РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110210615 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Х. М. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (на кратко :
Електронен фиш) Серия К № 7550645, издаден от СДВР за това, че на 17.05.2023г. в 15:30
часа в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ до № 143, с посока на движение от ул. „Павел
Красов“ към бул. „Александър Малинов“, при ограничение на скоростта от 80 км/ч.,
въведено с пътен знак В-26 в населено място, лек автомобил „****” с рег. № **** се е
движил със скорост от 120 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, за което на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Д. Х. М. е наложена „глоба“ в размер
на 400 (четиристотин) лева.
В жалбата на М. се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен и издаден при
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Д. М. счита, че посоченото в Електронния фиш място не е точно
и коректно описано, тъй като не било посочено географското обозначение на
местоположението или GPS координати. На следващо место в жалбата се твърди, че липсва
съставен и коректно попълнен Протокол от 17.05.2023г. за използването на автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) с № MD1195 съгласно изискванията на чл.10, ал.1
от Наредба № 8121з-532/2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
1
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Дори не
било ясно дали АТСС е стационарно или мобилно. В жалбата се посочва, че в Електронния
фиш не бил посочен точен вид и модел на АТСС, а само бил вписан неговият фабричен
номер и жалбоподателят не може да разбере кой вид и модел система е заснел нарушението
и дали същият е преминал задължителните първоначални и последващи проверки, както и
дали конкретното техническо средство е годно да заснема и установява нарушения за
скорост към процесната дата. В жалбата се посочва, че при връчването на Електронния фиш
не били предоставени и доказателствата за извършване на нарушението, вкл. и снимков
материал на нарушението, на пътния знак и на АТСС, поради което било нарушено правото
на защита на М.. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш.
Претендират се и направените от жалбоподателя разноски по делото.
В писмо с вх. № 218023 от 01.08.2023г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си
съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния
фиш не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление, но се посочва, че това приравняване е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и
Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата
относно процедурата за съставяне или реквизитите на Наказателното постановление,
въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото се цитира и § 6, т.65 от
ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с мобилна
система за видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1195, като се отбелязва, че техническото
средство е преминало последваща метрологична проверка. Твърди се, че нарушението,
нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. По делото
били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка,
отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При
издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, с
които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да
потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен. В писмо
с вх. № 218023 от 01.08.2023г. се казва още, че техническо средство тип CORDON M2 е
одобрен тип средство за измерване предвид чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията
и чл.1а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
приета с Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 239 от 24.10.2003г. Накрая в
писмото изрично е направено възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Д. Х. М. и нейният защитник – адв.
Цановски не се явяват лично в съдебно заседание на 18.10.2023г. и не вземат становище по
време на съдебните прения.
2
Въззиваемата страна СДВР също не изпраща представител пред СРС в съдебното
заседание на 18.10.2023г.
По делото има депозирано писмено становище с вх. № 288615 от 16.10.2023г. от адв.
Цановски. В него се казва, че Електронният фиш сам по себе си не се ползва с
доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. В тежест на
издателя на Електронния фиш е да докаже по категоричен начин законосъобразността на
всички действия, извършени при установяване на нарушението чрез предвидените в закона
доказателствени средства. В случая такова доказване липсвало. Изтъква се, че не било
представено доказателство за извършен предварителен анализ за определяне на местата за
пътен контрол през месец май 2023г. съгласно чл.6, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото била представена
снимка на автомобила, но не бил посочен номера на снимката, каквото е изискването на чл.5
от цитираната по-горе Наредба и нямало как да се направи проверка дали тази снимка
установява едно от 82-те нарушения, посочени в Протокола за използване на АТСС, както и
дали въпросната снимка е с номер между посочените първо и последно статично
изображение в същия Протокол. Имало и несъответствие между броя на установените
нарушение и броят на заснетите статични изображения, а в Ежедневната форма на отчет от
17.05.2023г. общата бройка на заснетите нарушения е 111. По отношение на снимките на
пътния знак и на АТСС адвокатът посочва, че не е отбелязана датата на заснемане или
географските координати на заснетите обекти. Релевират се доводи, че Протоколът не бил
надлежно попълнен съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Не било отбелязано на кой километър, от кой път е
извършен контролът. Отбелязването на административния адрес не било достатъчно.
