Определение по дело №1075/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№………/…...07.2019г.

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                                  ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА                                                                

като разгледа докладваното от съдия Хекимова

възз.търг.дело №1075 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №18473/12.03.2019г. от Т.Н.Н.,  ЕГН **********, с  постоянен адрес *, чрез особен представител адв. Т, ВАК срещу Решение №590/13.02.2019г. по гр.д. №5616/2018г. на ВРС, 46 състав, в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6 сума в размер на 227,29 лева, претендирана като цена за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 01.04.2016г. до 31.07.2016г. по договор за мобилни услуги от 15.04.2016г., за абонатен № *********, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№18231/2017г. на ВРС, 25- ти състав,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Сочи се, че съдът е основал извода си за основателност на предявения иск върху неправилния извод за преклудиране на правото на потребителя да оспори начисленото му потребление. Твърди се, че разпоредбата на чл.31 от ОУ, на която се основава горния извод, представлява неравноправна клауза, която би следвало служебно да бъде установено от съда. Излага се също, че в случая липсват данни да е определен кредитен лимит, което изключва възможността за доставка на услуги над договорената стойност.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* депозира писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приел за установен факта на доставка на услугите, за които се претендира заплащане, по установеното облигационно правоотношение между страните. Сочи се, че потребителят е ползвал услуги извън включените в цената на ползваната от него програма, което води до заплащане и на тяхната стойност.  Доказателствени искания не са направени.

Подадена е и въззивна частна жалба вх.№35368/17.05.2019г. от Т.Н.Н.,  ЕГН **********, с  постоянен адрес *, чрез особен представител адв. Т, ВАК срещу определение от 06.05.2019г., с което е уважено искането на ищцовата страна с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Отправеното към съда искане е за отмяна на първоинстанционното определение и оставяне без уважение на искането по чл.248 от ГПК.

Съдът намира, че жалбите, въз основа на които е образувано настоящото производство, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, спазени са и останалите изисквания за редовност на същата съобразно разпоредбите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна въззивна жалба вх. №18473/12.03.2019г. от Т.Н.Н.,  ЕГН **********, с  постоянен адрес *, чрез особен представител адв. Т, ВАК срещу Решение №590/13.02.2019г. по гр.д. №5616/2018г. на ВРС, 46 състав, в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6 сума в размер на 227,29 лева, претендирана като цена за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 01.04.2016г. до 31.07.2016г. по договор за мобилни услуги от 15.04.2016г., за абонатен № *********, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№18231/2017г. на ВРС, 25- ти състав,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК.

ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна частна жалба вх.№35368/17.05.2019г. от Т.Н.Н.,  ЕГН **********, с  постоянен адрес *, чрез особен представител адв. Т, ВАК срещу определение от 06.05.2019г., с което е уважено искането на ищцовата страна с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските

УКАЗВА на въззиваемото дружество в 1-седмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС сума в размер на 300 лв. за възнаграждение на особен представител, дължимо за въззивната инстанция, на осн. чл.47, ал.6 ГПК вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 18.09.2019г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: