДДС в размер на 5860,00 лв.
Фактурите, с посочен доставчик „АЛХЕНА ПРОГРЕС“ ЕООД, ЕИК ********* са
следните:
№ 1/30.06.2011г. с данъчна основа 140 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 28 000, 00 лв.
№ 2/26.07.2011г. с данъчна основа 25 840,00 лв. и начислен ДДС в размер на 5 168, 00 лв.,
№ 3/26.07.2011г. с данъчна основа 4750,00 лв. и начислен ДДС в размер на 950,00 лв.
№ 5/05.08.2011г. е данъчна основа 63 840,00 лв. и начислен ДДС в размер на 12768,00 лв.,
№ 6/05.08.2011г. с данъчна основа 8 798,00 лв. и начислен ДДС в размер на 1759,60 лв.,
№ 11/30.08.2011г. с данъчна основа 44 815,68 лв. и начислен ДДС в размер на 8963,14 лв.,
16
№ 12/30.08.2011г. с данъчна основа 76608,00 лв. и начислен ДДС в размер на 15 321, 60 лв.,
№ 13/30.08.2011г. с данъчна основа 53200,00 лв. и начислен ДДС в размер на 10640,00 лв.
№ 14/07.09.2011г. с данъчна основа 367 033,00 лв. и начислен ДДС в размер на 73406,60 лв.,
№ 15/07.09.2011г. с данъчна основа 3164,00 лв. и начислен ДДС в размер на 632,80 лв.,
№ 17/30.09.2011г. с данъчна основа 58 333,33 лв. и начислен ДДС в размер на 11666,67 лв.
№ 18/05.10.2011г. с данъчна основа 76 608,00 лв. и начислен ДДС в размер на 15321,60 лв.,
№ 19/05.10.2011г. с данъчна основа 373 830,16 лв. и начислен ДДС в размер на 74766,03 лв.,
№ 21/10.10.2011г. с данъчна основа 171 370,00 лв. и начислен ДДС в размер на 12819,07 лв.,
№ 27/24.10.2011г. с данъчна основа 64 095,36 лв. и начислен ДДС в размер на 12819,07 лв.,
№ 28/24.10.2011г. с данъчна основа 37982,00 лв. и начислен ДДС в размер на 7596,40 лв.,
№ 32/31.10.2011г. с данъчна основа 108 333,33 лв. и начислен ДДС в размер на 21 666,67 лв.
Издаденият ревизионен акт е изцяло отменен с решения на АССГ и ВАС. Производствата по
ДОПК са се развили както следва :
Заповед за възлагане на ревизия № 1200854/01.02.2012 г. - данъчен период 01.10.2010 -
30.10.2011 г., РД № 1307676/11.11.2013 г., РА № **********/16.01.2014 г., Решение №
799/09.05.2014 г. на директора на ОДОП - София, с което е отменен РА №
**********/16.01.2014 г., Заповед за възлагане на ревизия № 1403963/16.05.2014 г. - данъчен
период 01.10.2010 - 30.10.20211 г., РД № Р-2210-1403963-092-001/02.04.2015 г., РА № Р-2210-
1403963-092-001/31.03.2016 г., Решение № 820/29.05.2017 г. на директора на ДОДОП -
София, Решение № 3551/28.05.2019 г. по АД 7472/2017 г. по описа на АССГ, 1 отд. - 38 с-в, с
което е отменен РА № Р- 2210-1403963-091-001/31.03.2016 г., Решение № 4254/13.04.2020 г.
по АД 9912/2019 г. по описа на ВАС - 1 отд., РА № **********/31.05.2012 г., Решение №
3057/27.12.2012 г. на директора на ОДОП - отменя РА и връща преписката за възлагането на
нова ревизия, Заповед за възлагане на ревизия № 1300431/15.01.2013 г. - данъчен период
01.06.2009 - 30.09.2010 г., РД № 1309885/05.11.2013 г., РА № 2101302101309885/09.12.2013 г.
- няма установени данъчни задължения. Т.е. проследявайки внимателно хронологията на
извършените данъчни ревизии, обобщеният извод в крайна сметка е само един -
дружеството Фродексим няма установени данъчни задължения.. В Решение №
4254/13.04.2020 г. по АД 9912/2019 г. по описа на ВАС - 1 отд., представено по делото е
посочено, че липсват каквито и да е обективни данни, от които да се обоснове извод за
данъчна измама или за злоупотреба, още по - малко са налични такива за знание или участие
на ревизираното дружество.
По делото, в производството пред въззивния съд, е приета съдебно счетоводна
експертиза, изготвена от вещите лица М. и П.. Същите, след проверка както в
счетоводството на дружеството, така и в съответните данъчни служби и банкови
институции, са стигнали до заключението, че при водене счетоводството на „Фродексим“
17
ООДЧ, не са допуснати нарушения на нормативните актове, регламентиращи счетоводното
обслужване. Вещите лица поддържат, както в изготвеното писмено заключение, така и при
разпита им с съдебно заседание, че на така издадените фактури, съответстват договори,
приемателни протоколи и плащания, които са извършени по банков път. Също така, тези
сделки, по които „Фродексим“ ООД се явява купувач на съответните стоки, съответстват на
продажби от страна на дружеството към „Е.О.Н България“, като съответствието е
проследимо и по съответните индивидуални номера на артикулите.