Според адв. Цановски в Протокола били въведи два взаимно изключващи се факта –
ограничение на скоростта с пътен знак и общо ограничение на скоростта, поради което
жалбоподателят не можел да разбере как е поставено ограничението на скоростта – дали
това било общо ограничение на скоростта или е с пътен знак. Не било посочено и кой е
съставил Протокола, липсвал подпис на съставителя. Свалянето на изображенията чрез
3G/4G не можело да стане без човешка намеса. Не било отбелязано кой е приел Протокола,
кой е дал началото на автоматичното сваляне на изображенията. Не било ясно и кой е
използвал АТСС. Поради това защитата приема, че липсва съставен Протокол. Отбелязва се
и това, че Протоколът за използване на АТСС бил без посочен регистрационен пореден
номер с дата на регистрация в ОПП – СДВР и това също било равносилно на липса на
съставен Протокол. В писменото становище се прави извод, че представените по делото
доказателства по никакъв начин не доказват процесното нарушение – не било доказано
мястото на извършване на нарушението, нито въведеното ограничение на скоростта от 80
км/час. Иска се отмяна на обжалвания Електронен фиш. Моли се и за присъждане на
направените от жалбоподателя разноски по делото, като към писменото становище се
3
прилага Договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно с отразено
плащане на адвокатското възнаграждение.
По делото са депозирани и писмени бележки с вх. № 288131 от 16.10.2023г. от гл.
юрк. Христов (пълномощник на СДВР), с които се оспорва жалбата на Д. М.. Същата е
определена като неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди се при издаване на
Електронния фиш да са били спазени изискванията на чл.188 и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.
Изброяват се представените по делото доказателства и се възпроизвежда фактологията от
Електронния фиш. Цитира се чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска снимковият материал да бъде
ценен като годно веществено доказателствено средство за установяване на нарушението.
Претендира се административно – наказващият орган правилно да е приложил чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП, а наказанието да е правилно индивидуализирано в законоустановения му
размер. Приема се за доказано обвинението по чл.21, ал.2 от ЗДвП от обективна и
субективна страна. Процесуалният представител на въззиваемата страна иска СРС да вземе
предвид, че напоследък са зачестили пътно-транспортните произшествия, които се дължат
на шофиране с превишена скорост. Поради това поведението на жалбоподателката е
укоримо, тъй като водач, който си позволява шофиране с превишена скорост поставя в
опасност не само своя живот, но и този на другите участници в движението. С тези
аргументи се мотивира искането за потвърждаване на процесния Електронен фиш като
законосъобразен. Освен това гл. юрк. Христов иска и присъждане в полза на СДВР на
юрисконсултско възнаграждение. В случай, че поисканото адвокатско възнаграждение
надвишава нормативно определения минимум, гл. юрк. Христов прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед на липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
В периода от ноември 2021г. до юни 2023г. Д. Х. М. е била собственик на лек
автомобил „****” с рег. № ****.
На 17.05.2023г. в 15:30 часа в гр. София по бул. „Цариградско шосе“ до № 143, с
посока на движение от ул. „Павел Красов“ към бул. „Александър Малинов“ лек автомобил
„****” с рег. № **** се движил със скорост от 124 км/ч. при ограничение на скоростта 80
км/час, въведено с пътен знак В-26 в населено място. Скоростта, с която се движел
автомобилът била установена и заснета с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON М2 с № MD1195. Същата е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със
срок на валидност на одобряване на типа до 13.06.2027г. В периода 13.03.2023г. -
14.03.2022г. тази видео-радарна система е преминала периодична проверка, за която е
издаден Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. Според този Протокол
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/-
3 % при скорост над 100 км/час.
4
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система за времето от 14:30 часа до 16:30 часа на 17.05.2023г. тази видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип CORDON M2 с № MD1195 (за която е издаден Протокол № 020-
СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за експлоатация до 14.03.2024г.) е била позиционирана в
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 143, за да контролира скоростта на движение на
МПС-та, движещи се от ул. „Павел Красов“ към бул. „Александър Малинов“, при посока на
задействане – приближаване на МПС и при стационарен режим на измерване.
Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 80 км/час, въведено с пътен
знак В-26.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 7550645, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Д. Х. М. е наложена „глоба“ в размер на 400 лева за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че нарушението
е извършено на 17.05.2023г. в 15:30 часа в гр. София по бул. „Цариградско шосе“ до № 143 с
посока на движение от ул. „Павел Красов“ към бул. „Александър Малинов“, при
ограничение на скоростта 80 км/час, въведено с пътен знак В-26 в населено място, при
установена скорост от 120 км/час (след приспаднат толеранс) и при превишение на
скоростта с 40 км/час, като нарушението е извършено с лек автомобил „****“ с рег. № ****
и е установено с АТСС с № MD1195.