Дружеството „Орка Филмс" ЕООД , ЕИК 200291725е учредено на 11.08.2008 година с
капитал 42 000 000 лева и с предмет на дейност филми и медии. Капиталът представлява
апорт на права върху интелектуална собственост, а именно - правата за възпроизвеждане и
разпространение в тираж 6 000 000 / шест милиона / копия на територията на Република
България и чужбина за срок от 10 години на всеки от документалните филми
„КОРЕЙСКАТА ВОЙНА” и „ИЗРАЕЛО-АРАБСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ 1967г.”,
представляващи съответно втора и седма серия на документалната филмова поредица
„ВИДЕОРОМАН НА ЕДИН ЖИ.Т”. Б. П. апортира права върху интелектуална собственост,
а именно правата за възпроизвеждане и разпространение в тираж 6 000 000 / шест милиона /
копия на територията на Р.България и чужбина за срок от 10 години на всеки от
документалните филми: „СТАЛИН И МАО”, „ХРУШЧОВ”, „ПРЕСТОЯТ В ООН И
СЕМЕЙСТВО КЕНЕДИ”, „ГРОМИКО” и „КАК СЕ СТАВАШЕ СЪВЕТСКИ ДИПЛОМАТ”,
представляващи съответно първа, трета, четвърта, пета и шеста серия на документалната
филмова поредица „ВИДЕОРОМАН НА ЕДИН ЖИ.Т”. Дружеството е със седалище и адрес
гр. София, ул. „Монтевидео“ № 2.
Дружеството първоначално е учредено като ООД със следните съдружници - Б. М. П.,
дял от капитала 30 000 000 лева и Р. Х. С., дял от капитала 12 000 000 лева. След изкупуване
на дяловете на двамата съдружници, от 02.02.2009 година едноличен собственик на
капитала на дружеството е “Мега Медия” АД, ЕИК *********, а от 12.03.2011 е “Глобал
Инвест” ЕООД, ЕЖ *********.Управител на дружеството е Б. М. П.. Той като управител на
”Орка Филмс” ЕООД е извършил сделки е имущество, а именно : На 01.11.2010 г. в гр.
София, е извършил сделка- покупка на 12 кюлчета злато по 1 килограм на стойност 771
960,00 лева, съгласно фактура № ********** от 01.11.2010г., издадена от „Първа
инвестиционна банка“ АД; На 20.10.2011г. от „Тавекс“ ЕООД гр. София е извършил сделка-
закупил 58 броя златни юбилейни монети „Виенска филхармония“, проба 9999, с единично
тегло 31,1гр., по 2 460,00 лева за една монета, съгласно фактура №
**********/20.10.2011г.на обща стойност 142 680,00 лева; На 25.10.2011г. от „Тавекс“
ЕООД, от магазин в „Сердика Център“, находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“, е
извършил сделка- закупил 5 броя златни юбилейни монети „Виенска филхармония“ е проба
9999, с единично тегло 31,1 гр. по 2 460,00 лева за една монета съгласно касов бон № 7434
на обща стойност 12 300,00 лева . Общата стойност на горните сделки е 926 940,00 лв.
/деветстотин двадесет и шест хиляди, деветстотин и четиридесет лева/. На дружеството са
извършени данъчни ревизии. По делото са приети като писмени доказателства Решение на
18
ВАС по административно дело № 4050/2015 г. на 2-ро отделение, както и Решение
№1090/22.02.2015 г. по административно дело № 4376/2014 г. на 1-во отделение, 9 състав,
влязло в сила 2019 г., както и Решение № 412/04.03.2013 г. на директор дирекция „ОДОП“.
Всички тези крайни актове от извършена ревизия показват, че дружеството е с доказан
произход на средствата и не се констатират нарушение на данъчното законодателство.
Още веднъж следва да се посочи че този съдебен състав изцяло споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния такъв, които са основани на детайлен
и прецизен доказателствен анализ. Първоинстанционният съд е обсъдил наличния
доказателствен материал по делото и е направил логични и обосновани изводи относно
приетата фактическа обстановка.
Правилно са кредитирани показанията на свидетелите К. и А.. Тези свидетели са
пряко ангажирани и в детайли запознати с дейността на дружеството „Фродексим“ ООД,
около което се концентрира въведената от обвинението теза. Свидетелят К. ес явява
съдружник и съуправител на дружеството и се е занимавал пряко с техническата част от
неговата дейност, а св. А. също е била ангажирана с организирането на търговете и
намиране на доставчици. Свидетелят К. подробно описва организацията на дейност на
дружествата и отношенията им с Н., както и защо се е наложило фирмите, контролирани от
него, да бъдат ползвани като посредници при закупуването на изделията, а именно, с оглед
липсата на ликвидни средства и необходимостта от финансиране. Същото се отнася и до
показанията на св. А.. Тя се е занимавала с документацията по закупуване на изделията, като
поддържа, че за всяка стока при пристигането й се оформя протокол. Сочи също така, че е
запозната с фирмите, от които са закупувани стоките и поддържа, че става въпрос за реални
доставки. Изложеното от тези свидетели звучи логично и непротиворечиво и намира опора в
писмените доказателства по делото, заключението на изготвената и приетата пред въззивния
съд ССчЕ, поради което съдът кредитира с доверие дадените от тях показания и ги постави в
основата на изводите си за осъществилата се фактическа обстановка, касателно дейността на
„Фродексим“ ООД. Изложеното от тях се намира в пълна корелация и се потвърждава от
обясненията на подсъдимия Ф..
Същото се отнася и до свидетелите Й. Д., К. В. и Р. Т..Тези свидетели обясняват
естеството и организацията на работата в „Глобал одит“, дейността на подсъдимите С. и И.,
както и отношенията им с останалите подсъдими, с които са работили в офиси в една сграда
на ул. „Монтевидео“. От показанията на тези свидетели може да се направи извод, че
подсъдимите са се познавали и са имали служебни отношения, без да се извеждат каквито и
да било данни, че тези отношения и съвместна дейност са насочени към извършване на
престъпления.
Що се отнася до показанията на св. В., съдът намира, че същите не следва да
бъдат кредитирани. Изложеното от нея на фазата на досъдебното производство, че е
получавала предложения за регистриране на дружества на нейния адрес, не бе потвърдено
при разпита й в съдено заседание и остава изолирано, с оглед останалия събран по делото
19
доказателствен материал. Следва да се посочи също така, че видно от приетата по делото
СПЕ по отношение на тази свидетелка, независимо, че се приема наличие на годност в
принципен план, изложеното от нея следва и да бъде преценявано особено внимателно и да
се изисква потвърждаване от други събрани доказателства, каквито в разглежданата
хипотеза не са налице.
Що се отнася до свидетелите Д. Д. Т. и С. Т. в голямата си част показанията им се
явяват недопустим източник на данни. С изключение на частта, в която св. Т. лично е
възприел части от извършените процесуално следствени действия претърсване и изземване,
от офисите, намиращи не на бул. „Монтевидео“ № 2, тези свидетели не разкриват факти и
обстоятелства, които са възпрели лично, а основно преразказват оперативна информация и
прилагани спрямо подсъдимите СРС. Предвид изготвянето на съответните ВДС - и, както и
закрепването по процесуален ред на оперативната информация, показанията на свидетелите,
явяващи се вторични доказателствени източници, няма как да бъдат ползвани при наличието
на първични такива, изготвени по надлежния ред. Следва да се посочи също така, че самите
свидетели твърдят, че са комуникирали с подсъдимите след образуване на наказателното
производство, поради което и попадат в рестрикцията по смисъла на чл. 118, ал. 2 от НПК.
Дори и да се приеме, че не всичко, което са изложили, попада под действието на тази
рестрикция, следва да се посочи още веднъж, че същите не излагат никакви лично възприети
факти и обстоятелства, а извършват преразказ на оперативни действия и действия по
разследването. Замяната на първични доказателства с вторични се допуска единствено при
определени случаи, в които е невъзможно първичните да бъдат събрани по надлежния ред.
Доколкото не се установяват такива обстоятелства в разглежданата хипотеза, това се явява
още едно основание да се приеме, че показанията на тези свидетели не следва да бъдат
разгледани като годни доказателства и няма как да бъдат взети предвид при изграждане от
страна на съда на изводите му за осъществилата се фактическа обстановка. Изключение
прави частта, в която св. Т. е присъствал на извършените претърсвания и изземвания от
офисите на подсъдимите, като правилно в тази насока първоинстанционният съд е отбелязал
в мотивите към атакуваната присъда, че по отношение на тези обстоятелства по делото не е
налице спор и изложеното от него потвърждава данните, извеждащи е от съставните
протоколи.
Показанията на св. Т., служител на НАП, няма как да се приемат за недопустими,
но същите не носят някаква съществена информационна стойност. Същият е участвал в
изготвяне на доклада и описва процедурата, провеждана в специализираната
администрация, по събиране и анализиране на данните, свързани с дейността на
подсъдимите. От фактическа гледна точка, този свидетел излага данни за извършените
действия и заключенията, до които е стигнал на този етап от производството. Следва да се
посочи, че както изготвеният доклад, така и заключенията в него и в изготвения ДРА,
отменен впоследствие, няма как да бъдат пртивопоставени на данните, съдържащи се в
приетата по делото ССчЕ. Ето защо и този съдебен състав намира, че показанията на св. Т.
не съдържат конкретни данни и не могат да обосновават изводи по съществото на делото
20
относно извършването от страна на подсъдимите на престъпленията по чл. 255, ал. 3 от НК.
Останалите свидетели и този съдебен състав намира, че не допринасят за
разкриване на обективната истина по делото и показанията им не съдържат информация
относно правно релевантните факти, въведени с обвинителния акт, инициирал съдебното
производство. Поради това е и безпредметно обсъждането им.
По делото са приети няколко съдебно счетоводни експертизи, по отношение на
които, съдът намира следното: Не следва да бъде кредитирана ССчЕ, изготвена от вещото
лице О. на фазата на досъдебното производство. Както в текста на самото заключение
/основно и допълнително/, така и изрично вещото лице е посочило в разпита си пред
първоинстанционния съд, че е работило в по-ранен етап от ДП и единствено и само въз
основа на данните от досъдебното производство и изготвения ревизионен акт. Поради това и
доколкото по делото впоследствие са представени множество доказателства, относими към
изводите на експертите и са извършени проверки в счетоводството на дружеството, съдът не
кредитира изводите на вещото лице в представеното заключение /основно и допълнително/.
Следва да се посочи също така, че и вещото лице е излязло извън своите правомощия,
давайки заключение за обстоятелства, излизащи извън сферата на счетоводството и
релевирайки правни изводи, извън естеството на експертизата като доказателствен способ.
Съдът кредитира изготвената в хода на съдебното следствие пред въззивния съд
съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещите лица П. и М.. В заключението
обосновано се релевират изводи, че инкриминираните в обвинителния акт сделки,
обективирани в издадените фактури, са документално подкрепени и при извършения
преглед не са установени нарушения на счетоводните изисквания. За да изготвят
заключението, вещите лица, освен наличната и допълнително представена данъчна
документация, са извършили и преглед на движението по банковите сметки на дружествата,
както и търговската документация на „Фродексим“ ООД. Съпоставяйки всички тези данни,
които не са били на разположение на вещото лице, изготвило първоначалното заключение,
са стигнали до извод, че в документален аспект е налице съответствие на данъчната,
банковата и търговската документация и респективно няма как да бъде направен извод, че
сделките между сделките Фродексим“ ООД от една страна и описаните по-горе дружества,
се явяват фиктивни и създадени единствено със счетоводна цел и укриване на дължими
данъчни задължения. Респективно, няма документална обосновка твърдението, че
изготвените и отразяващи тези сделки фактури се явяват документи с невярно съдържание.