Този Електронен фиш е връчен на Д. М. на 11.07.2023г. и е обжалван с жалба,
подадена на 25.07.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: снимков материал (лист 6, лист 7
и лист 31 от делото); справка за собствеността на лек автомобил с рег. № **** (лист 8 от
делото); Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи (лист 9 от
делото); Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023г. (лист 10 от делото); справка в
сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер на
вписване В-46 (лист 11 от делото); Решение за одобрение на типа на уреда за измерване
(лист 12 от делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система (лист 14 от делото); Ежедневна форма на отчет (лист 15 от делото); справка от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 7550645 (лист 16
от делото); справка картон на водача (лист 17 от делото); Сертификат за успешно завършен
курс на обучение на Митко Петров (лист 18 от делото); писмо от ОПП-СДВР с вх. № 237723
от 24.08.2023г. (лист 30 от делото); писмо от Столична община с вх. № 236471 от
23.08.2023г. с приложена схема (лист 37-39 от делото); писмо от ОПП – СДВР с вх. №
237654 от 24.08.2023г. с приложени справка за регистрации на МПС с рег. № **** и справки
за собствеността на автомобила (лист 41-46 от делото) и писма от Български институт по
метеорология с вх. № 243198 от 30.08.2023г. и с вх. № 246473 от 04.09.2023г. - с приложени
Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023г., извадка от Регистър на одобрените за
5
използване типове средства за измерване и извадка от ръководство за експлоатация на
многоцелева фото-радарна система CORDON M2 (лист 48-61 и лист 63-71 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Приложеният на лист 18 от делото Сертификат за успешно завършен курс е
обективно и достоверно писмено доказателство, което не се разколебава от нито едно друго
доказателство по делото. Поради това съдът го кредитира и приема, че Митко Петров
(посочен в Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система на
лист 14 от делото като лице, което е разположило и настроило АТСС) е преминал обучение
и може да борави с техническо средство CORDON M2.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система и
Ежедневната форма на отчет (приложени на лист 14 и лист 15 от делото) са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система се установява мястото, посоката на движение на контролираните МПС-та, броят и
номерата на клиповете, заснети с техническото средство, броят на установените нарушения,
както и че ограничението на скоростта на движение на превозните средства е 80 км/час,
въведено с пътен знак. От Ежедневната форма на отчет се установява, че на същото място и
посока на движение (като отбелязаните в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система) е било разположено техническо средство, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та при ограничение на скоростта 80 км/час,
въведено с пътен знак В-26 в населено място. Доколкото мястото, посоката на движение,
часовия диапазон, ограничението на скоростта на движение, вписани в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система и в Ежедневната форма на
отчет от 17.05.2023г. съвпадат, СРС приема, че тези два документа се отнасят до едни и
същи обстоятелства.
Съдебният състав не споделя тезата, застъпена в писмено становище с вх. № 288615
от 16.10.2023г., че наличието на несъответствие между броя на установените нарушение и
броят на заснетите статични изображения представлява порок. Заснетите изображения
включват броя на всички автомобили, преминали през процесното место в периода от
време, в който там е имало поставено АТСС. Това означава, че направените снимки
обхващат изображения, на които има установени нарушения, и такива, на които няма
заснети нарушения. Именно на това се дължи разликата в броя на заснетите изображения и
броя на установените нарушения. В Протокола на лист 14 от делото е посочено, че са
констатирани 82 нарушения, а в Ежедневната форма на отчет от 17.05.2023г. е посочено, че
общият брой на заснетите нарушения е 111. Доколкото в Ежедневната форма на отчет на
лист 15 от делото са вписани общо три дейности с АТСС (от 09:30 до 11:30 часа, от 12:00 до
14:00 часа и от 14:30 до 16:30 часа), посочването на по-голям брой нарушения в
Ежедневната форма на отчет от броя на нарушенията, отбелязани в Протокола на лист 14 от
6
делото, който се отнася само за времето от 14:30 до 16:30 часа също не дискредитира
конкретния Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Видно от лист 14 от делото
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система съдържа
основните реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от цитираната Наредба –
посочено е, че датата на използване на техническото средство е 17.05.2023г.; отбелязани са
имената и подписите на лицето, което е разположило и настроило АТСС, респ. което е
проверило въпросния Протокол. Посочено е, че уредът се задейства за приближаващи МПС-
та и че измерва при стационарен режим. Отбелязани са общият брой на констатираните
нарушения, номерата на първото и на последното изображение, вида и номера на
ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична проверка, за
което има издаден Протокол № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023г. с годност за експлоатация до
14.03.2024г. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист
7-гръб от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване на
автоматизирано техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г.