С оглед изложеното, съдът намери, че така изготвената в хода на съдебното следствие
експертиза следва да бъде кредитирана, тъй като имат много по-голяма документална
основа и отразяват реално осъществилата се фактическа обстановка. Следва да се посочи
също така, че идентични като в експертното заключение изводи са релевирани и в двете
съдебни решения, издадено по повод обжалването на издадения срещу дружеството ДРА.
Съдът кредитира и приетите по делото технически и експертни заключения като
компетентни и обективно изготвени. Същите отразяват съдържанието на иззетите
21
устройства за електронна комуникация от подсъдимите, като визуализират съдържанието
им, без обаче да дават съществена информация за равно релевантните по делото факти.
Следва да бъде кредитирана и приетата съдебно оценителна експертиза на златните монети,
предмет на престъплението по чл. 253 от НК, вменено на подсъдимия П., като за съда не е
налице основание да се съмнява в компетентността на вещото лице в тази насока. Съдът
кредитира и приетите по делото писмени доказателства като относими към предмета на
решаване на делото, като следва да се посочи, че същите, в своята огромна част, са били
предмет на изследване от приетата съдебно счетоводна експертиза. Предвид констатираната
необходимост от специални знания за анализа и относимостта им, както и за възможността
от същите да се правят изводи за авторството и вината на подсъдимите, безпредметно е
същите да бъдат анализирани от съда самостоятелно.
Следва да бъдат кредитирани и ВД, предявени надлежно на страните.
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани дадените от подсъдимите
обяснения, тъй като по същността си, те не се опровергават от други събрани по делото
доказателства, а напротив, в отделни свои части намират потвърждение в доказателствената
съвкупност. Безспорно е че обясненията, освен доказателствено средство, се явяват и
средство за защита на лицето по повдигнатото срещу него обвинение. Затова следва да
бъдат преценявани с особено внимание. В разглежданата хипотеза обаче, за съда не е налице
никакво основание да постави под съмнение тези доказателствени източници. В тази насока
първоинстанционният съд в мотивите към атакуваната присъда е изложил своите
съображения, които се споделят и от настоящата въззивна инстанция. Обясненията, дадени
от подсъдимите Н. и М., подробно отразяват начина, по който е функционирало съвместното
им адвокатско дружество и служебните отношения, които са имали с останалите подсъдими,
във връзка с водените съдебни и изпълнителни производства. Изложеното от тях, освен, че е
вътрешно непротиворечиво и взаимно подкрепящо се, не се опровергава от нито едно
събрано по делото доказателство. Същото намира опора и в писмените доказателства по
делото и в обясненията на подсъдимия Ф..
Обясненията на този подсъдим са подробни, що се отнася до дейността на
представляваното от него дружество и отношенията му с някои от останалите подсъдими по
делото. Същият твърди в своите подробни обяснения, че дружеството е имало реална
търговска дейност и инкриминираните фактури отразяват реално осъществени сделки.
Описва и отношенията си с В. Н., спрямо когото наказателното производство е прекратено
поради смъртта му, като сочи че това е бил начин на финансиране от страна на Н.. Както бе
посочено по-горе, изложеното от подсъдимия се потвърждава от показанията на св. К. и А.,
от приетата ССчЕ и от останалите писмени доказателства по делото, поради което и следва
да бъде възприето с доверие.
Що се отнася до обясненията на подсъдимите Б., С. и Д., същите са сравнително
лаконични и дават описание на професионалната ангажираност на тези подсъдими и начина,
по който е бил организиран работният им процес. С оглед липсата на доказателства,
опровергаващи дадените обяснения, изложеното от тези подсъдими също следва да бъде
22
кредитирано.
Следва да бъде обърнато специално внимание на изготвените по делото ВДС – и,
резултат от прилаганите спрямо подсъдимите СРС. Това е така, предвид обстоятелството, че
по отношение на същите е налице значителен спор по делото, въпреки че този състав намира
този спор за такъв по-скоро от принципно теоретично естество, предвид констатираната
липса в тях на реално относима и важна за предмета на делото информация. Спорът се явява
относно принципната допустимост на прилагането на СРС спрямо подсъдимите, доколкото
става въпрос за разговори между адвокати и техни клиенти. От страна на защитата се
твърди, че каквито и да било разговори на адвокатите, извън такива от строго личен
характер, не подлежат на установяване по реда на ЗСРС, а от страна на обвинението се
излагат доводи, че с такава защита се ползват единствено разговорите между адвокат и
клиент в рамките на някакво официализирано правоотношение между тях.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗА забранява подслушването, респективно,
записването на разговорите, проведени между адвоката и неговия клиент. Действително, в
посочената разпоредба не визират конкретни процесуални качества като „защитник“,
„обвиняем“ или „подсъдим“, а са използвани общите формулировки като „адвокат“
/упражнявана професия/ и „клиент“. Ето защо следва да бъде извършана преценката във
всеки конкретен случай. Абсолютизирането на посочената разпоредба, би следвало да
означава, че всеки разговор на лице, упражняващо адвокатска професия, извън разговорите
от строго личен и семеен характер, би бил недопустим за прилагане спрямо него на СРС,
което би довело до опасност от невъзможност за предотвратяване и разкриване на
престъпни деяния и практическа неприложимост на този оперативен и доказателствен
способ. От друга страна, прекаленото разширяване на възможността за прилагане на СРС по
отношение на разговори, проведени от адвокати би накърнило в значителна степен правото
на защита на лица, срещу които е образувано или предстои образуването на наказателно
производство. Затова е важно да бъде намерена разграничителната линия така, че да могат
да бъдат спазени всички защитени блага, като в същото време да бъдат ползвани
възможностите, следващи се от този процесуален способ. Още веднъж следва да се посочи,
че става въпрос за конкретика, която следва да бъде преценявана във всяка една процесуална
ситуация поотделно, като се преценява както естеството на разговора, така и процесуалното
качество на лицата, участващи в него. Като основна разграничителна линия следва да се
преценява обстоятелството, дали става въпрос за разговори, касаещи защитата по вече
образувано наказателно производство или такова, което подлежи на образуване. Безспорно
е, че всяка консултация на лице с адвокат по повод вече извършено деяние, попада под
защитата на цитираната норма от Закона за адвокатурата, независимо дали има формално
сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги, респективно лицето да се счита за
страна в процеса като „защитник“. Това е така, тъй като със самия факт на разговора и
извършената консултация следва да се приеме, че адвокатът изпълнява вече тази функция,
независимо от липсата на официализиране, тъй като предметът на разговора предполага
защитата на лицето и респективно, чрез извършване на запис биха се засегнали правата му в
23
тази насока. В тази насока са и нормите на Закона за адвокатурата, даващи възможност на
адвоката да се запознава с делата, дори и без сключен договор и издадено пълномощно.
Следва да се посочи, дори и общата формулировка „адвокат“ и „клиент“, предполага
разговори, касаещи обичайната дейност на адвоката по смисъла на Закона за адвокатурата, а
именно, правна консултация по реализиране на защитени за лицето права. Безспорно е, че на
още по-голямо основание не подлежи прилагане на СРС разговорите, които са между
защитник и лице, срещу което има повдигнато обвинение за извършено престъпление по
отношение на обстоятелствата, за които се води наказателното производство. Не така стоят
нещата, когато разговорите касаят текуща или предстояща за реализиране престъпна
дейност. В тази хипотеза лицата няма как да се ползват от защитата по чл. 33, ал. 3 от ЗА.
Неприемлива се явява тезата, че разговори на адвокат, в които се коментира предстоящо
извършване на престъпление и/или дори организацията му, не би могъл да бъде предмет на
СРС, както с оглед предотвратяване извършването на престъпление, така и предвид
неговото доказване в рамките на един наказателен процес. Нормите на Закона на
адвокатурата по своята същност за наличието на отношение адвокат – клиент предполагат
защитата един легитимен за лицето интерес, независимо от съответната процесуална
обстановка /дали има образувано производство изобщо или от неговата фаза/. Единствено
при наличието на такъв правно защитен интерес може да възникне легитимно отношение
между адвокат и клиент, което правоотношение да се ползва от защитата по реда на чл. 33,
ал. 3 от ЗА. По аргумент на противното, в случаите, в които разговорите на лицето,
упражняващо адвокатска професия и друго лице, касаещи предстояща или текуща
престъпна дейност, не представляват добросъвестно упражняване на съответната правно
регламентирана дейност и няма как да се ползват от тази защита. В още по-голяма степен
това важи в случаите, в които лице, упражняващо адвокатска професия, участва в
извършването на такава дейност, било като извършител на деяние или като помагач с оглед
спецификата на образованието и знанията, следващи се от същото. Ето защо
обстоятелството, че едно от лицата, спрямо които се прилага СРС се явява адвокат или
адвокатски сътрудник, не води автоматично до невалидността на дози доказателствен
способ. От по-съществено значение е естеството на разговора и обстоятелствата, които
подлежат на обсъждане в провеждания разговор, дори и същият да няма строго личен
характер. Следва да се посочи, че принципната допустимост на прилагането на СРС спрямо
лица, упражняващи адвокатска професия, респективно, в случаите, при които независимо, че
даденото разрешение не е по отношение на такова лице, но се установи провеждан такъв
разговор, следва да се преценява във всеки конкретен случай, с оглед предметът на воденото
наказателно производство, като във всеки един момент следва да бъде съобразявана нормата
на изречение 2, на чл. 33, ал. 3 от ЗА и евентуалните такива записани разговори да се
унищожат незабавно. Респективно, в случай че това не бъде направено, изготвените ВДС – и
следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Следователно, въпросът за
изначалната допустимост за прилагане този доказателствен способ се извежда от предмета
на воденото наказателно производство. Също така, подлежи на преценка и предметът на
воденото наказателно производство, по което се прилагат специалните разузнавателни
24
средства, като принципната допустимост се извежда както от въведения предмет на
доказване, така и от събраните данни към момента на взимането на решение за прилагане на
този способ. Това е така, тъй като легитимното в разглежданата хипотеза, с оглед законовата
рестрикция, използване на СРС, може да се преценява единствено към този момент, към
който следва да образувано наказателно производство със съответния предмет и да може да
се направи предположение, че чрез използването на СРС могат да се съберат данни за
същото. Респективно, към този момент, с оглед събраните данни, се взима решение за
използване на този процесуален способ и се дава разрешение от компетентния съд с оглед
преценка дали се преследва легитимна цел. Процесуално некоректно е допустимостта му да
се извежда на практика от резултатите от прилаганите СРС, респективно, дали е доказана
такава престъпна дейност, което е предмет на актовете по същество на делото.