Неоснователни са доводите на защитата на жалбоподателя за нарушение на чл.6, ал.2
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Това, че по делото не е представено доказателство за извършен предварителен
анализ за определяне на местата за контрол през месец май 2023г. не означава, че такъв не е
бил извършен. Събирането на подобно доказателство не е било поискано от жалбоподателя
или неговия процесуален представител. Съдът не счита, че събирането на това
доказателство е относимо към решаването на спора по същество, тъй като анализа на
местата за контрол с АТСС е без значение за самото нарушение и доказването му по делото.
Поради това съдът служебно не е пристъпил към събиране на такива доказателства.
Вярно е, че в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система не са посочени регистрационен номер и дата на регистриране на документа в ОПП
– СДВР, както и че няма име и подпис на лицето, приело Протокола, но СРС счита, че това
не са съществени процесуални нарушения. Доколкото Протоколът е проверен от Началник
на ОПП – СДВР на 18.05.2023г. и е предоставен на съда именно от ОПП - СДВР, липсата на
посочен регистрационен номер и дата на регистриране в Протокола не следва да се приема
за съществен пропуск. Няма съмнение, че такъв Протокол съществува, че същият е
надлежно попълнен и проверен, както и че е наличен в ОПП-СДВР. В графата за приемане
на Протокола е изрично посочено, че данните са „автоматично прехвърлени чрез 3G/4G
CORDON“, което означава, че приемането на Протокола и изображенията към него с цел
съхраняването им на компютърна конфигурация/сървър е било извършено „автоматично“,
без човешка намеса, поради което и няма положени имена и подписи на служител на ОПП –
7
СДВР.
Неоснователно е и оплакването, че не било посочено кой е съставил Протокола и че
липсвал подпис на съставителя. Според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата няма изискване за
посочване на съставителя на Протокола. Не отговаря на съдържанието на Протокола на лист
14 от делото твърдението на адв. Цановски, че не било ясно кой е използвал АТСС. Видно
от втората страница на въпросния Протокол разположението на АТСС и неговото
настройване е станало от Митко Петров, като лицето се е и подписало в Протокола.
Твърденията за липса на посочен километър и път, където е извършен контролът,
също не се споделят от съда, тъй като в Протокола на лист 14 от делото е записан точният
адрес – с град, булевард, номер. Съдът приема, че мястото на извършване на контрола е
ясно, а изискването в бланката за посочване на „№ на път – км“ е относимо в случаите,
когато нарушението не е извършено на улица или булевард, а на път с номер. Не е вярно и
твърдението на адв. Цановски, че в Протокола били въведи два взаимно изключващи се
факта. В документа на лист 14 от делото достатъчно ясно, грамотно и разбираемо е
посочено, че ограничението на скоростта е 80 км/час и че във връзка с това има пътен знак
за ограничението.
Водим от изложеното съдът прие за неоснователни релевираните в писмено
становище с вх. № 288615 от 16.10.2023г. аргументи за нарушаване на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и извода за липса на
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метеорология с вх. №
243198 от 30.08.2023г. и с вх. № 246473 от 04.09.2023г., приложените Протокол от проверка
№ 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., извадка от Регистър на одобрените за използване типове
средства за измерване и извадка от ръководство за експлоатация на многоцелева фото-
радарна система CORDON M2, както и от справката в сайта на Български институт по
метрология за вписан тип средство за измерване с номер на вписване В-46, Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система и Решението за одобрение
на типа на уреда за измерване се доказва, че техническото средство, с което е констатирано
и заснето процесното нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания,
преминало е проверка и съответно е било технически годно към процесната дата. Тук е
местото съдът да посочи, че доколкото от Протокола на лист 14 от делото се вижда, че за
въпросното техническо средство е издаден Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС от
14.03.2023г. и в същия смисъл са и писмата от Български институт по метрология (на лист
48 и лист 63 от делото), следва да се приеме, че посоченото в Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система АТСС е именно видео-радарната система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 с № MD1195, вписана в регистъра
8
на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г.