Пренасяйки тези принципни разсъждения на плоскостта на разглеждания казус,
следва да се отбележи, че наказателното производство е образувано, респективно, внесен е
обвинителен акт за иницииране на съдебното производство, като водещата теза е, че лицата,
упражняващи адвокатска професия, извършват текуща престъпна дейност, още повече, че
използват своите знания за нейното осъществяване. Това е тезата на обвинението в рамките
на цялото водено наказателно производство, като включително и в пледоарията си пред
въззивния съд, представителят на прокуратурата изказва становището, че от тези разговори
се установява наличието и функционирането на организираната престъпна група, в чийто
състав влизат и подсъдимите, упражняващи адвокатска професия. Ето защо няма как да се
приеме, че прилаганите с оглед това водено наказателно производство и въведеният предмет
на доказване, специални разузнавателни средства са недопустими в принципен план. С
оглед повдигнатите обвинения и въведената обвинителна теза е допустимо прилагането на
този доказателствен способ за установяване на твърдяната от обвинението извършвана в
момента на прилагането им престъпна дейност, извършвана от лицата, осъществяващи
такава професия. С оглед големия обем на изготвените ВДС – и, налице са и записи, които
касаят давани консултации по възникнали правни казуси, за които може да се приеме, че се
явяват недопустими доказателствени средства и не могат да бъдат използвани като
доказателства в съда. Става въпрос обаче за конкретни такива, като отново следва да се
приеме, че не са налице основания за изключване на всички резултати от прилагани спрямо
подсъдимите СРС.
Съдът отново намира за необходимо да отбележи, че изложеното дотук има
значение на практика единствено в теоретичен аспект, като разликата в това принципно
становище, в сравнение с приетото от страна на първоинстанционния съд /донякъде
противоречиво като описание/, не може да доведе до различни правни изводи. В
приложените ВДС – и, не се съдържа конкретна информация от която да бъде направен
извод в подкрепа на обвинителната теза. Налице са разговори, както лични, така и
служебни, от които става ясно, че подсъдимите са се познавали и са имали своите както
лични, така и служебни отношения, основно в областта на данъчното право и процедурите
по данъчно облагане, като става въпрос както за юридическо, така и за счетоводно
25
обслужване. От тези записи не може да бъде направен обаче извод, че тази дейност, на
моменти и съвместна, е насочена към извършване на престъпления, в която насока съдът ще
изложи своите съждения и при анализиране съставомерността на установената фактическа
дейност от страна на подсъдимите. Цитираното както от страна на прокурора в неговата
пледоария, така и в обвинителния акт обръщение „шефе“ към подсъдимия П., освен, че бе
аргументирано в дадените обяснения от подсъдимата М., също не води нито до извод, че
става въпрос за трайна йерархия между тях, а още по-малко, че същата е подчинена на
извършвана престъпна дейност.
От изложеното дотук съдът приема, че въпреки че в принципен план прилаганите
спрямо подсъдимите СРС да не се явяват недопустим доказателствен източник, същите не
подкрепят обвинителната теза по претендирания от обвинението начин и не водят до извод
за осъществени от страна на подсъдимите престъпления както по чл. 321 от НК, така и по
чл. 255, ал. 3 от НК.
При така описаната фактическа обстановка, този въззивен състав споделя
правните изводи на първоинстанционния съд, че по делото не се установява извършването
от страна на подсъдимите на вменените им престъпления. Съдът намира, че по делото не се
събраха достатъчно годни както в количествено отношение, така и като интензитет
доказателства за извършването от страна на подсъдимите на престъпление по чл. 321 от НК.
Легалното определение на „организираната престъпна група“ е дадено в разпоредбата на чл.
93, т. 20 от НК като предполага съществуването и функционирането на трайно сдружение от
три или повече лица, които са съгласували волите си с цел извършване на престъпления,
които се наказват с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок повече от ТРИ ГОДИНИ,
и в разглежданата хипотеза – на престъпления, целящи набавянето на имотна облага. В
разглежданата хипотеза, установено е, че между част от подсъдимите е налице връзка, която
връзка е налична както в личен, така и непрофесионален аспект. Подсъдимите М., Н., Б., Д.,
П., С. и И. са имали съвместна работа в областта на данъчното облагане, като кантората на
подсъдимите М. и Н. се е била специализирала в тази област. Останалите подсъдими са
вписани като адвокатски сътрудници, като част от тях са с юридическо образование, а
другите са с експертиза е в областта на счетоводството. Адвокатското дружество и
дружествата „Глобал Одит” ЕООД и „Глобал Инвест” ЕООД ползвали офиси в една сграда,
намираща се в гр. София, бул. „Монтевидео“ № 2. Не се установява обаче наличието на
такава трайна и установена връзка между подсъдимите, както и не се установява от
доказателствата по делото евентуалното сдружаване между подсъдимите да е с цел
извършване на престъпления, в разглеждания случай срещу данъчната система по чл. 255 от
НК. В тази насока не са събрани никакви доказателства. По делото не са налице свидетели,
които да сочат категорично за извършването на такива престъпления. В тази насока не са
събрани достатъчно, нито като количество, нито като интензитет доказателства. В тази
насока са разсъжденията на вещото лице О., съдържащи се в изготвено на фазата на
досъдебното производство, за което съдът изложи по-горе своите съображения, защо не
26
следва да бъде кредитирано. Същото е изготвено без вещото лице да се е запознало с всички
възможни данни, въз основа на които да изгради изводите си, както що се отнася до
конкретиката на сделките, така и относно възприетата от него принципна деятелност на
подсъдимите. Ето защо, въз основа на това заключение не могат да бъдат правени изводи
както относно престъплението по чл. 255, ал. 3 от НК, така и относно принципното
сдружаване на подсъдимите за извършване на престъпления. От изготвените ВДС – и,
резултат от прилаганите спрямо подсъдимите СРС също не могат да се правят изводи в
подкрепа на обвинението за извършени престъпления по чл. 321 от НК, в която насока съдът
изложи своите съображения, поради което е безсмислено същите да бъдат преповтаряни. В
тях на практика се обективират обичайни житейски и работни разговори, особено като бъде
взето предвид обстоятелството, че работната ангажираност на подсъдимите е свързана със
счетоводно и юридическо обслужване на дружества в контекста на данъчното облагане.
Поради това и дори и в някои от разговорите, да се третира въпросът за счетоводното
обслужване и данъчното облагане, същите са от такова естество, че няма как да бъдат
приети като установяващи престъпно сдружаване с определена цел или, респективно,
извършването на престъпна деятелност, вследствие на така постигнатото сдружаване. От
установената фактическа деятелност, свързана с търговската дейност и отразяващото я
осчетоводяване и деклариране пред НАП, също не следва извод за сдружаването на
подсъдимите за извършване на престъпления по чл. 255 от НК. Престъплението по чл. 321
от НК е формално по своята същност и за осъществяването му не е необходимо
привеждането на постигнатото съгласуване на волите в изпълнение и реализирането на
конкретна престъпна дейност. Въпреки това обаче, безспорно е, че евентуалната установена
такава деятелност, особено когато става въпрос за няколкократното й проявление, се явява
основен елемент за формиране на извод, че лицата, които са я извършили, са се сдружили
трайно в тази насока. В разглежданата хипотеза, от доказателствата по делото не се
установява извършването от страна на подсъдимите на престъпленията по чл. 255 от НК, за
които им е повдигнато обвинение, поради което и остава без доказателствена основа
твърдението в обвинителния акт, че подсъдимите са участвали в инкриминираното
престъпно сдружение. По изложените доводи и съобразявайки правилата за
доказателствената тежест в наказателния процес, този съдебен състав приема за недоказано
повдигнатото срещу подсъдимите обвинение за извършено престъпление по чл. 321 от НК,
от което следва че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена в тази й част.
Същата липса на доказателствена обезпеченост се отнася и до обвинението за
извършени престъпления по чл. 255 от НК. За съставомерността на това деяние следва да се
установи, че издадените фактури, подробно описани, включени впоследствие в дневниците
за покупки и продажби, се явяват с невярно съдържание, тъй като не отразяват реално
съществуващи сделки, а са създадени единствено за целите на облагането и за приспадане на
неследващ се данъчен кредит. В тази насока са на практика фактическите констатации и
изводите, залегнали в изготвения ДРА и заключението на вещото лице О.. Заключенията на
ДРА обаче са без правно значение в това производство, като следва да се отбележи, че
същият е отменен с влязло в сила съдебно решение. За да стигне до извод за липса на
27
доказателства за фиктивност на инкриминираните сделки, този съдебен състав взе предвид
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза в рамките на проведено
въззивно съдено следствие. Заключението безпротиворечиво и аргументирано сочи, че
сделките, приети в ДРА за фиктивни и целящи намаляване на дължимия ДДС, се явяват
документално обосновани, като между търговците са налице плащания по банков път за
всички декларирани сделки и същите могат да бъдат отнесени към изготвената търговска
документация. Отново следва да се изтъкне, че за разлика от изводите в ДРА и изготвената
на фаза на досъдебното производство експертиза, вещите лица по изготвените такива в хода
на въззивното съдебното следствие са разполагали с много по-широка документална база,
извършили са както проверки в счетоводството на търговеца, така и проверки на
извлеченията от банковите сметки на дружествата и са отнесли плащанията към сключените
сделки. Съвкупна се преценени закупените от „Фродексим“ ООД стоки към тези, продадени
на „Е ОН“ АД. Косвено, заключенията на вещите лица относно липсата на каквито и да било
доказателства за нереалност на сделките, се потвърждават от показанията на свидетелите А.
и К., които са били наясно с дейността на дружеството и са участвали дейно в нея,
последният и като съдружник и съуправител. Доводите, изложени от страна на
първоинстанционния съд в мотивите към атакуваната присъда следва да бъдат споделени
изцяло, независимо, че същите се базират единствено върху Решенията на АС – София и
ВАС, с които по реда на ДОПК е отменен издаденият спрямо „Фродексим“ ООД данъчно
ревизионен акт. С изготвената и приета в хода на въззивното съдебно следствие ССчЕ, тези
доводи получават своето потвърждение, с оглед на което предвид всичко изложено дотук,
този съдебен състав намира, че в подкрепа на обвинението срещу подсъдимите за
извършени престъпления по чл. 255 от НК не са събрани доказателства, а напротив,
събраните такива оборват обвинителната теза и обосновават извод за липса на осъществен
състав на престъпление. Това предполага потвърждаване на постановената оправдателна
присъда и в тази й част.
Становището на съда относно престъпленията по чл. 321 от НК и чл. 255, ал. 3 от
НПК, обуславят и оправдаването на подсъдимия П. по повдиганото срещу него обвинение за
извършено престъпление по чл. 253 от НК. На първо място, следва да се посочи, че в
мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения
относно съставомерните елементи на престъплението по чл. 253 от НК в принципен план.
Този съд не намира за необходимо да ги приповтаря в настоящото изложение. Безспорно в
разглежданата хипотеза се установи закупуването от страна на подсъдимия П., като
управител на „Оркафилмс“ ООД, на инкриминираните монети, които са вписани в
патримониума на дружеството. Извън изложеното от страна на първоинстанционния съд
относно извършената ревизия на дружеството, следва да се посочи, че освен самата сделка,
основен елемент за осъществяването на състава на престъплението по чл. 253 от НК „пране
на пари“, се явява установяването на предикатната престъпна дейност, респективно,
незаконният характер на имуществото, което се преобразува. В разглежданата хипотеза се
установи, че подсъдимият П. не е извършил съставите на вменените му престъпления по чл.