със срок на валидност до 13.06.2027г. Същевременно посоченото в Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система АТСС - CORDON № MD1195
фигурира и в снимковия материал на лист 6 от делото. Това означава, че именно това
техническо средство е било използвано при заснемането на процесното нарушение.
Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било установено процесното
нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба и е било годно да
заснеме скоростта на автомобила.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 6 от делото се установява марката и регистрационния номер
на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място; вида и
номера на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът. Приложеният по делото
снимков материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата,
час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и
информативно доказателствено средство и съответно го кредитира. Доколкото в снимката
на лист 6 от делото е цитирано техническо средство CORDON M2 с № MD1195, съдът
приема, че процесното нарушение е заснето именно с техническото средство, описано в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система. Освен номера
на техническото средство, между снимката на лист 6 от делото и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система на лист 14 от делото има припокриване и
касателно мястото, ограничението на скоростта, датата и часовия диапазон. Поради това за
съда не възниква съмнение, че снимката на лист 6 от делото е направена именно с
техническото средство, описано в кредитираните по-горе писмени доказателства.
Приложената на лист 6 от делото снимка съдържа не само GPS координати, но и точно
посочено място - улица, номер, посока на движение на превозното средство. Тези
обстоятелства от снимката на лист 6 от делото изцяло съвпадат с посоченото в обжалвания
Електронен фиш място на извършване на нарушението. Поради това неоснователно
жалбоподателят твърди, че не било ясно посочено мястото на нарушението в Електронния
фиш. Неоснователна е и претенцията за изписване в Електронния фиш на географското
обозначение на местоположението или GPS координати на мястото на извършване на
нарушението. Индивидуализирането на мястото на нарушението с улица и номер е много
по-разбираемо от GPS координати и не ограничава по никакъв начин правото на
жалбоподателя да научи за което точно място му се вменява да е извършил процесното
нарушение.
9
Това, че на лист 6 от снимката не е посочен номер не означава, че снимката няма
такъв съгласно чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Самият факт, че в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система са посочени номера на снимки означава, че статичните
изображения имат такива, но това, че те не са отбелязани върху хартиения носител на
снимката не означава, че същата е негодно веществено доказателствено средство. Налице са
множество съпоставими обстоятелства, въз основа на които може да се направи извод, че
снимката на лист 6 от делото е направена именно с АТСС, по повод използването на което е
съставен Протокола на лист 14 от делото.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимковия материал, приложен на лист 7 и
лист 31 от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тези снимки се явяват
годно веществено доказателствено средство. От тях се установява наличието на пътен знак
В-26, задаващ ограничение на скоростта 80 км/час и позиционирането на АТСС. Вярно е, че
на тези снимки няма отбелязана датата на заснемане или географски координати, но от
заснетите и налични на снимките обекти ясно се вижда къде е бил поставен пътният знак В-
26 и съответно къде е било позиционирано АТСС. По посока на движение на автомобилите
(по бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ал. Малинов“) пътният знак В-26 е преди билборда
(видно от лист 7 и лист 31 от делото), а АТСС е след този билборд, насочен към
автомобилите, които го приближават и които по посока на движението си първо са
преминали покрай пътния знак В-26, а едва след това покрай техническото средство, което
ги е заснело. Това, че снимките на лист 7 и лист 31 от делото нямат достоверна дата не ги
прави негодни веществени доказателствени средства. В случая датата на поставяне на АТСС
се установява от Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система на лист 14 от делото, а наличието на пътен знак В-26, задаващ ограничение на
скоростта 80 км/час, към 17.05.2023г. се доказва и с други годни, относими и информативни
доказателства, които съдът ще обсъди по-долу.
Следва да се даде вяра и на писмото от Столична община с вх. № 236471 от
23.08.2023г., както и на приложената към него схема, тъй като са годни, информативни,
достоверни и непредубедени писмени доказателства. От схемата става ясно, че на
процесното място има поставен пътен знак B-26, въвеждащ ограничение на скоростта 80
км/час, както и че мястото е населено. В същия смисъл данни се съдържат и в снимките на
лист 7 и лист 31 от делото, в Ежедневната форма на отчет на лист 15 от делото, в Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система на лист 14 от делото,
както и в писмото от ОПП-СДВР на лист 30 от делото. Цитираното писмо на ОПП – СДВР
намира опора в кредитираните по-горе от съда писмени доказателства. Поради това СРС
дава вяра и на него, като съответно от съвкупната преценка на посочените по-горе писмени
доказателства съдът приема за безспорно доказано, че на процесната дата и място
ограничението на скоростта е било 80 км/час, въведено с пътен знак В-26, като мястото на
извършване на нарушението е в населено място.