28
321 от НК и по чл. 255, ал. 3 от НК, последното, пряко генериращо имущество с незаконен
произход. Поради това, каквито и сделки подсъдимият да извърши, същите няма как да
бъдат разглеждани като съставомерни по смисъла на чл.253 от НК, тъй като не
представляват по същността си трансформация на имущество, което има престъпен
произход. Следователно и в тази си част съдът не установява извършено престъпление и
счита, че постановената оправдателна присъда следва да бъде потвърдена. Изводите на
първоинстанционния съд и по отношение на това обвинение почиват на коректно
приложение на материалния и процесуалния закон и следва да бъдат споделени.
С оглед поддържаното при условията на алтернативност искане от страна на
прокурора, постановената присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с оглед допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, този състав намира следното: Не са налице
основанията във визирания от прокурора смисъл. Мотивите към атакуваната присъда са
адекватни на съдържанието на внесения в съда обвинителен акт и на описанието и
доказателствената обезпеченост на обвиненията, вменени на подсъдимите. Този състав не
намира, че при мотивираните на изводите си, първоинстанционният съд е допуснал волята
му да не е ясна, както и да е игнорирал в цялост доказателствени източници, които да са от
значение за формиране на изводите му както по фактите, така и по правото.
Доказателственият анализ отговаря в пълна степен на лаконичността на фактическото
описание на деянията в обвинителния акт и реалната липса на достатъчно както по обем,
така и като интензивност и тежест доказателства в подкрепа на обвинителната теза.
Посочени са в мотивите към присъдата разпитаните свидетели, както и относимостта на
показанията на всеки един от тях към предмета на доказване по делото. Същото се отнася и
до приетите експертни заключения, като е посочени кои от тях следва да се кредитират и кои
не, относимостта им, както и доказателствената им тежест. Недоволството на представителя
на обвинението е в две основни насока. Първата е свързана с начина, по който съдът е
третирал резултатите от използваните спрямо подсъдимите СРС. Съдът обаче е изложил
своите подробни съображения относно този доказателствен източник, като обстоятелството,
че същите не са в насоката, претендирана и поддържана от обвинението, не може да се
приеме за равнозначно на игнорирането в цялост на тези доказателства. Действително,
мотивите към присъдата търпят критика в насока, че доказателствата, придобити от
Република Словения по реда на международната правна помощ, не са споменати в същите.
Следва обаче да се приеме, че и този състав намира същите за на практика неотносими към
предмета на доказване по делото така, както същият е въведен с внесения в съда
обвинителен акт. Става въпрос за отношения между дружествата, доставчици на
„Фродексим“ ООД и техния доставчик. Тези отношения няма как да повлияят върху
изводите относно наличието или не на осъществен състав на престъплението от страна на
подсъдимия Ф., управител на „Фродексим“ ООД, като извършител. Ето защо, мака и тези
доказателствени източници да не са включени в обсъждания от страна на
първоинстанционния съд доказателствен материал, това не нарушава възможността на
страните да разберат изводите му относно осъществилата се фактическа обстановка. Следва
29
още веднъж да се посочи, че по отношение на всяко от инкриминираните деяния, в мотивите
е налице надлежно описание на елементите, които следва да са налице, за да е осъществен
състав на престъпление. Налице е също така описание защо се приеме, че определен
елемент не е налице, в мотивиране на постановената оправдателна присъда. Така че волята
на съда е била ясна във всеки един момент и по отношение на всяко едно обстоятелство.
Обстоятелството, че този въззивен състав е тълкувал по различен начин част от
доказателствата по делото, приемайки например в по-голяма степен допустимост на
резултатите от прилаганите спрямо подсъдимите СРС и намирайки необходимост от
назначаване на нова ССчЕ и не приемайки единствено резултатите от съдебното обжалване
на издадения ДРА касае естеството на делото и няма как да се приеме като немотивиране
изводите на първоинстанционния съд. В принципен план следва да се посочи, че
мотивирането на „липса“ /описание на отрицателен факт/ на определен съставомерен
елемент няма как да се изисква да бъде надлежно описано по начина и с интензивността,
която процесуалният закон и практиката са наложили по отношение на позитивното
доказване. В разглежданата хипотеза, в мотивите е налице описание на всички обективни
факти и обстоятелства, които се приемат за осъществени, в комбинация с тези, които следва
да са налични, за са се приеме, че е доказано осъществяването на престъплението от
обективна страна. С посочването на това кои доказателства, въз основа на които се
претендира доказаността на обвинението, не се кредитират, мотивите към атакуваната
присъда покриват законовите изисквания и позволяват на страните да организират защитата
на тезите си. Поради това този въззивен състав не споделя становището на прокурора, че
мотивите към присъдата са неясни и необхващащи събрания доказателствен материал до
степен, която може и следва да бъде приравнена на фактическа „липса на мотиви“.
Правилно също така, с оглед постановената присъда, направените по делото
разноски са отсъдени да останат в тежест на държавата, а произнасянето относно
веществените доказателства е пряко следствие от постановената присъда и кореспондира с
изводите на съда относно авторството и вината от една страна, а от друга – с процесуалните
източници за владението на иззетите вещи. Това налага потвърждаването на присъдата и в
тази й част.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, налагащи нейната отмяна или изменение, поради което и на основание
чл.334, т.6 от НПК, Софийски Апелативен съд
РЕШИ:
30
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда от 27.10.2023г., постановена по
НОХД № 4469/19г. по описа на Софийски градски съд /Специализиран
наказателен съд – закрит/.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31