10
Писмото от ОПП – СДВР с вх. № 237654 от 24.08.2023г. с приложени справка за
регистрации на МПС с рег. № **** и справки за собствеността на автомобила, както и
справката за собственост на МПС с рег. № **** са еднопосочни, последователни,
достоверни и непредубедени. Поради това съдът ги кредитира и приема, че в периода от
ноември 2021г. до юни 2023г. (което включва и процесната дата – 17.05.2023г.) Д. Х. М. е
била собственик на лек автомобил „****” с рег. № **** .
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 9 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Съдът дава вяра и на справката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 7550645 (приложена на лист 16 от делото), тъй като това е
обективно и достоверно писмено доказателство, което не се опровергава от нито едно друго,
събрано по делото доказателство. Въз основа на тази справка СРС приема, че процесният
Електронен фиш е връчен на М. на 11.07.2023г., от където пък следва, че подадената на
25.07.2023г. жалба е била депозирана в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Справката картон на водача е издадена от държавен орган и има доказателствена сила
за посочените в нея обстоятелства. Поради това СРС я кредитира и приема, че Д. М. има и
други нарушения по ЗДвП.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и изрично е посочено, че
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
11
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания Електронен фиш,
съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания – посочена е
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/;
мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на заснетото МПС и
собственикът на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана скорост на движение
на МПС-то, както и ограничението на скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен знак В-26 в
населено място, съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна степен, без да е
допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой от
задължителните реквизити на Електронния фиш. В него са изложени фактите, при които е
реализирано нарушението и съответстващата му правна квалификация по чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е и наложената на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба /в
размер на 400 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати.
Освен това за процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки. Според чл.189, ал.4 от ЗДвП обстоятелствата дали
Електронният фиш подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок не са реквизит на
Електронния фиш, поради което и тяхната липса не съставлява съществено процесуално
нарушение. Според чл.189, ал.4 от ЗДвП не е задължително в Електронния фиш да бъдат
упоменати видът, моделът или фабричният номер на АТСС. Достатъчно е нарушението да е
описано, за да може нарушителят да разбере за какво му се ангажира административна
отговорност. Според съдебния състав това в случая е изпълнено, тъй като в Електронния
фиш е посочено, че е извършено нарушение на скоростта, като са отбелязани разрешената,
установената и превишената скорост, както и времето и мястото на извършване на деянието.
Отбелязването в Електронния фиш, че нарушението е установено и заснето с АТСС и
изписването на номера на техническото средство е в допълнение към задължителните
реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което към това съдържание не следва да се
подхожда с големи изисквания. Правото на жалбоподателя да разбере кое точно АТСС е
заснело нарушението и дали то е преминало проверка, респ. дали е годно да заснема и
установява нарушения за скорост е право, което се реализира в хода на производството чрез
запознаване с доказателствата към преписката, а не е изискване, което се свързва със
съдържанието на Електронния фиш или с неговото връчване на нарушителя. Поради това е
неоснователно и оплакването на жалбоподателя, че на М. не били предоставени
доказателства за извършване на нарушението, вкл. и снимков материал. В случай, че лицето
е искало да се запознае с тези доказателства е имала това право, във връзка с което е
следвало да се яви в ОПП – СДВР за запознаване с материалите по преписката. По делото
няма доказателства, че М. е поискала и й е било отказано да се запознае с доказателства,
относими към вмененото й нарушение, поради което и твърдението за нарушено правото на
защита на жалбоподателя се приемат за неоснователни от съда.
Водим от изложеното до тук съдът приема, че конкретното нарушение е достатъчно
ясно и разбираемо описано в Електронния фиш. Посочени са всички елементи от
12
фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Процесният
Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на ЗДвП и без да са допуснати
съществени процесуални нарушения. Не е било реално нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
От датата на нарушението /17.05.2023г./ до връчването на Електронния фиш
/11.07.2023г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец януари
2024г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на
административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
13
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
14
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
17.05.2023г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 17.05.2023г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 124 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
% при скорост над 100 км/час - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 120
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 % при скорост над 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 120 км/час. Доколкото от приложената на лист 6 от делото
снимка следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № **** е 124
км/ч., то след приспадане на толеранса от 3 % следва да се приеме, че автомобилът се е
движил със скорост от поне 120 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от
действително измерената скорост от 124 км/час.
От писмото на ОПП-СДВР на лист 31 от делото, писмото от Столична община с
15
приложена схема (на лист 37-39 от делото), от Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система на лист 14 от делото, Ежедневната форма на отчет на лист
15 от делото и от снимките на лист 6, лист 7 и лист 31 от делото се установява, че на
процесното място към 17.05.2023г. е имало поставен пътен знак В-26, въвеждащ
ограничение на скоростта 80 км/час в населено място.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 120 км/час при ограничение на
скоростта 80 км/ч., въведено с пътен знак В-26 в населено място, водачът на лек автомобил
„****” с рег. № **** е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се
превишава скоростта, сигнализирана с пътен знак, която в случая е 80 км/час. Движейки се
на посочените в Електронния фиш място и време със скорост от поне 120 км/час, при
условие, че е имало пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта 80 км/час,
обективно е реализиран съставът на административното нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 80 км/час (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) е с 40 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е реализирано при
пряк умисъл, тъй като всеки водач на лек автомобил знае задължението си по ЗДвП, че не
следва да управлява МПС със скорост над въведената с пътен знак В-26. Реално е била
измерена (след приспаднатият толеранс от 3 %) скорост от поне 120 км/час. Ситуирането на
пътния знак непосредствено до пътното платно обосновава наличие на знание за
ограничението на скоростта до 80 км/час на процесното място. Всичко това означава, че
водачът на МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „****” с рег. № **** на
17.05.2023г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложените на лист 8, лист 42 и лист 45 от
делото справки е видно, че собственик на автомобила към 17.05.2023г. е била именно
жалбоподателката М., правилно е била ангажирана именно нейната административна
отговорност. Това е така, защото според чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено МПС-то, отговаря за извършеното с него нарушение, като
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил МПС-то. Доколкото Д. Х. М. е получила препис от
Електронен фиш Серия К № 7550645, то тя е разбрала, че й е издаден Електронен фиш и в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подала в законоустановения 14-
дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час,
въпреки че това й е било изрично указано в самия Електронен фиш. От тук следва, че в
случая на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на Д. Х. М. – като собственик на МПС-то, непосочил дали и на
кого е предоставил автомобила за ползване на 17.05.2023г.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП при превишаване на разрешената максимална
16
скорост в населено място от 31 до 40 км/час нарушителят се наказва с „глоба“ в размер на
400 лева. С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 40 км/ч. над
ограничението от 80 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 %) и начина, по който
законодателят е определил да се санкционира административно – наказателно отговорното
лице за нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на Д. Х. М. (като
собственик на МПС-то, недоказала, че автомобилът е бил управляван от друго лице) следва
да се определи „глоба“ в размер на 400 лева. Точно фиксираният в закона размер на
административното наказание за това нарушение не позволява на съда да прави преценка на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от
напред в закона и е в твърд размер, който съвпада с наложения на жалбоподателя размер на
глобата. Поради това Електронният фиш се явява законосъобразен и в частта относно
наложеното с него административно наказание.
В случая липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Нарушителят има извършени и други нарушения по ЗДвП. Процесното
нарушение е типичен пример на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено е
през светлата част на денонощието, на оживен столичен булевард. Превишението е много
над максимално разрешената скорост на движение, въведена с пътен знак В-26. Поради това
СРС счита, че деянието не представлява маловажен случай.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния Електронен фиш
(СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава
Електронния фиш и пред СРС, НО, 10 състав процесуален представител на въззиваемата
страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР с
писмените бележки с вх. № 288131 от 16.10.2023г. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на
АПК. Когато въззиваемата страна е била защитавана от юрисконсулт - на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от
съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ
следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи
според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото
e настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по това дело процесуалният
представител на въззиваемата страна не е взел участие в съдебното заседание пред СРС на
18.10.2023г., а единствено е депозирал писмени бележки по делото. Освен това самият
правен спор не се отличават с фактическа или правна сложност. Поради това съдебният
състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е.
80 (осемдесет) лева.
17
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7550645, издаден от СДВР, с
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП на Д. Х. М. е наложена „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА Д. Х. М. с ЕГН **********, с адрес : ****, със съдебен адрес за
получаване на книжа : *****, да заплати на СДВР за направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18